Ясно е, че децата са основната движеща сила през уикендите. Техните нужди са водещи, а съобразяването с желанието им обикновено е на първи ред. Така почивката обикновено прилича на натоварен работен ден, но… като сме си ги направили, ще си ги гледаме! И все пак, има няколко важни неща, на които е добре да обърнете внимание в двойката (да, двойката!). CNBC разчитат на професионалното мнение на Марк Травърс – психолог, специализиран във връзките. Ето какви ефективни съвети дава той, пък дали ще го слушате, ваша работа!
Ако работите на пълен работен ден, вече знаете колко време и усилия изисква постигането на баланс между работа и личен живот. Когато към това добавите и връзка, става още по-трудно.
Като психолог, който изучава двойките, и като съпруг на работеща жена, съм се сблъсквал лично с тези предизвикателства. За щастие, професията ми като изследовател и съпруг ме е научила колко важно е да бъдем съзнателни относно това как прекарваме времето си с партньора, особено през уикендите.
Ето как хората в най-щастливите и най-успешните връзки прекарват свободното си време:
Двойка, която прекарва много време заедно, но постоянно е разсейвана от съобщения, имейли или социални мрежи, вероятно не е толкова щастлива, колкото двойка, която прекарва по-малко време заедно, но без телефони.
Затова е толкова важно да си отделяте време един за друг без намесата на технологии. Как точно ще прекарате това време всъщност няма голямо значение. Не е нужно да е нещо специално или детайлно планирано. Важно е да присъствате истински.
Това може да е тиха сутрешна чаша кафе, в която споделяте мисли без задръжки, бавна разходка в мълчание или класическа вечеря с вино – стига телефоните и лаптопите да са прибрани.
След изтощителна работна седмица е напълно нормално, дори здравословно, да имате нужда от време насаме. Но често е трудно да изберете между „време за мен“ и „време за нас“.
За щастие, има начин да съчетаете нуждата от уединение с тази от близост. „Паралелната игра“, понятие от детската психология, описва ситуация, при която двама души се занимават с предпочитани от тях дейности поотделно, но в едно и също пространство.
При двойките това може да изглежда така: единият чете книга на дивана, докато другият играе любимата си видеоигра до него. Макар и да не общуват директно, те съзнателно споделят едно пространство и се отпускат чрез занимания, които им носят радост.
Това е като да кажеш: „Обичам те, но сега трябва и себе си да обичам за час-два. Хайде да го направим заедно.“
Връзките процъфтяват, когато имат свои ритуали. Да се прибереш у дома при партньора си и да знаеш, че уикендът ще донесе нещо познато – нещо, което е само ваше – носи усещане за сигурност и уют.
Проучвания показват, че ритуалите помагат на двойките да организират живота си така, че да съчетаят промяната със стабилността. Двамата партньори могат да се слеят в обща идентичност, различна от тази на всеки поотделно. Така се изгражда здрава основа, независимо от хаоса около тях.
Още не сме свършили, скрол надолу
Как ще изглежда вашият ритуал зависи изцяло от вас. Не се притеснявайте, ако е малко „банален“. Може да са палачинки в неделя сутринта, вечер на настолни игри с шантаво табло за точки на хладилника. Ако сте по-практични, може да е среща с чаша вино, на която планирате седмицата, или съвместно изпълнение на досадна домашна задача, докато слушате любимия си плейлист.
Проучвания показват, че двойките с удовлетворяващ сексуален живот са по-склонни да се чувстват щастливи във връзката си.
Но при безкрайните ангажименти и задачи у дома, уикендите лесно могат да се превърнат във „втора работна седмица“ – с почти никакво време за близост. Така сексът бързо започва да остава на заден план.
Затова целенасоченото включване на интимността в графика може да е нещо полезно. Много хора смятат, че това убива спонтанността, но в действителност по-скоро премахва умствената умора от опитите „да се случи нещо“.
Освен това е чудесен начин двойките да се свържат без разсейване и същевременно да се справят с емоционалното напрежение, натрупано от работата. Затова подхождайте съзнателно – уговорете си време и създайте пространство за близост.
Непринуденото поведение с хумор, според проучвания, е един от най-надеждните инструменти, които двойките могат да използват, за да укрепят връзката си. То повишава удовлетворението, смекчава конфликтите и разчупва усещането за монотонност, което често поражда недоволство между партньорите.
През седмицата несъзнателно се тренираме да търсим поводи за стрес. Но през уикенда трябва да свалим тези „очила“. Да се държите глупаво, да се шегувате и да получавате същото в отговор помага да се свържете отново с онова детско чувство на радост и удивление, което често се губи под тежестта на отговорностите.
Затова търсете радостта съзнателно. Може да извадите някоя щура игра с измислени правила или да се предизвикате на танцова битка.
Няма правилен или грешен начин да бъдете с по-щуро поведение. А и най-вероятно вече знаете как да разсмеете партньора си. Просто трябва да си го припомните… и да го правите по-често.
Източник: CNBC
Карате ли се с партньора/партньорката си? Че кой не го прави! Даже и онези двойки, които не спират да демонстрират идеален живот в социалните мрежи (той идеалният живот включва и спорове, ама хайде да не задълбаваме!), също се посдърпват с любимия човек. Оказва се обаче, че имало как да превърнем различията по определени теми и начина, по който говорим за тях, в предимство за двойката. Така поне твърди в своя статия британското издание The Guardian. Авторката Естер Адли ни запознава с конкретни стъпки за постигането на това умение.
Защо мръсните чинии не се слагат директно в миялната машина? Чий ред е да вземе децата? И защо държиш да правиш онова нещо, което знаеш колко много ме дразни? Не, честно, няма проблем – добре съм.
Може би ако и вие имате дългогодишна връзка, този тип разговор ви звучи познато. А може би сте Джордж и Амал Клуни и никога, ама никога не се карате. Поне така се похвали актьорът в американско сутрешно шоу: за почти 12 години брак, твърди той, със съпругата му – адвокат – никога не са имали дори един спор. „Опитваме се да намерим за какво да се скараме“, пошегува се той.
Наистина ли е възможно да се обвържеш с някого за толкова дълго, че феромоните да изчезнат, и въпреки това от време на време да не се карате за пари, възпитание на децата или кой е трябвало да плати данъка на колата? И дори да е възможно – здравословно ли е? Блаженият брак на Клуни може да е едно на ръка, но за останалите, казват експертите, караниците не е задължително да са нещо лошо – стига да се водят по правилния начин.
