Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Лидия Якимова се включва в конкурса ни с разказ за второто си забременяване, от което резултатът са първо две точки на видеозона, а после още много страхове, радости и емоции, умножени, разбира се, по две.
Аз съм от онези жени, които забременяват само няколко минути след предложението „Искаш ли да опитаме?“, и въпреки всички примери около мен, че нещата не стават толкова лесно по принцип.
Като типичен Овен, обичам да планирам всичко, като предварително чертая в главата си всички възможни сценарии. С мъжа ми (тогава все още със статус „гадже“ пред социалните медии и семейството ми) решихме, че 10 години са достатъчно дълго време, през което бяхме заедно, за да се решим, че ни е време за деца. Беше нещо като нашият начин да отпразнуваме неговата магистратура след дълго и трудно следване, установяването на стабилна работа и постоянни доходи.
Вродената ми прагматичност набързо сметна плюсовете и минусите. И още на следващия месец се пулехме срещу двете чертички с онова смесено чувство между щастие и страх дали ще се справим.
Цялата ми бременност протече като по учебник, като в онази глава, в която пише, как би трябвало да се развиват и майката, и бебето през всичките 9 месеца. Имахме лек смут, породен от следящия ме лекар. Той до четвъртия месец се колебаеше дали пък онова безформено авокадо, което растеше в мен не е момче, и попари цялата рода на мъжа ми, когато категорично отсече „Момиче е“.
От тези, които по форумите и социалките ги наричат еднорози. От ден първи започна да спи по цяла нощ, растеше си по табличките на всички педиатри, не плачеше много и не боледуваше. И някак много лесно ни тласна към идеята за второ дете. И двамата със съпруга ми имаме голяма възрастова разлика с брат или сестра и категорично решихме, да не чакаме толкова. Само месец след като празнувахме втория рожден ден на дъщеря си, вече я подготвяхме за идеята, че ще става кака.
С мъжа ми си разменихме няколко шеговити съобщения, но ясно си спомням как ми написа: „Имам много работа и не мога да говоря по телефона. Ако не са поне 2 – не ми се обаждай“. И с това изречение на екрана на телефона влязох с усмивка в кабинета и се покатерих на магарето. И тогава стана нещо, за което не бях подготвена.
Лекарят разходи по корема ми студената глава на видеозона. Огледа ме от всички възможни ъгли. Разпечата няколко черно-бели снимки и уверено загради 2 точки, които по това време приеха кодовите имена Т1 и Т2 (Twin 1 + Twin2, близнак 1 и близнак 2).
Че мъжът ми се е разбрал с лекаря, за да се пошегува с мен и затова ми е написал онова съобщение. Дори не съм сигурна, че тогава повярвах на доктора напълно, колкото и пъти да ми показваше кръгчетата. После ми обясни, че в този момент са просто два сака. Все още няма признаци, че и в двата има ембрион. Говореше за проценти, за шансове, за празен сак, за това, че е нормално понякога да отделям повече от една яйцеклетка и т.н.
Излязох и както може да се досетите, първото нещо, което направих, беше да се обадя на съпруга си. Даже ми мина някаква мисъл, че сега шегата е за негова сметка, без изобщо да осъзнавам какво е да имаш малко дете на 2 години и близнаци. Впоследствие имах и мъж, оцелял след катастрофа със средна телесна повреда и извадено рамо, но това е друга история.
Пауза. Прекалено драматична пауза. „Ще ти звънна след малко.“ И ми затвори. Малко по-късно имаше още много емоции, много страх, много сълзи, много трудности, радости, кувьози, помпа за кърма, пюрета, гърнета, безсънни нощи, болести, операции, първи стъпки, първо колело, първо падане от колело, от пързалка, от люлка, откъде ли не.
Понякога се шегувам, че обичам да планирам всичко, и само едно от децата ми е непланирано, но не знам точно кое. Скоро моите малки проценти и ниски шансове тръгват на училище и нямам търпение да разбера с какво още ще ме изненадат.
Познаваме я от „Господари на ефира“, разкриваше абсурди от различно естество и влизаше в словесна битка с мними лекари, шефове на незаконни фирми, дори един път подкара тир в ефир. Днес я виждаме в друга роля – майка на близнаци и създател на подкаст в Youtube „Извън райската градина с Ева“. Питаме я как се отглеждат две деца с по минута разлика, докато влиза в ролята на продуцент, режисьор, сценарист, водещ. Какво се е променило с раждането и кой мит за отглеждането на близнаци ще разбие?
