Във времена, в които човечеството се чуди накъде по-напред да поеме – към Луната или към Марс; когато се изработват нови ваксини, които да се справят със световна пандемия за нула време; и когато имаме достъп до толкова много информация, която да ни направи малко по-отговорни към здравето ни, ние продължаваме да си казваме “Сега нямам време за преглед” или “На мен няма да ми се случи точно това”. Всички понякога го правим и е абсолютно разбираемо.
Има някои заболявания обаче, които не търпят отлагане и не минават с позитивно мислене, колкото и прекрасно нещо да е то само по себе си. Но има начин да се справим с профилактика, скрининг и адекватно лечение. Едно такова заболяване е ракът на маточната шийка, който, за съжаление, е четвъртата най-разпространена злокачествена диагноза сред жените в България.
Какво означава това?
Означава, че всяка година нови 1300 жени чуват тази диагноза, а сред тях преобладават жените между 30 и 44 години.
Световната здравна организация си е поставила за цел до 2030 г. ракът на маточната шийка да е рядко срещано заболяване. Засега обаче това не изглежда съвсем постижимо у нас, където под 10% от подлежащите на имунизация момичета са обхванати с ваксина срещу основния причинител на заболяването – човешкия папилома вирус. Национална програма осигурява безплатна имунизация срещу заболяването за момичетата на 12 и 13-годишна възраст, като всеки родител, който желае да имунизира дъщеря си, следва да се обърне към личния си лекар.
По тази причина Националната пациентска организация заедно с Националното сдружение за профилактика на рака на маточната шийка и лаборатории Синево започват информационна кампания “Намали риска. Предпази се. Живей!” за превенция на заболяването, която включва и безплатен уебинар.
Той ще се проведе на 21 февруари 2021 г. (неделя) от 11:00 часа. Това е линкът, през който можете да се включите в уебинара: https://bit.ly/3jPzQid, а ето и линк към Фейсбук събитието, което можете да споделите с приятелите си: https://fb.me/e/k9giU8bpJ.
Линкът за включване в уебинара е със свободен достъп и се отваря или през браузъра на устройството ви или директно през програмата Teams на Microsoft, в случай, че работите с нея и е свалена на компютъра или телефона ви.
Гост-лекторите на уебинара са изтъкнати специалисти, занимаващи се с диагностициране и профилактика на рака на маточната шийка.
Д-р Маргарита Таушанова, д.м.н., онколог от УМБАЛ "Царица Йоанна" – ИСУЛ ще говори за заболеваемостта от рак на маточната шийка в контекста на пандемията и ще включи подробности за най-важните статистически данни около заболяването. Сред темите, които ще засегне д-р Таушанова са и спецификите на този вид рак и кои са рисковите фактори.
Един от доказаните е тютюнопушенето – смята се, че при жените, които пушат, вероятността да се развие цервикален карцином е два пъти по-голяма. Сред темите в първия панел на уебинара е и запознаването със симптомите, протичането и възможностите за лечение на заболяването.
Важно е да се знае, че при ранно откриване туморът може да бъде радикално излекуван с операция. На по-късни етапи терапиите са по-сложни, а прогнозите – по-несигурни. Подробности ще можете да научите на 21 февруари от д-р Таушанова.
Във втората част на онлайн събитието д-р Калина Цонева, акушер-гинеколог в Неоклиник с 16-годишен опит в оперативната гинекология и онкогинекология, ще разкаже повече за профилактиката и превенцията на рака на маточната шийка, включително всякакви детайли около ваксината. Ще обясни подробности за диагностицирането на човешкия папилома вирус, както и какви видове диагностични методи и нови технологии се прилагат в тази област.
И накрая Лили Асенова, председател на Националното сдружение за профилактика на рака на маточната шийка, ще даде повече информация каква следва да бъде грижата за пациентите с това заболяване. Личната история на Лили е изключително показателна и ценна, защото самата тя се сблъсква с този вид рак едва 24-годишна и успява да го надвие, за да може днес да е в помощ на редица пациенти с тази диагноза.
