Нели Трифонова, която редовно ни изпраща текстове по различни теми, отново е писала за емоциите на майката и детето. Този път текстът е свързан с адаптацията при тръгването на ясла.
Тази година септември месец не донесе очаквания хлад. Независимо от температурите обаче началото на учебната година си остава по план и за големи, и за малки. Дори и за най-най-малките. За някои това е повод за радост, за други – за тъга, а някои… Някои си оставаме със смесени чувства. Неминуемо обаче на повърхността отново излизат вечните теми, свързани с всичко хубаво и лошо, което ни очаква с настъпването на този период. А социалните мрежи традиционно са най-голямото бойно поле.
Що се отнася до най-малките (каквото е и моето дете), битки като „за и против адаптираното мляко“, „за и против режима“ и „за и против екраните“ са (временно) изместени от „за и против яслата“. Майки, бащи, баби, лели, стринки и работещи в ясли и детски градини спорят ожесточено кое е „най-доброто“.
От едната страна на барикадата са тези „за“ яслата. Обикновено те настояват, че детето ще се социализира, ще научи нови неща, ще свикне да спазва ред и като цяло ще „напредне“. Майката пък ще се върне на работа, ще продължи да се развива професионално, ще е отново сред възрастни хора, ще си „върне част от себе си“ и… най-накрая ще може да си изпие кафето, докато е още топло.
От друга страна са тези „против“. Те говорят за травми и цитират проучвания, че детето е най-добре да се отглежда в семейна среда до 3 години. Изтъкват, че всички „умения“ могат да се придобият у дома и че всъщност децата на тази възраст не играят заедно. Освен това групите (в яслите) са големи, децата боледуват често, системата е остаряла и в крайна сметка „защо сте ги правили тия деца, като не искате да си ги гледате, БЕ?!“.
По средата остават онези със смесените чувства. Като мен. Те вероятно биха се грижили по-дълго за децата си у дома, но в крайна сметка, както е казал народът – сиренето е с пари. Тук са (сме) и тези, които имат нужда да се реализират и по друг начин и… нека не се лъжем, не е лошо от време на време човек все пак да си изпие кафето топло.
Може много да си говорим за това как се стигна дотук. Как се стигна до това грижата за децата, себереализацията на майките и успешното финансово оцеляване на семейството да са често несъвместими. Като, разбира с, и по тази част от темата най-настървените воини ще намерят аргументи, контрааргументи, а понякога и най-обикновени поводи за заяждане. Но нека останем в реалността, в която в крайна сметка живеем. Ясла има и деца, които я посещават – също. Затова криво-ляво, за доброто на децата (а и на родителите), обявяваме (временно) прекратяване на огъня и слагаме на масата за преговори нейно величество Адаптацията.
Как да подготвим детето, какво да му говорим, колко често да ходим до яслата да я вижда предварително, какви книжки да купим? После за същинската адаптация – с родител ли да е, или без, колко да стои детето първите дни, да спи ли, да не спи ли. Говорим си и какво да очакваме и как да се справим с него – раздялата, плача, храненето, съня, боледуванията. И тайничко се надяваме, че имаме дете еднорог, което няма да плаче (много), ще ходи „с желание“ и няма да боледува повече от 1-2 пъти.
Потънала във водовъртежа на всичко това обаче, се питам какво всъщност се случва с майката. За връщането на работа, възможността да проведеш нормален разговор с друг възрастен и най-накрая да си изядеш обяда седнала и на един път – ясно. Но какво се случва вътре в майката. И тук пак имам предвид тези от нас със смесените чувства.
Сякаш вчера дъщеря ми беше всичко на всичко две шепи, сгушени на гърдите ми, а сега я държа за ръка и я водя по пътеката към входната врата, през която ще влезе. Сама. Без мен. Приемането на това, че детето ти постоянно расте и се променя и заедно с това става все по-отдел(е)на и самостоятелна личност, е неизменна част от това да си родител. Преминаването през тази врата обаче е нашата първа истинска раздяла и може би най-силното осъзнаване, че бебето ми вече не е бебе. И това е ужасно трудно.
Повтарям си, че тя знае колко много я обичам и че нищо не може да отмени това. Казвам ѝ, че съвсем скоро ще се върна и отново ще сме заедно. Опитвам се да запазя привидно спокойствие, защото знам, че аз и тя сме огледала и всичко, което чувствам, чувства и тя. Но как да неутрализирам болката от момента, в който виждам как вратата се затваря зад нея, а аз не мога да я прегърна и утеша?
Стоя отпред и си задавам хиляди въпроси. Дали ще успеят да я успокоят? Дали ще се грижат добре за нея? Дали все пак ще ѝ хареса там? Осъзнавам колко много време ще прекарва в яслата и как хората около нея ще станат неизменна част от живота ѝ, от израстването ѝ, от превръщането ѝ в личност. Дали ще са добър пример за нея?
Отдалечавам се и усещам физически как контролът вече не е изцяло в нас, родителите. Постепенната загуба на контрол също е част от това да си родител, но тук няма нищо постепенно. Мисля си за доверието. За доверието към мястото и хората, останали зад гърба ми. Знам, че чувството, че съм изоставила детето си е хиперболизирано. Че там наистина ще се грижат за нея, че все пак ще играе, ще срещне нови хора, ще има нови преживявания, нови емоции, а аз ще си остана нейният сигурен пристан завинаги.
Опряла съм гръб в оградата и прекарвам през ума си това, което ме чака сега. Работата, колегите, възможностите за реализация, може би в някакъв момент и… хобитата, мисля си плахо. Усещам вина, че „избирам“ малко повече себе си. Знам, че имам право да се вълнувам за едното и да съм тъжна за другото. Но това не прави противоречието по-лесно за осмисляне.
За първи път съм далеч от детето си за толкова дълго време. Повече от година съм градила тухла по тухла един нов живот, нова рутина, една цяла нова идентичност. Не беше никак лесно, а сега се налага да разруша 1-2-3 от стените и да започна отново. Дали ще се справя? Дали ще мога да съм толкова много неща наведнъж, колкото трябва, колкото всъщност знам, че искам и имам нужда да съм? Мисля си, че сега всеки момент с дъщеря ми ще ми е още по-свиден, още по-мил. Мисля си, че сега всеки момент за мен също ще ми е много ценен.
Чакам да взема детето. Вълнувам се. Дали ще плаче сега, или пък ще се зарадва да ме види? Прегръщам я силно, много силно.
Казват, че адаптацията в яслата трае различно за всяко дете. Някои се адаптират веднага, на други им отнема седмица, две, месец. Понякога тя така и не се получава. Питам се колко време отнема адаптацията на майката? Дали всъщност някога се случва изцяло? Или просто, както с много други неща в майчинството, продължаваме напред въпреки всичко. Въпреки въпросите, съмненията, вината, че може би това не е непременно „най-доброто“.
