След като 84 % от 4.6 милиона европейци пожелаха практиката с местенето на стрелките с един час напред (назад) през шест месеца в годината да спре, сега всеки български гражданин може да изрази позицията си пред държавата в онлайн допитване за избора на часовото време, на което да виреем.
Дали страната ни да остане с лятното часово време, или със зимното или пък въобще да не пипаме системата със смяната на стрелките два пъти в годината? Ако имате достатъчно нерви, дайте своето мнение на портала www.euaffairs.government.bg, за който бързаме да ви предупредим, че върви точно толкова бавно, колкото ви се иска да ви върви кафето сутрин, но на вас никой не ви го позволява.
Освен че трябва да си направите регистрация в портала и да почакате нейното одобрение от администратора, имайте предвид, че няма конкретно зададени въпроси, на които просто да кликнете – имате едно празно пространство, в което на воля да оставите своето мнение по темата лятно/зимно часово време.
И така - консултацията продължава до 11 октомври, като се очаква резултатите от нашите мнения да бъдат взети под внимание при оформяне на позицията кой от двата варианта ще избере страната ни. Да заемем позиция се налага след като Европейската комисия реши смяната на времето да бъде отменена през 2019 г. и всяка държава сама да определи лятното или зимното часово време да възприеме за официално.
Темата определено ще е гореща в следващите месеци, като още утре може да чуете позицията на вашата любима Елисавета Белобрадова в сутрешния блок на Nova TV, както и мненията на лекар и други специалисти.
Вижте още:
Отива си местенето на стрелките два пъти годишно
Да си майка може да изисква време, търпение и внимание по три, казва Александра Ценова, чиято заетост включва грижи за 5- и 2-годишно, и новородено. Със следващите редове обаче тя иска да преобърне представата за вечно припряната и тревожна майка, обяснявайки как успява да се справи с майчинство, домакинство и хоби накуп.
Винаги съм била на мнение, че има ли желание и организация, може да се намери време за всичко, което пожелаеш да направиш. Наскоро запитана и провокирана от една близка как успявам с всичко, генномодифицирана ли съм, или просто имам добър дилър (на онези вълшебни хапченца, които ти дават временно сила), се запитах какво всъщност правя, за да чувствам в края на деня удовлетворение, че съм се справила с всичките си роли (или поне се
надявам да е така).
Ето няколко прости правила, които спазвам:
ПРИОРИТЕТИ
Със сигурност искаме да свършим всичко запланувано, но важното е да разберем кое е неотложно и да свършим първо него, а за останалото… ако остане време.
Ситуация: в едно и също време кърмя бебето, баткото ме уведомява, че има „ау“ (онова голямо действие, което всеки извършва в тоалетната), а каката ме моли да поиграя с нея на Домино. Решавам, че първо трябва да донахраня бебето. Така гарантирам заспиването му, за да спася положението в тоалетната и да се насоча към играта на Домино.
На това му се вика да степенуваш приоритети с цел постигане на дългосрочен успех (е, поне за близките 2 часа).
НИКОГА НЕ ВЪРШЕТЕ САМО ЕДНО НЕЩО
Това си е чиста загуба на време. Докато кърмиш и бебето ти се е увесило на гърдата, спокойно можеш да помагаш с обличането на другото дете, да четеш приказка, да приготвяш дрехи за градината, да обикаляш из стаите.
Ето и сценката "Семейна вечеря". Двамата родители и двете по-големи деца са седнали на масата и похапват. В момента, в който малкият батко вече губи интерес към вечерята, бебето надава истеричен вой, защото часът му за ядене наближава и то иска да участва в семейната сбирка. Какво ти остава: гълташ храната надве-натри, къде сдъвкала, къде - не, буташ по някоя и друга лъжица в устата на баткото и подканяш и каката да не се заплесва. Е, междувременно получаваш въпроса „Мамо, бебето къде е?!“, защото така добре си го подрусвала на крака си, че то се е озовало под масата...
НИКОГА НЕ ГОТВЕТЕ САМО ЗА ЕДНО ЯДЕНЕ
Това си е чисто разхищение на време, нерви и ток. Всеки обича прясна домашна храна, но това не трябва да става за сметка на времето за игра с децата, разходките и забавленията. Колкото по-лесно се готви дадено ядене, толкова по-често го повтаряйте. Е, може да сготвите и патешко магре или яребица с екзотичен сос, но по-добре е да подсигурите прехраната за по-дълго с една проста леща, пиле с ориз и картофена яхния.
ЧИСТЕНЕТО - НА ПАРЧЕ
С къща на четири етажа с двор не мога да си позволя лукса да отделя няколко часа да почистя всичко наведнъж, затова чистя това, което е мръсно, тогава, когато го видя, минавайки покрай него, между другото.
Така неусетно мога да поддържам чиста къща, без да изчезвам за неопределено време от полезрението на домочадието, което обаче точно в този момент ще ти се пречка най-много, ще се сети, че му трябва нещо от
стаята, чийто под тъкмо си изчистил и, минавайки, оставя неизбежно стъпки. Познато, нали?
НАМИРАЙТЕ ВРЕМЕ ЗА СЕБЕ СИ
Сега ще кажете „Ама как така?“ или „Доста банално“. Да, така е, но за да се чувстваш психически добре, което е от изключително значение за физическата ти издръжливост и координация, е важно да отделяш определено време за себе си, колкото и малко да е то. Дали ще погледаш любим филм, почетеш книга, шиеш гоблен или каквото душата ти желае, важно е да си открадваш малко време между готвенето, прането, чистенето, храненето, приспиването и т.н. само за себе си. Намерих своето хоби сравнително скоро, започвайки да се занимавам с така модерните
handmade неща. Така увлякох и дъщеря си и възпитах у нея чувството за красота и акцент към детайлите.
