Въпреки че грипната вълна започва постепенно да отшумява, специалистите наблюдават възможни усложнения при децата. Д-р Таня Андреева е педиатър и детски ревматолог с над 12 години медицински опит. Тя предупреждава родителите за какво да наблюдават своите деца и кога да потърсят лекарска помощ. В този материал д-р Андреева обяснява подробно за симптомите на грипа, колко време протича заболяването, как да се предпазим и що е то вирусен миозит.
Симптомите на грипа започват внезапно. Пациентите дори посочват точния час, в който са се почувствали зле. Началото е с:
При децата могат да се наблюдават и:
Клинично симптомите на грип тип A и B са много сходни. Някои проучвания показват, че грип тип B може да бъде свързан с по-висока честота на главоболие, коремна болка и болка в мускулите (миалгия). Грип тип A има по-голям потенциал да причинява пандемии поради високата си способност да мутира и да заразява различни видове, докато грип тип B циркулира само сред хората и причинява предимно сезонни огнища.
Първите симптоми обикновено се появяват средно след 2 дни, но инкубационният период може да варира от 1 до 4 дни. Децата могат да бъдат заразни няколко дни преди появата на симптомите и да продължат да разпространяват вируса седмица след началото на заболяването. Ако детето е било в близък контакт с болен, наблюдавайте го за първи признаци като отпадналост, лека температура, болки в мускулите или гърлото. При най-малките първа проява на заболяването може да е лошо настроение, раздразнителност, чест плач и отказ от храна.
Лечението на грип при деца включва антивирусни медикаменти. Най-добър ефект има, когато се започне в рамките на 48 часа от началото на симптомите, като започнатото навреме лечение съкращава продължителността на заболяването и намалява тежестта на симптомите.
Минималният период за възстановяване при деца с грип обикновено е около 5 до 7 дни, но това може да варира в зависимост от тежестта и дали веднага е започнато лечение с антивирусен медикамент.
Децата с грип трябва да почиват у дома и да приемат много течности (вода, чай, бульони), за да се избегне дехидратация. Останалата част от лечението е симптоматична – температуропонижаващи средства, физиологичен разтвор за носа, топли напитки, спрейове или близалки за гърло.
Антибиотиците нямат място при лечението на неусложнен грип.
Потенциалните усложнения на грипа при децата включват редица сериозни състояния, които могат да изискват хоспитализация и интензивно лечение. Най-честите усложнения са пневмония, дехидратация и вторични бактериални инфекции като бактериална пневмония.
Вирусният миозит е едно от усложненията на грипа при децата, което ние, детските ревматолози, добре познаваме. Клинично вирусният миозит се проявява с внезапна болка в краката, най-вече подбедриците. Може да се прояви от трети до седми ден, най-късно до две седмици след началото на вирусната инфекция.
Ако детето се оплаче от болки в краката и/ или откаже да ходи, нека родителите го оставят да си почива, за да не натоварва засегнатата от вируса мускулатура, да дават много течности, препарати, съдържащи ибупрофен, и да се консултират с детски ревматолог, за да се постави точна диагноза и да се избегнат потенциални усложнения.
Още не сме свършили, скрол надолу
Най-добрият начин да се предпазим от грипа е чрез комбинация от ваксинация, добра хигиена и добър имунитет. Противогрипната ваксина при деца намалява риска от тежко протичане на грипа, както и от усложнения като пневмония и хоспитализации. Препоръчва се за деца над 6 месеца и се поставя всяка година, тъй като грипните вируси постоянно се променят. Вече има и назална ваксина, подходяща за деца над 2 години, която се прилага като спрей в носа вместо инжекция.
От имуностимулантите най-често се използват витамин D, витамин C, цинк, черен бъз, коластра, ехинацея. Тези вещества са известни със своите имуномодулиращи свойства и могат да подпомогнат имунната система в борбата с инфекциите. Въпреки това доказателствата за тяхната ефективност са ограничени и невинаги еднозначни, затова те трябва да се използват като допълнение към основните превантивни мерки, а не като заместител на ваксинацията.
