fbpx

Лягаме и ставаме с обратно броене до едно от най-чаканите събития в последните две години - стендъп вакханалията с елементи на разсъждение и ужасно много смях ONE NIGHT STAND.

Вече се виждаме на 7 март - спретнати и строени в зала 1 на НДК. Билетите сме си ги купили от Eventim, настроението сме си го донесли сами с ей тия две ръце, а смехът ще е от Красимира Хаджииванова, Letiashtata Kozilla Erato (Елисавета Белобрадова), Оля Малинова, Радосвета Стаменкова, Алекс Раева и Ива Тодорова с преки включвания на къс пас от Мария Силвестър.

И понеже нямаме търпение вече, само ходим и ги тормозим тези жени да ни разказват разни работи за 7 март, но и за живота въобще. Днес наред е разкошната, стихийна и ужасно смешна Алекс Раева, която има много таланти, но един ѝ е особено силен - този да се смее на себе си.

Вижте я днес в Майко Мила и на сцената на зала 1 на НДК на 7 март в ONE NIGHT STAND.

Алекс, била сте на сцена стотици пъти, за вас тя не е нещо ново. С какво ви е ново обаче такова преживяване като One Night Stand?

Аз съм екипен играч. Обичам партньорството с някого. Това ме улеснява, защото, когато има на кого да подадеш топката и той да ти я върне, играта става по-сигурна, по-лесна. 

One Night Stand ме вади от зоната ми на комфорт, защото тук съм сама... Солов играч, с моите си мисли, с моите си смешки, с моето си сърце. 

И тук е моментът да разбера дали ставам или не! А и това е зала 1 на НДК!!! Била съм на тази сцена, но като беквокалист. Сами разбирате, че нещата са несравними и това по-скоро е едно ново, по-смислено начало за мен.

Как дойде поканата да се включите и обмисляхте ли я, или веднага приехте? 

Трудно казвам “да”. Много мъже ще го потвърдят! Но въпреки вълната от страх, която ме заля, защото ми звънна Оля Малинова, бързо се дадох. На нея, разбирате, няма как да се откаже.

Кое приемате като най-голямо предизвикателство, докато се подготвяте за One Night Stand? 

Най-голямото предизвикателство е да стоя адекватно до жените, с които съм замесена. Като екипен играч знам, че е много по-важно цялостното представяне. То оставя хубавия вкус в устата. 

Имам склонността да се събирам с хора, които са по-добри от мен в конкретна област. С повече опит, с повече знания - хора, които могат да ме научат на нещо, да извадят най-доброто от мен, да ме мотивират. 

Така че в този случай предизвикателството е голямо, тъй като излизам с шест брутални женища и нямам право на провал!

Може ли да ни издадете съвсем малко от това, което ще видим от вас на 7 март в НДК?

Ще говоря за моите психични заболявания. Имам си и ще ги предоставя на аудиторията, като очаквам адекватна медицинска помощ от нейна страна. 

Ще обсъдим кое е по-важно - да сме здрави или здравомислещи? Как може да ти няма нищо, но да си създадеш заболяване, с което да заживееш? Абе, не са добре нещата...

През лятото говорихте за провала в благотворителен стендъп формат, организиран от Три жени на микрофона. Казвате, че това е едно от най-смислените и освобождаващи неща, които са ви се случвали. Защо стендъпът се оказа нещо такова за вас?

Защото, както казах, тук си себе си. И то разголен. Тук си с целия си багаж, интелект, знания, опит. И тъй като аз имам и по-комерсиален, телевизионен образ, балансът между това да си абсолютно себе си и все пак да внимаваш и да си правиш една постоянна автоцензура, е доста труден. 

Тук имам възможността да се проваля, но и големия шанс да оставя нещо след себе си. Нямам предвид, че ще оставя някакви безкрайно смислени следи със сатирата си - не! Искам да оставя усмивка.

В обществото битува схващането, че красивите жени нямат много чувство за хумор. И въобще, чувството за хумор е важен атрибут, но за мъжете. Никой не казва “Много е важно жената да има чувство за хумор…”. А защо всъщност е много важно една жена да има чувство за хумор?

Ами така е устроен светът. Мъжът има чувство за хумор, жената готви мусака. 

