Случвало ли ви се е непознати да правят забележка на децата ви? Защото тичат, защото са шумни, защото съществуват? Авторката Амил Наязи oт The Cut разказва своя горчив опит с една такава случка и ни напомня, че децата са просто деца и от време на време (да не кажем винаги) трябва да им позволяваме да бъдат себе си и да се държат като деца. Защото светът не се нуждае от още начумерени и сърдити възрастни, а от повече смеещи се и щастливи деца.
Миналото лято заедно със съпруга ми и двете ни деца, тогава на 4 и 2 години, посетихме родния му град в Канада. Трябваше да отидем на погребението на родителите му. Служба, която подготвяхме и чакахме от известно време заради пандемията. Беше тежък период и ни се отрази доста.
По време на 4-дневното ни пътуване обратно към вкъщи, което се извършваше с кола, натъпкана с вещи, които искаме да запазим за спомен, само се молехме да не загубим нищо по пътя. Първата ни спирка беше за обяд в едно малко градче. Всички бяхме потни и изморени от горещината в колата, а емоционално се чувствахме още по-зле.
Та спряхме в едно непретенциозно ресторантче с приятна музика, седнахме и поръчахме набързо. Поръчката ни се забави доста, защото бяхме уцелили натоварено време, а и персоналът ми се струваше недостатъчен. Докато чакахме, децата си играеха на масата, танцуваха на местата си и си намираха начини да се забавляват. Почти бяхме приключили с обяда си, когато възрастна двойка стана от масата зад нас и тръгна към изхода.
Признавам си – побеснях. Погледнах я и усетих как цялата пламвам от яд и ѝ казах, че току-що сме погребали родителите на съпруга ми и може би е редно да покаже малко уважение и състрадание. Веднага съжалих, че ѝ казах това. Какво значение има нашата мъка за тази непозната жена? И защо се опитвам по този начин да спечеля някакъв измислен спор? Дамата изглеждаше невъзмутима. Извиних се на съпруга ми, а децата така и не отразиха случката. След това дори се посмяхме с него на ситуацията, но чувствата на гняв, вина, срам и възмущение си останаха да тежат като топка в стомаха ми през целия път към дома. И през следващите дни се сещах за тази размяна на реплики доста често. И всеки път ме сполетяваха същите ужасни емоции.
И сега, след като са изминали няколко месеца, а децата ми се готвят да посрещнат лятната ваканция, докато ние се готвим да ги забавляваме през лятото, онази жена отново изниква в съзнанието ми. Кой има право да съществува, да заема място на този свят без осъждане или укор? И ако това не са нашите деца, най-уязвимите създания, тогава как можем да се наречем любящо общество?
Независимо дали сме в самолет, ресторант, асансьор, или в автобуса, винаги във въздуха витае едно напрежение, което изпълва пространството, когато в него има и деца.
Но докато въздишате, въртите очи или просто мълчаливо, но очевидно укорявате, бъдете сигурни, че никой не е по-напрегнат от родителите на тези деца. Ние сме на ръба и отчаяно се надяваме, че ще се държат добре, че ще внимават за думите и действията си, че ще намерят начин да бъдат най-добрата версия на себе си и да привличат възможно най-малко внимание и към себе си, и към нас.
Те плачат, смеят се, искат да си играят и да съществуват такива, каквито са. Грешат ли? Ако не можем да бъдем гостоприемни към тях, за кого ще направим място на този свят? Списъкът, изглежда, непрекъснато се свива.
Нещо се промени след локдауна и съпричастността на обществени места сякаш се изпари. Толерансът ни към дискомфорта на външния свят стана тънък като лист хартия. Усещам го много силно като родител – във всяко публично пространство затаявам дъх, наблюдавам погледите и слушам измърморените оплаквания, всяка среща подчертава, че не трябва да сме тук, че сме досадни и не принадлежим на това място. Това е враждебност, която се разпростира към всеки, който не е дееспособен възрастен. Ние проектираме нашите пространства, за да посрещнем една част от избраното население и да държим останалите настрана.
Разбира се, има и родители, които изобщо не се съобразяват, когато едно пространство е споделено, и оставят децата си да правят каквото си искат. Но тези родители са малко. По-голямата част от нас знаем много добре кога децата ни са непослушни и правим всичко възможно, за да ги укротим. Опитвам се да науча децата си на съобразителност, на добри маниери и на разбиране към останалите. Повече от всичко искам да бъдат грижовни, уважителни и да комуникират възпитано. Но те са все още деца. Шумни са и понякога пречат, но това е част от тяхното съществуване.
Това лято, ако попаднете на семейства с деца на летището (или където и да е), направете малко място за тях така, както бихте желали някой да направи място за самите вас.
Често си мисля какво ми се искаше да бях казала на онази жена, която отказа да покаже малко съчувствие. Знам, че вероятно тя няма да прочете този текст, но има още много, много други като нея и се надявам, че те ще го видят. Междувременно, аз ще продължа да пътувам с децата си, ще ги водя в ресторанти и галерии и ще ги уча как да даряват този свят с добрината и любовта, която всички заслужаваме.
Източник: The Cut
Семейната динамика може да бъде сложна, особено тази между родители и техните пораснали деца. Ако отношенията с майка ви са напрегнати или дори вредни, Betterhelp дават насоки как да разпознаете токсичността в тях. Статията предлага съвети как да се справите с проблема.
