Продължаваме поредицата си „Да оцелееш като родител в дигиталния свят“, която правим съвместно с Yettel, с нов казус, свързан с критичното мислене и с разни съмнителни истории, които (някои от) любимите инфлуенсъри на децата ни им представят като факти.
Получихме следното писмо от наша читателка:
(Запазен е оригиналният правопис.)
Децата ми (момчета 9 и 11 г.) гледат в YouTube разни инфлуенсъри, които разпространяват невярно съдържание или някакви конспиративни теории. Имат родителски контрол, но се оказа, че са стигнали до тях през други устройства на приятелчета. Разбрах го когато ги чух да си говорят за кацането на луната. Говорихме по въпроса, че не всичко в интернет е истина. Но не мисля, че бях много убедителна. Има ли някакви практически примери, които мога да им дам и как се да им докажа, че това са конспирации и неверни истории? И какво отговарям като ми кажат - “Какво като не е вярно’?
В нищенето на казуса този път ни помагат Иглика Иванова и Петър Кънчев.
А сега направо на въпроса:
Отговорът на конкретния казус е пряко свързан с критичното мислене и как да го изграждаме в децата си, за да бъдат медийно грамотни. Или казано иначе – да имат възможностите да навигират осъзнато в океана от твърдения в съвременната дигитална среда.
Изграждането на критично мислене е трудно: „Защото процесът на критичното мислене не се изучава системно и целенасочено в училище“. Така смята Петър Кънчев. И допълва: „Критичното мислене стои в основата на ефективното общуване, творческото мислене и разрешаването на проблеми. Критичното мислене ни помага да задаваме правилни въпроси и да поставяме значими проблеми, да оценяваме и отсяваме информацията според обективни критерии, да изразяваме ясно позициите си, да търсим убедителни аргументи, да правим логични заключения, да разглеждаме проблемите от различни гледни точки и да избягваме пристрастия и предразсъдъци.“
С други думи, критичното мислене ни позволява да правим разлика между мнение и факт – съществено умение, когато говорим за комуникация в различни социални мрежи и потребяване на съдържание в 21. век. От тестовете PISA в последните години стана ясно, че всъщност много малък процент от българските ученици могат да направят разликата между мнение и факт, т.е. те не използват критично мислене при преценяване на източниците на информация.
„Както и за всяко друго нещо – последователно, с примери, преди всичко лични, със спокойни обяснения, с много търпение“, казва Иглика Иванова. Според нея е важно да покажем на децата, че трябва да използват присъщото за възрастта им любопитство и да си задават въпроси.
И както всяко друго умение, критичното мислене може да се тренира. Или както обяснява Иглика: „Интерпретиране, анализиране и оценяване на информация под всяка форма, както и на въздействието, което оказва. Съпоставяне със собствените знания и убеждения; установяване на целта на създателя на съобщението, както и на разпространителя. Упражнявани системно и осъзнато, всички тези елементи на медийна грамотност ще се превърнат в рефлекси и в необходимост.“
Според Петър Кънчев, освен че трябва да даваме личен пример, е добре и да имаме предвид как се обсъжда казусът. „Ако целта на родителя е да „докаже“ на децата, че се попаднали на – и съответно възпроизвеждат – невярна информация, битката е загубена, преди да е започнала. Критичното мислене не може да бъде наложено“, смята той. И допълва, че то по-скоро може да бъде провокирано с подходящи въпроси: „Много интересно видео! Разказвачът как достигна до това заключение? Какви доказателства представи за тезата си? Какви аргументи представи? Какви биха били контрааргументите? Можеш ли да се досетиш за други обяснения / възможни заключения? Ти провери ли информацията и в други източници? Каква е противоположната теза?...“
Едно е вие да разкажете история на детето си или да му предложите ваш източник на информация, съвсем друго е то да я чуе от инфлуенсър или да му я сподели приятел, на когото вярва. Разликата е в това, че „родителското тяло“ обикновено губи от актуалния кумир в битката за достоверност.
Възрастта, в която децата започват осъзнато да потребяват съдържание онлайн, е и възрастта, в която започват да следват и да подражават на различни кумири в интернет. „А също и възрастта, в която започват бунта срещу авторитета на родителите и обществото“, допълва Петър Кънчев. „Изборът на въпросните кумири може би е направен тъкмо с такава цел, дори тя да не е съвсем осъзната. Нека децата сами стигат до заключения за добронамереността и истинността на източниците си на информация, като задават правилни въпроси. Това ще структурира мисловните им процеси и ще изгради у тях навици за критична оценка на информация.“
„Децата, както и възрастните, обичат историите и се вживяват в тях. Освен това са склонни да ги разкрасяват, когато ги разказват пред публика. Склонни са да представят случки по сензационен начин, да преувеличават или дори напълно да изфабрикуват отделни елементи – за да бъдат интересни“, казва Иглика Иванова. „Без да бъдат осъждани, добре е да им се обръща внимание, когато го правят, за да се направи аналогия на поведението им с хора, които дължат известността си на начина, по който разказват истории.“
Когато говорим за популярни сред децата и младежите личности в YouTube или TikTok, които претендират, че разкриват загадки или истината, която малцина знаят, трябва да сме подготвени какво да обясним на децата си. И това е, че създателите на съдържание, публикуващи в платформи, могат – и в голямата си част се стремят – да печелят от дейността си. За някои тя е просто хоби, но за мнозина е бизнес – колкото повече последователи и гледания имат, толкова по-големи ще са печалбите им.
Според Иглика Иванова е важно да обясним на децата, че не всяка информация е знание и се основава на данни и факти, и че това, което им е нужно, за да бъдат информирани, са именно знания.
Кой от нас не се е хващал на фалшива новина в социалните мрежи?
