Никак не ни се искаше това лято да свършва. Затова решихме да го хванем за ръка и да си го затворим в рубриката “Истории от лято 2022” и да си ги четем, когато ни стегне шапката. (Което е почти през цялото време, но вие не казвайте на никого.)
Предложихте ни да ни разкажете вашите великолепни, шантави, пълни с пясък, море и други субстанции, леко изнервени летни дни. В замяна обещахме подаръци от нас, Майко Мила, и от любимата ни Неда Малчева.
И сега дойде моментът да обявим победителите. Голямата награда отива при един от вас, който ни просълзи от смях с текста си.
Неговото име…
(В случая е “нейното”, но да не разваляме съспенса.)
Елица ни разсмя от сърце и с глас с нейната история “Пътят към плажа е постлан с добри намерения”. Освен че ни разсмя, ни и припомни някои подобни епизоди от живия живот, който жив живот ни се е случвал на нас лично с пълна сила.
Елица получава книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата“, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева.
Честито, Елица! Продължавай в същия дух и ни пиши още текстове - ще четем с огромен кеф!
Това не е всичко, приятели! (Както се казваше в едно любимо детско.)
Имаме и поощрителни награди за раздаване. Бяхме обявили, че ще ги дадем на десет от вас. Но получихме десетки имейли с истории, разкази, снимки, дори стихотворения, решихме, че не можем да се лишим от удоволствие да отличим малко повече от вас в този конкурс. Затова избрахме 12 души, които да получат поощрителна награда - чаша с дизайн от Неда Малчева.
Дияна Танева – Парадоксът на една почивка
Стела Генчева – Три години почивка
Яна Палагачева – На Градина след 30
Ния Йотова – Не на 20, а на 12
Десислава Ангелова – „Почивката” и други особености при дете с хистаминова непоносимост
Деница Гроздева – Джонатан Ливингстън Чайката – българско издание
Нели Калайджиева – “Горката жена…”
Ванина Хаджиева – Почивка с малко дете (и куче) – няма
Елена Стоянова – На път с херувимче
Магдалена Трифонова – Нямам търпение лятото да свърши, за да си почина
Елена Стоянова – Хич не ги гледате тия деца…
Борис Дренков – История с един газов котлон, един морски бряг и никаква вода
Всички те ще получат чаша с дизайн от Неда Малчева. Чашата е прекрасна, защото не се вижда какво точно си сипвате в нея, освен това е достатъчно голяма, за да удържи на всякакво напрежение, ако разбирате какво имаме предвид.
Беше супер забавно и със сигурност ще го повторим догодина с ново лято и с нови награди.
Ще се свържем с всички победители, а всички текстове, участвали в конкурса, можете да прочетете в рубриката ни “Истории от лято 2022”.
Официално закриваме лятото!
ЗАКРИВАЙ!
Днес в нашия подкаст “Да оцелееш като родител” на гости ни е блогърката и майка на три деца Гергана Боева. С нея водим един много важен разговор – този за телесното самочувствие на децата ни и подкрепата, която можем и трябва да им даваме, за да израснат уверени хора със здравословно възприятие за себе си.
Разговорът ни е провокиран от дългогодишния проект Self-esteem на Dove, чиято цел е да помогне на повече млади хора да изградят адекватно самочувствие по отношение на това как изглеждат.
Вижте разговора ни с Гери и кажете как се чувстват вашите деца с начина, по който изглеждат, и стремят ли се към влизане в някакви общоприети рамки за красота, за да са по-харесвани и на живо, и в социалните мрежи.
Първите 16 епизода от нашата нова видео подкаст поредица “Да оцелееш като родител”, която започнахме преди време, вече са факт и се радват на интереса на публиката. Благодарим от сърце за всички страхотни думи и хилядите гледания.
Признателни сме на Столична община за възможността да реализираме този проект. Той е финансиран по нейната програма „Кризата като възможност", администрирана от Асоциация за развитие на София. Това финансиране ни позволи да закупим снимачна техника, с която да реализираме видеата си независимо от подизпълнители.
По този начин успяхме да предложим на аудиторията ни важни теми, които я вълнуват, по предпочитан от нас начин. За част от тези теми не се говори открито и експертно, като например следродилната депресия, интимните отношения между партньорите по време на бременността и след раждането, проблемите в двойката. Тях обсъдихме с психолога и семеен терапевт Елена Кръстева.
С експерта по счетоводство и собственик на счетоводна къща Fourmate Камелия Калайджиева говорихме “Кога дават детските?!!” и за всичко, което трябва да знаем за данъци, майчинства, пенсии и пр.
Фитнес треньорът и експерт по хранене Лазар Радков ни разказа подробно за въглехидратите, водата, стреса, съня. От него вече знаем кои са основните неща, за да сме в добра телесна и душевна форма.
Друга поредица, която реализирахме в рамките на видео подкаста “Да оцелееш като родител”, беше тази с етнолога проф. Маргарита Карамихова. С нея говорихме за традиционното българско семейство, бита на българите в доиндустриалната епоха, отношението към децата, ролята на бабите и съседите. Разговорите с нея предизвикаха особен интерес и обмисляме подходящо продължение.
