fbpx

Утре е един от най-смислените дни в годината. Казва се #ЩедриятВторник и от 2012-а насам следва Черния петък и ни дава възможност за реванш на доброто над консуматорството и харченето на пари за неща, от които невинаги имаме нужда.

#ЩедриятВторник дава начало на т.нар. сезон на благотворителността, който традиционно маркира седмиците преди коледно-новогодишните празници, когато сме свикнали да сме добри и щедри. 

Няма какво да си обясняваме, че е хубаво да сме добри и щедри винаги и да се раздаваме за каузи, които са ни на сърце, целогодишно, но ден като #ЩедриятВторник е измислен по-скоро като празник на добротворчеството, а не толкова като напомняне защо е важно – ясно ни е на всички защо.

В ден като този може да изберем кого да подкрепим, може да споделим на любимата си благотворителна организация, че върши страхотна работа, или пък ако имаме време, сили и възможност с труда си да помогнем на някой, който се нуждае от това. А сега времената са именно такива – всеки има нужда от помощ за нещо, дори и само от едно окуражаващо “Супер си, ще се справим”.

За благотворителността, смислените каузи и доброто днес си говорим с Елица Баракова, изпълнителен директор на фондация BCause, която работи за развитие на дарителството и социалните инвестиции.

Организацията стои зад платформата за изпращане на дарителски SMS-и и онлайн дарения DMS 17777 (заедно с Български дарителски форум), дарителската онлайн Платформата.бг, системата за редовно месечно дарителство – дарителство по ведомост, и програмата за предприемачество център „Ринкър“.

Фондaция BCause е и организацията, която преди 4 години се включва активно в популяризирането на #ЩедриятВторник в България и благодарение на тях и ние сме част от едно от най-смислените световни движения. 

Елица Баракова е родена в Сливен, има трима сина и една работа във фондация BCause от вече 25 години. 

Какво бихте направили за смислена във вашите очи кауза?

Работя във фондация и съм избрала да опитвам да помагам на много, на всички каузи. Дали е смислена една кауза се определя от хората, които стоят зад нея, и хората, до които те искат да достигнат, и моята работа е да ги срещна по най-добрия начин. 

Естествено, понякога каузата или хората са ми по-симпатични, по-близки до моето светоусещане и енергията ми да я подкрепям се увеличава. Стоим до късно да мислим текстове, представяне, визии, стискаме палци голям дарител да одобри „нашата“ кауза, търсим още дарители… 

Но най-вече на хората зад смислените каузи не спирам да повтарям, че са такива, че вършат достойна работа, че трябва да се гордеят със себе си. Ако им внуша самоувереност, ако се огледат в моите очи и се видят големи, важни, успешни – значи и аз съм успяла в работата си. И тази кауза ще се справи без мен, а аз ще продължа към следваща.

Как можем да сме сигурни, че доброто побеждава?

Преди 15 години каузата на „сираците“ беше преобладаваща, дарителите на първо място избираха да дарят „за дом“ и това често бе повърхностно и дори влудяващо. 

Вярно, децата трябваше (и още трябва!) да получат помощ, но не за да ядат още торти, а за да избегнат съдбата на родителите си, да израснат с умения, с отговорности. 

Така по сирашката тема се роди програмата „Готови за успех“ – стипендии за деца без родители за отличен успех. През годините дете от дом стана отличен студент по микробиология, други младежи завършиха медицина, като поддържаха успех над 5,70 през цялото време, трети започнаха работа и станаха дарители още с първите си самостоятелни доходи. А работодатели се оглеждат в групата на “Готовите за успех” в търсене на служители – е, това е добра история.

Както и тази за момичетата, които отиват в малки села, за да ги променят заедно с хората в тях. Първата, Ива Таралежкова, създаде сдружение „Деветашко плато“ като сдружи хора от 10 села и сега освен на пещери и пътеки, туристите там намират дори „Джаз под звездите“. 

Втората, Яна Рупева, отиде в село Лютиброд, за да създаде проект с бъдеще. Проект „Северозапад“ е в подкрепа на заетост за младите и по-добри старини за възрастните.

Дали доброто побеждава винаги? Не, разбира се. Граден с много любов и професионализъм център за деца в Люлин затваря, протестите на природозащитници не успяват да спрат строеж, проектът за детска болница се развива без необходимата оценка на нуждите…

Понякога има причини за отчаяние, безсилие. Но правим почивка и продължаваме. Една благородна кауза не може да се провали. Хората, които работят за каузи в мнозинството си са създадени да правят това и дори един проект да загине, те ще намерят приложение на дарбата си да работят за кауза в друг. 

В благородните каузи най-доброто, което можем да направим, е да подкрепим хората, които ги движат, и тази инвестиция винаги ще връща на страната на доброто.

