Не яж това, не пий онова, изключи въглехидратите… сигурно знаете, че повечето диети изключват или ограничават до минимум една група храни. Стресирането от „перфектната“ диета обаче често носи повече негативи, отколкото ползи. Не е нужно да е перфектна, нужно е да е устойчива, тоест да бъде спазвана сравнително лесно. Кои неща всъщност си струва да бъдат приоритет в диетата и защо?

Повечето диети изключват или ограничават до минимум група храни. Прекалено малко “диети” и “режими” имат за цел да ни научат кои са приоритетите що се отнася до хранене, нито пък кое си струва да бъде приоритет и защо.

По тази причина партньорите ни от Live to Lift са изготвили кратък гид с основи на доброто хранене - с уговорката, че той не брои калории, не измерва грамажи и не избягва цели групи храни.

Ако основната ни цел е здраве и кондиция, не е необходимо да правим всичко това. Трябва единствено да имаме приоритети и да спазваме няколко основни принципа.

Кои неща всъщност си струва да бъдат посочени за приоритет и защо?

Зеленчуци – най-вероятно трябва да приемате повече, отколкото приемате сега. Опитвайте се да ги разнообразявате. Ако искате да отслабвате, увеличете ги още повече. Трудно се прекалява с тях.

Плодове – най-вероятно трябва да приемате повече, отколкото приемате сега. Опитвайте се да разнообразявате и тях. Ако искате да сваляте мазнини, внимавайте с по-калоричните плодове, като банани и фурми.

Протеин – месо, риба, яйца, млечни продукти, ядки, бобови храни. Внимание! Ако искате да сваляте мазнини, увеличете количеството протеин от месо и риба.

Мазнини – масла, студено пресован зехтин, авокадо. Останалите мазнини идват от източниците на протеин – яйца, меса, риба, млечни продукти, ядки и т.н. Ако искате да отслабнете, намалете ги. Не е добра идея да се опитвате да ги изключите напълно, защото са важни за хормоналния баланс и усвояването на мастноразтворимите витамини.

Въглехидрати – ориз, картофи, житни култури. Ако тренирате здраво (5+ пъти в седмицата например), вероятно не е добра идея да поддържате прием в ниски количества, особено ако искате да качвате мускули.

Вода – минимум 1-1,5 литра за хора с по-малки размери и 3+ за по-големи.

Ако следвате гореспоменатите основни правила на 80-90%, едно „джънк“ хранене на няколко дни изобщо няма да ви попречи на здравето. Дозата прави отровата, както сте чували.

Ако горите повече енергия, отколкото приемате, най-вероятно ще сваляте тегло. Ако приемате повече, отколкото горите - най-вероятно ще качвате. Моделирайте спрямо целите.

Опитвайте нови храни и не яжте постоянно едно и също. Експериментирайте!

Следването на тези основни правила дава 80-90% от резултатите, всичко останало са детайли. Не може да не ядеш плодове и зеленчуци, и да се надяваш, че с хранителни добавки ще компенсираш липсата им. Както и няма как напълно да замениш естествените източници на протеин с протеин на прах.

“Коя марка масло да си купя?”
“Колко шоколадови бонбона ще развалят режима ми?”
“Трябва ли да се храня 4 или 5 пъти дневно?”
“Какво е идеалното съотношение между въглехидрати и мазнини?”

Всичко това са ДЕТАЙЛИ. Не им позволявайте да отклонят вниманието ви от приоритетите и основните принципи.

Стресирането от „перфектната“ диета вероятно носи повече негативи със себе си, отколкото потенциални ползи. Не е нужно една диета да е перфектна - нужно е да е устойчива, тоест да бъде спазвана сравнително лесно.

Не саботирайте удоволствието от храната. Ако например искате да изядете един шоколад, защото обичате шоколад, обаче се стресирате излишно, че шоколадът не е най-„здравословната“ храна, то сигурно накрая взимате 90% черен шоколад, който има вкус на всичко друго, но не и на любимия шоколад…. Ами.... просто НЕ ГО ПРАВЕТЕ.

Ако ви се яде шоколад – яжте шоколад. Просто внимавайте с количеството.

Ако следвате тези основни правила, другото ще се нареди от само себе си. Това, разбира се, не значи, че детайлите нямат абсолютно никакво значение, а че има йерархия.

Първо са основите, после детайлите. Когато нямаш стабилна основа, върху която да градиш, но упорито строиш нещо, това нещо най-вероятно ще се сгромоляса.

Така че – да започваме с основите, а след това върху тях може да построим и небостъргач!

Захарта, една от най-противоречивите бели субстанции в последните години, е обожавана под различни форми от милиони хора.

Вафли, сладкиши, шоколади - само ги подайте насам!!! Но захарта не спира с тях - далеч по-невероятни храни, като сосове, сандвичи и дори колбаси, също съдържат захар.

Преди да сме се побъркали на тема "захар", ви предлагаме да разберем какви са допустимите количества, които можем да консумираме на ден, кой може да яде повече и кой - по-малко!

Разбира се, ще ни отговаря Lazar Radkov! #силатавтеб

Дойдохме си на най-щекотливата тема - въглехидратите. Виновни, харесвани, обичани, разпъвани за какво ли не, тези клети въглехидрати са ни трън в очите и сърцето.

Лазар Радков от Live to Lift е тук, за да ни каже какво са въглехидрати, защо си умираме да ги ядем, защо ни се струва, че ще умрем, ако не ги ядем, както и кой трябва да има едно наум с тях (даже две).

#силатавтеб

Ето ни обратно любимата на всички отслабващи тема - нисковъглехидратната диета. Кой ли не говори за нея, кой ли не я практикува - в един или друг вид и с разнообразен успех. Нека обаче да си говорим истината - НВД е чудесен режим за едни, и ужасен за други, колкото и да не им се иска на почитателите на НВД да го признаят. Днес обаче ще цитираме още 1-2 проучвания, които показват, че това е така и ще поговорим защо единственото сигурно в диетите е, че те работят, когато водят до енергиен дефицит.

В предната част говорихме за изследванията, които показват, че можем да отслабваме, докато консумираме повече въглехидрати, както и да надебеляваме, като приемаме почти НИКАКВИ въглехидрати (о, ужас!) Установихме, че е малко прибързано да се кълнем в нисковъглехидратните диети и е по-добре малко да изчакаме със заричането колко перфектни са те.

Време е обаче и да разберем защо това е така.

За съжаление, няма много изследвания, които позволяват да се сравнят нисковъглехидратните диети с алтернативни подходи, в условията на фиксиран белтъчен прием (тоест, при еднакъв прием на протеин във всички от изследваните подходи). Като се добави и човешкият фактор, изпитването на хранителни режими става изключително неблагодарна мисия!

При големите рандомизирани контролирани проучвания участниците биват инструктирани как да спазват определен режим за определен период от време. Скоро след това нещата бързо излизат от контрол и колкото повече време минава, толкова повече реалната диета се отличава от предписаната такава.

За този тип интервенции може да се каже, че изследват не толкова случващото се с човешкото тяло на определен хранителен режим, колкото случващото се с човешкото поведение след предписването на определен хранителен режим.

Така стигаме до супер стриктно контролираните изпитвания, където хората се подлагат на близък до затворнически режим и само дето не им изливат предписаните диети с фунии в гърлата. Поради факта, че тези експерименти са супер скъпи, брутално трудоемки и леко нехуманни, те са една малка шепа и са проведени с една още по-малка шепа участници.

Резултатите от един такъв експеримент са публикувани през 2015 година под авторството на Хол et al.

Кратък и малоброен, но изключително добре проектиран и контролиран, този опит демонстрира, че 30% енергиен дефицит води до по-голямо отслабване при ограничени мазнини (7,7% от калориите), отколкото при ограничени въглехидрати (29% от калориите).