Скъпи родители, уважаеми жени, ще се радваме да ви видим на уебинара, за да поговорим по важните въпроси осъзнато и информирано. Водещи и модератори на събитието ще бъдем ние, Красимира и Елисавета, така че – чакаме ви!
Грижете се за себе си.
Започна записването за доброволната ваксинация на всички граждани, съобщават от Българския лекарски съюз. Всеки, който желае да му бъде поставена ваксина срещу Covid-19, трябва да се свърже с личния си лекар и да заяви, че иска да се ваксинира.
Това може да се случи и с лично посещение при лекаря, и по телефон. Общопрактикуващите лекари изготвят необходимите списъци, които се актуализират постоянно, за да може да се започна ваксинация в първия възможен момент след доставянето на ваксините.
Предвижда се до края на февруари да започне на четвърта фаза на Националния ваксинационен план, която включва и масовата ваксинация.
От БЛС припомнят, че ваксинирането е напълно безплатно и доброволно, а личните лекари ще получават от държавата по 10 лв. за всяка доза от двустепенните ваксини, които биват поставяни. Това ще се случва след записването на направената ваксинация в специален електронен регистър.
Вече над 20 години Интернет всекидневно ми доставя доказателства за своята безапелационна полезност. Освен че там човек може да намери всичко необходимо за един пълноценен живот – работа, гадже, сервал, бъбрек, а също и бъбрек от сервал, както и професионален съвет как да осоляваме бебето против уроки, в Интернет можем набързо да се образоваме по най-важните теми от световния ред.
А какъв е световният ред в последните месеци, приятели? Освен ако не сте си проспали живота в някоя плевня, вероятно сте чули, че той се върти основно около коронавируса, несъществуващата, но вече задължителна ваксина против него и, разбира се, 5G антените.
И кой стои зад този букет от угрози? Усещам, че ме гледате тъпо. Ще трябва скоро да се изпитваме на тема световен заговор, рептили и чипове, защото очевидно сте се отпуснали от толкова социална изолация. Айде, напънете се, ще ви дам и бонус – НЕ е Сорос, защото той е зает да отвлича деца. Денонощието, все пак, има само 24 часа, а децата, знаете, са много туткави, отказват да си обуват обувките, искат с други чорапи, искат вафла, и докато ги отвлечеш, то станало време да си лягаш. А и Сорос вече е стар, сигурно си ляга рано, човекът.
Така че кой остава? Разбира се, че повелителят на корона вируса, ваксините и чувáлите с чипове - интергалактическият рептил Бил Гейтс.
Трябва да призная, че мен лично дебатът около коронавируса напоследък доста ме отегчи. Все пак, има някакъв предел, отвъд който всекидневното броене на трупове, документирането на нови и загадъчни симптоми, като обриви по пръстите на краката, и заплахите за полагане на мъртъвци в детските пясъчници започват да причиняват у човека само позиви за повръщане върху килима.
Той става апатичен, престава да се интересува от случващото се наоколо и вместо да си пере маската по шест пъти на ден и да крещи във Фейсбук „ЕЙЙЙ ТЦТЦТЦТЦТЦТЦ ГАНЬО ПАК Е ИЗЛЯЗЪЛ НА ВИТОШКА!!!“, нормалният човек предпочита да сади теменужки на балкона и да гледа научнопопулярни филми за жирафи.
Попадайки на няколко петиции против 5G мрежите обаче интересът ми към актуалните теми рязко се върна, сведох повръщането върху килима до 2-3 на ден и сега препоръчвам всеки, който го стяга челото, когато по телевизора започне ИЗВЪНРЕДЕН БРИФИНГ, да се запознае със съдържанието им.
За да ви убедя в лековитите им свойства, ще резюмирам основните сведения в тях, до които успях да се домогна.