„Хората често си мислят, че множеството конфликти са знак, че нещо не е наред във връзката, а липсата на конфликти означава, че всичко е наред“, казва семейната терапевтка Джоана Харисън, авторка на книгата „Петте спора, които всички двойки (трябва да) имат, и защо миенето на чинии има значение“. „Но много често, когато конфликтите се избягват, чувствата се натрупват, пораждат се обиди или намират израз другаде – а това вече може да се окаже проблем.“
Разбира се, не всеки семеен спор е положителен. „Караници, заради които хората се чувстват несигурни или застрашени, или които са враждебни, чести и остават нерешени – особено ако има деца – това не са здравословни конфликти“, казва тя. Но що се отнася до всекидневните разногласия и раздразнения в една дългосрочна връзка, изговарянето на онова, което ви изкарва от равновесие, често не е просто нещо нормално – а и необходимо.
„Всъщност, умението да се карате е страхотно качество за двойките“, съгласява се Стефан Уолтърс от психотерапевтичната служба Harley Therapy. Изследвания показват, че в дългосрочен план „двойки, които се карат, всъщност остават заедно много по-често от тези, които не се карат“, казва той.
Добрата новина е, че можем да се научим да се караме по-добре, казва Уолтърс. „Това е умение, което трябва да упражняваме и усвояваме. За съжаление, за много от нас то не е било добре моделирано в детството. Може би сме виждали родители, които или са избягвали конфликтите, или просто са си крещели. Но можем да се упражняваме и да развием инструменти, които да ни помогнат да се справяме по-добре.“
Но как? Най-важното – макар и далеч не най-лесното – е да спрем да се опитваме да „печелим“, казва клиничната психоложка и авторка Линда Блеър.
„Това не е състезание. Става въпрос за това да се разберете по-добре. Когато се вълнуваме, мислим черно-бяло: печелим или губим, прави сме или грешим. Трябва да намерите компромиса.“
Няколко практични неща могат да направят процеса по-лесен, казва Блеър. Тя често съветва двойки в конфликт да проведат разговора си на публично място. „Отидете например на вечеря, защото е по-малко вероятно да започнете да си крещите. Когато сме по-спокойни, можем да видим сивото между черното и бялото“, казва тя.
Друга препоръка е да излезете на разходка или да говорите, вървейки рамо до рамо, така че да не се гледате в очите – „при всички бозайници това се възприема като заплаха“ – и да се опитате да подхождате към трудните теми, когато и двамата сте спокойни, допълва Блеър. „Всички тези неща ще ви помогнат, дори без да се стараете особено, да стигнете до решение, което не е идеално за никого, но е най-доброто.“
В крайна сметка, една добра караница може да е начин да изградите доверие помежду си, казва Харисън. Тя съветва да се гледа на спора като на „възможност да научите нещо за това, което е важно за партньора ви“.
Това включва и известни усилия за възстановяване на отношенията, след като страстите утихнат. „Когато нещата малко се уталожат, може би ще успеете да се върнете към темата с любопитство. За какво всъщност ставаше дума? Опитайте се да бъдете нещо като детектив. Например: „Опитвам се да разбера защо оставянето на обувките ми там толкова много те разстрои. Наистина ли става въпрос само за обувките?“
Още не сме свършили, скрол надолу
Източник: The Guardian
Психотерапията за двойки работи. Но само ако и двамата участници са съгласни да посещават психолог. И само ако са достатъчно търпеливи да стигнат до момента, в който промяната в мисленето им за самите себе си и след това за другия, е видима от поведението им. Този период обаче може да трае години. Услугата не е и от най-евтините, но понякога е по-добре да инвестираме в менталното си здраве, отколкото да търчим за нови дрехи в мола, нали?
Испанското издание psicologiaymente.com засяга темата за семейната терапия като ключ към успешно съжителство. Авторката на този текст – Каролина Марин, която е психолог и специалист в областта на семейното терапевтиране, се впуска в анализ как работи консултацията с професионалист и с какво е полезна на двойката.
Проблемите в съвместното съжителство – трудна тема, нали? Въпреки това понякога тези казуси са много по-сложни в главата ни, отколкото в действителност.
Без значение колко перфектна изглежда една двойка в Instagram, никой не е защитен от трудности в съвместния живот. Някои успяват да ги преодолеят, докато други остават на място като в безкраен цикъл. Знаете ли каква е разликата? Начинът, по който се подхожда към тези проблеми, и готовността на двамата партньори да ги решават като екип.
Когато справянето със затрудненията между двама души изглежда непосилно, терапията за двойки се явява добра алтернатива за разрешаване на проблемите с помощта на външен поглед. Но как протича този процес?
Нека да започнем с един много често срещан пример.
Тук авторката дава пример с двойка, която е заедно от 5 години. Първата им година е като меден месец, но вече от една година се сблъскват с проблеми, които не знаят как да разрешат.
Единият човек в двойката е доста затворен и от страх, че не знае как да изрази емоциите си или да не би да остане неразбран, дълго време потиска едно недоволство: лошото управление на финансите от страна на другия човек. Тази нестабилност постепенно започва да разяжда връзката им, без нито един от двамата да го осъзнава.
В началото това не изглежда като проблем – ако единият не може да се справи с покупките, сметките или с други разходи в домакинството, другият поема всичко. Но с времето тежестта започва да се усеща все повече, докато един ден по-натовареният финансово не избухва. И излива цялата натрупана ярост. Всичко това се случва в един иначе обикновен момент, а реакцията идва с крясъци.
Този, по когото се вика, може да си помисли, че другият човек е „полудял“, тъй като малкият инцидент не изглежда достатъчно сериозен, за да предизвика такава реакция. Потискалият емоциите си, от своя страна, вероятно ще се чувства виновен, че е загубил контрол, без дори да успее да обясни, че капката, преляла чашата, не е истинската причина за неговото неудовлетворение.
Понякога, когато сме вътре във връзката, е трудно да видим корена на проблемите. Още по-трудно е да знаем как да ги решим, особено когато никога не сме били научени да изследваме емоциите си и да ги изразяваме по асертивен начин, така че да намерим общо решение.
Именно тук фигурата на терапевта за двойки придобива важност. Ако и двамата партньори са съгласни, специализиран терапевт ще играе ролята на наблюдател, безпристрастен слушател и на човек, който предлага начини двойката да се научи да общува по-добре и да разрешава проблемите си с уважение и любов – чувствата, които първоначално са ги събрали.
Когато говорим за проблеми в съжителството, имаме предвид тези предизвикателства, които възникват при споделянето на живота с някого. Някои от най-често срещаните са:
Изборът между терапия за двойки и индивидуална терапия зависи от конкретната ситуация и от потребностите ви. Например, ако усещате, че конфликтите в отношенията са свързани с лични казуси като несигурност или емоционални затруднения, може да бъде по-полезно първо да разгледате варианти за индивидуалната терапия. Това би помогнало човек да работи върху себе си и да допринесе положително за динамиката на двойката.