За добрия имунитет по-важен от хранителните добавки е здравословният начин на живот като цяло – добра храна, игра на открито, активен спорт, достатъчно сън, миене на ръцете, по-малко престой в големи затворени пространства с много хора. Това са важни навици, които е добре да формираме в децата ни още от най-ранна възраст.
Когато станете родител, получавате незабавно второ висше – медицина. Независимо дали бършете сопол или вадите млечен зъб с конец, в крайна сметка малко неща могат да ви притеснят. Понякога изчакването и наблюдаването как ще протекат симптомите е добър подход, но има случаи, когато важно да се действа по-бързо.
Как да определите кое налага да се обадите на личния лекар? Коя температура всъщност се класифицира като „висока“? Какъв вид болки в корема означават, че на детето ви може би му има нещо повече, а не го е полазил обикновен стомашен вирус?
А когато се случи нещо истински стряскащо – да речем, детето изведнъж пламне в уртикария – трябва ли да се обадите на педиатъра, или да отидете направо в спешното отделение?
За по-конкретни насоки, които да следвате, от Parents.com разговарят с водещи педиатри за 12-те симптома, които винаги изискват медицинска помощ.
Педиатрите подчертават, че когато температурата се повиши, не е толкова важно какво показва термометърът, а какво е настроението на детето. Единственото голямо изключение са бебетата под 3-месечна възраст, които се нуждаят от незабавна медицинска помощ, ако температурата се повиши над 37,7°C.
„Ако температурата е от бактериална инфекция, например на пикочните пътища, може бързо да се инфектира целият организъм“, казва педиатърът д-р Дженифър Шу, съавтор на книгата Heading Home With Your Newborn: From Birth to Reality („Да се приберем вкъщи с новороденото: От раждането до реалността“).
„В повечето случаи симптомите се дължат на обикновен вирус, но трябва да проверим, за да сме сигурни.“ Важно е да се обадите на лекаря си веднага. Ако е след работно време, за по-сигурно отидете направо в спешното отделение.
При деца над 2 години температурата не е спешна, стига детето ви да изглежда добре хидратирано и да се държи нормално. Обадете се на личния лекар на детето, за да ви даде насоки.
Това е температура, която не спада при лечение или продължава повече от пет дни.
Ако сте дали на детето си лекарство за понижаване на температурата като ацетаминофен или ибупрофен, и температурата не спадне в рамките на четири до шест часа, обадете се на педиатъра. Това е знак, че инфекцията е твърде силна и вероятно организмът не успява да се пребори с нея.
Температура, причинена от вирус, обикновено отминава в рамките на пет дни.
Ако се задържи по-дълго – дори когато е ниска – температурата може да е показател за инфекция като бактериална пневмония, която изисква антибиотично лечение, обяснява педиатърката д-р Алана Левин.
Говорим за температура, придружена от скованост на врата или главоболие, или пък от обрив, който прилича на синина, или е на малки червени точки.
Ако наблюдавате тези симптоми, незабавно се обадете на лекаря си, тъй като това може да са признаци на менингит, който изисква медицинска помощ.
Обрив, който прилича на око на бик или се състои от малки червени точки, които не изчезват при натискане на кожата, или прекомерно посиняване.
Кръгообразен обрив с бледо петно в центъра може да означава лаймска болест. Потърсете незабавно помощ, ако видите петна с размер на точица под кожата, които могат да са сигнал за много сериозни състояния.
Всяко необяснимо, широко разпространило се по тялото посиняване може да е признак на възможно кръвно разстройство. А петнист обрив, често леко груб, може да е признак на алергична реакция. Ако детето ви също така има затруднения с дишането или е превъзбудено, или пък е летаргично, трябва незабавно да бъде прегледано от лекар.
Бенка, която е нова или се променя.
Следете бенките на детето си, особено тези, които има от раждането си, тъй като при тях рискът да станат злокачествени е по-висок, казва д-р Ари Браун, педиатър в Остин и автор на книгата „Бебе 411“.