Бях в неописуем ШОК. Плаках дълго и истерично! До онзи момент никога не ми беше минавало през главата, че може да имам близнаци. Изпитах невероятен страх, че няма да се справя, че не мога да съм достатъчно добра майка за две деца едновременно.
Най-трудното нещо, което се е случвало в живота ми. А съм минала през доста неща. Открих, че умората, стресът и щастието имат съвсем друго измерение и значение. Това е най-голямото предизвикателство, на което може да те подложи животът, и най-голямото щастие, което можеш да изпиташ!
Най-големият мит за близнаците е: „Където е едно, там са и две“. Абсолютна лъжа! Боби и Стефи са две отделни същества със своите навици, предпочитания, вкусове. Още от бебета ядат различни неща, спят различно, играят различни игри. Изобщо нямат нищо общо, освен че са излезли от един корем.
View this post on Instagram
Че с времето ще става по-лесно…
Всичко! Направо не мога да се позная. Все едно съм друг човек.
Нямам. Не мога да лъжа. Ако искам да не видят или разберат нещо, просто го избягвам и измислям друго занимание веднага. Освен ако заблудата, че кафявият кекс с рожков е шоколадов, не се брои за такава лъжа!? Все още не са яли никога шоколад и продукти със захар, така че се налага да съм доста креативна в тази посока.
„ИЗВЪН Райската градина с Ева“ е плод на доста размисли какво точно бих искала да правя и защо… Започнах да правя онлайн предаване, защото виждам, че съдържанието в телевизиите стана леко повърхностно, много манипулирано, ограничаващо. А в интернет липсва такъв формат според мен.
Така се роди този проект, който е хибрид между телевизионно предаване и подкаст. Има си основна част, която е коментарно студио за социални теми, които вълнуват всички, които са част от нашето ежедневие, и няколко рубрики с различна тематика.
Често каня и не толкова познати на широката общественост личности, но много ценни със своя опит или в своята професия. Основната ми цел е зрителите да научават нови и интересни неща, както и да получават доза вдъхновение, която, вярвам, е нужна на всички ни.
Изключително ми е трудно, защото правя всичко сама. Аз съм продуцент, режисьор, сценарист, водещ. Сама избирам гостите и темите. Пиша сценариите, организирам снимките. Има милион неща, които трябва да се свършат около едно предаване, особено когато е от няколко части, с различни гости и теми. Поддържам и социалните си мрежи. Работя средно по 12 часа на ден. И то напълно безплатно на този етап. Освен това децата си искат своето, мъжът и домът – също. Има дни, в които ми идва много и си задавам въпроса дали си заслужава!?
Още не сме свършили, скрол надолу
Липсата на здрави семейства, които да отглеждат щастливи и здрави деца. А те от своя страна, да правят света по-добро място. Семействата са болни и нестабилни, затова и обществото ни е болно. Децата израстват самотни, в токсична среда, с по един телефон в ръцете.
Износването на близнаци е трудно, дори за жена, която вече е била бременна. Раждането им също е свързано с доста тревоги, защото всичко е умножено по две. А след това идва и третото предизвикателството - кърмене на близнаци. И да, този куест не е по-лесен от предишните. И все пак дори и този процес е възможен, забавен и (дори) незабравим. Ето тук една майка споделя всички перипетии, през които е преминала, докато е кърмила двете си деца едновременно и то в продължителен период.
Иначе когато очаквате няколко бебета, има много неща, за които да помислите. Както всяка кърмеща майка трябва да разберете основния принцип на кърменето: че производството на мляко зависи от консумацията. Трябва да намерите правилната стойка на тялото и да помогнете на бебетата да се закрепят към гърдите.
Допълнителни трудности при кърменето на много бебета са свързани с времето (или по-скоро липсата му), поддържане на физическата сила на майката и намиране на оптималната схема за хранене.
Това е ключов момент. Дори и преди да сте кърмили, консултирайте се с експерт относно храненето на близнаци. Можете да потърсите специални курсове за бременни жени. Също така може да бъде полезно да говорите с майки на близнаци и да намерите информация в общности, посветени на отглеждането на близнаци. Тези общности са наясно какво ви очаква и през какво ще минете. И със сигурност ще ви помогнат.