От друга страна, терапията за двойки е идеална, когато проблемите директно засягат самата връзка и трябва да бъдат разгледани заедно. Това включва ситуации като неефективни комуникационни модели, повтарящи се проблеми или емоционално отдалечаване, което и двамата усещат.
Още не сме свършили, скрол надолу
Важно е да се отбележи, че невинаги става въпрос за избор между едното и другото. Има случаи, в които комбинираният подход може да бъде най-полезен. Например, ако и двамата партньори имат лични проблеми, които пречат на връзката, работата в индивидуална терапия, последвана от решаване на общите проблеми в терапия за двойки, може да бъде ефективна стратегия.
И нещо важно: има случаи, когато терапията за двойки не е препоръчителна. Например, ако някоя от страните не желае да се ангажира с процеса, ако е имало физическо или емоционално насилие, ако единият от двамата е решил да се разведе и т.н.
Работата в терапията за двойки не е „както дойде“. Всъщност се разделя на няколко етапа, които помагат да се разгледат проблемите в съжителството по структуриран начин. Ето как обикновено се развива процесът:
Имайте предвид, че успехът на терапията не зависи само от терапевта. Важно е и двамата участници да се ангажират активно, да разсъждават върху собствените си нагласи и да прилагат наученото извън сесиите. Това е работа в екип.
Източник: psicologiaymente.com
В Майко Мила целият февруари е месец на любовта и искаме да разберем коя е вашата най-голяма любов! Затова обявяваме конкурс на тема – познайте!...
МОЯТА НАЙ-ГОЛЯМА ЛЮБОВ!
Пишете ни до 25 февруари на имейл konkursmaikomila@gmail.com с вашите най-разтърсващи, светоразбъркващи, забавни и/или поучителни любовни истории. Ние ще публикуваме разказите ви в специалната ни страница, посветена на конкурса „Месец на любовта“.
В края на февруари ще обявим двама победители, които са ни споделили най-интересните и майсторски разказани истории. Единият ще спечели ваучер на стойност 200 лв. от SiLVER COURT, които са дом на бижутата от сериите на Pandora, Thomas Sabo, UNOde50, Bliss, Blush и Ti Sento. А другият ще бъде награден от хотел Arte Spa&Park с две нощувки за двама възрастни и две деца до 12 години в двойна стая делукс със закуска, вечеря, СПА, анимация и всичко, каквото си се полага.
Гергана Пламенова се включва в конкурса ни с едно много искрена молба за прошка, която всъщност е и обяснение в любов.
Съжалявам, че заради мен се чувстваш предаден, обиден и наранен. Може би в момента ме мразиш. И с право. Аз бях едно капризно момиченце, което си въобрази, че светът се върти около него. Ти събуждаше у мен нежност и топлина, които ме караха да се чувствам по-добра, но въпреки това глезлата в мен понякога надделяваше. Съжалявам за постъпките ми, които са причинили страданието ти.
Вече гледам само напред. А там се виждам променена. Виждам се такава, каквато ме заслужаваш.
Макар вече да отсъстваш от живота ми, аз не усещам осезаемо твоята липса. Причината е, че ти винаги си с мен. Ти си тук, в сърцето ми. Ти си с мен, когато се разхождам по местата, които ми напомнят за теб. Ти си с мен вечер, преди да заспя, когато на лента през ума ми минават спомените за романтичните, страстните и за забавните моменти, които имахме. Понякога препрочитам съобщенията ни и в душата си се връщам към онези слънчеви дни, когато се обичахме и когато само една твоя прегръдка ми даваше сигурност.
Защото ти ме приемаше заедно с всичките ми недостатъци.
Благодаря на теб, защото аз вече знам какво е да обичаш и да бъдеш обичан. Аз вече съм преживяла една изпепеляваща любов заедно с цялата палитра от емоции, които тя може да донесе. Тая надежда, че ще имаме още един шанс да започнем всичко отначало. Надявам се, че ще ми простиш и че красивите мисли, свързани с теб, ще бъдат пак реалност.
В Майко Мила целият февруари е месец на любовта и искаме да разберем коя е вашата най-голяма любов! Затова обявяваме конкурс на тема – познайте!...
МОЯТА НАЙ-ГОЛЯМА ЛЮБОВ!
Пишете ни до 25 февруари на имейл konkursmaikomila@gmail.com с вашите най-разтърсващи, светоразбъркващи, забавни и/или поучителни любовни истории. Ние ще публикуваме разказите ви в специалната ни страница, посветена на конкурса „Месец на любовта“.
В края на февруари ще обявим двама победители, които са ни споделили най-интересните и майсторски разказани истории. Единият ще спечели ваучер на стойност 200 лв. от SiLVER COURT, които са дом на бижутата от сериите на Pandora, Thomas Sabo, UNOde50, Bliss, Blush и Ti Sento. А другият ще бъде награден от хотел Arte Spa&Park с две нощувки за двама възрастни и две деца до 12 години в двойна стая делукс със закуска, вечеря, СПА, анимация и всичко, каквото си се полага.
Продължаваме да публикуваме вашите истории за любов. Тази е от Мария Атанасова и трябва да признаем, че много ни се доходи до Рим, докато четяхме.
Срещнах го в момент, в който не търсех любов, а може би точно затова тя ме намери. Като вихър, който те подхваща, преди да осъзнаеш, че си му подвластен. Нашето запознанство беше като импулсивен танц – стъпка напред, после скок в неизвестното. Не поставяхме въпроси, не чертаехме граници – просто се потопихме един в друг. В неговото присъствие откривах части от себе си, за които дори не подозирах. С всяка усмивка, с всеки поглед, с всяко случайно докосване ние създавахме нашето ново „аз“.
Любовта не е в големите жестове, а в малките и неочаквани. В прегръдката нощем, когато съзнанието вече спи, но търси топлотата на своята сродна душа. В миговете на тишина, в които само едно докосване казва повече от хиляди думи. Любовта е прегръдката, която потушава всички бури, крепостта, която те пази цял от целия свят. Тя не се иска, не се моли за нея – тя просто е, когато е истинска.
За посоката няма карти, няма нагаждания – тя просто се усеща със сърцето. Когато обичаш, не питаш къде води този път, защото знаеш, че вървиш редом с човека, с когото искаш да го извървиш.
Но най-ценното, което той ми подари, беше нещо повече от обич – той ми върна мен самата. Гледайки се през неговите очи, се научих да се обичам отново. Видях себе си такава, каквато той ме виждаше – силна, красива, достойна за всичко добро. Разбрах, че любовта не е само споделяне на дни и нощи, тя е отражение – на нашите страхове, на нашите мечти, на нашите най-съкровени истини. И когато някой те обича истински, той ти помага да заобичаш себе си по начин, който дори не си подозирал, че е възможен.