Проверявайте всеки месец кожата по време на къпане. Уведомете лекаря си, ако забележите бенка с неправилна форма, с накъсани граници, която не е в един цвят или е обемна. Всички тези признаци са на потенциален рак на кожата.
Болка в долната част на стомаха или внезапна и спазматична болка – идва и си отива.
Ако детето ви изпитва болка долу вдясно, помолете го да подскача нагоре-надолу. Ако му е трудно, може да е признак на апендицит. Въпреки че апендиксът се намира в долната дясна част на корема, болката, причинена от възпаламен апендицит, може да започне около пъпа и да продължи надясно.
„При стомашен вирус обикновено има температура, след това повръщане, после болки в стомаха и диария“, казва д-р Браун. „При апендицит понякога се наблюдава диария, след това болки в корема, след това повръщане, последвано от болки и накрая температура.“
Ако забележите тези симптоми, обадете се на лекаря.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ако детето ви е на възраст под 4 години и има болки в стомаха, които в един момент го карат да се превива, а в следващия се чувства добре, това може да е признак на инвагинация – заболяване, което обикновено засяга малките деца, и при което една част от червата се приплъзва в друга.
Болката се появява на интервали от 20 до 60 минути и може да бъде придружена от повръщане, повишена температура, кръв в изпражненията или изхождане с вид на „желе от касис“. „Обадете се на лекаря си, ако детето ви има силна болка“, казва д-р Ливайн. „Ако има спазми плюс следи от кръв в изпражненията, насочете се направо към болницата.“
Главоболие, което се появява рано сутрин или събужда детето ви посред нощ, или което е придружено от повръщане.
Това може да са признаци на мигрена. Мигрените при децата не са опасни. Въпреки това сутрешното и среднощното главоболие може да са сигнали и за нещо по-сериозно и затова посетете лекар веднага.
Сухота в устата и устните, намалено уриниране, плоска фонтанела (при бебета), суха кожа или кожа, която остава нагъната, когато я притиснете, силно повръщане или диария.
Всички тези признаци са свързани с дехидратация и трябва да се лекуват бързо, защото дехидратацията може да доведе до шок. Обадете се на 112 или отидете в болница, ако смятате, че детето ви е близо до този етап. В противен случай се обадете на лекаря и се опитайте да осигурите повече течности на детето.
„Проблемите с дишането са по-обезпокоителни, когато звуците идват от гръдния кош и белите дробове, а не от носа“, казва д-р Шу. Критичните проблеми с дишането често се дължат на задушаване, алергична реакция, астматичен пристъп (може да се появи при деца на няколко месеца), пневмония, коклюш или круп. Незабавно потърсете помощ или се обадете на 112.
Ако не е очевидно, че детето има сериозни проблеми, проверете дихателната му честота. Пребройте всяко вдишване в продължение на 30 секунди и след това умножете по две.
Нормалната честота на дишане е:
Подуване на езика, устните или очите, особено когато е придружено от повръщане или сърбеж.
Те често са сигнал за сериозна алергична реакция (анафилаксия). Симптомите могат да включват подуване, проблеми с дишането и силна уртикария и в този случай детето се нуждае от незабавна помощ.
Обадете се на 112 и, ако е възможно, дайте на детето си антихистамин. При по-леки реакции се обадете на лекаря и попитайте какво е добре да дадете на детето за потушаване на симптомите.
На такива спешни ситуации трябва да им бъде обърнато внимание от лекар. Паданията обикновено не са проблемни при деца на възраст над 6 месеца, ако не падат от височина, по-голяма от техния ръст, и не се приземят върху нещо твърдо или остро.
Порезна рана, която се отваря достатъчно широко, за да можете да пъхнете памучен тампон в нея, или която не спира да кърви в рамките на няколко минути след прилагане на натиск.
Това са признаци, че детето ви се нуждае от медицинска помощ (и може би от шевове, лепило, специална превръзка и т.н.). В зависимост от сериозността на нараняването следващата ви стъпка трябва да бъде да се обадите на 112, да отидете в спешното отделение или да се обадите на педиатъра.
