Как изглежда манипулацията, когато не прилича на лъжа? Отговаряме на този въпрос в поредния епизод на „Следващите 10“. Красимира Хаджииванова разговаря с Никола Тулечки, съосновател на Сдружение „Данни за добро“. 

Кога дезинформацията стана „по-интелигентна“? Защо най-опасните внушения често са технически верни? За контекста, който се превръща в оръжие, чрез което да разпознаем лъжата, респективно и истината. 

В епизода Никола Тулечки разкрива и работата на алгоритмите в социалните мрежи, които не търсят истина, а реакция. Акцентираме и върху проучването на Yettel за медийната грамотност, както и към разговорите за дигитална безопасност. 

В този епизод ще разберете още: 

  • Как изглежда здравословният скептицизъм?
  • Кои са трите най-важни навика за проверка?
  • Как човек да проверява бързо, без да прекарва живота си във fact-checking?
  • Защо хората толкова трудно признават, че са били подведени?

Ще си говорим и за мястото на социалните мрежи в живота на децата ни, както и за ролята на изкуствения интелект в образованието. Епизодът е осъществен с подкрепата на Yettel и инициативите им за развиване на дигитална и медийна грамотност.

Епизодът е тук:

Ако този епизод ви е бил полезен и интересен, споделете го с вашите приятели и се абонирайте за канала ни, за да имате достъп до всяко ново съдържание.

Тези данни и още числа, изразяващи отношението към ЛГБТИ учениците в българските училища, бяха изнесени наскоро от фондация "Сингъл степ" в партньорство с фондация "Ресурсен център Билитис" в специален доклад. Проучването е проведено във всички области в страната с деца между 14 и 19 години и резултатите показват, че мнозинството ученици не се чувстват добре в училищната среда, тъй като са жертва на тормоз.

48,3% от попитаните съобщават, че се чувстват несигурни в училище през последната година заради сексуалната си ориентация. Над 80% са били обиждани с хомофобски изрази („педал“, „педераст“ или „обратен“) от други ученици, но 57,4% са чували същото поне веднъж и от свои преподаватели или от други служители в училище.

Една трета (34,2%) от ЛГБТИ учениците в проучването са били тормозени физически, например бутани или блъскани, в училище в даден момент през изминалата учебна година. 19,1% от учениците са били нападнати в училище заради сексуалната си ориентация, половата си идентичност или изразяването на пола.

Повечето от половината тормозени деца никога не са съобщавали на училищния персонал или в семейството си за тези случаи. Самият училищен персонал не се е намесвал в почти половината от случаите на тормоз над ЛГБТИ ученик, нищо че служителите са ставали свидетели на инцидентите.

Повече от половината ученици (53,5%) възнамеряват да емигрират като една от сновните причини е тяхната сексуална ориентация или полова идентичност.

ЛГБТИ учениците, които са преживели по-високи нива на словесен тормоз заради сексуалната си ориентация и изразяването на пола, по-често съобщават за депресивни състояния, самоубийствени мисли и намерения.

Като цяло климатът в училище не е особено благоприятен към ЛГБТИ хората, а езикът на омразата се задълбочава, просто защото не се приема за проблем. А тези данни са симптоматични за много други маргинализирани групи, които също са жертва на тормоз заради външния си вид или етническия си произход.


Близо 90% от хората имат известни предубеждения към жените според нов индекс, чиято цел е да подчертае шокиращия обхват на неочаквано бурната враждебна реакция в глабален план срещу половото равенство.

91% от мъжете и 86% от жените имат поне един предразсъдък към жени, що се отнася до политика, икономика, образование, насилие или репродуктивни права.

Първият индекс за половата социална норма анализира данни от 75 страни, които заедно правят повече от 80% от населението на Земята. На базата на тези анализи става ясно, че повече от половината хора смятат, че мъжете са по-добри политически лидери, а повече от 40% мислят, че мъжете са по-добри и като бизнес ръководители. Близо една трета от мъжете и жените мислят, че е приемливо мъж да бие жена си.

