Да вдигнат ръце всички родители, смазани под невероятното напрежение на Viber групите и другите родителско-учителски чатове, на които се крепят българското образование и животът на нашите деца в него. Учебната година съвсем скоро ще е тук и отново ще се наложи да съобразим живота си с „познатия сигнал“. Защото винаги можеш да „заглушиш“ чата, но как да заглушиш съвестта, която ти казва, че НЕЩО ВАЖНО ЩЕ ПРОПУСНЕШ, ЗАЩОТО, РАЗБИРА СЕ, СИ ЛОША МАЙКА, КОЯТО НЕ ЧЕТЕ!
Диана Стоева ни разказа за своя живот във Viber групите.
За приятелите на моите приятели аз съм известна като „Тая моята приятелка с многото деца, сещаш ли се?“. За непознатите аз съм „майка героиня“ – винаги така ме наричат, като ме видят по улицата да отварям студен чай, да забърсвам сладоледена уста и да слагам лепенка. Едновременно.
Иначе се казвам Диана и имам трима сина – близнаци на „почти осем“ и техния по-малък брат на пет и половина („другия месец ще стана на шест и половина“).
Беше само април, когато мисълта за наближаващото лято започна все по-настоятелно да се настанява между няколкото ми останали мозъчни клетки.
Защото вече нямаше да ставаме рано? Не.
Защото вече нямаше да имаме домашни? (тук множественото число е умишлено – „ние имаме домашни“ не е като на „на нас ни расте зъбче“. НИЕ наистина си имаме домашни.) Не.
Защото ще можем да ходим на почивка или кино през седмицата? Не.
Чаках края на учебната година, защото през лятото няма Viber групи с другите родители!
Тук не включвам и Viber групите за допълнителните занимания на децата. За всяко дете участвам в група ЗАЕДНО С учителите и в една САМО с родителите. Вторите съществуват, за да можем да избираме подаръци за първите по повод:
Ама като казвам „да ги избираме“, разбирайте едно безкрайно гласуване, което всеки път завършва по един и същи начин – а именно, никак. Няма мнозинство – като при едни други хора, но те поне са на заплата там. Задължително една майка се обявява против подаръчен ваучер, а други две ѝ обясняват, че в класа на другите им деца са подарили ваучер и класната много се е радвала.
Добре че във всяка една уважаваща себе си Viber група има по една дейна майка, която се нагърбва с цялата организация, прави анкети и изобщо се сеща... Не, не – тя не се сеща, тя ЗНАЕ кога е родена класната.
Те повечето знаят и че утре има екскурзия до Байлово, че в сряда е тържеството по народни танци, а в петък трябва да се носи зелена химикалка.
Реално обаче как, за Бога, да знам каквото и да е, като чатът ни с учителите е пълен с:
Но това не е нищо в сравнение с периода, в който има НЯКАКВИ празници. В тоя момент, даже – не, още преди да наближи, аз вече получавам лек тремор на едното око, защото знам какво следва:
В това нямаше да има нищо лошо, ако всички просто се присъединяваха към това пожелание със сърце, но не – обикновено се изстрелват грубо около още 18 реда с:
Още не сме свършили, скрол надолу
Сега ще кажете защо не пробвам с вълшебната опция: mute this chat. По принцип опцията е гениална, но какво се случва след въвеждането ѝ?
– Мамооо, защо не си ми сложила пари за базара?
– Кое?
– Писали са във Viber, мамо!
Или:
– Мамо, вече не сме с буквар, трябваше да ми подвържеш читанка номер 2!
– Кое?
– Писали са във Viber, мамо!
... И просто си връщаш старите настройки и продължаваш да се образоваш за празниците в България като една образцова майка християнка.
Всичко това го написах, след като един вторник, потна и мокра от дъжда, с чуждо куче в ръка, се обадих на домофона в градината на малкия ми син да си го взема и да го заведа на логопед, и чух:
– Ама децата имат открит урок по народни танци в салона и детето е там с костюм! НЕ ЧЕТЕТЕ ЛИ?!
Един път родител - цял живот родител. (Нещо като “Миг невнимание - цял живот мъртъв”, но в по-лек вариант.) Всяка майка е майка на всички деца наоколо, дори и нейните да не са в периметъра, дори и “децата” да не са точно деца… Може да е шефът, колежката, приятел - винаги има на кого да нарежеш кюфтето, кого да преведеш през улицата и на кого да креснеш да не си гризе ноктите.
Една такава история сподели преди време в групата ни ПОЛОЖЕНИЕТО Е МАЙКО МИЛА 2.0 Мария Гадженакова и после заваляха някакви невероятни коментари отдолу. Решихме да ви ги споделим, защото не е честно само ние да си се хилим на живот и смърт.
Ето го и поста, от който започна всичко:
“Майка да не си!!! След 11 години успешно прибърсване на детски сополи на две чавета, днес за една бройка да стана за резил в работата. Нося на моя началник едни документи за подпис. Човекът подсмърча. Аз блея, мисля си как ми се пие кафе. Чувайки звука на задръстени ноздри, автоматично посягам към джоба да взема носните кърпички и да "оправя нещата”. Добре че в същия момент той ми каза, че съм забравила да се подпиша на едно място, та се освестих къде се намирам и кой е срещу мен.
Вие имате ли такива придобити рефлекси?”
А ето и още от същото:
Ами като някой ми каже “Боли ме корема” и аз му кажа “Пръдни”.
На една колежка на 28 г. един път колегата на 45 г. с 2 деца ѝ обърса лицето с наплюнчен пръст. Цял следобед бяхме в шок и отврат.
Добре че като съм на работа, шефовете си водят едно от двете деца, та не е странно като започна да пея "Арам зам зам”.
Давам си връхните дрехи, когато на някоя колежка ѝ е студено.
Като хапваме с компания, редовно се обръщам към някой с "аааааам".
На кръстника на сина ми набутах биберон в устата!
Взех да чистя косми от сакото на един кмет преди интервю.
