fbpx

Десислава Алексиева е невероятно смела, заредена с някакво супер гориво жена, която ни остави с усещането, че може да профучи поне 50 пъти покрай нас, докато ние сме на първата обиколка. Майка е на пет деца (две момичета - на 19 и 12 г. и три момчета - на 14, 10 и 3 г.), които ражда докато гради 21-годишната си кариера в една от най-големите петролни компании. Била е бизнес анализатор, мениджър на промяната и други, галещи професионалното его позиции, включително в международните офиси на компанията.

Когато миналата година закриват позицията ѝ в петролната корпорация, е можела да си намери ново работно място само с едно интервю, но решава да заживее по нов начин: да чете, да учи нещо ново, да доброволства, да се занимава с още повече деца и да създаде пространство, в което хората да работят и да си споделят приятни концепции за живота.

Така със съдружничката си Зина Александрова в началото на 2018 г. отварят FOX Book Café – страхотно място в центъра на София, което съчетава книжарница, кафене, галерия, пространство за литературни събития, включително за деца от 0 до 3 г. Междувременно Десислава е консултант-доброволец по кърмене, учи магистратура по психология в Софийски университет и има все повече идеи за развитието на FOX Book Café.

Ето ни и нас тук - влизаме плахо, чудейки се дали ще се впишем в това културно и одухотворено пространство. Ей толкова обаче ни трябва да се почувстваме в свои води, чайове и кафета, защото зад бара ни посреща широко усмихнато момиче с розови кичури, което жонглира с чашите, носейки някакъв пакет върху главата си... 

-- Деси, къде намирате такива ведри хора, какво е това чудо?

Това е дъщеря ми, Йоанна. Най-голямата. Тази година завърши Музикалното училище, сега е студентка по българска филология и ми помага в новото ми начинание.

-- Браво, честито, приемете нашето искрено възхищение (пелтечим, вече надминати с около пет обиколки, нататък няма да ги броим…). Разкажете ни за живота си преди това начинание и как стигнахте дотук?

Завършила съм славянска и английска филология – паралелно. През 1996 г. се канех да започна академична кариера, бях приета да уча магистратура в Централноевропейския университет в Полша. Преди да замина обаче, на шега подадох документи за една позиция в Shell. И така - 21 години. Тогава компанията тепърва се разрастваше, но вече даваше големи шансове за развитие, за международни позиции, а по-късно и за виртуална работа. Йоанна обаче я родих през 1999 г., когато все още ми се налагаше да ходя в офис, а платеното майчинство беше едва 4 месеца. Беше труден период, защото търчах от офиса да я кърмя. Минах през това без да се побъркам, благодарение на майката на мъжа ми, която ми помагаше.

Със следващото дете ме изискаха на работа на петия месец след раждането, но вече можех да работя от вкъщи. Третото ме имаше най-дълго - законът се промени и вече можех да изляза в едногодишен платен отпуск… Далеч съм от мисълта да си придавам героична осанка – ако нямах възможност да работя от вкъщи и в удобно за мен време, едва ли щях да имам 5 деца, които да водя по тренировки и кръжоци между две телефонни конференции…

-- И как се отказахте от този динамичен начин на живот, какво толкова по-хубаво има от търчането?!

Осъзнах колко много време съм живяла под натиска на „ТРЯБВА“. Трябва да се работи, да се изкарат тези пари, да има сигурност. Дадох си сметка, че занемарявайки себе си, давам много лош пример на децата си, че им показвам начин на живот, който не бих искала те да водят като възрастни.

Още докато работех в компанията, се върнах към нещата, които са важни за мен и които обичам. Освен четенето, засилих доброволческата си дейност като консултант по кърмене. Започнах да преосмислям кардинално живота си и когато се разделих с дългогодишното си работно място, реших, че ако се върна към сигурността на редовния месечен доход в друга компания, никога няма да се осмеля да направя нещо, което ще ме направи щастлива.

Бях убедена, че решението за FOX Book Café е правилно веднага, щом го взех. Защото, кое е най-лошото, което може да ти се случи – да изгубиш едни пари. Но дори да се провалиш, ще си стъпил на различен път и пак ще бъдеш по-напред, защото ще си научил нови неща и ще си срещнал, както се оказа, чудесни хора по пътя си.

-- Сериозно, какво научихте, късайки със сигурността?

Научих, че съм много упорита, научих, че когато наистина правиш нещо с вярата, че има смисъл, то се случва. Че когато влагаш в него цялото си сърце и споделяш идеите си, привличаш все повече съмишленици, които разширяват визията ти и първоначалният ти план става по-голям.

Отворихме FOX Book Café в рамките на един месец, работейки по 14-18 часа на ден. Имахме майстори само за електричеството и измазването на стените. Всичко друго – от мъкненето на етажерки за книгите и чегъртането на стените до реставрирането на мебелите – направихме аз и моята съдружничка с подкрепата на много други жени. Беше изморително, но и страшно зареждащо - видяхме колко хора вярват в идеята ни и този дух на партньорство остана в мястото, даде му облик.