Разликата в отслабването е незначителна. Значителното в случая е друго, а именно – загуба на мазнини е възможна и без въглехидратна рестрикция и при сравнително високи нива на инсулин.

Още на следващата година Хол et al. правят ново, още по-добро изследване, в което 17 мъже с наднормено тегло са затворени в лабораторията в продължение на 8 седмици.

По време на третата фаза на изследването участниците губят много тегло под формата на вода, което е очаквано, предвид естеството на диетата. Енергоразходът не нараства според очакванията. Наблюдава се значителен спад в темпа на загуба на мазнини – под кетогенния протокол участниците губят същото количество мастна тъкан, но за 2 пъти по-дълго време.

Заключенията от публикацията говорят сами за себе си:

„Въпреки бързия, значителен и траен спад в секрецията на инсулин и респираторния коефициент, наблюдаваме забавена загуба на мазнини. Данните не подкрепят предсказаните от въглехидратно-инсулиновия модел по-висок енергоразход и по-голяма загуба на мазнини.“

Масово се изповядва разбирането, че някъде има една универсално работеща и просто перфектна диета. Някои вярват, че са я открили, други са на мнение, че е въпрос на време да бъде открита.

По света съществува пъстро многообразие от традиционни диети, които поддържат или са поддържали спазващите ги общности в перфектно здраве и телесна композиция.

По-дългосрочните рандомизирани изпитвания, при които условията са по-близки до реалния живот, също не звучат окуражаващо по адрес на който и да било хранителен режим.

При тях най-съществената загуба на тегло се наблюдава в краткосрочен план (до 6 месеца), като в този времеви хоризонт обикновено се откроява предимството на диетите от нисковъглехидратен тип.

Здравето обаче не е краткосрочна цел, а затлъстяването и наднорменото тегло спадат към групата на така наречените “хронични” проблеми. Малкото проучвания, продължили повече от една година, не демонстрират превъзходство на която и да е диета.

В тях, с напредване на времето, се наблюдава постепенно регресиране към изходните килограми, следващо доста сходен тренд, независимо от режима.

Това е поредният индикатор, че нито една диета не е по-лесна за спазване за другите в дългосрочен план.

Проблемът пред науката и хората отдавна не е в откриването на универсалния механизъм за отслабване. Този механизъм е един и същ при всички работещи протоколи и се нарича „енергиен дефицит“. Въпросът е как да накараме хората да се придържат към този механизъм, без да залитаме в неетичните и лъжовни крайности на борещите се за надмощие диетични култове.

Личните истории за успех не дават отговор на този въпрос. Сега повече от всякога имаме нужда от много по-малко мнения и анекдоти и от доста повече данни.

За всеки човек, който е отслабнал с нисковъглехидратна диета и се е похвалил с това, има поне още десет души, които не са. Те не се хвалят, а ако случайно попитат защо не им е проработила диетата, получават отговор, че не са я спазвали по „правилния“ начин.

Науката все още не знае защо определени личности се радват на по-голям успех с диетата си от други. Нямаме достатъчно проучвания, които се фокусират върху индивидуалните различия между участниците и ключовите фактори, оказващи ефект върху постоянството.

Нямаме достатъчно научно базирана информация относно това как да адаптираме подхода си спрямо особеностите на отделния човек. Коронясването на която и да е диета като „перфектна“ е обратното на продуктивно, ако искаме някой ден да стигнем до тази информация.

Също така, тази статия не казва, че нисковъглехидратните диети не работят. Те работят също толкова прекрасно, колкото и всички останали диети, стига да бъдат спазвани.

Има хора, за които НВД работят по-добре, отколкото за други. Но има хора, в чиито културно, кулинарно и кой-знае-още-как обусловени индивидуални особености, НВД не се вписва добре и не е устойчив модел на хранене.

Тази статия не насърчава към злоупотреба с въглехидрати. Различните хора имат различна потребност от енергия под формата на въглехидрати, като тази потребност се диктува предимно, но не само, от телесната им композиция, както и естеството на тренировъчна и нетренировъчна активност, която упражняват.

Тази статия не насърчава към нискомазнинен или друг алтернативен на НВД модел на хранене. Данните от последните десетилетия на миналия век ясно показаха, че препоръките за редуциране на мазнините не произвеждат желания ефект, могат да бъдат тълкувани погрешно и водят до залитане в противоположната крайност.

Тази статия е за онези от вас, които не страдат от предубеждения или са готови да преразгледат съществуващите си такива, така че да живеят и дишат малко по-спокойно - особено ако им се дояде картоф, филия хляб, или, не дай си Боже, и двете!

Тази статия е дълга над 3000 думи. За да изпитате удоволствие от нея, е добре живо да се интересувате от хранене и да имате известна представа от изследователски методи и йерархия на научните сведения.

Тази статия не промотира определен начин на хранене. Повечето статии, които ви казват как трябва или как не трябва да се храните, не са добър източник на информация.

Тази статия оспорва съвършенството на нисковъглехидратните диети, налагани в определени кръгове като единственият правилен път към добро здраве и визия.

За инсулина могат да се разкажат много вълнуващи истории, но най-важно за нашите цели е да опознаем светлината, в която (си) го представят поддръжниците на нисковъглехидратното хранене.

Това тълкуване е известно в научната литература като въглехидратно-инсулинова хипотеза (или въглехидратно-инсулинов модел) и най-опростено би могло да се представи по следния начин:

„Приемът на въглехидрати предизвиква отделяне на инсулин, който потиска изгарянето на мазнини. Редовният прием на въглехидрати предизвиква редовно отделяне на инсулин, което ни прави дебели и болни.“

И както една лъжа, повторена сто пъти, става истина, така безконечното предъвкване на настоящата хипотеза ни е накарало да се чувстваме комфортно с нея и на никого не му трепва панкреасът при нейното оповестяване в публичното пространство. А така не трябва.

Инсулинът има пикове и спадове. Независимо какъв дял от менюто ви заемат въглехидратите, можем да предположим, че има периоди от деня, в които не ядете. Това са моментите, в които обвиняемият инсулин спира да упражнява своето действие и тялото съвсем ефективно изгаря мазнини. За целта не е необходимо да правите каквото и да било, достатъчно е единствено да сте здрави.

Макар и инсулинът да е един от основните хормони, регулиращи складирането на мазнини, тялото е оборудвано с механизми, които му позволяват да пълнее дори в негово отсъствие. Ако някой се съмнява в истинността на това твърдение, може да премине на режим от 10 пакетчета масло на ден и след два месеца да се дотъркаля, за да докладва какво се е случило.

Богатите на въглехидрати храни далеч не са единствените провокатори на инсулинова секреция. Белтъчините също имат свойството да стимулират отделянето на инсулин, като се предполага, че главните виновници за този ефект са аминокиселините левцин, изолевцин, валин, треонин и лизин.

По темата с инсулина можете да прочетете много от Джеймс Кригер и Стефан Гиене.

Нисковъглехидратната диета превъзхожда ли останалите хранителни режими и ако да – защо не татуират този факт на челото на дипломираните диетолози?

Употребата на множествено число „нисковъглехидратни диети“ е съвсем преднамерена. Освен че на пазара на „маркови“ режими има един куп взаимноотричащи се НВД, в науката също отсъства единна дефиниция за „нисковъглехидратнаТА диета“. Това може да бъде сериозна пречка пред обективното им разискване.

От една страна, така се освобождава място за шикалкавене от страна на нисковъглехидратните поддръжници, за които всяко неудобно проучване не е тествало „правилната“ НВД.

От друга – имаме сериозна вариация в белтъчния прием при различните НВД протоколи, а протеинът, както ще узнаете, е ключов фактор в битката между диетите. Но за него след малко.