Градът, в който времето е спряло, но любовта е вечна. В представите ми той беше символ на всичко, което желая да изживея – красота, история, страст и безвремие. Представях си как се разхождам по тесните калдъръмени улички, вдишвам аромата на утринното еспресо, а слънцето залива с топлина древните руини. Мечтаех някой ден да се потопя в тази вечност, да се изгубя в нея, както исках да се изгубя в истинската и споделена любов. И тогава се появи той.
Той е моята посока, моето завръщане и моето вечно пътешествие. Както Рим плени сърцето ми с красотата си, така и той ме плени с топлотата си. Вдишах любовта му, както вдишах въздуха на този град – с трепет, с вълнение, с усещането, че съм у дома. В очите му откривам улиците, които искам да извървя, в ръцете му намирам сигурността на вечността.
Днес нося неговата фамилия и го правя с гордост и радост, защото вече сме едно цяло пред света. Но нашето пътешествие тепърва започва – любовта ни, като Рим, винаги ще крие нещо ново за откриване. Във всеки изгрев, във всяка усмивка, във всяка споделена мечта ще се преоткриваме един друг, ще се влюбваме отново и отново. Защото истинската любов не свършва – тя е като вечен град, винаги жив, винаги разкриващ нови чудеса. И аз съм щастлива, че моят Рим, моята вечност, моето завинаги е той.
И знай, че винаги ще бъда твоят бряг – мястото, където можеш да намериш утеха и спокойствие. Като морето, което се разбива във вълните, ти можеш да оставиш себе си свободно да бъдеш, а аз ще бъда там, за да те потуша, да ти дам сигурност и обич. Ще бъда винаги зад теб, както вятърът подкрепя платната на кораб, за да продължи напред. Ще бъда твоята опора, твоята тишина, твоята сила. Защото ти си моята най-голяма любов и моето сърце принадлежи завинаги на теб.
В Майко Мила целият февруари е месец на любовта и искаме да разберем коя е вашата най-голяма любов! Затова обявяваме конкурс на тема – познайте!...
МОЯТА НАЙ-ГОЛЯМА ЛЮБОВ!
Пишете ни до 25 февруари на имейл konkursmaikomila@gmail.com с вашите най-разтърсващи, светоразбъркващи, забавни и/или поучителни любовни истории. Ние ще публикуваме разказите ви в специалната ни страница, посветена на конкурса „Месец на любовта“.
В края на февруари ще обявим двама победители. Единият ще спечели ваучер на стойност 200 лв. от SiLVER COURT, които са дом на бижутата от сериите на Pandora, Thomas Sabo, UNOde50, Bliss, Blush и Ti Sento. А другият ще бъде награден от хотел Arte Spa&Parkс две нощувки за двама възрастни и две деца до 12 години в двойна стая делукс със закуска, вечеря, СПА, анимация и всичко, каквото си се полага.
Пишете ни и нека всичко е любов, че аман от други работи!
Следва историята на нашата читателка Моника Кулчева, която знае, че извървеният заедно живот е по-цветен. И още какво... Вижте в нейната любовна история.
Какво е любовта? Относителна дума, носеща различно послание за всеки. Любовта за теб може да се изрази в чашата топло кафе сутрин, обувките от мола, в които се влюбихте „от пръв поглед“ или пък разходката сутринта, в която разпредели деня.
Моята най-голяма любов, моята най-голяма радост в живота трудно може да се опише с думи. Защо ли? Винаги съм се чудила дали някой може да обясни неповторимите неща в живота си. Когато попиташ някого за тези събития или хора, думите се губят. Отиват там някъде в съзнанието на човек и излизат спомени и картини като късометражен филм.
Моята най-голяма любов често забравя да ме събуди сутрин с целувка, но никога не забравя да се скара за 10-те аларми, които са го събудили, преди даже аз да съм ги чула.
Моята най-голяма любов не обича много да говори, но притежава таланта дори с поглед да знам, че е разбрал.
Моята най-голяма любов обича да намира кусури на всичко, за да може да ме мотивира да се изкачвам все повече по стълбичката на живота. Той знае, че всичко в живота се постига с много усилия и труд, за да може после да се насладиш на резултатите. Той не е перфектен, нито аз, но животът е такъв.
Животът ни срещна не много отдавна, но в правилния момент – в момент на чиста разруха. Всеки човек има в живота си поне един такъв момент, когато е загубил своята мисия; когато е изгубил правата посока в деня или в живота си.
Отговорът е сложен. Дали обичам повече него или живота, който ми даде възможност да споделя всичко с него?
Обичам него, без да се замисля, защото той има две кафеви очи, които са огледало на всичките ми мечти. Обичам него, защото носи радостта в моите дни. Обичам него, защото животът, извървян заедно е по-цветен. Обичам него, защото той ме научи да обичам, а след него аз обичам да обичам.
С думи едва ли може, но ето че се опитвам. Две блестящи кафеви очи, носещи вълнението на следващия ден и причината да знаеш защо си тук и сега. Той е усещане, радост, мир, любов и топлина. Той е по-добрата частица от мен, той ме прави цяла, по-добра. Той е любов, светлина и напомняне, че няма вечни неща и трябва да ги оценяваме, докато са тук и сега.
Любовта е тази,която може да направи невъзможното възможно. Избирам него вчера, днес, утре и за цял живот.
Бебето идва на бял свят и темите за разговор с партньора рязко се видоизменят в списък за пазаруване или каква консистенция а́ко е имало в памперса, или колко пъти бебето е повърнало върху вас. Сякаш вълнуващите ви вечери вече се превръщат в един Армагедон, в който последният оцелял често спи на дивана. Липсва интимност, липсва емоционална свързаност. Питате се защо изведнъж се превърнахме в съквартиранти!? Това предвестник на развод ли е!? И кога ще се промени!?
Няколко седмици след като станахме родители, ме обзе смущаваща мисъл. Осъзнах, че не мога да си спомня последния път, когато съпругът ми и аз сме водили разговор, който не е бил за бебето или задачите вкъщи. Въпреки че преминавахме заедно през този невероятно интимен процес – да си нов родител, сякаш вече живеем повече като съквартиранти, отколкото като партньори.
Това е ужасяваща концепция, особено когато току-що сте взели важно житейско решение да имате дете.