ВЪЗПИТАВАЙТЕ ДЕЦАТА СИ В САМОСТОЯТЕЛНОСТ
Това е най-трудно постижимото и най-ефективно правило. И най-полезното за самите деца, тъй като им дава самочувствие, че са можещи и независими. Инвестирайте време в това и ще берете плодовете точно когато ви е най-нужно.
Готвейки, оставям големите деца да си играят сами на друг етаж от къщата. Отивам да видя какво е положението и установявам, че 2-годишният ми син е имал нужди, и то големи. Взел си е гърнето, свършил си е работата, изсипал си го е в тоалетната, без видими следи около нея, и си го е върнал обратно на мястото. На това му се вика човек, който се оправя в живота.
В същото време 5-годишната ми дъщеря си е подредила стаята, избърсала е прах, минала е пода с метла и моп.
А в това време малкото бебе спи. Деца-мечта. Понякога.
РАЗДАВАЙТЕ ЛЮБОВ
Това, което ме кара да заспивам спокойно вечер, да си казвам, че съм се справила, е мисълта, че всеки ден показвам на децата си, че ги обичам, целувам ги, гушкам ги, обръщам им внимание, прекарвам персонално време с всеки, уча ги на нещо. Това е то да си родител. Щастлив!
Вижте още:
Ако всекидневието на майката беше чеклист
Баща летял сам-самичък с трите си деца! Представяте ли си??
Преди два месеца Европейската комисия бе така любезна да попита гражданите на ЕС как им действа практиката стрелките на часовника да се местят с един час напред (назад) през шест месеца в годината, дали искат тя да бъде премахната и ако да, какъв вариант биха предпочели - постоянно лятно или зимно часово време.
Анкетата, за която вече писахме в Ще спрем ли да местим часовника напред-назад, приключи на 16 август, като в нея бяха отчетени 4.6 милиона мнения. Това е най-големият брой отговори, получаван някога при обществена консултация на ЕК.
И въпреки че допитването няма силата на референдум или официално гласуване, а просто беше начин ЕК да се консултира с гражданите, посланието е категорично:
84% от европейците не желаят повече стрелките на часовниците да бъдат местени, а от тях повечето предпочитат да се запази за постоянно лятното часово време, показва анализът на ЕК.
"Когато се допитваме до гражданите по даден въпрос, трябва после да направим онова, което те искат", заяви вчера председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Еврокомисарят по транспорта Виолета Булц съобщи, че ЕК ще изготви законодателно предложение до Европейския парламент и до Съвета, които след това заедно ще вземат решение.
Според предварителните резултати от анкетата, публикувани в "Дневник", над 80% от българите са подкрепили премахването на смяната на часовото време. Най-голям процент желаещи това да спре има във Финландия и Полша (и двете по 95%), а най-малък - в Гърция (44%).
Най-много са гласувалите в Германия (3.79% от населението), следвана от Австрия (2.94%) и Люксембург (1.78%), а най-малко - във Великобритания (0.02%), Румъния и Италия (0.04%). В България са гласували 0.18%.
Практиката с местенето на стрелките на часовника по два пъти в годината е въведено в няколко европейски страни с цел да се пести енергия през Първата световна война. Тя става популярна в много страни по време на енергийните кризи през 70-те години на миналия век и за да сложи край на вариациите в различните държави, през 1996 г. ЕС уеднаквява стандарта и сега всички европейци местим стрелките с един час напред в последната неделя на март и ги връщаме в последната неделя на октомври.
Съвременните критици на тази практика обаче цитират проучвания, според които ползите за енергоспестяването в днешно време са или малки, или изобщо няма такива. Също така местенето на стрелките увеличава потреблението на ток и нарушава всекидневния ритъм на хората, което води до проблеми със здравето в дългосрочен план. Подобни мнения са изразени от и 76% от хората, участвали в анкетата на ЕК.
Темата със смяната на часовото време стана особено актуална след като миналата година парламентът на Финландия заяви, че цялата тази хамалогия буквално разболява гражданите. Още преди това и Литва обяви, че ще поиска отмяна на правилото за смяна на часовото време, идеята срещна подкрепа и в Швеция, Полша и Естония.
Според европейските правила обаче няма как само определени страни да спрат да въртят часовниците си, правилото трябва да е единно. Остава само да изчакаме Европейският парламент да обърне внимание на искането на милионите хора, според които упражненията със стрелките не им пестят енергията, а още повече им я изцеждат.
Европейската комисия бе така любезна да попита гражданите на ЕС дали искат да бъде запазено лятното часово време, или пък тази уморителна и стресираща практика стрелките на часовника да се местят с един час напред (назад) за шест месеца в годината да бъде премахната.
Проучването, в което може да се включите тук, задава пет въпроса: как преживявате лятното часово време, искате да запазите, или искате премахнете съществуващата уредба и защо, предпочитате часовниците да останат за постоянно с един час напред или назад.
Допитването, което продължава до 16 август, е започнало след искане на Европарламента през февруари, а също на граждани и някои страни - членки на ЕС. Първа Литва заяви, че ще поиска отмяна на закона за смяна на часовото време, защото за повечето хора е неприятно два пъти в годината да местят стрелките на часовниците си. Малко по-късно и Финландия поиска това, за да се използва по-пълноценно дневната светлина. През март анкета показа, че 73 процента от германците предпочитат лятното часово време да бъде премахнато.
Практиката с местенето на стрелките на часовника по два пъти в годината е въведено в няколко европейски страни с цел да се пести енергия през Първата световна война. Тя става популярна в много страни по време на енергийните кризи през 70-те години на миналия век и за да сложи край на вариациите в различните държави, през 90-те години ЕС уеднаквява стандарта и сега всички страни членки местят стрелките с един час напред по Гринуич в последната неделя на март и ги връщат в последната неделя на октомври.
