Казвам се Елисавета, на 41.
Майка на три деца и съосновател на Майко Мила!
Цял живот съм вярвала в системата, в системността, разума, логиката и най-вече познанието и науката, защото познанието и науката са това, което ще ни спаси, когато нищо друго не е останало.
Аз съм онази майка, която е родила три пъти секцио по медицински причини. Тази, която и е успявала, и не е успявала да кърми. Нито шишетата адаптирано мляко, нито интимните и сладки моменти на кърменето са ми чужди.
Аз съм онази майка, която винаги безпрекословно е вярвала в медицината, лекарствата и никога не успя да припознае за свой начин на живот самолечението, алтернативната медицина и хомеопатията.
Аз съм онази майка, чийто календар с ваксини на децата е безупречно попълнен и когато има медицински проблем, единственият ход е да звънне на педиатър или сама да отиде на лекар.
И днес, с цялата ми убеденост в рационалното, искам да кажа нещо на всички жени, които ще прочетат този текст, независимо дали водят моя начин на живот или изповядват друга житейска философия:
Вашият живот, вашето достойнство, здраве, щастие и самочувствие са най-важното нещо, за да бъдете вие и семейството ви здрави и щастливи. Майката е в центъра на всяка родилна грижа по света и има защо.
Вие сте най-важното същество в процеса на раждане и е време да започнете да мислите за себе си като за такова. Не единственото важно, но най-важното.
И преди да ми обуете хипарските сандали и да ме пратите да раждам в плевнята, както много се опитаха в последните дни, ще спомена следното: според ежегодния доклад на ООН за световното щастие, е доказано, че най-важният фактор за отглеждане на щастливи, здрави деца, с амбиции и шансове за развитие, се оказва не доброто образование, социалния статус или походите в природата, а ПСИХИЧЕСКОТО ЗДРАВЕ НА МАЙКАТА.
Да, точно така.
Уравновесената, спокойна майка носи на децата си това, което нито парите, нито био вафлите, нито уроците по икебана могат да дадат. Увереността ви, че сте важна и че светът ви дължи уважение, както и вие на него, е това, което ще помогне на децата ви да станат тези, за които нощем се молите, докато не можете да заспите, защото няма майка на света, която не е лежала нощем, мислейки с тревога за децата си.
Но това няма как да стане, ако се отказвате от себе си. Ако приемате унижение, обиди, лошо отношение и го завирате нейде дълбоко в себе си. Ако пристъпвате боязливо напред с убеждението, че нямате право на нищо, освен да навеждате глава и да мълчите, стига детето да се роди здраво и да си го приберете у дома, защото там вече нещата са различни.
Вие имате право да бъдете щастлива по време на един от най-важните моменти в живота ви. Да, той боли, понякога нетърпимо, но проведен с внимание, любов и загриженост, може да остане в спомените ви като един от най-щастливите.
Преди да види първото си дете, жената няма представа какво ще я връхлети. То може да не я връхлети на секундата, може да стане след месец, но тази любов променя живота на жената завинаги. Изцяло. Необратимо.
До сърцето ѝ се появява друго сърце – на нейното дете, и завинаги остава в гърдите ѝ. Всяка майка заслужава да отпразнува мига, в който става майка. С екипа, който ѝ помага. С детето си. С партньора си, с близки.
Всяка майка трябва да ражда с упование в себе си. С внушение, че е силна и дава живот.
И всички, които участват в този процес, трябва да ѝ помагат в това ѝ начинание.
Не да я обиждат. Защото обидите в този тъй крехък момент остават завинаги. Ужасните думи, иронията, сарказмът и агресията се отпечатват по кожата ви.
„Аз ли да напъвам вместо теб?“
"Омръзна ми да ви раждам децата!"
„Айде, изсери го това дете“
„Като го правеше, не се оплакваше, а?“
„Лигла“
Няма жена на този свят, която да е заслужила, в който и да е момент от живота си, такова отношение. И ако някой успее да ви внуши, че сте виновна, затова че някой е бил агресивен с вас – не му вярвайте. Това е алибито на насилника.
Ще я чуете сто пъти поне в разговори за раждане.
Не, не се забравя. Ще забравите с какво сте нахранили детето си в 4-я месец, кога за пръв път сте му дали жълтък или броколи, но никога няма да забравите как сте го родили. Никога. И не трябва да забравяте, защото това е вашата среща с детето, което ще ви обича такава, каквато сте – ниска, висока, пълна или слаба. С червило, без червило. Разрошена или сресана.