Първо. Какво знаете вие за 5G, уважаеми читатели? Вероятно нищо съществено, защото и вие, като мен, живеете в невежество и простота. Цъкате си на 4G-то, качвате си снимки в Инстаграм и единствената ви просташка мисъл е как да идете в Гърция и да се нагърмите с октоподи без след това да оставате под 14-дневна карантина в Света Троица.
Други хора обаче се занимават с далеч по-съществени работи - 5G мрежите и техните опустошителни ефекти върху здравето.
Ще попитате сега – какви опустошителни ефекти, Красимира, като това е просто антена, а не ядрен реактор??, но ето, аз ще ви разясня, за да не се излагате като идете някъде в компания, и ви попитат строго какво мислите за 5G, и вие почнете да мучите и да гледате като тулупи.
5G мрежата е сатанинско изобретение, облъчващо толкова мощно, че причинява разнообразни по вид драматични събития – от мигрена на братовчедка ви в Ямбол до масово умиране на птици в Хага.
Едва сега си давам сметка, че „Птиците умират сами“ е всъщност завоалиран научно-фантастичен роман, предвидил страшната прокоба, която ще застигне човешкия (и птичия) род 40 години след написването му.
Следният пасаж от романа категорично потвърждава провидението в него:
„Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея."
На всички ни е ясно, че под „най-дълъг и остър шип“ авторката е имала предвид 5G антената, но не е знаела как другояче да опише видението си от 1977 година, когато е имало само телефони с кабели и нито една G антена.
Нищо чудно, че героите на романа ги застигат всякакви проклятия и трагедии и накрая почти всички умират. Ако не се бяха ваксинирали като невидели, и не се бяха завирали по храстите да търсят 5G антени, още щяха да са си живи и здрави.
Ако това не ви е достатъчно, редно е да знаете, че 5G-то причинява още „промяна на ДНК“, както и „оглупяване на мозъчно-клетъчно ниво“, така че – пазете се, никой не е застрахован.
Дето се вика – днес сте си с човешко ДНК и със солидно количество мозък, вероятно можете да свирите на цигулка, да правите шпагат и да попълвате данъчни декларации ЕДНОВРЕМЕННО, но минута невнимание покрай някоя 5G антена и, хоп – събуждате се като много тъпа зелена еуглена без никакви специални умения. Дори шпагат няма да може да правите, защото няма да имате крака.
Второ. Да изкоментираме влиянието на 5G така, както е описано в петицията - „…може да предизвика страх, паника в човек, да го принуди безусловно да се подчини, да предизвика агресия, неограничено забавление, безразличие, копнеж…”
Само докато го четях, и вече получих страх, паника и двайсет килограма агресия, защото си представих как нечий извратен ум ме подчинява безусловно да правя най-досадното и омразно нещо – да ставам рано сутрин, за да гоня автобус 72 по сокаците, да го причаквам с часове по спирките на квартал Редута и да се тъпча вътре като в буркан с пълнени чушки.
Едва се съвзех от ужасната картина, навих ръкави и решително подписах декларацията, аргументирайки се, че НЕ ИСКАМ ПРОТИВ ВОЛЯТА МИ ДА БЪДА ЧИПИРАНА, ОБЛЪЧВАНА И ЗАСТАВЯНА ДА ГОНЯ АВТОБУС СЕДЕМДЕСЕТ И ДВЕ ЗАЕДНО С ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ!!! НЕ СЪМ ОПИТНО ЗАЙЧЕ! ЖИВЕЕ МИ СЕ! СЪМ ПРОТИВ! ХРИСТОС ВОЗКРЕСЕ!
Надявам се, че Бил Гейтс ще разбере деликатното ми положение и ще се съобрази, ако ли не – да заповяда, да почакаме заедно 72 в някой юлски следобед на спирката на улица Марагидик, докато му окапе бретонът от жега и наистина заприлича на рептил, и после пак ще си говорим.
Що се отнася до неограниченото забавление и копнеж обаче, имам известни колебания.
