fbpx

Оля Малинова ни разказва защо и как започва всичко със страстното ѝ боядисване на великденски яйца и до какви нови висини е стигнала тази година с маниакално добрите си умения да превръща обикновеното топене на варени яйца в боя в пищна екстраваганца.


Всичко започна много отдавна. Още нямаше Фейсбук, а аз бях много далече от България и работех за фирма, която уважаваше всички празници на всички националности, които работеха за тях. И като се почне през Дивали, Св. Патрик, Синко де Майо, чак до нашия Великден, който биеше всички световни рекорди за почивни дни. Тогава бях базирана в Дъблин, Ирландия, и никой не можеше да повярва на количеството почивни дни, които се полагаха на българите. То като се започне от април, май, септември… Те с клетите си bank holidays, аз набързо се оказах дълбока християнка и чинно напомнях на HR-а всеки път, когато дойдеше заветният блок от 9 почивни дни. 

Красиво беше, когато католическият и православният Великден се падаха по едно и също време, ей тогава всички забравяхме какво работим, а аз елегантно се плъзгах от доза почивни дни в Ирландия към доза почивни дни за моята религия (кръстосва пръсти зад гърба). Не ме разбирайте погрешно, бях на двайсеинещо, без дете, с голям апартамент и много, много, много свободно време. 

Навикът да боядисваме яйца се превърна в нещо, което имах нужда да правя преди всеки Великден, защото бях далече от близките си, а това е един от празниците, които събират хората, всички влизат в хранителна кома с козунаци и въобще, ако си някъде в чужбина, сам си е доста гадничко. 

Не помня кой Великден беше, но си казах “Това е! Кръвта боя за яйца не става!”. И влязох в магазин за козметика и аксесоари. В Ирландия беше много трудно да си намериш бои за яйца по това време, полските магазини бяха със странно работно време и трябваше да импровизирам. Имах 4 почивни дни. Четири.

Накупих всичко, което можеше да боядисва, да маца, да лепи, да украсява – временни татуировки, камъни за нокти, лепило, и се почна. Мисля, че тогава, в тези 4 дни, изслушах всичката музика на света, изпих всичкия Moët и осъзнах, че аз повече никога няма просто да боядисвам яйца. Всяка година щях да съм на Световното по яйца и щях да го печеля...

Никога няма да забравя понеделника, в който влязох в офиса на корпоративния свят с боядисаните си яйца и ги подарих всичките на колегите си. Не знам каква представа са имали в главите си за православните празници дотогава, но клетите ирландци бяха убедени, че карнавалът в Бразилия бледнее пред нашия Великден. На мен само това ми трябваше. 

Следващия Великден проектът стана още по-мащабен, започнах да лепя протези към яйцата, декупажи и всичко, което ми дойдеше наум. В един момент хората просто чакаха православния Великден, за да видят какви арт инсталации ще им подаря.

И така си остана тази традиция за мен – през Бразилия, Австралия и обратно в България, където не съм пропускала нито един Великден, освен този през 2020-а, но аз цялата година я канселирах така или иначе тогава. През 2015-а убедително спечелих с великденско яйце Петрохан.

Но нека ви върна към 2019-а, която се оказа славна година за моите яйца и за Световното като цяло. Идваше Великден, аз си бях в София, тотално прегоряла от 2 фирми и 600 проекта и бях решила, ЧЕ ТОЗИ ПЪТ ЩЕ СЕ БОЯДИСВА. Не знам колко време съм се готвела и колко време боядисвах за тоя празник, само помня, че един ден имаше деца при мен през цялото време.  Едвам ги изтърпях, защото деца, яйца, каноколит и много, много, много диаманти и брокат не се чистят лесно. Един цял ден имах една цяла Козила в нас, която моментално се зариби и се включи с може би най-големия хит на 2019 – яйцето Европейски съюз.

Имаше още поне 2 дни, в които мъжът ми и синът ми само минаваха да хапнат нещо на крак и излизаха от кухнята. Слава богу, те разбираха, че това си е моята медитация и ме оставяха да се разтоваря, а хаосът сам ги гонеше от стаята. 

Може би на четвъртия или петия ден в нас дойде Вики с хубавия си апарат да им направим фотосесия. А резултатът учуди дори и мен. Имах Фрида Кало, Britto, Gaudi, нинджи, еднорози, нещата бяха излезли от контрол.

И няколко дни след това някой ми писа: “Има конкурс за великденски яйца с награда пътуване до Брюксел, ти си!” А аз въобще не обичам да се състезавам, ама никак. Яйцата ми бяха качени в конкурса за около 3 милисекунди и хората започнаха да помпат лайковете. Резултатът беше плачевен. Второто място беше може би на около 700 лайка по-малко от моите яйца. И получих заветния имейл. “Честито, вие ще гостувате в Европарламента в Брюксел!”