Говорете предварително със семейството си и ги помолете да поемат задълженията. Останалите хора около вас ще трябва да поемат готвене, почистване и пазаруване. Вие ще трябва да се посветите на кърменето. А и това е идеален момент да се сближите със свекърва си. Тя може да прави всичко друго в домакинството, което досега вие сте правили. А и все пак е отгледала поне едно дете, нали?
Освен това е важно да разберете правилно какво ви очаква: ще трябва да се научите да кърмите две деца едновременно, ще спите малко и в началото изобщо няма да имате време да излезете от къщата.
Почти цялото ви време ще бъде посветено на това да храните децата, да ги приспите, ако можете да поспите и пак да ги нахраните. Всичко ще се върти в този безкраен кръг.
Най-добрият начин да започнете успешно кърменето е да осигурите контакт „кожа в кожа” с вашите бебета възможно най-скоро след раждането. Включете това в плана си за раждане. Обсъдете предварително намерението си да кърмите с вашия партньор и медицинските лица. Помислете какво да направите, ако бебетата ви са родени преждевременно или са приети в отделението за интензивно лечение за новородени.
В идеалния случай кърменето трябва да започне веднага след раждането - дори след цезарово сечение. Лекарите трябва да ви донесат бебета и да ви научат как правилно да ги прикрепите към гърдите.
Кърмилите близнаци жени споделят, че е нямало да се справят, ако не са получили адекватни грижи и съвети именно в първите часове и дни. Когато някой ти покаже какво да правиш, си по-уверен и подготвен.
Колкото повече бебета храните - толкова повече мляко се произвежда. Така е устроен организмът на жената и това се случва при всяка майка. Изследванията показват, че майка на тризнаци може да произвежда три литра мляко на ден. А пък средно-статистически едно бебе се нуждае от 831 мл мляко на ден.
След раждането ще започнете да произвеждате достатъчно коластра (богато на хранителни вещества първо мляко), за да нахраните новородените си бебета през първите два до четири дни. След това производството на мляко ще зависи от честотата на сучене.
Фокусирайте се върху нуждите на най-малките. Кърмете веднага, щом забележите признаци на глад при някое от тях. Бебетата могат да започнат да се събуждат, да вадят езика си, да обръщат глави, да издават тихи стенещи звуци, да облизват устните си, да смучат пръстите си. Това са сигнали, че са гладни. И тогава веднага предложете гърда.
Вие и вашите бебета ще трябва да се научите чрез метода „проба - грешка”. Възможно е едното бебе да засмуква по-добре гърдите, да се храни по-често или да наддава по-бързо. Не забравяйте, че всяко бебе е уникално. Ако имате някакви затруднения или съмнения, свържете се със специалист.
Да се следи за засмукването на две малки деца не е лесно. Трябва внимание и непрекъснато наблюдение на процеса на кърмене.
Не забравяйте, че първите седмици са най-трудни. И че кърмата във всякакво количество е от голяма полза за здравето на вашето мъниче. А също така - храненето не винаги ще бъде толкова дълъг и досаден процес.
Комфортът и правилното засмукване на гърдите са ключовете за успешното кърмене. Използвайте възглавница за кърмене, за да намерите оптималната позиция и да облекчите стреса на китките, ръцете, раменете и гърба.
Въпреки че всичките ви сили и внимание ще бъдат посветени на бебетата, не пренебрегвайте собственото си хранене и здраве. Опитайте се да спите колкото е възможно повече. Пригответе голяма бутилка вода и пийте с всяко хранене. Хубаво е след кърмене бащата или някой от семейството да отведе децата. Така ще можете да си починете и да се занимаете малко със себе си.
Ако едно или и двете бебета се нуждаят от болнично лечение или са родени преждевременно, кърменето все още е възможно, но ще трябва да изчакате с него. Ако бебетата не могат да засмукват гърдите, можете да изцедите мляко, което да им предоставяте. Давайки шише с кърма, вашите бебета ще получат всички хранителни вещества, които съдържа коластрата. Доказано е, че кърмата намалява риска от сериозни заболявания, на които недоносените бебета са по-податливи, включително некротизиращ ентероколит и сепсис. Така че, ако вашите бебета получават дори малко изцедена кърма, сте създали най-добрите условия за тях.