Би било хубаво например детето да не гледа с отвращение пилешката супа, която му поднасям, да бута чинията настрани и да вика – БЛЯЯЯЯК, КАКВО Е ТОВА ЗЕЛЕНОТО ВЪТРЕ, ГНУСНООО!, все едно съм му сварила някакъв буламач, а не пиле на цена шестотин лева килограма.
А вместо това, с изпълнени с копнеж очи и неограничен смях и радост, да ми отвръща:
БЛАГОДАРЯ ВИ, МАЙКО, ЗА ТАЗИ АРОМАТНА АМБРОЗИЯ ОТ ПИЛЕШКИ ТРЪТКИ И ПОЛЕЗНА ЗА ЗДРАВЕТО МИ ЗЕЛЕНА ЧУШКА. БИХТЕ ЛИ МИ ПОДАЛА ОЩЕ ЕДНА ЧИНИЯ, ГОСПОД ЗДРАВЕ ДА ВИ ДАВА!
И след това да го казва и на английски, защото това е родният език на Бил Гейтс и е редно чипът да ни програмира автоматично да говорим и на него, а не да давам хиляди левове за курсове в Алианса.
Ако чичката-милиардер обещае, че ваксината и 5G-то ще доведат до тази промяна в хранително-вкусовите семейни отношения, аз съм склонна да преразгледам възгледите си, и да си инсталирам една мъничка антена в хола, около която да играем хоро всяка сутрин.
Пилето, предполагам, самичко ще умре от мощното облъчване и ще падне с изтръпнали крака директно в тенджерата под налягане.
Това обаче, което истински ме заинтригува, е рискът съвършено здрав човек внезапно да умре по най-загадъчния начин от необяснима болест.
Какво означава това, за Бога? Аз, като любител на кримките и мистериите, не мога да оставя нещата така. Как така ПО НАЙ-ЗАГАДЪЧЕН НАЧИН и най-вече – каква ще да е тая необяснима болест?
Да разиграем сценарий.
Излизам аз сутрин в съвършено здраве от вкъщи и отивам на спирката на автобус 72.
Чакам три часа в жегата, накрая той идва, вътре има шест хиляди човека – също в съвършено здраве, всички си слагаме маски, ръкавици и шлемове, и пътуваме в тази интимна обстановка в продължение на 26 минути, БЕЗ да отваряме прозорци, защото 1. Прозорците в 72 никога не се отварят. и 2. Дори и да се отваряха, през тях може да влязат микроби, затова не се отварят.
Вечерта сценарият се повтаря. Хората се прибират вкъщи на бегом, защото са чули, че ще има пореден извънреден брифинг.
Пускат го.
Извънредният брифинг отменя извънредното положение, но въвежда извънредна обстановка. Хората не разбират нищо. Сипват си две ракии и го гледат пак. Пак не разбират. Сипват си още три ракии, изпиват и два лексотана. Чуват, че децата са по-умни от нас и ще разберат, че трябва да стоят на 2 метра едно от друго. Хората поглеждат децата си. Сипват си още три ракии. Детските градини няма да отварят. Още 1 ракия. Моловете отварят!! Две ракии на екс от чаша и след това директно от бутилката, защото и фитнесите отварят, но детските градини все така – не. 14 дни карантина, ако отидеш да си починеш като човек в Гърция, а не като искърско говедо в Равда. Още 2 ракии, свличаш се на земята, започваш да дъвчеш килима, а по лицето започват да се стичат сълзи. Лягаш си директно на килима, така, както е надъвкан. Ставаш. Повтаряш всичко няколко месеца и накрая блажено умираш.
Е, ще ме прощавате, но какво загадъчно и необяснимо има в тази смърт?? Абсолютно нищо.
И, честно казано, ако така ще я караме, наистина е по-добре да идва 5G-то, ваксината и чипът, да ни напръскат с въшки, пърхот и слабоумие, и всички спешно да се превръщаме в едни щастливи зелени еуглени.