Истерия, смях, ад, срам, щастие, яйца, кой ще гледа детето. Отиваме на Брюксела. Аз, Фрида Кало, миньонът и колкото диаманти са останали по еднорога. Все съм си мислела, че по други критерии ще успявам в този живот, но Европарламентът ме чакаше, нямаше време да картотекираме грешните избори в живота, които ме докараха до първо място по великденски яйца.

Дойде юни, пристигнах и ме посрещна Ева Майдел, жената която танцува хора в носия пред Европарламента, организира Европейско по великденски яйца и въобще е най-гордият човек, че е от България, когото познавам. 

Викам “Доста екзотичен конкурс”, а тя ми вика “Трябва да си покажем хубавите яйца и традиции на целия свят”. О, викам, аз съм вашият човек. Прекарах два дни в Европарламента и имах възможност да се срещна с когото си поискам от обитателите му и да си поговоря с тях и да ги разпитам каквото искам.

Срещнах се със супер интересни хора, разбира се, ирландци, аз обожавам ирландците и като нация, и като хора, и като политици. Шон Кели от християндемократите ми отдели много време на обед и си говорихме за устойчиви земеделски практики, за енергийна независимост и за бъдещето на младите фермери. И за великденски яйца.

След това се срещнах с жена, по която сериозно хлътнах на толкова много нива, че не исках срещата никога да свършва. Мария Уолш, също от християндемократите, която има най-необикновения път към политиката и тотално разчупва всички разбирания, особено в Ирландия. През 2014 г. тя печели конкурса за красота “Rose of Tralee”, който е конкурс за всички жени с ирландско потекло, и е първата жена, представител на LGBTQ общността, която печели този конкурс в иначе доста консервативната Ирландия. 

След това, разбира се, тя играе ръгби няколко години, чупи няколко крака, служи в ирландската армия и се кандидатира за представител в Европарламента. От партията на християндемократите. Смело и с бутонките Мария минава през всеки един град и се среща с колкото може хора повече и – А! ШОК! БОНБА! – избират я. 

По принцип ако и аз можех да избирам, винаги бих пратила една такава дама да ме представлява в Европарламента, но очевидно и всички християндемократи са на това мнение в Ирландия. И въпреки това не спират да я питат “Ама как може да си католичка и гей?“, обаче тя е заета да помага на хора в неравностойно положение, маргинални общества и самотни майки с умствено изоставане. Говорихме си за реклама, за бизнес, за ролята на жените и тя ми разказа много интересни истории, но никога няма да забравя историята за фирма, вносител на тежка земеделска техника, която по време на прайда в Ирландия боядисала багери и трактори в цветовете на дъгата и ги вкарала по летищата да красят и посрещат хората и всички били в ступор… То и по това време си беше юни и Европарламентът се беше поукрасил подобаващо.

Всички в Европарламента ме питаха дали съм имала време да отида до Музея на Европа и ме съветваха да го посетя. Е, отидох. И освен че едвам ме изкараха в последната работна минута, доста си поревах, позяпах, спомних и научих. Това е може би най-вълнуващият музей, в който съм влизала, където на страшно много етажи е разположена историята на Европа, на държавите в нея, на войните, на научно-техническия прогрес и има изумителни неща и артефакти от всяко кътче на Европа и всеки момент във времето. Имаше страшно интересни неща, като тази табелка какво могат жените и мъжете.

Тази изумителна карта, която някога е изучавана и, слава богу, че не са тръгнали хората да пътуват по това време, че тогава Стара Загора наистина е била центъра на Земята.

Там, под стъкло стои Търновската конституция, мощни 3D mapping инсталации разказват за битките, които сме водили, и как всички са се страхували от нас.

И разбира се, BALGARIA NA TRI MORETA.

И така, боядисах ги яйцата, стигнах до самия Брюксел, приеха ме хората, обърнаха ми внимание, а аз имах възможност да изкарам цял ден в най-великолепния музей, в който съм била, и да седна обратно в самолета, мислейки си, че това с яйцата е нещо по-голямо, отколкото си го представям, и инстинктът ми да спазвам традицията всяка година най-вероятно ще прослави хубавия ни обичай и може да започнем истински тренд, от който Фаберже да трепери. В края на краищата докато Бейонсе не започне да боядисва яйца "the orthodox way" няма да се отказвам.

Пазете си традициите, дори и с лек акцент, като Рита Ора с късата пола в носията - важно е те да преминават във времето и да оцеляват, защото без тях сме само един лист с мастило под стъкло в музей, който никой няма нито да разбере, нито да запомни.