Преди доста време в едно от никнещите модерни заведения за здравословни супи и сандвичи си поръчвам крем супа от тиквички. Разсеяният млад продавач ме пита дали искам и натрошено сирене отгоре. Аз не искам, но той без да чака отговор, стремглаво награби лъжица с връх от сиренето, при което аз автоматично и с глас на Мама Меца изръмжах “ПУСНИ СИРЕНЕТО ВЕД-НА-ГА!” Цялото заведение утихна, младежът се разстрои, а аз започнах да се извинявам и се изнизах набързо. Повече не стъпих там от срам.
Повишавам тон редовно на възрастни хора и им нареждам, защото съм свикнала да раздавам команди. Мъжът ми поне свикна с "Чакай да се огледаме, хайде пресичай" или ако бучи нещо, нервно казвам "Може ли малко по-тихо”, ама с тон тип майка, не жена му. На хора навън също.
Преди години тръгнах да загащвам една сервитьорка.
Мой клиент ми се беше оплакал, че не ми е върнал отговор на мейла, защото имал вирус и аз го посъветвах да си пусне носен и гърлен секрет. Оказа се, че имал вирус на компютъра. Питах го и дали има диария и повръщане, защото у нас бяхме с такъв вирус. Изобщо... добре че се знаем от години.
Аз веднъж си вървя САМА и чакам на светофара да светне зелено, и гледам в небето минава самолет, и веднага посочих с ръка и казвам “Яяя, самолет”. Имаше и други хора чакащи на светофара, та и те видяха самолета.
Синът ми е с астма и често правеше пристъпи. Стискаше се на обществени места, като му се докашля, и аз вечно казвах: “Хубаво! Хубаво се изкашляй!”
В парка на пейка до нас седи майка с бебе на не повече от 8 месеца в скута. Започва бебето да кашля и аз като кокошка: “Хубаво, хубаво се изкашляй…"
Майката ме гледаше нещо средно между “Затворете я тая лудата” или “Боже, прибери си вересиите!”.
Веднъж пратих мъжа ми да си мие зъбите и да си ляга. Добре че нямам шеф.
Когато дундурих бебе в количка, ми се е случвало в магазин да бутам напред - назад количката за продукти и да си говоря: "Тихо, тихо, ей сега тръгваме…”.
Дъщеря ми е почти на 4, поправям я ако не каже някоя дума правилно (наях се, вместо наядох се, например). Идва наш семеен приятел вкъщи, нещо си говорим и той казва: възглавката. Без да се замисля, го поправям и него: “Не възглавката, а въз-глав-ни-ца-та”, бавно и отчетливо го уча аз. Ми извиних му се.
Аз на един банкет, докато си говоря с колеги, съм нарязала пържолата на шефа ми до мен на малки парченца, без да се усетя, да не ме занимава.
Често като карам кола или се возя и соча през прозореца различни предмети ("Виж, трактор!", "Виж, мамо, кравите!” и т.н.), и то най-вече когато детето изобщо го няма в колата.
Аз избърсах устата на шефа ми със салфетка на един обяд.
Веднъж в един ресторант чинно нарязах пържолата на мъжа ми на хапки и му начупих хлебчето. Да му е по-лесно, нали…
Докато кърмех, проверявах коя е по-пълна с опипване. Усетих, че го правя и навън, но беше късно! Мисля и че веднъж отворих на един доставчик с една гърда навън и бебето в ръце, но не сучеше, обаче бях много уморена, за да осъзная какво се случва.
Няма да забравя как след отпуск по майчинство тръгвам на работа, виждам едно куче и си викам: “Ето, едно бау-бау". Добре че не го казах на глас, но се ужасих как съм взела да мисля!
Започнах да храня един колега, че много бавно ядеше. Той не се съпротивлява, а шефката си припадна от смях.
Аз към моята шефка: "НЕ СИ ЛАПАЙ РЪЦЕТЕ!!!“
Ходейки с един колега на връщане от обяд, му казах откъде да минава, че да не се спъне. Даже не си спомням дали да не го дръпнах… Той първо малко се стресна, но след обяснението ми, че го правя по инерция, мисля, че всички се посмяхме.
Аз на една бизнес среща. Единият от партньорите пи вода и си сложи чашата на ръба на масата. Веднага я преместих навътре. Той ме погледна, аз се усетих и взех да обяснявам, а той ми вика: “Няма проблем, аз съм на 40, хирург съм, но майка ми също продължава да го прави”.
Ставайки от масата задължително отбелязвам къде отивам! Не че ги интересува хората дали ще акам, ама...
Колегите спориха в една среща и децибелите станаха по-високи и аз им изшътках (шшшт) да спрат.
Плеснах шефа през ръката, защото си гризеше ноктите и то по време на служебна среща с други хора. После цял ден го избягвах. Умрях от срам!!!
Редовно оправям яките на хората или им чистя разни боклуци по дрехите. На предишната ми шефка ѝ дозакопчавах циповете на роклите.
Един път отивам до офиса да празнуваме РД на някой (аз съм в майчинство). Започнах да разтребвам и да бърша из кухнята и се чудех защо ми се смеят всички, докато зацепя…
Редовно като пресичам улица, опъвам ръка настрани с цел да спра/уловя някой, решил да излети на платното.
Детето ходи на градина, ама като чуя шум между 14 и 16 часа, първосигнално започвам да се дразня.
Имам специален глас, с който се обръщам към детето, когато е разстроено. Онзи ден опитах така да успокоя един съсед, защото си беше загубил ключа за колелото. И това на немски. Той беше потресен, а аз му предложих бонбон. Взе го. На нищо не са го научили техните.
Сополът, хроничният безконечен сопол на близо 10 години. Поредната хрема, давам инструкции от офиса по телефона кой какво да пръска, как прави драконът, когато е със сополи, защо не го духа по дяволите този сопол, как ще излезне скоро през ушите, очите и всички възможни дупки и в поредния такъв амок, чувам колегата ми да ми казва: "Господи, престани, аз ще си издухам носа, само спри!”.