“Да оцелееш като родител” продължава с още интересни и полезни теми, вълнуващи всички родители, а ние сме изключително щастливи от възможността да се срещаме с нашата аудитория вече и в този формат.
Да си родител е сложна работа. Това е предизвикателство, но и удоволствие, голяма отговорност, още повече съмнения, чувство на вина, щастие, надежди и мечти.
В Майко Мила! знаем всичко това, а много още не знаем - затова стартирахме видео подкаст, наречен "Да оцелееш като родител". В него ще говорим за родителство, деца, семейство, проблеми, здраве, финанси, детски надбавки, трудови договори, връщане на работа, излизане в майчинство и още, и още, и още.
Ще обсъждаме всичко в компанията на страхотни събседници - историци, психолози, счетоводители, юристи, експерти по хранене и здравословен начин на живот, които ще дадат отговор на всякакви въпроси, терзаещи съвременния родител.
Започваме "Да оцелееш като родител" с една великолепна тема, по която много хора се изказват емоционално и едва ли не от първа ръка.
Раждали ли са бабите ни по 15 деца и оплаквали ли са се от живота? Какво е представлявало така рекламираното ТРАДИЦИОННО българско семейство и имало ли е и преди локдауни? Как са се гледали деца преди 200 години, какъв е бил гардеробът на българката и откога бабата е незаменим помощник на българските родители?
По тези и още много интересни теми ще говорим и най-накрая ще научим истината от специалиста по нова и най-нова история на България проф. Маргарита Карамихова в новия ни видео подкаст "Да оцелееш като родител". Всички 4 епизода с проф. Карамихова може да проследите в плейлиста тук.
Проектът е финансиран по програма „Кризата като възможност" на Столична община, администрирана от Асоциация за развитие на София.
В "Да оцелееш като родител" продължаваме темата за това как е изглеждало българското семейство в доиндустриалната епоха, как са се отглеждали децата и какви са били задълженията на всички вкъщи.
Проектът е финансиран по програма „Кризата като възможност" на Столична община, администрирана от Асоциация за развитие на София.
Нашата нова видео подкаст поредица "Да оцелееш като родител", посветена на всички интересни, важни, страшни и шантави моменти, свързани с родителството и отглеждането на деца, е вече факт.
Говорим открито и честно за всичко, свързано с необятната роля на родителя: отглеждането на децата, семейния живот, здравето, финансите, личното счетоводство, психическите проблеми, персоналните предизвикателства.
Обсъждаме всяка тема в компанията на страхотни събеседници – историци, психолози, счетоводители, юристи, експерти по хранене и здравословен начин на живот. Те дават отговори на много въпроси, които си задават съвременните родители, правейки го по достъпен и полезен начин.
В “Да оцелееш като родител” с неформален и подкрепящ тон говорим по сериозните теми като преодоляването на следродилната депресия и превенцията на домашното насилие, замърсения въздух и храната, която консумираме, начина ни на живот и грижата за психическото и физическото ни здраве.
Първите 16 епизода от видео поредицата включват разговори със специалиста по нова и най-нова история на България проф. Маргарита Карамихова, с Елена Кръстева – психолог и част от екипа на акушерски кабинет “Зебра”, с Камелия Калайджиева – собственик и управител на счетоводна къща Fourmate, и с фитнес инструктора Лазар Радков.
Предстоят ни още вълнуващи срещи и разговори, чрез които всеки ще може да намери подкрепа и разбиране за предизвикателствата и трудностите, веселите и чудните моменти от това страхотно пътешествие родителството, в което най-важното, разбира се, е да оцелееш.
Проектът “Да оцелееш като родител” е финансиран по програма „Кризата като възможност" на Столична община, администрирана от Асоциация за развитие на София.
Какво правим по време на извънредното положение, освен да подвикваме по децата, да се образоваме дистанционно и да се опитваме да свършим някаква работа, колкото да не загубим досег с истинския свят? Ами играем настолни игри! Напоследък много цъкаме една конкретна, защото трябва да ви кажем, че тя надмина всички очаквания и представи колко всъщност актуална би могла да бъде. Говорим ви за играта на Майко Мила "Да оцелееш като родител".
Нейни създатели са Ралица Найденова и Петър Хераков, разбира се, със скромното участие на Майко Мила, и тъкмо с тях преди време седнахме да играем за първи път играта, за да видим ще можем ли поне на борд гейм да оцелеем като родители, или и там няма да ни се получат нещата.
Държим да уточним, че играхме заедно в добрите стари времена преди 13 март 2020 година и се надяваме да можем да го направим пак в рамките на следващите няколко години.
Започваме с правилата. Петър ги е измислял и той ни въвежда.
П: Всички влизаме в ролята на нещастни родители. Теглим от картите с ролите. Има 12 различни роли, като всяка има своите плюсове и минуси и започва с определено здраве и психика. Целта ти е да си последният оцелял или да направиш и двата показателя 30, което е много трудно, защото отрицателните карти, които идват с хода на играта, са два пъти повече от положителните.
Играе се с карти. Всеки започва с определен брой. После може да има в ръката си колкото иска, няма никакви ограничения. Няма и ограничения колко карти може да изиграе на един ход.