За финал ви давам яйцата ми от тази година, вдъхновени от съвсем нехристиянски случки.

И яйцата на първата краличка, която падна жертва на новия тренд - Козата Ани. Просто предупредих мъжа ми, че изчезвам за няколко дни, установих се в тях с котки, изкупих всичко от местната железария и двете се заехме с “работа, работа, работа”. От една жена, на която не ѝ ставаха боите, тя буквално пред очите ми се превърна в звяр с брокат в ръка, така че старайте се, вдъхновявайте се, само не забравяйте, че първите две места в Световното по яйца са заети. От Брюксел потвърдиха.

Знаете го Попай – той яде спанак и става супер силен. И ние сме така. С това чудесно яйчено-спаначено хапване от Поли и Дани може и да закусим, а може и да си го заредим в кутия Maped Picnik и да го прихапнем в хубавия слънчев ден някъде навън. Ще си помислим дали да го споделим с някого. С вас обаче споделяме как сме го приготвили.

СПАНАК И ЯЙЦА

Калории 370
Протеин 27 г
Време 15 минути

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ

Пасирах две яйца и две шепи листа от спанак. Сготвих на тиган като омлет, но накрая разбърках всичко на едри парчета. Добавих 50 г прошуто котто, половин авокадо, няколко чери домата, малко чушка и подправки.
Поставих всичко в невероятните кутии Maped Picnik и смe готови за разходка навън.

Прясно, рохко яйце си е класика за закуска. Поли и Дани разнообразяват тази класика с лек туист, заради който правим чупка в кръста от радост и сядаме да закусваме.

ДЯВОЛСКИ ЯЙЦА

Калории 330
Протеин 24 г
Време 15 минути

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ

Сварих 3 рохки яйца. Разрязах на половинки и извадих внимателно жълтъците. Овкусих 20 г заквасена сметана с малко горчица, мед, лимонов сок и сол. Смесих жълтъците, сметаната и 25 г свинско роле. Върнах сместа обратно в белтъците.


Каквото и да си говорим, по-вкусна закуска от нещо тестено и шоколадово просто НЯМА! Добре, де, сигурно има, но и шоколадовите браунита, кейкове и други подобни вълшебства са на топ места в класациите на вкусотиите - особено за неделя сутрин.

Знаете обаче, че ние все се опитваме да набутаме и някой и друг грам протеин в картинката, за да стане максимално полезно това, което ще ядем. И няма да лъжем - разчитаме някой друг да ни го измисли, а ние само да си го сготвим! И днес е така, защото чухме, че Поли&Дани готвят някакъв страшно вкусен ПРОТЕИНОВ ШОКО КЕЙК, и им казахме веднага да го дадат насам!

И така, ето го и него:

ПРОТЕИНОВ ШОКОЛАДОВ КЕЙК

Калории: 280
Протеин: 36
Време за приготвяне: 50 мин

Как го направих?

Смесих добре 40 грама шоколадов протеин на прах, три чаени лъжички какао, 6 чаени лъжички захар, ½ чаена лъжичка бакпулвер, сол.

След това добавих около 100 мл пасирана на пюре варена тиква, два белтъка и малко ванилия.

Пекох в предварително загрята на 170 градуса фурна за около 30 минути. Хапнах го с няколко ягоди и чаша вода.

Грамажите и това на снимката е една порция. За повече, умножете всичко с нужния брой порции и нека силата е с вас! #силатавтеб

Всички сме чували за хора, които адски ги заболява главата точно когато в главата на партньора/партньорката им се върти една мисъл: секс. Е, и други живи същества в природата го правят. Някои животни се преструват на мъртви, за да не бъдат убити или изядени от хищници.

Други обаче - като женските водни кончета - имитират смърт, за да отхвърлят мъжките ухажори, разказва HealthyFoodHouse. Когато нежелан мъжки екземпляр започне да хвърчи около тях, те се просват от въздуха на земята и остават там, докато ухажорът не се отдалечи.

Експерти от Ecological Society of America са провели проучване, за да установят реалните причини за това поведение. Те наблюдавали 31 водни кончета. Вярвате, или не, 27 женски водни кончета приложили този трик, за да избегнат мъжките. Шест от тях обаче явно не си изиграли добре ролята, защото се оказали желани от ухажорите, въпреки факта, че са „мъртви“.

Расим Келифа, изследовател от Университета в Цюрих, Швейцария, който от 10 години наблюдава водни кончета, има идея защо дамите използват тази обезкуражаваща тактика. Една от причините е, че когато женските решат да снасят яйцата си, мъжкарите продължават да им досаждат за секс. При тези насекоми един сексуален контакт е достатъчен, за да се оплодят всички яйца. Втори би могъл да навредил на репродуктивната им система.