Дъщеря ми трябва да е била на около година. По време на едно от редките ми вечерни излизания, след солидно количество алкохол в един бар, гуках гъди-гъди и правех вървящи пръсти по гърба на рожденика - добре сложен, едър мъж, ММА състезател. Още ме е срам!
Мъжът ми беше избърсал носа на видна българска писателка. Слава Богу, и близка приятелка. Детето да е било на 3.
Мой приятел татуист, пресен баща на бебе, дето го приспива по цяла вечер, влиза в студиото да прави цял крак. Човекът го боли. Пъшка. Моят приятел по навик го успокоява с “шшшшшшшшшш, шшшшшшшшшш, шшшшшшшшшш…”.
Голямата ми дъщеря имаше навик да пие много вода точно преди хранене. Винаги ѝ правех забележка, защото след една чаша с вода вече не беше гладна. И това продължи от втората до към седмата ѝ година. Та, веднъж съм на работа, идва време за обяд. С колежката си приготвяме храна и тя става да си сипе вода. Аз с най-страшния тон ѝ казвам: “Сега няма да пиеш вода, първо ще обядваме!”. Не мога да опиша как ме изгледа. Извиних ѝ се и обясних ситуацията. Дълго време се сещахме за моята изцепка.
Комуникацията между майките в интернет освен че ни помага да не полудеем, ни държи и в добра спаринг кондиция. Ако вие сте майка и търсите на кого да си го изкарате, пробвайте в социалните мрежи. Ако не знаете как, Александра Попова дава няколко свежи, свежи идеи за бърз достъп до голям интернет скандал за отпускане на душата.
Всеизвестен факт е, че комуникацията между майките в интернет е – да го кажа нежно – нещо средно между откъс от пленарно заседание, на което се обсъждат пенсиите, и сценка от “Мистър и мисис Смит”, докато взривяваха къщата си.
Ако обаче разговорите вървят тихо и кротко и дори има разменени “Благодаря” и “За нищо” със сърчица, няколко са сигурните начини да се скарате скорострелно с околните във виртуалното пространство и да излеете целия насъбран гняв от недоспиването и “Вие защо не кърмите?!”. Това с риск да ви изхвърлят от групата/ Фейсбук/ държавата разбира се, но тези дреболии едва ли са фактор пред радостта да крещите необуздано с натиснат Caps Lock.
Започваме от употребата на множествено число. “Растат НИ зъбки и сме много кисели, вие какво давате” например гарантира понe няколко захапвания в коментар, едното от които задължително ще бъде “А АКАХТЕ ли днес?”.
Нищо не плаши съвременната майка повече от това талантите ѝ да се сведат до сливане в едно цяло с бебето ѝ и пускането на пералня. Освен може би да ѝ свърши виното. Но това последното е сериозно нещо, по-добре не го изричам.
Следва храната или вечното дерби мекиците срещу чията. От едната страна стои еманацията на баба Илийца, отглеждана сред баници и пържени филийки и войнствено защитаваща всичко българско и родно. Тя не понася еко лиготии и смята, че сушито е нещо, на което си просвате прането да съхне.
От другата страна с не по-малко хъс седят спонсорките на био щанда в Billa, които гледат на глутена като на обогатен уран и се хранят предимно със слънчева светлина и водорасли.
Сблъсъкът е поголовен и служи идеално за дните, в които 1-2 баби са се поинтересували защо детето ви е тръшнато по очи на тротоара и реве, а вие си седите нехайно отстрани.
Темата “Да си пускаме или не детето на градина по време на пандемия” ефикасно произвежда поне 7000 коментара и няколко виртуално счупени ребра. Отборите на Мутафчийски и Мангъров се сблъскват челно, за да ни разведат през основните пунктове на този спор.
В синия ъгъл закънтяват фрази от сорта на “Обикновен грип!”, а от червения се отговаря с ударното “Вие толкова ли не искате да прекарате няколко седмици вкъщи с децата си?!?”. Накрая дискусията бива безславно приключена от админ, но не и преди да сте отървали мъжа си от два-три скандала за вечерта.
Следващ в списъка е правописът. “Здравей Те” например е много подходящ начин да започнете разговора. Независимо дали последващият въпрос е къде има останали от дървените детски кухнички на Lidl, или как да се снабдите с незаконно оръжие.
Oтговорите отдолу ще съдържат единствено звънки епитети по адрес на началното ви образование, линкове към буквари и, разбира се, гифове на силно омерзения Раян Рейнолдс.
Този списък няма да е нищо без медицинските теми. Всъщност в Медицинския университет в София сериозно се обмисля вариантът учащите да преминават специализация по диагностика към основните майчински форуми и групи.
Какво са прегледите и слушалките пред един jpeg, смело проснат насред навалица от майки. Впоследствие ставаме свидетели на недостигнати научни трудове, а техен автор може да бъде всеки, някога прочел листовката на аспирин.
Тук бихте могли да нахлуете смело и решително с “Ние не сме лекари, не може ли да си заведете детето на преглед?” и с доволство да се отдадете на това, което ще последва.
Не претендирам списъкът да е пълен, но пък винаги можете да ми се накарате за пропуските. С натиснат Caps Lock.
Да зададеш въпрос във Фейсбук група и да получиш точен, ясен и конкретен отговор или помощ си е предизвикателство. Понякога е забавно, понякога оставаш безмълвен и ти се ще повече никога да не влезеш в нито една група или във Фейсбук въобще.
Елена Гълъбова е майка на три деца с кръщелник на 6 години, на когото много е искала да подари коте за Коледа. В упоритото си търсене на най-подходящата животинка тя решава да пусне пост във Фейсбук група за любители на котки. И, както се казва, там ѝ е грешката.
Разказвам накратко какво си причиних наскоро и какво значи да потърсиш помощ във Фейсбук.
За Коледа реших да подаря на кръщелника си коте. Търсих тук и там и не намерих нищо, което да хареса на майка му, както и на мен. Не намерих “нашия" котарак.
Аз имам риж персиец, който малкият обожава, и реших да му търся рижо коте. Не държах, забележете, НЕ ДЪРЖАХ да е породист. Не съм фен на определена порода, както и няма да дам 800-1000 лв. за такава.