То ще ви обича винаги, при всички обстоятелства, а вие ще сте готова да дадете душата си то да е добре. Това е велика среща и вие двамата заслужавате да се срещнете за пръв път в смях, радост и щастие, доколкото това е възможно, разбира се.
Не се забравя и Слава Богу. Още си спомням объркването през мъглата, когато видях първото си дете. Сладостта от появата на второто ми, огромно бебе и облекчението и сълзите, когато видях третото. Никога няма да забравя. Беше страхотно. Борете се за тези спомени, борете се да бъдете уважавана, обгрижена топло и с обич, за да не забравите никога.
и всеки, който ви каже друго, ви подвежда.
Да искате уважение и грижа не е да искате да родите в плевнята или да сте безмозъчна, ирационална особа с претенции. Не се оставяйте да бъдете манипулирани. Аз не само не съм раждала в плевня, ами не мисля, че някога съм стъпвала в плевня. И село нямам дори, на което да ида, за да видя дали случайно няма да ми хареса.
Аз съм майка на три деца. И съм важна. Достойнството ми, тялото ми, душата ми са важни. Най-важни. Трябваха ми много години, за да се науча да го казвам, но се научих. Сигурна съм, че и вие можете.
Мили и невероятно готини хора, участвали в конкурса „Мама и аз готвим“, който провеждаме заедно с издателство РИВА - оказа се, че сте толкова много, че ни отне известно време да подберем само пет от вашите супер разкази в думи и картинки, и да ги публикуваме за радост на всички, които ни четат!
Искаме да благодарим на тези, които ни писаха и споделиха личните си истории от кухнята – страхотни сте, на някои от разказите много се смяхме (ще ги прочетете по-долу), а вкусотиите, които правите заедно с децата си, ни причиниха чудовищен ГЛАД!
Изказваме и специални благодарности от Красимира към Теодора Петрова, която е разяснила какво означава йероглифът „с. л.“, а именно - „супена лъжица“, а не например "сто литра".
И така – дойде време да обявим победителите. В следващите редове ще прочетете историите на петимата наградени участници, ще видите техните снимки и рецептите на това, което се вижда на снимките!
Пожелаваме на всички чудно хубаво лято и много кулинарни творения – а победителите да очакват куриера, който ще им донесе книгата „Мама и аз готвим“!
***************************
Йоан и майка му Рали
Изпращам ви един разказ в картинки, който реализирахме преди четири години с моя тогава по-малък син. Отидохме да живеем в Аскона (Швейцария) и представете си - там заварихме средиземноморски климат и много слънце! Това беше първото сладко в живота ми приготвено просто, защото в мястото където живеем в двора живееше и една смокиня (стара баба, подпряна с пръти в ъгъла на двора), която реши през август да се скъса да ражда смокини.Тогава направихме и сладкото, като това наше първо приключение го снимах за приятелите ми от Фейсбук.
Обичаме да готвим заедно, но по-скоро да приготвяме нещата за ядене, защото това мое дете сигурно е дете от минал живот на Лидия Ковачева: дай му зеленчуци без сол и без зехтин - просто нарязани в една чиния, и не го търси... добре, че отидохме в държава близо до Италия, че прояде следолед (до 5-годишна възраст отказваше!)... и шоколад.
За съжаление, ние сме наематели там, където живеем, и тази година много страдахме, когато хазяинът еши и отряза бабата смокиня...а както може би знаете сладко от хортензии не става!
****************************************************
Павлина Симеонова
Мили ми Майки Мили! Общо взето, уча децата си да готвят от чист егоизъм.
Още от съвсем малки знаят, че в събота и неделя сутрин мама не се буди, освен ако не си мноооого, ама мнооогоо гладен или при друг природен катаклизъм. Спя леко и ставам рано. По моите виждания 8,30 е нормално време за ставане, виж, 7 часа, когато те стават, не е нормално. И те от малки знаят да мажат филии и да ползват микровълновата.
Една сутрин обаче (Явора е била на 4 г., а Тодор на – 2,5 г) чувам шушукане и суматоха в кухнята. Казвам си - „Аха, ще ме изненадват нещо!“ и търпеливо си доспивам, докато.... тадаааам:
„Мамо, ела имаме изненада, направихме закуска!“.
Влизам в кухнята и о, потрес!. На масата подредени чинии, салфетки, прибори, едно листо от палмата сложено във ваза, а в чиниите сипано по лъжица от отпадъците от предишната вечер, които бях изсипала в една тенджера да изхвърля. Обаче се постарали децата! Съжалявам обаче случая не е документиран.