А всъщност, можем да водим безкрайни битки за това кое е „най-доброто“. Проблемът обаче е, че ние не живеем в идеален, стерилен свят и това „най-добро“ идва с толкова много условности, че в крайна сметка често се оказва, че в реалността то просто не съществува. Тук ми се иска да кажа, че в такъв случай, вместо да кръстосваме шпаги, е по-добре да помислим какво искаме да променим в тази реалност. Това обаче е амбициозно и дългосрочно начинание и междувременно можем просто да търсим повече начини да разговаряме, да слушаме, да се свързваме, да подкрепяме. Това със сигурност е най-доброто за всички.
Преди дни дирекция „Образование“ към Столичната община изпрати писмо на районните кметове, за да напомни на детските градини, че нямат законово основание да затварят през лятото. Като се позовават на Закона за предучилищното образование и Наредба №5 от 2016 г., в които е описано, че работното време на детските градини е 12 месеца в годината и няма предвидена ваканция.
Практиката в последните години беше да има дежурни детски градини във всеки район, за да приемат децата от затворилите. По този начин определени градини затваряха в един от месеците юни, юли или август за планов ремонт или друго основание като например натрупан отпуск на персонала. Но общината в своя документ уточнява, че от директора на детската градина зависи да изготви график през годината, така че персоналът да е взел своите отпуски, но и да не се прекъсва учебният процес. Допустимо е единствено директорът да затвори детската градина за основен ремонт. В тази връзка от общината са категорични, че ще следят за злоупотреби и „фалшиви“ основни ремонти. От общината посочват детските градини в район „Изгрев“ като добър пример, тъй като не затварят през лятото.
Това писмо нажежи обстановката. След провела се работна среща с участието на общински съветници от комисията по образование в Столичния общински съвет и директори на над 120 детски градини в София стана ясно, че много от директорите са против да работят без почивка през лятото.
Според Антонина Кенова, граждански активист в сферата на образованието и създател на „Трайна образователна национална инициатива“, крайно време е законът да се спазва. „Както е описано в Закона за предучилищното образование работното време на детските градини е 12 месеца в годината, а това означава, че те могат да работят със сборни групи още от юни, но не могат да затварят и да изпращат децата в т.нар. дежурни градини. Детските градини трябва да работят през лятото, освен ако няма планиран основен ремонт на сградата. Но напомням, че пребоядисването на коридора или стаите не се води основен ремонт.“
Пламена Николова, образователен експерт от фондация Risе България, е на мнение, че това е грешен ход на общината и се хаби ресурс. „Действително има злоупотреби и натиск върху родителите да не водят децата си през лятото, както и да се укрива информация за дежурни градини, но това се случва обикновено в едни и същи градини. И вместо да се справи с тази лоша практика, общината наказва добре организираните райони. Също така държа дебело да подчертая, че последните публикации и интервюта по темата оставят впечатлението, че градините затварят за три месеца от юни до септември и отварят в началото на учебната година, а това никога не е било така.“
Тя напомня, че градините винаги са затваряли за един от двата месеца – юли или август, с изключение на случаи на ремонтни дейности. „Ако има изключения и нарушения в гарантирането на дежурни градини в тези случаи, или ако в един район за юли или август са затворили всички градини, общината е отговорна да контролира процеса и да гарантира, че ще има подсигурен вариант за работещите родители. И това би следвало вече да се е случило, защото всяка година директорите се събират на срещи през пролетта, за да определят този график на дежурене. Ако пък в даден район е наложително градините да работят и през двата месеца поради малкия си брой, то нека се вземе разумно решение за този конкретен случай, а не едно универсално за цяла София, която е достатъчно голяма и разнообразна, за да не сработи то; както и да се осигури заместващ персонал“, казва още Пламена по темата.
Столичният общински съвет гласува да бъдат отделени 310 хил. лв. от общинския бюджет за изпълнение на програмата „Учим се заедно“. Чрез нея студенти ще помагат на персонала в общинските детски градини през юли и август, за да може служителите в градините да не бъдат ощетявани откъм почивка.
„Чисто организационно няма логика цяла градина да работи за минимален брой деца през август. Ако има такива нужди по райони и в конкретни квартали, в които има една детска градина, и децата се разпределят към съседни райони, нека тези данни се предоставят. Вече на тяхна база да се направи планиране за този район. В този смисъл е неадекватно такава реорганизация да се прави през април. Би трябвало още през зимата да е планирано. Защото съвестно и добре планиращите градини вече са предвидили какво и как ще правят през лятото. И те вероятно са уведомили и родителите. А в момента се създаде хаос и паника от рязката промяна“, казва Пламена Николова.
„Няма как да се работи изцяло без сборни групи през лятото“, смята тя, като допълва, че другият проблем е заявяването за присъствие месеци по-рано.
„Често родителите се застраховат и пишат максимално дни присъствие, а след това плановете им се променят и децата не отиват в заявените дни. Това означава храна на боклука, непредвидимо прекъсване или връщане обратно в отпуск на учителите, несигурност точно колко групи трябва да работят, дори ден за ден в дадена седмица“, обяснява Пламена. Според нея малко са присъстващите деца през август, дори при наличието на дежурни градини, каквато е практиката до момента.
„Едва ли се събират повече от 50 деца в една детска градина през летните месеци, освен в районите, където детските градини просто са много малко. Но тук се връщаме към проблема с недостига на градини по райони, който е първопричината. Не разбирам и аргумента, че като всички градини работят през юли, това значи, че няма да има сборни групи и всички групи ще са отворени за потенциално присъстващите 2, 3 или 5 деца“, казва още тя.
„Когато лекарят ни е в отпуск един месец през лятото, отиваме при друг или чакаме нашият да се върне, ако държим на него и случаят го позволява. Не очакваме да работи без прекъсване като поточна линия, защото това е трудна и отговорна работа с хора и води до лесно прегаряне. Учителите в училище също използват ваканциите на децата за почивка, а такива има и през годината, макар и кратки, за разлика от детската градина, която е целогодишна услуга“, казва Пламена Николова.
И допълва, че за нея е важно учителите да имат възможност качествено да се отделят от процеса и да си починат, за да са налични и адекватни през цялото останало време от годината. „Те нямат възможност за хоумофис или работа от разстояние за разлика от много други професии особено след пандемията. Не бива да се допуска противопоставяне между учителските и родителските нужди. Разбира се, че работещите родители, за да продължат да са такива, имат нужда от алтернатива и през лятото, защото малцина имат 60 дни отпуск или възможност да вземат пълен месец наведнъж. Затова и решението е заместващ персонал и разнообразни възможности за занимания през лятото за всички деца.“
Все пак Пламена казва, че е важно да се дава възможност на родителите да прекарват време с децата си, а не просто да имат къде да ги оставят, докато работят цяло лято. Такива са и практиките в повечето европейски държави, където грижата е не само негарантирана и платена, но може да е по-скъпа в периода извън учебната година. В същото време общините се стараят да създадат възможности и да дофинансират родителската издръжка за малките деца под формата на различни ваучери или компенсации за такси. Все повече родители избират дистанционните възможности за работа не само заради гъвкавостта, а и за да имат опция да не са физически свързани с работно място, което освен всичко друго позволява и да се пътува по-често. Това също поставя въпрос за реалния обем на нуждите на големите градове през лятото от напълно отворени детски градини.