Та, пиша аз в групата "Кралството на котките" ясен пост какво търся, защо и т.н., очаквайки да намеря коте чрез някой човек. (Нали е група за котки!?) Но насреща получавам следните коментари:
- Ще се разбират ли с детето? (ако някой може да каже, то това ще е човек със стъклено кълбо в задимена стая и пророчески способности)
- На колко е детето, та то ще го тормози! (от това се предполага, че 6-годишният ми кръщелник не е виждал котка, не знае нищо за тях и вроденият в него тероризъм ще надделее в отглеждането на животното)
- КАК ЩЕ ПОДАРЯВАТЕ КОТЕ, ТОВА Е ЖИВО СЪЩЕСТВО!? (не, не се бях сетила, че по-подходящ подарък е PlayStation 5)
- Айде, почна се с подаръците на животинки, а толкова има по улиците... (сякаш ясно не обясних, че НЕ ИСКАМ ДА КУПУВАМ породист, именно за да няма коментари "Ама толкова бездомни душички има, защо искате да купувате” – важното е да се изкаже негативно мнение!)
- КОТКИТЕ са агресивни и не обичат деца, това не е подходящ подарък – опасно е! (все едно аз искам сибирски тигър и опасността дебне отвсякъде)
- статия, обясняваща как се гледа котка (моята приятелка има цял живот котки и кучета, а детето има при баба си две котки, при мен още една, при леля си куче и котка, но все пак – ако не беше тази жена с ОБРАЗОВАТЕЛНАТА статия, ние нямаше да се справим)
- НЕ МОЖЕТЕ да подарявате животно, защото, ако не го харесат, ще го хвърлят и няма да го гледат! (от това се предполага, че аз съм толкова тъпа да се поява на вратата на приятелката си с котката и да ѝ кажа: “Здравей, това е подаръкът за детето и ще живее с вас следващите 15 години!”)
- А питали ли сте майката?! Детето може да има алергия, може да не се харесат и т.н. (що за безотговорен човек ще подари котка на дете, БЕЗ да знае дали има алергия, а относно харесването – кой може да даде гаранция, че котето ще го хареса или че, например, няма да приеме за стопанин майка му)
И още подобни коментари, от които аз разбрах само, че защитници на котки има бол, но улиците са пълни с бездомни животни. Всеки втори (в това число и аз) гледа породист домашен любимец, но защитава яростно "бездомните душички”.
На всеки детето му играе от сутрин до вечер на видео играта или на телефона (даже може да не е разбрало, че имат котка), но е редно да се изкаже мнение, че децата са агресивни и че живо нещо НЕ СЕ ПОДАРЯВА (друго си е телефон или таблет).
Някои хора може да нямат 2 лв. в джоба си, но са ми дали инструкции с колко грижи и разходи е свързан един домашен любимец и още куп ненужни мнения на диванни експерти.
Потресена съм от злобата, завистта, некомпетентността, простотията и пустия (айде да не казвам какъв) нрав да нямаме с какво да помогнем, ама да можем да се заядем! В какво сме се превърнали?!
Аз продължих да търся тъпо и упорито подарък за детето, защото това исках да му подаря – ЖИВОТИНКА, а не Лего.
Нали знаете как във Фейсбук има всякакви групи – за батки, за фолксвагени, за коронавируса... за каквото се сетите. Най-голямата сила обаче, са майчинските групи. От тях преспокойно може да се излъчи кабинет за управление на малка, спретната държава, стига, разбира се, АДМИНИСТРАЦИЯТА да разреши. Защото админите в майчинските групи са сериозна работа.
Един случаен ден постваш нещо, то па вземе, че се хареса на АДМИНИСТРАЦИЯТА и тя стъпва с калния си ботуш на крехкия ти врат и те заставя всяка вечер да пълниш с още от същото, инак - мисли му. Нещо такова се случва и с Весела Драганова - тиха, кротка и скромна жена по майчинство, имала неблагоразумието да се разпише с великолепен пост за изкуство в групата на Майко Мила! "Положението е Майко Мила!".
И оттогава Весела бял ден не е видяла и зарежда над 8000 жени (а и доста мъже) с красота и изящество под формата на дежурния вечерен пост с картина от големите майстори. Нейната самоотверженост мина границите на личната инициатива и се превърна в рубриката #общакултура. А АДМИНИСТРАЦИЯТА стои отстрани и доволно потрива ръце. Ето я тази сила Весела Драганова днес в Майко Мила!
Коя сте вие, Весела, и откъде се взехте?
Аз съм Весела Драганова. На 33 години. Занимавам се с фасилити мениджмънт, организиране на събития и корпоративна комуникация в голяма международна компания. За нищо от това нямам диплома. Уча се в движение. Целият ми живот досега е под това мото. Все пак да потвърдя, че образование имам – бакалавър по етнология и магистър по публична администрация. Имаме момче на почти на годинка и два котарака – на 4 и на 9 години. Не знам това разяснява ли какъв човек съм, или по- скоро обратното... та за по-сигурно, аз съм много лош човек, когато не съм се наспала и най- вече когато някой е паркирал на тротоара.
Откъде е афинитетът ви към изкуството?
Помня като дете един ден разгледах албум с картини на Иван Шишкин. Взех го от горния рафт на секцията в хола. Бях убедена, че е фотограф. Майка ми имаше колекция от книги и албуми на различни художници, които пазеше предимно от мен - да не ги скъсам. За първи път видях истинска картина в ателието на художника Кеазим Исинов. Не ми беше ясно как става работата с вдъхновението, рисуването, кое какво значи, защо точно така... И сега не ми е ясно, затова продължавам да търся още и още информация.
Как стана така, че всяка вечер няколко хиляди жени (и не само) в групата "Положението е Майко Мила!" чакат вашия пост? Някой би се запитал защо на хора, чието ежедневие (предполагаемо) минава между памперси и сополи, им е необходимо да гледат и да четат за изкуство - молим да им отговорите?