Не разделям чувството за хумор на мъжко и женско. Само по себе си то не е константа, а е едно съвпадение на мироглед, интелект, интереси. 

Това, че нещо не ми е смешно, не означава, че човекът срещу мен няма чувство за хумор. Въобще, репликата „Важно е да има чувство за хумор“ е като „Важно е да прави хубав секс“.

От какво ви е спасявало вашето чувство за хумор?

Няма да ви лъжа, хуморът, и по-конкретно самоиронията, е най-големият ми спасител. Просто така винаги обезоръжавам противника, дори това да е самият живот.

Промениха ли се по някакъв начин самоиронията ви и начинът, по който виждате себе си, след като станахте майка?

Да, станах тотално безпардонна към себе си. Няма нещо по тялото и характера ми, с което не бих си направила шега. Не знам защо така се получи? Дали заради хемороидите, дали заради стриите…

На какво се смеете сега? 

Вероятно с годините има натрупвания, които променят чувството за хумор. Опитвала съм се да се сетя за неща, които са ме разсмивали като дете. Дали биха ме разсмяли и днес? И отговора дойде с детето ми.

Така не съм се смяла никога, а виждам, че на хората около мен не им е толкова смешно. Не са добре нещата. Абсолютно съм се вдетинила и съм започнала от време на време да говоря и в множествено число - пишкахме, ачкахме, което ме плаши! 

Но фактът е, че няма по-пречистващ смях от този, споделен с детето ти.

Вродено ли е чувството за хумор, като някакъв талант, или се култивира и развива?

Мисля, че е заложено. Но като всяко нещо трябва да се развива. Трябва да се превърнеш в професионален крадец на ноу-хау. Да умееш да общуваш пълноценно с хората, да се образоваш непрекъснато, да можеш да се надсмиваш над себе си, да си любознателен, наблюдателен, защото парадоксът и абсурдното са навсякъде около нас. Те са семката, от която пониква смешното... Тогава хуморът има шанс да стане смислен. 

А колкото по-добър е един хумор, толкова повече нива на възприемане има той. Това означава, че е достъпен дори за един напълно неподготвен човек. Колкото по-богато и сложно е едно хумористично произведение, толкова по-широка и разнородна е неговата публика. Всеки намира в него нещо лично и го отнася със себе си. 

Как смятате да помогнете на дъщеря си да порасте като един човек със страхотно чувство за хумор?

С ежедневните спектакли, които смятам да ѝ изнасям, докато не стане човек... или не изперка, горкото! 

Няма как да научиш някого на чувство за хумор, ако не го носи. В моя случай мога да ѝ предоставя среда, която да и помогне да се надсмива над себе си и съответно да я направи по-устойчива в живота. 

Много се надявам да овладее смеха във всичките му измерения и той да стане неин вечен партньор, но това зависи изцяло от заложбите ѝ и от усилията, които ще положи. 

Кой е най-смешният, но много верен съвет за майчинството, който сте получавала?

Най-смешно ми беше, когато мъжът ми ми каза два дни, преди да родя, да се насладя на последните си часове сън, защото след това нямало да спя две-три години. 

Голям смях падна, ей. От раждането досега не съм се смяла на тази смешка. Нещо не ми е смешна!


Билети за ONE NIGHT STAND 2022 можете да откриете в мрежата на Eventim, както и на касите на OMV, Orange, Технополис, На тъмно и Office 1 Superstore.

А след това директно се телепортираме на афтър партито в Carusel Club, за да си продължим, както трябва.

Още информация за събитието можете да откриете на страницата на Три жени на микрофона във Фейсбук.

Остава по-малко от месец до ONE NIGHT STAND на 7 март. Събитието, след което през 2020 г. затвориха света и животът тръгна по съвсем друг начин. 

Сега си го вземаме този живот обратно, слагаме си го в джоба заедно с билетите за ONE NIGHT STAND и се запътваме към светлото бъдеще, като преди това минаваме през зала 1 на НДК на 7 март - в навечерието на празника на жените 8 март, за да ги честваме тези жени, да им се посмеем, да СИ СЕ надсмеем и да ни е смешно, смело и освобождаващо. 

В спектакъла тази година участват Красимира Хаджииванова, Letiashtata Kozilla Erato (Елисавета Белобрадова), Оля Малинова, Радосвета Стаменкова, Алекс Раева и Ива Тодорова, а прекрасното свързващо звено ще е магнетичната Мария Силвестър.