Програмата за развитие на Обединените нации, под чиято шапка излизат данните, призовава правителствата да изковат законодателство и политики, които да са насочени към дълбоко вкоренените предразсъдъци.

"Всички знаем, че живеем в свят, доминиран от мъже, но с този доклад можем да подплатим предубежденията с числа, казва Педро Консейсао, директор на службата за човешко развитие към Програмата за развитие на ООН, цитиран от The Guardian. "А данните според мен са шокиращи. Нашият доклад показва, че има модел, който се повтаря отново и отново. Голям напредък в по-базови области на включеност и овластяване. Но когато стигнем до области, даващи повече възможности за развитие, удряме на камък.

Докато в много държава предубежденияta намаляват, в други изглежда, че отново си намират място. Ако вземем цялата информация, с която разполагаме, ще видим, че като цяло по-скоро нещата вървят към завръщане на предразсъдъците, вместо към тяхното изкореняване."

Анализът се прави на базата на два комплекта данни, събрани в повече от 100 държави. Проучването се казва World Values Survey и има за цел да разгледа променящите се нагласи и как те влияят на социалния и политическия живот. Данните покриват два периода: 2005-2009 г. и 2010-2014 г.

От 75 страни, включени в проучването, има само 6, в които мнозинството хора няма предубеждения към жените. И макар че повече от 50% от хората в Андора, Австралия, Нидерландия, Нова Зеландия, Норвегия и Швеция нямат предразсъдъци, основани на пола, дори там има модел, който не говори за особен прогрес.

Например Швеция е една от няколкото държави, редом с Южна Африка, Индия, Руанда и Бразилия, в която процентът хора, имащи поне един предразсъдък, се е увеличил по време на деветте години разглеждан период. Повече от половината хора от Великобритания и САЩ имат поне едно предубеждение.

Данните сочат, че, ако настощото темпо се задържи, в 67 страни - дом на 2.1 милиарда момичета и жени, глобалните цели за затваряне на пропастта в равенството между мъже и жени, няма да достигне определените си цели до 2030 г."

И това не са само най-бедните страни. Ако трендът продължи в следващите две десетилетия, САЩ ще е една от тях.

Сегашното състояние на електронните услуги се различава слабо от аналоговата чиновническа идилия и още изводи от #НАПЛийкс в текст на Боян Юруков специално за "Майко Мила!"

Боян Юруков е старши програмист и технически ръководител в германска компания за финансови услуги. Отговаря за интегрирането на системите за търговия на някои от най-големите банки, корпорации и фондове в света.

Има един лаф - "Документ - това звучи гордо!" Препратка е към свеждането на същността на индивида до номера и подпечатани листа хартия. До преди 100 години това отношение към човека се е смятало за нецивилизовано, но с конфликтите, индустрията и глобалното село, което създадохме, всичко се променя - въвеждат се паспорти, данъчни номера, визи и прочие.

Днес всеки от нас е просто серия от числа - ЕГН, номер на лична карта, банковата сметка и съдържанието ѝ, кредите и сроковете им, имотите и колите, покупките в мола, списъкът с приятели във Facebook и историята на търсене в Google.

Повечето от тези данни са тривиални, но други определено не бихте искали да стават публични. Е, миналата седмица разбрахме, че доста от тях вече са - независимо какво искаме. Архивът от източената база данни на НАП съдържа ЕГН-а, номера на лични карти, облагаеми доходи, имоти в България и чужбина, коли, заеми и плащанията по тях, договори и плащания от фирми и друга информация за милиони българи. За мнозинството от нас има само няколко записа от данъчните декларации, но други се споменават стотици пъти.

От променливите и противоречиви изказвания на НАП и Горанов и от самото съдържание на архива може да предположим, че е хакната база данни, в която различни служители са копирали цели таблици от други институции и са си правили справки.