Може да се наложи да изцеждате кърмата седмици наред. Но това не бива да ви кара да губите надежда. Ако бебетата поемат изцеденото, млякото отива там където трябва и вашите усилия си струват.
Има вариант едното бебе да бъде достатъчно силно, за да суче самостоятелно, докато другото ще се нуждае от изцедено мляко. В такава ситуация много майки предпочитат да изцеждат мляко за слабото бебе едновременно с кърменето на това, което суче.
Всяка опция има своите предимства. Докато не установите вашия вариант, пробвайте и двата. Ако можете да ги храните едновременно, ще спестите време. А това не е за подценяване, защото ще почивате през периода, който сте спестили с двойното кърмене.
Има много пози за кърмене на близнаци.
Помолете лекар да ви ги покаже. Така в различни ситуации може да използвате различни пози.
Ако се събужда само едното бебе, вариант е да събуждате и другото, за да ги храните заедно. Може да ви е по-удобно да хранете бебетата поотделно, когато поискат те, или да събудите второто, след като нахраните първото. Можете да комбинирате и трите варианта.
Кърменето на две бебета едновременно на обществени места е още по-сложно. Но можете да си купите специални пелерини, за да не се смущавате.
Някои майки „нарочват” на всяко бебе конкретна гърда и постоянно го хранят от нея. Но е по-полезно да се редуват млечните жлези, в случай че едната произвежда повече мляко от другата. Този проблем може да възникне в ранните дни, особено ако едно от бебетата е по-слабо. Ако ги редувате, по-силното бебе ще стимулира производството на мляко за по-слабото. Така и двете гърди ще започнат да произвеждат еднакво количество мляко.
Въпреки всички насоки, възглавници, помощ от таткото и всички усилия, вие не се справяте. Има и такъв вариант. Не изпадайте в паника и не се обвинявайте. Кърменето на много бебета е обезсърчаваща задача.
Потърсете психологическа подкрепа и експертна помощ на всеки етап от кърменето. Не се страхувайте да помолите семейството си да се грижи за вас, за да можете да се грижите за най-малките. И не правете каквото и да е на всяка цена.
Преди няколко дни ви показахме снимки на модела Ашли Греъм, когато сподели с последователите си в социалните мрежи, че вече е точно в 40 седмица и очаква появата на близнаците всеки момент.
Е, те вече са тук. Ашли обяви, че момченцата са родени здрави и щастливи в дома им в петък (7 януари) рано сутринта.
Моделът се надява скоро да сподели повече с всички, които се интересуват какво се случва с нея след раждането, но засега ще си даде време за възстановяване и почивка заедно със съпруга ѝ и трите ѝ момчета.
Съвсем скоро - на 18 януари, първото ѝ дете със съпруга ѝ Джъстин Ървин - Айзък, ще навърши две години.
Всеки момент разкошната Ашли Греъм, която ние много харесваме, ще роди близнаци. 34-годишната Греъм пусна снимки в своя Инстаграм, с които показва, че вече е стигнала термина си и все още чака децата да си изберат рождения ден.
“Датите на термина са просто предположение. Бебетата винаги идват на рождените си дни”, пише Ашли Греъм към снимките. Тя очаква момчета и има още едно момче на близо 2 години.
През септември Греъм и съпругът ѝ Джъстин Ървин обявиха, че очакват близнаци. През цялата си бременност Ашли Греъм не спира да споделя с последователите си през какво минава и как се променя тялото ѝ.
Една от снимките ѝ, на която позира гола, предизвика доста положителни реакции от последователите ѝ особено с надписа към нея: “Джъстин каза, че стриите ми приличат на дървото на живота”.
Това е щастливата история на семейството на Уитли Кокси, която никак не започва с радост, когато младата двойка прави опити за дете. Само хора, които са се борили с невъзможността да забременеят, знаят колко тежко и изтощително – и физически, и психически, е цялото занимание. Уитли и Джарод обаче не се отказват, но им се налага да минат през доста перипетии, докато накрая им се случват буквално чудеса. Като това да имат близнаци... с един месец разлика.
Винаги съм била от хората, които планират. Няколко месеца след като със съпруга ми се оженихме, решихме, че е време да започнем опити за дете. След като опитвахме няколко месеца, си дадох сметка, че не мога да планирам всичко.
През ноември 2015 г. вече бяхме опитвали безуспешно около година и затова отидохме на гинеколог. Надявахме се на някакви отговори, но не получихме много. Гинекологът ни насочи към клиника по безплодие.