И не, като говорим за токсичност в този контекст, не казваме, че майка ви е буквално отровна, а че ви трови живота. От вас зависи доколко ще го позволите и как ще се справите с тези взаимоотношения. Първата стъпка е разпознаването им. Така може би няма да ги допускате в друга ситуация и с друг човек.
В случая повечето примери са с майка, но трябва да се отбележи, че и някои бащи са склонни да проявяват такъв тип поведение.
Родителството е предизвикателство и никой не е съвършен. Не е необичайно родителите от време на време да проявяват някои от описаните модели в посочения по-долу списък. За токсичност може да се говори, когато редовно или постоянно се наблюдава съчетаването на два или повече от признаците. Вашият родител може да е токсичен, ако отношенията ви с него се характеризират по следния начин:
Целта на разпознаването на признаците на токсичната майка не е, за да я демонизираме, а с идея за съдействие. Подобна динамика може да има отрицателен ефект върху собствения ви живот и взаимоотношения, така че осъзнаването ѝ е първата стъпка.
Оттам следва да се справите със ситуацията, като спрете да се оправдавате за нейното поведение и да поставите граници.
Ако разгледате по-отблизо някои от тези токсични поведения, можете да забележите кога се случват и да предприемете мерки. Имайте предвид, че токсичните отношения с родителя могат да приемат много различни форми и този списък съвсем не е изчерпателен.
Човек, който постоянно критикува всичко около себе си, вероятно създава токсична среда за хората в своя живот, включително за децата си. Може да изглежда, че нищо никога не е достатъчно добро за него покрай склонността му да изглежда като „главен редактор“. Такъв човек вероятно проявява признаци на токсичен перфекционизъм. Ако сте израснали в обкръжението на такъв родител, може дори да сте развили сурово критично отношение към себе си, което отразява неговите невъзможни стандарти и оценки.
Друга тровеща взаимоотношенията с децата ситуация е, когато родителите постоянно ги сравняват. Ако майка ви винаги оценява високо сестра ви/брат ви, а вас бомбардира с критики, може да се окажете в ситуация, в която сте негативно настроени срещу сестра си/брат си и дори да помислите, че я/го мразите. Този тип родители могат да ви накарат да чувствате, че не сте достатъчно добри, независимо какво правите. А това води след себе си предизвикателства за психичното здраве.
Майката с контролиращи наклонности не само изразява мнението си, но го и налага на другите. И това вероятно не се е променило и сега, дори когато сте възрастен човек, а не деете.
Такъв родител не се колебае да дава указания как трябва да живеете и вероятно не се въздържа, когато не е съгласна с избора ви на облекло, професия или партньор например. Да се противопоставите на силното ѝ мнение може да е трудно или дори да ви се струва невъзможно, особено като се има предвид, че това са отношения, които са се развивали помежду ви още от детството ви.
Някои родители прибягват до различни манипулации, за да получат това, което искат. Могат да се стремят да ви накарат да се чувствате виновни или отговорни за лошото им поведение, особено когато не могат да постигнат своето.
Такива хора знаят точно кой емоционален бутон да натиснат, за да ви накарат да отстъпите. Те са експерти в това, защото ви познават много добре и могат да използват умението си, за да постигнат своето или просто за да упражняват контрол, който ги кара да се чувстват по-добри или отговорни.
Тази негативна черта може да бъде деликатна или брутално директна. Често тя е под формата на вредни и неуместни шеги, които майка ви подхвърля пред семейството и приятелите си.
Ако се конфронтирате с нея за тези коментари, реакцията ѝ обикновено е да ги отмине, като каже, че сте твърде чувствителни и не можете да приемете шега или съвет. Този вид вербална злоупотреба обикновено е друга форма на упражняване на власт и може да бъде вредна както заради въздействието на казаното от нея, така и заради осветяването и отхвърлянето на чувствата ви. И всичко това би могло да доведе до ниска самооценка.
Токсичните взаимоотношения в семейството могат да накарат децата да мислят, че емоциите им са неправилни, неудобни или прекалено силни. Родителят може да омаловажава, критикува или да оспорва начина, по който детето изразява себе си. Така то започва да чувства, че сякаш не може да каже честно нищо или да бъде това, което наистина е.
Подобно обезсилване на чуждата емоция от страна на родителя е особено често срещано, когато детето демонстрира нещастие, гняв или разочарование от начина, по който се отнасят с него.
Пасивната агресия е индиректно изразяване на негативните емоции. Тя може да се прояви като мрънкане, самосъжаление, мълчание, експлоатация или сарказъм. Когато един родител проявява такъв тип поведение, това е начин да избегне конфронтацията, като същевременно изразява неодобрението си.
Майките, които не зачитат личните ви граници като възрастни, вероятно все още се отнасят с вас като с дете. Те се държат неподходящо, пренебрегвайки факта, че сте напълно способен възрастен човек със собствен живот и нужда от пространство.
Още не сме свършили, скрол надолу
Това поведение може да включва отваряне и четене на пощата ви без разрешение, вдигане на телефона ви, за да чете съобщенията ви, свързване с ваши приятели, за да ви обсъждат, или появяване в дома ви без предупреждение. Когато се противопоставите на подобно нарушаване на личното ви пространство, тя вероятно ще заяви, че това е нейно право като ваша майка. Ще каже, че просто се е опитвала да помогне, или ще намекне, че реагирате прекалено остро.
В зряла възраст някои хора са много близки с родителите си и дори могат да опишат отношенията си като приятелски. Тази динамика не е токсична по своята същност и може да бъде доста удовлетворяваща.
