fbpx

Преди време ви попитахме как бихте описали майчинството в едно изречение. И вие ни разказахте играта от смях. Защото, да, във всекидневието ни като майки има много сополи, много наакани дупета, много ОБУЙСИЧОРАПИТЕ!!!, но има и адски много любов и тонове, тонове смях.

Тук събрахме някои от забавните коментари (със запазен оригинален правопис и начин на изразяване).

А всички останали може да видите тук:

Стефани Панева
Както преди време ми изпя моя син: "Мила, моя мамо, сладка и ГОРКИЧКА."

Ралица Илиева
Страхотно е да си майка, просто понякога е ужасно    

Mariya Mallieva
Мамооооооо мамоооо мамоооооо (и така поне 10 пъти)

Mirena Todorova
Дъщеря ми: "мен ме обичаш от тук до Луната, Сашо (братчето) - от Луната до тук, а тате - от тук до тоалетната". Майчинството е зор, ама и бащинството не е цвете

Силвия Лечева
"Мамо, готина си и си яка като....спойлер на кола!” Най-висшето признание за 5 годишния ми стаж като мъжка майка... Друго не ме интересува  

Lyubov Krasteva
"А тук има много бутилки, защото мама пие."

Emilia Saikova
Искаше ми се да спя, когато на мен ми се спи, а не когато може!!!!

Vilislava Urdeva
Мамо, ака ли ми се сега?     

Елка Стоянова
Мамо, ти манипулираш тате, защото той винаги те гледа така  

Yulia Asenova
"Милиони пъти съм гледала как мама си отваря вино.." - 16 годишната ми дъщеря след неуспешен опит за отваряне на бутилка  
"Мамо, направи се на мечка" - малката ми дъщеря една сутрин.. 
Обичам ги! 

Теменужка Митева
"Мамооооо, забравила си да си сложиш гърдите!" (размятайки сутиена ми пред гостите) 

Martina Georgieva
Моментът в който, сърцето ти започва да живее извън тялото.

Iliyana Malcheva
Двете ми дъщери - преди 5 години. Едната в първи клас, другата в десети. Водя ги с колата на училище. Малката отзад стои в столчето, спи и се, студено и е, крив и е света! Каката отпред, все още във вихъра на пубертета се заяжда с нея. Нарежда я, че имала една вежда - веждак и т.н... Малката стои, слуша в мълчание и изрича само едно изречение: Една вежда, ама зимата ще ми топли челото! И така вече 21 години майчински стаж в бисери, забава, сълзи, сополи... Любов и смисъл!  

Женя Ширкова
Мамо, къде има най-голям добив на селитра?!?  

Darina Rangelova
Хамалогия с неясен резултат.

Zornitsa Dragneva-Vasileva
Големият, когато беше на 5 г. (сега е на 12 г.): "Мамо, ти си мила като нежна природа. Ухаеш на пеперуди." И малко по-късно, когато ми беше много ядосан "Ти си като ягода. Развалена. На пътя. Смачкана от кола"    

Elena Mihaleva
Гледаме птичките през прозореца.
- Мамо, искам да съм птичка!
- За да можеш да летиш над красотите на света ли?
- Не....за да акам върху колите!   

Ирина Катучева
Като се учеше да се преоблича: "Анцуг-деактивиран!"

Klavdiya Lazarova
"Ужасно хубаво" - понякога със запетая между двете.

Daniela Lyubenova
Мамоооо очите ти... са същите.... същите като на... Господ!

Ивелина Дечкова
"Мамо, мамо, мамо, мамо .... мамооооооо... какво правиииш" и "Скучно ми е да спя"  

Петя Свиленова
Споменът как целувам детско пръстче, с любов и грижа, мислейки си, че се е ударила, а всъщност целунах просто един прясно изваден сопол.

Стас Тонева
Мога с една дума... Даже с две букви мога - Тц!

Roza Petkova
"Мамо, обичам те, обичам и мустаците ти"

Mari Nova
"Мамо, имаш хубав нос, като на вещица е"

Anita Koleva
"Мамо, мамооо....Дръж ми сопола за малко"

Паулина Тихова
Веднъж обяснявам как мама е човек и ми трябва малко почивка, а той (4-годишен) ми каза: "Ти не си човек, а мама!"

Кристалина Петлова
Оче пенцииии! (Още песнииииииии в 7 сутринта, в неделя!)

Силвия Пенева
Никога не съм знаела, че мога да спя с отворени очи. Уж спя, а виждах всяко нейно движение. "Мамо, ти си най-рядка"  

Добрина Михайлова
Мамо, аз такова ям ли?

Кристина Шентова
"Мамо, мамо, мамо, мамо, мамо, МАМО, МАМО, МАМО....къде е...Ъъъ забравих!"

Stanka Zhekova
Мамооо, много си хубава така на опашка и гримирана ,приличаш на Ариана Гранде! И аз се наперих,но за кратко ...Ти си Стариана Гранде,щото си стара!

Петя Манукян
Пускам 7 годишния си син с част от покупките да се качва към вкъщи, а аз взимам другата част и бебето. На вратата го посреща баба му и го пита: " Мама има ли нужда от помощ?" А Той и отговаря най- безцеремонно :"Не, мама има нужда от любов". Нямам идея от къде му е дошло.

Ирина Василева
Дъщеря ми към баща си , който е седнал на масата , яде орехи и не може да схване какво тя му обяснява - "Човек , който яде много орехи, но не му действат"

Нина Ангелова
"Мамо, какво най-много обичаш да пиеш? Вода ли? А..но понякога ставаш татко и пиеш бира!"

Деница Николова
"Влез в очите ми и ще се видиш."

Malinova Olya
"ЗАЩО СИ ПАК ГОЛ?"

Snezhina Vladimirova
Ако повторя още един път...

Нора Димитрова
Остави брат си на мира!

Tanya Nalbantova
Ела, ела, да ти обуя чорапите, кретен, ще те смачкам, любов моя, ангелчее, хайде заспивай, не, не там, добре, хайде, после пак, неее, стой, стой, ела мама да те цунка, стига, стига толкова - майчинството е академия, в която всички трябва да растат.

Evgenia Simeonova Kutzarova
Ти ми обеща.....

Elena Koleva-Angelova
"ПРЪДНАХ! ОБИЧАМ ДА ПЪРДЯ!"

Yana Kisselova-Weckerle
Дребното: Мамо! Мамо! Мамо? Мамооо! Мамааааа!!!МАМААААААА!!!!!...
Аз: КАКВО?!?
То: Обичам те, мамо!  

Yovka Nikolova
Само с едно изречение 
"Шампоана  е мазен.”

Maria Lenkova
Само да оцелее!  


https://www.maikomila.bg/%d1%81%d1%8a%d1%81%d0%b5%d0%b4%d1%8a%d1%82-%d0%bc%d0%b5-%d1%82%d0%be%d1%80%d0%bc%d0%be%d0%b7%d0%b8-%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b5-%d0%bf%d0%be/

Таня Димитрова предлага три лично изпробвани стратегии за справяне с деца (по материали от How to Talk So Little Kids Will Listen by J. Faber and J. King и илюстрации от Как да говорим така, че детето да слуша - и да го слушаме така, че да говори на издателство "Изток Запад")


Не съм експерт в отглеждането на деца. Не е като вече да съм пратила в университет 3-4 умни, щастливи, добре адаптирани отрочета и да имам да споделям мъдрости, натрупани с годините.