Едно бързо търсене в Google ми показа, че този сюжет едва ли е „уникален“ за нашата ситуация. Така наречената „фаза на съквартиранти“ се превърна в доста добре описана част от това да си родител за пръв път. Но фактът, че съществува, не го прави по-малко страшно. В края на краищата, как да разбера кога не е нормално? Колко време ще продължи? Говорих с Кейт Енглър, лицензиран брачен и семеен терапевт в Three Points Relationships и ето какво мисли тя:
„Няма клиничен термин за тази фаза, можем да го наречем просто „преход към родителство“, обяснява Кейт. Това е период, който може да бъде напълно нормален след появата на деца. Както обясни Енглер, когато една двойка приветства дете в живота си, този първоначален период преминава в режим на оцеляване. Когато се появи детето, родителите имат очи само за него. Което всъщност е важна промяна, помагаща им да се свържат с него и да насочат цялото си внимание към нуждите му. Обаче това ниво на концентрация върху бебето изисква да изместите вниманието си от други неща. И по тази причина понякога може и да изглежда, че двойките просто съществуват съвместно по-скоро като съквартиранти, отколкото като интимни партньори. Енглер обяснява, че има няколко различни причини, които стоят зад тази фаза на родителството:
Хаотичните графици на хранене и сън на бебето могат да означават, че родителите имат само няколко часа сън на денонощие. Свързването с партньора изисква умствена, емоционална и физическа енергия, която много двойки, лишени от сън, просто нямат.
Раждането на дете може да доведе до промени в мозъка както ма майките, така и на бащите. По принцип мозъкът ви преминава към фокусиране върху детето, за да ви помогне по-добре да посрещнете нуждите му и да изградите връзка с него. Поставянето на толкова голям акцент и приоритизиране върху някой друг отнема концентрацията към вашия партньор.
Физическото и психическото претоварване, които идват с постоянната грижа за детето, може и да ви оставят без желание да се грижите за връзката си.
Въпреки че да живеете като „съквартиранти“ може да ви звучи страшно, това е доста стандартна част от родителството, особено в началото, която експертът по семейни взаимоотношения препоръчва да предвидите предварително. „Трудно е да планираш какво е да имаш бебе. Или дори вече да имаш дете, всяко следващо носи със себе си своите собствени уникални нужди и преживявания“, казва тя. „Въпреки че може да не знаете как точно ще се развие този нов етап, а именно появата на бебето, може спокойно да се предположи, че ще има някаква форма на съжителство като съквартиранти.“
Затова и разговорите, преди да настъпи фазата, могат да бъдат полезни. Но още повече, Енглер подчертава колко е важно да признаете, че преминавате през това като двойка. „Ако партньорите могат да го назоват, те дори не трябва да правят нищо друго – и вероятно няма да имат енергията да го направят“, споделя тя. „Просто го признайте и бъдете изключително търпеливи и състрадателни един към друг и към себе си.“
Семейният терапевт препоръчва да проверявате половинката от време на време, но да избягвате да оказвате прекалено голям натиск един върху друг, докато сте в тази фаза. „Не бих насърчила двойките да правят твърде много, защото вече има толкова голям натиск върху родителите да бъдат перфектни и толкова много промени се случват с тях, когато се появи ново бебе.“
Да признаете, че фазата е нормална и естествена част от новото родителство, може да е първа стъпка към разрешаването на проблема. Например: „Тази седмица сякаш бяхме доста дълбоко потънали във фазата на съквартиранти, нали? Бях наистина уморена и претоварена тази седмица. Не те пренебрегвам нарочно“, допълва Енглер.
Все пак търпението към вас и партньора ви е ключово. Вместо да се впускате с пълна сила да „оправите нещата“.
„Появата на дете е голям преход в живота. Не сме предназначени да се адаптираме бързо към това, въпреки че обществото ни казва, че трябва. Започнете с малки стъпки един към друг. Ако се чувствате емоционално изчерпани, гледайте заедно филм или отделете пет минути да говорите за нещо различно от логистика или бебето, яжте заедно. Ако не ви се говори, прегърнете се за 20 секунди (толкова време е необходимо, за да активирате окситоцин) или полегнете заедно, разходете се и се хванете за ръце, направете си масаж — нещо несексуално. Не карайте партньора си да гадае за вашите нужди, защото вероятно ще сбърка“, казва още тя.
Още не сме свършили, скрол надолу
Когато сте в разгара на „фазата на съквартиранти“, не е необичайно да чувствате, че сякаш нещо не е наред между вас. В крайна сметка, ако не бяхте отскоро родители, липсата на емоционална или физическа връзка със сигурност щеше да ви се стори нередна, нали? Кога тази фаза трябва да ви безпокои?
Първо, Енглер споделя, че ако някой от партньорите се чувства нещастен, тъжен, разочарован или отчаян, трябва да обърнете внимание на това. Към разстроения партньор трябва да се подходи внимателно, без обвинения и с емпатия.
Ако отчуждението и дистанцията се превърнат в норма обаче, е проблем. При всяка двойка ще е различно, но повечето ще разберат кога е казус. „В терапията за двойки често използваме израза: „Малки жестове редовно“, добавя Енглер. „Малките моменти на свързаност имат голямо значение и колкото по-скоро една двойка ги приложи в действие, след като бебето е у дома след болницата, толкова по-малка е вероятността да попаднат в опасната територия на съквартиранти.“
Независимо дали сте в ранните дни на фазата на „съквартиранти“, или не, знайте, че това е обичайно и дори здравословна част от връзката след появата на бебето. Да проявиш благосклонност към себе си и партньора си и да приемеш фазата е от ключово значение, за да преминете през нея с ваше собствено темпо.
Източник: Scary mommy
Раждането на детето в семейството променя всичко. Ама наистина ВСИЧКО. Жената става майка, мъжът вече е “тате”, отговорността е огромна, грижите са непрестанни, емоциите бушуват, ежедневието е ново, непознато, понятието за време вече не е това, което сте си мислили, че е до момента, а двойката, която сте били, изхвърча през прозореца.
Появата на дете (или деца) в семейството е радост и променя динамиката. Хубаво събитие, което често носи след себе си не толкова положителни промени.
Това, което най-често започва да страда, е интимността между партньорите в двойката. До сега сте били двама, цялото време е било за вас, а сексът се е случвал, когато си пожелаете. Но как се променят нещата след появата на детето? Отговори ни дава психотерапевтката Цветелина Чобанова.
Да, естествено е да се промени. Особено след появата на първото дете е необходимо известно време, докато родителите се пренастроят за новата ситуация. Това е още един човек в къщата с различни нужди от нашите. С поява на следващото дете, макар да има опитност, също ще бъде необходимо двойката да си даде време да се пренастрои и намести семейната система. Това ще зависи и от разликата в годините между двете деца.
Всяка една промяна води до друга, няма как да очакваме, че ще има ново и значимо събитие, каквото е появата на детето и ще се запази по старому нашият начин на живот. Всеки един от родителите ще има по-малко лично свободно време. Вниманието, което ще бъде необходимо на детето, задоволяване на физическите и емоционалните му нужди, които в началото на жизнения си път то не може да задолови самостоятелно. Всичко това променя динамиката между партньорите.