Ако смятате обаче, че тези упражнения със стрелките не ви действат добре, изискват допълнителна настройка към и без това хаотично летящото ви време и вместо да пестят личната ви енергия, още повече ви я изцеждат – кажете си го на ЕК.
Автор на текста, чийто превод публикуваме в Майко Мила!, е Jancee Dunn. Открихме го в сайта LENNY. Jancee Dunn е и автор на книгата How Not to Hate Your Husband After Kids
*************************************
Когато имаш дете, всякакви отколешни твои вярвания, които дори не осъзнаваш, внезапно изплуват на повърхността. Това е особено шокиращо, ако сте се смятали за по-свободен тип човек, защото често те клонят към по-традиционната нагласа: след години на пълна незаинтересованост внезапно религията или по-честото общуване с вашите роднини, или редовните семейни вечери стават все по-важни за вас.
При мен майчинството изкара всякакви подобни прашасали, ретро схващания за половите роли, които ме изкарваха извън нерви – най-ярко проявеното от тях беше това, че мъжете имат нужда от „време за себе си“ много повече от жените.
Всичко започна в седмицата, когато се появи дъщеря ни и когато – при невероятно съвпадение – съпругът ми Том реши да отиде да кара колело в продължение на часове. Всеки уикенд той изчезваше за шестчасова обиколка - новото му хоби, с което се занимаваше, когато не тренираше за маратон.
Когато стана баща, социалният му живот не се промени особено. Обикаляше страната с група колоездачи. Вечер излизаше с приятели по барове и ресторанти, докато аз седях вкъщи. Сутрин отиваше да тича , а аз ставах с бебето.
Преди да станем родители, връзката ни беше относително равнопоставена и без драми. Но след като се появи бебето, започнах непрекъснато да преглъщам някакви ситуации и да негодувам. Дори не можех да погледна постовете му в Инстаграм от обиколките в гватемалската джунгла или италианските Алпи.
Защо изобщо не обелих дума?
Защото наистина вярвах, че за него е жизненоважно да има време за себе си.
Тази широкоразпространена идея захранва цяла една индустрия за създаването на т.нар. Мъжка бърлога (ако напишете Man Cave в сайта Houzz, ще видите примери какво представлява идеята за мъжката бърлога - места, обзаведени и стилизирани за свободното време на мъжете).
Част от това вярване възникваше от начина, по който съм възпитана: майка ми си стоеше вкъщи, докато баща ми работеше като мениджър в „Дж. К. Пени“. През нощта и уикендите баща ми редовно прекарваше време си в работилницата си или в гаража, където носеше транзистора си и хладилна чанта с бира.
Двете ми сестри и аз бяхме научени "да не го притесняваме", защото неговото време беше свещено. Сега той е на 75 години и все още има нужда да бяга от нас: по време на последното ни семейно събиране в къщата на родителите ми в Ню Джърси, отидох в мазето, за да заредя пералнята. Когато включих светлината в мазето, видях баща ми да стои там, на тъмно. Беше някак зловещо.
"Татко, добре ли си?”, попитах.
„Какво? А, да...“, отговори ми той весело. Просто прекарваше няколко минути далече от разглезените си внуци. Всъщност, беше повече от момент. Може да е стоял там повече от час. Може да е загубил представа за времето, не знам.
Междувременно не можех да се сетя някога майка ми дори да е споменавала израза „време за мен“.
През целия си живот съм слушала от стотици други жени как мъжете имат нужда от малко време сами. Чудех се: Защо си казваме такива неща? Има ли някаква еволюционна причина мъжете да имат желание да избягат – например, за да сканират хоризонта за хищници или нещо такова?
Затова направих малко проучване и - изненада, открих, че тази ми хрумка не е вярна. Сред експертите, с които говорих, беше и Джоузеф Хенрих, професор по човешка еовлюционна биология в Харвард.
„Не мога да се сетя за никаква еволюцонна причина, която да обясни това поведение,“ каза той.
На всичкото отгоре открих и още едно остаряло вярване: че жените нямат проблем да нямат време за себе си (въпреки проучването на Pew Research, проведено през 2013 г., което установява, че жените имат пет часа по-малко свободно време на седмица в сравнение с мъжете и ново проучване, поръчано от Националният здравен институт, което показва, че жените са почти два пъти по-стресирани от мъжете).
В първите години на детето винаги гледах да съм около нея. Бавно, но постепенно започнах да се виждам с приятели по-рядко, много рядко спортувах, никога не пътувах през уикенда или дори за една нощ.
Ами ако тя имаше нужда от нещо? Трябваше да съм около нея.
Уморена и ядосана, но около нея. Когато станах раздразнителна, Том забеляза и дори ме окуражаваше да изляза на разходка или да отида сама на кино (някога обичах да правя това). Но в повечето случаи аз отказвах. Защото добрата майка е тази, която се жертва, нали?
Вземах си двуминутни душове като войник („Идвам!“, крещях от банята, ако някой звъннеше или ме повикаше, докато яростно се сапунисвах и плакнех). Ако случайно ми останеше малко свободно време, се чувствах длъжна да го запълня с нещо полезно, например да напазарувам за вечеря или да купя чорапи на детето – нещо, което социолозите наричат „опорочаване на времето“, което засяга основно жените.
Осъзнах, че съм възприела тази идея до крайност, когато забелязах, че ако ям бисквити от кутията, ще избера само счупените и ще запазя целите за съпруга и детето. Което е пълна тъпотия.
Когато наскоро срещнах писателката Кейтлин Морън (автор и журналист в The Times), тя ми каза следното:
„Много дълбоко е вкоренено схващането, че жената никога няма да спре да обича, да се грижи и да отделя вниманието си на другите и че трябва да е спобосна да го прави, докато умре.“
Осъзнах това един съботен следобед, когато дочух дъщеря ми (понеже се намирах на около метър от нея) как казва на Том, че „татковците правят забавните неща, а майките правят досадните неща“.