Но пък много обичам да уча и след като прочетох около дузина книги по детска психология, невроразвитие и родителство, се чувствам достатъчно адекватна да резюмирам няколко много практически съвета за отглеждането на малки деца (2 до 7-годишни).

Всичките съм ги изпробвала на моето с положителен резултат.

Стратегия 1: Ако детето не се чувства добре, няма да се държи добре

Първо трябва да им помогнем да се справят с чувствата си.
Всички имаме вкоренено желание да отречем и минимализираме негативните емоции на детето си:

“Е, нищо ти няма! Защо плачеш?”

“Какво толкова е станало! Виж, тук има много играчки - избери си някоя друга!”

“Глупости, не мразиш Ния - тя е най-добрата ти приятелка!”

Но да видим как бихме се почувствали в разменени роли…

Представете си, че тази сутрин сте се събудили с главоболие (махмурлук?), навън вали противно, колата е счупена и обувките, с които ще трябва да чакате на автобусната спирка, за да отидете на работа, са от велур, който веднага се разкисва в локвите. На спирката се засичате с колежка, на която поне можете да помрънкате: “Уф, изобщо не ми е до работа днес. Писна ми от тая мизерия. Искам да съм в леглото си с чаша кафе...”

Как ще се почувствате от следните възможни реакции:

-- “Ее, стига си се оплаквала. Работата ни не е толкова лоша. Пък и съм сигурна, че като стигнем, ще се почувстваш по-добре. Хайде, усмихни се!” (отричане на чувствата ни и критика за отношението ни)

-- “Виж сега, наясно си, че имаш нужда от тази работа. Трябва да се стегнеш и да се справиш със ситуацията. Като стигнем, изпий един зелен чай, медитирай 5 минути и ще се почувстваш по-добре.” (съвет)

-- “Е, няма идеални професии. Такъв е животът. Няма смисъл да страдаме от такива неща. По-продуктивно би било да се съсредоточиш на позитивните страни.” (философска лекция)

-- “Виж Ана колко добре се справя с такива ситуации! Тя винаги се подготвя за работни срещи поне 2 дни предварително.” (сравнение с друг)

-- “В колко часа си легна? Да не би да се разболяваш? Пиеш ли витамини?” (въпроси)

Наругахте ли вече колежката на спирката? А ако каже: “Оф, да бе - много е гадно да трябва да ходиш на работа с главоболие и в ужасно време. В такива дни си мечтая за тежък снеговалеж и обявяване на бедствено положени по пътищата, така че всички да си останем вкъщи.”
По-добре се чувствате, нали?

Децата имат нужда от същото - просто да приемем чувствата им. Всяко чувство може да бъде прието. (Но не на всяко желание трябва да бъде угодено.)

Забележете, как първо идентифицирам конкретната емоция и после осъществявам желанието във фантазия. Не се опитвам да я убедя че желанието на детето е нереалистично, ненужно, нечестно…
Просто да приемем чувството, без да обясним защо няма да им угодим, звучи като недовършена мисъл. Но всъщност работи - просто го изпробвайте!

Стратегия 2: Обръщаме на игра. Децата обичат да играят. Биха направили каквото и да е ако е част от игра!

Знам, че понякога сме прекалено изморени, за да обръщаме всичко на игра. Но не това е идеята! Моето дете, например, има супер апетит, така че никога не ми се налага да геймифицирам яденето. Но не обича да се облича, така че тогава прилагам тази стратегия. При други може да е точно обратното.

Стратегия 3: Даваме избор (между предварително одобрени алтернативи). Това дава усещане за автономност и контрол над собствения живот, което е изключително важно за развитието на детето.

Важно: и двата избора трябва да са приемливи. (“Какво избираш: да си измиеш ръцете или да те изгоня на балкона?” е заплаха, замаскирана като избор.)

Когато никое от тези не работи, предприемам действие без обвинения, личностни обиди, засрамване и реторични въпроси.

Важно: това не е наказание, а начин да предпазим детето, себе си или собствеността си.

Успех!!


По темата:

Как да екипираме детето за първите му уроци по ски, какво трябва да знаем за условията и цените на курсовете и защо студът не е страшен - днес на тези и други въпроси отговаря любимата ни ски инструкторката Мариана Ахрянова, която кара ски от 40 години, а от над 10 обучава малки и големи любители на зимните спортове.

По образование Мариана е психолог, но последните години се занимава с други неща. Кара ски от съвсем малка, предимно на Витоша и Рила, а от 10 години е ски учител на Витоша. Майка на 12-годишно дете. Обучава деца на възраст от 3 г., а горна възрастова граница за възпитаниците ѝ няма.
В свободното си време обича да кара ски сама.

Зимата не е сезон, който всички обичат, но ако човек има интересно занимание в снега, това бързо може да се промени. Както всички знаем, активностите на открито са полезни и важни за всеки човек и през всеки сезон.

В планината, на въздух и студ, за разлика от затворените помещения в града, вирусите не виреят и децата се каляват. Затова е чудесно, ако успеем да създадем подобни навици у дребосъците, които те да запазят за цял живот. 

Ако родителите сами са скиори или сноубордисти, те ще направят това със сигурност. Тук обаче искам да разкажа някои неща по-скоро на хората, които са скептични. И ще добавя, че познавам доста големи хора, запалили се по зимните спортове покрай децата си.

Затова ще започна с изброяване  нужната екипировка, защото често получаваме подобни въпроси:

Долнище /грейка/ - важно е да е добро, непропускащо вода, защото децата са на снега в голяма част от времето. В най-добрия случай - ново, но, разбира се, не е задължително. Можете  да го тествате предварително, като пуснете детето да се потъркаля час-два в снега в някой парк - ако след това дупето е сухо, значи всичко е наред!

Яке - същите изисквания, не толкова строги, въпреки, че ако се случи да вали мокър сняг, може доста да подгизне.

Ръкавици  - за мен една от най-важните части от екипировката. Задължително скиорски, хубави, непропускащи влага. Ръцете лесно измръзват. Резервни също е добре да има,  те може и да са обикновени, за след ските. 

Термо бельо - не е задължително, но е удобно. Може да бъде заменено с памучно клинче или чорапогащник. Може и без, ако детето не е зиморничаво и ако температурата не е под - 6-7 градуса. Една добра грейка обикновено топли достатъчно. В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ повече от един кат под грейката - повярвайте, видели сме чудеса като например анцуг и чорапогащник или дънки. Многото дрехи, освен, че изпотяват, пречат и на движенията. 