Те поне могат да плуват където си искат.
Велислава е на 29 години и вече смая света с фундаменталния си научен пробив. Откритието е част от труда ѝ за защита на докторската ѝ степен и е от изключителна важност за разбирането на последиците, които нанася вирусът на морбили върху имунната ни система.
Това, че напоследък в целия свят се говори за нея и за постиженето ѝ, по никакъв начин не променя отношението ѝ към работата и науката и не я праща над земята, където май не е свикнала и да бъде. Защото Велислава е учен до мозъка на костите си – рационална, балансирана, целеустремена. Родом е от Сандански, завършва Националната природо-математическа гимназия, за която казва, че е идеално място да стартираш, ако науката ти е в кръвта, а след завършването си заминава за чужбина, за да следва и да прави впечатляващи научни открития.
В момента е малко встрани от лабораторията, защото иска да помогне на терен в прилагането на иновациите, които разработват хора като нея. Затова сега Велислава работи за ООН и пътува в Африка и Азия, където вижда на практика колко привилегирован е западният човек, живеещ в среда с абсолютно достъпно образование и здравеопазване. И за пореден път се убеждава, че приемаме някои неща за даденост и затова може би имаме смелостта да ги отхвърлим с лека ръка.
– Колко интервюта дадохте досега?
Не съм ги броила. Мисля, че са поне 50. Имах програма, направена от медийния ни отдел, защото трябваше да се разпределят по важност.
– Добре ли е, че много хора искат да разкажат за работата Ви?
Учените не правим това, което правим, за да пише някой за нас. От тази гледна точка не ме е вълнувало дали някой ще пише за труда ми. Нашата работа не е свързана с популярност, но в случая е важно повече хора да са информирани. Смисълът от всичко това е, ако има такива, които не са били наясно или са се опасявали, да разберат защо ваксинирането е важно. Дали 50 медии ще пишат за научната информация това не променя научния ѝ статус. За мен беше важно и да обясня разработката ни, защото си давам сметка, че начинът, по който се изразяваме в научната литература, е по-индиректен, нещата са по-теоретични и има терминология, която няма как да бъде разбрана от човек, който не е експерт в тази област. Дълг на учените е, когато се занимават с нещо, което може да бъде полезно за хората, да го комуникират по правилния начин.
– Може ли да ни разкажете какво точно изследвахте и как стигнахте до тези резултати?
Важно е да се знае, че морбили е бил вирусът, заразявал най-много хора, преди да се появи ваксината. Имаше епидемиологични изследвания, които показваха, че хората, изкарали морбили, няколко години след това са по-податливи на други заболявания. Обаче не беше ясно защо се случва това. Ние взехме проби от ортодоксални протестанти от Холандия, които не се ваксинират по религиозни причини. Мисля, че са под 5% от населението. Характерното за тях е, че живеят в точно определени региони, в които се наблюдава по-ниско ниво на ваксинация и по-високо ниво на инфекции. Причината е, че живеят в по-затворени общности, където вирусът се разпространява лесно. Но децата ходят на училище с другите деца, което всъщност е проблемът.
– Защо избрахте Холандия?
Там имаше епидемия през 2013 г. Хубавото в случая беше, че разполагахме с проби преди и след инфекцията, за да може да проследим какво се случва с имунната система. Това е уникална група от проби, която ни даде възможност да направим проучване, което да може да сравни ефекта преди и след заразяване. Работихме в партньорство с научна група в Холандия, които бяха събрали пробите, а ние можехме да ги анализираме. Имахме правилните проби, които да отговорят на съответния научен въпрос.
– Защо вашето изследване беше публикувано заедно с изследване на Харвард по темата? Какво е общото между двете?
Това са две отделни научни изследвания, но използваме проби от хора от същото религиозно общество в Холандия. Тестваме различни части от имунната система, защото и в двата случая се опитваме да разберем механизмите, които вирусът използва, за да предизвика такъв тип имунна потиснатост. И в техния случай те разглеждат един елемент от имунната система, а аз и моят екип разглеждахме два други елемента. Така че двете публикации се допълват много.