Защото явно от всичките мои пламенни речи за това как момичетата могат да направят всичко и бъдещето е на жените, това, което тя е видяла и запомнила, е че майка ѝ винаги слага себе си на последно място. И прави скучните неща.
Както Джеймс Балдуин пише: "Децата никога не са били много добри в слушането на по-възрастните, но винаги успяват да ги имитират".
А междувременно моята безмилостна саможертва измиваше връзката ми със съпруга ми. Тъй като моят свят се сви до границите на нашия малък апартамент в Бруклин, разговорите ни се въртяха най-вече около логистиката. Сексуалните ни живот беше пуснат в тоалетната (важно е да се отбележи, че според дългогодишно проучване на Социалния институт към Университета на Мичиган, липсата на време за себе си е по-честата причина за нещастни бракове, отколкото лошия/нередовния сексуален живот).
И понеже рядко оставях Том с дъщеря ни, постоянно му изпращах посланието, че не се доверявам на способностите му – поведение, което се определя като „майка-орлица“, при което майките контролират или ограничават участието на бащата.
Как можеше той да научи нещо, ако непрекъснато сновях около него, докато сменяше памперс и му сочех, когато пропусне да забърше някоя останала частица ако?
Трябваше някакси да разбера, че желанието за лично време за себе си не е потребност и желание на мъжа, а на всеки човек.
Неслучайно проучвания свързват по-високото удовлетворение от живота с по-доброто справяне със стреса. Ключово е да можете де наслаждавате на собствената си компания: да отидете вълнуваща разходка, да направите нещо, в което сте напълно потопени в творчески процес. Но това трябва да е наистина солово изпълнение!
Както ми каза един професор по социология, трябва напълно да се посветите и да излезете от проклетата къща. Не може просто да затворите вратата и да прегледате някой уебсайт, докато някой отвори вратата и ви попита къде е чипсът.
Майка ми обичаше да рисува и да прави скулптури, да ходи на йога и да пише разкази, но всичко това изчезна, когато роди три деца.
Ако ме бяхте питали, когато бях тийнейджър, дали майка ми е имала някакви хобита или страсти, щях да съм доста объркана. Рециклиране, може би? Тя винаги подреждаше нещо. Или разтребването?
Тогава не мислех много за вътрешния свят на майка ми, но на същото семейно събиране, когато намерих татко в мазето, я попитах за онзи период от миналото. Тя призна, че да, било ѝ е малко тежко (с обичайното за майките изражение в стил „не бих променила нищо, защото имам вас, момичета“).
"Непрекъснато си повтарях, че ще започна отново всички тези неща, когато отидете в колеж", каза тя, докато правех чай в кухнята.
С други думи, казах аз, поставила си на заден план всичките си интереси в продължение на две десетилетия.
„Е, ако поставиш нещата така, звучи малко депресиращо, нали?“, отговори тя. Отпихме от чая в мълчание, докато се оглеждахме наоколо в кухнята, където навсякъде бяха изложени нейни рисунки.
Не искам да повтарям този модел в моя собствен живот, така че с постоянни усилия престанах да пренебрегвам собствените си нужди.
Заминавам за уикенда и оставям детето със съпруга ми.
Тя първоначално протестираше, но вече е изработила цял набор от ритуали и двамата си имат някакви си техни шеги и игри, които не биха се случили, ако бях седяла закотвена в хола.
Излизам с приятели за вечеря. Правя неща, които правех по-рано, преди детето (от хубавите неща, свързани с творчество).
Ходя сама на дълги колоездачни обиколки, работя върху собствените си проблеми, размишлявам над себе си и се връщам по-щастлива и спокойна. Научих се да защитавам и да уважавам свободното си време, точно както прави Том. Вземам си дълги душове и заключвам вратата на банята. Ходя на сутрепи кино прожекции през уикенда.
И ям целите бисквити.
Има някои неща, характерни за нашето детство (детството на тези, които сега сме в диапазона 35-40 годишни), които можем да обясним на децата си, ако се въоръжим с малко търпение, помогнем си с YouTube и стари снимки на хартия.
Можем например лесно да илюстрираме момичешката истерия от появата на Леонардо ДиКаприо в света на киното - пуснете им някой от ранните му филми, и вероятно ще разберат - детско-сладникавите физиономии са извечна класика.
Ако извадим албума със снимките от деветия рожден ден на братовчеда, много лесно ще се види, че по онова време нямаше такова нещо като "неподходящ" цвят за детски панталони или рокля - всички ходехме с това, което имаше, а то не беше много и разнообразно. Пола на точки и блуза на райета си беше съвсем в реда на нещата, при това за всички на рождения ден! Най-много някой да имаше зелен чорапогащник или сини дънки, защото баба му е имала долари за Корекома...
Помните ли как едно време маратонките изглеждаха като направени от пластмаса и се нацепваха в студено време? И сега има китайски боклуци, така че и това не е толкова трудно за обяснение.
Има обаче някои неща, които децата ще разберат по-трудно - например какво, по дяволите, сме правели по цял ден, когато сме били деца, като не е имало интернет, кабелна, мобилни телефони, дронове, таблети и онова безумие сегуей?
И как така не сме имали смарт телевизор със 100+ телевизионни канала? Пробвайте се да им обясните например, че през лятната ваканция гледахме Пинко в 19:30 (в детската пауза на "Всяка неделя") и 4-часовото „Милион и едно желания“, а в останалото време играехме навън с другите деца. И под "играехме" имаме предвид точно това - фунийки, катерене по дървета, стражари и апаши и разни други почти измрели детски забавления.
Да пробваме сега с нещо още по-сложно за разбиране. В някакъв етап от историята на българското човечество Аврора, Арсени, Букетка, Великан, Гица, Джанка, Изографил, Кифирка, Морфа, Пацка, Рою, Сафридка, Самолетка, Ташунка, Трудолюб, Франчешко, Ценцерушка, Щильон и Щоно са считани за напълно нормални имена. Да, хората са кръщавали така децата си!