Под якето - в по-топлите дни ако има термобельо и якето е добро, е достатъчно. Иначе може да сложите тънък полар или друга удобна блуза. Импровизации много - зависят от якето, от температурата, и, разбира се, от възможностите. В магазините за екипировка биха ви посъветвали компетентно, ако сте тръгнали да купувате всичко наведнъж. 

Чорапи - скиорски или други дълги чорапи. Важно е да са дълги, за да не се смъкват под ръба на обувката: много е неприятно и неудобно. И не повече от един чифт! Виждала съм дете с 6 (шест!) чифта чорапи!

Шапка - зимна, по избор.  За много студено време върши добра работа маска с дупки за очите и за дишане. Можете да намерите такива по магазините за екипировка и на пазара на Юнак. 

Каска - не е задължително, но е добре да свикват да карат с каски, защото на големите писти са  важни. Пък и децата им се радват обикновено. Моят съвет е да я купите след като вече е сигурно, че детето ще продължи да кара.

Шал - НЕ!  Ски не се карат с шал по простата причина, че на влек или лифт може да предизвика големи бели. Така че, още от началото: без шал. Може да бъде заменен с бъфче – цилиндричен шал, който се нанизва през главата.

Очила  -  ако детето има чувствителни очи, е хубаво да носи очила, защото слънцето горе е много силно и се отразява в снега.  Най-добре скиорска маска. 

Крем за лице и балсам за устни - това е  "екипировката" на откритите части. Кремът трябва да е специален зимен, защото летните съдържат много вода, която замръзва в порите. 

Следващия въпрос обикновено е къде да пратим детето да се учи, какви са условията, учителите и т.н. Ще се погрижат ли добре за наследника, ще бъде ли нахранен, преобут, изпишкан, и изобщо -добре обгрижен.

Ски училищата на Витоша са над десет, повечето са идентични като качество на обслужването. Е, има някои разлики, но в общи линии положението е следното:

5-дневен курс в група струва между 260 и 280 лв, като това включва транспорт, обучение, екипировка, застраховка и топъл чай, който децата получават на обяд. Ако отиват организирано от детската градина, то градината им осигурява обяда, в противен случай си го носят сами. Някои ски училища предлагат опционално и храна.

Когато детската градина организира ски училището, персонал от градината се качва с децата и им помага в почивките за хранене, тоалетна и преобуване. В останалите случаи  с това се занимават ски учителите.

Групите обикновено са между 5 и 8 деца с един инструктор.

Това е идеалният вариант, ако искате детето да изкара повече време в планината, но ако искате бързо да напредне, за да карате заедно в някой курорт след това, по-добрият вариант е индивидуалното обучение. Цената му е 30-40 лв. на час или около 100-120 лв. на ден, но резултати се постигат бързо, ако детето е в добра кондиция.

В големите курорти има и т.нар. Детски ски градини, където има специални съоръжения за най-малките и можете да оставите децата да се учат и забавляват някой и друг час, докато карате или се топите в басейна, или пийвате нещо.

Друг въпрос, който често си задават родителите, е коя е подходящата възраст да пратим детето на ски.

По принцип повечето ски училища приемат деца от 3 години нагоре. Хубаво е да се знае, че от 3-годишните рядко може да се очаква да прокарат за 5 дни. В работата си с тях наблягаме на целта да се забавляват и да свикват с екипировката и снега, пък каквото научат е добре дошло. Важното е да се чувстват добре, това е предпоставка за успех нататък.

И в заключение, че ми е много наболял проблем: хора, ски се карат през зимата!

Здравото, хубаво зимно време по нашите планини допуска температури между 0 и -10-15 градуса. В това няма нищо страшно, ако няма ураганен вятър и децата са с подходяща екипировка. Всяка година се случва някой да се уплаши и да не се качи цяла градина, защото прогнозата е апокалиптична. За това, разбира се, вина имат и медиите, които използват прогнозата за времето за сензационни материали. 

Вярвайте, в такова време няма жив вирус горе, а всяко дете, което се оплаче, че му е студено, го прибираме веднага да се стопли. Ски учителите не са като ония „хижари“ на Черни връх. Определено нямаме случай на замръзнало дете. Влиза, стопля се, излиза пак.  Освен това, мнозина пропускат инверсията и не пускат децата горе, когато в София е мъгла и студ. Точно тези дни на Витоша са най-прекрасните. Обикновено тогава няма вятър, температурата е приятна, а слънцето пече.

Ако имате някакви притеснения относно времето, можете да погледнете камерите на Мотен и Витоша ски, които показват в реално време обстановката, температурата и скоростта на вятъра. Следете
какво време го чака детето ви на snow-forecast.

На линия съм за всякакви въпроси по темата!

Желая ви весела, здрава и  снежна зима!


Още:

След прекрасния текст Самостоятелни и свободни – как растат децата в германските ясли и градини, Деница Николова отново ни гостува, този път по темата за респираторните заболявания и отровния въздух.

Колко пъти сте водили детето си на лекар и сте излизали без рецепта за каквото и да е? На мен това в България не ми се е случвало. Затова много новодошли в Германия родители преживяват истински шок след първото посещение на педиатър.

Познават се по подобни постове във Facebook: “Мами, помагайте! Детето ми е с 38 градуса, а лекарят не му изписа нищо. Много съм разочарована от немските лекари.“ Или пък: „Момичета, тук дали мога да взема антибиотик без рецепта? Вече трети ден детето е с температура“.

Още от август започват запитвания какво да се даде, за да се засили имунната система…

Схващането в Германия е, че детските настинки и разболявания са в реда на нещата и спомагат за тренировката на имунната система. Затова никой не се бори с срещу тях с дебели чорапи, шалове, имуностимуланти, вестник с мед на гърдите или избягване на всяка цена на течение и студено.

Най-редовно могат да се видят боси деца в детската градина, дори и през зимата. За разболявания се броят температура, обриви, повръщане и/или разстройство. Никой не се бори срещу сопола, а кашлицата се смята за симптом, а не за болест (и то много след като е минал инкубационният период и която може да продължи дори и месец след болестта), следователно никой няма да върне детето ти от градина, ако му тече носът, нито ще ти се карат, ако детето ти кашля на детската площадка.

След настинка децата могат да се върнат на градина след като са били 24 часа без температура, без бележка от лекар.

Масовите препоръки са да се остави имунната система да си свърши работата, да се приемат течности (не е нужна храна, ако детето отказва), разходки на чист въздух и, за родителите, много търпение.

Освен капки за нос и антипиретик (с препоръката да се ползва само, ако температурата надвиши 38.5) друго досега не са ни давали. При последното ни посещение заради температура и болки в ушите, педиатърът каза, че вече и при ушни инфекции не бързат с антибиотик, понеже според опита им, те преминават за едно и също време без значение дали е приеман, или не антибиотик (в тези случаи взимат под внимание степента на инфекцията, преди да решат дали да дадат антибиотици).

В сравнение със спомените ми от моето детство, безразборното изписване на антибиотици в България, за щастие, намалява. Но сега масово се изписват и дават магическите имуностимуланти, без дори да е сигурно, че непрекъснатото стимулиране на имунната система в едно, иначе здраво дете, е безвредно.