През 2005 година Дансингер et al. сравняват ефекта от 4 популярни диети и заключават, че всички те произвеждат сходен ефект от гледна точка на загуба на тегло и рискови фактори за сърдечносъдови заболявания. Нещо повече: около 50% от хората, на които се пада да спазват двата най-рестриктивни режима (Аткинс – нисковъхлехидратен и Орниш – нискомазнинен), напускат експеримента преждевременно. Онези участници, които се придържат най-стриктно към предписаната си диета, без значение каква е тя, свалят най-голям процент от телесното си тегло. И това откритие не е някаква екзотика.

През 2009 контролирано проучване със случаен подбор на Сакс et al. подлага над 800 души с наднормено тегло на 4 различни диети. Два от режимите са дефинирани като нисковъглехидратни, въпреки че по-крайните привърженици на НВД едва ли биха ги припознали като такива – с 35% и 45% от калориите под формата на въглехидрати.

Независимо от разликите в композицията на изпитаните режими и наличието на два високовъглехидратни протокола (65% и 55% калории от въглехидрати), всички участници се радват на съпоставимо отслабване и подобряване на рисковите фактори за сърдечносъдови заболявания и диабет.

Това кара учените да заключат, че едни и същи благоприятни метаболитни промени са постижими с разнообразие от подходи. Факт, позволяващ адаптиране на диетата към личните и културни предпочитания на диетиращия, за да се гарантира по-добрата ѝ устойчивост във времето.

През 2013 година е публикуван систематичният обзор на У et al., обхващащ интервенциите с цел отслабване и поддържане на постигнатото тегло в дългосрочен план. Изводът от него е повече от красноречив: „…разликата в отслабването е едва 1-2 кг или по-малко, което е от скромно клинично значение. Това означава, че хората с наднормено тегло и затлъстяване са свободни да избират между множество режими въз основа на личните си предпочитания.“

Според един обзор на Шолер и Букхолз от 2005 година, който е достатъчно недвусмислен в заключенията си, преимуществото на нисковъглехидратните режими трябва да се търси не в намаления прием на въглехидрати, а в завишената консумация на протеин.

Последното е причина за по-пълно и трайно засищане и създава предпоставки за по-стриктното и продължително придържане към намаления калориен внос. Трябва да знаете, че само 5% по-голям белтъчен прием при НВД се асоциира с трикратно по-голяма загуба на мазнини.

Сигурно вече се чудите защо съветите за отслабване не гласят „Яж повече протеин!“, а „Яж по-малко въглехидрати!“.

В следващата част ще разберем дали и защо можем да отслабваме, като не консумираме почти никакви въглехидрати, и защо инсулинът е важен?

Народът е казал, че смехът е здраве. Дори и усмивчица да не трепне във вас от този текст, поне ще имате малко по-критичен поглед върху някои от примамливите, но логически неиздържани аргументи в подкрепа на една или друга хранителна идеология с елементи на догматизъм.

В този текст, който идва с подкрепата на Live to Lift, ще разгледаме някои от митовете за популярните диети, както и защо се проваляме с гръм и трясък всеки път, когато се закълнем във всичко свято, че ПОВЕЧЕ СЛАДКО НЯМА ДА ПИПНЕМ!

Дори и да приемем, че хората, които не ядат червено месо, страдат от дефицити, а всички, които ядат червено месо, ще развият рак на дебелото черво, това далеч не значи, че човек има пред себе си само тези два избора.

Изобличаването на лъжата, че 2 + 2 = 5 не означава, че предлаганата друга алтернатива, че 2 + 2 = 1 е по-правилна, дори напротив.

Някои прилики с действителни лица и събития са напълно тенденциозно подбрани.

Какво е общото между мобилния ви телефон и обиколката на талията, ще разкрием по един сензационен начин в този текст!

Фалшива дилема

Да вземем например ниско-въглехидратните фенове, които изтъкват хранителните дефицити на веганите в своя полза. От другата страна са веганите, които неуморно цитират данни, „доказващи“, че яденето на червено месо причинява рак. В бързината обаче пропускаме простичкия факт, че разнообразието от хранителни режими на този свят не се изчерпва с нисковъглехидратната диета и веганството.

Дори и наивно да приемем, че всички неядящи червено месо страдат от дефицити, а всички ядящи червено месо ще пипнат колоректален рак (или рак на дебелото черво), от това не следва, че човек има пред себе си само тези два избора. Подобно схващане е крайно елементарно и може да бъде от полза само на лишените от логически аргументи. Или въображение.

„Те ви лъжат!“

В общи линии става дума за същата тактика, но в малко по-различна премяна. Сравнително неутрален пример можем да дадем с омразните на абсолютно всички официални препоръки за здравословно хранене, които поголовно угояват, разболяват и морят народа. Ето ви една добра основа за лансирането на алтернатива, но има и един тънък момент, за който никой не се сеща.

Първо, къде са данните, че сме по-дебели, по-болни и по-умиращи от всякога?

Второ, къде са хората, които спазват официалните насоки за здравословно хранене?

Народът се тъпче като невидял с каквото му попадне пред очите, а май никой никъде не препоръчва подобно нещо.

Трето, но не и последно по значение - по коя логика изобличителят на една лъжа се превръща в носител на истината? Казано по детски, изобличаването на лъжата, че 2 + 2 = 5 не означава, че предлаганата на нейно място алтернатива 2 + 2 = 1 е по-правилна, дори напротив.

„Изглеждам добре, следователно разбирам от хранене!“

Това има и друг вариант, който го допълва: „Оня, който ми противоречи, изглежда по-зле от мен, следователно разбира от хранене по-малко от мен!“.

Да, живеем в суетен и първосигнален свят, в който хората винаги ще се влияят на първо място от външния вид на човека, който се опитва да ни продаде дадена идея. Батките с мускулите очевидно знаят това-онова за тренирането. Или за анаболите…

Ако един онколог на световно ниво заболее от рак и умре, това ще омаловажи ли знанията и постиженията му? Питате ли зъболекаря си дали си е вадил зъб, преди да му дадете да извади вашия? Това, че автомонтьорът ви не намира време и желание да си оправи колата, ще понижи ли доверието ви в него?

Проблемът със здравословното хранене и още повече - с храненето за поддържане на определена физика, не е проблем толкова на методика и знание, колкото на воля и постоянство. Има поне сто и един начина да изглеждаш и да се храниш добре, тези начини са известни открай време, но големият въпрос е как да накараме хората да ги спазват.

Това, че някой изглежда по определен начин, ни дава представа единствено за начина, по който изглежда той. Неговата експертиза може и трябва да бъде оценена по коренно различни критерии.

Еволюционни недоумения

Ако разбирате поне малко от силите, които диктуват еволюцията, би трябвало да се смеете на изказвания от сорта на „Човекът е еволюирал, за да се храни по еди-кой-си начин!“.

Ако не започнете да разбирате поне малко от силите, които диктуват еволюцията, тогава ще продължите да се връзвате на подобни лафчета. Засега е добре да знаете, че когато говорим за храни и хранене в еволюционен контекст, ние неизменно говорим за онези храни и онзи начин на хранене, които са ни позволили да достигнем до репродуктивна възраст (известна още като пубертет) и да предадем гените си нататък.

Не говорим за дълголетие, не говорим за предпазване от болести, които настъпват с напредването на възрастта – говорим все за неща, които са малко или много даденост за модерния Хомо сапиенс. С други думи, бръщолевим си на тема, която не е особено интересна, колкото и това да не е в синхрон с определени догми в диетирането.