Винаги трябва да се обръщате към лекар и ако детето ви е ухапано от животно или друго дете и кожата му е разкъсана.
Източник: Parents.com
Нека бъдем честни.
150 кг не се става от днес за утре. Дори цяла една година не е достатъчна на човек, който стартира от 70-80 кг. Искат се доста повече години, доста повече действия в една посока (ядене, джънк, стрес, алкохол и т.н.) и бездействия в друга (движение, сън, спорт, качествена храна).
Кръстът не започва да ни боли от вчера.
Делът на кръстовете, болящи заради спортни контузии, е миниатюрен на фона на всички хора, които ги боли кръстът. Повечето хора дори не ги боли от месец-два-три.
В началото е било скованост, след това лек дискомфорт, след това не толкова лек, стигнало е до лека болка, която след време се увеличила и чак когато е станала постоянна и нетърпима, човекът решава да направи нещо, понеже болката вече оказва негативно влияние на всичко в живота му.
И когато дойде време да потърсим специалист, когато искаме да се “оставим в ръцете на специалист”, какво искаме в действителност? Партньорите ни от Live to Lift имат какво да ни кажат по въпроса.
***************************
Когато кажем на някой специалист “Оставям се в твоите ръце, ще правя каквото кажеш, само искам да сваля…“, всъщност казваме: „Прехвърлям ти 100% отговорността за себе си!“.
Искаме той да реши проблем, който ние сме си създали.
В основата на почти всеки проблем стои фактът, че не обръщаме достатъчно внимание на тялото си и неговите нужди. Когато се “оставяме в ръцете на специалист”, в действителност искаме да продължим да не обръщаме внимание, но да плащаме на човек, който да обръща.
Това значи, че човек иска промяна, но не иска да се промени.
Промяна може да има, само ако човекът промени начина си на мислене и осъзнае, че вместо да прехвърля 100% отговорност на някой друг, състоянието и здравето му е изцяло негова отговорност.
Пътят не е лесен, но е единственият, който ни води към по-добро здраве, кондиция, повече енергия и свободен от болежки живот!
Представете си един средностатистически човек. Ходи на работа, храни се – къде редовно, къде – не. Наваксва с кафе и вафли. Вечер ходи да пийне с приятели, за да „разпусне”, седи до късно на компютъра или гледа сериали. Ляга си след полунощ и сутрин задължително вари кафе. Пие вода от дъжд на вятър и нерядко набляга на подсладените газирани напитки.
Спортът се ограничава до мач с приятели. Доста по-често се „спортува” с Шампионската лига по телевизията, а представата му за здравословно хранене е да ядеш предимно зеленчуци и кълнове.
Всичко, което правим или НЕ с телата си, води до последствия. Гените предопределят към какви дегенеративни състояния сме предразположени, но нашите действия и БЕЗдействия определят кои от тях ще се проявят.
Специалистът, към когото сте се обърнали, може да ви даде препоръки, НО вие ще трябва да ги спазвате. Ще ви помогне да се мотивирате, но вие трябва да превърнете тази мотивация в действия. Ще трябва съзнателно да наблюдавате какво се случва. Няма как с магическа пръчка специалистът да ви преобрази – ще бъде нужно време, усилия и постоянство от ваша страна.
Ако ви е отнело 10 години да стигнете дотук, това няма да се промени за два-три месеца. От вас се иска да работите здраво, да сте постоянни и да наблюдавате осъзнато какво се случва.
Специалистът и парите не могат да компенсират вашите дългосрочни действия и бездействия. Ще трябва да се потрудите. Ще се наложи да следвате препоръки – прилежно и всеки ден.
Ще се наложи да правите „смешни упражнения”, от които много хора са възкликнали „не мога да повярвам, че от това спря да ме боли”, а на вас ще ви изглеждат супер малоумно и безсмислено.
Разбира се, че ще ви изглеждат така, понеже ако ви изглеждаха по друг начин, то вероятно вие изобщо нямаше да имате проблема, за който са ви предписани.