Имало е родители, които са мечтали някои ден дъщеря им Ценцерушка да бъде похвалена на уредбата в училище като отличничка, или синът им Трудолюб да срещне любовта на живота си Пацка и да създадат семейство. Не че сега също няма залитане в другата крайност - почти сигурно е, че родителите на Виторио и Франческа сигурно искат подобни неща за децата си.
В един или друг етап от детството си, повечето от нас разнасяха мънички пластмасови яйца с малко екранче - на тези екранчета живееха сърцата ни, нашите домашни любимци, нашата „причина за съществуване". Нашето собствено Тамагочи. Обичахме го, слушахме малките си електронни крясъци от глад и от време на време забравяхме да го вдигнем достатъчно дълго, а то умираше в измъчена смърт. Тамагочито беше може би първият ни досег със света на електрониката и дигиталната Вселена, която поглъща и отнема истинското общуване, което впоследствие напълно се прояви чрез Фейсбук.
Много преди да почне да ни навира децата си в лицето ни, Уил Смит беше идеалният човешки екземпляр. Той несъмнено притежава световен рекорд за спасяването на света в по-голямата част от времето си, като едновременно успяваше да пусне безупречна шеговита фраза и хладнокръвно да кимне към камерата, а ние да изпитаме едно топло спокойно вътрешно усещане.
Уил Смит беше наистина страхотен супергерой, винаги готов да спаси света и момичето си накрая, а дори нямаше пелерина!
А сега имаме Джейдън Смит, който пуска туитове като този: „Ние Трябва да Спрем Да Учим Младите За Миналото И Да Ги Насърчим Да Променят Бъдещето.“ Или този: „Ако Всеки На Света Спре Да Ходи На Училище Ще Имаме Много По-интелигентно Общество.“
Макар на пръв поглед да са абсолютно еднакви, предпочитанията към The Backstreet Boys, NSYNC, Take That или East 17 говореше (и казват дори и сега) повече за вашия характер, отколкото който и да е тест на Роршах.
Да харесваш NSYNC означаваше, че харесваш Джъстин Тимбърлейк, тъй като той очевидно беше най-видимият от бандата със спагетено русата си коса и специфичен тембър. Истинските фенове го харесваха ВЪПРЕКИ спагетената коса и дънковите костюмчета.
Ако сте харесвали Backstreet Boys, това значи, че имате по-обхватен вкус, защото там нямаше някой супер як пич, който да изпъкне на фона на останалите. Ник беше селският здравеняк, Брайън беше срамежливият, чувствителен тип. Ей Джей беше опасното секси наркоманче. Кевин Ричардсън беше немият екземпляр със секси изваяното лицево окосмяване. Никой не харесваше Хауи.
Да избереш между двете групи беше като да избереш кое е любимото ти – пресечна точка, от която нямаше връщане назад.
Положението с Take That и East 17 беше още по-плачевно. Ще кажем само, че все още не знаем как изобщо East 17 се появиха на музикалната сцена - телевизиите можеха да запълнят ефирното време с кадри на разгонена котка в чувал и едва ли някой щеше да усети разликата.
“I wanna really really really wanna zig a zig ahh”
Да, това най-вероятно изобщо няма да можем да го обясним на децата си. Това са илюминатите на нашето поколение. Днешните деца няма да могат да разберат какво значеха тези думи, какво значение имаше тази група и техните песни за нас, за поколението, което ходеше в Алиби, където DJ Ради пускаше анимационно порно на екраните.
Факт е, че днешните деца едва ли помнят какво е казал Спондж Боб в епизода миналата седмица. Обаче я си признайте - кой от нас не помни Спас и Нели? Или черния микробус, който преследваше Бенджи, Закс и Звездния принц? Ей сега да ви бутнат и да ви кажат: „Отвертка!“, да познаем ли какво ще отговорите?
Сещаме се и как бързахме да се връщаме от училище специално за да гледаме класацията на MTV, как припадахме по Bon Jovi (преди да започне да ни е срам от този факт) и как купувахме списание Bravо с надеждата вътре да има плакат на Джони Деп, който да залепим на тапетите и да му се вричаме във вечна любов преди всяко лягане (години преди да разберем, че освен страхотен актьор е и задник, който бие жени).
Помним и кашоните с касетки и CD-та на "Славейков", където ходехме да ровим с треперещи ръце и да търсим новия диск на Sade с обложка, снимана на ксерокс.
Помним и още много, много други неща - купоните за сирене, първите паспорти (онези зелени отвратителни книжки), единиците за преписване и подсказване, първия Терминатор в кино Сердика (което в момента е гигантски ров), акумулатора в хола, с който семействата гледаха телевизия, когато имаше режим на тока, и какво ли още не - хора, филми, случки, характерни моменти, които никога повече няма да се повторят (някои от тях - за щастие).
Разбира се, много от тези неща днешните деца няма да ги разберат - а и няма нужда. Те си имат достатъчно интересни и вълнуващи свои детски моменти от настоящето (за близкото и по-далечното бъдеще дори не смеем да си помислим).
Но, както бяхме чели някъде из милионите сайтове, ако все пак някой път ви се наложи да им заковете вниманието по един категоричен начин, пробвайте с това:
(Някой ден ще кажа на внуците си, че съм по-стар от интернета - и ще им взема акъла)
Колкото и да четем, да се допитваме и консултираме, има някаква част от гледането на деца, която си е чисто експериментиране на принципа „проба-грешка“.