Всеки от нас поне веднъж в живота се е заричал, че:

„Спирам сладкото!“

„Спирам алкохола!“

След първончалния ускорен и мотивиран старт, често се случва, обаче, и залез в мотивацията и стремежа:

„От утре няма да ям повече сладко“,

което води до понеделник-вторник-сряда-четвъртък-цял ден без сладко; и после идва петък, когато сме на рожден ден, имали сме тежък ден в службата, вкъщи любимият не се е сетил да изхвърли боклука и може да усетим това дори (с мноооооого напъване) с носа си и … не щеш ли – се появява рожденикът, и започва да черпи с дизайнерски, швейцарски бонбони по домашна рецепта, всеки от които с различен дизайн и по-апетитно изглеждащ от останалите.

„Нямаме избор“ и си взимаме един и … О, Боже! …#шаомра… Божествен е! …#OMIRAM…

Последните микрони шоколадово блаженство се свличат надолу по гърлото ни, когато в главата ни протяжен вой надава аларма и се надига чувство на вина.

Вина. Чувстваме се зле. Вина. Самообвинение. Самобичуване. Себе-неуважение. „Как може да си толкова слабохарактерна?“…

… и така вече цялото неядене на сладко няма смисъл и …

… се омазваме от ядене на сладко!

В крайна сметка сме изяли доста повече захар, отколкото ако ни се ядеше и просто бяхме задоволили желанието си за сладко.

Въпросът е: „Какво да правя?“

„Разбий си телефона!“

Поне 99%  от четящите този текст имат мобилен телефон и поне 99% от тях са го изпускали поне веднъж в живота си … не фатално! Как реагирахте, когато това се случи? Вероятно се стреснахте?

Притеснихте се да не се е повредил! Може да изгубите информация!

И изведнъж си спомняте – изпускали сте си телефона и преди, а преди две седмици се заклехте, че това повече никога няма да се случи! Повече няма да си изпускате телефона! В никакъв случай!

Но ето че това се случва отново, и се случва сега.

Разбрахте ли?

Следващия път, когато започнете даден хранителен режим и в един момент стъпите извън границите му – попипайте се за телефона – почти сигурно ще е във вас или поне някъде около вас.
И преценете – искате ли да си разбиете телефона?

Ако сте решили да минавате на даден хранителен режим – никога не казвайте „никога“, „завинаги“ и „повече няма“. Вместо това си дайте срок – една седмица, две седмица – максимум месец като начало.

Винаги си оставяйте 5-10% толеранс, колкото и стриктен режим да решите да правите.

Практиката е показала, че режимите с 90%, че и с 80% спазване дават по-добри резултати и дългосрочно и цялостно от тези, които се опитваме ограничим нещо на 100%.

Ако все пак не успеете да се вместите и в тези два съвета – помислете – бихте ли искали да си разбиете телефона докрай, ако просто сте го изпуснали и се е одраскал?

Успех!

„ИСКАМ ПРОМЯНА!“, „ИСКАМ РЕЗУЛТАТИ!“

Искаш, но ставаш в 7 и пиеш кафе, само понякога закусваш, отиваш на работа, работиш в статично положение цял ден. Храниш се със сандвич, пържола с картофки, кроасан или кафе – както дойде. Продължаваш да работиш. До 18… 19… часа… или повече. Прибираш се вкъщи. Приготвяш вечеря. Някаква. Разменяш по няколко реда с приятели във Фейса. Вземаш си душ и хоп… станало време за сън. Спиш 6 часа и всичко започва отначало. Изведнъж се случва нещо непредвидено в личен или професионален план, което срутва подредения ти график.

Когато човек започне да тренира, да спи повече и да се храни по-добре, да закусва, да пие достатъчно вода, веднага се чувства и по-добре. Всичко върви чудесно. В един момент неизменно обаче се стига до стресов период в личен или професионален план, и поддържането на установения режим за хранене и сън става изключително трудно, на моменти дори невъзможно. Човекът продължава да идва в залата с надеждата поне там всичко да бъде наред. Когато обаче види, че не напредва, се демотивира, гневи и накрая... отказва.

Ние самите в "Майко Мила!" сме били в такова състояние поне няколко пъти в последните години и лично свидетелстваме, че по-лошо нещо от безсънието няма - то буквално скапва имунната система, пречи на всичко в личния и професионалния живот и ти помага единствено да се караш с хората по спирките и задръстванията - ако това е, което искаш да правиш в живота си.

И, да, безсънието не само че не помага, а пречи много на това да си във форма.

Да си редовен и упорит в тренировките не е условието, за да прогресираш. Не е достатъчно. Най-нормалното нещо на света е да не прогресираш, когато си подложен на стрес, не можеш да се наспиваш добре или да се храниш добре. Или и трите накуп. 

Ако доскоро 7 часа сън на денонощие са били напълно достатъчни, това може да промени, когато ви се събере много стрес, напрежение, непредвидени ситуации. Кортизолът идва в комплект с недоспиване, недостатъчно качествена храна - поради свръх ограниченото време, с което разполага човек, за да свърши всичко.

Когато това се случи, правилното решение е първо да започнете да спите повече и по-спокойно и да тренирате по-умерено, колкото да поддържате приемливо ниво на сила и мобилност. После - да се храните по-добре и да продължавате с поддържането на формата. Накрая - да бъдете по-спокойни.

Не само ще си възвърнете формата отпреди стреса, но и ще започнете да надграждате.

Силата на имунната ни система зависи от това колко силна имунна система имаме по рождение, какво сме правили през живота си до момента и най-вече последните няколко месеца. Факторите, от които се влияе силата на имунната ни система най-пряко са храната, движението (хората, които тренират ежедневно и интензивно имат еднакво висок риск да се разболеят заедно с тези, които основно лежат и бездействат, за сметка на хората, които спортуват, без да се натоварват до изтощение), сънят и стресът.

Некачествена или неподходяща за вас храна, твърде много или твърде малко движение, недостатъчно или некачествен сън и прекомерен стрес повишават шанса да се разболеем.

В последните години хората като че ли са полудели по всякакви хапчета, билки и магически отвари. Тези “суплементи”, обаче, не са магически като крилото от прилеп (то магично ли е всъщност??), не са на прах като суроватъчния протеин, не са компактни като мултивитамина, и, честно казано, в общия случай можете и без тях. Истината е, че най-добрият суплемент и добавка е… сънят.

И не просто сън, а качествен сън. Това е времето от денонощието, в което се възстановяваме от тежките тренировки, от изморителния ден, от… тежките мисли. Това е времето, в което освобождаваме натрупания стрес. Без качествен сън не можем да съществуваме и действаме на високи обороти дългосрочно.

Да, да, знаем – всички сме минали през периоди, когато сме ходили на работа дневна смяна, нощна смяна, ходили сме на лекции и в същото време сме пребивали всички в залата и сме кривили щангите на тренировка. При съвсем малко сън. Всички сме били така.
Но за кратко. Максимум няколко седмици. Максимум. След това нещата тръгват надолу.

Краткосрочно се оцелява, дългосрочно – не. Точната дума е оцелява, защото докато оцеляваш на границата на изтощението, не можеш да прогресираш и да се развиваш - нито физически, нито умствено.
Ако един ден не сте се наспали, 10 г креатин ще ви поддържа бодри. Когато втори ден подред не сте се наспали, въглехидратите помагат. Като обаче сте недоспали трети ден подред – единственото, което помага е сънят.

Ако ще се правите на екстремисти – правете го краткосрочно. Дългосрочно наблягайте на качествения сън в адекватни количества.

В тренировъчния процес възстановяването играе основна роля. За да има прогрес (сваляне на процента мазнини, повишаване на производителността, на спортните постижения т.н.) е нужно тялото да се възстанови от предишната тренировъчна сесия и да бъде подготвено за следващата, като с времето това да се случва по-бързо, по-качествено. Възстановяването най-общо е превенция на евентуални травми вследствие на претоварване, неправилни методи на тренировка, на поставяне на организма в състояние на стрес, което от своя страна отключва инстинктите за оцеляване, водещи до спиране на положителните резултати.

