Текстът на Веселина Тинчева е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.

Да, на нея приличам, на майка ми. Поне донякъде. Сутринта, докато се гримирах, пак си помислих, че цветът на очите ми е от майка, а формата от баща ми.

Какъвто и да е денят ми – празничен, почивен, дистанционен или присъствен работен, винаги сутрин в моите пет-десет минутки имам време за едно червило. 

От малка помня майка ми, че винаги беше красива, със светлото лице и с изумрудено зелени очи, подчертани с черни мигли, с русата, бляскава на слънцето коса, неизменно подчертани с червило устни, с два-три тона по-открояващ се цвят от телесния. Това отвън...

Но при нея  красотата така се излъчваше – отвътре навън. Кротко и тихо ме изслушваше, когато през бунтарския ми тийнейджърски период се подстригах късо и си изрусих косата, когато, ей така, реших, че ще се местя в друго училище, когато изрисувах цялата си стая, когато фантазирах за приключения...

Усмихваше се, прегръщаше ме, нямах тайни от нея, споделях ѝ всичко. А тя беше лекар, много натоварена в работата си, доста от енергията и мислите ѝ отиваха там.

Може би тази нейна отговорност за здравето и живота на хората е предопределила и моя избор на професия за подкрепа на деца и семейства. През цялата тази близост и заедност винаги ме е насърчавала и съветвала, че най-хубавите години за създаване на семейство и раждане на деца е между 20 и 28 години. Самата тя, заедно с татко, бяха пример за нас – те са се оженили, когато тя е била на 24, той на 25, и с голяма любов и отдаденост ни гледаха със сестра ми.

За мама най-голямата ценност беше семейството, децата и след това професията. Винаги казваше, че и любовта, и ученето, и забавленията, и децата, и работата, и отговорностите вървят заедно. Може в различни периоди от живота нещо да е приоритет, но от всичко трябва да има!

Когато родих първо сина си, тя беше безкрайно щастлива и горда – все пак нейната майка имаше три сестри, тя самата имаше сестра, ние двете със сестра ми пак момичета... Е, малко ѝ беше несвойствено, че не е отглеждала момче и не се чувстваше като в свои води.

Малко като поотрасна баткото, двамата – майка и татко, отделяха много време на първородния си внук – да го водят на тренировки, на летни почивки, плуване и плаж, игри в Морската... Огромна радост беше за нея, въпреки тревогите за бремеността ми след раждане със секцио, когато след няколко години след теста ми с двете чертички порасна красивата и ученолюбива като баба си най-малка внучка, моята дъщеря.

Майка много насърчаваше и искрено се възхищаваше на академичните постижения на внуците си. Обожаваше да ходи с тях на екскурзии, да им показва красотата на природата, животните, насекомите, цветята – красотата на света.

Но най-много им се радваше, че са отговорни, добри хора, готови да помогнат на приятел, чувствителни към радостите и трудностите на хората около тях. Понякога казваше, че двете със сестра ми сме повече добри и наивни, не толкова амбициозни, колкото ѝ се иска, но всъщност точно такива ни обичаше.

Вече не е между нас, но поколенията след нея имат нейната външна и вътрешна красота, красив и буден ум, красиви мисли. Също и това нейно качество от всяка ситуация да извличаме най-доброто като опит, поука, да виждаме красивото у нас, у хората, в природата, архитектурата, всичко под знака на красотата.

От нея ми е и навикът – винаги червило за разкош!

Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.

Вчера вашата чудна Красимира си нямаше работа и нахлу в групата "Положението е Майко Мила!" с въпроса "На някой въобще нещо интересно случвало ли му се е НЯКОГА на Свети Валентин?" Който познава Красимира, знае, че под ИНТЕРЕСНО тя има предвид да сте се задавили с парче джолан на 14-и февруари, например, но някой супер як лекар да се е оказал на масата до вас, да ви е бръкнал в гърлото и оттогава да сте неразделни. Ето така любовните истории останаха малко на заден план, за сметка на хорър сюжетите, след които се замислихме дали не е редно да апелираме тоя ден да се закрие!