Тези, които са с картинки, са постоянни карти и те правят разни хубави или не толкова хубави неща. Имаш право на 2 постоянни карти на герой.
На всяка карта пише какво прави и това се случва на всеки ход. Другите карти са еднократни – веднъж като ги изиграеш, губиш или печелиш.
Някои карти важат само за мъже или само за жени, но това зависи от пола на героя, а не на играча. Така обхващаме и всички, които са в настроение да си сменят пола. Героите не са такива. Има карти, които блокират неща. Има опция да станете семейство с някого. И когато това се случи, плюсовете и минусите, които получавате, важат и за двамата.
Как започваме: получаваме карти, които никой не знае какви са. Тук (до тестето) се обръщат още карти. Една от тях се вижда, а другите две не, защото така е в живота – никога не знаеш какво ще ти се падне. И залагаме за тези карти с парите, които имаме. Казваш „Залагаме еди-колко-си за тия карти“.
„Приход“ е карта, която като се изиграе, всеки взема толкова пари, колкото пише на картата на героя за приход. Картите „Приход“ не са толкова много, защото иначе играта ще е безкрайна, а целта е да свърши за около 20-30 минути.
Този, който спечели залагането в първия рунд, взема трите карти. Другите вземат по една отгоре от тестето, освен ако героят не е политик. След като всеки си изиграе картите – кой колкото иска, – се обръщат нови.
Р: Според мен не е честно да се гледат картите с герои. Трябва да се тегли чоп с обърнати карти. Отваряш ветрило, не виждаш какво е и теглиш кой да си в играта.
ММ: Тогава дай на обратно да теглим и както дойде.
Майко Мила, Петър и Ралица теглят карти с герои, които да бъдат по време на играта. Петър е Артист – герой, който подозрително напомня Лейди Гага, Ралица е Стара мома, която си е досущ Вивиан Уестууд, а Майко Мила е Спортист – че какво друго!
П: Ти си Валери Божинов, честито!
ММ: О, не!
П: Човекът си намери отбор в Италия, не е толкова фатално.
ММ: Да, ама всеки ход дава 50 на модел.
П: Ако в играта някой играе с герой модел обаче. В случая няма модел.
За първи път си отдъхваме, че никой от нас не е модел.
Р: С тези кубчета си отбелязваме докъде сме стигнали. Аз си взимам едни оранжеви, защото подхождат на косата на Вивиан Уестууд.
П: Валери Божинов имаше плюс като му свършат веднъж парите, взема пари, нали така?
ММ: Да, като остане със 100 или по-малко пари, взема 1000. Това е хубаво.
След като раздадохме картите с герои, раздаваме и парите, с които разполага всеки "родител" в играта. Естествено има известна суматоха кой колко пари трябва да вземе, в какви купюри да му бъдат раздадени, за да не вземат да свършат и всякакви такива подготвителни дейности, докато най-сетне не започваме официално първото завъртане.
Първи е този, който последен е станал родител в реалния живот, а Майко Мила играе с представител, който има бебе на 11 месеца (към онзи момент), така че вземаме директно първите три карти и почваме. Или поне така си мислим, защото продължаваме да говорим.
ММ: Ние имаме бонус поне карти за първи рунд, защото в живота ни е тегаво с деца на 11 месеца и 3 години.
Р: Това е много трудно според мен. Моите са с много голяма разлика, което носи известна степен на облекчение, защото сега като почнат да ти боледуват верижно и двете, ще видиш какво мъчение е.
ММ: То е така през цялото време.
П: Аз имам опит в това отношения. Момчетата ми имат 1 година и 11 месеца разлика. Но вече не е така.
ММ: Ралица, а твоите колко са големи?
Р: На 12 и 4.
ММ: Е, на 12 – това е човек. Леле, аз дали ще мога да ги добутам до 12 и до 4 – не е много сигурно.
П: Е, те са издръжливи.
ММ: Много! Може да кашля до 2:30 през нощта…
Р: … и на следващата сутрин да стане в 6:00 в добро настроение.
П: А ти си смазан.
Край с приказките (поне засега). Почваме!
П: Сега играеш карти.
ММ: Срещу кого ги играя?
П: Срещу един от нас, когото избереш. Може и на себе си да играеш, ако имаш постоянни плюс карти, може да си ги сложиш.
Р: Аз съм цялата в минуси, хора.
П: Това не е много добре за нас, но ще ти го върнем, нали знаеш.
ММ: Ако вие сте такъв герой и в живота, какъвто ви се падна в играта, колко ще ви е психиката и здравето?
Р: Аз ако съм такава карта, ще съм бетон и ще изглеждам по същия начин.
П: И аз ще изглеждам по същия начин, само че със сенки под очите.
Р: Аз един ден като порасна голяма, ще бъда като Вивиан Уестууд, в това съм абсолютно сигурна.
Междувременно Ралица се оглежда в благосъстоянието на клетия Божинка, с когото се представлява Майко Мила, и решава да му вземе пари:
Р към ММ: Ти имаш твърде много пари, затова можеш да се разделиш със 150 от тях.