Съществуват много и сложни методи за възстановяване, като масажи, акупунктура, лазерни методи и т.н. , но в повечето случаи тези методи са неприложими с оглед на това, че повечето трениращи имат личен живот и тренировъчният процес се явява допълнителна, а не основна част от всекидневието. Тренировъчната програма е важна, за да имате прогрес, но сънят е може би е най-важният фактор за възстановяване на тялото и нервната система. Никой възстановителен метод не би могъл да компенсира липсата на достатъчно и качествен сън.

Ние двете например непрекъснато обясняваме как най-важното за нас, за нормалното ни съществуване и кондиция е дали сме спали добре и достатъчно. Ако сме се наспали, всичко е наред. И сме толкова чувствителни на тази тема, че не минава ден без да си кажем коя как е спала и да анализираме причините на безсънието, когато то се появи. Признаваме, че особено при Красимира това все още е проблем понякога - вероятно заради годината безсъние след раждането на детето, което е дало дългосрочни странични ефекти - неспокоен и лек сън, трудно заспиване и т.н. С две думи, сънят ни е толкова важен, че заема голяма част от разговорите ни!

Колко сън е нужен за всеки обаче е строго индивидуално – между 6 и 10 часа е оптималния вариант, вие преценете колко часа сън са достатъчни за вас и се постарайте да ги осигурявате всяка нощ.
А дали сте спали качествено, ще разберете сами – ако се чувствате възстановени, отпочинали и с ясни мисли в главата, значи всичко през нощта е минало наред. И, както вече ви споменахме в предната статия – магнезият доста помага за отпускане вечер и съответно за хубав сън. Дайте си шанс още от тази вечер и въпреки че още е светло навън, ние ви пожелаваме сладки сънища!

Още от Силата в теб

Здравейте, именици и именички, здравейте, Гергани, Георгиевци и всякакви други, празнуващи на Гергьовден! Аз се казвам Красимира и нямам нищо общо с вашия празник, освен, може би, едно – че откак се помня съм гладна като змея, който Св. Георги е пробол с копието си.

Вече 40 години живея на тази земя с една-единствена мисъл - как да изям повече въглехидрати, така че да утоля глада в наглед единствения си, а на усещане и вместимост – поне шест стомаха.

Сега много от вас ще кажат – айде, айде, Красимира, какво се правиш на интересна, и ние сме така, то кой не обича да яде, особено по празници!, и вероятно ще сте прави донякъде, защото наистина всички преяждаме по време на празници. Но не както аз преяждам. Мислите си, че и вие сте като мен, но това е защото не сме сядали на една маса, да видите как опустошавам филии с хляб, как в устата ми потъват чинии с пържени картофи, последвани от огромни мекици, натопени в мед.

И преди да сте решили, че просто ви разказвам някакви врели-некипели, чуйте какво е да мислиш наистина нонстоп за това какво си изял, какво искаш да изядеш и какво НЯМА да изядеш, за да не се превърнеш в един огромен, грухтящ глиган, търкалящ се безпомощно по някой склон.

Защото това е болест, едно разстройство на духа и психиката, което те кара да искаш да изядеш света, да го натъпчеш в устата си и да искаш още, макар всичко в теб да крещи, че всеки момент ще се пръснеш и още едно парче шоколад ВЪОБЩЕ НЕ Е ДОБРА ИДЕЯ!!!

Всичко с моята непремерена, даже извратена любов към храната, започна в пубертета, или поне оттогава датират спомените ми. Може би и като малка съм била опустошител на попари и бисквити с мляко, може би малката Красимира е ходела с четирите си зъба и е подяждала чуждите купички ориз с мляко, но няма писмени свидетелства за това.

Във всеки случай, още помня думите на майка ми към педиатърката ни: „Ние вкъщи проблеми с храненето нямаме. Имаме с изхранването!“ и ги приемам като достатъчно доказателство, че нито аз, нито брат ми, сме били от злоядите деца, но някакси цялата тая храна се разпределяше умерено по тялото ми и нищо във външността ми не подсказваше, че мога да изям шестнайсет кренвирша с хляб за вечеря.

В пубертета обаче нещата се развиха осезаемо, аз – също. От нормално детенце, което поглъща бисквити и разрязани на две краища на хляб, натъпкани с масло и чубрица (по класическа бабешка рецепта), се превърнах в доста едра върлина, на която нонстоп ѝ се късаха дънките отвътре заради напращелите ѝ бедра, а веднъж на една спирка дори чух зад гърба си двама мъже да казват:

Eййй, гледай я тая, има задник като гума на ТИР!

Аз по това време бях заета да уча уравнения с две неизвестни, за да вляза в елитна гимназия, където да уча същите тия уравнения, но на чужд език, и затова не знаех как точно изглежда гумата на ТИР, но тъй като съм си досетлива по природа, заподозрях, че ще да е нещо голямо.

Разбира се, стана ми много мъчно за мене си и гумата, която носех под гърба си, и затова започнах да я загръщам с едни дълги пуловери, стигащи ми почти до коленете.

Така, надявах се аз, никой няма да види колко ми е голям задникът и да ми обяснява по спирките ТИР ли съм, багер ли съм, и мога спокойно да прекосявам улиците без да огорчавам естетически взискателните граждани.

За съжаление, не можех да разбера защо съм толкова развита, а и бяха години, в които никой много-много не се интересуваше от това каква храна ядем, предимно защото храна нямаше.

Това бяха времената на поредицата от кризи – Луканови зими, Виденови кризи и всичко помежду им – купони, липса на елементарни продукти в магазините и опашки за сирене и ориз.

Нямаше място за претенции – ядяхме каквото има, а то често беше нещо тестено (огромна палачинка, забъркана и опечена в тава), картофи, царевици, хляб и манджи.

Никой не беше чувал за салата от селъри, рукола и айсберг, или пъстърва на скара, ако ме разбирате.

В 10 клас новините за вегетарианството стигнаха и до мен по неведоми пътища, и аз си казах – eто, това е! Ще спра месото, и всичко ще се подреди. Ще стана като моите фини, кръшни съученички, които носеха дънки 27 номер и ядяха сухи пасти от лавката като невидели, и бяха кльощави, красиви, весели и харесвани от всички.

И спрях месото. То па не че се бяхме спукали да ядем месо вкъщи, но каквото и да имаше на масата, аз го отказвах. И, както се сещате, останаха ми само едните пържени картофи и производните им – картофената салата, задушените картофи, супата от картофи и хилядите филии хляб.

За няколко месеца придобих вид на нещо, което не знаеш откъде започва и къде свършва, изпъпчих се цялата и започнах да обмислям с кое перде е по-добре да се завия – тъмното, за да ме издължава, или светлото, за да ме отваря.

Слава богу, разумът или майка ми, не помня кое от двете, вероятно второто, ме върнаха в правия път, преди да се заклещя в товарния асансьор и започнах да ям отново риба и месо. Малко преди абитуриентския си бал просто спрях да ям за известно време, после поядох малко зеле, после поядох малко череши, после пак спрях да ям, и така завърших училище в сравнително нормален вид.

Нищо обаче не беше нормално в навиците ми, въпреки че все още не го знаех. Минаха години, в които си се търкалях по улици и тротоари, и разнообразявах живота си със спорадични решения да почвам диета. Така спирах да ям за няколко дни, или дори седмици. Що дини, череши, киснат ориз и зеле съм изяла, не искам да си представя!

Още помня заглавията по вестниците, които по това време все още бяха основният източник на такава информация - „Как да свалим 7 килограма за 7 дни“, „Как да свалим 4 килограма до уикенда“, „Как да се отървем от 63547595 килограма за 15 минути“, и аз четях и мечтаех как другия четвъртък вече ще съм друг човек.