През следващата седмица вече се подготвях за хистеросалпингография (процедура, в която се преценява състоянието на маточните тръби), а на следващия месец узнахме, че съм бременна. С Джарод бяхме страшно щастливи.
За съжаление, радостта ни скоро премина в сълзи, след като направих спонтанен аборт няколко седмици по-късно. Това беше най-трудното нещо, през което бяхме минавали досега.
Изобщо не можех да разбера защо всички останали жени забременяват и раждат здрави бебета, само аз не можех.
През следващите две години взех безброй хапчета, минах през толкова процедури, вземаха ми кръв толкова пъти и всичко минаваше от посещение при лекар до посещение при лекар. Нищо не проработи. Бях съсипана. Чувствах, че разочаровам Джарод. Знаех колко много иска деца… И аз не можех да го даря с единственото нещо, което искаше повече от всичко.
През лятото на 2017 г. вече мислех за осиновяване. Обсъдих го с Джарод, но той не беше съгласен. Обикновено е много отворен към идеите ми, но този път беше различно. Спрях да говоря за това, но започнах да се моля Господ да промени мнението на Джарод и да ни даде възможност да осиновим, ако Неговата воля е нашето дете да е осиновено.
През ноември почувствах, че трябва да спра лечението за безплодие, но не исках да изпускам нещата от контрол. Малко след това Джарод ми каза, че иска да продължим напред и да се опитаме да осиновим дете. Бях шокирана.
Започнахме целия процес по осиновяване с проучвания, домашни посещения, документи, посещения при лекар и ходене на курсове. Работихме здраво върху профилите си, за да може да получим одобрение. След месеци труд домът ни вече беше готов и отворен за бебе. Беше 1 януари 2018 г.
Когато обявихме, че ще осиновим бебе, имаше един коментар, който изпъкна: „Когато осиновите, ще забременеете. Случва се на всички“. Мразех този коментар. Хората не разбраха ли през какво минахме? Колко време сме се опитвали да имаме дете? Никой не знаеше дали ще се случи нещо такова. Това, че някой се опитваше да омаловажи трудностите, през които минахме, и решенията, които трябваше да вземем, много ме нарани.
През февруари 2018 г. бях насред стимулация за забременяване и просто си знаех, че не съм бременна. Пак започнах да се моля този път с идеята да получа някакъв знак дали трябва да спра с лечението за безплодие. Имах нужда нещо да ми подскаже, че правим правилното нещо.
Бях безкрайно притеснена, че съпругът ми ще ме помисли за слаб характер, задето искам да спра. Чудех се дали няма да реши, че се отказвам от общата ни мечта за деца.
Още не сме свършили, скрол надолу
И тогава една сутрин се събудих и просто вече мислех по различен начин. Бях спокойна за всичко. Казах на мъжа ми, че приключвам със стимулациите и че не искам да ги правя повече.
Какво отговори ли? „Знам. Знам, че от известно време ти е писнало, но исках сама да вземеш това решение. Обичам те, каквото и да става. Ти си най-силният човек, когото познавам, заради всички неща, през които мина заради нас.“ Тогава осъзнах, че Господ си има план за нас, просто трябваше да Му се доверим.
До юни 2018 г. вече бяхме сменили осиновителските компании и къщата ни отново беше готова за бебе. През август ми закъсня. С 3 седмици. Съпругът ми ми каза да си направя тест, но аз се инатях. „Не, не съм бременна. Няма да давам пари за тестове.“ Но в крайна сметка взех един. И бях БРЕМЕННА. Най-големият шок в живота ни!
Решихме да продължим с осиновяването, но ще се насочим към майки, които трябва да родят след мен.
На 24 октомври 2018 г. ни уведомиха, че има майка, която е избрала нас за родители на бебето ѝ. Терминът ѝ беше 3 седмици след моя и живееше на 14 часа път от нас.
Чувате ли ме? Разбирате ли какво казвам? След ГОДИНИ в опити да имаме дете, сега се оказва, че ще имаме ДВЕ! Приятелите ни планираха парти за разкриване на пола на бебето и на купона обявихме на всички, че има майка, която ни е харесала за родители на нейното бебе. Трябваше да видите лицата им. Говоря ви за абсолютен шок за семейството ни и най-близките ни приятели! Както сме си само двамата, изведнъж към нас ще се присъединят две момченца, и то само с месец разлика.
