Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Стефани Георгиева е видяла бледа втора черта, която породила в нея огромна радост, но и страх, заради предишен спонтанен аборт в 12 гестационна седмица. Как се развива нейната приказка? Прочетете в следващите редове.
Доста тестове съм направила в живота си. Първият положителен го приех с радост – без въпроси и с пълно доверие.
Често срещано явление е, но този момент го изживях доста тежко. След доста време отново видях двете чертички. Факт е, че беше съвсем бледа втората черта. Веднага изтичах до аптеката за други тестове. През това време в мен бушуваха емоции, скачах, плаках от щастие, благодарих на Господ, молех се да е истина, молех се да го запази.
Връщам се от аптеката, правя нов тест – отрицателен.
Надеждата я има, не умира, но има и съмнение. Дали те има, бебче мое? Дали двете чертички са истина? Едва дочаках сутринта, за да си пусна кръвен тест – за щастие положителен. Хоп! Радост моя, тук си! Създаваш се! Обичам те! Благодаря ти, Господи!
Още не сме свършили, скрол надолу
Изчаках мъжа ми да се прибере вкъщи, отново с голямо нетърпение, за да му съобщя. След това написах на едно листче „Ще ставам кака“ и накарах кучето да го занесе на мъжа ми.
Двамата много се зарадвахме, но ни обзе страх да не се повтори спонтанният аборт. за щастие – не се. Вече имаме едно прекрасно момченце, макар бледата втора чертичка.