И бях друг човек, ама тоя друг човек как ядеше… не е за разправяне.

Някои от вас сигурно ще ме попитат – а спорт? Движение?

Ами един път отидох на фитнес, влязох вътре, видях едни хора, които се си говореха и се оглеждаха, пробвах се да направя нещо и си тръгнах. С това фитнесът остана затворена страница за мен още 10-на години. От време на време ходех на плуване, но от него, някакси, как да ви кажа… ОГЛАДНЯВАХ.

И така, животът ми постепенно започна да се измерва не с броя на вдишванията и издишванията, и прочие тъпотии, а с понеделниците, в които започвах диета, и с четвъртъците, в които спирах разтреперана пред някой магазин, купувах си един плик с вафлички и един буркан Нутела, и изяждах всичко в пълно умопомрачение.

После два-три дни се мразех и си обещавах, че от другия, шестотин и първи понеделник, в който започвам нова диета, вече НАИСТИНА ЗАПОЧВАМ, АКО ЩЕ – ДА ПУКНА!!!.

И така изкарах няколко години.

В един момент започна да ми писва. Исках да си купя рокля и да не приличам на тапицирано канапе в нея. Исках да си покажа коленете и да си сложа тениска, в която, хората като ме видят, да си кажат - еее, какво хубаво, младо момиче, а не - уууу, виж какво хубаво, младо, румено прасе, тръгнало да дири нива с кукуруз!

Записах се на тренировки по тае-бо и тъй като вече от години работех онлайн, с малко ровчене попаднах на форум за ниско-въглехидратно виско-мазнинно хранене.

Леле, какъв прозорец се откри пред очите ми! Започнах да изкарвам часове наред в четене на чужди постове, научих какво са протеини, мазнини и въглехидрати, започнах да експериментирам с други храни, извън тези, с които вече бях свикнала да злоупотребявам. И, за моя изненада и шок, отслабнах. Боже, каква радост, какво неочаквано щастие.

Купих си дънки, започнах да нося потници и тесни тениски, даже май посегнах и към полите. Леле, казах си, край, ето това беше, вече никога нищо не може да ме върне към яденето като разпрана!!

Сложих кръст на въглехидратите, картофът започнах да го пипам само с много дълга пръчка и гледах да не се спъна в зърно ориз на улицата, за да не го изям случайно, ако падна върху него.

Станах царицата на Протеина, халеесито на Мазнините и холестерола. Ядях свински пържоли като откачена и това беконът, маслото и сметаната ми бяха първи приятели.

И изкарах така няколко успешни месеца, само че, животът, както знаем, е пицата, която ни дебне зад ъгъла, докато ние си въобразяваме, че вече обичаме само омлет с пуешка шунка.

И така, един ден, съвършено непредизвикана от нищо, аз седнах и изядох една пица. Или спагети. Или просто един сандвич с хрупкав, бял, печен хляб.

И, както викат перничани, си е*а майката.

О, така лиии??, извряка първият ми стомах, в който изсипах мазната пица, и свирна отривисто на останалите осем да отварят порти.

И оттам се почна – сандвичи, шоколади, сладоледи и паста болонезе. Дори не помня какви точно хранителни продукти съм погълнала, но преобладаваха трансмазнините и въглехидратите, съчетани фантастично под формата на вафла, суха паста или парче торта. А може би и трите.

Това беше моментът, в който разбрах, че нещо с мен не е наред.

В теб, Красимира, казах си, очевидно дреме някакво психическо разстройство под формата на крава с шест стомаха, която иска нонстоп да поглъща пърленки, пържени филии и скалички.

Започнах да се самоизследвам – какво ме кара да ям като разпрана? Защо мога да изкарам два месеца в нормален режим на хранене, и после за три минути да си натъпча две франзели в гърлото?

Не можех да разбера. Периодите на преяждане се отключваха с повод и без повод. Нямаше значение щастлива ли съм или нещастна, уморена ли съм или отпочинала, пътувам ли или си седя вкъщи, тревожна ли съм, изнервена ли съм или нещо друго. В общи линии, установих само една – че единствено когато спя, не ям. Не че не мисля за ядене – просто не ям… Мисля че само аз на тази земя съм се събуждала от кошмари, в които посягам към един гигантски Сникърс или парче торта, и, облята в пот, съм благодаряла на Господ, че не съм го изяла наистина, а само насън!

Продължих с режима си на хранене и след всяко „пропадане“ се връщах към него. Започнах да спортувам сериозно, защото тялото ми започна да се оплаква от мен и липсата ми на двигателна култура – започна да ме боли кръстът и се чувствах като много, много стара бабичка.

Един ден си казах – това не може да продължава. Или се взимаш в ръце, или отиваш да се закопаеш някъде и да се приключва. Свързах се с един от фитнес клубовете, чиито форуми следях онлайн, и, срам – не срам, отидох.

Записах се на тренировки три пъти седмично. Започнах с елементарни неща, които в момента ми се виждат смехотворни, но постепенно започнах да вдигам тежести, кляках с десетки килограми, правех мъртва тяга и какво ли още не. Тялото ми се промени, видимо изглеждах много по-добре.

Епизодите с преяждането обаче си останаха. Мине се, не мине – и изпадах в криза, като най-зле беше около официални празници, лични празници и всякакви подобни поводи – рождени дни, пътувания и прочие.

Постепенно започнах да улавям тези епизоди и да ги управлявам. Не че ги отказах изцяло, но поне започнах да ги предвиждам. Знаех, че идва рождения ми ден или Коледа и си казвах – ще ям и това е. Знам, че това не е правилно, че не е нормално, но това е положението. После влизам отново в ритъм. Правила съм го и преди, ще го направя и сега.

Това продължава и до ден-днешен. Междувременно бременях и родих, като успях да се удържа и по време на бременността дори не качих толкова, колкото се опасявах. Тренирах до 8-я месец, хранех се разумно и замествах въглехидратите с домашни десерти, които бърках с фурми, кокосови стърготини и прочие идиотщини.

След това покрай детето движението беше достатъчно, но кризите ми зачестиха. От недоспиване, нерви, напрежение, около създаването на Майко Мила!, Оле Мале и съчетаването на хиляди задачи и отговорности, се случваше да преяждам по-често, отколкото ми се искаше, а на следващия ден продължавах постарому с обичайния си режим на хранене.

Много ми се иска да завърша този разказ с някакъв хепи енд и да ви кажа, че съм намерила лекарството, което ми е помогнало да забравя за храната като начин за отпускане, но реалността е друга.

Дори докато пиша това, се намирам на маса в хотел, в малко родопско селце, където току-що съм изяла три огромни мекици с домашен мед.

Вкусни ли бяха? АДСКИ.

Можех ли да изям още три? Можех, но, слава Богу, просто свършиха.

Чувствам ли се зле, мразя ли се? Може би малко, но вече съм се научила да влизам и излизам от кризата с яденето по-бързо и неемоционално.

Знам, че цял живот ще ям така. Защото не просто обичам храната, ами изпитвам нездраво желание да я опустоша цялата.

Така и не разбрах хората, които нямат апетит, или които ядат само за да не са гладни. Които забравят да ядат или не ядат, когато са нервни или в депресия.

Да, и аз мога да не ям цял ден, или да ям малко, мога да бъда в режим, да съм стриктна и послушна, и да си правя точен разчет на храната, която ще изям, но това е само защото вече съм се научила (по трудния начин, разбира се), че това е единственият начин да съм в що-годе нормална форма дългосрочно.

В момента, честно казано, съм в най-добрата си форма, в която съм била някога. Тренирам здраво, старая се да ям разумно и да мисля за храната.

Хората, които не ме познават, понякога се изненадват защо съм все на режим и ям по определен начин и с течение на времето разбрах как да им го обяснявам.