Това не променя факта, че поведението на женските водни кончета е доста изненадващо. Или не? Споделете вие опирали ли сте до тази тактика?

Още:

https://maikomila.bg/%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8/

Изобщо не предполагахме какво ще се случи, когато тази седмица пуснахме в групата „Положението е „Майко Мила!“ въпроса „Какви идиотщини сте вършили като деца?“.

Оказа се, значи, че доста от нас са изхвърлили огромно количество зарзават, яйца, орехи и водни стрели (а Красимира и прибори от 20 СОУ!!) през балконите, така че каквото и да метнат през тях това лято децата ви (нищо, че кротко си цъкат на плейстейшъна) трябва много добре да помислите как да завършите репликата „аз като бях на твоята възраст, знаеш ли какво правех…“

Защото на възрастта на децата прескачахте огради, за да крадете череши, ходехте по парапети, звъняхте на случайни номера от телефонния указател и питахте клети хора „Измихте ли си краката?“, правехте си манджи от цветята в градината на баба си, тормозехте кокошките ѝ, къпехте котките с прах за пране и телена четка, отпивахте небрежно от бутилка веро и предлагахте на по-малкия си братовчед от същото, палехте свещи по покривите и ги изпускахте бог знае къде, мъкнехте се с пирони в ходилата, разбити вежди, счупени носове и скъсани менискуси.

И това е само малка част от поразиите ви. Ето още няколко фрапантни случки от детството на днешните майки, след които цялата умора покрай организацията на 1 юни ще ви се стори като най-невинната детска игра.


Des Vasileva: Във Варна има Римски терми с подземни тунели. Ходихме да се крием там. Аз бях 100 кила и успях да се шмугна много навътре. Ама не можех да се измъкна в обратната посока. Мен и една друга надарена приятелка ни вадиха от пожарната. Пред цялата махала…

Mira Yotkova: С приятелка решаваме, че ще мокрим топчета тоалетна хартия (от онази старата, която е почти кафявата) и ще ги хвърляме на тавана (за да правим лайненца). Нахвърляхме доволно количество по тавана на цялата спалня (залепват се за него). През нощта тоалетната хартия започнала да изсъхва и да пада по главите на майка ми и баща ми… Изкарали си акъла, естествено.

Ralica Savova: На 2 години седнах в тава с току що изваден от фурната шаран - плакаха всички. На 5 ме изтърваха от поглед при митническа проверка на границата с Румъния – зад гърба им откраднах печатите на митничаря и аз и братовчед ми заприличахме на току-що подготвени и подпечатани колетни пратки…

Danny Pencheva: Катерех се навсякъде и по всичко. На 5 се качих на една черница да си хапна. За мое нещастие тя беше в средата на строеж... Като ме погна пазачът, скочих от клона и си набих крака на един пирон. За да избягам, тътрех закованата за крака ми дъска. След това тътрех гипс на ходилото...

Ивана Павлова: Обожавах да обличам кучето с дрехите на баща ми. Знаете ли как прилично изглежда доберман с риза и панталон? Лошото беше, че една вечер така добре спретнатото куче беше избягало и съседката го видяла. Обадила се на майка ми, че ризата на баща ми пресича улицата хоризонтално...

Ivana Mihaylova: Правехме майтапи по телефона. Избираме произволен номер от указателя и звъним. Репликата беше: „Вдигайте килимите, бетонът идва!“ Най-интересното беше, че една жена каза: “Ама аз бетон не съм поръчвала!”

Michaela Bekiarova: Събрах охлюви, около 50, и ги прибрах в банята да си ги гледам. Майка ми се прибира и без да има понятие от моето творение влиза в банята- следват писъци, защото е имало охлюви и на тавана...

Svetoslava Krasteva: Исках да разбера дали петната от сока на бяло грозде по резедавата боя на стената изсъхват като вода и изчезват. Не изчезнаха. Изрязах си "шпионка" в една завеса с ножичка.