Превъртам набързо до март 2019 г. Бременна съм в 36 седмица и лекарите решават, че трябва да извадят бебето, защото водите ми са спаднали ужасно много. Влизах в болница заради това през цялата бременност и бях готова вече да се срещна със сина ни.
Той се роди на 22 март. След 3 седмици и половина в интензивното отделение за новородени Джеб най-накрая си дойде вкъщи.
Имахме точно една седмица, за да се нагодим към живота с новородено, когато ни се обади адвокатът ни и ни каза, че е раждането на майката, чието дете ще осиновим, ще бъде индуцирано (изкуствено започване на родилния процес). НА СЛЕДВАЩАТА СУТРИН. Какво?!
Мислехме си, че ще имаме поне месец да се нагодим към живота с едно бебе, преди в компанията да влезе още едно новородено. Оказа се, че са ѝ изчислили термина грешно. Той е бил същият като моя и вече преносва със седмица. Главите ни направо избухнаха.
Приготвихме се колкото се може по-бързо и тръгнахме на 14-часово пътуване с каране през нощта, за да може да сме там, когато се роди второто ни момченце. Денят беше 25 април.
Пристигнахме в болницата половин час, след като той се беше появил и успяхме да се видим с рождената му майка. Тя ни подаде бебето и видяхме Портър за първи път. Имаше толкова много сълзи от щастие.
Прекарахме известно време с Портър и биологичните му родители, след това го запознахме с брат му Джеб. После дадохме възможност на родителите на Портър да се сбогуват с него. Изписаха го на следващия ден, а ние останахме още няколко дни, за да се финализира процедурата. След седмица вече беше официално наш.
Можете ли да повярвате, че сега сме родителите на две прекрасни момченца, които са родени само месец и няколко дни едно от друго?
Ще ми се да се върна назад във времето и да посетя Джарод и Уитли от 2015 г. и да им кажа: „Само се дръжте. Знам, че ви е трудно да вдигнете поглед от болка и притеснение. И по-трудно ще стане. Ще има изпитания, разбито сърце, борба с безплодието, която ще ви съсипе, и един милион „не“-та. Ще ви се иска да се откажете. Ще сте огорчени и отчаяни и няма да разбирате защо точно на вас се случва. Но Господ си има план за вас“.
Като се обърна назад, с ръка на сърцето мога да кажа, че съм благодарна за трудностите. За обърканите планове, за съкрушените сърца, за разочарованията, защото те ни доведоха точно там, където трябва да бъдем.
Историята на Уитли Кокси е разказана от нея за cafemom.com.
Днес в Майко Мила е Елена Раличкова с шеметния разказ за неочакваното начало на раждането на нейните близнаци. Неочакван е бил моментът, неочаквана е била и реакцията на мъжа ѝ. Неочаквана, но твърде забавна. Посмяхме се на негов гръб.
Преди 6 г. на вчерашния ден, точно в 8:45, ставам от леглото и ми изтичат водите в 33 седмица. И каква си мислите е първата ми мисъл: “Добре, че подминах килимчето, че Павката ще полудее”.
Хванах стирката (да, във Варна е стирка) и започнах да бърша. Изчистих. Влязох в банята. Приготвих багажа. Избрах си рокля и извиках един приятел с такси да ме закара до болницата, която е в края на нашата улица, но не ми се рискуваше да ходя пеша.
Той, супер притеснен, пристига на входната врата и предлага да ме носи до колата... "Пахахахаххахахах", избухвам аз. Как се носи кит (бременна с близнаци)?
Звъня на Павката: "Стегни се, не ми се шашкай само. Изтекоха ми водите, багажът ми е до входната врата, донеси го в АГ-то".
Той: "Ама аз не разбрах, трябва ли да идвам, или мога да си остана на работа?"
Аз: "РАЖДАМ, естествено че трябва..."
Минава повече от час, а трябваше да е в болницата за 15-ина минути. Всички чакаме да дойде Павката с багажа.
Лекарят ме чака, акушерките ме бъзикат, че се е уплашил и няма да дойде, вече цялата болница ме бъзика. Павката го няма.
Звъня, вече истерично: "КЪДЕ СИ? Не мога да родя, докато не ми донесеш тъпата нощница от багажа...”
Павката: "Идвам... идвам..."
И така още половин час. Вече в истерия звъня и нареждам...