Няма как да е иначе при положение, че интернет е препълнен с всякакви форуми, групи, чатове и блогове, където има толкова съвети и мнения, колкото потребители са онлайн в момента. Трудно е, дори за умни и красиви като нас (това е ирония!), да преценим кой съвет е наистина смислен и практичен, и кой е абсолютна диагноза. В общи линии, опитваме се да се придържаме към научения от хилядолетия доказан урок:
Бебетата трябва да са нахранени, сухи, обичани и обгрижени.
За да стигне до този извод, обаче, освен „усмивките от старите ленти“, човечеството е трябвало да запамети и „кошмарите“ от същия период.
Приучете детето да ходи на гърне от 2-месечна възраст
През 19 и 20 век хората са смятали, че диарията може да бъде изцяло избегната, ако можете да контролирате червата си. Заради това родителите са се опитвали на научат децата си да ходят на гърне още от съвсем невръстна възраст. По-опитните възрастни им казвали да държат двумесечното бебе на гърне колкото е необходимо, докато бебето се научи. Както историята показва, явно нещо не са правили както трябва или гърнето е било в грешния цвят.
Веднага изхвърлете сапуна и водата! На родителите едно време е било казвано да мажат едноседмичното бебе с олио, за да го почистят. Ако някога сте пробвали да намажете себе си олио, знаете от опит, че ви кара да се чувствате по всеки друг начин, но не и чисти.
Ако не цяла бира, поне пяната! В Средновековието, когато водата е била силно замърсена, не е било безопасно за никого да пие вода, особено пък бебетата. А кое е следващото нещо, което може да утоли жаждата? Бирата, разбира се.
Да, правилно прочетохте. Давали са бира на бебетата. Даже май и по-скоро от Средновековието, което обяснява едно-две неща за нашето поколение.
А между другото, в Англия през 18 век водата и млякото са били заразени и не са ставали за пиене. Знаете ли какво са направили тогава британците? Наляли са си джин! Англия през 18 век очевидно е била пълна с нафиркани хълцащи бебета.
През 1916 година Джон Б. Уатсън, създател на направлението Бихейвиоризъм (от английското behaviour – поведение) - метод в психологията, основаващ се на предпоставката, че поведението може да бъде изследвано и обяснено научно без да се познават вътрешните умствени състояния, твърдял, че бебетата са „празен бял лист“. Според него, ако майките са твърде любвеобилни с децата си и прекарват много време в игра с тях, децата няма да израстнат подготвени за околния свят, в който няма да получават същото количество обич и внимание. Няма нужда да казваме очевидното, нали?
Преди години е било модерно да се смята, че ако кърмите бебето си, когато сте ядосана, това ще му причини колики. Отнело е време хората да прозрат, че настроенията не се пренасят чрез храната. Еврика!
Отново ще споменем този Джон Б. Уатсън, според когото бебето не бива да пречи на възрастния. Т.е., ако бебето ви изнервя или уморява, ако иска да го държите, а вие искате да отидете на маникюр, примерно, Уатсън е препоръчвал да го оставите самичко без ограничение за времето. Без „проверете го дали е още живо след 5 минути“. На родителите е казвано, че ако не им се занимава с бебето, не са длъжни да го правят. Още се чудим как ли е проработило това, но след като в момента населението на Земята е над 7 милиарда, значи сме жилави!
Носите плод! Поздравления!
Да похапнем по едно Реване, да изпием един "Етър" и да се разходим по ескалаторите в ЦУМ, за да отпразнуваме тази чудесна благодатна вест.
Така щяха да се развият нещата, ако бяхме в 1987-ма година, а не в 2017-та година, защото, както всички знаем и сме чували, ЕДНО ВРЕМЕ как се гледаха деца, ехееее... не като сега! И въобще днешните майки нищо не знаят, нищо не правят и изобщо - я да им припомним и осведомим (по-младичките от тях) как се гледаха деца преди 30 години!
И така, пускаме машината на времето и voila - Добре дошли в новата 1987-ма година!
Най-подходящо е да облечете пола на точки в размер милиони пъти ХL, в комбинация с елече в същия десен. Това ансамбълче ще съобщи на света "Ето ме, другари и другарки, аз съм бременна и мога да изям 40 тригуни и 20 пастички в сладкарница "Роза". Ако сте стигнали до тази статия в търсене на съвети за бременност, нямаме представа какво да ви кажем, честно. Защото през 1987-ма нямаше Гугъл, който да ви изкара акъла от ужас дали сте бременна с човешко бебе или заради онова нощно плуване в Панчаревското езеро след 9 месеца ще ви показват в Ефир 1. Така че, кротувайте спокойно и бременейте. Пийте си "Етъра", яжте си шипковия мармалад и гледайте Телевизионен справочник. Или там каквото показваха в 4 следобед.
Много е важно да се приберете от болницата с новородено, опаковано в най-кичозните, грозни, вълнени камизолки и парцали, които свекърва ви е успяла да оплете на 4 куки. Още от първия ден дайте на бебето Хумана, защото през 1987-ма нямаше рафт с адаптирано мляко от 100 различни производители, но пък се знаеше, че изкуствено създаденото мляко е по-съвършено и научно по-добро, отколкото кърмата на обикновената труженичка.
Ако новороденото плаче нощем, натопете биберона в мед и червено вино, дайте му я и после се завийте с руския юрган. Нощем бебета не се хранят, защото коремчетата им трябва да почиват! Каквото и да прави бебето, не го взимайте от кошарката! Не искате да порасне лигльо, нали? Колкото повече го гушкате и му обръщате внимание, толкова по-неподготвен ще е за околния свят някой ден! Никой не иска неподготвени за този враждебен свят хора!