Първият ми пост на тема култура беше без коментар по картината. Само името на картината и автора. Не си спомням какво съм си мислила, защото хич не си доспивах в този период.
После рубриката стана задължителна – така нареди АДМИНИСТРАЦИЯТА – и реших да пробвам да добавям по някое изречение като коментар на картината, някое събитие, нещо интересно от живота на художника... Чета предимно "по диагонал", когато нещо е скучно. То може да е много важно, но ако е скучно, аз предпочитам да съм в блажено неведение за него. На тоя принцип е подчинено съдържанието на рубриката.
Също така, често картините дават повод за дискусии на други теми от ежедневието и реалността. Мисля, че затова има верни читатели. И заради хаштаговете. На мен тази рубрика ми трябва, защото ме кара да се чувствам добре. Иначе не съм много активна във Фейсбук.
Покрай бебето открих няколко групи за майчинство, от която само тази за алъш-вериша ми хареса и ме задържа. В "Положението е Майко Мила" ме покани Гери – с нея бутаме колички заедно и не ни интересува дали го правим правилно. Обещах да ѝ благодаря публично. Благодаря ти, Гери! Това е най- яката група!
Какъв е случаят с хаштаговете – #защовинагисатолковасложниидълги?
Хаштаговете са неща, които нямат място в рубриката, но незнайно защо, искам да споделя. #някакъвлимитнасимволитезахаштаглиима
Как избирате какво да пуснете и как да разкажете за картината? И също така кога намирате време за това?
Като се събудя и почвам да мисля. Винаги гледам да е нещо непреходно, голо, с интригуваща история, обрат, кражба, не много популярно... Събирам така цял ден впечатления и започвам да търся картина. Пиша текста по време на следобедния сън на детето или веднага след като заспи вечерта. Хубаво е човек да няма време, само така намира време. Освен във вечерите когато излизам - тогава поствам каквото дойде!
Има ли нещо, което още нямате смелост да споделите с широката аудитория и защо?
Не, няма такова нещо. Има периоди, за които не съм достатъчно информирана, не харесвам, не разбирам и не предпочитам, например след 1935 г., но виждам, че има конкретни желания за тях.
Кой е любимият ви пост?
Винаги този, който предстои.
Разкажете нещо за финал от приказното майчинско ежедневие, ако искате, и какво ще е първото нещо, което ще направите, когато нямате закачен и силно зависещ от вас малък човек.
Сутрин излизам с Гери и Жани и децата и ходим за детската кухня. Следобед ходим на люлки и се оплакваме от мъжете. Поне едно дете реве по време на разходките. Това е. Ако един ден се случи така, че да мога цял ден да съм сама, искам да ми се каже поне две седмици предварително, за да мога да си спомня какво правех по цял ден, когато нямах дете, и да се организирам.
Мария Иванова от Добрич има спешна нужда от кръвопреливане на рядката група А (отрицателна), пише Про Нюз Добрич. 42-годишната жена получава тежък инсулт през ноември и оттогава е в кома.
Мария е майка на две деца и работи като учител. След инсулта е приета в болницата в Добрич, а после е транспортирана за животоспасяваща операция в УМБАЛ “Сърце и мозък” в Плевен.
Всеки, който е А (отрицателна), може да помогне. Даряването на кръв трябва да се случи в кръвните центрове в Плевен, Разград, Русе, Велико Търново или Ловеч в понеделник, като се посочи, че дарението е за Мария Стоянова Иванова, настанена в реанимация в УМБАЛ “Сърце и мозък”, Плевен.
Можете да се свържете със семейството ѝ на телефон 0896344820.
Колкото и да сме скептични към постулата, че никой не е станал велик, без да е минал през отхвърляне, провали, подигравки и рискове - ето я историята на Лейди Гага, която доказва това.
Когато започва кариерата си, нейни недоброжелатели създават facebook групата “Стефани Джерманота, ти никога няма да бъдеш известна”, припомня BoredPanda.
Лорън Бон, току-що е пристигнала в Ню Йорк, когато забеляза групата. Тя съобщава за нея на медиите през 2016 г. с пост във Facebook:
„Когато бях първокурсничка в Нюйоркския университет и Facebook беше само на една година, се създаваха странни групи като „Имам трапчинки", "f *** me" и т.н. (Не е ясно за коя точно година говори Бон. Мрежата е открита през 2004 г. Лейди Гага издава първия си албум "Fame" през 2008 г. - б. ред.)
Спомням си как се натъкнах на група, която разби сърцето ми: "Стефани Джерманота, ти никога няма да бъдеш известна."
На страницата имаше снимки на 18-годишна студентка от Ню Йорк, която пееше и свиреше на пиано в местните барове. Групата беше пълна с коментари, остри като игли, оскърбяващи амбициозната музикантка с изрази от рода на “проституира за внимание”. Или пък: "За коя точно се мисли тая?"
Не можех да се отърся от суровото чувство на мръсотия, което те заливаше, прелиствайки тази страница. Бързо обаче забравих за тази група и за това момиче с гарванови очи.
До около пет години по-късно. Пътувах с влак и четях за Лейди Гага в списание New York Magazine. Първоначално се зачетох отгоре отгоре, докато стигнах до следното изречение на авторката на статията:
„Преди срещата предполагах, че някой със сценично име като „Лейди" (нейното име е Стефани Джоан Германота) ще бъде малко неуместен…”
Господи! Изпищях от възторг и бях залята от зашеметяващия триумф на отмъщението. Но и от срам. Срам, че никога не защитих това момиче в онази група..."
Тази група обаче не е първият път, в който Лейди Гага, в момента с над 34 милиона последователи в социалните мрежи, преживява тормоз.
Родителите ѝ я записват в частното девическо католическо училище в Ню Йорк „Манастир на Светото сърце“, където тя получава първия си урок за това колко жестоки могат да бъдат децата. Заради своите големи "Евита" вежди, оранжевия си тен си и начина, по който си прави косата.
Въпреки нападките, тя цял живот се издърпва сама от дъното.
Още от 11-годишна ходи на вокални уроци при Дон Лоурънс, учителят на Кристина Агилера, с когото продължава да работи до старта на кариерата си.