Пламена ни споделя каква е организацията през лятото в други държави. Обикновено те просто затварят планирано за 3 седмици през август и хората си организират почивката тогава. „Такава е организацията в Исландия например. Друг добър пример е от финландската столица Хелзинки, където само някои детски центрове остават отворени през лятото, като както децата, така и персоналът сменят мястото, което посещават или в което работят.
За децата това може да е стрес, но също така може да е и интересно ново преживяване. Друг важен детайл е, че през лятото децата и учителите прекарват много време навън в различни дейности, свързани с природата и хубавото време – нещо, което не се коментира у нас. Какво всъщност правят децата през лятото и дали посещаването на детска градина през август не означава просто стоене в стаята, колкото да мине денят, и липса на условия за игра през горещите летни дни?“, казва Пламена.
И все пак, дори в непрестанен режим на работа, има сборни групи във всяка детска градина и някои деца страдат от тази промяна, както и от смяната на обстановката, на учителя и на останалите в групата деца. Според психолога Теодора Генова практиката на сборните групи или преместването на децата в напълно различна детска градина не е препоръчителна. „При най-малките това може да доведе до сериозно емоционално сътресение и повишена тревожност. Не е изключение това да се наблюдава и при по-големите деца – някои от тях просто не се адаптират толкова бързо и също могат да страдат от такава промяна. В крайна сметка в образователната ни система съществуват достатъчно предизвикателства и едно допълнително преместване и смяна на средата по-скоро би причинило вреди, отколкото ползи.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Тя подчертава, че възрастта на детето и дали вече е преминало през първоначалния адаптационен период са ключови фактори. „Нека не забравяме, че по-големите деца са имали повече житейски опит, чрез който са се научили, че се налага да се адаптират към различни ситуации. За по-малките обаче всичко е много по-ново, непознато и често плашещо. Не на последно място значение имат и различните педагогически подходи, които се прилагат в отделните детски заведения.“
Все въпроси, които си задаваме, преди да пуснем децата си на ясла и детска градина.
Всяко начало е трудно. Сложен е и преходът на детето от семейния дом и навлизането му в социалния живот. Но колкото стресирано е самото то в този период, може би двойно повече тревоги преживяват и неговите родители. Особено ако преминават през процеса за първи път.
Според психоложката и директорка на Асоциация „Родители“ Яна Алексиева при тръгването на детска градина е добре да се запазят повече позитивни емоции. От ключово значение е и спокойствието на родителите. Адаптацията на детето зависи най-вече от тяхната готовност да го пуснат да се отдели за пръв път от тях.
„За да настъпи това спокойствие е важно родителите да имат възможност да започнат опознаване на детската градина и изграждане на доверие към учителите. Това може да стане с молба за предварителна среща, посещаване на родителска среща и спокойно време за задаване на въпросите и нуждите на родителите относно детето. За съжаление, това все още не е част от масовата практика“, казва Яна Алексиева.
Но така именно се случва в ДГ 117 „Надежда“ в столичния квартал „Младост“.
„Със записването на децата в детска градина правим родителска среща през лятото. На нея родителите се запознават с екипа“, обяснява педагогът Мариета Христова.
Новите семейства, чиито деца ще постъпят при тях се канят да видят помещенията, в които ще расте детето им. Запознават се с дневния режим, който при най-малките е изцяло съобразен с особеностите им и поведението в дома им.
„Изискваме информация с какво обичат да се занимават и какво правят с родителите си и се съобразяваме с този режим“, допълва Мариета Христова.
На тази среща се раздават анкетни карти, които близките на детето попълват. Въпросите са насочени точно към индивидуалните му особености, с които да се съобразят в яслата.
Това, което наблюдава и Мариета Христова, е, че майките, особено ако става въпрос за първото им дете, са силно притеснени.
„Тези, които вече имат дете в детската градина, не са така тревожни. Имат опит и знаят как става раздялата и постепенната адаптация. Затова се опитваме да успокоим младите родители, като им разкажем за престоя на детето в детската градина“, казва педагогът.
Следва и втора среща с родителите в двора на детската градина. Там майките могат да дойдат с децата си. Да играят навън на уредите, които има в градината – пързалки, катерушки, люлки.
Целта е възрастните да опознаят и другите деца, както и самите деца да се видят едно друго. За тези срещи се определят няколко дни, в които времето е хубаво. Обикновено те са през септември преди постъпването на децата в детската градина.
Подобна среща съдейства и за подготовката на детето за първите дни в градината. Това е важно, за да се намалят тревогите му.
„Добре е на детето да започне да му се разказва, че детската градина е интересно място, където ще играе и ще намери нови приятели“, подчертава психоложката Яна Алексиева. Тя съветва, ако детето има любима тема, да му се обясни, че именно в градината ще научи много повече за нея.
Още преди да е постъпило, е хубаво да започнат разходките до мястото, за да свиква с пътя дотам. Да вижда сградата и как други деца играят на двора.
Родителите също така трябва да са подготвени, че стрес ще има, както би имало и при самите тях, ако сменят работното си място. „И за да избегнат стреса, доколкото е възможно, е важно да се знае, че нищо не е на всяка цена. Добре е да сме спокойни и да сме отделили време за адаптацията и собствените си емоции“, допълва специалистката.
Личното спокойствие е и най-добрата подкрепа, която възрастният може да даде на детето. От изключително значение е то да бъде спокойно и уверено, че го изпращаме на интересно и позитивно място.
„Важно е да разказваме търпеливо какво следва, какви са графикът и ритъмът на градината“, казва Яна Алексиева и допълва, че за да се избегне допълнителен стрес, е необходимо в началото детето да бъде взимано от ясла в точния час, когато му е обещано.
„Малките стъпки помагат, за да има баланс между градината, семейството и преживяванията на детето“, казва още тя.
Мариета Христова също отбелязва, че графикът е много важен за детето и в тяхната детска градина го следват при новопостъпилите деца. Така там се отделят между 3 и 5 дни, в които да бъдат посрещнати първите 2–3 нови деца.
След като те свикнат с пространството и с екипа и тяхното поведение се успокои, следва прием на следващите. В този период родителите също е добре да присъстват. Условието е да не играят само със собственото си дете, да не се фиксират само върху него, а да общуват и с другите. Така и тяхното ще види, че е хубаво да се забавлява с останалите деца.
Ако детето се е заиграло, ангажирало се е с някакво занимание, родителят може да се отдели от групата за известно време, като отиде в друго помещение. Т.е. да е наблизо и ако детето се разтревожи и го потърси, той отново да влезе при него и да го успокои.
Още не сме свършили, скрол надолу
Другото важно нещо е детето да идва с любима играчка. Така то пренася част от своя дом, от сигурната среда в новата. С тази играчка то може да спи в леглото при следобедния сън, както и да е с нея през цялото време, в което пожелае.