-- Мен веднъж на 14-и февруари щеше да ме сгази трамвай. Брои ли се? {Tsvetelina Petkova}

-- Мен ме блъсна микробус. На Спиди. Събори ме, давайки назад, влачи ме малко, спря, даде напред, за да изляза изпод гумите, аз му се разкрещях, но виждах в червено, заради раната на челото ми, чиято кръв течеше в окото ми. Тогава викнахме линейка, момчето беше по-уплашено от мен. Обадих се на мъжа ми и му казах: "Стояне, през мен мина микробус." А той си помислил "егати яката жена, дето имам, минал микробус отгоре ѝ, а все още говори..." {Яна Радомирова Андонова}

-- С бившия ми мъж сме пресни гаджета. Спал е у нас. Много рано сутринта е станал и се е изнизал. На излизане през главата му е минал гениалният въпрос "Защо да не напиша ОБИЧАМ ТЕ на огромното огледало, в огромния коридор, с огромни букви?" Отговорът явно е бил "Защо не?! Напиши!" Грабнал червеното ми червило и сътворил шедьовър. Аз обаче, с тогавашната ми пристрастеност към хорърите, въобще не оцених подобаващо тази романтика. Напротив.

Влизайки в тъмния коридор и виждайки с периферното си зрение огледалото, направо изпищях! На момента прехвърлих през ума си всичките потенциални (до едно кървави) развития на ситуацията, скрих се зад ъгъла и едва след няколко секунди успях да се центрирам и да се върна в реалността.

Това огледало стоя в този вид сигурно 5 години, като през това време сменихме и жилището. Сантимон. Ама после романтиката явно умря, та го срещнах с препарата за стъкло. Сега щерката цъка селфита на него. {Нетка Коева}

-- Котката ни роди в леглото ни на тоя ден преди 15 години. Много беше трогателно. {Marina Rupova}

-- Предложи ми брак на този ден. Аз, сънена и тъкмо приспала двумесечното ни бебе, му отказах. Просто чух съвсем друго, а не ще се омъжиш ли за мен. Излезе разбран и търпелив, повтори въпроса и отговорих правилно {Plamena Radeva}

-- Нямам ни един спомен от тоя ден, освен в пети клас, когато МАЙКА МИ ми беше оставила в раницата АНОНИМНА ВАЛЕНТИНКА, но аз ѝ познах почерка и ревах една седмица... {Tsvetelina Tsekova}

-- На един Свети Валентин дадох ключ от нас на една приятелка (бяхме на около 16), за да прави романтична изненада на гаджето си, докато аз пия бира с произволна група хора, а гаджето ми си гледа сериал вкъщи.

Наближи полунощ, трябваше вече да си взема ключа и да се прибирам. Но тъй като тя не ми вдигаше, реших да отида до въпросния апартамент. От входа на блока се вижда терасата, а през нея висеше гаджето ѝ, по гащи. В името на всичко свято, няма да разкривам повече за предисторията на това така необичайно положение. Всички участници в историята се разминаха без трайни увреждания, изключая менталните. {Tereza Aleksieva}

-- Този ден никога не съм го празнувала, но миналата година реших да си купя нещо за повода. Поялник, за да ремонтирам на детето играчките (вкъщи винаги кипи романтика). {Мила Велемир Белобрадови}

-- На първия ни Св. Валентин мъжът ми (тогава още пресни гаджета) ме заведе на… ГРОБИЩЕ. Объркал се. Живеехме в различни държави и ми беше на гости. Видял зелена площ близо до вкъщи на Google maps и решил да ме заведе на романтична разходка. Е, най-вероятно подсъзнателно е искал да ми покаже, че вечно ще бъдем заедно... {Petya Boyadziiska}

-- Аз днес съм в КАТ от 8.00 ч., за да регистрирам колата на МЪЖА МИ! Мисля, че по-голямо доказателство за любовта ми към него не може да се измисли. {Maria Kassimova-Moisset}

Още:

Когато преминава от преподаване на уроци по красота, към отрицание на грима, южнокорейската YouTube звезда Лина Бае e очаквала отрицателни коментари. Не е очаквала обаче да получи смъртни заплахи.