Наскоро, на детската площадка разговарях с родители, чието, бягащо, викащо, катерещо се заедно с другите деца дете било диагностицирано преди няколко месеца със „срив в имунната система“.

Тази „диагноза“, естествено, служи, за да се продадат имуностимуланти на стойност няколкостотин лева. Престъпна дезинформация (като тази да ти каже гинекологът още в първия триместър на бременността, че си „твърде тясна“ за нормално раждане).

Напълно разбирам родителите, които искат само най-доброто за своето дете и са готови да за плащат скъпоструващи имуностимуланти, хомеопатия, частни уроци, английски език, компютърни кръжоци и математика от четиригодишна възраст.

В същото време обаче напълно игнорираме фактора, който оказва огромно влияние върху здравето и когнитивните способности: отровният въздух, който сме принудени да дишаме поне 5 месеца в годината. Всяка година.

Като биолог и фен на чистия въздух живо се интересувам от новите открития, свързани с вредите от неговото замърсяване. Някои от рисковете за здравето при вдишване на фини и ултрафини частици са:

- повишени респираторни симптоми (дразнене на дихателните пътища, кашлица или затруднено дишане; утежнена астма; хроничен бронхит, особено при деца; увеличена чувствителността към респираторни инфекции)

- рак на белите дробове

- и от по-скоро, сърдечни заболявания.

Все повече данни свидетелстват, че излагането на замърсен въздух може да увреди и мозъка. Изследване, проведено в Лондон между 130 хил. души, показва, че хората, живеещи в райони с най-високи нива на азотен диоксид, са с 40% по-висок риск от деменция, отколкото тези в райони с ниско замърсяване.

Скорошна публикация в PNAS пък установява, че дългосрочното излагане на замърсен въздух влияе негативно върху когнитивните способности при устни и математически тестове и има въздействие, равносилно на загубата на година от обучението.

Друг особено плашещ факт е, че мръсният въздух преминава в плацентата. Изследвани са 5 жени, живеещи в Лондон, непушачи и е установено наличие на частици сажди в плацентата на всяка бременна. Предишни изследвания показват, че жени, живеещи в замърсени градове, са по-податливи на проблеми с бременността.

За сравнение: България вече е осъдена за системно превишаване на дневните и годишни норми на замърсяване с фини прахови частици. Oглавяваме и класацията на държави с най-много смъртни случаи, свързани с качеството на въздуха според ЕАОС за 2014 г. В същото време според доклад на Европейската сметна палата София няма проекти за намаляване на замърсяването на въздуха от битово отопление.

Може би, вместо да харчим пари за стимулатори за здраве и училищен успех, е време да премахнем доказания вредител. Да изискаме най-после ефективни мерки срещу мръсния въздух и да следим за изпълнението им. Безлихвени кредити за жилищна изолация и забрана на всички коли под Е4, подобряване на градския транспорт и велосипедната мрежа са първите, едни от най-лесно изпълнимите и абсолютно необходими мерки, ако не искаме и следващата година да тровим себе си и децата си.

Почивка? ПОЧИВКА?!? Какво беше това?

Не се стягайте, скъпи ни майки, почивката е нещо хубаво, не хапе и не иска пържени филии със сладко за вечеря, закуска и обяд.

Знаем, че вероятно не ни вярвате, и въобще не знаете какво да правите със себе си по време на ПОЧИВКА, затова ние сме тук с една петстепенна система за пълноценен релакс, от която ще излезете просто... неузнаваемо отпочинали! Гледайте и си записвайте! #почивкакаквобешетова #como

Представете си, че сте Ким Кардашиян, носейки облеченото си в лачена рокля сочно тяло върху 100-сантиметрови токчета и очаквайки целият свят да е втренчен във вас.

@virgilabloh / Instagram

Светът обаче ви подминава пренебрежително, забивайки поглед в краката на партньора ви.

На тази несправедливост е подложена през последната седмица риалити звездата, след като настоящият ѝ съпруг Кание Уест се появи на сватбата на рапъра Ту Чейнз в Маями с костюм на дизайнера Върджил Абло за Louis Vuitton, фриволно съчетан с... джапанки и чорапи.

Джапанките са от собствената модна марка на Кание – Yeezy и се очаква комбинирането им с чорап да се превърне в моден тренд.

Не бързайте обаче да казвате, че ние тук тоя тренд отдавна сме го измислили, защото в модната рубрика на Financial Times джапанките на Кание бяха сравнени с ортопедични обувки и обявени за част от упадъка на западната цивилизация.

На което рапърът отговаря просто така:

Повечето жени, след като родят, получават като подарък - освен родилната травма, депресията и болничните от НОИ с тримесечно закъснение, също и едно допълнително име, което ги съпътства през целия им живот на майка. Или поне докато отрочето навърши 18 и поеме по собствения си път, а майката легне най-накрая за десет-петнайсет години да се наспи.

Това е едно неформално име, то не се изписва в личната карта, но разкрива много повече за личния и обществения живот на клетницата от нейното собствено, невзрачно име. Eдно прозвище, един шорткът (както биха се изразили нашите американски колежки) към душевността и бита на майката, посредством който жената може да бъде разпознавана мигновено от близките си, далечните си и напълно непознатите хора, с които се сблъсква.

В началото след раждането и прохождането на чедото това име варира и е по-скоро свързано с посредствени, битови житейски ситуации, от типа на ОБУЙСИЧОРАПИТЕ, или ЕЛАТУК!!, или ЗЪБИТЕСЕМИЯТВСЯКАСУТРИНИВЕЧЕР!! Твърде често бива и АЙДЕДАСИЛЯГАШВЕЧЕ!!!, а при някои по-експресивни майки е просто ЩЕСЕГРЪМНА!!!

Да имаш такъв прякор е само в услуга на майката.

Ето, например, един позитив от имането му - когато една майка наближи детската площадка, не да почнат всички останали жени да се чудят абе тая коя беше сегаааа, Елена лиииии, Радостина лииии..., защото, знаете, майчиният мозък не е от най-свежите, а просто да я видят и да си кажат – аааа ОБУЙСИЧОРАПИТЕ идва!!

Те самите също имат съответен прякор, и така на всички им е много по-леко и неангажиращо в един свят, изпълнен с прекалено много имена и подранила склероза.

След седмата година на детето прякорът се сменя с нов, който отговаря на съответния етап от развитието му – или ще е НАПИСАЛИСИДОМАШНИТЕ??, или ще е ПАКЛИСИЗАГУБИЧАНТАТА или нещо от тоя род, но със сигурност с една идея по-интелктуално издържан от този, който е бил в следродилния период.

След това идва време на ТИДНЕСНЯМАШЕЛИКЛАСНО??, ГАДЖЕЛИ?КАКВОГАДЖЕ?? и т.н., схващате ми мисълта, докато някой ден прякорът не стане ВЕЧЕСИДОСТАТЪЧНОГОЛЯМЗАДАРАБОТИШАЙДЕЧАО и тогава цикълът, дай Боже, приключва.