ММ: Егати! И сега това (картата, която ни взема пари) какво го правя?
П: Трябва да дадеш 150 лева на банката.
Така е и в живота като си родител. Пари като вестници.
Р: А какво става, когато свършиш парите?
П: Като свършиш парите и трябва да плащаш, губиш по 1 „Психика“ и „Здраве“, но не умираш, за разлика от другия вариант, в който ако едно от тия двете падне на 0, умираш. В смисъл, упорита гад си, но все пак ти е тъпо.
ММ: И сега какво трябва да направя? Аз дадох пари.
П: Ако си свършила, аз съм наред.
И почна да раздава карти:
П: Ето ти една такава на тебе (на ММ), да не ти е тъжно. Понеже имаш имунитет, ще местиш само „Психика“ надолу, като ти дойде реда.
П към Р: Една срещу теб – „Бесен шопинг“. Важи само за жени и прави да губиш пари.
Р: Значи губя 100.
П: Ама печелиш 1 „Психика“ и 1 „Здраве“.
Р: Много ти благодаря, Пепи. Много си мил.
П: Вие имате пари, така че колкото по-бързо ги свършите, толкова по-добре.
Въртим играта. И се оказа, че Ралица приключи и със здравето и с психиката...
Р: Ми аз съм „чао“.
ММ: Докато си мислиш, че се забавляваш, ти всъщност гаснеш.
Р към П: Всеки път като играеш, се потапяш и не усещаш как свършва всичко. Много коварно си го измислил.
ММ: А тази игра интересна ли е на хора, които нямат деца?
Р: Да, стига да са с чувство за хумор.
П: Да, защото картите са много забавни, механиката и математиката работят.
Р: Независимо дали си родител, или не си, поради натрупването на по-голям житейски опит вероятно би ти било по-интересно.
П: Да, или идва момент, в който си обмислял идеята вече, имаш някакви колебания по темата…
Р: Според мен има хора, които не искат деца, и това е окей, но дори на тях би им било интересно.
П: Дава ти още една причина да си кажеш, „Да бе, може да направим едно.“
Р: Играта е така цинична и реалистична едновременно.
Майко Мила и Петър продължават борбата за оцеляване.
ММ: Айде, Пепи, черпим те с това.
Пляска се карта на масата, Петър чете какво му се пада:
П: „Детето изяде храната на кучето“ – това е приемлив минус, ще го преживея.
ММ: Важното е детето да го преживее.
П: Кучешката храна не е толкова зле.
Р: Голямата ми дъщеря се криеше в колибата на кучето и ядеше храната. Аз ѝ викам „Спри!“ и тя ме гледа как отивам към нея, и тъпче с шепи от твърдите гранули. Тя беше малка, на 2 години. Нямаше още всички зъби в устата. Не знам как го правеше.
ММ: Аз приключих с всякакви представи как трябва да се гледат деца, след като видях как първото ми дете допълзява до кеца на баща си, 47-ми номер, и го облизва отдолу, ей така, гледайки ме.
Р: Момче ли е?
ММ: Да, и не чува.
П: Никое не чува. И момичетата не чуват.
Р: Малката ми дъщеря е по-палава от всички момчета в градинката, взети заедно.
ММ: Преди време ми отказаха прием в частна детска градина, защото момчето ми е момче. Случвало ли ти се е?
Р: Не, това е супер тъпо. И двете ми деца бяха в държавни детски градини и бях изключително доволна и от тази на голямата, и от тази на малката сега.
ММ: Детските градини са ясни, но искам да знам как се прави механика на игра?
П: С опитване. Сядате, играете… Имаш идея… На мен идеята ми хрумна, докато хранех бебето с попара една сутрин.
ММ: Храниш бебето с попара и то плюе и блъска…
П: Да, не ще… И си помислих, че това може да стане жестока игра. И първоначално беше „Feeding the baby" – който загуби, отива и храни бебето.
ММ: А колко време след като те осени тази идея, хранейки бебето, има игра?
П: Една година някъде. Но това е доста бързо.
Р: Плюс това работата реално не е една година.
П: Тестването е едно. Защото ти тестваш и мислиш карти. Аз имам 4 или 5 файла с карти, където махаш и добавяш всяко нещо, което ти хрумне. Като имаш дете, всеки ден се случват някакви неща. И ти си казваш, „Това може да стане, но това е тъпо“… И тестваш, после си разпечатваш карти, събирате се, играете пробно… Това става, това – не. После се появиха героите. Първоначално нямаше герои, но решихме, че ще е по-яко, ако има.
ММ: Защо избрахте тези герои?
Р: Първо нямаше идея да са тези герои, нямаше идея да е нещо конкретно. Просто бяха типажи. И на мен ми хрумна, че може да има някакъв паралел с познати герои, които да носят собствения си смисъл…
ММ: Я, ни се представете сега като типажи от играта.
Р: Аз съм български филолог по образование, дизайнер по професия, като смесвам двете и чудесно се връзват, защото освен тази игра се занимавам и с редактиране на книги, така че всъщност имам две професии. И която ми е кеф, и което дойде – него го правя. И вървят паралелно с гледането на децата. Написах две детски книжки – „Приключенията на принцеса Точица“ и „Точица тръгва на училище“, издадени са от „Пощенска кутия за приказки“. Пиша за „Пощенска кутия за приказки“ и съм дизайнер на „Пощенска кутия за приказки“.