„Съобразяваме се с поведението на детето през целия период на адаптация“, казва Мариета Христова.
В 117 ДГ в София започват с организираните занимания по-късно – към края на октомври или началото на ноември. За да може детето вече да се е отпуснало и да припознава мястото като свое. Също така участието му в занимания е само пожелателно. Ако не иска да се включи, може да гледа отстрани и в момента, в който е готово, тогава да влиза в процеса.
„От нас се иска да адаптираме детето, да го въведем в новата среда, да почувства детската градина като свой дом и да е уверено, усмихнато и спокойно“, допълва Мариета Христова.
И ако са малко случаите в държавните градини, където изобщо се позволява на родителите да участват в адаптация на децата си, то има частни градини и кооперативи, където това продължава, колкото е необходимо за детето и родителя. В кооперативите дори е задължително възрастният да отдели достатъчно време и да остава в новото пространство, докато не е сигурен, че детето му се чувства спокойно и припознава средата като своя.
Понякога адаптацията продължава по-дълго. Може дори да изглежда, че е преминала и изведнъж детето отново да прояви симптоми на несигурност. В такива случаи в кооперативите родителят отново се връща и остава там, колкото е необходимо.
„Емоционалните преживявания се забелязват от повечето родители“, смята Яна Алексиева и уточнява, че трябва да бъдат взети под внимание случаи, при които детето не се чувства добре и не иска да ходи на градина. „В ранната възраст децата все още трудно споделят и разказват всичко. Това става поради липса на богат набор от думи, както и защото все още трудно се ориентират във времето и кога какво се е случило.“
Затова и според нея всекидневната комуникация с учителите, търсене на обратна връзка как се чувства детето през деня, има ли нещо интересно, което да иска да разкаже или нарисува, е много важна.
„За повече споделяне от страна на детето е от значение да не забравяме, че и ние като родители е добре да споделяме с децата си“, допълва тя.
На това мнение е и Мариета Христова. Затова екипът в детската градина поддържа непрекъсната връзка с родителите, за да знаят какво е правило детето при тях, а те също очакват от родителите да им разказват какво е правило у дома. Този контакт е в полза и за двете страни, за да са наясно всички през какви емоциите то преминава.
Всъщност е съвсем ясно: изобщо няма да е лесно. Поне в началото. Да, детето понякога няма да спи, няма и да яде. Ще се скара с някого за играчка или друго. Ще плаче за вкъщи.
Да си пожелаем на повече места да има възможност за плавното му навлизане в новата и непозната за него среда, което си е съвсем естествен процес. Но като всеки процес отнема време, има своите спокойни и тревожни моменти. И именно родителите и екипът в детската градина са тези, които е добре да действат заедно за по-лекото преминаване през тях.
„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила.
Това е писмото на Ралица Стоянова – Добрева до нейното малко момче, което скоро ще тръгва на ясла.
Мило мое момче,
Все още си много малък, но някой ден ще си достатъчно голям, за да ти прочета това писмо.
На първо място искам да ти кажа колко много те обичам и как всеки ден благодаря на съдбата,
че точно аз съм твоята майка. Всеки път се разтапям, щом чуя „мамо“ с твоето сладко звънливо гласче. Понякога ти се карам, но това е, защото искам да те възпитам и да станеш добър и стойностен човек.
Ти вече тръгна на ясла, аз скоро ще се връщам на работа, но искам да ти напиша ,че тези наши дни ще ми липсват. Ще ми липсват сутрините, когато слънцето изгряваше, а ние с теб се гушкахме в леглото. След това хапвахме набързо и излизахме навън. Ти няма да помниш, но колко маратонки изтърках, за да тичам след теб. Всички хора навън се чудеха колко много бягаш, колко си игрив и палав.
През лятото с теб всеки ден ходихме на жп гарата, за да гледаме влаковете. Очичките ти
светваха, щом влакът наближаваше и толкова много се радваше. Понякога беше толкова топло навън, но аз нямах нищо против да излизам с теб. Разбира се, имаше моменти, когато не ме слушаше (и все още ги има) и се налагаше с теб да се скараме.
Дори понякога да греша и да не съм права, то е, защото съм майка за първи път и искам да
дам най-доброто от себе си. Помни, че мама много те обича и винаги ще те подкрепя!
С най-голямата ми любов за теб, мило дете.
Майката е много важна фигура в живота на всеки човек. От момента на раждането детето може да я разпознае сред другите хора и се нуждае от нея. И все пак се налага мама да започне работа и да няма възможност детето да бъде гледано у дома. Раздялата означава едно – ясла.
Детето може да тръгне на ясла още на десет месеца, макар че това се случва рядко у нас. Обикновено майката е готова да го повери на чужди грижи след 12 - 18 месеца. Но резултатът от раздялата с майката в ранна възраст не винаги е този, който ние се иска. Така че трябва да бъдете готови.
В детските ясли може да се кандидатства онлайн – в по-големите градове в информационна система или на място – във всеки малък град. Откривате в коя ясла или детска градина с яслена група има свободни места за деца от 1 до 3 години. Попълвате молба с куп данни и готово. Така написано звучи лесно, но всъщност истината е различна. Както покрай всяко кадидатстване има много нерви и проблеми, тъй като в големите градове и в София борбата за всяко място е чутовна. Тук сравняват кандидатстването по тежест с матурата в 7 клас и може да са прави.
Разбира се, частните ясли с радост ще ви вземат. Но е скъпо.
Детето ви вече е класирано, получили сте писмо и следващата нужна стъпка е записването в яслата. Родителите са длъжни да го направят лично на място в рамките на установения срок. От 1-и юни до 15-и септември срокът за записване е две седмици след датата на класиране (в София). В останалото време от годината срокът е една седмица след датата на класиране.
Трябват ви:
От самото раждане майката е източник на топлина, спокойствие, защита, а също така тя е човекът, който задоволява всички физиологични нужди на бебето. Но това не е всичко. Има невидим, но много важен психологически компонент на контакта.
Повечето хора, които не са гледали деца, предполагат, че грижата за новороденото се състои в хранене и смяна на памперса. Но в действителност това далеч не е така.
Днес, в естествения ход на раждането, веднага след раждането, бебето се поставя върху гърдите на майката. Причината за тази промяна в процедурата е изследване на учени за раждането като стресов фактор и за двете страни. Това, което детето чувства в този момент, не се вземаше предвид доскоро.
Детето изпитва първите емоции веднага след раждането и ги изразява на единствения език за комуникация, който му е достъпен, като плаче. Мама трябва да даде максимална топлина и грижи на бебето, да общува с него, да поглажда, да говори с тих приятен глас и в никакъв случай да не се нервира. Детето може да не разбира всичко, което се случва около него, но със сигурност усеща. Ето защо, ако искате бебето ви да се развива добре и да стане пълноценен и хармоничен човек в зряла възраст, целувайте и гушкайте детето си.
Психолозите отбелязват, че индикатор за основните социални прояви на детето е способността му да търпи отсъствието на майка без излишно безпокойство.
