Според хилядите фенове на "Майко мила!", разтапящата Малка лятна приказка за майки бе достойно за "Пулицър" четиво, както и за екранизация в стил култовия сериал (на HBO) "Аферата".

Мъжката част от феновете обаче има далеч по-рационален поглед върху любимата ни история за онзи мистичен 190-сантиметров татко, нахлул в центъра на детската площадка - всеобгрижващ детето си и поглъщащ погледите на майките, които внезапно се екипират в малки черни рокли.

Днес със своето философско есе ни гостува Венцислав Топузов, който задава няколко съвсем конкретни въпроса, свързани със социализацията между представители на различни семейства насред детската площадка!

*************

Преди десетина години, като млад чичо, ми беше забранено да извеждам племенника из квартала.

Причината, изтъкната от майка му: „Майките само дебнат да налазят някой младеж… Ще ми зарежеш детето и ще трябва да те убия“.

Оттогава мина доста време. Една сватба (моята). Качване на около 15 кг покрай бременността (Според Google e от солидарност с майката). Един наследник. Преместване в друг квартал. Много недоспиване и други съпътстващи родителството неща.

Всичко това водеше към деня, в който жена ми реши, че вече и двамата с наследника сме достатъчно отговорни, за да сме заедно на детската площадка.

Излизам аз, изключително горд от себе си, понеже съм егати якият баща, който си води детето на площадката и т.н.

Стигаме до площадката. Оглеждам се. Само майки.

В мислите ми нахлува онзи спомен за риска от тях и започвам веднагически самоанализ на това колко съм отговорен и какъв добър съпруг съм. И как навремето снахата само ме е плашела, тя всъщност нищо не разбира...

Леко поуспокоен, решавам все пак да се държа естествено – и започвам упорито да наблюдавам и да си играя с детето, отричайки съществуването на останалите хора.

След седмица-две обаче реших, че все пак има и по-естествено поведение. Може би е време да спра да бъда ултратемерут, за да мина към състояние умерен темерут.

Така изникнаха няколко сложни за решаване житейски въпроса:

- Как да се позиционира човек като „свестният татко от оня блок“ при
алтернативи от типа на „досадника, който бройка майки“? Сложна работа…

- Запознаваме ли се активно – обсъждаме ли подхода към отказване от памперс, минаване към гърне и тям подобни ключови теми?

- Да се интересуваме ли от имената на децата след четвъртото засичане?

Историята мълчи.

Следва казус номер две. Какво става с другите бащи?

- Да си говорим за смяна на памперси, захранване и кърмене? Странно.

- За футбол? Някакси не е на място.

- За жени (щото нали мъжете си говорят за спорт и жени)? Тотално не на място.

- За бизнес? Предвид обстановката, съвсем не се връзва.

Засега просто си кимаме разбиращо в повечето случаи и оставяме дамите да водят основните разговори. Май всички сме в периода „свикваме с обстановката и се чудим как точно да се държим“.

Та, Майки Мили, помагайте!!! Как да бъдем себе си на детската площадка? Особено ако „себе си“ е разкъсан между:

(1) мисли откъде да си вземе бира, да седне на припек и да гледа гордо наследника – все пак той на две и половина е голям и сам си се оправя;

(2) желание за някаква социализация, предвид колко далече е бирата…

Случва се Майко Мила! понякога да е и Лельо Мила!, когато се радваме на чудесни племенници. Както се казва в един виц, "не знам леля ли ще ставам или чичо"!

Разбира се, че няма втора като мама, обаче и лелите не са за подценяване. Едно от най-хубавите качества на лелята е, че може да се порадва на племенника или племеничката, докато мама успее най-накрая за последните 12 години да отиде на фризьор!

Има много случаи, в които хлапето се нуждае от сериозен съвет от възрастен, но го е срам да попита мама или татко. Именно в такива случаи лелята е най-подходящият избор! Ако вие сте лелята - честито. Важно е племенникът или племенничката да знаят, че могат да дойдат при вас за доверен (безпристрастен) съвет, но по-важното е да знаят, че няма да издрънкате тайната им на мама или татко. Последното, разбира се, не важи, ако детето поставя себе си в непосредствена физическа опасност.

За да не рискувате да сте "доброто ченге", а мама - лошото, и постепенно или от раз да ви ограничат контактите с детето, добре е лелята да не държи курс, противоположен на родителите. Ако не сте съгласна с някое правило, най-добре е да говорите с родителите, а не да го заобикаляте, за да се подмажете на детето.

Едни от най-важните родителски правила касаят храненето. Не бъдете дребнава снобка, нека детето се храни у вас на спокойствие! Намазаният със спагети под се почиства, но трудно ще заличите усещането и у детето, и у родителите му, че детето не е добре дошло да ви цапа къщата.

По-добрият начин да изградите връзка с хлапето е да сте "оригинална" и "готина" леля, която, вместо да му връчи таблета или телефона си, се опитва да се забавляват заедно. Не пръскайте заплатата си за една среща с племенниците, така само ги разглезвате. Децата, особено малките, обожават да правят неща с ръцете си и няма да ви отнеме много време да потърсите идеи за лесни за майсторене предмети.

Ето няколко и от нас, за да не се изгубите в мрежата: направете заедно къщичка за кукли от картон, фото-буркани, рамки за картини и снимки от картон или калъфка за възглавница с щампа от картоф!

За децата всеки миг е важен и дреболиите за възрастните са огромно нещо в детския свят! На партито за рождения им ден ще има тумба народ, всички ще са там, вие - също. Когато родителите на детето ви поканят на семейна вечеря, за вас това е повод да видите децата, но за тях вие ще сте част от всичките роднини. Децата помнят и ценят дребните жестове - например, ако присъствате на изразителното им четене пред съседния клас следващата седмица, или им се обадите да им кажете, че от феята на зъбките сте чули, че им е паднал зъбът, или поиграете на топка с награден фонд вафла (например) след училище - децата ще запомнят тези малки моменти, които са били само ваши.

А по време на тези моменти не нарушавайте едно от златните правила с децата - не говорете лошо за родителите им. Винаги ще има нещо, за което не сте на едно мнение с родителите на детето, но не е то човекът, на когото да мрънкате.

Може детето да иска да заемете страна - на мама или татко. Не се подхлъзвайте по тази плоскост. НИКОГА не заемайте страна, а вместо това обяснете на детето какво се случва и как да се справи с тази ситуация, и как самичко да прецени как да постъпи. Възможно е вие да сте сред най-най-близките хора на това дете, затова внимавайте какъв пример му давате. Не можете да си позволите да сте просто добър пример, трябва да сте страхотен пример! Ако искате да скриете лош навик или постъпка от детето, по-добре не му ги показвайте, вместо после да се обяснявате и да подкопавате собственото му доверие във вас.

Не забравяйте, че детето расте и преди да се усетите, ще е вече тийнейджър с Фейсбук профил, купони със собствени приятели и Нова година далече от мама и татко. Уважавайте личността и пространството му, не го преследвайте, не му лайквайте всичко във фейсбук, не настоявайте дори да сте си приятели там, освен ако той/тя не ви покани сам/а. Не ги заливайте с информация за Кати Пери, само защото един път преди 5 години той/тя ви е споделил/а, че я харесва.

Всичко, което се иска от вас, е да обичате племенника или племенничката си като свои деца, но от малко разстояние, колкото да има достатъчно място и за мама и татко, и за собственото лично пространствто на детето.