Защо е важно след един Черен петък да разполагаме поне с един Светъл вторник?

Светът се развива, а обществата сякаш се вдетиняват – хората искаме да имаме още и още играчки. Всяко напомняне, че най-ценните неща не се купуват, е много важно, за да не загубим посоката. 

А вторникът е замислен да пръска тази светлина по добър начин, без да порицава или наставлява, напротив – той е шарен, позитивен, празнува щедростта и награждава всеки малък жест.

Можем ли да кажем, че щедростта краси човека?

Е, не е толкова просто! Хората са щедри по толкова много причини – заради радост, заради болка, заради гняв, за да са като другите, за да забравят, защото не могат да забравят. 

Красотата идва най-вече от спокойствието, че човек е намерил себе си и изпитва удовлетворение от това какъв е и какво прави. Но щедростта носи на човек уважение и самоуважение, които са стъпки към вътрешната красота.

Какво всъщност според вас означава човек да е щедър?

Често съм била свидетел как човек открива своята щедрост и чувствата, които го връхлитат. Благодарност, осъзнаване на собственото привилегировано положение (че съм здрав, че ходих на училище), учудване как малкото може да значи много за някого. 

Понякога при нас идва дарител, доведен от външни причини – заради социалната желателност на това да си дарител –, който е поразен, привлечен от каузата и иска да дава още и още. Пари, време, да убеди и други, да сподели щедро своята дарителска радост и дарителска отговорност.   

Каква е вашата дефиниция за благотворителност?

Отличителен белег за наличие на общност. Означава дарител-дарен, помагач-помаган и среда, в която това се случва, в която има подходящи ценности, в която е прието и очаквано да си помагаме. 

Благотворителността възниква заради несъвършенствата в нашите общества и естественото неравенство между хората и отразява стремежа ни за справедливост и щастие за всеки. 

Иска ни се за по-ощетените да има втори и трети шанс или възможности за компенсиране. Ако не го получим в обществения си договор, се опитваме да го осъществим с благотворителност.

Благотворителността има ли граници?

Периодично се питаме – къде е държавата да защити този общочовешки идеал, къде е личната отговорност на подпомаганите да се образоват, трудят, подобряват сами шансовете си за промяна. 

Работата ми ме е срещала с хора, които се интересуват само от собственото си решение и са готови да размият всички граници, за да бъдат дарители. Опитът научава някои дарители да си поставят ограничения и да изискват отговорност. 

Старая се да бъда близо до хората, за да изминат своята дарителска стълбица. С уважение към избора им, но и с максимална информираност – леко да ги възспираме и силно да ги насърчаваме да правят повече благотворителност с най-много ефект.

По какъв начин случки като тази с ХелпКарма влияят на цялата дарителска среда? Какви са последиците от това?

Това не е първият трус в благотворителността и впечатлението ми е, че реакциите са много различни според опита и ангажираността на човека. 

Дарителите, които са направили своя избор да даряват обмислено, по вътрешна убеденост и за дълго време, не изпитват някакви притеснения. Дарителите, които са действали единствено по външни, емоционални подбуди, се чувстват предадени и несигурни как да постъпят следващия път. Хората, които не даряват, но обичат всяка тема, по която лесно могат да изкажат мнение, дълго ще правят това – ще обсъждат. Впечатлението ми е, че дарителите все пак не правят негативни обобщения, или поне не задълго, и сътресенията не се отразяват трайно. 

Друго ми е болно – на евентуалната злоупотреба с дарени пари реагираме с остро чувство за лична обида и изискваме веднага промени, гаранции, удовлетворение. А към действия, които засягат пак наши пари, и то в доста по-големи размери – публичните на държавата – проявяваме безкрайна търпимост. А принципите за отчетност са същите и правата ни да изискваме са същите.

Сегашната криза срещна нашата организация с много нови хора, които искрено желаят да научат как работим ние и организациите, които подкрепяме. Техните въпроси ни помогнаха да се погледнем отстрани и да видим възможностите за подобрения в нашите комуникация и отчетност. 

Освен това никога не се е говорило толкова много за даряване, както сега, а тепърва започва сезонът на даряването. Каква по-благоприятна среда за тези организации, които имат търсените от дарителите отговори!

Как се печели доверието на хората и как го задържаш?

Като с всяка друга дейност – с честност. Месиш хляб, продаваш, доволните клиенти се връщат и на другия ден. Ако излъжеш, ще ги изгубиш и ще останеш с еднодневната печалба. 

За 25 години сме срещали всякакви хора и някои гневни въпроси. Радвам се, че почти всички са завършвали с добри чувства и разбирателство. Отчетите, одитите, прозрачността, свидетелствата на подкрепените са важни съставки за създаване на доверие, но има и нещо неуловимо, нещо, което се пропива в организацията с годините и времето. Дано никога не разбера как се губи!


cross