Ще ви се наложи да направите и определени промени в начина си на живот, в тренировките си и цялостното си отношение към тялото. Да се потрудите. Да свършите неща. Да използвате воля, където е нужно да си наложите нов навик.
Болката и лошата физическа форма са цената, която сме платили за това да имаме кариера, оцеляване и обикновен старомоден мързел. За да спре да ни боли, за да възстановим тялото и здравето си пак ще се наложи да платим цена.
Тази цена не се измерва само в пари, а във времето, което ще инвестираме в себе си, усилия, които ще вложим и работа, която ще свършим.
Готови ли сте да извървите този път?
Успех на всички, стъпили на пътя!
P. S. А ако сега ще избирате треньор, прочетете в статията ни Добрият треньор – Инстаграм звезда или ходеща енциклопедия? какви са качествата и уменията, които правят от треньорите истински професионалисти и ги разграничават от средностатистическия фитнес инструктор!
"Не съм се разплакала, защото съм в цикъл – не мога да повярвам, че филм за менструация току-що спечели "Оскар". Това каза през сълзи миналата нощ режисьорката Райка Зехтабчи, получавайки наградата на академията за кратък документален филм.
Отличеният на 91-вите награди "Оскар" Period. End of Sentence разказва историята на група индийки, които се учат как да работят с машина, която произвежда евтини и биоразградими дамски превръзки. Това не само подобрява хигиената, но помага да се преборят табутата около месечния цикъл, които все още са много силни в Индия.
Филмът е сниман в село Хапур край Делхи, където поколения жени не са имали достъп до санитарни продукти, което води до здравни проблеми и отпадане на момичетата от училище. Когато в селото е инсталиран автомат за дамски превръзки, жените се научават да произвеждат и продават свои собствени продукти, наричайки марката си FLY.
Period. End of Sentence е част от проекта The Pad, стартиран от учениците от Oakwood School в Лос Анджелис и тяхната учителка Мелиса Бертон, за която посланието на филма е да се сложи край на възприемането на менструацията като присъда, заради която момичетата в Индия отпадат от училище.
Междувременно обаче стана ясно, че свързаните с менструацията проблеми са на дневен ред и в Англия. BBC съобщи, че до 2020 г. темата ще се преподава в училище. Новината идва след като страдащата от ендометриоза Алис Смит стартира кампания, с която настоява менструалното здраве да бъде включено в английската училищна програма.
23-годишната Алис, която е диагностицирана с хроничното заболяване на 14 г., смята, че по този начин момичетата ще знаят от много по-малки какво е нормално, и какво не е, когато става въпрос за техните менструални периоди. Тя също така споделя, че ендометриозата я е държала далеч от училище и че е лежала в болницата на морфин на всеки две седмици в периода на овулация.
Ендометриозата, която засяга една от 10 жени в Обединеното кралство, причинява хронични болки, умора, проблеми с червата и пикочния мехур и може да доведе до безплодие, пише BBC.
При Алис симптомите се появяват, когато е 12-годишна. "Ако се говореше повече за женския цикъл, вероятно щях да отида на лекар по-рано, вместо да се примирявам с такива ужасяващи периоди, мислейки, че са просто нормални", разказва тя.
След като разбира диагнозата си обаче, не ѝ става по-лесно. "Започнах да чета всякакви неща по темата и разбрах, че това състояние продължава цял живот и няма лек, и ние не знаем каква е причината за него. Четох и блогове на жени, които са загубили работата си или пък браковете им са се разпаднали, заради ендометриозата. Всичко ми изглеждаше като смъртна присъда."
Сега обаче Алис вярва, че момичета, които са диагностицирани с това състояние, не трябва да се чувстват така; че това не е краят на света и те могат да се почувстват по-добре, консултирайки се с подходящите специалисти. Да се включи темата за менструалното здраве в училище е стъпка към по-доброто справяне с подобни проблеми, убедена е още тя.