Ако системите на администрацията бяха наистина свързани, ограничавани и наблюдавани - както следва да бъде в едно електронно управление - това нямаше да е нужно и щеше да има ясен контрол кой до какви данни и кога има достъп. В случая обаче са се пренасяли ей така записи - заедно с въпросните лични карти и плащания по заеми - и са ги зарязвали така. Това също означава, че информацията е разпокъсана, отчасти стара, отчасти навярно неточна. Трудно е да се провери и осмисли такъв масив, но повярвайте ми - въпрос на време е.

Тук отново доста хора биха махнали с ръка, подавайки ухо на успокоенията, идващи от ефира, че било малък теч и всъщност не е проблем, защото някои неща така или иначе били в нета отдавна.

Течът въобще не е малък, но е вярно, че сме много лежерни с данните си. Онова приложение за състаряване на снимки е пресен пример - освен, че собствениците имат пълни права над образа ви, те имат всичките ви контакти и в голяма степен какво сте правили в социалните мрежи.

За някои навярно изтичането на тази им история би било дори по-страшно от публикуването на ЕГН и доход. Да знае някой обаче, че сте коментирали нездравословно много по групите на мамите в София, не позволява да вземе заем от ваше име. С данните на НАП има шанс.

"Лични данни - това звучи гордо!" - можем да кажем днес. Вече няма нужда друг да има личната ви карта, за да вземе заем - достатъчно е да знае какво пише в нея. Такива истории има от десетина години, макар да чуваме само за онези, които са хванати. Разбира се, това е престъпление и то не ново, но течът на НАП го прави толкова по-лесно и то срещу стотици хиляди в страната. Банки, мобилни оператори и други компании разчитат на същите лични данни, за да дават информация по телефона и да правят промени по сметки и договори - например да пратят нова банкова карта на сменен адрес.

Улеснени са и по-тривиалните заплахи като телефонните измами, изнудванията и обирите. Знаейки кой колко доходи има и къде живее е безценна информация в такива случаи.

Ако се следват закона и вътрешните правила на институции и компании, този теч на данни не би следвало да навреди на почти никого. Ако наистина се следваха обаче, теч въобще нямаше да има - а ей го на.

Затова е важно да сме бдителни. Банки, мобилни оператори и други трябва да затегнат контрола над идентификацията на клиентите си и да не разчитат само на няколко откъслечни числа. Това навярно ще създаде неудобство за някои, но ще спести главоболия и загуби.

В личен план може да направим малко, тъй като ЕГН не може да се смени, а данните за доходи и заеми са вече в публичното пространство. За жалост няма досега няма търсачка, която еднозначно да покаже, че е изтекъл номерът на личната ви карта (може би тази на Бивол). Съмнявам се, че и обещаната от НАП ще дава такава информация.

Все пак, ако се притеснявате, не е лоша идея да я смените. Също така, включете известяване със SMS за промени навсякъде, където е възможно - банкови сметки, имотен и търговски регистър. Говорете и отново с роднини - особено по-възрастните - да не вярват на телефонни обаждания и тем подобни с искания за пари, докато не се свържат с вас лично.

Този теч не е първият, няма да е и последният в България. Не се ограничава до тази агенция или само до публичната администрация. Нито е голям в световен мащаб, нито е най-обширния.

Обстоятелствата около него обаче показват колко плачевно е състоянието на информационната ни инфраструктура.

Горанов започна вече да подлага клатещия си стол с извинението, че това бил едва ли не вроден дефект на електронното управление.

В действителност, една от причината да се случи е именно работата на парче и блокирането на нужните мерки за електронно управление от редица министри, включително Горанов. Прекият ефект от политиката му е, че сегашното състояние на електронните услуги се различава слабо от аналоговата чиновническа идилия.

Да, за по-малко неща се кланяме на гишета, но отново има струпани папки с лични досиета на граждани по коридорите на държавни институции и селски кметства. Вече не са на хартия, а дигитални, но сигурността им е същата.

Това не е електронно управление, а екселска бюрократщина - същият манталитет като папките в коридора, но след изхарчени няколко милиарда евро.


Още:

cross