Подобна връзка обаче може да премине границата към токсичността, ако родителят ви разчита на вас все едно сте най-добрия му приятел и вашата систематична подкрепа се върти около него и неговия живот. Тези родители могат да насочват вниманието към техните проблеми и чувства винаги и да бъдат в центъра на вниманието. Могат да проявят ревност към други ваши приятели или партньори, ако това означава да получават по-малко внимание. Подобно поведение показва липса на взаимност, която по принцип е в основата на всяка здравословна връзка.
Ако отношенията с майка ви се характеризират с някои или повече от изброените по-горе ситуации, това неизменно ще ви се отрази, но при различните хора е по различни начини. Постоянната критика може да ви накара да се чувствате така, сякаш никога не сте достатъчно добри или дори да смятате, че нещо изначално не ви е наред.
Контролиращото поведение може да ви подтикне да вярвате, че ще бъдете обичани само ако останете послушни, малки и безсилни. Манипулирането може да ви докарва постоянни съмнения кое е вярно или правилно.
Унижението и обезсилването на емоциите ви може да повлияят негативно на самочувствието ви и да ви накарат да постоянно да поставяте под въпрос чувствата си. Пасивната агресия може да ви създаде нездравословна представа за общуването и разрешаването на конфликти.
Незачитането на границите ви и едностранната връзка могат да ви залъжат, че не сте достойни да бъдете обичани по начина, по който искате и заслужавате.
Освен болката, която изпитвате към момента на подобни взаимодействия с майка ви, страданието може да бъде дълготрайно и да се превърне в токсичен стрес.
Такива отношения се отразяват на самочувствието ви в дългосрочен план. В резултат на напрежението може дори да развиете психично разстройство като посттравматичен стрес, зависимост, депресия или хранително разстройство.
Често вследствие на такива взаимоотношения представата за здравословна връзка се изкривява. В дългосрочен план може да пострада и създаването на другите социални отношения.
В допълнение към всичко това можете да се окажете с висока толерантност към лошо отношение и да не се замисляте, че поемете по-голямата част от емоционалния труд в дадена връзка. Може също така да сте склонни към самосаботаж, защото не вярвате, че заслужавате здрава или любяща връзка с някого или че изобщо такава връзка е възможна.
Връзката ви с човека, който ви е отгледал, е една от най-определящите в живота ви. Независимо дали го осъзнавате или не, динамиката на отношенията ви през детството и сега като възрастен може да оказва влияние върху други области на живота ви.
Ако искате да изследвате тези ефекти, да придобиете по-голямо самосъзнание, да се излекувате от евентуални травми на възрастните или от детството и да се научите как да се предпазвате по-добре занапред, терапията може да ви помогне.
Терапевтът може да ви осигури безопасно пространство, където да изразите трудните емоции и да подредите сложните. Той може да ви помогне да идентифицирате нездравословни модели и да разберете как да поставяте твърди граници в бъдеще. Включително да прекъснете връзката с токсичния родител, ако е необходимо.
Горното го казва 92-годишната Уаунита от дома за възрастни хора Сен Клер в Мисури, САЩ. Тя е един от обитателите на дома, разписали се с ценни съвети за живота към по-младите поколения.
Идеята е на директора по заниманията Деби Майкъл, която решава да запише и да сподели мъдрите думи в социалните мрежи. И те разбира се се превръщат в хит, пише Storytrender.
"Когато предложих идеята, всички в Сен Клер се запалиха страшно много. Мислите са простички, но от снимките много ясно се вижда, че посланията са искрени и идват от сърцето", казва Деби. "Отзвукът от социалните мрежи беше невероятен; в дома на посещение дори дойдоха хора, които искаха да се запознаят с героите от снимките."
Дейс, 88: "Опитвайте се да не се забърквате в неприятности."
Боб, 91: "Намерете си кого да обичате и не спирайте да го обичате."
Роуз, 81: "Образовайте се добре. Бъдете добри с родителите си."
Боб Н., 80: "Дръжте съзнанието си отворено. Никога не се знае какво ви чака в бъдеще."
Лин, 49: "Останете в училище! Винаги бъдете добри с другите. Пишете си домашните."
Една, 81: "Забавете темпото. Не е задължително все да бързате."
Лиота, 99: "Бъди добро дете. Бъди добър с всички."
Бони, 89: "Винаги си плащайте сметките."
Роузмари, 85: "Образовайте се добре. Пазете се от неприятности. Не позволявайте на дреболиите да се изпречат на пътя ви към успеха. Проявявайте здрав разум."
Арчи, 70: "Работете здраво!"
Лурин, 86: "Бъдете добри. Винаги предлагайте помощ на хората в нужда."
Лена, 84: "Бъдете щастливи. Правете каквото можете за хората в нужда."
Роджър, 77: "Бъдете добри с хората!"
Обобщаваме: учете, бъдете добри и се веселете – какво повече му трябва на човек?!
Това са Катлийн Савил и Олив Удуорд – 89-годишни дами със 78-годишно приятелство. После не ни говорете, че такова животно като женско приятелство няма. За тях ни разказва BBC East Midlands, а ние оставаме силно впечатлени от бодрия дух на двете приятелки, които решават да се преместят в дом за възрастни хора и да прекарат последните си дни заедно.
Запознават се като ученички, когато са на 11 години. Приятелството им избухнало веднага покрай игрите и закачките с момчетата. Катлийн и Олив са най-добри приятелки от 1941 г.!