Защото аз съм като зависимите към наркотици.

Бихте ли предложили на човек, зависим от наркотици, да се почерпи с малко хероин? Бихте ли му казали – аре, бе, петък е, вземи си един грам, нищо няма да ти стане?

Няма да му кажете така (надявам се).

Ето затова и на хора като мен не трябва да им казвате - „вземи си едно парче торта. Нищо няма да ти стане“

Нищо няма да ви стане НА ВАС.

На мен ще ми отвори третият стомах, и след това парче торта ще последва маратон от торти, сандвичи, пици и бисквити с шоколад.

Така че – видите ли човек, който отказва да си вземе от превъзходния ви кейк, или предпочита да яде печена риба вместо спагети със сметана – опитайте се да го разберете.

Може би и той, горкият, се бори с онзи змей отвътре, който е вечно гладен и ненаял се. Не го увещавайте да яде. Не му тикайте чинията с бисквити пред лицето. Не му викайте - БОЖЕЕЕ, КАКЪВ ХУБАВ, МЕК ХЛЯБ, ТИ СИ ЛУД ДА НЕ ПРОБВАШ!!

Просто го оставете на мира, горкия човек, да си яде там пържолата и салатата.

Днес е Гергьовден. Ще празнувам за вас, именици, и ще се наям едно хубаво, а от утре ще извадя наточеното копие и за пореден път ще пробода тоя змей за няколко седмици напред.

Честит празник и приятен апетит!

Ваша - Ламята Красимира

Елица Сиракова е майка на дете с диабет 1, автор е и на текст по темата, който сме публикували в Майко Мила! - Диабет 1 – нежеланият КЪСМЕТ!

Публикуваме нейно отворено писмо-призив към всички нас - представителите на това общество, част от което са и децата с диабет, в което Елица сигнализира за скорошен инцидент в плевенско училище, при което учител прави забележка на дете за това, че то иска да яде в час. Детето е ниска кръвна захар и неориентирано – обичайно състояние при хипогликемия. Майката успява да стигне навреме в училище, преди детето да изпадне в КОМА. Подобни инциденти, казва Елица, има и в софийски училища.

Призоваваме родителите на деца, които са били жертва на подобно отношение, да ни пишат, за да дадем гласност на случаите и да предотвратим някой по-сериозен и потенциално фатален инцидент с дете.

*****************************

Уважаеми РОДИТЕЛИ на деца без диабет.

Уважаемо ОБЩЕСТВО!

Това писмо е специално за вас.

Първо искам да Ви кажа - никой не е застрахован!

В моето и в още около 4000 семейства (процентът на близки с диабет тип 1 е под 10%), децата са били здрави, кърмени, раждани - по един или друг начин, не са преживели стрес, не са преяли със сладкиши, и въпреки това при нас идва ДИАБЕТ тип 1 – идва за 2-3-5 седмици, незабележим в началото, после започват разни признаци: Жажда! Пият много вода! Пишкат още повече! Големи деца се напикават нощем!

И ако сте пропуснали това, един ден детето започва да спи повече, заспива на масата, на пода, на стола. Изморява се! Ако и това сте пропуснали, идва денят, в който детето заспива и не се събужда, докато не му се сложи система и инсулин в интензивното на някоя болница…

Ако и това пропуснете, детето не се събужда никога повече!

Това е. Децата умират. Умират, ако са дълго време с висока кръвна захар и не се вземат мерки.

След диагнозата следва шокиращата и жестока истина. Вашият живот никога няма да бъде същият. Никога повече няма да сте спокойни, никога повече няма да има минута, в която главата ви да не е заета със сметки, въглехидрати, захар, стойности, и тн.

Всичко това Вие неизбежно научавате по лесния или по трудния начин.

Идва моментът на адаптация, на това детето да се върне в средата си. Да тръгне на училище.

И тук сте ВИЕ, уважаемо ОБЩЕСТВО!

ТУК ВИЕ сте длъжни да сте съпричастни, да се информирате, да сте добронамерени, да преглътнете егото си и да си признаете, че нищо не разбирате, ЗАЩОТО НИКОЙ НЕ Е ЗАСТРАХОВАН!

ТУК сте ВИЕ, драги УЧИТЕЛИ, които трябва да разберете - детето е същото, НО то трябва да прави някои неща, за да оживее, и тези неща не са прищявка на разглезено хлапе.

ТУК сте ВИЕ, мили РОДИТЕЛИ – да говорите с децата си, да им разкажете за диабета, да ги помолите да са внимателни, да не режат маркучите (200 лв на месец!!!) на помпата (която струва хиляди евро), която спасява живот!

Да не крадат храната на детето, без която то реално може да умре за минути.

Да помагат на децата с диабет тип 1, като играят с тях, като не ги обиждат, като се държат нормално с тях.

При висока кръвна захар детето изпитва силна жажда, това е физиологична потребност - чрез оводняване, тялото се стреми да смъкне кръвната захар. Това води до често уриниране.

ДЕЦАТА ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПУСКАНИ ДО ТОАЛЕТНА!

При ниска кръвна захар, децата усещат и знаят, че трябва да хапнат нещо, често те знаят какво трябва да направят. МОЛЯ ВИ, УМОЛЯВАМ ВИ, уважаеми УЧИТЕЛИ, не пречете на децата да ядат, понякога няма време да излизат или да обясняват, понякога кръвната захар пада рязко.

Понякога 5 минути са решаващи!

5 минути и пакетче захар делят децата от кома.

Ако не желаете на съвестта Ви да тежи един съсипан детски живот, не пречете – прочетете, питайте, научете.

Някои деца с диабет носят сензори - едно нещо, което се „забожда“ в тялото им и стои там постоянно. Това нещо мери постоянно кръвната захар и чрез него, ние – родителите, виждаме какво се случва, и успяваме да предотвратим по-голямата част от страхотиите.

За тази цел децата имат нужда техните телефони да са постоянно с тях, глюкомерите - също. На контролни и изпити - не им ги прибирайте! Нека стоят върху чиновете, на видно място.

Нека родителите да виждаме кръвната им захар, за да можем да реагираме. Нека не се налага да идват линейки!

Това писмо е в резултат на тежък инцидент в плевенско училище, при което учител прави забележка на дете за ядене в час и му забранява да се храни. Детето е ниска кръвна захар, и неориентирано – обичайно състояние при хипогликемия. Майката успява да стигне навреме, преди детето да изпадне в кома.

Това писмо е в резултат на серия инциденти е софийски училища, при които деца режат маркучите на помпа на съученик, а учители го гонят от час, за да не преписва от глюкомера!!!

Това писмо е в резултат на лошо отношение на учители по физическо към много деца с диабет 1, които принуждават родителите да подписват декларации за отказ от час по физическо.

Това писмо е в резултат на неразбирането и нежеланието на медицинските лица в училища и детски градини да се образоват, да преглътнат егото си, да помагат, и да си вършат работата.

Това писмо е в резултат на неразбирането от страна на родителите на „здравите деца“, които разказват, че диабет 1 е заразен, че децата са глупави, че са преяли със сладко и т.н.

За тези родители, които лицемерно се съгласяват да са съпричастни, и при първа възможност удобно забравят за наредбите в училища и детски градини, в които е забранено да се носи торта в училище.

И въпреки всички тези примери има и много положителни! Има родители, които питат и се съобразяват, има учители, които следят и се грижат за децата, има медицински лица, които дават всичко от себе си и се справят отлично!

Благодаря ви от сърце, мили хора, без вас няма да се справим!

Това е. Има още много да се каже и направи, има още много да се свърши.

За тази цел трябва да не сме сами. Имаме нужда от разбиране и подкрепа.

В България няма точна статистика на децата с диабет. Факт е, че бройката се увеличава бързо.