Аз в момента се намирам в първия, посредствен, битово-ориентиран етап, изпълнен с чорапи, четки за зъби, сапун, гащи, глисти, несиближиподметките и какво още?

ХРАНЕНЕ.

ЯДЕНЕ.

Ама не ядене на буболечки, стелки и случайно намерено на земята парче праскова от миналата седмица.

А истинско, нутриционно издържано хранене на дете, чрез което то да израсне щастливо, високо, с нормален свод на двата крака, да има шестица по математика и литература в 7 клас, да влезе в елитна гимназия и аз да се куртулисам.

Обаче знаете ли какво?

Храненето на деца не е като храненето на възрастни и особено на възрастни с емоционални, хормонални и всякакви други проблеми, които си лекуват въпросните проблеми с... хранене. На такива възрастни им е все едно дали ядат кус-кус със сирене, стар килим или фазан по тайландски – те просто си изяждат всичко.

Храненето на дете e нещо като криминален екшън, в който има доста изнудване,  умоляване и заплашване. Не на всички деца, разбира се – чувала съм, че има такива, които не можеш да ги изтръгнеш от хладилника, а вечерята за тях приключва, когато изгризат и малко парче от масата. Дори още помня милата ми майка, която на въпроса на педиатърката относно хранителните навици на невръстния ми брат: „Имате ли проблем с храненето?“ отговори – „Не, но имаме с ИЗХРАНВАНЕТО“.

При мен обаче нещата не стоят така, ето защо и моят прякор от настоящия период е:

ЯДЕШЛИ?

Ядешли?, казвам аз всяка сутрин, след като първо съм попитала КАКВОЩЕЯДЕШ? и за двеста осемдесет и шести ден съм чула МАКАРОНИИИ.

***********

Гладен ли си?
ДАААА!
(Макарони, масло, сирене, купичка в предразполагащ оранж)
Ядеш ли?
Мълчание.
Ядеш ли???
Какво?
ЯДЕШ ЛИ?
ДА! (бурно изяжда 1 макарон, създавайки звуково и всякакво впечатление, че изяжда 6, при това - наведнъж)
След 5 минути.
Ядеш ли?
ДА!
(блее)
ЯЖ!!!
Да!!!
(ближе вилицата)
Ядеш ли???
Да!
(Вилицата вяло се надига, боде свещения макарон, виждам как ръката поема в различна траектория от тази, която води към устата, макаронът пада тежко на пода, всичко е в сирене, АА ооо, искам кърпичка, искам аз да бърша, ааа оооо тва масло ли е, ааа ооо, виж ТУК какво имааааа (троха сирене), аз бърша, той бърше, сиренето влиза мазно във фугите на паркета за вечни времена, когато ще го открият по-развити цивилизации)

Ядеш ли??
Това моите чорапи ли са?
Да! Ядеш ли?? Яж!
Аааа, моитеее, не твоите!
Не, твоите си лични чорапи. Ядеш ли?
(Мълчание)
Ядеш ли?
Това какво е?
Ядеш ли???
Не искам повече! Може ли шоколад??

********

Понякога, разбира се, той иска да яде, например когато сме навън, следобед е и иска кюфте. И аз търча, и осигурявам кюфте, разбира се, защото майка се раждаш на тоя свят горе-долу за такива неща.

Също така яде и на други места, например на гости или в яслата. Ааа, какво ядеш, вика – ДОМАТ ЛИ? и аз, във възторг, че имаме разпознаване на домата като нещо за ядене, казвам ДА!!, ти ял ли си? (с плаха надежда), а той ми отвръща отегчено – “Да, в яслата.“

НО ТАМ Е НА МАЛКИ ПАРЧЕНЦА.

Ооо, викам, майка ти навремето по трудово колко ламарина е нарязала, един домат ли няма да нареже НА МАЛКИ ПАРЧЕНЦА. Искаш ли да ти нарежа?

Не.

А ядеш ли си супата??

И така, разбирате сега защо моят прякор е ЯДЕШЛИ?? Понякога към него има и малко заплахи, като „Ако не си изядеш месото, няма да....“ (произволно), но като цяло през повечето време съм известна като Красимира ЯДЕШЛИ??

И явно толкова съм се увредила, че онзи ден казах на една приятелка, с която бяхме излезли на вечеря –

АКОНЕСИИЗЯДЕШСАЛАТАТАУТРЕНЯМАДАХОДИМНАДЕТСКИЯКЪТ!!!

После ѝ се извиних, естествено, но то, както се викаше в оня виц... лошото впечатление остава.

И така. Кажете сега вие как сте, ядете ли, не ядете ли и въобще – какъв ви е прякорът в тоя живот.

Ваша,

Ядешли?

P.S. ЩЕСЕГРЪМНА!

Наскоро синът ми ПРЕД МЕН опита да си бръкне с пластмасова вилица в окото и ето ме - доживях момента, в който се чух да изричам репликата, апогей на мъдрите ми майчини напътствия за живота, а именно:

НЕСИБЪРКАЙСВИЛИЦАВОКОТО!!!

Сега, ако сте някой по-пунктуален човек, ще забележите, че нищо не съм казала за лъжица, нож и отвертка, тоест, може да се направи обосновано предположение, че му забранявам да си бърка в очите само с вилица, пък с лъжица му давам да гребе на воля. За щастие, детето е само на три и половина и не може да прави обосновани предположения като вас, но аз пък седнах и направих няколко такива.

Първо. Ето, значи, откъде идвали заканите и тъпите лафове за забиване на вилици в очи. То наистина съществувало – имаш око, имаш вилица, колко му е да вържеш две и две, дето се вика.

Второ. Някъде май бях чела, че децата все пак имат някакъв инстинкт за самосъхранение... или пък бяха само децата на хиените и орлите?? Ако е второто, защо се наричаме венец на природата, като до петгодишни (ПОНЕ!) си бъркаме с вилици в окото, падаме си върху главите (повтаряемо) и прочие застрашаващи живота идиотщини?

Трето. Как се справят майките в природата, когато родят дете? Лисицата дали се притеснява, че малкото лисиче ще си бръкне с кокоши нокът в носа и ще си разпори корема на някой плет? Какви ли трудности срещат животните в отглеждането, дали им е по-трудно, отколкото на нас, венците на природата?

Третото, да ви кажа, най ме заинтригува.

Защо, по дяволите, сме венец на природата, попитах се? Ти, по-конкретно, Красимира, венец ли си въобще и ако да - откъде-накъде??

Търсейки отговор на този мистериозен въпрос, реших да поразмишлявам как ли се развива животът на майките с деца в тая ми ти природа, и как се справят те в трудни ситуации.

ХРАНЕНЕ

Значи, взимаме, да речем, една лъвица на име Марияна. Родила, жената, няколко лъвчета, и като дойде време за хранене, просто ги пита - „Деца, гладни ли сте? Искате ли антилопа за вечеря“?, и те казват ДА!!

ВСИЧКИТЕ КАЗВАТ "ДА!"!