Госпожа Савил смята, че ключът към дългото им приятелство е в това, че нито една от двете не обичала скандалите. "Знаехме, че ще сме приятелки завинаги от мига, в който се срещнахме. Тя означава много за мен. Ако Олив тръгне някъде първа, винаги се връща за мен", добавя Катлийн. "Ще сме приятелки и в рая."
Двете винаги са живели на не повече от 10 минути една от друга. А Олив се е преместила при приятелката си в дома за възрастни хора съвсем скоро. Тя споделя, че е била доста потисната в друг дом далече от приятелката си, а в момента е истински щастлива, че двете могат да са заедно по цял ден всеки ден.
"Ако съм нещастна или имам проблем, знам, че просто трябва да отида при Катлийн и веднага ще се разсмея", казва Олив.
Попитана какъв съвет би дала на хората, които искат да имат такова дългогодишно приятелство като тяхното госпожа Савил казва: "Отидете и вижте приятелите си. Не чакайте винаги те да ви търсят. Все пак за тангото са необходими двама."
Този проект се реализира благодарение на нашия страхотен партньор минерална вода БАНКЯ, който се включи с готовност в инициативата ни, тъй като екипът зад марката също вярва в това, че жените трябва да са силни, за да са щастливи и да живеят пълноценно. БАНКЯ ще бъде до нас през целия период на проекта и ще се грижи за това да сме добре хидратирани по време на тренировки и всякакви спортни активности. Заедно ще ви разкажем много любопитни факти за водата – колко да пием на ден, за какви процеси в тялото ни отговаря , защо е важна за здравето, за красотата и дори за доброто ни настроение.
Важно е да се грижим за здравето си на всяка възраст. Точно по тази причина тренировките и поддържането на добрата форма не бива да са запазена територия само за по-младите хора. Тъкмо обратното, казват нашите приятели от Live to Lift, даже колкото по напредва възрастта, толкова е по-добре да тренираме. А ето и какви са ползите:
От 50-годишна възраст мускулната маса и общата сила намаляват с 40 до 50%. С възрастта недостигът на въздух става по-сериозен, често се наблюдава наддаване на тегло и физическият баланс намалява. Способността на възрастните хора да останат самостоятелни и независими намалява, рисковете от падане и контузии стават все по-високи. За възрастния човек е рисковано да е неактивен. За да се преборим с тези последствия, меката тренировка може да бъде чудесна терапия.
Движението като цяло и тренировките с тежести в частност могат да бъдат полезни, ако не на всички хора, то на почти всички. Под каква форма и по какъв точно начин зависи от много неща, за да може да бъде обобщен в една статия. Главното обаче е това, че за всеки може да бъде намерен този начин.
Движението е изключително важно за възрастните хора. Дори в известна степен движението и тренирането за тях са по-важни, отколкото за по-младите. Когато човек е на 20 или 30 години, тялото работи по един начин, адаптира се много по-бързо, възстановява се много по-бързо, отколкото когато човек е на 60. Но в такава възраст дори и едно обездвижване за по-продължителен период може да се окаже непреодолимо препятствие. От тази гледна точка редовното движение и тренировки с тежести са по-важни за по-възрастните.
В книгата си Сила, здраве и дълголетие проф. Павел Добрев описва двугодишен експеримент, в който изследва влиянието на тренировките с тежести върху хора между 55 и 95 години. Резултатите са невероятни!
Здравето, естествено, е на първо място като очаквана полза. През последните двайсетина години са направени доста изследвания*, които разглеждат физическата активност, тренировките с тежести с цел изграждане на сила и мускули, храненето, свързано с тях, и как всичко това влияе на плътността на костите, особено при хора над петдесетте. А по-плътни кости плюс повече мускули, повече мускулна сила и повече баланс и координация на тялото води до по-малък риск от остеопороза, подхлъзване на лед през зимата и посещение в „Пирогов”. По-бързото възстановяване също е една от ползите от редовните тренировки.
Друг аспект на подобреното здраве вследствие на тренировки е повишеният имунитет. Научните изследвания остават неутрални или по-скоро не могат да обяснят защо имунитетът се повишава в резултат от редовно трениране.
Не на последно място – движението, повишените сила и мускулна маса, издръжливост, гъвкавост – водят до намаляване и изчезване на много болежки, натрупвани с времето.
Щангите са изворът на младостта
Звучи добре, нали? Силовите тренировки увеличават десетки и хиляди пъти нивата на анаболните хормони, чиято секреция намалява с възрастта, което обръща процеса на стареене. Сериозно трениращите с тежести хора изглеждат доста по-млади от своите връстници. Всъщност, движението е извор на младостта, защото кара хората да се чувстват по-добре в телата си. „Възрастта е просто едно число“, гласи една известна поговорка. Когато един човек, минал средната възраст, усети и види за себе си как може отново да прави неща, които вече е забравил, как има енергия, каквато не е имал от години – по-лесно се забравя и точно какво е числото.
Свобода
Когато човек вземе да наближава възрастта, в която внуците са основна тема за разговор, някои приоритети в живота се променят. Важните неща често са децата и техните деца. Важно е човек да може да се грижи за себе си и да не е в тежест на близките си, а да им е в помощ, стига да има желание и възможност.
Когато човек се грижи за себе си и тялото си с редовно и целенасочено движение, със съзнателно избрана храна и адекватна почивка, и се радва на резултатите от това, които вече споменахме – по-добро здраве, повече енергия, по-добро себеусещане – това се пренася и в останалите сфери от живота му. Вместо да седи и да гледа, как си играят внуците, може да се включва в игрите им.