"Новото поколение ще има речник по темата, който ние никога не сме имали", казва още Алис. Те ще знаят как да опишат неща, които предишните поколения не са описвали, и ще говорят научно и открито за менструацията, вместо тя да остава табу.
Още:
Понякога съвсем неочаквано, ей тъй, докато се готвим да си лягаме, започваме да раждаме. Е, обикновено някак се досещаме, най-малко по настоятелната болка и зачестяващите контракции. Но Росица Атанасова ни изпрати своята история, в която разказва как тя дори не е разбрала, че има цели осем сантиметра разкритие и бебето ѝ вече е съвсем готово да излиза, и направо ни скри шапките. Много се смяхме на неин гръб и решихме да споделим историята. Вие не се колебайте да ни изпратите своя забавен разказ от родилното на maikomilabg@gmail.com.
******
Терминът ми беше на 16 октомври. Август месец е, всичко върви нормално и решаваме, че все още имаме време да направим едно непланирано море. Направихме консултация с лекарката ми и тя каза, че не вижда причина да не отида, само че да стоя основно на сянка под чадъра. Като съобщихме на нашите, майка ми щеше да се гътне от притеснение, обяви ме за луда, а зетя направо щеше да го застреля, че ми се води по акъла. Та, докато се организираме, беше станало края на август и аз бях почти в средата на осмия месец. Морето в крайна сметка мина съвсем спокойно. Прибрахме се по живо, по здраво и си зачаках термина.
На 26 септември, за зла участ, мен ме хваща зверски вирус с повръщане. Следват прегледи, диета и постоянно наблюдение от лекар. На следващия ден аз вече съм добре, повръщането е овладяно и съответно зарязвам диетата и започвам да си похапвам, защото съм мнооого гладна. Да не взема да заслабна случайно... Иииии още недовършила хапването... повръщането се завръща с пълна сила и в пълния си блясък. Звъня на лекарката и тя ме навира в най-тъмното място на кучето. Защо не съм удържала още малко? Срещаме се, бие ми инжекция деган и се прибирам.
Настава вечер и нещо ми примокря, но съвсем малко като количество. Аз си мисля, че от това повръщане и напъване вече се и изпускам. Сменям гащи и превръзки, но течът не спира. Аз обаче си трая и не предприемам нищо. Първо има още 20 дена до термина, второ нямам никакви болки и контракции, трето въпросният теч беше доста неопределен – по малко и през известен период от време.
Пък аз си очаквам като по филмите да ми изтекат водите – да са много и наведнъж. След като обаче ми свършиха сухите гащи, аз решавам да си призная какво ми е положението. И майка ми щеше да ме застреля, защото съм си мълчала и даже се приготвям да си лягам. Обявиха ме за луда и ме накараха да звънна на лекарката. Жената като чу и каза веднагически да тръгвам с чантичка на рамо към АГ-то, и като стигна там акушерката да ме прегледа и да се чуем.
Взех си един душ, приведох се в приличен вид и тръгнахме. Бъдещият татко вече беше взел-дал. Прежълтял, не знае къде се намира и не знам как въобще ни закара до болницата. На входа ни посреща акушерката, вече предупредена от лекарката, а аз лягам и вирвам краката за преглед.
Картинката е следната: аз – легнала и разкекерчена. Срещу мен акушерката, въоръжена с GSM и диктуваща на лекарката какво вижда и какво е положението. Като си мисля аз, че ще ме върнат вкъщи, защото нямам ниииикакви болки и контракции. И това, което чувам от разговора им, е че моята лекарка трябва ВЕДНАГА ДА ДОЙДЕ, защото съм с 8 (осем!) см. разкритие. И че до един час ще съм родила.
От току-що чутото аз съм в тотален шок, че всичко се развива с такива темпове. В същото време си казвам, че поне всичко ще свърши доста бързо. Беше около 00:00 часа и си викам и на х*й да ме въртят един час, все ще го избутам. Има жени – по два дена раждат...