На по-късен етап забелязах как всичко, в чието приготвяне са взели участие, е много вкусно и се изяжда без мрънкане. И мама захитря! Седя си като диригент на диванчето, пийвам си кафенцето и казвам кое как става (е, и помагам, когато е нужно). Вярно, че става бавно и закусваме по обяд, но пък те се забавляват, учат се, трупат спомени, а аз си пия кафето и им се радвам. Ама на 4 години бил малък да чупи яйцата - айде бе! Ама на 5 години не можела да се оправя с миксера - само гледайте! И дори месенето - с малко помощ докато стане компактно тестото, им се получава.
В момента Явора е на 12 г., а Тодор на 10 г. и спокойно ги оставям да експериментират в кухнята. 8 март 2016 г. ми показа, че мога да им се доверя напълно. Прибирам се от работа и по стълбите разпилени листенца от рози, следвам пътечката, минавам през кухнята, където забелязвам нещо не както трябва в мивката, но следвам листенцата, отварям вратата на трапезарията и там ме чакат балони, свещи, букет и крем карамел, достоен за Мастър шеф. И като ревнах, ама не от щастие (от щастие по-късно ревнах), като си помислих как са горили карамел и са вадили тавата с вряла вода и какво е можело да стане! Та от рев не документирах съвършено гладкия, без нито една шупла и с прекрасен златист карамел крем, който бяха направили, гледайки клипче в интернет!
После видях, че кухнята ми прилича на малък Бейрут!
А последната ми гордост е баницата на Тодор. Видя, че я почвам и каза „Искам аз!“
Ами, добре - сипах си вино, седнах и казвах кое след кое следва. Баницата стана У-НИ-КАЛ-НА! Обаче сега ще ви дам рецептата за кекса.
Разбивате 3 яйца с 5 супени лъжици захар. Добавяте 2 чаени чаши смлени орехи, 1 пакет натрошени бисквити (става с всякакви) и 1 чаена чаша брашно. Добавяте 2/3 чаена чаша олио, 2 чаени чаши прясно мляко (става и с вода) и 1 чаена лъжичка сода бикарбонат, угасена с 1 супена лъжица оцет. Разбърквате хубаво, печете и......ни споменавате с добро.
И накрая малко черен хумор - „Добрите майки оставят крем по бъркалките, по-добрите майки дават на децата да ги оближат, а най-добрите майки първо изключват миксера). (тук май ще възникне дебат).
*******************************************
Зиная Енчева
Казвам се Зиная Енчева и заедно със сина ми, Георги Енчев, сътворихме страхотен десерт - специално за Вас. Надявам се снимките да могат да Ви убедят в това колко хубав се получи.
Ползва се бутер тесто, което се разточва, а след като е готово, шоколадът се поставя в единия му край. Загъват се краищата, нарязани на лентички. Отгоре се намазва с яйце Пече се за 15 минути на 200 градуса.
**********************************
Теодора Петрова
Много сме развълнувани да ви изпратим едно от нашите съвместни творения в кухнята. Ние сме Борис (6.5 г.) Теди и Лъчо (няма значение колко години) и понякога готвим заедно. Любимо ни е да правим заедно торти, палачинки, коледни курабии. Тривиалните неща, като кисело зеле със свинско, ги готви обикновено Теди.
Веднъж направихме тримата заедно торта "Естерхази", която Борис видя в едно кулинарно списание и поиска да пробваме. След като пекохме блатове до откат и бъркахме два вида крем, и отделно глазура, сглобихме тортата и се оказа, че имаме "ситуация" - почти пълен провал! Кремът ни стана много рядък, защото Борис каза, че не иска да слагаме в крема орехи, както беше по рецепта. Всичко се разпльоска, но някакси я закрепихме, докато влезе във фризера, и той си свърши работата. После грозна - не грозна, си я изядохме. Но за сметка на вида, уверявам ви, беше много вкусна.
Но, нека да преминем към конкурса. Сега ви изпращаме сушито, което направихме заедно, защото по неведоми пътища се оказа, че нашето балканско дете, захранено с кюфтета, боб и супа топчета, изведнъж сподели, че е голям почитател на сушито. Знаете може би, че децата на тази възраст постоянно си правят класации - този приятел ми е на първо място, еди-кой си на второ и така... Честичко Борис ни пита кои са любимите ни цветове (на първо, второ и трето място), кои детски филмчета и прочие. Имахме разговор, в който той ни попита, ако попаднем на необитаем остров и имаме право да изберем само 3 храни, които можем да ядем до края на живота си, какво ще изберем.