-- Вече знаем, че можем да работим тук като едни модерни градски хора, докато се наливаме с ароматни чайове и опитваме домашни кейкове. Много ни интересуват обаче и тези четения за деца от 0 до 3 – разкажете ни за тях?

Четенията за най-малките са една от най-важните инициативи, чиято цел е да представим положителен модел за общуване с децата и за учене. Започваме с три думи към родителите: подражание, повторение и игра.

Тъй като децата учат най-добре чрез взаимодействие и подражание, е важно всички родители да участват активно във всеки момент от заниманието. Повтаряме всички неща умишлено, защото повторението създава усещане за сигурност, компетентност и трайни връзки в мозъка, които позволяват на децата да учат по-добре по-нататък. Играта включва взаимодействия с книгата и стимулиране на въображението – караме децата да „берат“ плодове от нея, да „бършат“ мръсното прасенце, назоваваме емоциите, които изображенията на героите разкриват, включително отрицателните.

Всички сесии включват упражнения за развитие на фината моторика, както и гимнастика с по-активни движения – въобще, опитваме се да представим един пълноценен модел за общуване между детето и родителя. Кога са следващите събития може да следите на Facebook страницата ни.

-- Как майка на пет деца има енергия за още занимания с деца?

Общуването с децата и връзката дете-родител винаги са ми били интересни. Смятам че обществото ни има нужда от родителски капацитет – спокойни, добре информирани и уверени в решенията за децата си родители. Четенията за най-малките са първата ни стъпка в изграждането на този капацитет, но планираме и други събития под формата на игра и подкрепени с научни данни, с които да дадем на родителите още повече идеи развитието на децата им.

Деси с  най-малкото си дете

-- Много хубаво звучи. Кажете ни сега как се управлява къща с пет деца под формата на игра?

Да добавя, че в нашата къща освен пет деца, има куче, котарак и три финки… Така че, само с игра тази къща няма как да оцелее. Както се досещате, пералня трябва да се пуска всеки ден, а миялна машина – след всяко хранене. Освен правилото ЯМ, ПИЯ, МИЯ, имам и други  стратегии, като окачен на хладилника списък със седмичните задачи на всички деца. Разбира се, и аз съм в него. Колкото по-добър пример даваш, толкова по-рядко ще ти се налага да крещиш „НЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ ПО ТОЗИ НАЧИН!“. Надявам се. Защото в момента ми се налага и да давам пример, и да овиквам хаоса.

-- Като отметнете задачите от списъка, какво ви е любимото семейно занимание? Другите ви деца от какво се вълнуват?

Любимо семейно занимание е да чета истории на децата или по-скоро да им разказвам, което често завършва със заспиването на разказвача по средата на историята… Така веднъж разказвах историята за Пепеляшка в някакво полусънно състояние и вместо мащеха, се появи една мащерка

Иначе трите големи деца започнаха в музикалното училище, но вече се ориентират към други творчески дейности. Най-малкият е в детска градина и, както сам казва, ще тръгне на училище, когато му станат готови документите.

-- Дъщеря ви изглежда доста щастлива тук? Лесно ли е да работиш със собственото си дете?

Йоана е част от цял екип млади хора, студенти, които дават много добра енергия на това място. Сред тях има хора с дизайнерски, дигитални и комуникационни умения, които чудесно могат да развиват тук. Всички също така се включват в приготвянето на домашните сладкиши и напитки, умеят да промотират книгите, които предлагаме и да карат гостите да се чувстват на мястото си, като у дома.

-- Как избирате книгите, които продавате?

Имаме едно правило: да не продаваме никаква чиклит литература, въпреки бизнес аргумента колко добре върви. Смятам, че вкус се възпитава, затова предлагаме по-класически, по-философски и качествени съвременни литературни произведения. И, разбира се, много детски книги.

-- Кои са петте задължителни детски книги?

Започвам с „Малкият принц“ – любимата ми детска книга, която прочетох на 9 за първи път и която отвори съзнанието ми към голямата литература. Кръстих книжарницата Fox, заради лисицата в книгата и посланията, които Екзюпери отправя чрез нея.

Не бих пропуснала и книгите на Ерих Кестнер и Астрид Линдгрен – автори, които те учат на това какво е любов. Силно препоръчвам на децата да се чете и поезия – римуваната форма им помага да запомнят по-бързо и обогатява езика им, защото им дава достъп до думи, които не се ползват във всекидневието им, а и отразяват фонетичното богатство на езика, например, колко от вас знаят думата „кощрява“ и какво означава.

-- Помним го дядо Тричко, който вързваше една крава с кощрява, но все забравяме ядеше ли се, плевеше ли се това... Кажете ни за финал какво ново ви предстои?

Тази седмица, 11-16 декември, участваме на Софийски международен панаир на книгата с щанд, на който ще представим книги на няколко малки издателства, с които работим. Голямото предизвикателство е, че ние ще бъдем и литературното кафе в рамките на панаира.

Вече имаме идеи и за няколко издателски проекта – тази седмица излиза първата ни книга. Освен това ще бъдем и домакин на „Бързи литературни срещи“, част от Софийския международен литературен фестивал. Скачаме преди да можем да ходим, но мисля, че така човек учи много повече и най-важното – осмелява се да прави много повече.


cross