ММ към П: А ти?
П: Единственият човек от семейството, който не е учител шесто поколение. Доста сериозна трагедия. За сметка на това работя в издателство, където странирам и редактирам учебници, защото това ми е в кръвта. Като хвана страниците, виждам грешката. Журналист също така, защото мога да пиша. Коментирам футбол за Евроспорт.
ММ: А променихте ли се като професионалисти, когато станахте родители?
Р: Аз станах по-добра.
П: И аз.
ММ: По-организирани?
П: Супер по-организиран, с по-ясни идеи какво трябва да се случва. Нямаш време да се размотаваш. Там войната е загубена.
Р: Аз съм изключително щастлива от нещата, с които се занимавам, и съм много щастлива, че ги правя точно с тези хора, защото е точно толкова важно с кого работиш, колкото с кого живееш.
ММ: И е готино децата да те виждам, че работиш с кеф. А какво ви пречи и ви спъва?
Р: На мен това, което ми пречи, е умората.
П: Нямаш време за всичко. Щеше да е яко денонощието да има 4 часа повече.
Р: Поне.
ММ: За какво щяхте да ги използвате?
Р и П: За сън!
Р: Сънят е дефицит. Изкарах 4-5 години в безсъние.
П: Свикваш, ама…
ММ: Какво не бихте причинили на децата си, което са ви причинявали на вас като деца?
Р: Да ги карам да ядат и да ги обличам. На мен нищо лошо не са ми причинявали, само баба ми много ме хранеше и много ме обичаше, иначе други оплаквания нямам.
П: Това с храненето е същото нещо… Като не иска да яде, не иска да яде – да се оправя. Като огладнее, ще яде.
Р: Да, няма да умре от глад.
ММ: А ако не огладнее 3 години?
Р: И аз съм чувала за такива, ама са живи. Значи всичко е наред.
ММ: Тоест, оцеляването като родител е възможно и извън играта. Ралица не оцеля, съжалявам. Аз няма да оцелея – очевидно е, че на следващия ход съм аут. Играта така или иначе приключи.
П: Това е лоша реклама. Този, който е измислил играта, да спечели – не е окей.
ММ: Всичко е окей! Следващият път сме ние!
Как да бъдем чудесни родители? – ако този въпрос можеше да открие отговора си в един средно дебел наръчник с картинки и упътване, по подобие на тези за сглобяване на печка или вентилатор, животът ни щеше да е много лесен. И също така – скучен! Защото наръчниците за вентилатори са най-скучното нещо на света, и никой не би искал да придобие родителските си умения посредством схема за сглобяване от типа:
Здравейте! От днес сте горд притежател на ДЕТЕ. Честито! От тази схема ще научите как да боравите с него и да се радвате дълги години на придобивката си. Следвайте легендата и стъпките.
1. Дете. 2. Легло. 3. Храна. 4. Вода.
Поставете 1 в 2, но не и преди да сте му дали 3. Не давайте 3, докато 1 е в 2!!! 4 трябва да е със стайна температура. Може да се дава на 1, докато е в 2, но с внимание. 4 не се дава по време на 3!! Ако 1 падне от 2 на главата си, ОБАДЕТЕ СЕ НА ЛЕКАР.
И така нататък за всички останали аспекти на родителството – ясла, детска градина, кандидатстване за гимназия, пък после университет... Гаджета, дрехи, хормони, пубертет!! Ще са ни необходими тонове схеми и упътвания...
Честно казано, къде-къде по-яко си е да НЕ знаеш какво да правиш като родител и да се сблъскваш с куп предизвикателства всеки ден. Особено когато в тази весела, трогателна, тежка и отговорна задача се включва и Майко Мила! с втора част на наръчника с авторски родителски истории ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ.
Ако вече сте чели първата ни книга, значи ще сте подготвени за това, че и втората идва със солидна доза хумор, всевъзможни смешни ситуации и няколко по-сериозни текста по теми, които са част от всеки родителски живот.
ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ 2 е книга с 37 истории, писани от Красимира и Елисавета, и още няколко чудесни автори – Аксиния Генчева, Йоана Станчева, Оля Антонова, Александър Миланов, Илиян Любомиров, Ангелин Балсамаджиев, Захари Карабашлиев. Наред с комичната страна на родителството в нея са засегнати и някои доста сериозни теми – хроничната умора, здравето на жените, наказанията, които налагаме на децата и какво отношение трябва да търсят родилките от здравната система и нейните представители – лекари, акушерки, сестри.
Няколко мъже се включват изключително силно с разказите си за ролята им на другия най-важен човек в живота на детето, редом до майката – бащата, разбира се. Илиян Любомиров е великолепно развълнуван в текста си за очакването на сина си, Ангелин Балсамаджиев ще ви разкаже една история за децата и религията (по истински случай), а Захари Карабашлиев ще ви разходи емоционално между миналото и настоящето, а разказът му така ще ви хване за гърлото, че нищо чудно да намокрите страниците на книгата.