Още през първата година от живота, когато майката изчезва от полезрението, детето започва да показва признаци на тревожност и се чувства беззащитно. Почти е невъзможно да отвлечете вниманието на бебето от това. Страхът от раздяла с мама е толкова силен, че детето подсъзнателно го прехвърля в други ситуации. Например се увеличава страхът от новото, от непознати усещания и дори от звуци.
Момчетата са по-издръжливи и имат развит познавателен интерес. Момичетата емоционално преживяват отсъствието на майка по-дълбоко. Въпреки това и момичета и момчета са еднакво обидени от отсъствието на майката. Това провокира постоянен страх от раздяла в структурата на личността и във взаимоотношенията с други хора, който се проявява дори когато детето расте.
Силни отрицателни реакции при отделяне от майката се наблюдават от 1,5 г до тригодишни деца. Деструктивните реакции под формата на гняв, агресия, прояви на паника и страх са особено изразени. И дори когато майката вече се връща, детето цялото се излива в чувство на негодувание. Ще забележите, че детето плаче, когато го оставяте на ясла, и плаче със същата сила, когато го вземате.
Когато детето е изпратено в ясла в ранна възраст, то изпитва толкова силен емоционален шок, че това събитие води до намаляване на защитните сили на организма. А при неправилна подготовка за раздяла могат да възникнат дори неврози.
Най-важно е да знаете, че раздялата с мама е естествен и необратим процес, който е предпоставка за израстването. Задачата на родителите е да помогнат на детето да "оцелее" при раздялата и да го научат да реагира правилно.
На първо място, трябва да изработите собствените си емоции и чувства. Ако се паникьосвате и се притеснявате, детето го чувства и отразява вашите собствени емоции.
Не изчезвайте незабелязано Това е напълно погрешна, но доста често срещана тактика. В този случай изглеждате като предател в очите на детето си.
Подгответе го с кратки отсъствия. Винаги обяснявайте защо трябва да напуснете, дори ако детето все още не може да говори. Покажете чантата си, отворете входната врата, симулирайте мини-сцена на вашето заминаване.
В тези кратки раздели оставяйте детето си при възрастни, които познава добре. И когато си тръгвате, прегърнете, целунете и кажете на няколко пъти колко обичате сина или дъщеря си.
В никакъв случай не оставяйте детето си, ако видите, че е в лошо настроение. Намерете начин да го развеселите и успокоите с играчка или лакомство.
Е, постигнахме краткосрочната раздяла, но какво да правим, когато отива на ясла? А ако ви няма два дни или повече?
Като начало – за децата дългосрочната раздяла е всички над ден. Ето защо, когато сте принудени да го напуснете за повече от един ден, не забравяйте да ги уверите, че ще се върнете скоро. Първо, бебето възприема времето по различен начин. Второ, то знае със сигурност, че ще се върнете.
Обаждайте се по телефона, нека ви чуе. Ако детето ви е много емоционално, помислете за видео разговори.
Погрижете се и за собственото си психологическо състояние. За да се измъкнете от тъмните мисли, пазарувайте и купувайте неща, които детето ви ще хареса. Винаги отивайте с подарък на срещата след раздяла. След прекаран ден на ясла може да му носите нещо вкусно.
Непосредствено след пристигането на майката децата могат да се държат по доста необичаен начин, да мълчат, предизвикателно да не се подчиняват и дори да плачат. Оставете бебето да изживее вашето пристигане. Целунете го и го гушкайте. Развличайте го.
Факт е, че има деца, които не плачат, когато мама ги оставя. Обаче ако чуят друго дете да плаче на отиване в яслата, ревват на мига. Тук схемата е подобна - нека чуе, че мама ще дойде да го вземе. Повтаряйте му го, изчаквайте да се успокои. Нека види, че децата в групата стоят и си играят без да плачат и ще влезе смело при тях. Тогава раздялата е успешна.
Децата тръгват на училище, по-малките на детска градина, а още по-малките започват ясла. Как обаче я започват тази ясла – някъде плавно и полека, на други места с едно „чао“ от мама, която няма да се появи в следващите 8 часа, а детето ще се чуди какви са тези непознати хора и какво прави то при тях.
От 2020 г. задължителното присъствие на родител по време на адаптационния период на децата е записано в Наредба №5 за предучилищното образование.
Ето какво гласи чл. 39 от нея:
Чл. 39. (1) (Предишен текст на чл. 39 - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Сътрудничеството и взаимодействието между родителите и детската градина, съответно училището, се осъществяват при условия и по ред, определени с Правилника за дейността на детската градина или училището, чрез:
1. индивидуални срещи в удобно за двете страни време;
2. родителски срещи;
3. присъствие и участие на родителите в процеса на предучилищното образование;
4. други форми за комуникация.(2)
(Нова - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Детската градина изработва и прилага модел за работа със семействата и децата в периода на адаптация от семейната среда към детската градина, който е неразделна част от Правилника за дейността на детската градина.
(3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Моделът по ал. 2 задължително включва краткосрочно присъствие на родителите в детската градина. Продължителността на присъствието на родителите, както и дейностите, в които могат да участват, се определят предварително на индивидуални срещи между учителите и родителите.
Сигурно има места, на които адаптацията в детска градина/ясла протича по този начин. Скорошният опит на Диана Хаджийска, написала следващите редове, обаче не е такъв.
Какъв е процесът на адаптация тук и отговаря ли той на добрите западни практики? Изобщо дреме ли му на някой как точно се чувстват децата ни, отвлечени и заключени в стая с 30 връстници и двама възрастни? Всички те непознати. Ползват ли хората от системата Covid-19 като удобно извинение да не въвлекат родителите в този процес?
След години абсолютно нежелание на Столична община да се справи с недостига на места в ясли и градини темата за качеството на грижата за децата там е забита в девета глуха. А е важна, дори по-важна от тази за местата.
Ядосана съм на безкритичните и примирени родители; на недоволния, но непротестиращ персонал; на директорите и кметовете, толериращи всичко това. Как мисля да го променя? Започвам от директора, с копие до районен и ресорен кмет. В краен случай – емиграция. Ето и един мой сблъсък с реалността.
Европейски съюз, 21. век, телефонен разговор между родител на дете в яслена възраст и директор на ясла, в която детето е прието по чудо след жребий:
– Добър ден! Г-жа ... търся.
– Аз съм, няма кой друг да Ви вдигне на този телефон.
– Здравейте! Звънели сте ми от номера. Не знаех дали е само Ваш, или е служебен и някой друг също го ползва.
– Личният ми е.
– Добре, ще знам. Майка съм на дете, което скоро трябва да тръгне на ясла при Вас. Нямате сайт и не намирам информация за родителска среща и подробности за адаптацията, затова звъня.
– Ама каква родителска среща искате в тази пандемия, бе, госпожо? Работим от 1 септември и до 30 октомври детето трябва да дойде. Носите си документите и изследванията, за да ги видя, и на другия ден тръгва.
– Без да познаваме персонала? Без да сме говорили за начина Ви на работа? Дори на двора ли няма да ни съберете?