Ние си изрецетирахме любимите неща, вкарвайки, разбира се и леко образователно-здравословен елемент в предпочитанията. И каква изненада! Като попитахме Борис кои три храни би избрал, той каза: суши, шоколад и млекце с мед и канела (това пие вечер преди заспиване). Извинете, ако изглеждаме от тези много модерните, био-вегански фамилии. Точно напротив, ядем си съвсем нормално, без кой знае какви отклонения, но ето - случва се и в най-добрите семейства... детето ни се оказа почитател на империалистично-ексцентричното ястие "суши".
Но стига приказки, хайде по същество. Прибрахме се и решихме дружно - ще участваме в конкурса. Какво ще готвим? - суши.
Противно на нагласите на незапознатите, суши се прави много лесно. Само трябва да имате няколко по-изчанчени продукти. Ето продуктите и начина на приготвяне:
1 пакет кори от водорасли Нури (продават ги във всеки по-голям супер)
250 г. ориз за суши
Оризов оцет - 2 с. л. (тук за корифейките от Майко Мила! пояснявам: това значи "супена лъжица") – ХАХАХА, КРАСИМИРА СЕ СМЕЕ С ГЛАС!!!
1 с. л. захар
1/2 с. л. кристална сол (морска, хималайска, обикновена - каквато имате. Имате основание за притеснение, единствено, ако на пакета “Сол” е в мн.ч. - има вероятност да са Соли за вана). И внимавайте с 1/2-та!
Около 250-300 г. пушена сьомга, която нарязвате на ивици с приблизителна дебелина от 1 см.
1 краставица, обелена и нарязана на дълги, тънки ивици
Няколко лъжици топено сирене "Филаделфия" - това е извън класическата рецепта, слагам го, за да стане сушито по-сочно и ароматно
Соев сос (аз предпочитам светъл)
Уасаби
Евентуално маринован джинджифил на лентички (продават го в буркан в по-големите супери)
Как се приготвя?
Сварява се оризът според указанията на кутията. Няма да ви губя времето - можете да четете. Само уточнявам, че аз не правя онези сложни процедури, описани в началото: да се измие, отцеди за 1 час в гевгир и пр. Направо го слагам да се вари, както е описано. Готовият ориз почива малко под затворен капак, след което го отваряме, за да изстине. Разбъркваме в малък съд оризовия оцет, захарта и солта и заливаме с тях ориза.
Разбъркваме добре (спецовете казват - с дървена лъжица. Напук съм пробвала и с метална - нищо не се променя!). Филаделфията може да я разредим в съотношение 1:1 като я разбъркаме много добре на каша с вода. Така става по-лесна за намазване вътре в рулцата, иначе е много твърда.
Слагаме едно листо Нури с лъскавата част надолу. Разпределяме по него възможно най-тънък пласт ориз. Голяма мацаница е, защото оризът за суши е много лепкав. Аз се спасявам от това, като честичко мия лъжицата с вода, за да не ми залепва. В единия край слагаме лентички сьомга, лентички краставица и малко Филаделфия.
След това навиваме стегнато (със или без бамбукова рогозка, аз лично не използвам). За да не се разпадне, крайчето на рулото може да остане свободно от ориз и да се намаже леко с вода, от която нурито залепва.
Изчакайте готовите рула да "починат" около 15 мин. Нарежете с остър нож на шайби, дебели колкото ви харесва и подредете в табла или чиния.
Хапнете със соев сос, уасаби и лентички джинджифил (ако обичате люто).
Приятен апетит!
Ако ви се иска да опитате това суши, но смятате, че има опасност да настъпи Трета световна война при опита ви да го приготвите, можете да ни се обадите, ние ще обмислим дали да не ви поканим на гости!
****************************************
Райна Атанасова
Изпращам снимки на Васил (на 3 години и половина), който забърква яйчената смес за козунак. Винаги е готов да помага, особено щом има копчета за натискане!
Изпращам и рецептата като снимка, защото Васил има 8-месечна сестричка, на която ѝ растат зъби.... вярвам, че ще ме разберете!
Всички тук сте запознати с безкрайния кулинарен талант на Майко Мила!, а който случайно е пропуснал да ни види как се вихрим в кухнята и хвърляме жълтъци по стените, веднага може да навакса във влога ни.
За незапознатите със скъпоценните ни умения само ще споменем, че на Красимира веднъж ѝ отне около 43 минути да нареже една глава лук, а Елисавета най-добре владее салатата от домати, където доматът е нарязан на три-четири едри парчета и е щедро поръсен със сол.
Ако навремето се бяхме въртели повече около майките ни, в моментите, когато са готвели телешко варено и мусака, може би и ние щяхме да имаме някакви по-съществени умения, но, уви, и двете не сме се въртели изобщо – затова най-високите върхове в кулинарните ни умения приемат образа на сандвич с кашкавал и клето пиле с ориз.