Аксиния Генчева пък ще постави ребром въпроса за майката, която отглежда тримата си синове... сама и ще ви разкаже как се ходи на раждане, когато няма никой с теб да ти държи ръката – или поне да ти качи сака с дрехите до отделението... Йоана Станчева от акушерски кабинет „Зебра“ пък отново ще заговори открито за отношението към родилките и качеството на родилната грижа в България – препоръчваме този текст на всички бременни жени! Оля Антонова разказва колко е важно жените да обръщат внимание на здравето си и как покрай всички прекрасни страни на родителството можеш да си откриеш и една инсулинова резистентност. А за капак Александър Миланов ще ни разясни защо някои от най-популярните методи за наказание на деца са напълно неефективни и контрапродуктивни – и какво друго можем да направим като родители, така че все пак да поставяме на тези деца някакви граници преди да са изяли кабела на телевизора.
И всичко това, естествено, е гарнирано с много смях заради дребните и по-едрите спънки в родителския път – от бременността и раждането, през първите години на детето, първите му въшки и сополи, воденето по детски площадки и естественото желание на някои утрепани от умора майки да идат... в казармата!
ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ 2 е вече в книжарниците на издателство Сиела, които за пореден път се доверяват на нас като партньори в издаването на книги (Да оцелееш като родител 1, Стигнахме ли вече?), както и във всички други големи книжарници, а също и онлайн – в Ciela.com и Ozone.bg.
ПРЕМИЕРАТА на книгата пък е на 22 януари, сряда, от 19 часа, в клуб City Stage. Входът е СВОБОДЕН, всички са добре дошли и колкото повече дойдете, толкова по-весело ще си го направим.
А, за малко да забравим – ЩЕ ИМА И ИЗНЕНАДА!
Чакаме ви – всички вас, родители, бъдещи такива или просто хора, които искат да се повеселят малко с няколко родителски истории в сряда вечер!
Пътували ли сте някъде по работа с приятелка? Изобщо пътували ли сте с приятелка? Не може да не сте. Ако не сте, тутакси трябва да го направите, защото няма друг начин да опознаете жената до себе си така добре, както ако тръгнете заедно на път. Сами. Без мъже, деца и домашни любимци.
Вероятно много от вас си представят, че ние с Красимира се виждаме едва ли не всеки ден, разменяме си дамски превръзки, дрънкаме си безкрайни часове за шампоани и кремове, проверяваме си главите за въшки и висим в градинките, а децата ни си мислят, че са първи братовчеди. Уви, това е далеч от истината. Ние с Красимира се виждаме ужасно рядко и даже понякога, когато я видя, ми се струва, че е пораснала на ръст от предишния път (тя е по-високата от двете).
Та, когато трябваше да пътуваме заедно, за да представим книгата "Да оцелееш като родител" в три града - Пловдив, Варна и Бургас, нито една от двете не знаеше какво да очаква освен обичайните неща, която всяка очакваше при всяко пътуване. Например, Елисавета очакваше, че ще си изгуби чантата,
и тя няма да забележи, или ще излезе пред публика и ще изпусне някоя цветиста псувня, защото, когато Елисавета е далеч от хорски очи, кълне като каруцар.
Красимира, от своя страна, очакваше, че ще ѝ се случат безброй ужасяващи неща, като например, че ще трябва да спят в канавка, защото нищо не са резервирали 15 дни по-рано, че ще умрат, минавайки през Твърдишкия проход (РИШКИЯ проход, Елисавета!), че няма да пият кафе, че няма да оживеят и, както винаги, се притесняваше, че ще получи пристъп пред хората и ще вземе да се напикае пред аудиторията.
Но както и да е, всяка със своите страхове тръгна. Натоварихме си раниците и багажите и веднага си пролича кой какви реалистични очаквания има от пътешествието.
Красимира не само че имаше къде да спи и то не беше канавка, но и не мина през Твърдишкия проход
пи кафе и оживя, докато Елисавета установи, че си е забравила гащите, фланелките, пастата за зъби и пижамата, та се наложи да си купи всичко това.
И ето ги, седят двете в Мол Пловдив, и какво, мислите, правят? Вместо като едни две венетирайкови да си купят златни пръстени и да пият тънки коктейли, те се гримират в тоалетната, бутат се пред едно огледало и тичат из мола да търсят на Елисавета дезодорант, защото, естествено, тя си го е забравила. После трябва да се наядат, защото гладна мечка хоро не играе. Особено тия две циркаджийски мечки.
Към тоя момент, макар и да са на път само от няколко часа, Елисавета е разбрала една особеност за Красимира. Когато Красимира иска нещо, тя вмъква това нещо във всяка тема на разговор. Ето пример:
К: Трябва да пием кафе следващите десет минути. Да е хубаво. Аз от машина не мога.
Е: Добре, ей сега ще спрем. Взе ли паста за зъби?
К: Да, мисля, че взех, но не мога да съм сигурна преди да пия кафе ей сега, след десет минути.
Е: Да, ей сега. Божеее, гледай, котка на пътя.