Той: "Аз съм тук, но не те намирам..."
Аз: "Как не ме намираш? КАК? Аз съм в болницата вече повече от час, как точно не ме намираш?"
Събрали са се вече лекари, акушерки, даже санитарката и чакат да видят, кой е този младеж, дето цялата болница него чака.
ПРИСТИГА. Бил объркал болницата със... ЗДРАВНАТА КАСА, която е два пъти по-далече от нас, отколкото болницата и изобщо не прилича на такава.
Исках да го пребия, ама имах по-важна задача – да родя Самуил и Борил.
Почти година измина, откакто живеем в пандемия. И Дженифър Лопес е един от хората, на които страшно много липсват семейството, приятелите и споделените моменти с феновете. Сега, когато все пак има някаква светлина в тунела, изключителната Лопес – изпълнител, предприемач и майка на 12-годишни близнаци Ем и Макс, казва, че е доста по-обнадеждена за 2021 г.
Parents наскоро разговаряха с нея за уроците, които е научила за себе си и за родителството по време на пандемията. Ето какво споделя тя:
“Мисля, че най-важното е всички да продължим напред бавно, но сигурно”, казва Лопес. Звездата няма търпение да започне животът след месеците в социална изолация. “Иска ми се просто да ходим малко по-често на ресторант и да не носим маски някой ден”, казва тя. “Да сме малко по-спокойни и да можем да прегърнем, когoто си искаме – малки неща”, добавя Лопес.
Както повечето родители, и Лопес смята, че пандемията е преместила погледът ѝ предимно към семейството. “Мисля, че всички се справяхме добре. Работехме здраво, правехме всичко по силите си за семейството и после, изведнъж, дойде карантината, оставаш си вкъщи и осъзнаваш “Еха, гледай колко много неща съм пропускала!”.
Дженифър Лопес разказва още как едно от най-любимите ѝ неща по време на карантината било това, че може да вечеря с децата си всяка вечер. “Абсолютна благословия и, Господи, колко бързо растат”, възкликва тя.
Всичко това ѝ е отворило очите и я е накарало да забави темпото. “Да, разбира се, трябва да работя, но имам нужда от повече баланс. Не може само да се работи за сметка на някакви кратки, откраднати моменти с децата”, споделя тя.
“С децата ми винаги съм най-щастлива, винаги ми е най-забавно и винаги съм го знаела. Обаче бяхме в нещо като колело на хамстер. И все едно вселената сложи край и каза: “Всички да слизат от колелото! Припомнете си кое е най-важното и животът ви ще се промени”. Бях прекалено концентрирана в работата си доста време, както и повечето хора.”
“Децата ми ме вдъхновяват всеки ден. Децата ни учат на страшно много неща. Постоянно ни предизвикват. Постоянно ни карат да мислим за живота, за това как да вземем правилните решения, защото в крайна сметка се налага да решаваме и за тях. Децата ни учат не просто как да обичаме повече, но и как да сме по-търпеливи и разбиращи.”
Бременността е толкова красив и вълшебен момент и в същото време си е голямо изпитание и за духа, и за тялото, пише Лили Бъртън, а ние няма как да не се съгласим с нея.
Не само че тялото ти се променя и нямаш никакъв контрол върху хормоните си, но може и да се наложи да се справяш с хора, които се бъркат прекалено много и са несъзнателно (или пък точно обратното!) нетактични.
Когато бях бременна, постоянно имаше някой с непоискан коментар, но най-лошо беше накрая, тъкмо преди да родя. И понеже искам да помогна на всички да се чувстват по-добре, ето тук съм събрала 5 неща, които никога, НИКОГА не бива да казваме на бременна жена, наближаваща термина си.
“Еха, огромна си”, “Коремът ти може ли да стане още по-голям”, “Изглеждаш все едно ще имаш близнаци”.
Никой не иска да му казват как коремът му е огромен, нали? Вместо да се коментира размерът на нечий корем, може просто да кажете колко чудесно или невероятно е, че вътре в този корем расте малък човек.
… изморена. …нещастна. …подута.
Има голяма вероятност тази жена наистина да е уморена или нещастна, или подута, даже може и да е трите неща едновременно, но надали има нужда да ѝ се казва. Не е лошо да се посочат позитивните вместо негативните неща.