След това се появява още едно същество, което има потребност от храна, грижа, топлина, гушкане, но само как да си ги осигури? Има нужда от нас. Така остава по-малко енергия за нас самите, за партньора. След първата година, година и половина от появата на детето /от психологическа гледна точка времето не е конкретно, точно и строго понятие за всички хора/ може лека полека да си спомним, че ние не сме само родители, а сме и партньори, любими както и самостоятелни същества. Да се върнем обратно към света и да отместим фокуса си от детето.
Да разгледаме дали сексуалните или интимните взаимоотношения между нас са се променили. В интимността се включва сексуалността, но има и много повече аспекти. Там е дома на споделеността, разговорите, доверието помежду ни, уязвимостта, цялата палитра от емоции, способността ни да си казваме истини, автентичността.
Интимността между двамата партньори може да съществува непрестанно. А тя е спойващия елемент и прелюдия към събуждане на сексуалното ни желание. За да я има е важно да отделяме време, да я търсим, развиваме и отглеждаме във връзката си.
Всичко може да разглеждаме като преди и след. Преди и след събирането ни да живеем заедно, преди и след сватбата, преди и след 30-те, преди и след първото, второто, третото дете. Преди и след домашните любимци. Преди и след кариерното ни развитие. Преди и след лятото.
Дори преди и след като отидем на фризьор, ако помислите. Ние по-лесно мислим в категории и сравнения, но дали те описват точното състояние на действителността, едва ли. По скоро ограничават и слагат тесни рамки на широката житейска действителност. Едно дете не може да бъде причината, но може да бъде повода, за да не погледнем истината какво се случва с нашите взаимоотношения. Може да е повода да си позволим да се отдалечим. Да кажем на другия – „нямам време за теб, защото сега обръщам внимание на детето си“. Но дали това е истината?
Може би първо обвързването и след това появата на детето са важни моменти да си зададем въпроси като – как разбирам аз семейството, какви са здравословните взаимоотношенията в него, какво е било в моето рождено семейство и какви са били взаимоотношенията между моите родители, какъв е примера, в който съм израснал. Дали искам този модел да го променя по моите вярвания, ценности, мечти или ще се движа от миналото.
Влизаме заедно с нашите родители, понякога баби и дядовци, ако те са били активни участници в отглеждането ни. По същия начин пристъпва партньора през вратата на нашата връзка. И така още от началото ние не сме двама, а няколко човека, макар и невидими. Как ще изградим нашата връзка обаче в нашите ръце, наше решение и избор. Като целта не е да променяме другия, а себе си и от там връзката си.
По време на бременността, в тялото на жената, започва увеличаване на хормона пролактин. След раждането той отговаря за секрецията на млечната жлеза и производството му се стимулира от сукането. Пролактинът е хормонът, който подпомага процеса на грижа и привързване между майката и детето. Хормоните, които се грижат за сексуалното либидо са тестостерон и допамин. Но когато имаме повишени нива на пролактин в тялото, нивата на тези два хормона намаляват и понижава нашето либидо.
Природата прави така, че за определен период и двамата родителя да са повече фокусирани върху детето и отглеждането му, отколкото към своите сексуални нужди. Това е естественият ритъм на живота. След периода на активно кърмене, тялото на жената възстановява своя хормонален баланс и либидото се възвръща. Тук отварям голяма скоба, че е възможно да има чисто физически или здравословни причини за липса на либидо. Тогава е добре да се отиде на лекар и да се изследва хормоналния баланс или сексуалната дисфункция. Да потърсим помощ от квалифицирани специалисти.
Индивидуално е за всеки мъж, както и за всяка жена. Но бих описала някои причини, като съвсем не твърдя, че ще изброя всички.
Още не сме свършили, скрол надолу
За да бъдем сексуален обект за другия, има нужда от малко потайнство, малко несигурност, непредвидимост, загадъчност и любопитство към нас. Партньорът не ни е даденост. Това, че сме семейство и имаме деца не означава, че другият е наша собственост или, както казваме, „в кърпа ми е вързан“. Да бъдем заедно е избор. Избор, който непрестанно правим. Всеки ден. Да се стремя да виждам човека до себе си с различни очи днес, утре, означава да искам да виждам, да търся, да съм любопитен, да се възхищавам, да оценявам това , което е той, да му го казвам понякога, но и да развивам себе си. Той не е фикусът в стаята. Аз не съм тенджерата на котлона.
Директно и откровено. Като споделим как ни кара да се чувстваме тази липса. Не като обвиняваме другия, а като поемем отговорност какво преживяваме ние, какво се случва вътре в нас. В психотерапевтичния метод, под който практикувам, разглеждаме пирамида на потребностите в двойката. Сексуалната потребност е на върха й. За мен това има двояко значение – без основи не можем да имаме здрава конструкция и да сложим последната, върховата част. Но без последната потребност също не можем да имаме завършена форма, нямаме важна част, нямаме връх. Знаем, че пирамидите са използвани в древността за храмове, защото имат свещена форма. Така и двойката символизира тази форма на завършеност – можем ли да изградим тази свещеност, можем ли да сме храм.
Да поговорим. Как ще знае партньорът ни, че имаме желание за секс, ако не му го кажем? Никой не може да се досеща ние от какво имаме нужда. Това се случва, само когато сме малки бебета. Тогава е периодът, в който мама знае или се опитва да отгатне кога и от какво имаме нужда. След това порастваме, придобиваме знания за себе си, научаваме се да говорим и е добре да започнем да казваме какво искаме, какво харесваме, от какво имаме нужда. Ако чакаме другите да сетят за нашите нужди, това е „характеров белег, травма“. Едно необгрижено дете, което изпитва цял живот другите – „ако ме обичаш, ще се сетиш, ще знаеш от какво имам нужда в момента“. Само че ние вече не сме деца. Хубаво е да не го забравяме и да поемем отговорността за нас, която идва с това порастване. Отговорността за щастието ни и удовлетворението в двойката.
Не е тайна, че филмите за възрастни отдавна са влезли във всекидневието ни. Няма значение дали говорим за хора без партньори, или за обвързаните.
И докато някои спокойно признават интереса си, то за други темата остава табу. И често партньорите гледат порно, без да споделят тази информация с половинката си.
Има обаче съществена разлика какво точно е потенциалното въздействие на тези филми в зависимост от възрастта, на която се гледат.
Според някои изследвания средната възраст за първа среща с порното става между 10 и 13 години, информират Institute for Family Studies.
„Ако човек е неузрял да има интимни отношения по принцип и се срещне твърде рано с филмите за възрастни, то това може да изиграе негативна роля в бъдеще. От една страна е възможно да е травмиращо, да предизвика страх, срам, отвращение или нереалистично разбиране за секса“, казва психотерапевтката Деница Илчева.