Списък със задачи

Musha Busha: Един ден майка ми тръгна за работа в 9 сутринта и ми заръча да обера вишните. Аз и моят 7-годишен мозък решихме да шием блуза от най-скъпия плат, който тя пазеше за чеиз. Разстелих топа на два ката на земята, легнах и се очертах с креда, срязах и само минута след зашиването разбрах, че май не трябваше така да правя... За да се поправя, реших да закача шпековия салам (ЗА ДА ИЗСЪХНЕ по-бързо), забравяйки, че имаме 27 котки. Уморих се от дейности и отидох да играя със съседката, която предложи да ме подстриже на венец, което било много модерно. Косата ми обаче, която беше до под дупето, се оказа до над ушите... Наближаваше време майка ми да се върне от работа, когато осъзнах, че не съм набрала вишните. Качих се на покрива на къщата с една кофа и от паника се подхлъзнах, паднах и си изкълчих глезена брутално... Нека приключим историята тук, няма да разказвам реакцията на майка ми - украинка, с много страшен гняв…

Jenia Yordanova: На 9 съм и съм в лятна ваканция. Нашите ми оставят сутринта списък със задачи. Първата от които е: "Полей цветята". Да полея цветята у нас беше като да полея джунгла - има страшно много цветя. И виждам в коридора десет 10-литрови туби, пълни с вода(?). Тежат, ама съм корава - вдигам и поливам. По едно време се позатопли и от цялата къща започна да се носи някаква странна миризма. Отварям, за да се проветри, но и от терасата навлиза тая смрад, ад. Баща ми беше първа смяна и се прибира малко следобед. Влиза в коридора, поглежда празните туби и пита "АМА КЪДЕ Е РАКИЯТА НА ЧИЧО ТИ?"...

И като стана дума за ракията…

Стефани Панева: Обожавам цветя от малка. Имахме някаква висока до тавана палма. Гледам аз в кухнята 3 л туба и си викам „чакай да НАЛЕЯ на цветето. Цялата туба изсипах. Оказа се на тате ракията...

Сузана Стоименова: А аз изсипах 12 литра домашнярка в тоалетната, защото бяха спрели водата и обърках тубите. Голяма мъка беше вкъщи.

Злоядите деца

Hristiana Tsareva: Отново бях принудена да ям супа, която не обичах. Издебнах момента, в който майка ми излиза от стаята и в бързината, без да гледам, изсипах купичката през прозореца. Последваха крясъци и викове, но не посмях да се покажа да видя какво съм сътворила. А майка ми така и не разбра. (Добре, че супата не беше гореща).

Milena Stoyandzhova-Pavlova: Аз пък не успях да я изсипя през прозореца… Стана течение и пердето застана отпред точно като хвърлях супата и тя мазно се стече по дивана…

Blagovesta Yordanova: Мразех тиквички и ги пъхах цели в раклата със зимните завивки. Откриха ги чак есента…

Lucy Stamenova: Няма видео в тая държава, което да не е яло филия с лютеница или пастет (вместо видео касетки)…

Пращам поздрави на баба ми и ѝ се извинявам

Svetla Pavlova: На 4 съм решила да отида на работа. Обула съм обувките на майка ми, грабнала съм чантата ѝ и съм казала чао на баба ми. Някъде на спирката една жена ме е спряла и с доста усилия ме е завлякла до нас.

CeBu To: На 3-4 години сме изпратени аз и братовчед ми (наборче) на гости при баба в Белене. Освен боядисаните с мляко стени и скъсани тапети, се носи легендата как аз акам в гърнето, ставам и отивам да изсипя половината в на братовчед си гърнето. Да сме равни.

Tsvetelina Tsekova: Люта зима, на 3-4 съм и си играя в снега. Внезапно (или не толкова) се напикавам. Решавам, че трябва да направя всичко възможно, за да не разбере баба ми, че съм се напикала - събличам се ЧИСТО ГОЛА, скривам си напиканите дрехи зад един БИДОН в мазето и продължавам да си играя В СНЕГА ГОЛА, но доволна, че никой нищо няма да разбере. Когато баба ми ме видя, щеше да получи инфаркт.

Dilyana Dobrikova: Скачането на ластик беше много модерно, но едно лято нямах ластик на село и реших че мога да отпоря ластиците от произволни дрехи на баба ми и да ги съединя в по-голям…

Antoniya KZ: Бяхме в къщата на баба ми четири братовчедки и тя ни слагаше да спим в една стая. Голяма грешка. Хвана ни да се опитваме да слезем през прозореца - по връзките лук и чесън. Т.е. - мен хвана. Бях по-пухкава и не можах да сляза…

Още бягства от следобедния сън

Natalia Chalakova: Заключваха ни с моята приятелка у тях за задължителен следобеден сън и ни прибираха ключовете да не се изкушим да излезем. Ние обаче прескачахме през преградата на общата тераса и се озовавахме в гарсониерата на леля Веска - издебвахме я и минавахме през стаята, в която тя не е, и излизахме през входната ѝ врата. Така до 5 часа, когато се връщахме по обратния ред. Правили сме го поне 3-4 пъти и винаги сме имали късмет. Апартаментите бяха на 5-ия етаж. А сега и едни прозорци отвън не мога да измия без да ми се разтреперят краката...