– Колко време анализирахте и как протече работата?
Това беше част от докторската ми степен, така че започнахме проекта в края на 2013 г. и приключихме с анализа през 2018 г. В първите години се занимавах с разработването на самия метод за тестване, който впоследствие патентовахме. Това е генетичният метод за генетичен анализ на имунната система. След като разработихме метода и беше в етап, в който може да се ползва, направихме такъв тип изследване на имунната система преди и след вируса.
– И всъщност какво се оказа? Мине ли морбилито почваме отначало?
Това е в някакъв краен вариант. Не можем да кажем, че изтрива абсолютно всичко, но, да, огромно количество от имунната памет е изтрита. И освен това има ефект върху имунните клетки, които са отговорни за разпознаване на нови болести. Те се наричат наивни имунни клетки и стават по-неспособни да разпознават нови патогени.
Това означава, че освен че сме загубили имунната си памет за патогени, които сме виждали преди, или такива, които сме придобили след различни ваксинации, имаме по-ограничена възможност да разпознаваме нови болести.
Този ефект е вероятно да продължава до няколко години. В нашето проучване не сме тествали колко точно, но смятаме, че е може би между 3 и 5 години, защото виждаме такъв ефект на ниво епидемиологични изследвания, които показват по-висок брой вторични заболявания след морбили.
– Ще ни обясните ли какво всъщност представлява самата ваксина и как действа тя, за да изгради имунитет срещу заболяването?
Ваксината е вид подготовка на имунната система, за да се справи, в случай че се сблъска със самия вирус. Представете си, че се готвите за някакъв изпит и предварително разработвате дадени въпроси или теми. Това означава, че когато получите самата тема, ще може по-бързо да отговорите на съответния въпрос. По подобен начин и имунната система има нужда да се научи как да отговори на инфекции.
В зависимост от вида си ваксините могат да са в малко по-различни композиции, но при всички положения съдържат или части от дадените патогени, или омаломощени патогени, които не могат да ни инфектират. Те са във вариант, в който могат да покажат на имунната ни система някакъв модел, по който да действа – като примерен отговор, по който да може да си изгради имунитет, когато всъщност бъде заразена. Така имунната система има възможност да реагира на съответния патоген много по-бързо, за да не предизвика инфекция, която да може да ни застраши. В случая с ваксината срещу морбили в нея има омаломощен вирус. Научната група в Харвард показва това, че ако се инфектирате с морбили, ще имате имунна амнезия, но ако се ваксинирате, нямате този ефект.
– Тоест, може да се разболееш, но няма да имаш амнезия?
Ако се ваксинирате, няма да се разболеете. Ще получите имунна памет и ще може да се предпазите от бъдещи инфекции.
– Разпространеното схващане е, че има хора, които са ваксинирани срещу морбили, и все пак се разболяват, или не е точно така?
Това е много малък процент. В повечето случаи тези, които се разболяват, не са получили и двете дози от ваксината. Или са хора, които са се ваксинирали в период, в който ваксината е била моновалентна – давала се е само като тип за морбили, а не в настоящия си състав, който е морбили, заушка и рубеола. Много малък е процентът на хората, които напълно са били ваксинирани и с двете ваксини, и пак се заразяват. Обикновено става въпрос за частни случаи, в които хората имат някакви други имунологични проблеми или са били на терапии, които са им омаломощили имунната система. В повечето случаи в момента, в който човек се ваксинира и с двата приема, има 99% защита.
– Това звучи обнадеждаващо.
Много хора смятат, че ваксините съдържат алуминий, живак… Това не е вярно.
Във ваксините, които се поставят при деца, каквато е и в случая ваксината против морбили, не е разрешено да има никакви допълнителни съставки – наричат се аджуванти – които се използват, за да активизират малко имунната система.