К: Тая котка дали е пила кафе? Защото на мен много ми се пие. Ама да не е от машина, че не обичам.
Е: Красимира, гледай, пада метеор!
К: Начи, дано не падне върху мястото, откъдето трябва да си купя кафе!
За ваше успокоение, Красимира пи кафе, пристигнаха, ядоха, обгрижиха Елисавета и нейния бабешки мозък и представянето започна. Хората в книжарница Сиела в Пловдив бяха ужасно мили и грижовни –
Уви, Красимира не разбра, защото тя през цялото време избягваше въглехидратите под формата на тесто, с което направо унищожи надеждите на Елисавета да си има алиби за безпаметно тъпчене (не че тя много има нужда от алиби, за да се тъпче).
Дори по-късно вечерта, когато Елисавета заведе Красимира във великия турски ресторант „Паша“, Красимира гнусливо погледна най-великото произведение на сладкарското изкуство – кюнефето, и отказа да има ккаквото и да било общо с тази работа (тук Красимира иска да вмъкне, че го е погледнала гнусливо не защото е видяла един огромен въглехидрат, а защото е яла и по-добре изглеждащи неща от печено фиде с кашкавал, захар и шамфъстък, положено в канче).
Колко ли не я моли Елисавета, как ли не се опита да я примами да надебелее. „Айде, бе, Красимира, хапни само хапчица кюнефе. Моля те, заклевам те в името на Баязид първи, хапни!“, но Красимира бе по-твърда от камък. Дори не близна.
Елисавета през това време в умопомрачението си изпи два огромни турски чая без да си дава сметка, че часа е десет вечерта и се налапа до смърт. И когато се прибраха в стаята си, не подозираше, че няма да заспи до 3, защото е глупава.
Хотелът в Пловдив с гръмкото и изискано име „Алюр“ предложи на Красимира и Елисавета една схлупена, тясна мансарда с две легла (РАЗЛИЧНИ ПО РАЗМЕР!!), малко телевизорче, по което дори нямаше кабелна, но истинското очарование на мястото се състоеше в това, че стените бяха направени от картон и докато Красимира сладко спеше и дори не помръдваше, Елисавета, възбудена от турския чай, стана свидетел на цялата симфония от отделителни звуци, които съседите по мансарда произведоха.
А те не се пестяха. До два и половина, те се секнаха, храчиха, подпръцкваха, въздишаха унило, подвикваха си, плацикаха се и дори разсъждаваха напрегнато, а стените бяха толкова тънки, че Елисавета дори имá тегобата да чуе и разсъжденията им. Най-сетне, към три, съседите се напъхаха в шушкавите си чаршафи и решиха да поспят. С тях заспа и Елисавета, която вече бе преработила чая.
На сутринта двете станаха на съмване, като едни истински кокошки, и бегом, марш към Варна през Бургас. Още в 10.30 двете майки мили бяха акостирали пред световноизвестния Галерия Мол и се хвърлиха да ядат, да пият кафета и да пазаруват.
после фланелки, после прах за пране и памперси, ЗАЩОТО НИЕ В СОФИЯ ПАМПЕРСИ НЯМАМЕ, НИТО ПРАХ ЗА ПРАНЕ. После си купиха дори чорапи и ластици за коса. А накрая си купиха една обща пудра за лице и тръгнаха весело и ведро към Варна.
Както знаете, една жена като се напазарува, и все едно камък ѝ пада от сърцето. Или както Красимира цитира О.Хенри с топлина в гласа, помъкнала праха за пране на Елисавета: „Изстрадалото сърце заслужава трошичка радост поне веднъж годишно“.
Пристигнахме във Варна, където ни очакваше безкрайно любезна жена на име Магдалена, нейният безкрайно любезен мъж и тяхното мило дете, за да ни приютят и да ни предоставят своя чисто нов празен апартамент, в чисто нова сграда. Още щом видя милата жена, Елисавета я халоса с вратата на колата, за да си знае, жената, с кого се е забъркала.
Но тя се оказа много упорита и вместо да избяга, когато е имала възможност, тя взе, че заведе и двете на вечеря с приятели след срещата в книжарницата, която, между другото, беше великолепна.
Хората бяха изключителни, книжарницата – прелестна, а Красимира и Елисавета дори си накупиха книги.Сега, още едно малко разяснение за битието и житието на двете майки мили. Те не са никакви майки мили, а два утрепани вола, които по цял ден работят като изоглавени, мъкнат, готвят, чистят и работят. И толкова рядко имат време да излязат, че понякога, като излязат, и не знаят какво да правят и къде да се денат.
Но днес и двете решиха, че няма да работят до полунощ, както мислеха да направят. НЯМА!!! Ще идат на кино. Единственият филм, за който постигнаха съгласие, бе немски и толкова сложен и протяжен, че двете съжалиха триста пъти, че са си го причинили, излязоха по средата на прожекцията, унили, и се прибраха в апартамента в необитаемия си блок.
В този момент Елисавета разбра друго за Красимира. Че тя доста се страхува да спи в безлюден, необитаем блок. Един блок с две самотни жени, които заключиха всички ключалки, провериха всички врати на балконите, а Красимира, за да се разсее от мрачните мисли за варненски убийци, изнасилвачи и други дребни престъпници, реши да пусне музика на лаптопа си.