Вместо да има нужда от грижите на децата или близките си, може да им помага. Може да е активен участник в живота си, вместо да чака да се изнижат дните.
*Използвани източници:
Новината за 98-годишната жената, преместила се в старчески дом, за да бъде заедно с 80-годишния си син, обиколи света и направи Ейда и Том Кийтинг изключително популярни, пише iheartintelligence.com.
Това е абсолютно разтапяща сърцето история, доказваща, че любовта на майката е безкрайно силна, дори в толкова напреднала възраст. А Ейда Кийтинг си е поставила за цел да се грижи за сина си и така и прави, независимо от всичко.
Том Кийтиг се мести в ливърпулския старчески дом Мос Вю през 2016 г., тъй като имал нужда от допълнителни грижи. Тогава майка му Ейда решава, че ще се премести в същия дом за възрастни хора, за да бъде близо до най-голямото си дете и да може да полага грижи за него. Двамата се наслаждават на всеки миг заедно, гледайки телевизия или играейки на игри.
Те са от Уейвъртри, Ливърпул, и винаги са имали специална връзка помежду си, защото през цялото време са живели заедно, тъй като Том не се е женил никога.
Ейда разказва, че вече са си изградили известна рутина: “Всяка вечер отивам до стаята на Том и му пожелавам лека нощ. Казвам му, че ще се видим на закуска.” Майката и синът са все още много привързани един към друг, въпреки дългите години съвместно съжителство. “Когато излизам за фризьор, той чака да види кога ще се прибера”, разказва Ейда. “И като си дойда, тръгва към мен с ръце разперени за прегръдка. Никога не спираш да си майка.”
Том добавя: “Тук хората са много добри, а аз съм изключително щастлив да виждам майка си по-често, след като вече живее в дома. Понякога ми прави забележки да се държа прилично. Много добре се грижи за мен.”
Ейда и покойният ѝ съпруг Хари имали четири деца. Том е най-голямото и единствено момче, останалите са Марги, Барбара и Джанет, която умира на 13 години.
Том се е занимавал с боядисване и ремонти, преди да се пенсионира, а Ейда е била милосърдна сестра.
Членовете на семейството им редовно ги посещават в дома и винаги са щастливи да видят двойката заедно. Понякога цели пет поколения Кийтинг идват на посещение.
Внучката на Ейда - Деби Хайъм, често посещава баба си и вуйчо си. “Няма как да ги разделиш. И това е едно допълнително успокоение за нас, че за тях някой се грижи денонощно.”
Управителят на дома - Филип Даниелс, споделя, че са много щастливи, че Том и Ейда са при тях. “Трогателно е колко близки са Том и Ейда и за нас е удоволствие, че можем да се грижим и за двамата. Много рядко се срещат майки с децата си в един и същи дом за възрастни хора. При всички положения искаме да направим престоя им тук колкото се може по-приятен. Те са неразделни.”
Движението като цяло и тренировките с тежести могат да бъдат полезни ако не на всички хора изобщо, то на почти всички. Под каква форма и по какъв точно начин е друг въпрос, който зависи от много неща, за да може да бъде обобщен в една статия. Главното обаче е това, че за всеки може да бъде намерен този начин.
Това обобщение със сигурност се отнася и до по-опитната част от човечеството – тази, която е известна като възрастни хора. Дори в известна степен движението и тренирането за тях са по-важни, отколкото за по-младите. Когато човек е на 20 или 30 години, тялото работи по един начин, адаптира се много по-бързо, възстановява се много по-бързо, отколкото когато човек е, да речем, на 60. На 20 години човек може да бачка здраво, да спи по 5-6 часа на ден, да живее на банички, дюнери, алкохол и кафе с месеци.
Когато обаче човек е минал 60-те дори не би си и помислил да си причинява нещо подобно. Но в такава възраст дори и едно обездвижване за по-продължителен период може да се окаже непреодолимо препятствие. От тази гледна точка редовното движение и тренировки с тежести са по-важни за по-възрастните.
В книгата си “Сила, здраве и дълголетие” проф. Павел Добрев описва двугодишен експеримент, в който изследва влиянието на тренировките с тежести върху хора между 55 и 95 години. Резултатите са невероятни!
Ето накратко възможните (и очаквани) ползи от тренирането за хора, които са минали петдесетте.
Здраве
Като че ли е естествено то да бъде на първо място, тъй като май повечето „възрастни” хора нямат за цел да работят за плочки и фитнес тяло, да изглеждат добре в еди-коя-си рокля с еди-кои-си токчета и подобни. След известна възраст е много по-важно дали си здрав и как се чувстваш.
През последните 20 години са правени доста изследвания*, които разглеждат физическата активност, тренировките с тежести с цел изграждане на сила и мускули, храненето, свързано с тях и как всичко това влияе на плътността на костите, особено при хора над петдесет. А по-плътни кости плюс повече мускули, повече мускулна сила и повече баланс и координация на тялото води до по-малък риск от остеопороза, по-малък риск от подхлъзване на лед зимата и посещения в Травматологията и по-голям шанс, дори и да стане фал, възстановяването да бъде по-бързо и по-качествено. Всичко това е сериозен плюс, защото с напредването на възрастта едно счупване може да се окаже много сериозен проблем.
