Колкото и да четем, да се допитваме и консултираме, има някаква част от гледането на деца, която си е чисто експериментиране на принципа „проба-грешка“.
Няма как да е иначе при положение, че интернет е препълнен с всякакви форуми, групи, чатове и блогове, където има толкова съвети и мнения, колкото потребители са онлайн в момента. Трудно е, дори за умни и красиви като нас (това е ирония!), да преценим кой съвет е наистина смислен и практичен, и кой е абсолютна диагноза. В общи линии, опитваме се да се придържаме към научения от хилядолетия доказан урок:
Бебетата трябва да са нахранени, сухи, обичани и обгрижени.
За да стигне до този извод, обаче, освен „усмивките от старите ленти“, човечеството е трябвало да запамети и „кошмарите“ от същия период.
Приучете детето да ходи на гърне от 2-месечна възраст
През 19 и 20 век хората са смятали, че диарията може да бъде изцяло избегната, ако можете да контролирате червата си. Заради това родителите са се опитвали на научат децата си да ходят на гърне още от съвсем невръстна възраст. По-опитните възрастни им казвали да държат двумесечното бебе на гърне колкото е необходимо, докато бебето се научи. Както историята показва, явно нещо не са правили както трябва или гърнето е било в грешния цвят.
Веднага изхвърлете сапуна и водата! На родителите едно време е било казвано да мажат едноседмичното бебе с олио, за да го почистят. Ако някога сте пробвали да намажете себе си олио, знаете от опит, че ви кара да се чувствате по всеки друг начин, но не и чисти.
Ако не цяла бира, поне пяната! В Средновековието, когато водата е била силно замърсена, не е било безопасно за никого да пие вода, особено пък бебетата. А кое е следващото нещо, което може да утоли жаждата? Бирата, разбира се.
Да, правилно прочетохте. Давали са бира на бебетата. Даже май и по-скоро от Средновековието, което обяснява едно-две неща за нашето поколение.
А между другото, в Англия през 18 век водата и млякото са били заразени и не са ставали за пиене. Знаете ли какво са направили тогава британците? Наляли са си джин! Англия през 18 век очевидно е била пълна с нафиркани хълцащи бебета.
През 1916 година Джон Б. Уатсън, създател на направлението Бихейвиоризъм (от английското behaviour – поведение) - метод в психологията, основаващ се на предпоставката, че поведението може да бъде изследвано и обяснено научно без да се познават вътрешните умствени състояния, твърдял, че бебетата са „празен бял лист“. Според него, ако майките са твърде любвеобилни с децата си и прекарват много време в игра с тях, децата няма да израстнат подготвени за околния свят, в който няма да получават същото количество обич и внимание. Няма нужда да казваме очевидното, нали?
Преди години е било модерно да се смята, че ако кърмите бебето си, когато сте ядосана, това ще му причини колики. Отнело е време хората да прозрат, че настроенията не се пренасят чрез храната. Еврика!
Отново ще споменем този Джон Б. Уатсън, според когото бебето не бива да пречи на възрастния. Т.е., ако бебето ви изнервя или уморява, ако иска да го държите, а вие искате да отидете на маникюр, примерно, Уатсън е препоръчвал да го оставите самичко без ограничение за времето. Без „проверете го дали е още живо след 5 минути“. На родителите е казвано, че ако не им се занимава с бебето, не са длъжни да го правят. Още се чудим как ли е проработило това, но след като в момента населението на Земята е над 7 милиарда, значи сме жилави!