В допълнение към пеенето, тя свири на класическо пиано и посещава класове по актьорско майсторство - две ключови умения, довели до блясъка ѝ на тазгодишните "Оскари".
Фокусирана върху музикалната си кариера, тя се записва в NYU Tisch School of the Arts, откъдето не след дълго отпада, заради нетърпението да започне музикална кариера в реалния свят. Напуска семейното жилище, наема най-евтиния апартамент, който намира, и яде, по думите ѝ "гадости", за да стигне до момента, в който ще бъде чута.
След записа на първия ѝ албум, нещата не потръгват и тя сключва договор като текстописец и композитор със Sony. Пише песни за Фърги, Бритни Спиърс, New Kids on the Block, Pussycat Dolls и др. Тогава изпълнителят Acon чува няколко нейни демо записи и благодарение на това тя подписва договор с Interscope Records.
Това е само част от историята ѝ преди 24-те номинации за "Грами". Лейди Гага печели 9 от тях. През 2018 г. прави дебюта си като актриса в „A Star Is Born“ и спечели „Оскар“ за песента „Shallow“.
Посланието ѝ по време на церемонията:
„Работих дълго и усилено за това и важна е не победата. А това да не се отказваш. Ако имате мечта, борете се за нея. И без значение колко пъти са ви отхвърляли, или са ви побеждавали - бъдете дисциплинирани в своята страст."
Още:
Този текст четете с подкрепата на Surecheck
В днешно време, колкото и да е странно, е много по-трудно човек - тоест, жена (защото, както всички знаем от народния фолклор, и жената е човек) да разбере бременна ли е или не е бременна. Уви, медицинският и общочовешки прогрес не само не помага, но понякога и обърква въпросната в установяването на истината. Та как да разберем дали сме бременни?
Например вие може да си мислите, че тази сънливост и глад е признак за бременност. А пък то да се окаже, че просто не сте спирала да работите в последните 6 години. И съвсем логично малко, така, сте се поуморила и поогладняла, попълвайки тонове екселски таблици и презентации.
Понякога пък бременността протича толкова неусетно, че влизате в банята за един душ, а излизате оттам с бебе. Сами разбирате, че това е малко стресиращо за една жена, която просто е искала да се освежи и да си сложи балсам на косата.
И така, какво можем да направим, за да разберем овреме, тоест съвсем в началото, при това с абсолютна точност, че сме бременни, и това, което усещаме като цялостно неразположение, не е махмурлук или кучешка тения, а бебе?
Предлагаме ви 6 изпитани начина за достигане на категоричен отговор на този въпрос
Много модерен и изпитан начин за установяване на всякакви състояния. А също така за поставяне на диагнози, размяна на телефони на читави автосервизи и бял списък на доктори за забелване на „пилета“.
Майчинската фейсбук група е нещо като мобилен лазарет, който се събира при всякаква нужда – от пъпка на челото до пост със симптоми, наподобяващи от една страна тетанус, но от друга - възпалена сливица.
Ако имате съмнения, че сте бременна, това, което трябва да направите, е да отворите една такава група, и да напишете:
Здравейте, не съм една от вас, но се надявам да стана! От 3 дни имам главоболие, повръща ми се от миризма на филийки с овче сирене и приятелят ми адски ме ДРАЗНИ. Възможно ли е да съм бременна или просто си внушавам??
След това си вземете неплатена отпуска, купете си суха храна и налейте вода в манерка. Ще изкарате следващите 72 часа в изчитане на триста двадесет и осем коментара от съпричастни майки, които ще споделят какви са били симптомите на бременност при тях – от тъпа, пулсираща болка в петите, през тежест в хипофизната жлеза, до непреодолимо желание да треснат по главата ММ (моят мъж) с дъската за рязане.
Внимавайте обаче, защото последното е също така симптом на висок естроген, поликистозни яйчници и дефицит на магнезий.
Не пропускайте тези, които казват, че и те са си мислели, че са бременни, защото изведнъж са спрели да харесват кашкавал пане и са започнали да сънуват кюфтета на скара. Обаче накрая се оказало, че просто им е направена магия от лелята на ММ.
Непременно помислете и върху съветите да посетите класически хомеопат, защото една от майките преди три години е имала същите симптоми. Вместо бременна с бебе, се е оказала налазена от европейска въшка. След посещения при много и все некадърни лекари, накрая ѝ е помогнала само Хамомила 72, в потенция шестнайсет към деве. Освен това, след като се е отървала от въшките, успешно е забременяла половин година по-късно. Оттогава въшки не е имала.
Бъдете подготвени и за майки, които ще ви направят забележка за правописа. Или за прическата на профилната снимка, по която си личи, че не сте готова да бъдете майка. А също и за майки, които отговарят с точка.
Разбира се, ще има и няколко безсърдечни WNU6AVA6 SI, MILA, DNES E PALNOLUNIE, OT TOWA E!!!
Накрая сумирайте всички мнения, в които не се говори за хомеопатични бонбони от дехидратирана теменуга, кога ще преведат майчинските за месец май и трябва ли да се дава вода на бебе, което хълца, и ги изтрийте завинаги. Ако е останал поне един отговор по същество, анализирайте го внимателно. Може и да сте бременни!
Класически подход за установяване на датите (плюс-минус няколко години) на важни житейски събития. Ключови дати като кога ще срещнем мъжа на живота си, ще влезем ли в университет, ще заминем ли за Испания и, разбира се, бременна ли сме. Казано по друг начин – когато изпитвате съмнение, идете на врачка.
Врачката е леля, която приема в кухнята си и няма да ви вземе по-малко от 50 лева. Но какво са 50 лева в името на истината? Абсолютно нищо. А някои стигат много, много далеч с предсказанията.
В днешно време врачките имат по-модерни имена в националния класификатор на длъжностите и вече се наричат „маг“ или „енергиен електро- и хидро терапевт“, както и „светлинен медиум“. Не бива да се шашкате - всичките са едно и също. И всичките са готови да ви вземат парите. Където и да идете, все ще е добре.