– Ами елате, ако искате, да говорим. Приемното ми време е от 9 до 14 часа.
– А адаптацията? Детето кога се запознава с персонала?
– Водите я и тръгва. Три дни до обяд, после цял ден.
– Да Ви кажа, разколебана съм.
– Ами както прецените, Вие решавате.
Наистина ли това е грижа за деца в реномирана столична ясла? Наистина ли сме в ЕС и е 21. век?
И като се сетя, че племенничката ми тръгва в ясла с три страници план за адаптация, майка ѝ е с нея и има гарантирано място за всяко дете в града. На малко над 1000 км оттук...
В последната година и половина на всички ни се случва да правим неща онлайн с по едно, две, три или колкото имаме деца на гърба си. Работим, учим, пазаруваме, плащаме сметки - каквото трябва. Истината е, че за повечето родители това жонглиране между професионален и личен живот е нещо напълно естествено с пандемия или без пандемия.
За едно интервю за работа в 5 нива, хванали я във всевъзможни ситуации, ни разказва Ива Нинова. Забавлявахме се много с нейния разказ, разпознахме се даже в някои случки и ѝ стискаме палци сериозният подбор и множеството етапи да са си заслужавали и накрая да ѝ предложат исканата от нея позиция.
Блаженството на майчинството е към своя край. Сатурн и Марс се сляха в едно, Луната влезе в Скорпион, Вселената замря за миг, защото детето го приеха в ясла. Ха! Вие изобщо представяте ли си!
Приеха го, а аз, бодра, наспала се и с вяра в светлите бъднини (как не), започнах да си търся нова работа. Дори съм намерила чудесен работодател, който има позиция като за мен. Обаче!
Заминаваме на почивка на планина, за да дишат децата чист въздух на воля, и конкретното, прието в ясла дете, се разболява. Хоспитализират ни в близкия голям град, да не кажа - столичен, на комуникативно място на 450 километра от дома ни.
Насред тревога, абокати и вливащ се антибиотик, телефонът ми звъни - непознат номер. Работодателят (да го наричаме “Р”) е. Удобно ли било да говоря. Ми, не, изобщо не е, аз, реално, даже не съм сигурна коя вселена обитавам в момента, но впрягам цялата си енергия, за да не звуча истерично и неадекватно.
Ще извъртя нещата, казвам си - ето, аз съм в напрегната среда, динамична дори, но ВЪПРЕКИ ТОВА съм способна да кажа 4 изречения като грамотен човек и даже финтирам всички звуци наоколо. “Р” твърди, че му било много приятно и предлага да организираме истинско интервю. Слава Богу - дистанционно, защото, нали си спомняте, хоспитализирани сме в друг град. Су-пер! Минах първо ниво.
За второ ниво оставаме в София, защото решаваме, че е добре детето да има ден-два въздух и да сме сигурни, че нещата са напълно под контрол. Приютени сме и най-симпатичната 12-годишна девойка ми предоставя стаята си, за да имам тихо място за интервюто.
Представете си стая на умно и добро дете на 12 с обсесия по Хари Потър. Книги, магически предмети, лични рисунки (доста добри, между другото) и розови, блестящи ресни вместо завеси, а на фона на всичко това - аз, обясняваща със спокоен глас какъв супер як професионалист съм. Добре, че човекът насреща се оказва свеж и ме успокоява с “А, спокойно, с този Covid какви неща съм видял, с Хари Потър не можете да ме впечатлите”. Минавам на трето ниво.
То е скучно - вече сме у дома, всички са здрави, мъжът ми гледа децата, аз имам стая - цяла стая, за да си действам. Вярно, трето ниво всъщност е тест с продължителност от 3 часа, в които аз наистина трябва да се съсредоточа, докато урагани беснеят в другата стая и се блъскат във вратата с писъци “Мамо, МАМО, къде си, мамо, няма ли да дойдеш, МАМО”. Но това няма какво да ви го обяснявам - всички сме предприемали авантюри като например да си измием зъбите, докато децата не са заспали, знаете как е.
Четвърто ниво представлява разговор с две дами, упражняващи моята професия. Сериозно ще бъде, демек. Но можете ли да познаете кой има час за зъболекар точно, ама непосредствено, преди интервюто? Точно така.
Ставам от зъболекарския стол, закарвам се до вкъщи, сядам пред таблета. Половината ми лице, разбира се, липсва. Не си усещам езика, устните, даже ухото ми е някак странно изтръпнало. Няма проблеми, може пък да помогне за британски акцент.
Те ме питат важни неща, аз отговарям и се опитвам да игнорирам онази част от мозъка ми, която упорито шепне в изтръпналото ухо: “Сега, ако се усмихнеш, ще приличаш ли на Жокера, Ива?” и “Не се произнася “шъшпишъш” (suspicious), Ива!!”. Oh, well, или, както се казва във Варна, коту й - такоз.
Пето (и последно) ниво се случва в петък, 13-ти. “Малко фаталничко, ма нищо”. Аз решавам, с категоричността на млада майка, която твърди, че *нейното* дете *никога* няма да прави *така*, че това няма да ме събори. Аз съм камък, аз съм скала, аз съм подпорна стена на Алепу.
И понеже съм рационален човек, който грам не се вълнува от фаталности, си уговарям среща няколко часа преди интервюто. Какво толкова може да стане? Само няколко неща:
Такива неща. Стигам обаче, скоба няма, имам 50 минути до интервюто. "Ха-Ха", смея се в лицето на риска. Който в миг ми се изсмива обратно, защото, разбира се, е петък следобед и градът тъне в протяжен мързел и задръстване.
Паркирам пред дома си 10 минути преди часа на интервюто. Влитам, предавам детето на баща му, обличам първата не-тениска, която виждат очите ми и включвам таблета. Не мога да дишам, червена съм като… абе много съм червена, НО СЪМ ТАМ. Отделям секунда да благодаря, че всичко се случва онлайн, защото, да си го кажем - по скалата от Одри Хепбърн до дюнерджия, в този миг аз стоя категорично в грешната половина, подвиквайки “С повече люто!”.
Интервюто върви, въпроси свистят, аз все пак съм ведра и убедителна. И тогава, от нищото, разговорът се обръща към небрежни теми и аз чувам “А Вие някога попадала ли сте в по-особена ситуация в процеса на подбор? Нещо, как да кажа, нетипично, извън стандартното?”
Същността ми си поема въздух, за да изплюе някое саркастично коментарче, защото, все пак - това съм аз и иначе ще се пръсна. За радост, с годините съм възпитала и по-улегнала версия на себе си, която отговаря с лека усмивка: “Имало е, разбира се, различни нива на професионализъм и навлизане в личното пространство, но нищо извън познатите модели”. Ама нищичко. Стандартна история
Днес Гергана Шкутова ни разказва за ранното сутрешно щастие, когато си с две малки породени деца и всичко изглежда пълен хаос, но е и пълно, и смислено, и всички са добре, и има танци, и безумни песни... И всичко е наред.