И тя отива, и трепе антилопа, без да се притеснява дали в 7 вечерта ще намери безглутенова антилопа, пък да е с ниско съдържание на захар, пък да няма брашно и гума арабика, да е расла на чист въздух и да е обработвана само със зехтин екстравърджин.

Просто една чиста, натурална антилопа. След което стоварва трупа на поляната, челядта се събира и започва доволно да хрущи и да лочи.

БЕЗ ПРЕТЕНЦИИ.

Без цупене „Ама аз исках антилопа НА КЛЕЧКА, а не ВЪВ ФУНИЙКА“ или "УУУУ ГАДНОООО, АЗ ТОВА, ЗЕЛЕНОТО ЧЕРВО, НЕ ГО ИСКАМ"!

Не се чуват крясъци „Не този кокааааал!!!“ (последвани от хвърляне на кокала на земята), „НЕ РЕБРО!!! ВАФЛА!!!“, не се тропа с лапи по земята, никой не се мята театрално по муцуна насред тревата, и със сигурност никой не тича сърдито към хладилника, не го отваря с трясък и не вие като чакал пред рафтовете, повтаряйки думата „ШОКОЛАААААД!!!“, докато лампата в хладилника не започне да мига от звуковата вълна.

Няма разсипана супа, няма чекнене и съответно – падане от столовете, докато се яде пиле. Няма сплъстен жълтък по косата и мокета - то въобще мокет няма, камо ли жълтък.

Просто едно чисто, прецизно, хирургично хранене, състоящо се от звучно дъвчене на бъбреци, жлъчки и уши. След това всички лягат в тревата, и заспиват без да гъкнат, защото тва е лъвица, а не Красимира Хаджииванова, и всички знаят, че не е много умно да я дразниш!

ПРЕСИЧАНЕ НА УЛИЦА

Не знам как е при вас, но аз все още не съм постигнала пълен и безапелационен успех с урока за спиране накрая на тротоара. Какво ли не пробвах – обяснявам, умолявам, чертая ужасяващи сценарии, после в обратния ред, но резултатът все още е далеч от задоволителен.

Сега, вярно, че това е едно дете, родено под знака на Водолея, а Водолеите са хора, които са така... малко своенравни. Малко на кестерме. В смисъл, че не се е родил още човекът, който ще им каже как ще пресичат, откъде ще влизат и излизат, и прочие досадни обществени и архитектурни ограничения.

Да си представим сега обаче как пресича майка зубър с дете зубър, тръгнали на разходка из резервата Масай Мара.

Тича малкото зубърче напред като алтаво, на хоризонта се мержелее река Мара, а в нея - фрашкано с крокодили с най-различни размери и модели. Дизелов крокодил, бензинов крокодил Х6 и чисто нови, лъскави модели електрически крокодили.

Търчи зубърчето, майка му и тя търчи, въпреки че е доста по-тежка и стара, а и не е ходила на педикюр от миналия февруари, но успява да го настигне бързо, защото не влачи раница с топки, якета, шишета с вода, мокри кърпички, Фенистил, рогче със сирене, банани, телефон, дамски превръзки и тротинетка, като някакъв катър, нали.

Няма нужда тая майка да крещи като невротичка, та да я чуе цяла Танзания, защото детето зубърче има нещо, наречено ИНСТИНКТ. То не цвърчи радостно, защото си мисли, че майка му го гони да си играят, нито пък тича напред, гледайки назад ЕДНОВРЕМЕННО.

То просто стига брега на реката и СПИРА.

Затова, логично, и майката не си прави труда да реве в долината колкото сили има:

СПРИ ВЕДНАГА, АСЕНЕ, ЧУВАШ ЛИ КАКВО ТИ ГОВОРЯ, СПРИ, И МЕ ИЗЧАКАЙ ДА ТИ ДАМ КОПИТО И ДА ПРЕПЛУВАМЕ ЗАЕДНО!!! НЕ ВИЖДАШ ЛИ КАК ХВЪРЧАТ ТЕЗИ КРОКОДИЛИ, ЩЕ ТЕ ТРЕСНЕ НЯКОЙ И ПОСЛЕ КАКВО ЩЕ ПРАВИМ??? КЪДЕ СИ СЕ РАЗБЪРЗАЛ И ТИ, БЕ, ТЪПАК, ПО ТИЯ ТЕСНИ БЪРЗЕИ, ЩЕ ОТНЕСЕШ НЯКОЙ СЛОН, МОЖЕ ЖИРАФ ДА ИЗЛЕЗЕ, БОЖЕЕЕ, НАПЪЛНИ СЕ СЪС СЕЛЯНИ ТОЯ РЕЗЕРВАТ, КОЙ ВИ ДАВА КНИЖКИ!!!

Няма такова нещо.

Има просто една нормална разходка из саваната, без крясъци, нерви и стрес. Една майка и едно дете в пълна хармония. То не бърка с копита в олуците, не се катери по витрините на магазините. Виждали ли сте зубърче да застане пред дупка с кал и да се избуха право в нея с чисто новите си сухи маратонки?

Не сте.

Въобще, лесно ѝ е на майката зубър. Спокойно може да си подхване детето, да влезе в плод-зеленчука, да мине през магазина за сирене, да пресече и да иде до НДК – никой не реве, не се тръшка и не се опитва да се вреже в средата на движението.

Блазе ѝ.

В МАГАЗИНА

Отново не знам как е при вас, но при мен ходенето в магазин с дете протича така.

Искаш ли да идем до магазина, да вземем месо, сирене, хляб, сок, да направим вечеря, и да ядеш?

ДАААА!!! 7364&&%%%% (цвърчене, подскачане на два крака, после на един крак и последващ удар във вратата)

Добре, тръгваме. Дай да сложим обувките.

НЕ!! НЕ ИСКАМ ТЕЗИ!! ДРУГИТЕ!!!

Добре, другите. Нали ще ходиш до магазина?

ДА!!!


Излизаме.


ГУШИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ!!


10 минути по-късно.

Три пържоли, моля... ОСТАВИ ВЕДНАГА ТОВА, НЕ НИ ТРЯБВА!! Извинявайте, не викам на вас! АБЕ, ОСТАВИ ТОЗИ КАШКАВАЛ, ИМАМЕ ВКЪЩИ!! Да, три пържоли, благодаря ви. ЕЛА ТУКА И ГЛЕДАЙ НАПРЕД, КАТО БУТАШ КОШНИЦАТА. Извинявайте, госпожо, лошо ли ви удари в коляното? СЪЖАЛЯВАМ, КАКВО ДА НАПРАВЯ. Какво?? Не, само пържолите искам, благодаря ви! ЕЛА ТУКА ВЕДНАГА И НЕ ПИПАЙ ЯЙЦАТА!!! (кво ме гледат тия хора, се едно не са имали деца). ЕЛА ДА ВЗЕМЕМ СОК, ИСКАШ ЛИ СОК? ЕТО, ПРЯСНО ИЗЦЕДЕН, НЕФИЛТРИРАН, НЕГАЗИРАН, НЕПОДСЛАДЕН, ВЪОБЩЕ – НЕ СОК, А АМБРОЗИЯ. ЕЛА ТУК, ТИ КАЗВАМ, ОСТАВИ ТОВА, ТОВА Е ХРАНА ЗА КОТКИ!! НЕ ЯЖ ЛЕДА ОТ ЩАНДА С ФРЕШОВЕТЕ!!! Сега ще чакаме на опашката. Госпожо, защо не минете най-отпред с детето?? (с надежда). АМИ ЩЕ МИНА, ДА ВИ КАЖА, БЛАГОДАРЯ. СТОЙ СЕГА ТУКА!!! Боже, кой е направил вратите да се отварят толкова лесно – аз сега портмоне ли да гледам, пържолите ли, детето с кошницата ли да не излезе насред улицата и да се завре баш под някой камион? ЩЕ ПОЛУДЕЯ!! Не, не на вас, какво искате пък вие? Пет стотинки? Имам, сигурно, момент – СТОЙ ТУКА ТИ КАЗВАМ, ДА НЕ СИ МРЪДНАЛ!!! САМО ДА СИ МРЪДНАЛ! (ето, сега ако имах вилица, щях да си я забода три пъти в окото).