Режисурата е на Стоян Радев, сцената е най-голямата възможна, забавлението е абсолютно гарантирано.

Дотогава загряваме по тъча, като ви срещаме с някои от супер жените, които ще видим на сцената на зала 1 в НДК тази година.

Днес с нас е д-р Радосвета Стаменкова - жената, която отговаря за секса на нацията. С други думи - изпълнителният директор Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве, с която сме ви срещали и преди и винаги имаме за какво да поговорим.


Д-р Радосвета Стаменкова е изпълнителен директор на Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП).
БАСП е водеща неправителствена организация в страната и региона, работеща в областта на здравната превенция и информация, обучение, репродуктивното здраве и застъпничеството за каузите на уязвими групи.
Д-р Стаменкова е завършила със златен медал Френската гимназия, а след това Медицински факултет на Медицинска академия – София. Специализирала е в Института за обществени и политически науки на университета Джон Хопкинс в Балтимор, Мериленд.

Ето че се срещаме отново на терена на Майко Мила 4 години и една пандемия по-късно. Сега обаче поводът е участието ви в One Night Stand на 7 март в зала 1 на НДК. Как дойде поканата и защо я приехте?

Поканата дойде по телефона – Оля ми се обади. Беше напълно изненадващо и неочаквано, а тя снесе информацията стегнато-обстоятелствено. 

Аз си знаех какви сте ги вършили в предишните издания на събитието, фен съм на такива изтрещявания и, изобщо, много харесвам и намирам за смислени формати от стендъп тип. 

Не съм се колебала нито секунда, а веднага и с голямо удоволствие се навих да бъда част от лудницата. За мен е чест, дет' се вика! Благодаря ви!

Извинявайте за въпроса, но за вас, като изпълнителен директор на Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве, не е ли малко странно да участвате в нещо, което се казва One Night Stand? Дайте да му се посмеем на този парадокс и кажете дали всъщност не планирате сцената да ви стане любима дългосрочно?

Ма никак не е странно! Няма парадокс въ-об-ще! Ще се опитам да обясня: обожавам сценичните изкуства. 

Покрай обявеното ми участие в One Night Stand моя съученичка ми припомни, че още във Френската на един фестивал поставихме една пиеса по разказ на Илф и Петров - за двама журналисти, които трябва да пишат статия за психиатрична клиника, но попадат в научен институт и не разбират докрай, че са объркали локацията. 

Е, в нашия случай журналистите бяха объркали психиатрията с гимназията ни. Аз, освен че играех другарката по география, бях и нещо като подстрекател и режисьор на фарса. Голям шум се вдигна, щяха да ни намаляват поведението, но любовта към сцената си остана. 

А иначе човек всъщност е на сцена, когато говори пред хора, защото преподава например. Толкова много семинари, тренинги и лекции съм водила, а и в последните години в различни зали и формати от TEDх тип на различни сцени съм се вихрила, засичали сме се неведнъж и с двете Майкомили… Tа се опитвам да се успокоявам, че - ОММММ - на 7 март просто става дума за промяна на мащаба. 

Иначе ще се спека трайно. Абе, да обобщя: страшно много искам да се вземем със сцената дългосрочно, сладка любов е тази, може би най-дългата в живота ми. 

Какво очаквате от спектакъла на 7 март?

Още не знам със сигурност. Всяка сутрин се будя с различно очакване. Напрежението и вълнението нарастват, без майтап. 

Като изключим стреса, очаквам да се забавлявам, да се радвам на това, което ще разкажат другите луди жени, на възможността да се погледна с намигване и да позволя на залата да се посмее с мен на мен самата. 

Също така искам да изляза от балона си, от уюта на калъпа и да пробвам нещо ново - като това да се изтъпаня пред зала 1 на НДК например, без да се подмокря.  

Споменахме по-горе пандемията, то може ли вече, без да се споменава. Можете ли да ни кажете промени ли се работата ви в последните две години? Има ли нови предизвикателства в работата ви с жени и уязвими групи вследствие на пандемията?

Всичко ми се промени, не само работата. Ма то животът на света се промени, нормално е и при мен да има обръщане с главата надолу. Научих много неща по трудния начин, като всички. 