Друг аспект на подобреното здраве вследствие на тренировки е повишеният имунитет. Изглежда, че част от научните изследвания остават неутрални или по-скоро твърдят, че дори и да има позитивен ефект върху имунитета, не е ясно защо.
Затова по-скоро говорим от личния опит на Лазар Радков от Live to lift: редовните тренировки, заедно със свързаните с тях грижи за себе си (подобрено хранене, възстановяване, справяне със стреса и др.) водят до по-рядко боледуване и по-бързо възстановяване.
Не на последно място – движението, повишените сила и мускулна маса, издръжливост, гъвкавост – водят до намаляване и изчезване на много и най-различни болежки, натрупани с времето.
Щангите са изворът на младостта
Звучи добре, нали? Дали силовите тренировки увеличават десетки и хиляди пъти нивата на анаболните хормони, чиято секреция намалява с възрастта, което обръща процеса на стареене и в крайна сметка дядото, припомпвайки бицепса, започва да изглежда като цветно копие на снимката от първия си паспорт? Не е съвсем така.
Сериозно трениращите с тежести хора изглеждат доста по-млади от свои връстници, които тренират по-редовно с чашката, отколкото с каквото и да било друго.
Всъщност, движението е извор на младостта, защото кара хората да се чувстват по-добре в телата си. Възрастта е само едно число, гласи една известна поговорка. Когато един човек, минал средната възраст, усети и види за себе си как може отново да прави неща, които не помни от кога не е правил, понякога дори такива, които и като млад не е, как има енергия, каквато не е имал от години – по-лесно се забравя и точно какво е числото.
Свобода
Когато човек вземе да наближава възрастта, в която внуците са основна тема за разговор, някои приоритети в живота се променят. Важните неща са децата (нищо, че вече са пораснали) и техните деца. Важно е човек да може да се грижи за себе си и да не е в тежест на близките си. Важно е човек да се чувства пълноценен и да предаде каквото може на следващите поколения.
Когато човек се грижи за себе си и тялото си с редовно и целенасочено движение, със съзнателно избрана храна и адекватна почивка, и се радва на резултатите от това, които вече споменахме – по-добро здраве, повече енергия, по-добро себеусещане – това се пренася и в останалите сфери от живота му. Вместо да седи и да гледа, как си играят внуците, може да се включва в игрите им.
Вместо да има нужда от грижите на децата или близките си, може да им помага. Може да показва нагледно на по-младите колко е важно човек да се грижи за себе си. Може да е активен участник в живота си, вместо да чака да се изнижат дните.
Използвани източници:
Майката на Руби Читси, Аманда, е медицинска сестра, която пътува до различни старчески домове в щата Арканзас. При едно от посещенията ѝ, Руби е с нея - и докато майката работи, момичето започва да обикаля стаите с бележник в ръка. И да пита старите хора: ако могат да получат три неща, какви биха били те.
"Бях много изненадана, мислех си, че хората ще кажат пари, къщи, коли", казва Руби пред CBS News. Вместо това те искали обикновени неща като електрически самобръсначки, нови обувки и други основни артикули и услуги като подстригване, както и виенски наденички.
"Това е всичко, което искаха. И наистина реших, че трябва да направя нещо", казва Руби. Затова тя запретва ръкави и създава благотворителната организация, наречена Three Wishes for Ruby's Residents Има дори и страница в GoFundMe, създадена за каузата.
Според страницата за набиране на средства, основната цел на мисията с трите желания е да помогне на хиляди пациенти в старчески домове, които получават ниско финансиране.
„Правителството финансира повече от половината от пациентите в старческите домове в САЩ“, се казва в страницата. „Тези пациенти получават по 40 долара на месец за „екстри”. Това означава, че прическата е „екстра“. Грижата за домашните любимци е „екстра“.
Руби смята, че тези неща не трябва да се третират като „екстри“ - те са основни неща. Защото ако тези хора нямат семейства, които да им ги осигурят, остават без тях.
Руби казва, че първият пациент, към който се е обърнала, е поискал по-удобни панталони. Друга жена казала на Руби, че седи и плаче всеки път, когато трябва да проведе личен разговор по телефона, защото говори в споделена линия. "Всичко, което искаше от мен, беше неин собствен телефон", казва Руби. "Тя дори не поиска още две неща."
Така, докато майка ѝ се грижи за пациентите си, Руби продължава да обикаля от стая в стая, за да пита старците какво искат, а след това прави всичко възможно, за да сбъдне тези желания, чрез организацията си. И стопля сърцата не само на обитателите, но и на всички, които някога са имали близък в старчески дом.
Още:
Вече няколко месеца десетки хиляди ученици от Европа, САЩ и Австралия продължават да „бягат“ от училище, за да протестират срещу климатичните промени, следвайки посланието на шведката Грета Тунберг към световните политически лидери „Искаме паника, все едно къщата ви гори. Не празни надежди“.
Миналия петък, на 22 февруари, деветокласничката Грета избяга за 26 път от училище, за да протестира в Стокхолм с верните си съмишленици. В същото време в Париж протестиращите бяха над 5000. В Англия преди 10 дни повече от 10 000 деца излязоха по площадите, за да изразяват своето разочарование от бездействието на по-старото поколение по отношение на въздействието на климата върху околната среда. Бяха смъмрени от политици и общественици да се връщат в класните стаи, учителите им също бяха обвинени.