И още нещо... всеки, който си позволи да обяснява на детето ми, че не е нормално и ще умре в мъки, ще се разправя лично с мен и ще ме види в цялата ми прелест. И дано да е добре подготвен!!!

Елица Сиракова, майка.

Ралица Найденова днес е гост на Майко Мила!, за да ни разкаже за нейната борба с килограмите. Тя, досущ като нас и още хиляди хора по тая планета, обича да яде. И е отгледана от баба, която обича деца, които ядат! И все пак някакси се е поддържала в чудна форма докато не дошъл денят, в който... какво? РОДИЛА ДЕТЕ. Както е модерно да се казва - "взЕми тия 15 кила отгоре!". Та сега Ралица ще ни разкаже как се е справила с тях, без да претендира, че нейният начин е единственият работещ. Но не пречи да прочетете и да се мотивирате!

******************************************

Най-трудно е да се откажеш от навиците си. На теория всички искат да са слаби и да не пушат. На практика, както казва Марк Твен: „Най-лесното нещо на света е да откажеш пушенето. Аз самият съм го правил хиляди пъти“.

Отказах цигарите преди 14 години. Един ден спря да ми се пуши (а дърпах по 2 кутии на ден) и така до днес. Едно от най-хубавите неща, които съм правила, е, че спрях да пуша. Няма да разказвам за тази битка сега. Споменавам я, защото беше много по-лека от битката с ножа и вилицата — тя е за цял живот. Не можеш просто така да се откажеш от храненето. Писнало ми е да следя килограмите, да мисля какво, кога и колко да ям, да се грижа за менюто на домочадието… А иначе обичам храната, да я ям и да я приготвям. И да ми е вкусно.

Всяка жена е дебела в собствените си представи. Дори най-слабата. Знаете как е… Винаги има едни 3-4 килограма за сваляне до идеалното тегло. Тези 3-4 килограма изобщо не са интересни. Мисълта ми е за свалянето на много килограми. Не с глад, а с ядене. Защото с глад и баба може. Временно. През по-голямата част от живота си се борим с килограмите, сваляме и качваме. Повече качваме.

Отгледана съм от баба с баници, мекици, палачинки, кускус и пържени филии, обилно поръсени със захар и дебело намазани с домашен конфитюр. Баба беше като всички други баби. Съблюдаваше максимата: „Едно дете е здраво и щастливо, когато е добре охранено“. Не съм от онези фиданки, които се задоволяват с минимално количество храна. Не съм и от онези, чийто метаболизъм се движи със скоростта на светлината.

Единственото ми преимущество е, че съм относително висока и конструкцията ми носи на килограми. Причината да не се търкалям е не толкова че спортувам, колкото че навреме промених отношението си към храната.

Цял живот съм тежала 60 килограма при ръст 175 см. Преди десет години с първата си бременност качих 33 килограма! Не толкова с ядене, колкото с обездвижване. Лежах близо 7 месеца за задържане. Заприличах на кит и бях ужасена от външния си вид.

Коремът ми се движеше два часа пред мен, задникът изоставаше с три. Както пее Силвия Кацарова: „Минавааа, големият кораб минава… “. Мислех, че никога повече няма да изглеждам нормално. 40 дни след раждането се осмелих да се кача за първи път на кантара.

Теглото ми беше минус 18 кг. Свалени от стреса покрай новороденото, заради който редовно забравях да ям. Естествено, не бяха 18 кг мазнини, а най-вече задържани течности. Успокоих се и реших, че останалите ще изчезнат скоро и неусетно. Разбира се, нищо подобно не се случи.

Онези 15 килограма бяха борба всеки ден през следващата година. Побвах какви ли не хранителни извращения — Дюкан, разделно хранене, тотално неядене, само сладолед, само кафе, само мазнини, само протеини, само въглехидрати, само алкохол, фотосинтеза, пълен пост, само сурови плодове и зеленчуци.

Мразя диетите. Всички ги мразят. Започнах да се интересувам от процесите в тялото, от това как реагира то при прием на определени хранителни вещества, как реагира при глад.

Разбрах какво е гликимичен индекс, какво прави инсулинът, за какво е отговорен лептинът, и т.н. И тогава, за първи път през живота си, трайно промених хранителните си навици.

Ограничих тестаците и захарта. И свалих пустите 15 кг (е, останаха един 3-4 пожелателни за сваляне, но за тях няма да говорим). И после започна битката за запазването на това оптимално тегло.

Допреди близо три години, когато забременях отново. Качих само някакви си 8 килограма без бебето. Мислех, че този път ще е лесно. Да, ама не. Две години свалях 8 килограма. Как ги свалях ли… Ами чаках.

22 месеца след раждането чаках килограмите да си отидат сами. На същия принцип както онези 18. Да, ама не. Едно е тялото на 30 и съвсем друго на 40 години.

Викам си - може нещо щитовидната да прави проблем. Проверих. За момента работи добре. Не ядях много, но и не спях. Колко да спиш, като имаш малко дете… Не знаех, че без сън няма отслабване. После се примирих. Закъде ще отслабвам, кво ще му се занимавам, нали вече не съм първа младост, плюс-минус някой друг килограм, чудо голямо!! Ще си остана една щастлива дебела. Скрила съм слабите дънки дълбоко в гардероба, но усещам как ме гледат и ми се подиграват.

И така, само си мечтаех безцелно до дата 26 октомври 2017 г., когато направих квантов скок в главата си и реших, че е време за действие. Край с оправданията и инертността.

Отидох на истински диетолог. Лекар, който цял живот с това се е занимавал. Той ми изготви хранителен режим. И то не с цел отслабване. Режимът е базран на петкратно хранене и спазване на онези прости правила за добра форма, които са написани във всеки женски сайт. Лиших се само от две неща — захарта и глутена. Сега е модерно да се изключи приемът на захар и глутен. И е още по-модерно да се подиграваме на всички, които по една или друга причина са ги отказали.

Простата истина е, че организмът ни няма никаква нужда от рафинираната захар. Но мозъкът има. Добрата новина е, че може да бъде надхитрен. Когато захарта се замени с мазнини, а приемът на въглехидрати се сведе до минимум. И не, от мазнините не се дебелее.

Според последните проучвания за изграждането на нов навик са необходими около 40 дни. 43 дни по-късно за първи път от близо три години насам обувах дънки. Подлите слаби дънки ми ставаха. Тежах с два килограма по-малко отколкото когато забременях. Това беше лесната част от битката. Предстои трудната — килограмите да си останат толкова.

Първата седмица от режима беше меко казано неприятна. Трябва да мислиш кога и какво да ядеш, да го приготвиш, а преди това да го купиш. Досада… После стана рутина. Спрях да го мисля. Истината е, че не ми липсва нищо. Чудесно си живея без захар и без тестени изделия. Те не ми носят удоволствие, само излишни килограми.

И не казвам, че до края на живота си няма да вкуся пица или торта, просто вече знам, че мога да се чувствам добре и без тях. Отношението ми е различно. Моментният отказ и лишенията не са решение. Ако гладуваш с мисълта „ох, само да свърши тая мъка и ще си си хапна хубавичко“, каузата е обречена на провал.

Единствената успешна стратегия е в цялостната и трайна промяна на нагласата към храната и най-вече към нас самите. Килограми се свалят трудно и с постоянство, а 80% от успеха е свързан с начина на хранене. И с лишения, които в даден момент престават да бъдат лишения, защото вече не ти липсват. Ограниченията са ограничения, само ако ги приемеш за такива.

Защо пиша всичко това… Защото искам да ви кажа да не отлагате. Не чакайте да дойде новата година, за да се разделите с онова, което ви тежи. Буквално и преносно. Не се страхувайте да се променяте. Всяка промяна е прераждане… и после ти е по-леко.