„Не надувай музиката така, Красимира. Ще привлечеш изнасилвачите. Те ще чуят тази емоционална музика, ще видят , че горе свети, ще проумеят, че горе има две беззащитни жени, и край!“, подиграваше ѝ се Елисавета, на която толкова ѝ се спеше, че просто искаше да легне и да умре, а клетата Красимира намали музиката и се огледа, докато Елисавета безжалостно ѝ се смееше, защото освен тъпанарка, беше и злобарка.
След като Красимира обяви, че сигурно няма да мигне, остави лампата в коридора светната, за да обикаля из апартамента цяла нощ, тя легна и заспа моменталически като мъртвец, а Елисавета получи такива болки в корема от злобата си, че не мигна до 4 и на сутринта приличаше на изтощено зомби от филм за апокалипсис.
Все пак тя успя да дремне 2-3 часа и сутринта - айде на колата и към Бургас за последно представяне, и най-сетне за среща на живо с великата Елка Стоянова – писателка от най-висок клас, която дойде да ни удари едно феминистично рамо.
Но колкото и да е хубаво едно нещо, то има своя край (дори и кюнефето, което е кръгло). И Елисавета, и Красимира трябваше да се върнат в София заедно с праха за пране, памперсите, новите си чорапи и цветята, които получаха в Пловдив (разкошни фрезии, между другото).
И сега тези две изморени, изтощени жени искат да благодарят на всички – на тези, които дойдоха, на книжарниците на Сиела, на майките на деца с увреждания от Варна, които участват в кампанията ни "Търся втора работа" и продават свои неща в сайта OLEMALE.BG - те дойдоха, за да се запознаем лично и ние им благодарим от сърце!
Благодарим и на на милите жени, които им правиха компания - специално на Бистра, София, Магдалена, които им търпяха идиотщините, водиха ги насам-натам и ги пуснаха в апартаментите си, а също и специално на детето на Магдалена (жената, която Елисавета се опита да утрепе с вратата на колата си) – това дете ни беше оставило прекрасен, ръчно направен кораб от плат, който ние ще си гледаме, когато ни стане мъчно за морето.
Благодарим също така и на слънцето, че беше с нас през цялото време, както и на бабите, бащите и дядовците, които гледаха децата ни, докато ние БУКВАЛНО се мотахме три дни по моловете!
1. Красимира си мислеше, че е най-страхливият човек, когато някой друг я вози с кола, но се оказа, че жестоко бърка. Най-страхливият пътник се нарича Елисавета, която, само при вида на друга кола пред нас, започваше да нарежда кресливо: МНОГО Е БЛИЗО ТАЯ КОЛА, НАМАЛИ, НАМАЛИ, ТОЯ ТИР ЗАЩО КАРА ТУК, ТОЙ НЯМА ПРАВО!!!, НАМАЛИ, ОХ, МНОГО МЕ Е СТРАХ, СЕГА ЩЕ СЕ УДАРИМ, МНОГО БЪРЗО ИЗПРЕВАРВАШ, НАМАЛИ! (всички шофьори знаят, че най-удачният момент да намалиш е когато изпреварваш, та да може всички участници в движението хубавичко да се изнервят и наистина да се ударят).
2. Елисавета не пие вода. Пие турски чай, пие италиански чай, пие всякакви народности чайове, айрани и бира, но вода не близва. Сега, може би тя има скрита гърбица някъде, в която тайно посред нощ си налива вода и после цял ден кротичко си лочи от нея, но Красимира не може да се закълне, защото не е виждала гърбица, нито дори манерка.
3. Елисавета е най-разсеяното същество на Земята. То е във вечно търсене - на ключа от колата, на самата кола, на запалката от колата, ама къде е тая запалка, бе, боже мой??, на маратонките си, на четката си за зъби, на якето си, на панталоните си, А, ето я запалката от колата, какво прави в джоба на дънките ми, бе, Красимира??, на жената с яркозелена кола, която трябва да следваме с нашата кола в Пловдив, за да ни заведе до хотела, дъра-бъра-дъра-бъра, АБЕ, КРАСИМИРА, ТОВА ПРЕД НАС НЕ Е ЗЕЛЕНАТА КОЛА, А НЯКАКЪВ ДЖИП!! - Да, Елисавета, изпуснахме я преди три завоя!!!
Въобще, как Елисавета си намира дома всяка вечер след работа за Красимира е една загадка, но да се надяваме, че ще се оправя с този тежък живот още дълги години, за да тръгнем отново на път и да ви разказваме какво ни се е случило!
А това, приятели, е кратко видео от премиерата на първата книга на Майко Мила! - Да оцелееш като родител! В него няма да ни чуете как говорим, защото така ни трепереха гласовете от вълнение и радост, че по-добре казаното да си остане в миналото и който чул - чул (и дано се е съвзел от уплахата)!
Благодарим от сърце на всички, които дойдоха, радваха се с нас, купиха си книга, пиха вино, пукаха балони и въобще - станаха част от Майко Мила! Разкошни сте и ви обичаме!