Всяко дете обича да спи в свободна позиция на кожената задна седалка на Москвича, а понякога и отпред, стига да не пречи на татко си да сменя скоростите на таблото и да не се опитва да изяде горящата цигара. Сега има някаква нова мода да се слагат децата в някакви столчета и да се овързват с колани, но по онова време никой не е чувал и виждал столчета и колани. Най-добре, като всяко нормално дете, и вашето да се търкаля наляво-надясно от прозорец до прозорец през целия 10-часов път от София до Шкорпиловци. Не се притеснявайте от пушенето, цигареният дим укрепва дробовете на детето, подсилва се имунната му система и то не настива през зимата. Или поне не можете от целия тоя дим да го видите дали е настинало или не, което си е същото.
Сегааа... то истината е, че възрастните не бива да правят такива детински неща. Децата на възраст от около 2 години биват изпращани навън, пред блока или къщата, където остават без надзор, да играят с други 2-3...-10-годишни деца докъм 22 часа вечер. Децата на около 4-годишна възраст вече търчат по улиците и влизат с взлом - с изследователска цел, в чужда собственост, като полусъборения гараж на съседа-алкохолик надолу по улицата, закования таван с гълъбите на странната жена от горната улица, къщата на онези, високите съседи, на които дори не знаете името, изкоп на канализационна шахта и др.
Ако децата се намират на разстояние, където все пак могат да ви чуят, полезно е от време на време да застанете на портата и да крещите с пълно гърло "Емиле, прибирай се да ядеш!" Ако Емил не е гладен, значи му е студено и пак трябва да се прибере. Ако Емил пак откаже, тогава крещите: "Не ме карай да идвам там!" и накрая вадите тежката артилерия: "ЧАКАЙ САМО БАЩА ТИ ДА СЕ ПРИБЕРЕ!".
Когато навън вали или е минало 22 часа, и Емил все пак се е прибрал и реши да си говори с вас, не забравяйте да му връчите да чете една от задължителните 100 книги за лятната ваканция, или да гледа "Панорама", докато вие чакате дуплекса да пусне телефона, за да се обадите на Мичето.
Ключът към успешното родителстване е да удовлетворите базисните потребности на детето от храна, вода и подслон, и в останалото време да го използвате да иде за пет бутилки Светло и една замразена кокошка – когато има, разбира се, защото то не е като сега... в магазина непрекъснато да има бира и кокошки.
Детето е много полезно и когато ще се лее бетон за плоча на къщата, защото може да бъде включено да помага с носене на кофи и бъркане с лопата.
В квартала ви май има детска площадка, не сте сигурна. Знаете, че със сигурност има ясла, до нея - училище, обаче дали имаше и детска площадка... Знаете, че със сигурност има една площадка с бетонен слон в Младост 3, люлки и катерушка-ракета, обаче във вашия квартал не сте сигурна дали има!
Детските площадки от 1987-ма включваха стръмна метална пързалка от типа "тройна травма", по която детето хем може да си ожули лактите, хем да получи 3-та степен изгаряне през лятото, когато ламарината се нагрее до 150 градуса, хем може да падне отвисоко!
В смисъл - пускате го и все някакси ще се претрепе!
Също така на площадките има люлки със стоманени вериги, които тогавашните тийнейджъри нарочно навиваха върху скелето, за да не може да се качи по-малко дете (то и сегашните го правят), бетонни плочки или каменна настилка, върху която е почти сигурно, че детето най-малкото ще си разбие главата, и въртележка, изграждана по стандартите за безопасност на Чернобилска централа.
Ръждата, стърчащият пирон или олющено дърво са си естествена част от съоръженията и, дето се вика, не си бил дете, ако не си се одрал на ръждив пирон на детската площадка.
Майките от 1987-ма влачеха децата в НарКооп-а или хоремага, понякога буквално. Децата не смееха да пипат много по щандовете. Първо, защото имаше избор между едва 2-3 грозни буркана от лютеницата с хорото, зелен грах и юфка, и нищо, ама НИЩО не беше във фрапираща, цикламена опаковка с играчка и опулено анимационно лице върху кутията.
А и на децата от това време често им се отперваше един зад врата - кога с повод, кога профилактично. В НарКооп-а купувахме на детето нещо, което да съдържа всичките 4 групи храни от 1987-ма: захар, захарен сироп, глутен и оцветители. Не се притеснявахме, че след 2 Етъра и 5 дъвки "Турбо" детето не можело да седи мирно на чина си, защото другарката класна ги дисциплинираше ефективно в ъгъла за цял час. Така се изгражда характер!
Сексът, като цяло, е опасна, упадъчна тема, за която най-добре да се правим, че не съществува. Просто се преструваме, че такова нещо няма и не забравяме да засрамим детето, ако прояви някакво нездраво любопитство към тялото си или тялото на представител от срещуположния пол. Най-добре докъм 9 клас да им обясняваме, че бебетата излизат от корема, а влизат там чрез Божия благодат (то и за Бог не е много добре да говорим, та въобще въпросът е МНОГО СЛОЖЕН, и затова най-добре е нищо да не казвате, а само да мълчите).
За всеки случай на момчетата е добре да напомним, че от мастурбация се ослепява и се обелва кожата на дланите, а на момичетата, че гърдите са нещо като неудобните дръжки в градския транспорт - доста грозно и неприятно, ама върши определена работа, затова го търпим. По принцип на момичетата не се обяснява какво е цикъл, а им се казва, че "стават жени", в случай че до към 13-тата си годишнина са живяли в състояние на безполовост.
Когато са в мензис (думата се казва много тихо, почти шепнешком, защото направо цапа устата), момичетата се спасяват някакси с дебели тухли от лигнин в гащите, не излизат никъде и особено на църква (то пък кой ли ходи на църква??). Майките не забравят да кажат на дъщерите си, че от крема за лице им поникват косми и че ако си бръснат космите, ще се окосмят мнгоо повече и по-гъсто.
Всеки родителски проблем или несигурност се решава посредством метода "пердах". Ако детето реве, опердашваме го и то млъква. Ако нещо не се разбират със съседските деца и не искат да играят заедно - бой по канчето, докато станат най-добри приятели. Ако са говорили твърде много и ви задават поредния досаден въпрос - пляс един зад врата, да се осъзнаят малко.