Тръгваме си.


ГУШИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ!!

А сега да видим как пазарува маймуната Десислава, която е тръгнала да готви телешко варено, но е открила, че няма нито телешко, нито картофи (досущ като маймуната Красимира, и тя така готви телешко варено).

Тръгва Десислава към кварталното дърво с банани и нарамва детето маймун на гърба си. Никой не плаче, че не иска с тези чорапи, а иска с другите. Също така никой не настоява да излиза със зимна грейка през лятото и да вземе всичките си колички със себе си.

До дървото се стига спокойно, защото досущ като детето зубър, детето маймуна също има инстинкт за самосъхранение, и не се втурва с тротинетката към Хипопотам петица, който препуска със сто километра в час през гората.

Десислава ходи спокойно, елегантно, не ѝ се налага да взима по 7 информирани решения в минута и не повтаря като улава „не ближи тоя стълб, защо го ближеш, знаеш ли колко е мръсен??“.

След това стига до дървото, откъсва си, жената, каквото ѝ трябва, даже може би има време и да се поогледа, па да си купи гащи, да изсмуче някое насекомо, а защо не и да изпие един нектар с някоя приятелка на Витошка???

В края на краищата, никой около нея не блъска невинни граждани с колички в коленете, не дърпа кори с яйца, не събаря пликове с хляб и не крещи в екстаз

ИСКАМДА ПИПНА РИБАТАААААААААААААААААААААААААААААААААА!!!

Няма такова нещо. Затова и Десислава няма тъмни кръгове под очите, аритмия и повишено кръвно налягане, а серумните ѝ нива на магнезий са разкошни.

Просто една маймуна, излязла на пазар с детето си.

Блазе ѝ.

Разбира се, аз съм наясно, че всичко това е малко преувеличено. Знам, че смъртността в саваната е много висока, защото отвсякъде дебнат кръвожадни бактерии, тигри, лешояди и раздразнителни хипопотами, както и ревниви мъжки лъвове, които искат да утрепят цялото семейство на Марияна и да я оплодят наново.

Но все пак, ВСЕ ПАК! От научно-популярните програми съм останала с впечатлението, че децата в животинския свят доста бързо схващат как да ловят сьомга в леденостудена река и как да замъкнат труп на зебра на дърво. Как да оглозгат ребро от слон и да преминат буйна река без да се нанижат на алигатор.

А ние какво?

Години наред вилици в окото, изскачане на улицата, чукане с чук по пръстите, скачане от дивани и слагане на ЦЯЛАТА ръка върху врял котлон. Лепенки, антибиотични пудри, спрейове и много, много обстоятелствени обяснения защо не трябва да се стои ПРЕД или ЗАД люлката, когато на нея има друго дете, което се люлее.

И всичко това, за да кажем накрая, че сме венец на природата.

Голям келепир, няма що.

„Десетина семейства от фамилия Зрънкови напуснаха днес призори домовете си от квартал "Нов път" във Видин. Те отпътували в неизвестна посока заедно с покъщнината, която била натоварена на ТИР.“
Mediapool.bg, 2002 година

Помните ли Зрънкови? Ако не ги помните – Гугъл ще ви каже всичко за тях, а ако ги помните, значи много добре ще ме разберете в следващите редове. Все пак, за да не държа широката общественост в пълно неведение, ще издам, че Зрънкови са ромски клан, който преди години прекоси половин България, накачулен с хиляди бохчи и дисаги, а епичният им поход остави вечни следи в историята.

Всеки път, когато тръгне на път, нашето семейство се превръща в Зрънкови.

Вече дори не помня как съм се приготвяла за път преди да имам дете - сигурно вечерта съм хвърляла чифт гащи и едни джапанки в сака, на сутринта съм ги грабвала и съм отпрашвала. Нямам спомен да съм изпадала в нервна криза, защото два дни преди пътуването не съм си опаковала чорапите, нито пък съм шушкала до среднощ с петдесет и три големи и трийсет и девет по-малки пликчета, съдържащи половината покъщнина, старателно увита, загъната и вързана, за да не се омачка, счупи или разлее!

За сметка на това, помня всички случаи, в които съм правила гореописаното и няма да преувелича, ако кажа, че никога няма да ги забравя.

Първият път, когато се сблъсках челно с приготвянето на багаж на вече порасналото ни семейство, бебето беше на три месеца, а аз (в умствен аспект, вследствие на недоспиване) – на около четири (можех да правя сравнително координирани движения с ръце и следях с очи движещи се обекти). Заминавахме на тридневно пътешествие в Родопите с ергенската ни кола с две врати (мъжът ми би оспорил, че са три, но за мен те все пак са ДВЕ).

Когато отмина първоначалното въодушевление от факта, че ще пътуваме и ще ми се случи нещо различно от това да клеча като депресиран бухал на стола за кърмене, вятърът довя ниската слоеста облачност на безсилието и я стовари върху нещастната ми глава.

Огледах стаята и пред мен се ширна океан от НЕЩА, които се очакваше да бъдат прегледани, обособени в различни купчини, напъхани в плик, торба или калъф и след това методично подредени в сак, който да тежи под сто килограма.

Бодита с къс ръкав, бодита с дълъг ръкав, чорапи, лигавници, суичъри, якета, одеала, слинг, чаршаф, тринайсет кремчета и пудри, памперси (колко памперси?? пет? петнайсет? ами ако го хване разстройство, къде ще намериш памперси на майната си, със салфетки ли ще го повиваш, ВЪОБЩЕ - я вземи всичките осемдесет и осем!), уред за топлене на шишета, самите шишета, ТЕНДЖЕРА за вода, адаптирано мляко, бутилки вода, препарат за миене на бебешки съдове, гъбичка за миене на бебешки съдове, термос – и голям, и малък, защото тва, животът, е най-непредвидимото нещо и я си представете единият да пострада (например, да вземе да се откъсне парче скала от Триградското ждрело и да се стовари БАШ върху безценния ми термос, превръщайки го в жетон за въртележки - УЖАС!!), тензухени пелени, панадоли, термометри, лепенки, кошче за колата и количка.