Все пак, от всички тях, електро-хидро терапевтичният маг е най-вероятно да ви каже дали сте бременни. Все пак той би следвало да може да се свърже енергийно с околоплодните ви води и да проведе кратък, но стегнат разговор с тях и съдържимото им.
Бъдете подготвена покрай новините за или липсата на бременност, да чуете нещо тайнствено и за жена с М, за възпален десен яйчник, за учене някъде отвъд голяма вода (не бързайте да се възторгвате, защото и Тунджа е голяма, особено по пълноводие), както и за големи успехи, без да се влиза в досадни подробности. Покрай всичко това вероятно ще научите, че или сте бременна, или не сте. А, хей, това си е 50% успеваемост на предсказанието.
Посещението при астролог няма нищо общо с посещението при врачка. Това следва да го имате предвид, особено ако възнамерявате да се изтъпанчите при астролога и да му кажете – ЕМИ АЗ МИСЛЕХ НА ВРАЧКА ДА ИДА, АМА НЯМАШЕ СВОБОДНИ ЧАСОВЕ. Те много се обиждат от това принизяване на науката към езотериката, така че – бъдете внимателни.
Астрологът е човек, който ще ви попита за час и място на раждане, затова е добре да идете подготвени, а не да почнете да мънкате – амииии, родена съм или в десет без петнайсет сутринта, или в три и шест минути следобед.
На вас може да ви се вижда дребен пропуск, но това незнание може да обърка цялата работа. И изведнъж Юпитер вместо в пети дом - на децата, да се окаже в шести – на храненето и диетите. А после ще стане ясно, че вместо бременна сте просто дебела, и така ще си бъдете цял живот.
Това е първият надежден тест за бременност, открит в началото на 20-ти век. Всичко, което трябва да направите, е да запретнете ръкави и крачоли, да нагазите в дъхави дъбрави и да си уловите жаба, върху която да се изпикаете (гледайте да я опикаете умерено, а не да я удавите, защото леталният изход на жабата ще провали теста).
След това не я пускайте, а я наблюдавайте. Ако до 24 часа жабата снесе яйца, значи сте бременна. НЕ ЯЖТЕ ЯЙЦАТА!!
Методът, както сами разбирате, е малко изискващ. За начало не трябва да сте гнуслива, тоест – ако сте свикнала да ходите на високи токчета и по скъпи ресторанти, едва ли ще се гмурнете охотно с рибарски ботуши в блатото, за да ловите жаби.
Второ – методът работи със специална жаба от рода Xenopus laevis, който вирее в Южна Африка. Винаги, разбира се, можете да пробвате и с такава от езерото в Дружба. Но не гарантираме за достоверност на резултатите.
Трето – тестът е валиден, само ако препикаете жаба. И НЕ, НЕ става с кокошки, катерици и хамстери. Успех!
p.s. Ако случайно все пак препикаете хамстер и той снесе яйца, непременно ни се обадете!!
Признаваме, че за този авангарден метод научихме съвсем наскоро. Но държим в началото да хвърлим светлина върху едно важно уточнение, а именно – говорим за сода БИКАРКБОНАТ, а не за сода КАУСТИК.
Не се правим на дребнави, просто между двете соди има една тънка разлика. С едната се прави хляб, с другата се отпушват тръби (канализационни, НЕ маточни!!). Добре е да изясним тази подробност преди да е станал някой сакатлък.
И така – отивате в банята, препикавате тържествено една чашка, слагате една лъжичка сода БИКАРКБОНАТ в урината, след което затваряте вратата отвън. И бързо бягате надалече.
Защо ли? Защото според сведения на жени, пробвали този метод, ако сте бременна, урината ШУПВА, избива бойлера, падат стени, окаченият таван се срутва, на съседа от 8-я етаж му се разкордира пианото и пред вход Д бликва нефт баш на мястото, където хората са си усвоили пространство за беседка със скара.
Разбира се, не бива да се плашите от разрушителната сила на природата и мощта на новия живот. Ако имате съмнения, че сте бременни, насърчаваме ви да пробвате още довечера и после да споделите резултата!
Оставихме го за най-накрая. Просто сме наясно, че е адски вълнуващо да подходим холистично към въпроса бременна ли съм или не съм – тоест, да включим и тялото, и енергията, и физиката, и природата, и обществото в проучването на този въпрос, а не само една проста наука.
Ако сте любител на холистичния подход, то към тест за бременност е най-добре да посегнете накрая. Но наистина накрая - след като сте задали въпрос във фейсбук група, отишли сте на врачка, на астролог и сте препикали жаба, и от всичко това сте разбрала, че: за всичко е виновен ММ, имате набрал десен яйчник, Меркурий ви е ретрограден по рождение, а жабата е снесла яйцата пържени, а не сурови.
Ако обаче сте един рационален, модерен и иновативен човек, който изпитва съмнения или надежди, че го е налегнала бременност, то просто идете в най-близката аптека. Вземете си тест Surecheck, приберете се вкъщи или където ви душа иска. Напишкайте теста, изчакайте 5 минути, и след това разберете с над 99% точност, аджеба, бременни ли сте или не сте.
99%, от нас да знаете, са доста проценти - така, на око, са си почти 100%. А това няма да ви го осигури нито един астролог и нито една жаба.
При това можете да направите теста по всяко време на денонощието (за сравнение, врачките например са много тегави, и приемат само в събота след 10) и да получите резултата буквално 5 минути след това. Не цяла нощ, не три седмици. 5 минути!
Ние, в Майко Мила!, така направихме в последните 4 пъти, когато се оказахме бременни. А също така и в останалите 8 пъти, когато не се оказахме бременни. И да ви кажем – тестът нямаше грешка.
А след като установите резултата – положителен или отрицателен, винаги можете да пристъпите и към останалите 5 метода. Просто ей така – за удоволствие и душевно успокоение!
Така или иначе вече ще сте узнали всичко с точност и ще може просто да се позабавлявате на гърба на някой медиум или светлинен маг! ИЛИ ЖАБА!
P.S. Тестът не шупва и НЕ снася яйца!!!