Как да възпитам децата в правилните ценности, когато те са такава рядкост сред възрастните им „кумири“?, пита по този повод учителят Ричард Ръсел. Уроците, които възрастните можем да научим от децата обаче, се простират отвъд климатичните промени, пише той в жестокото си есе за Гардиън.
Протестът на децата срещу климатичните промени е поредната битка в безкрайната културна война. Левите от политическия спектър ги аплодират за смелия морален отпор и – не без основание – определят стачката като доказателство, че децата се държат повече като възрастни, отколкото възрастните.
Политическото дясно пък реши да смъмри протестиращите и да ги прати обратно в класните стаи – от говорителя на Тереза Мей до един журналист, който оцени поведението на децата като причина за повишаване минималната възраст за гласуване на 21.
Дотук всичко беше предвидимо. Но после в отговор връхлетя вълна от оскърбителни коментари. На учителите, които „подкрепят този протест, трябва да се отнемат всички права и те да бъдат пратени да работят в солниците“, написа до журналиста Тоби Йънг Йънг и неговите 107 000 Twitter последователи актьорът Джеймс Пюрфой.
На фона на всичките тези разногласия, не бихме могли да обвиним нито едно дете, без значение какво мисли за стачката, за желанието му възрастните да спрат да спорят и да се държат уважително едни с други.
Кой би могъл да кори децата за недоверието им към нас, възрастните, когато виждат пропастта между думите и действията ни?
В техните очи това сигурно изглежда като една мащабна игра на „Саймън каза“, чиято цел е Саймън да прави точно обратното на инструкциите, които дава. Сякаш на обществено равнище им казваме, „Прави каквото ти казвам, а не каквото правя аз“.
Затова се запитайте дали, ако бяхте млади хора, бихте могли да се доверите на възрастните да се справят с най-голямата заплаха пред човечеството, когато същите тези възрастни – дори учителите като мен – са такива безочливи лицемери?
Учим децата си да се отнасят с другите така, както биха искали другите да се отнасят с тях, но депутатите ни най-редовно се държат като хлапета в пясъчника, които си разменят груби думи и подигравки.
На път за работа надуваме клаксоните и крещим вулгарно по другите шофьори. Сипем обиди по противниковия футболен отбор и бясно крещим на безсилния служител в кол центъра, когато сме недоволни от нещо. Децата ни са свидетели на всичко това.
Онзи ден смъмрих учениците си за дето се подиграха със злощастието на свой връстник. Говорихме, че нямат право да карат другиго да се чувства зле, и ги помолих да си представят как биха се почувствали те в чуждите обувки. Само няколко часа по-късно самият аз се смеех на Джеръми Корбин, който се подигра на транспортния министър за поредния му гаф. Депутатите, а и всички ние, се наслаждаваме на подобни неща. Много успешни комици са изградили кариерите си върху остроумното мачкане на други.
Но лицемерието ни не спира дотук. Като родители, роднини и учители, ние учим децата, че грешките са нещо хубаво – доказателство, че правим опити, и възможност за трупане на опит и познания. Но когато от нас се очаква да приложим тези уроци на практика, далеч не сме толкова милостиви. Развяваме грешките – обективни или не – на политици, бизнес лидери, спортисти и колеги като доказателства, че са некадърни, небрежни или неподходящи за поста си.
Учудвате ли се, че малцина от нас умеят да поемат отговорност за издънките си, когато реакциите са толкова безмилостни? Замислете се колко рядко се случва да чуете от някого, „Съжалявам, сгреших“.
Затова е трудно да събереш необходимата дързост да застанеш пред цял клас млади хора и да им кажеш да пораснат и да поемат отговорност за действията си.
В моята класна стая общуването по двойки е задължителен елемент от повечето учебни часове. Поощрявам децата да споделят мнението си с другарче и дори се упражняваме в ефективно слушане. „Слушайте, за да разберете, а не за да отговорите“, непрекъснато им повтарям. Защото така правят възрастните, нали?
Колкото повече се замислите за дълбочината на нашето лицемерие, толкова по-мрачна става картинката. „Физическото насилие никога не е решение“, казваме на децата си. А във филмите, музиката и спорта насилието е издигнато на пиедестал.
„Хубаво е човек да е различен“, повтаряме, а живеем в монолитни ехо стаи, пресичаме улицата, за да не се разминем с някой „странен“ тип, и се присмиваме на всеки, който направи нещо необичайно на обществено място.
„Знанието е сила“, учим ги, а специалистите биват иронизирани и унижавани на всяка крачка. Умните са зубъри, а често и обекти на подигравка.
И всичко това ни отвежда до най-голямото лицемерие – мантрата, че трябва да работим усърдно, за да сполучим. Трябва ли децата ни да вярват в това, когато толкова много доказателства подкрепят обратната теза?
Да, съществуват вдъхновяващи примери, известни и безизвестни. Но социалната мобилност намалява и немислими богатства се съсредоточават в ръцете на шепа хора, а с възхода на расизма и тесногръдието в западния свят, човек трябва да е ужасно лековерен, за да се съгласи, че усърдният труд е единственото условие за успех.
Може би, само може би, ако възрастните започнем да практикуваме това, което проповядваме, децата ни няма да изпитват нуждата да стачкуват и ще могат да се съсредоточат върху собственото си бъдеще.
Но в настоящия затънал в лицемерие и бездействие свят на възрастните се радвам, че вместо да слушат родителите си, все повече млади хора искат да бъдат чути.