Слушат тонове, правят ми клизма, лекраката пристига. Само където не ме убива с поглед защо не съм се обадила по-рано, и се качваме в предродилна. Оказва се, че от напъните при повръщането, мехурът ми се е пукнал, но някъде отгоре, и аз като се поразмърдам, потича по малко.
Чувствам се страхотно до момента, в който ме включват на система. Адът беше на земята, но там в предродилна зала. Болките бяха страшни и вече си имах и контракции, както си се полага, в главата ми се върти само едно нещо: един час, един час и всичко свършва...
Да, ама не – от осем см. разкритие не мръднах цели четири часа. В 04:00 часа сутринта вече бях сменила 100 пози и установих, че най-малко ме боли лееекинко приседнала на ръба на леглото. Тъкмо се настаних и влиза лекарката и крещи: „Не стой така, че му седиш на главата!“. Скара ми се и пак отиде в родилна зала при акушерката. Седят и си говорят, от време на време ме преглеждат, а аз вече две не виждам. И толкова много ме боли, че не мисля трезво. Застанала на вратата с единия крак в предродилна и с другия крак в родилна, седя и ги уговарям, че не мога повече и трябва да го родя вече туй бебе.
И двете вече се смеят с глас на мен и молбите ми, и ми казват като бързаш много клякай ей там и почвай да се напъваш, все едно ще ходиш по голяма нужда. Докато го изрекат и аз вече бях приклекнала и напъвах. И на трети – четвърти напън така се напънах, че не можах да се отпъна... Усетих как нещо се разшири там долу и така си остана.
Казах им че нещо стана и май съм готова, и хайде на магарето. Оттам беше лесно. Три пъти напънах и лекарката ми вика „ако сега се пресегнеш, ще можеш да му пипнеш косичката“. Нищо не искам да пипам, давай да излиза вече!
След минута вече държеше в ръцете си едно лилаво нещо с пъпна връв увита три пъти около врата и един път около рамото. Приличаше ми на някой човек на изкуството с артистично преметнат шал около врата. Беше доста грозноват, а те една през друга говорят колко бил хубав. Почувствах се тъпо, защото очевидно не беше много красив и си мислех, че по-добре поне да си мълчат, а не да казват на черното бяло.
Както и да е това си беше моето грозно и сбръчкано човече. После ме закараха в стаята и на сутринта като се огледах и видях другите две бебета, разбрах, че не са се шегували хората с мен. Те, милите, бяха като оцелели след боксов мач,а моето вече се беше поизбистрило и приличаше на ангелче. Та, успокоих се де.
Има не едно и две неща, които бременните признават, че не знаят по време на бременност - не са сигурни дали усещат собствената си перисталтика или бебето се движи в корема им, не знаят дали и кога им личи, че са бременни, но за едно нещо бременните са единодушни - раждането е най-болезненото нещо в живота.
Не е необходимо да обходите интернет и да търсите доказателства защо е така. Например, реалити предаванията за раждане са кратки и само набързо показват образи на гърчещи се от болка жени.
И все пак, оказва се, че в живота май има далеч по-болезнени неща от това да родиш бебе. Сайтът Verywell е направил чудесен очерк на нещата, които болят повече от раждането, предлагайки цели 8 по-болезнени неща.
Не забравяйте, че всеки човек преживява болката по различен начин, освен това всички имаме различен праг на болка, така че нещо, което е изключително болезнено за един, може да не е същото за друг. Важно е и да отбележим, че когато говорим за негативни спомени и преживявания от раждането, болката не е водещият фактор за жените.
Да счупиш кост звучи болезнено, макар че не всички счупени кости болят еднакво. Някои фрактури са сериозни и изискват гипсиране за дълъг период от време, други налагат оперативна намеса и поставяне на импланти в тялото.
Колко боли от една счупена кост зависи от това къде е счупена, както и от начина на счупване. Важно е и колко често ползвате въпросната част от тялото. Например, спуканото ребро боли всеки път, когато си поемете въздух, докато счупена малка костица на пръста може да е едва закрепена и почти да не боли.