P.P.S. В момента Surecheck имат и страхотна Instagram игра, в която можете да спечелите часовник и козметична чанта! Трябва само да качите в профила си в Instagram снимка, която да изразява какво е за вас точността, да сложите хаштаг #surechecked, да последвате профила на Surecheck и да участвате в томбола за награди! Така че - беж към профила им и участвайте, защото е толкова по-яко да спечелиш часовник, вместо жабешки яйца!
Стефка Бонева ни изпрати този текст от жанра "разкази с неочакван край". Още докато си пишехме с нея, установихме, че милата жена говори с едно странно облекчение, но все още не разбирахме защо. В края на разказа обаче всичко стана ясно! Няма да издаваме - влезте и прочетете сами!
******************************
От известно време знам, че групата на децата в яслата има Фейсбук страница. Затворена, нали, за сигурност. Решавам да се включа като отговорен (да, бе, да) родител, защото там има съобщения, важни неща и само аз се подмотвам (все пак, три деца и две кучета не са чак толкова голяма работа - клипът на диджейката от Холандия с шестте деца направо ме засрами).
Като се има предвид ужасът ми от родителската среща миналата година, на която седях на мини столче в близост до вратата с надежда да побягна, реших все пак да рискувам и да съм друга, НОВА, по-добра личност, и да вляза в тази Фейсбук група!
И така сядам преди няколко дни и намирам групата „Х“, пускам желание за присъединяване и чакам. Чакам, чакам. ЧАКАМ. Днес ми идва в повече и намирам администраторката, пиша ú съобщение в стил "Нещо против мен лично или какво?" - в крайно учитив вариант, разбира се.
Тя притеснено ми се извинява и веднага ме присъединява. Аз разглеждам страницата и забелязвам обезпокоителни неща - открит урок, в който е добре да са родителите, танци, плуване, английски, КОЛЕДЕН БАЗАР с неща, направени от родителите!!!!!!
Почва след няколко дни.... Посивявам, побелявам, леко се свличам по стола, трескаво мисля, после ми става топло, бузите ми "горят" (демек побеснявам) и ядно питам бащата на децата и мой съпруг, който ги води сутрин, „ЗАЩОПОДЯВОЛИНЕЗНАМ?!“.
В този момент получавам съобщение от администраторката.
"Вие на кое дете бяхте мама?". Аз отговарям - "На Х и Y" и докато бащата на децата и мой съпруг се тюхка, че няма нищо, ама нищо зна стената на групата и това е явна дискриминация за родители без Фейсбук (защото още има такива издънки), аз решавам да видя къде ще е базарът (вече съм организирала коледни сладки и опаковки с надеждата да минат за мои) и коя е детската градина с голям салон, където ще се състои базарът...
За около минута отново ми се извива свят - ама тя е в ЛЮЛИН!!!! АМА КАК?! (ние сме в противоположна посока).
Почти по това време получавам отново съобщение от милата администраторка:
"Ама вие в коя градина сте???".
Аз съм КРАЙ. Оказа се, че имало две групи с едно и също име, аз съм нацелила погрешната и понеже не знам родителите, въобще не съм разбрала... Боже, отивам да си сипя чаша вино! Много вълнение ми се събра.
Добре че отървах коледния базар...
Знаете, че в Майко Мила! говорим свободно по всевъзможни теми, опитваме се да борим стереотипите и да обръщаме внимание на неща, които в общественото говорене често биват „замитани“ под килима – заради масовото незнание как да подходим към тях и да ги валидираме като съществуващи и нормални.
Една такава тема е сексуалността и по-точно – така наречената различна сексуалност, а когато става дума за деца с различна сексуалност, темата наистина става доста специална. (вижте текста Ако детето ви каже, че е гей, не го лекувайте и не го гонете от вкъщи). Ние смятаме, че е важно да говорим за трудностите, които децата с призната различна сексуалност срещат в живота си – в училище, в семействата си, на улицата.
Защото те действително имат трудности – неразбиране от най-близките си, хомофобия от страна на непознати, тормоз от съученици, и съответно – нужда от подкрепа и помощ. Родителите и близките на тези деца често също се нуждаят от консултиране, за да могат да приемат ситуацията.
За всички вас, които в момента имате нужда от такава подкрепа и консултация, е предстоящата инициатива на Фондация ГЛАС в партньорство с Фондация "Ресурсен център – Билитис" и Младежка ЛГБТ организация "Действие".
Трите организации стартират група за взаимопомощ и подкрепа за семейства с гей, лесбийки, бисексуални или транссексуални деца. Групата ще се събира веднъж месечно и ще бъде модерирана от психотерапевт с опит в семейното консултиране и работата с ЛГБТ хора.
Първата среща на групата ще бъде през декември в София, като участието ще бъде напълно безплатно. При достатъчно желаещи ще има възможност за сформиране на групи за взаимопомощ и подкрепа и в други градове на страната.
Груповата среща е предназначена за семейства с гей, лесбийки, бисексуални или транссексуални деца, както и за такива родители и роднини, които имат притеснения относно сексуалната ориентация или полова идентичност на свои близки, и искат да преодолеят проблемите в общуването и да изградят пълноценни семейни отношения.
Желаещите да се включат могат да изпратят имейл до help@glasfoundation.bg, след което представител на организацията ще се свърже с тях за подробности, ще даде допълнителна информация или ще отговори на възникналите въпроси.
По време на срещите родителите на ЛГБТ деца ще имат възможност да разберат повече за това какво е ЛГБТ, да преборят страховете и предразсъдъците си, за да приемат и обичат безрезервно децата си. Темата за хомосексуалността е съпроводена от много митове, недоверие, срам и обществен натиск. Коректната информация и споделянето на опит в добронамерена среда ще помогнат на участниците да преодолеят сложните чувства и да изградят здрави и щастливи семейства.
При желание да се запознаете предварително с въпроса, както и да получите повече информация за участие, можете да прочетете гайда за родители на ЛГБТ деца, достъпен за свободно теглена на страницата на фондация ГЛАС.