Мистерии в детската градина

Anita Koleva: Докато уж всички спят в детската градина, аз реших да се направя на призрак и си разбих главата в неуспешния си опит да се скрия. Докарах припадък на младата госпожа и се наложи и двете да ни карат в болницата. До 10-ата си годишнина бях разглобила всичката дребна техника на територията на къщата. Изгърмях инсталацията на къщата, решавайки да измервам напрежението в контактите. Редовно засядах по дърветата, защото знаех кака да се качвам, но не и как да слизам. И най-големият ужас (за майка ми) - гореща ютия върху голия ми корем в неуспешен опит да се изгладя…

Кошмари в кухнята

Десислава Горова: Правехме си "червен пипер" от настъргани тухли, а аз истински вярвах, че истинският червен пипер се прави точно така. Бях чула майка ми да казва на татко, че е свършил и трябва да купи. Естествено, реших да я изненадам и да съм полезна на домакинството. Стъргахме цял следобед с една приятелка и вечерта тайно напълних кутията, за да изненадам мама. Тя решила, че татко е купил и напълнил съдчето. Изненадата настъпи, когато сготви с пипера от тухли…

Миа Сердарева е автор на този разкошен разказ, в който една майка на тийнейджърка търси път към дъщеря си и към смисъла в убийственото си софийско всекидневие, лишено от природа и от време за нормални отношения.


Ку-ку, ку-ку - обажда се електронният часовник от бюрото.
Ура! Пет минути почивка!
Тия дни, вместо фейсбук – уеб камерата в Ярлово. Жив валериан...
Ехо, здравей, щъркеличке!
Станала е да пораздвижи дългите си червени крака. Това облачета ли са? Ха, още едно! Докато мигна, и поникна пред камерата. А около него се стрелкат бели чертички.
Снежец! Виж ти, в София слънце, в Ярлово – сняг. Вали по гнездото, по нея… Милата, няма как да се скрие на сухичко и топло. Майка е, къде ще ходи – ще търпи. Ще търпи и ще прави сухичко и топло на яйцата си.

Знам какво е, що мътене отнесох и аз… Рискова бременност, вика докторът. Ако искаш да го износиш, ще трябва да пазиш леглото. И не трийсетина дни като щъркелите – шест месеца лежане… Половин година е това, ей! Да можеше и мене да ме сменя мъжкия…

Обаче, устисках геройски, измътих я. Щастие и чудо, като се роди. Гордост! Лежах в родилното и се гордеех цялата: майка съм вече, майка! Видя ли ме какво изтърпях, Ти, който раздаваш лесното и трудното според заслугите. Ще ме наградиш с добро детенце, нали?

Да, да. Кой го знае къде е блял. Ей го, десет мина, диването още спи… Три пъти ходих да я будя, три! Последния път ми се разкрещя, все едно съм ѝ най-омразното нещо… Стига, няма да рева, това са ми петте минутки за душата…

Щъркелицата рови с клюн покрай яйцата, обикаля ги внимателно, обкрачва ги, прикляка бавничко и се намества върху тях.
Късметлийка си, миличка, че няма да те сполетят моите майчински драми…

Преди 10 години, като чуех да ми се оплакват от сприхави неуправляеми тинейджъри, тайничко си мислех, че това може да се случи само на кофти родители. Ние сме отговорни хора, интелигентни, моля-моля, аз цяла счетоводна кантора въртя, та едно дете ли ще ми се опре? Майко мила… Докато детето ти е още малко, нищо не знаеш за живота. За търпението, за смирението… за унижението… нищичко.

Другите как ли се оправят с техните? Моята Яна, като я слушам, явно повечето единадесетокласници са същата трагедия. Оня ден ми носи снимка от часа по физика – в класната стая само господинът и двама ученици, с нея трима. Значи много майки са на моя хал, само дето никой не говори за това. Срам ги е. Ми то си е за срам. Що за родител си, ако не можеш да накараш собственото си дете да ходи на училище. Не да учи, не шестици да изкарва, да ходи поне…

А може и да не знаят, другите майки. На мен кантората, ако не ми беше в собствения двор, Яна можеше да ме лъже както си иска. Щях да си живея в блажено неведение и да си мисля каквото ме устройва, само и само да ми е спокойно на душичката…

Добре де, на нейно място щях ли да съм прилежна ученичка? Ей сега, ако съм 11- клас и повечето ми приятели кръшкат. Знам, че всичко ще ми се размине: класната ще си затвори очите за фалшивите бележки, защото ако ме изключат, губят бройка. И да не уча, все ще ме избутат да завърша, та да не развалям реномето на училището… Като нищо щях и аз да правя като нея…

Боже, тоя свят е толкова далече от света на моето детство… Колкото София от Ярлово. Няма как децата да са като нас. Те освен тая лудница друго не познават. Колкото и да ги дърпаме към старото, то им е чуждо… Как да се напъхат в нашата представа за добри деца?…

Минаха пет минути. Край на антракта. До после, птичко.