Според нея рано или малко по-късно почти всеки тинейджър ще си пусне порно. Достъпът до тези филми в наши дни е изключително лесен. Затова като родители е важно да не си затваряме очите и ушите по темата, а спокойно да говорим с децата си какво представляват те и че не отразяват действителността.
„В противен случай при първоначален сексуален контакт може да се стигне до разочарование заради различната представа, получена от опита в порнографията, като дори например колко дълго продължава сексуалният акт“, уточнява специалистката.
Според Деница е важно да се говори, че представеното в тези филми са неща извадени от контекста.
„Ако гледаме на секса просто като на телесен акт на задоволяване на сексуалния нагон, то това е тъжно. Сексът е еманацията на всичко, което се случва в една връзка. Хубавият, задоволителен секс отразява доверието в партньора, чувството ни за сигурност, утвърждаването, което си даваме. Сексът е телесен, любовен начин за комуникация. Важна роля играе докосването, сензориката, това да прегърнеш партньора си, да му кажеш нещо мило – все неща, които в порното липсват. Там няма прелюдия, емоции, истинска интимност и това следва да се обясни на тинейджъра.“
Порното, както всички знаем, е филм с винаги еднакъв финал – щастлив. Ако един човек не е във връзка и гледа порно, няма нищо лошо. Ако обаче предпочита да си стои у дома и да гледа порно и това му е достатъчно, за да не иска връзка, то тогава може и да има проблем.
„Един такъв човек може да изпитва страх от обвързване. Явно не търси свързаност с други хора и проблемът е по-дълбок от това дали гледа порно, или не“, допълва Деница Илчева. Понякога гледането на порно може да се превърне в зависимост и като всяка зависимост тя нанася тежки вреди.
Ако един човек има хубава и здрава връзка, но предпочита да гледа порно вместо да прави секс с партньора си, следва въпросът „Защо?“.
„Като терапевт бих задала въпроса колко често този човек прави секс с партньора си и задоволителен ли е. Какво се случва по време на секса; има ли нещо, което не си позволяват в двойката? Споделят ли взаимно сексуалните си фантазии; какво искат да им се случва; какво ги възбужда? Ако партньорът не може да проведе този разговор и предпочита да си гледа порното сам, това означава, че съществува проблем във взаимоотношенията“, казва Деница Илчева.
Според нея е важно да се обсъждат сексуалните предпочитания, но понякога съществува срам или страх как те ще бъдат посрещнати. Тогава човек просто избира по-лесния път, давайки си свободата да гледа порно сам. И в това преживяване реализира нещата, които му е трудно да поиска от партньора си.
Не е необходимо и „ехото в спалнята да заглъхне“. Но може да покаже до каква степен отношенията в двойката са здрави и каква е степента на свързаност – емоционална и физическа. Това може да изведе на преден план тлеещите конфликти и доколко партньорите се приемат каквито са.
„През въпроса за гледането и негледането на тези филми може да се види и какво място заема сензориката в отношенията, защото сексът не е само полов акт. Той е черешката на тортата – телесно, емоционално и духовно свързване, което се случва в условията на принадлежност, доверие, сигурност и уважение. Ако гледаме на секса просто като на нещо извадено от целия контекст на двойката, се губи същината“, допълва психотерапевтката.
„Ако двамата партньори имат различно отношение към порното и единият гледа, а другият не, е нужно да се разбере каква е причината единият да иска да гледа порно и какво в порното отблъсква другия“, казва Деница Илчева. „Има филми, които може да не покриват определен естетически вкус и това е напълно разбираемо.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Ако една двойка е заедно от дълги години и сексуалният им живот е станал еднообразен, в един момент порното може да помогне и на двамата да изследват сексуалните си желания по нов начин. Ако единият обаче е склонен да го направи, а другият не е готов, то това може да усложни отношенията им. Тук обаче пак става въпрос за по-цялостното състояние на връзката.
„Сексът е разговор не само на телесно ниво, но и на емоционално и духовно. Начинът, по който се води този разговор, е пряко отражение на дълбочината на връзката“, допълва Деница.
Друг вариант е партньорът да гледа филмите сам, тайно, но тук идва и въпросът от какво точно изпитва срам. „Когато говорим за секс, много често има срам заради сексофобното възпитание, което сме получили. Сексът е нещо, което не обсъждаме на вечеря, прави се на тъмно, а е важно да се оцени, че той е като всеки един аспект от връзката“, допълва Деница Илчева.
Ако има различия в гледните точки на двамата партньори относно филмите за възрастни, то това е проблем не толкова в самите филми, а във взаимоотношенията. И от това личи каква е динамиката на връзката. Естествено ако единият партньор предпочита филмите вместо да се отдаде на сексуална наслада с партньора си, тогава може да се говори за вреда.
„Всъщност проблемът при порното е, че може да обърка фантазиите на хората за добрия секс. Но разликата между реалност и представи може да дойде и след прекомерно четене на любовни романи или гледане на романтични филми“, казва Деница Илчева.
Според нея романтичните сюжети могат да навредят в реалния живот също толкова, колкото и филмите за възрастни, защото създават илюзорна представа за съществуването на партньор, който ще удовлетвори всичките ни нужди. Предварителната представа за качествата на този партньор могат да попречат за влизането във връзка.
Прекаляването и с двете може да се смята като сигнал за определена липса: при едното – на романтична любов, при другото – на истинска интимност в отношенията.
Много е лесно да имаме готови отговори и решения, когато гледаме нечии чужди проблеми отстрани. Тогава винаги знаем какво е най-добре да се направи и със сигурност бихме го направили „по друг начин“.
Много от нас имат предварително заложени модели за реакция при катаклизми в отношенията, които обаче се оказва, че невинаги работят така, както сме си представяли.
Изневярата и отношенията в двойката преди и след нея е една от темите, по които обикновено имаме готово мнение и за мнозина то е „Не се прощава и точка“.
Авторката на този текст е била от същата страна на барикадата, докато неусетно не се е оказала от другата. И тогава решението дали да остане, или да си тръгне въобще не изглежда толкова лесно.
Била съм свидетел на изневери, приключили едновременно с развод и с помирение. Гледала съм как по телевизията се развяват сексуални и емоционални афери почти до степен на безчувственост. С приятелките ми сме водили дълги разговори за това какво бихме направили, ако някой от мъжете ни стъпи накриво, както и за мъжете, които изневеряват, и жените, които остават.
Не само че не бих се омъжила за някого, на когото му шарят очите, но и никога не бих останала с кръшкач – нито във връзка, а още по-малко в брак.