Човек, колкото и добре да живее, една сутрин в 8:15 (старо време 7:15, ама обясни го на децата) се поглежда отстрани и какво да види: по телевизора дъни „Птичките пеят бау-бау“, въпросният човек (жена на средна възраст) пее въпросната песен (текстът не е особено труден), докато едното ѝ дете танцува бясно пред телевизора полуголо, а другото, наакано, дъвче четка за коса.
Първо, ако заглавието на песента ви се струва странно, то вероятно този текст не е за вас. Не си губете времето с него – вие сте млада жена, без деца, в ранна пролет, заведенията са отворени. Направете си смути, сложете си червило, облечете си рокля – живейте си живота.
Майка ми все казва „На каквото съм се присмяла, все ме е стигало“ и ето, аз съм на 35 години с две породени деца – едно момче на 2 години и половина и едно момиче почти на 8 месеца. Не съм си се представяла никога в тази роля, но ето.
Хората, ако видят някоя от нас по улиците, я гледат леко странно – хем със съжаление, хем със съмнение дали е способна да ги опази тия двете деца. Но въпреки страха за живота на децата, стоят надалеч за всеки случай, да не ги застигне. Но това е друга тема.
В онази сутрин бях сама с двете деца. Мъжът ми трябваше да излезе по-рано за работа. Едното ходи на ясла (слава Богу!), и то в държавна. Явно е късметлия. Да не забравя да пусна пак тото! Имах два часа да оправя децата и да тръгна за яслата. Още една вметка – ако смятате, че това време е достатъчно, отново този текст не е за вас – вие сте млада, независима, красива и с кариера… Не си губете времето, отидете на масаж, обядвайте с приятелка. Казвам го със завист, да знаете.
Та, ставам рязко в 6:58 след вик на бебефона „Мамммуууууу, маммууу“, спирам веднага бебефона, за да не се събуди Дете Номер Две (което блажено спи в кошарата до спалнята). Тичам в детската, защото синът ми иска точно в този момент да си вземе от пода една пръчка, която е довлякъл вчера и явно животът му не може да продължи без нея. Свалям го, давам пръчката. Отивам до тоалетната, той веднага идва с мен и затваря вратата след себе си, случайно да не развали някой този безценен момент майка – син. След стандартна програма – преливане на вода в капачки, преобличане, рев, закуска.
Стоп, закуската е процес, да не минаваме така мимоходом през нея. Стартираме с попара (най-бързо и лесно е, а нямаме време), обаче сиренето „пари“, което означава, че е студено и няма да го яде. Опитвам се да го стопля с дъха си (сама осъзнавам колко е отчаяно). Хайде втора закуска – филия със сладко. Този път успешна. Захарта оправя работата.
Супер се справяме – минал е един час почти от ставането, а вече Дете Номер Едно закусва. Междувременно Дете Номер Две надава вик. Следват скучни хигиенни процедури, докато Дете Номер Две осъзнава, че е зверски гладно и точи лиги по попарата на брат си, но уви не е захранена със сирене. Знаете как е...
Така, Дете Номер Две реве от глад, Дете Номер Едно реве, защото Дете Номер Две реве. Аз трябва да отида в кухнята да направя мляко. И в този момент, като всеки лош родител, пускам детско. Все пак не съм пила още кафе и не мога да започна с този стрес. Ок – двете деца са нахранени. Супер сме.
Минал е час и половина. Правя си кафе!!! Не спирам детското, за да го изпия. Не ме мразете, имам нужда от него. И тогава синът ми чува въпросната песен „Птичките пеят бау-бау“ от небезизвестното детско с прасета, не издържа и започва да танцува като за последно, аз превъртам непрекъснато назад, за да е доволен. Бързо се научавам, че на 3:45 мин. е песента. Вече е ясно, че закъсняваме, но аз само искам да го гледам как се смее и как танцува. Всичко друго ще го оправя, нека само се смее и танцува още малко.
Междувременно Дете Номер Две гледа в шок (аз се правя, че не виждам, че и тя гледа ТВ, защото не искам да развалям момента) и дъвче четка за коса. Аз – с рошава, мазна коса и нещо като пижама – и започвам да пея с него и да му пляскам. Вече мирише от нечий памперс, но ще изчака малко. Имаме си момент, само наш. Пеем и танцуваме и за да е клишето пълно, взимам телефон и правя 30-секундно видео да споделя с родата какъв танцьор е нашият син. Не е изненада за никой, че само баща му споделя моя ентусиазъм. Пише ми: „Най-красив ни е“. Прав е. Най-красив ни е.
Стоп. Часът е 8:50. В 9:30 трябва да сме в яслата с обути пантофи, че лелките имат оперативка. Не дай Боже да я прекъснем!
Мия Дете Номер Две, слагам му единствените чисти чорапи върху пижамата и вкарвам бибата в устата, връзвам си косата с ластика, с който бяха вързани едни аспержи (само това намирам), обличам Дете Номер Едно (спестявам ви доста от процеса на обличане, че стана дълго).
В 9:30 сме пред яслата (тук също спестих доста). Закъсняхме, разбира се, и чакаме оперативката да свърши. И ето, седим тримата на входа. Отвътре мирише на супа. Дете Номер Едно умира от кеф, че никой не отваря и вече си крои планове да се върне вкъщи и да гледа ТВ денонощно, Дете Номер Две си дъвче бибата седнало в мен и се радва на брат си. Тихо е, само тримата сме, те са добре, аз съм жива. Оцелях и тази сутрин. Те не ми се сърдят, въпреки че съм изнервена. Изглеждат щастливи в този момент. И аз съм щастлива. Безкрайно.
Знаем много добре каква мъка е приемането на деца в ясли и градини в София. Дори не ни се говори по този въпрос.
Но за "радост" на всички забавните моменти с детските заведения не спират дори и след приема на детето.
Самото набавяне на един куп документи и записването е изключителен купон. А той, за съжаление, може да бъде развален от липсата на точно един конкретен, мокър, правоъгълен печат, който поставят на едно-единствено място в София.
Божидар Божанов е толкова вдъхновен от този момент, че му посвещава цял текст. С негово позволение го публикуваме в Майко Мила! и отиваме да си набием по един печат.
Наскоро трябваше да приемат сина ми в ясла. Съответно трябваше да набавим един куп документи – два здравни картона, бележка от лекар и четири изследвания.
Няма да коментирам факта, че все още имаме „здравен картон“ (че и два, даже), а не „единен здравен запис“, или смисъла от това да отидеш при лекар, който да ти напише хвърчащо листче, че детето ти не е контактувало с болни.
Ще коментирам обаче изследванията, и по-точно – удостоверяването на тяхната автентичност.
Направихме всички изследвания, разпечатахме резултата от сайта на лабораторията и ги занесохме заедно с другите документи.
Само че – проблем. Трябвало да имат печати.
Жена ми се разходи до лабораторията, сложиха ѝ един печат, обаче и това не беше достатъчно – трябвало да има втори, правоъгълен печат. Не можело да го приемат без него. Винаги било така.