Не искат да си доядат мусаката, понеже коремът им се препълнил с газирана напитка? Мусаката се изсипва във врата! Ако по време на пердаха детето се разстрои повече и ревне, значи... просто го опердашваме още повече, ама този път не забравяме да му кажем, че сега ще му дадем причина за какво да реве.
Тогава вече на детето всичко ще му се изясни, ще проумее как работи причинно-следствената връзка и ще усвои логиката, така че един вид ще му помогнете с образованието и уроците по физика някой ден.
Изобщо никой не се притеснява, че ще отгледа един неуверен, комплексиран човек, който е неспособен да се справя сам и ще има проблеми в изразяването на чувствата си някой ден, когато има собствено семейство. Какви чувства, какви емоции, какви комплекси, бе, другари!
И така... Ето, видяхте ли, че да си майка едно време е било лесно, не като сега с тоя интернет, с мнотото онлайн многознаещи майки, с опаковки, на които пише, че в храната има глутен и ядки, и с надписи като този, че Игра на тронове не бил подходящ за 9-годишно дете! А ако случайно имате някакви съмнения дали не носите привички от онова време, прочетете и По какво разбираме, че сме се превърнали в баба си*, и всичко ще ви се изясни!
Много обичаме лятото, ама наистина много, особено когато не сме майки и не е лято. Защото само в един летен ден могат да се случат дузина супер дразнещи неща, които в останалите сезони са разпределени по равно между няколко седмици и са поносими.
През лятото не. Особено през август.
Хората без деца (и майките с пораснали деца!) чакат да дойде август, да отидат на море, на олинклузив, на сърф, на плаж, на коктейли, а ние? Ние се разправяме с хлъзгави мокри деца, намазани със слънцезащитни лосиони и полепнал пясък, които тичат с отворени ръце към нас и крещят: „МАМА ГУШИИИИИ!“.
Само ще споменем и тези няколко неща през лятото:
Понякога хората около нас не си дават сметка за нещата, които ни казват (дори и да е добронамерено), и че дори и да са прави, или в казаното да има смисъл, то все пак е можело да ни бъде спестено, или пък да ни бъде поднесено по друг начин. Наша читателка, която пожела да остане анонимна, сега ни ни разказва за един такъв случай.
**************
На паркинга на хипермаркета сме, опитвам се да напъхам гладните, уморени, изтерзани деца в колата. Покрай нас минава една възрастна жена, поглежда децата и ми казва: „Радвай им се, докато са още малки! Много бързо ще пораснат!“
Борейки се с луксацията на лакътната става в опит да закопчая колана на бебешкото столче, я погледнах и се усмихнах с онази запазена изразителна усмивка, която казва: „Бих искала да ви прегърна. С въженце. Около вратлето.“
Да, точно това исках да й кажа, защото.... беше права. Времето наистина НЕ Е наше и няма бряг, и ни влече, и си минава, а ние много искаме да се радваме на децата, докато са малки, НО НЕ УСПЯВАМЕ.
НЕ УСПЯВАМЕ, защото отглеждането на малки деца невинаги е забавление, песен и стих. Има и такива моменти, да, когато децата са истинска благословия. Моменти като този, когато по-големият ми син сложи малката си ръчичка върху моята сапунена мокра ръка, докато миех чинии, за да ме дръпне да си играя с него на Лего. Моменти, в които с двете деца се сгушваме на дивана и гледаме детски филм. Моментите сутрин, когато двете деца ме поздравяват с „Добро утро“, всеки по своя си начин.
Но през по-голямата част от времето отглеждането на деца не е най-страхотното нещо на света. Уморително е, изтощително, дразнещо понякога, задачките около децата просто нямат край. А фактът, че не се наслаждавам на всеки момент, пълен с бебешко ако, всяка наклепана с конфитюр детска блуза и всяка сутрин на недоспало вдървено тяло... направо ме изпълва с паника. Защото всичко това се случва ужасно бързо и децата изведнъж се оказват пораснали, с косми под мишниците и орлови нокти на краката.
Дните на детството на децата се изнизват през пръстите ми по-бързо от пясък и аз съм наясно, че не оценявам и не се наслаждавам на всеки момент, уважаема госпожо от паркинга, затова няма нужда да ми напомняте. Нощем, когато погледна детските им личица, как спят спокойно и дълбоко, сърцето ми се изпълва с любов и топлина...и съжаление. Съжаление, че днес е можело да се забавляваме повече, да правим повече неща заедно, да споделяме повече моменти. Сигурно някой ден чувството на вина и съжаление ще отмине и когато съм стара и сбръчкана, ще прокарам пръсти през боядисаната си в синьо коса и ще си кажа: „Радвах се на всеки момент, когато децата бяха малки. Толкова бързо пораснаха.“
Но отсега обещавам едно нещо. Никога няма да спра до непозната жена на паркинга и да ѝ кажа да се наслаждава на всеки момент. Ще ѝ кажа, че детството свършва бързо, че моментите отминават бързо.
Ще ѝ кажа, че да отглеждаш малки деца е трудно. Ще ѝ кажа, че няма нищо лошо в това да плаче. Да си покрещи. Че е нормално и няма нищо лошо да се чувства разнебитена в 5 вечерта, когато децата са ѝ се качили на главата. Ще ѝ кажа да си поеме въздух. Да се скрие за няколко минути в банята, ако има нужда от минутка самота и спокойствие. Ще ѝ кажа, че единственият начин е да се смее на лудницата, каквато представлява животът ѝ. И бих ѝ казала да целува по-често на бебето крачетата, не защото ще порасне бързо и неусетно, а защото това ще ѝ донесе момент на радост и щастие в иначе откачения ѝ, хаотичен ден.
Автор на стиха е Миряна Башева