Ку-ку, ку-ку.
Колко е часът? Няма значение. Доза почивка, че едва мисля вече…

Май е останало само едно яйце. Сутринта в чата писаха, че мъжкият изхвърлил другите две от гнездото…
Още не мога да повярвам – и щъркелите имали семейни проблеми… Интересно как ги преживяват тия неща. Без алкохол, шопинг терапия и психолози…

Помня като отивах при училищната психоложка. Нарочно пеша – да походя, да се настроя… Опитвах се да си представя какво ще ме пита. Защо, според вас, дъщеря ви има нужда от психотерапевт? О, тя няма нужда, просто си е внушила, че има, а ние сме отговорни родители, затова решихме да я доведем. Друго, друго… Какво питат по филмите? Има ли страхове? Обичайните – от паяци и болници. Какво я кара да се чувства добре? Ами… да виси на таблета. Знаете ги днешните деца. Има ли хоби? Кой е любимият ѝ филм? Разказва ли за приятелите си? Познавате ли ги? Споделя ли с вас? За какво мечтае?

Боже, колко много неща не знам за дъщеря си!

Ами да, ние всъщност не си говорим много-много. Освен пак ти е разтурена стаята, стига с тоя таблет, нямаме пари за глупости, ставай за училище…

А аз се мислех за добра майка… Откога не съм си приказвала с нея за… за… за нея… Какво мисли, какво я вълнува… Не съм се сещала даже… То и със себе си не се сещам да говоря за тия неща… С какво ми е пълна главата, да ме пита човек? Със задачи. Първо, второ, пето, десето… график и чудо. А аз се щурам из графика като мишка в лабиринт.
Сега ако се прибера и си поприказваме за всичките тия неща, ще види, че въобще не ѝ трябва психолог. Трябва ѝ…

Стана и пет. Айде пак да бачкаме…


Ку-ку, ку-ку.
Четири следобед.
Камбаната в Ярлово бие. Момент… Това нашата камбана ли е? Боже, да! Чувам ги и двете, като стерео, почти заедно бият… Тръпки ме полазиха… Все едно че съм на две места едновременно!

Чакай, аз през повечето време съм на две места едновременно: тук, където съм, и някъде другаде, където искам да бъда. Паралелна вселена, където ми е хубаво…

Дъщеря ми дали и тя е така? Идея си нямам какво им се случва в главите на сегашните деца. Тяхната паралелна вселена трябва да е нещо като видео игра. А може и да имат по няколко…

Ще взема да я питам. Ето ни тема за разговор. Нещо, за което няма да се скараме. Аз и за онова не съм я питала още – приятелите, любимия филм, за какво мечтае… Все отлагам. А и само да се подам в стаята ѝ, и ме кара да се чувствам като скапан навлек. С тоя неин поглед – ледено студен и неодобрителен… Как го каза психоложката? За истинско общуване е нужна атмосфера на взаимно одобрение. Или беше приемане… В смисъл, да де, няма да седна да си приказвам с някой, дето видимо не ме харесва… Не че аз се държа много любящо… Но каквото почукало…

Ужас. Двете май си причиняваме едно и също!
Айде пак сълзи… Ама че…


Ку-ку, ку-ку.
Още пет минутки при птиците добре ще ми дойдат. И тоя път никакъв рев.

Коленичила е в гнездото, последното яйце се белее отляво, клюнът ѝ заровен в перата на гърдите. Вятърът си вре носа между тях, роши ги, фамилиарничи и пръхти в микрофона.

Затварям очи. Шумно е почти като на Цариградско, само че вместо коли – птици. Чуруликане и чудо. Тук-там бръмне муха, от съседните дворове лае куче…

Връщат ме на село тия звуци. При престилката на баба, дето все мирише на мекици. Ковьора над леглото ми, с шарки на странджанска носия. Люлката, вързана на черешата. Кокошките, прескочили оградата към лехите с магданоз и дядо, смешно размахал бастуна…

Отварям очи. Щъркелицата извива шия назад, главата ѝ почти допира гърба… Това ми е любимо! Толкова е изящна… като лебед! Сега ще почне да трака с клюн. Ето… Четох, че така си говорели. Какво ли казва сега?