Някои счупени кости изискват седмици и месеци лечение. Докато едно раждане, дори и най-дългото раждане, рядко продължава повече от ден.
Мигрената е изключителен източник на болка. Тук не говорим за обикновено просто главоболие, което облекчавате с обезболяващо, продавано в аптеката без рецепта. При някои хора мигрената е неколкочасова или дори неколкодневна агония в:
Хората, които страдат от чести мигрени, взимат предписани от лекар сериозни медикаменти за предотвратяване и облекчаване на симптомите.
Бъбречните камъни са малки образувания, които се формират вътре в бъбрека. Те трябва да преминат през тялото. Това означава, че камъкът, цял или на части, трябва по някакъв начин да излезе от тялото - обикновено през пикочопровода, но понякога се налага и оперативно премахване. Симптомите при камъни в бъбреците включват:
Женското тяло не е пригодено за раждане на камъни, а на деца.
Това са малки камъни в жлъчния мехур. Камъните в жлъчката също могат да причинят доста болка. Въпреки че има болкоуспокояващи медикаменти и хранителни добавки, които да ви помогнат да се справите с тях, камъните в жлъчката могат да ви измъчват дълго време или да се проявяват на пристъпи. Тези пристъпи често включват симптоми като:
В повечето случаи камъните в жлъчния мехур се повлияват от прием на предписани обезболяващи и подходяща диета, след известно време може да има нужда от операция за отстраняване на самия жлъчен мехур.
И те заемат своето място в този списък. Тези инфекции причиняват огромна болка и включват следните симптоми:
Тези инфекции не са нищо работа, не са за подценяване и понякога дори самата бременност е предпоставка за повишен риск от инфекция на пикочния мехур или пикочопровод.
Много хора биха сравнили болката от раждането с болката от зъболекарска работа. Става дума за пространството в центъра на зъба - камерата на пулпа, която е разположена по дължината от корена на зъба до върха му. Зъболечението на зъбния канал изисква квалифицираната намеса на специалист. Вътре в зъба се пробива дупка и нервите под зъба се отстраняват от корена. Запълването на зъба се извършва със специален пълнеж, но болката спира, защото нервите са премахнати.
Макар интензивната болка да спира след отстраняването на корена, има остатъчна болка. Заболелият зъбен канал може да повлияе на всекидневните ви дейности за няколко дни и да изисква прием на болкоуспокояващи. Ако ви се чете още - тук една смела жена отива на зъболекар.
Хирургията е очевидно болезнена за повечето хора. Въпреки че някои операции са по-сложни от други, те обикновено включват разрязване на тъкани, мускули или органи, или преместване на вътрешни структури, за да се достигне до частта на тялото, която изисква операция.
Помислете само за сърдечната хирургия, при която гръдната кост (стернум) трябва да бъде срязана и преместена временно (а при някои хора дори завинаги премахната), за да се стигне до сърцето. Можете да си представим, че болката от това ще продължи седмици и може би месеци, и често ще изисква допълнителна терапия.
Лапароскопските операции или безкръвните интервенции са по-малко болезнени от хирургическите, при които се прави по-голям разрез. Макар и при двете да има болка, някои продължават много по-дълго в зависимост от вида на операцията, местоположението на разрез или здравословното състояние на пациента.
Номер 8 е предизвиканото раждане. То е източник на такава болка, която може да е много по-интензивна от тази при спонтанното раждане, защото тялото ви е принудено бързо да влезе в родилен режим чрез медикаменти, а не чрез естествен процес.
Може да са необходими и други средства за намаляване на рисковете при предизвиканото раждане. Тези интервенции увеличават болката, дали заради самата процедура, заради това, че ограничават движенията на майката, или поради това, че предизвикват страх у нея. Говорете с доктора и изберете интервенция, които намалява или облекчи тези странични ефекти.
И след като ви изсипахме 8 адски болки, имаме нещо положително за финал. Добрата новина е, че има много начини да се справите и облекчите болката по време на раждане. Например:
Няма "правилни" и "грешни" избори, а единствено "личен избор и предпочитания".