Едва ли има такъв. Да не говорим на какви неща вярвахме в детството си! Тези неща не стигаха до нас през ютюбъри или тиктокъри, както уместно отбелязва Иглика, а от човек, когото харесваме, когото намираме за интересен или на когото искаме (или се очаква да искаме) да се харесаме. „Peer pressure – натискът на обкръжението, на средата. Поговорете с децата си, че не бива да правят компромиси със себе си и с принципите си, само за да се харесат някому или да бъдат приети от определен кръг хора. И им разкажете за случаи на предоверяване и (само)заблуда, на които сте ставали жертва вие самите“, съветва Иглика Иванова.
Да, можем да следим съдържанието, което потребява детето дори на собственото му устройство. Само че до определен момент. „Родителските забрани за ползване на определено съдържание или генерално на интернет работят до определена възраст, както става ясно и в самия казус. После са противопоказни, защото мотивират децата да крият онлайн поведението си от родителите“, смята Петър Кънчев. И добавя: „Децата трябва да се чувстват свободни да опитват и да споделят преживяванията си без страх, че ще бъдат съдени за тях.“
Иглика Иванова дава практически съвет как да подходим към създаването на профили на децата в различни платформи, където най-често се потребява съдържанието.
„Българското законодателство определя 14 години като минимална възраст за регистриране на профил в Instagram, Facebook и т.н. Децата обаче не са само в социалните медии и не всички се интересуват от тях. Те използват много интензивно приложения за съобщения и сървъри като Discord, Telegram, Snapchat и т.н. Голяма част от информацията получават именно оттам – от кръга, в който искат да се впишат.
Не надничайте над рамото им – те имат право да общуват едни с други. Вместо това опитайте да отложите създаването на профили и за тези приложения. Вариант е и самите вие да сте в тях и да комуникирате с децата си на техния език през самите приложения. Да, това може да означава да се научите да общувате с джифове, съкращения и емоджита, но освен че ще са забавлявате, по този начин ще ги предразположите да споделят всичко, което ги впечатлява и притеснява.“
Виртуалният живот на децата ни няма нищо общо с нашия. Няма и да има. Ако ние трябваше да се справяме основно с резонните притеснения дали зад pesho14 в mIRC не стои всъщност някой 52-годишен чичко, а не 14-годишният Петър от съседното училище, то днешните деца се борят с какво ли не. Като почнем от същите казуси за фалшива самоличност и се стигне до deep fake видеата, някои от които са толкова добри, че могат да заблудят ерудиран възрастен с добро критично мислене.
Специалистите са категорични, че можем да ги подготвим за този живот предимно с примери. Това триминутно видео, препоръчано ни от Иглика Иванова, едновременно демонстрира и обяснява дълбоките фалшификации (deep fake) и ефектите от разпространението им, и е много подходящо като претекст за начало на разговор. И в този разговор можем да засегнем темата, че не толкова опасна е технологията – защото фалшификации могат да се правят и без особено сложни технологии. Опасен е фактът, че вече трудно се доверяваме сами на себе си, на собствените си очи и уши, кое е истина. Днес учените говорят за епохата на постистината.
Според Иглика Иванова спрямо възрастта на детето въпросите за виртуалните изживявания и за границите на реалността, на истинността и на човешкото съзнание и познание могат да бъдат обсъдени и философски.
„Философията неслучайно е дисциплина, включена в общообразователната подготовка. Философията и психологията развиват способността на човека за рефлексия и саморефлексия, изграждат навика да се разсъждава задълбочено и самокритично по всякакви теми, отнасящи се до заобикалящия ни свят; да се осмислят и разбират закономерностите и принципите, на които се подчиняваме като хора. Лъжите – във всички им проявления – са опасни, защото при липсата на всякаква фактологична информация или при невъзможността лъжата да бъде разпозната като такава, човек не би могъл да вземе информирани решения“, казва Иглика.
Според Иглика четенето, което ще помогне на децата да направят разликата между лъжа и фантазия. Едното ни вкарва против волята ни в свят от заблуди, а другото ни помага сами да режисираме историята, в която се потопяваме.
„Насърчаването на четенето и възпитаването в любов към четенето с личен пример и с помощта на прекрасни проекти като „Книговище“ е ключово. Видеоигрите също позволяват на човек да участва в написването на своето собствено приключение и преживяване. Това е важно, за да можем да разбираме както изразните средства и културните кодове, така и самите себе си – въображението си, страховете си, слабостите си, мечтите си, стремежите си“, казва Иглика Иванова.
Много често хората са склонни да вярват, че има нещо, което с користна цел се крие от широката общественост. „Липсата на доверие в човешките отношения, в науката, в институции и в медиите разкъсва обществените отношения и води до дълбоките разделения, на които сме свидетели днес. Да живеем заедно и в мир е невъзможно, ако не можем да се съгласим за основни факти. Злепоставянето, очернянето, всяването на страх и недоверие са техники, свързани с конспиративните теории, с които е добре децата да бъдат наясно“, казва Иглика Иванова.
Тя обръща внимание и на още един аспект от борбата с конспиративните теории – да си даваме сметка кой ги разпространява и с каква цел – дали е наш близък, който се е поддал на такива теории и ги преповтаря без умисъл, или е човек с користна цел.
Необходимо е да научим децата си да не се доверяват сляпо, а да търсят обяснение и потвърждение на теории, изказвания, обещания. „В противен случай ги обричаме на множество разочарования. Човешката мисъл сама по себе си е пристрастна, емоционална, неточна, частична, неинформирана и изпълнена с предразсъдъци и самозаблуди. Необходим е самоконтрол, чрез който тя да се озапти и да се използва за подобряване на живота ни“, смята Петър Кънчев.
Вижте повече по темата безопасен интернет в страницата на Yettel.