Не е като да не сме имали желание, обаче. Вече съм ви разказвала как един следобед реших да направи шоколадов кейк и отворих книгата с рецепти, писана на ръка от майка ми. Чашите с брашно и двете яйца не ме затрудниха особено, но когато стигнах до следния йероглиф
¾ ч олио
вашата приятелка, тогава в 4-5 клас, се облещи срещу написаното (Красимира освен много талантлива готвачка, е и свръх надарена математичка, и всичко, що има вид на дроби или уравнение с неизвестни, ѝ докарва обрив по врата с неизяснен характер).
След известно пулене реших, че това би трябвало да означава 3-4 чаши олио, така че отривисто грабнах цялата бутилка олио и щедро я изсипах в сместа – няма да се стискаме за 1-2 чаши, нали. Рядката кал, която се получи след добавянето на олиото, доста ме обърка и в паниката си реших, че ще е най-удачно да я изсипя през балкона, където бълвочът засъхна от слънцето и се превърна в една естествена хлебно-мастна топлоизолация.
Уменията ми претърпяха известно подобрение през годините и сега ПОНЕ различавам кога нещо е три четвърти и кога – 3-4. Вероятно никога няма да напълня патица с кестени, нито да направя на детето домашен бухнал козунак, но не го спирам, когато иска да се качи на стол до мен и да ме гледа с удивление как бъркам яйца в тиган (а то си е сложно – установила съм, че ако не ги бъркаш, изгарят) и иска да хвърля - от разстояние! - парчета сирене в него.
Наясно съм също така, че ще дойде момент, в който играта с омлета ще изгуби притегателната си сила, но поне ще съм научила това дете да прави пет-шест (ПЕТ-ШЕСТ, НЕ 5/6) бъркоча, с които ще може да се изхранва сам и няма да чака някоя клета жена (НАПРИМЕР АЗ!) да му свари пилешка супа и да му опече кюфте.
Но вие, мили ни майки, не сте такива. Вие сте едни умели и сръчни жени, които пълнят чушки, правят лазаня и знаят как да опекат гювеч без да си нарежат в него половината пръсти и да разсипят буркан с червен пипер в картофите. Освен това сме сигурни, че имате търпението да учите децата си как се вари яйце, как се пържи филийка и куп други завъртяни кулинарни тайнства.
Затова днес ви хвърляме ръкавицата – готварската, разбира се, и ви предизвикваме в един вкусен конкурс, наречен МАМА И АЗ ГОТВИМ, по едноименната книга на издателство РИВА.
Книгата cъдъpжa здpaвocлoвни и вкусни peцeпти, интepecни фaĸти зa xpaнaтa и зaбaвни общи кулинарни дeйнocти. От нея дeцaтa могат да се нayчaт ĸaĸ дa гoтвят и cepвиpaт xpaнaтa - разбира се, c пoмoщ oт мaмa, татко, по-голям брат, сестра или първа братовчедка.
А същo и ĸaĸвo cъдъpжa яйцeтo, ĸaĸ ce oтглeждaт pacтeниятa, ĸaĸ ce пpaви бpaшнoтo и дpyги въпроси, с които така или иначе децата ще ви застрелят в кухнята, та е добре да сте подготвени какво да им отговорите (в случай, че не знаете какво съдържа яйцето).
А ако ви се прииска веднага да се сдобиете с нея, можете да си я поръчате от Ozone.bg тук.
Та, ето какво очакваме от вас. В следващите 2 седмици (до 1 август включително) да пратите на имейл maikomilabg@gmail.com снимки от процеса на готвене, в който детето активно ви прави компания, като ви подава маслото от хладилника или бърка супата на котлона.
Бъдете креативни, покажете ни как сътворявате вкуснотии заедно с вашето дете (или деца!), илюстрирайте и готовото ястие, и не забравяйте да добавите и рецептата – току виж и ние се запалим по нея (въпреки че, доколкото се познаваме, по-скоро ще се запалим ОТ нея).
Ние пък ще ви наградим петте най-готини снимки и рецепти с книгата МАМА И АЗ ГОТВИМ, за да можете да усъвършенствате готвенето на четири ръце и да взимате акъла на всички, които ви идват на гости – включително и на нас. Защото ние може и да не умеем да готвим, НО УМЕЕМ ДА ЯДЕМ!!
И така – снимайте се докато готвите с децата, пратете ни доказателства за готовата продукция, напишете и рецептата, а ние ще ви наградим. Имате 2 седмици, запрятайте ръкави и започвайте! Успех и котлонът да ви е винаги на 6 (или на колкото там е добре да е включен!)