А правоъгълният печат го имало само в централата на лабораторията – в другия край на града.
Попитах кой и защо го изисква – оказа се РЗИ (Столичната регионална здравна инспекция). Проведох около 15 разговора с 5-6 различни души в РЗИ, изчетох приложимата нормативна уредба (Наредба 26, Наредба 3), и общо взето заключих три неща:
Накрая се разходих до другия край на града, за да ми „набият“ правоъгълен печат.
Но това не би трябвало да остава така – в ситуация на пандемия да обикаляме лаборатории и болници, увеличавайки риска от заразяване, без абсолютно никаква разумна причина за това.
Така че предприех следните мерки:
Целта е да има законосъобразни правила, директорите на яслите и инспекторите на РЗИ да знаят какви са правилата, а не да си ги измислят на място или да правят „както винаги са правили“, без да има нормативно основание за това.
Писмата до РЗИ и Столична община са скучни, но ще приложа писмото до Министерство на образованието, защото там са реалните предложения за промяна.
Както сподели един от хората в РЗИ, съществува проблем с фалшиви изследвания, и „декларациите не работят“ (на моето предложение да спазват административнопроцесуалния кодекс и да приемат декларация за истинност на изследванията):
Чл. 43. Административният орган не може да откаже приемане на писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон не предвижда доказване по определен начин или с определени средства. [..]
Писмото до министъра предлага единствено нормативни изменения – с изключение на ал. 3, т. 3, останалите варианти са налице и в момента.
Използването на електронни печати е по принцип правилния подход в дългосрочен план, но изисква надграждане на системи.
Уважаеми г-н Министър,
Във връзка с неписано правило Столичната РЗИ да изисква два различни печата върху изследвания за приемане на деца (по реда на чл. 20 от Наредба 26 от 18.11.2008 за устройството на дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях), и отчитайки:
1. Голямото неудобство за родители в това да бъдат куриери на администрацията и в 21-ви век да обикалят за различни видове печати, особено в контекста на пандемия;
2. Риска от предоставяне на фалшиви изследвания
3. Факта, че повечето лаборатории имат онлайн системи за предоставяне на резултатите от изследвания
4. Усилията за въвеждане на електронно здравеопазванебих искал да предложа следното изменение на Наредба 26:
В чл. 20 се създават нови алинеи 3-5:
(3) Автентичността на изследванията по ал. 1, т.3-5 се удостоверява от лабораторията, извършила изследването, по един от следните начини:
1. чрез възможност за проверка с телефонно обаждане на база на уникален идентификатор на изследването. Телефон за контакт и номер на изследването трябва да са посочени в документа с резултатите.
2. чрез предоставяне от страна на родителите на данни за достъп до онлайн система за проверка на резултата
3. чрез електронен печат на лабораторията върху електронен документ с резултатите, по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.)
3.
(4) Резултатите от изследванията по ал. 1, т.3-5 се приемат на хартиен носител и по електронен път, на адрес на електронна поща или чрез системата за сигурно електронно връчване по смисъла на § 1, т. 31 от допълнителните разпоредби на Закона за електронното управление.
(5) Резултатите от изследванията по ал. 1, т.3-5 се съхраняват за срок от 12 месеца, след което се унищожават.Съхранението на данни за достъп (потребителско име и парола) е по принцип рисково, но в случая то е идентично на съхраняването на самите изследвания, като в същото време предоставя възможност за проверка на автентичността на данните.
Би следвало да се обмисли вариант и за по-обща уредба на въпроса с автентичността на медицински изследвания, когато те се изискват по силата на нормативен акт за осъществяване на дадено право.
С уважение,
Божидар Божанов
В по-общ смисъл, за цялата драма с печатите преди време бях подготвил изменение на административнопроцесуалния кодекс, с която да се забрани изискването на печати:
„§ 1а. (1) Във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги не могат да изискват полагане на печат върху документ на хартиен носител за удостоверяване на авторството.
(2) Авторството на документ по ал. 1 се удостоверява от неговия издател чрез саморъчен подпис. Документът съдържа информация за имената на лицето, което го е издало, качеството и длъжността, в които действа, както и основанието на неговата представителна власт.
(3) Органите, лицата и организациите по ал. 1 не могат да отказват приемане на документ от граждани и юридически поради липса на поставен печат.
(4) За неизпълнение на задълженията по ал. 1 и 3 на отговорните длъжностни лица се налага административнонаказателна санкция по чл. 305 от Административнопроцесуалния кодекс.“
(Следват изменения на двайсетина закона, които в момента изискват печат под някаква форма, които ще ви спестя.)
Защо се занимавам с нещо толкова дребно? Нали вече записахме детето, повече едва ли ще имаме тоя проблем?
Защото това е чудесен пример защо няма електронно управление.
На теория има, на практика някой някъде иска печат от някой друг и няма правен аргумент, който да го убеди в обратното.
Затова трябва наредба по наредба, член по член, административен орган по административен орган да се налага електронната реалност.
И защото е важно да променяме мисленето на всички нива – и на политическо ниво, и в администрацията, а и в съгражданите си, които с години са обикаляли за печати, защото „как така без печат“.
На брифинга си в четвъртък министърът на образованието Красимир Вълчев засегна въпроса, който вълнува много родители и за който вече сме писали неколкократно - как може да бъде осигурен достъп до общински детски заведения за всички деца или поне как могат да бъдат компенсирани тези, които нямат късмет в лотарията (виж скорошните текстове "Не ви искам местата в детските градини, дайте ваучери!" и "Родители на неприети в детски градини деца излизат на протест").
Вълчев заяви, че има политическа воля за осигуряване на компенсации за неприетите деца на възраст 4, 5 и 6 години. Защо точно те - защото това е обхватът (след законодателни промени) на предучилищната възраст. За останалите групи деца, където недостигът на места в ясли и градини е най-голям, не се предвижда такава субсидия.
Някои от родителите, които вече от няколко месеца протестират по този повод, се чувстват подведени, защото идеята им за ваучери за неприети деца, посещаващи частна градина, се предлага да се изпълни частично. А това според тях създава напрежение и разделя хората.
Министър Вълчев заяви още, че се прави всичко възможно догодина да няма неприети деца на 4-годишна възраст, предава Mediapool. За целта ще се ползват възможностите на 3-годишната национална програма за изграждане на детски градини и училища, по която се предвижда отпускане на 70 млн. лв. годишно.
Преди няколко дни в свое интервю заместник-кметът на София по направление “Култура, образование, спорт и младежки дейности” Тодор Чобанов заяви, че "такъв е животът, такива са нещата..." в коментара си за неприетите деца в детските градини в София, подчертавайки, че няма томбола, а класирането се извършва по ясни критерии. Не е ясно, ако въртенето на жребий на децата с еднакъв брой точки не е томбола, то какво точно е.
По тези и други въпроси, като например препълването на групите, само и само за да се приемат повече деца, родителите излизат на протест на 14 септември пред Столична община от 17:30.