21-годишната Лина дълго е обмисляла решението си, притеснявайки се, че ще бъде лицемерно някой, който досега е давал съвети за красотата, да качи видео, което популяризира идеята да се освободиш от употребата на всички мазила, червила, моливи и изкуствени мигли.

"Мисля, че много корейски жени носят външен корсет", каза тя пред BBC, визирайки огромния страх, който жените изпитват при мисълта, че са грозни в очите на другите и не се вписват в общоприетия стандарт за красота.

Близо 6 милиона души са гледали видеото, в което тя се отървава от изкуствените си мигли и ярко червено червило. Хиляди я подкрепят. Други обаче отправят лични атаки, обиди и заплахи. "Имаше дори хора, които казаха, че ще ме намерят и убият", казва тя и добавя, че дълго се е страхувала да излезе от вкъщи.

Сега Лина е част от растящото движение на млади жени, които предизвикват съществуващите идеи за красота. Много от тях се освобождават от дългата си коса и тоновете грим, след което публикуват резултатите в социалните мрежи. Това е техният бунт срещу ограниченията, които смятат, че обществото им налага.

От ранна възраст момичетата в Южна Корея са бомбардирани с реклами, които им казват, че трябва да са слаби, с безупречна порцеланова кожа и перфектно овално лице.

Козметичната индустрия в страната генерира около 13 милиарда долара годишно от продажби, като в Южна Корея също така има най-много на брой хора, които се подлагат на пластични операции.

Успехът тук често може да бъде синоним на външен вид. Миналогодишно проучване установи, че 88% от търсещите работа мислят, че трябва изглеждат много самоуверени, когато става дума за намиране на работа, а половината от анкетираните смятат, че трябва да помислят за пластична хирургия, ако искат да си намерят работа.

BBC разказва за и за 23-годишната Ким Чу-Хуи, която, подобно на хиляди други завършили студенти, плаща за перфектна професионална снимка, която да включи към кандидатурата си за работа. "Хората, които ме наемат, не знаят коя съм аз", каза тя. "Те трябва да ме преценят въз основа на начина, по който изглеждам на снимката, така че искам да им покажа най-добрата версия на себе си, за да им направя добро впечатление".

Дори и най-малката промяна във външния вид предизвиква бурни реакции в Южна Корея. Телевизионната водеща Хюн-жу Йим прави смело решение,ставайки първата жена в ефира, която решава да носи очила, след години мъчение с контактни лещи и фалшиви мигли.

Въпреки че се притеснявала как зрителите ще реагират, тя получила хиляди поздравителни имейли.

"Мисля, че тези очила ми помогнаха да направя много промени, буквално ми дадоха крила - вече не нося неудобни дрехи, а ризи и панталони, в които се чувствам добре, станах по-свободна“, споделя тя.

Не всички южнокорейки обаче се чувстват комфортно от посланията на новото женско движение, проповядващо естествената красота и свободата да не изглеждат по зададения от обществото калъп. Някои са притеснени от обвиненията, че щом продължават да носят грим, значи не са никакви феминистки и не се интересуват от женските права. Те се опасяват, че възгледите на движението могат да станат също толкова консервативни, колкото и наложените стереотипи за женска красота.

И все пак, движението, наречено "избягай от корсета", успя да завладее заглавията и да насочи вниманието към жените, които продължават да се сблъскват с дискриминация у дома, на работното място и по улиците. Разликата в заплатите на жените и мъжете остава най-високата сред тези в останалите развити страни.

Така смелите момичета, които променят външния си вид, имат още по-сериозни предизвикателства, ако искат да постигнат напредък по тези и други въпроси, свързани с равнопоставеността на половете в цялата страна.