Когато срещнах съпруга си преди 20 години, се почувствах все едно го познавам отдавна. Бях първото му сериозно гадже. Първата жена, която запозна с майка си. Никога не беше изневерявал. Обожаваше ме и това бе видимо с просто око за всички. Почувствах се в безопасност. Може би прекалено много.
Три деца в три поредни години и аз се изтощих. И двамата спряхме да инвестираме в отношенията си и отделяхме толкова много време и внимание на децата и на неговата кариера, че бракът ни застърга дъното на листа с приоритети.
Никога повече не излязохме на среща само двамата. Бързахме да напъхаме децата по леглата и да прекараме остатъка от вечерта в отделни кътчета на къщата, защото бяхме твърде изморени, за да функционираме.
Отказвах му секс постоянно. Не се бяхме целували или докосвали над шест месеца. Не можех да понеса мисълта за това, след като съм била сама с децата с часове, докато той работи. Бях твърде скапана, а тялото ми беше обект на атаки от няколко чифта малки ръце почти нонстоп през деня.
Един ден се прибра с няколко картини и ги закачи в кабинета си. Картини, които впоследствие разбих върху масата му за билярд, когато ми разказа за жената, с която е имал афера.
Знаех, че сме отчуждени, но никога не съм си и помисляла, че ще потърси решение извън брака ни. Всъщност, бях готова да се обзаложа, че съпругът ми не би изчукал друга. Но го направи. И си призна една октомврийска вечер, плачейки на дивана до мен.
Повърнах и се обадих на най-добрата си приятелка, въпреки че минаваше полунощ. Тя живее на пет часа с кола от нас и заяви, че на другия ден ще дойде. Наистина го направи. Накарах съпруга ми да напусне, а тя ми помагаше да не се разпадна пред децата.
Определи случката като „къс флирт“. Нямал чувства към нея. Просто му харесвало да се чувства нужен. Нямаше какво да ми каже, за да поправи стореното. Не ми пукаше коя е тя.
Никога не ми е било любопитно коя е жената, която е изчукала съпруга ми, знаейки много добре, че вкъщи го чакат съпруга и деца. Защото той бе този, който наруши обета си към мен.
Таях толкова много гняв и болка към него, че не можех да разпозная подобни чувства към другата жена. Никога не я потърсих в Google и не попитах как изглежда. Не заслужаваше моята енергия.
Имах енергия само да тъгувам за брака си, да ме е грижа за децата ми, да се тревожа за себе си и как ще продължа напред.
Смотолевях някакви кратки думи пред децата ми, които тогава бяха на 4, 5 и 7 години, и това беше единственото, на което бях способна. Толкова можех. Давах най-доброто от себе си.
В други моменти имах енергията да се гмурна и да бъда фантастична майка. Но то беше само за отвличане на вниманието. Гневът и обидата от съпруга ми и изневярата му винаги изплуваха на повърхността. Ядосвах му се, че е забравил да купи кухненска хартия, и преди да се усетя, вече му обяснявах да ходи да изчука пак някоя друга, след като не знае как да бъде адекватен партньор.
Навеждаше глава. Никога не кресна в отговор. Планираше излизания, водеше ме в любимите ми ресторанти и никога не коментираше парите, които започнах да харча за себе си, опитвайки се да запълня празнината.
Казвах му да се маха, да изчезва и да ходи при нея. Аз ще съм си добре. Ще се оправя. Предпочитах да бъда сама, отколкото с някой, който се чувства задължен да остане. Заслужавах повече. Той също. Това бяха моментите, в които изглеждаше най-наранен и най-шокиран от постъпката си.
Много бавно успях да мина през това и да заложа всичко в брака ни, но, честно казано, и досега чувството ту се появява, ту изчезва.
Никога не сме говорили по темата край тях. Мнението им за него е свещено за мен. Обожават го и не искам никога да разбират за забежката му. Тя не го определя като човек, не определя и връзката ни.
В някои дни, когато се чувствах премазана от мисълта за изневярата, започвах скандал с него пред децата от нищото. Защото съм човешко същество, което се опитва да се справи с болката.
Те винаги го защитаваха и казваха, че съм „много лоша с тате“. Полагах зверски усилия да не кажа „Само ако знаехте! Не аз съм лошата. Баща ви ме нарани“. Никога не стигнах дотам. И не защото смятам, че би било ужасно решение, а защото не виждам с какво такова избухване би помогнало на семейството в този момент.
Затова зависи изцяло от вас дали ще кажете на децата, на майка ви или на приятелите, че имате проблеми в брака.
Реших да споделя с най-добрата си приятелка и със сестрите си. Това е. Не защото не исках да се разбира, а защото не бих понесла някои реакции по отношение на постъпката на съпруга ми. Беше ми нужна яснота и енергия, за да изградя наново семейството си. И знаех, че мнението на другите ще замъгли преценката ми и ще ме отклони от целта.
Мислех, че ще го напусна, след това, че ще остана завинаги, а после исках да избягам възможно най-далече от него. Тези мисли са на приливи и отливи и не стихват.
Останах, защото семейството ми заслужава да се боря за него. Останах, защото обичам мъжа, с когото си разменихме обети, въпреки че и двамата нарушихме някои от тях. Останах, защото съпругът ми ме обича. Останах, защото мисълта как си тръгва от вкъщи или как си разменяме децата всеки уикенд в близкия „Макдоналдс“ може да ме разболее.
Останах, защото вярвам в брака си. Останах, защото сега разбирам какво значи да приема грешката му, да простя и да го обичам независимо от всичко. Това е нещо, което не си и помислях, че можех да направя, когато навремето осъждах другите жени, предпочели да останат. Преди да ми се случи. Много е лесно да се седиш до някого и да съдиш начина, по който отиграва ситуацията.
И още по-важното е, че не определя мен като човек. Знам, че мога да водя щастлив живот като самотна майка (казвам „щастлив“, не „лесен“). Знам, че мога да сложа край на брака ни, когато пожелая. Но точно сега все още искам да бъда негова съпруга.
Реших да вложа енергията си в тази наша нова връзка, защото няма връщане назад. Сега е различно. Няма да ви лъжа и да ви казвам, че сме добре. Понякога така ме пробожда, че не мога да дишам. Но не боли толкова, колкото ще боли да прекратя връзката ни.
Останах, защото това е моят избор, моят живот и моят брак. Избрах да направя най-доброто за себе си – не за децата ми или за съпруга ми, а за себе си. И реших да пиша за това, защото ако се припознавате в тази история (дано да не се!), ми се иска да знаете, че си е ваша работа дали ще останете, или ще си тръгнете, или ще си тръгнете и после ще се върнете.
Вие решавате дали ще кажете на децата, на съседите и на приятелите. Можете да поемете контрола, да го задържите и да стигнете до щастлива развръзка, каквото и решение да вземете.
Източник: Scary Mommy