Трябва да си представите, че имате една заспала имунна система. Давате ѝ ваксина и трябва да я събудите и да ѝ кажете: „Ето срещу това искам да реагираш и да учиш“. В случая тези допълнителни съставки действат, за да се даде възможност на имунната система да се активизира максимално добре за съответната ваксина. При детските ваксини обаче няма тежки метали, за които хората си мислят. Това се говори по-скоро, за да се всява страх, а страхът е лош съветник.
– А защо според Вас ваксината за морбили се смята за „най-страшна“?
Тя не е страшна по никакъв начин. Причината е ясна и тя идва от едно изфабрикувано научно проучване през 90-те, което създава идеята, че има връзка между аутизъм и ваксината за морбили.
Това изследване е многократно дискредитирано, лекарят, който го провежда, е с отнет лиценз, десетки проучвания след това доказват, че е абсолютно невярно.
През последната година имаше проучване с над 100 000 деца в Дания, показващо, че няма никаква връзка между аутизъм и ваксината. Но веднъж всят страх трудно се премахва.
– Добре, спираме с това морбили, защото ни е интересно в момента с какво се занимавате?
Сега се намирам в Женева. Смених си малко попрището. Тук съм за известно време и работя в ООН, като се занимавам с изграждане на по-силни връзки между организацията и академични институции. Това, което на мен ми е интересно, е да разбера как може научните открития и технологиите да стигнат до хората, които най-много имат нужда от тях и не могат да си ги позволят.
В момента работим с различни държави в Африка и Азия, които са развиващи се икономики и нямат добър достъп до здравеопазване. С екипа ми тук подбираме различни иновации в сферата на здравеопазването и ги свързваме със съответните институции или политически представители в развиващи се държави, като създаваме партньорства, за да може в тези страни да навлизат нови технологии.
Това е доста интересна сфера за мен, защото започнах от чисто научна работа, а сега изследвам как може едно научно откритие да стигне до хората и как може една технология, която е разработена в лаборатория, всъщност да бъде използвана на място. Има много елементи, които трябва да се подсигурят, за да може това да се случи, защото има редица фактори – политически, икономически и т.н., които оказват влияние.
– Какво би било голям успех за Вас в това ново поприще?
Да стигнат съответните технологии за диагностика до места, които нямат достъп до тях. Аз се занимавах известно време с доставяне на мобилни лаборатории за тестване в различни доста отдалечени райони.
Важно е по-малко хора да умират от инфекции. В Африка хората не могат да си позволят ваксини и не могат да си позволят да се изследват навреме, а в Европа и на Запад е обратното – ние имаме лукса ваксини. В Африка хората ходят с километри, за да може да получат ваксина.
Докато човек не отиде на такова място, всъщност не разбира какъв е истинският смисъл да имаш достъп до здравеопазване. За съжаление, ние не го осъзнаваме, защото го приемаме за даденост.
Когато човек отиде в такива държави и работи там, осъзнава каква отговорност имаме ние като хора, които сме имали лукса да бъдем образовани, да имаме здравеопазване, да можем с работата си да допринесем за страни, в които нямат такъв достъп до наука и здраве.
Пред централата на ООН в Женева има скулптура на стол с един счупен крак. Това се използва като метафора, за да покаже, че няма как светът да се развива, при положение че една четвърт от населението живее на ръба на бедността. За да може хората да се развиват, да няма конфликти, да няма размирици, трябва все повече да имат достъп до здравеопазване, до чиста вода и до базови условия за нормален живот.
– Как се виждате след 10 години?
Не знам къде ще съм. С течение на времето станах доста по-адаптивна. За мен е важно хората, които са около мен, да са здрави. Това ми е най-ценно. Така че се надявам да съм с любими хора, с които да споделяме важните моменти. Не асоциирам бъдещето с конкретна професионална позиция. По-скоро си пожелавам да съм щастлива с хората, които са около мен.