Яна веднъж изръси иска ми се у нас непрекъснато да има гости, защото само пред чужди хора се държиш мило с мен. Лицемерка ме нарече. После цяла нощ ревах. Защото е вярно. Не знам дали е точно лицемерие – човек се съобразява пред другите, гледа да се държи пò… както знае, че трябва. А вкъщи, при семейството, ако не отпуснеш душата, къде? Тъпото е, че баш близките виждат най-лошата част от теб. А би трябвало, щом ги обичаш, пред тях да се стараеш най-много…

Няма да забравя оня разговор… май единствения, след който бях горда със себе си… След болницата, когато не биваше да вдигам тежко и я помолих да ми помогне с прането, а тя заяви, че не било нейна работа и излезе с приятелки… и аз се скъсах от рев: хем ме болеше от операцията, хем ме беше яд на нея, хем два пъти повече ме беше срам – що за майка съм, като не съм я възпитала в най-важното: състрадание, уважение, човещина. Чудех се какво да направя, като се прибере: да я накажа, ще ме намрази на нова сметка. Да не ѝ говоря – добре ѝ дошло. Да обясня спокойно колко съм разочарована? Тактиката на майка ми. Помня как се чувствах: като провал, едно голямо разочарование…

Тогава ми хрумна да поема вината. Повиках Яна да седне до мен на леглото и ѝ казах колко ми е гадно, че не съм успяла да я науча на нещо много важно. Ти не си виновна, грешката е моя, но искам да го знаеш и някой ден да научиш децата си – семейството е, за да си помагаме, да се грижим заедно за нещата; научи ги, че да обичаш, значи да правиш каквото можеш за другия.

Отначало се стъписа от кроткия ми тон, после наведе глава, а накрая ревна и се извини за пръв път от пети клас насам. Не че после се строши да ми помага, но съм сигурна, че разбра и запомни.

И пет. Айде пак да бачкаме…


Ку-ку, ку-ку.

Край на работния ден.

Така. Действаме. Първо малко щъркели, вместо медитация. Трябва да съм мноооого спокойна като вляза в стаята ѝ. Само когато съм спокойна, мога да бъда добра. И да опитам да говоря като мене си, не като майка. Ей така, както си приказвам наум. И всичко ще я питам, дето си го мислех. Дано да я хвана в настроение. То може и да не стане от първия път… Само като ме види, и се наежва цялата. Кой знае кога ще повярва, че идвам с добро…

В Ярлово е слънчево. Щъркелицата чисти перата си с клюн. Гръбчето, под крилата… Обръща се право към камерата. Боже, имам чувството, че ме гледа в очите… Птиците дали и те като хората усещат, когато някой ги наблюдава?

Над тъмнозеления ръб на планината прелита птица. Ето още една, по същата траектория. Душички! Изобщо и не подозират, че правят небето по-красиво.

Чуруликане, чуруликане… вече съм пълна с птичи песни. Лека, спокойна… Добра. Виждаш ли колко малко ми трябва, Ти, който си ни оставил да се изгубим в многотията.
Доза природа, време насаме със себе си… И пак съм човек.


По темата:

Здравейте, миряни и мирянки! Ето че отново дойде моментът от годината, в който част от планетата се юрва на състезание по най-безупречно боядисани яйца, по най-бухнал до космоса и отвън него козунак и по най-много погълнати агнешки плешки!

Ние не оставаме по-назад и днес ще ви покажем как Майко Мила! боядиса яйца по древна, френска и невиждана досега техника, с която безапелационно ще спечелим всички състезания!

Гледайте и НЕ пробвайте това вкъщи!

Преди седмица ви обявихме, че за първи път външен човек ще стъпи в кухните на Happy, за да провери качеството на храните, които се приготвят там. Е, този момент дойде и днес ще видите с очите си как Красимира и Елисавета нахлуха като стадо хипопотами и трескаво започнаха да изследват хладилниците с риба и тавите с картофи.

Защото истината е, че и ние сме също толкова недоверчиви и скептични към твърденията им, че приготвят всичко от естествени продукти, без прахчета и специални смески.

Факт е, че ни показаха истински картофи, истински пържоли и истински зеленчуци- охладени, а не замразени. Но все пак оставяме на вас да прецените, така че - заповядайте с нас в кухните на Happy!

Има срещи в тоя живот, които са съдбовни - такава е и срещата между Майко Мила! и Elica Koteva, с която се видяхме случайно в Arte Spa&Park Hotel Velingrad и моментално се харесахме - откачалките се надушват отдалече, нали знаете. Нямаше как да не организираме и един двубой, в който се опитваме да правим клети яйца по бенедиктински, но повече подскачаме (особено Елисавета, която изглежда като прекалила с разни вещества) и крещим малоумно! Как ни издържа Елица - не знаем, но яйцата станаха вкусни и нямаше жертви! Гледайте и не опитвайте това вкъщи!

cross