И само в случай, че остане някой неусвоен ъгъл от сака – една тениска за мен. Ако не остане – ще я навия на руло и ще я надипля като свитък в термоса. Даже ще надипля две в ДВАТА ТЕРМОСА.

Олюлях се леко и инстинктивно се хванах за повивалника, само за да получа ново кошмарно видение. Повивалникът! Дали не трябва да вземем и него?? Ще се побере ли на предната седалка, или ще трябва аз седя върху него, или пък да го оставим да стърчи от багажника и да му вържем червен парцал – все едно превозваме дървесина или глигани!!

А КОРИТОТО?? Знаех, си че забравям нещо!

Значи, коритото на задната седалка, аз – удобно полегнала в него като хипопотам в мочурище, а ако взема и тенджерата вътре, за да не дрънчи в багажника, може по път да обеля картофи или да накисна ориз, пък повивалникът ще стои в багажника, върху саковете, въдиците на мъжа ми, планинарските обувки и шасито на количката, известна още като Топуза. Кошът на Топуза отива на предната седалка, заедно с якетата и преносимото легло на детето, което, всъщност, вероятно ще е напълно ненужно, защото детето просто НЕ СПИ – нито в легло, нито извън него.

Малко ми стана лошо и погледнах отново стола за кърмене. Какъв красив стол! Удобен, има си възглавница и се люлее. Защо трябва да напускам това комфортно гнездо и да се отправям на мъчителни пътешествия в натъпкан с корита и тенджери автомобил, вместо просто да си клеча в него, облечена в лекьосана тениска, и да си живея там, докато детето стане на възраст, в която самичко да си подрежда багажа - например след около пет години!

Естествено, желанието за приключения надви и криво-ляво събрах целия цирк, мъжът ми успя да го натъпче през двете врати на колата и, досущ като керван, превозващ брашно и леблебия, потеглихме на път. Няма да ви лъжа - пътуването беше изпитание и ако мога на някого да помогна да го избегне или понесе по-леко, с радост ще го сторя чрез следните заключения:

1. Първият път е най-тежко (вероятно ще плачете, ще хвърлите тенджерата в стената, ще се скарате с мъжа си и горко ще оплаквате съдбата си на сортировачка на чорапи).

2. Много е клаустрофобично да седиш, свряна на задната седалка на кола с ДВЕ врати, над главата ти да е надвиснало шаси на количка, до теб – кош с бебе, пред теб – друг кош, а в краката ти да се прескачат обувки, легла, термоси и сандвичи. В такава конфигурация някой непрекъснато трябва да разтоварва багажа от предната седалка, за да можеш да се разгънеш като маркуч през вратата и да идеш да се изпикаеш. В началото шофьорът е учтив и има желание да ти угажда на всяка трета бензиностанция, но идва момент, в който силите го напускат и започваш да виждаш в очите му желание да се превърне в точка на хоризонта веднага щом излезе от колата.

Накрая просто си оставаш там, вовеки зазидана като невестите от народния фолклор, и гледаш тъжно и с копнеж през прозореца, мислейки си, че дори госпожа Зрънкова не е била толкова клета – в края на краищата, тя се е придвижвала С ТИР!! Остава ти само да се надяваш отново да дойде ден, в който да седиш на предната седалка и да се обслужваш сама. Или пък да спечелите от тотото и да си купите кола с повече врати.

3. Вследствие на стотиците килограми бодита, малките коли изплезват език и стават доста неконкурентоспособни на пътя, особено на баири. Не се изненадвайте, ако някъде ви изпревари камион и не се изнервяйте, че пътувате шест часа и двайсет минути - важното е да закарате себе си и посудата до крайната точка, пък ако ще да се тътрузите цял ден.

4. Веднъж достигнали въпросната крайна точка, ще се наложи да РАЗОПАКОВАТЕ целия този ужас, а само три дни по-късно ще установите, че няма как го върнете в оригиналния му опакован вид. Вероятно пак ще плачете и ще ритате тенджерата - пазете си малкия пръст на крака, че много боли.

5. Помнете, че с течение на времето нещата се променят – вие свиквате да събирате багажа по-бързо и ефективно, самият той намалява откъм купички и шишета, а и най-вероятно ще смените колата. Ние го направихме след описаното пътешествие и вече нямам оплаквания – врати има в изобилие и всеки може да влиза и излиза когато си пожелае.

Освен това желанието всички НЕПРЕКЪСНАТО да са чисти и спретнати, както и да ходят с различни обувки всеки ден, започва да избледнява и това автоматично се отразява и върху бройката на тениските, шортите и маратонките.

Накрая, след първата година, ще сте станали почти професионалисти – все още може да имате пориви да помъкнете целия гардероб и половината кухня, но накрая ще се спрете на два чифта панталони, три бодита и малко чорапи, тук-таме ще наръсите лепенки и флакон нурофен и - айде, да не казваме голяма дума, но току-виж сте си взели и някоя ПОЛА. Разбира се, едва ли ще я облечете, но самата мисъл, че някъде там, в багажа, имате ПОЛА, вместо сутиен за кърмене и огромни гащи с ластик, е много успокоителна.

Рано или късно нещата си идват по местата.

Ако сте бременна или току-що сте родили, със сигурност поне една приятелка с по-голямо дете вече ви е казала: "Не купувай много дрехи, аз ще ти дам ДВЕ ТОРБИ!". Често новите родители или бъдещите такива се чувстват леко притеснени да взимат дрешки на други бебета, защото 1. Искат сами да купят всичко необходимо и 2. Искат всичкото необходимо да е ново.

Ние обаче ще ви кажем - не се свенете и дърпайте, когато ви предлагат чували, пълни с чорапи, бодита, жилетки и пижами. Взимайте ги охотно, защото опитът показва, че двайсет чорапа и гащеризона никога не са достатъчни - винаги може да имате поне още двайсет.

Бебетата растат със скоростта, с която покълва боб във влажен памук, и още в края на първия месец от живота им повечето бодита и гащеризони вече са им тесни и къси. По-големите деца пък обожават да се въргалят в прах и пясък, и да лазят по корем на улицата, което прави абсолютно невъзможно едни и същи дрехи да се носят два поредни дни. Наличието на 43 бодита в гардероба, освен всичко друго, ви освобождава и от нуждата да тъпчете пералнята и да простирате (или пълните сушилня) всеки ден, което е просто фантастично.

А и, да си признаем - дори и да можеш да купиш от ВСИЧКО по много, в края на краищата това е абсолютно ненужно при наличието на толкова много почти или напълно неизползвани дрехи от други деца. Парите, които ще си спестите с размяната, може да вложите в далеч по-интересни и смислени неща!

Така че, ако днес някой добронамерен родител ви връчи торба с дрехи, вместо да се чудите как да отклоните щедрия подарък, хищно протегнете ръка и кажете "ДАЙ ГИ НАСАМ!". 

cross