Снимка: Greta Thunberg/Facebook
Превод за "Майко Мила!": Александра Антонова
По темата:
Попаднахме на тази чудна извадка, която е събрала някои адови ситуации, в които невинните ни отрочета непреднамерено ни поставят. И понеже сигурно на всеки му се е случвало, особено във възрастта, в която все още няма изграден филтър на пътя мисъл-уста, споделяме с вас 11 ситуации, които ще ви накарат отново да си припомните смразяващия трепет на срама, макар и от втора ръка. И не пропускайте и Мамо, защо имаш брада под корема? - още един култов текст, събрал чудни детски изказвания и въпроси, от които ни иде да потънем в земята - от срам и смях едновременно!
*******************
Децата казват най-смешните неща – повечето им умотворения са безобидни, но някои могат да ни накарат да потънем вдън земя. Преди време един потребител в мрежата Reddit публикува въпроса „Родители в Reddit, кое е най-смущаващото положение, в което са ви поставяли децата ви?“. И, съвсем очаквано, сайтът не ни разочарова, а извади някои ужасно комични отговори. Ето някои от най-забавните истории, а за цялата върволица – вижте оригиналната публикация.
-----------
„Всяка сутрин в занималнята на дъщеря ми всички се събираха в кръгче за начало на деня. И така, един ден закъснявахме и влязохме по средата на това своеобразно въведение. Дъщеря ми каза: „Закъсняхме, защото мама имаше разстройство“!
—jaimmster
----------
„Когато сестра ми беше бременна с племенника ми, запази името на бебето в тайна от моята 4-годишна по това време племенница. Докато се грижех за нея един ден, я убедих, че родителите ѝ планират да кръстят новото бебе Братле. Тя гордо съобщаваше това на всички в детската градина, на случайни непознати, както и на всеки, който искаше да чуе. Сестра ми още не ми е простила за тоя номер.“
—ajw7373
----------
„В автобуса 5-годишното ми дете сложи ръката си на рамото на човека от предната седалка и каза на всеослушание: „Тоя мъж е бая дебел“.
—error_flynne
----------
Обръщам си погледа след пет секунди невнимание в магазина и що да видя – дъщеря ми решила да се отърси от всички дрехи – и пелени, и всичко. Разбрах чак когато една мила дама ме потупа по рамото и ми прошепна:
„Извинете, детето Ви танцува голо сред картофите.“
—WeeAngryPanda
----------
Когато бях на 5 или 6, бяхме на пикник, организиран от фирмата, в която работеше баща ми. Представиха ме на началника му, а аз отсякох: „Татко каза, че си кучи син“. Колегите на тате ме черпиха сладолед цял следобед“.
—agreeswithfishpal
----------
„Ти си смешен малък мъж, но имаш хубава шапка“ – каза 4-годишното ми на човек с хипофизарен нанизъм (състояние, характерно с пропорционално изоставане в растежа), който носеше каубойска шапка на летището. От срам исках просто да продължа да вървя и да оставя детето там, когато мъжът отговори: „Благодаря, ти също си смешен малък мъж“! Беше страхотен и накрая бяхме усмихнати, вместо унизени.“
—Scrappy_Larue
----------
„Бях в спешното с 3-годишния ми син, защото беше глътнал габърче. Пишкаше ми се и го взех със себе си в малката тоалетна до чакалнята. Тъкмо изпразвам резервоара, а той крещи с пълно гърло: „ТАТЕ, ПИШКАТА ТИ Е ТОООЛКОВА ГОЛЯМА!“. ВСИЧКИ в препълнената чакалня чуха и се смутиха. Искаше ми се да умра от срам.“
—IrnBruFiend
----------
„За първи път канехме на гости една двойка от църквата, за да гледаме мач на Беърс (американски футбол). По това време синът ми беше на 3 или 4 и назоваваше отборите по цвят. Тоя ден играеха Фалкънс и Беърс. Малко след като играта започна, малкият идва и тихичко ме пита: „Кои са Беърс?“, аз му казах, че са белите, а той изкрещя:
„Да, викаме за белите, защото мразим черните, нали, тате?“.
Трябваше с неудобство да обясня, че днес Фалкънс са облечени в черно и днес не им симпатизираме, защото играят срещу Беърс. Всички се смяха, но имаше някои укорителни погледи.“
—tyzik
----------
„Като бях на около 4, трябва да съм имала някаква инфекция или сърбеж там долу. Една сутрин, по време на закуска, колега на баща ми дойде да го вземе за работа. Казах му: „Здрасти, Дон, вагината ме боли“! Той учтиво ме игнорира, но аз продължавах да го повтарям отново и отново. „Дон, чуваш ли ме? Вагината ме боли!“. Аз вероятно просто съм искала да ме забележат, но родителите ми искаха да умрат. Горкият човек – правеше всичко възможно да не ми обръща внимание, но хич не му помагах.“
—dogcatsnake
----------
„Дъщеря ми сега е на 8, но като беше на 2, я научих да казва „внимание“, вместо „виж“. Случваше се да сме в магазина или нещо такова и тя да сочи нещо, крещейки: „ВНИМАНИЕ, татко!“.
—Donny_Do_Nothing
----------
„В тоалетните на местния супермаркет сме. Майката Природа зове. 4-годишният ми син е вътре с мен... И в един момент изхвърча от тоалетната, за да съобщи на баба си и останалата част от супермаркета, че „от дупето на мама виси връвчица“.
—cait_lol
Кажете сега - кое изказване на детето ви последно ви накара да приискате да се скриете вовеки?