Знам, че това се казва с добри намерения особено от родители ветерани, които се опитват да обяснят на хората, на които ще им е за първи път, да спят, преди да се е появило бебето. Обаче това НИКАК НЕ ПОМАГА.
Когато бях много бременна и без друго вече не спях, защото ми беше адски неудобно. И когато хората ми казваха нещо подобно, ми ставаше още по-напрегнато, защото се плашех, че след раждането съвсем няма да мога да спя.
Бременните приличат ли на врачки? Когато наближаваше да родя, ми задаваха този въпрос толкова много пъти и, честно казано, беше последното, което исках да чуя. Бях ужасно нещастна и се молех бебето да излезе преди термина, защото ми беше писнало да съм бременна.
Бих разбрала хората, които ме питат кога ще се роди бебето, ако имах планирано цезарово сечение, но и с двете ми деца разчитах на естествено начало на раждането. Този въпрос изглежда безобиден, но е много изнервящ, защото обикновено е последван от репликата “Кажи му да побърза!”. Де да можех…
Ъъъ… ДА.
Родих дъщеря си точно в 39 седмица, а сина ми в 38 седмица и 4 дни и въпреки това ми задаваха този въпрос. Според мен това е един от най-ужасните въпроси.
Беше ми толкова неудобно, че единственото, което исках, беше да родя. А постоянните коментари как трябва да побързам и да раждам направо ме вбесяваха. Дори не бях стигнала до термина си, а си представям какво би било, ако бях преносила.
Знам, че всички тези коментари идват от хора с добри намерения или не особено информирани какво може да звучи обидно или неуместно за една бременна жена. Искаше ми се да опиша всичко това, не за да обезкуражавам някого, а за да помогна да се разбере какво казват и как това може да засегне някого.
Най-хубавото, което можете да направите за бременна жена, която обичате, е да бъдете до нея и да я подпомагате колкото можете. Ако се чудите и нямате идея какво мило да кажете, по-добре не казвайте нищо.
Хелоуин е. Напоследък и тук празникът се отбелязва от странно изглеждащи хора и неизвестен брой безразборно изядени бонбони от ходещи насам-натам деца. В което разбира се няма нищо лошо и нищо страшно.
Страшното е, ако живееш в Хелоуин постоянно, както Елица Златкова, която реши да ни запознае с децата си върколаци.
За децата еднорози сме чували (не че сме ги виждали), но за върколаците, признаваме си, ни е за сефте. Оказва се, че има и такива и ужасът (веселбата) е пълен!
Онзи ден карайки на път за работа, чух по радиото, че ще има „синьо пълнолуние“ в събота. Стана ми някак забавно, защото се сетих за Смърфовете, от друга страна си помислих, че е доста подходящо точно за Хелоуин. И леко зловещо и страшно като се замислиш.
Но на мен не ми трябваше да се замислям.
Аз ЗНАМ, че ще има пълнолуние, и го знам от 5 дни, защото винаги разбирам по децата ми.
Имам близнаци върколаци!
Моите деца никога не са били от спящите и са тотално далеч от „еднорозите“, да кажем – на другата крайност, но преди пълнолуние е нещо страшно!
Не че не спят цялата нощ, но просто си стават по няколко пъти, разхождат се, идват, будят ме и то не едновременно – редуват се (както повечето неща при близнаците).
Едната нощ е едната, следващата е другата, понякога една след друга през някакво време, никога заедно, или почти никога.
Разбрах, че са върколаци още като бебета и специално следях дали има връзка с луната. Може да е съвпадение, но точно най-тежките им (ми) нощи, са били преди пълнолуние. Аз всъщност по тях и разбирам, че има пълнолуние, защото имам и друга работа, освен да засичам кой ден луната ще е кръгла.
Ясно е, че циклите на луната определят разни неща като кога да се подстрижеш, за да ти расте по-бързо косата или кога да не ядеш, за да отслабнеш… Знам, че лунните фази влияят на много хора, включително и на мен, но не ВСЕКИ път.
Както и да си разсъждавам, ясно е, че аз ще продължавам да не спя в тези дни от месеца.
Не стига, че недоспиването е постоянен спътник в живота на младите майки поради всякакви физиологични причини като колики, зъби, фази на растеж, а сега и добавяме разни странични неща като пълнолуние.
Става все по-трудно и не е честно! Но това е положението!
Честит Хелоуин! Тази година ще се маскирам на майка вълчица.