Ако преди обяснявахме на тийнейджърите колко е важно да ползват презервативи, за да се предпазват от венерически болести и нежелана бременност, сега обясняваме на мало и голямо колко е важно да си мият ръцете и как да кихат. И както винаги при криза, най-много страдат най-уязвимите. 

Вследствие на затварянето вкъщи и струпването на различни поколения за дълги периоди на малка квадратура скочиха случаите на семейни конфликти и домашно насилие. Това поникна на благодатната почва на пермисивното отношение към насилието, дето си е семейна работа и обществото много-много не бива да се меси. Естествено от това страдат основно най-беззащитните, жените и децата. 

Пандемията удари лошо и ромите. Масово живеещите извън страната загубиха работата си и се върнаха у нас, като скоро останаха без средства. В много ромски квартали инфраструктурата просто я няма. Няма канализация, водата е на двора, не в къщата, калта и липсата на нормални улици или изобщо на улици пречи на линейки да откликват на сигнали към Спешна помощ... 

Как се бори пандемия в такава реалност само здравните медиатори си знаят. И всичко това е богато наръсено с фалшиви новини, в които хората трудно се ориентират и вземат кофти решения за себе си и околните. 

Какво правим сега: работата на терен винаги е предизвикателство и не може да бъде извършвана дистанционно. Или поне не напълно и не така ефективно. Затова  се ориентирахме към интензива работа на живо през топлите месеци и онлайн и видеоформати през студените, досущ селскостопански труженици, зависещи от милостта на сезоните.    

Кога открихте чувството за хумор като оръжие и кога най-често се улавяте, че го използвате?

Обичам да разсмивам хората. Често ми се случва, като си говоря с някой много сериозен човек, да си кажа: „Хайде сега, Радосвето, да видим дали ще може да се усмихне и на кое изречение ще се засмее”. 

Когато се усмихнат, хората стават други. А като се разсмеят – ехееей! Много, много рядко не ми се получава, но и в това няма нищо лошо – светът е менлив и това му е чарът. 

Освен това животът не е панаирджийска въртележка, ние не сме клоуни и не може всички да се хилим 24/7. Макар че като се земисля сега, не би било зле... 

Хуморът за мен е оръжие срещу грубостта, супер егото, надувките, депресарщината, съвсем по Монти Пайтън. Но той е и мост – конектинг пипъл

Когато се смееш, по-трудно те нараняват, а ако са те наранили, околните не го разбират. Та може би хуморът е и вид защитна реакция. Себеиронията, иронията и сарказмът са най-висшият пилотаж. 

Установено е и от науката, и от практиката, че жанрът вицове, особено такива от рубриката политически, процъфтява в общества, в които има опресии, диктатура, абе нещо гнило в политическата система. Вицовете са като свирката на парния локомотив – освобождават напрежение. Понякога това не стига, та като почнат да се намножават вицовете, скоро се пълнят площадите.

В предишния ни разговор споделихте, че обичате смеха и това да можеш да се надсмееш над себе си и да намериш повод за усмивка почти във всяка ситуация. Как успявате да го направите и защо е важно да “образоваме” децата си и в тази посока?

Отвътре ми иде така, макар че като всички имам своите черни, мрачни мигове. Най-важният урок, който искам да предам и на сина ми, и на други младежи, е да не се вземат сериозно и да знаят че И ТОВА ЩЕ МИНЕ. Независимо дали е хубаво или лошо. 

Може би и с други хора е така, трябва да питам настойчиво, ама на мен като ми разказват история или като чета книга, визуализирам. Все едно някой прожектира филм в главата ми. И като гледам, почвам да му намирам смешни детайли, моменти, страни. Често са смешни през сълзи, но намигане има във всичко. 

Така създава светове и един от менторите ми – Тери Пратчет. Щом той може, кои сме ние, че да не се опитаме?    

Колко е важно чувството за хумор в работа като вашата, която работи предимно с деликатни, интимни теми, наричани тук “срамни”? Защо срамът може да е нещо ужасно смешно и как да свикнем да го виждаме като такъв?

Най-важното е да се смееш С някого, не НА някого, изяснихме го, нали? Да нямаш срама не е добре – никой не ще безсрамни хора, но тук не иде реч за това. Става дума за преодоляване на фалшиви табута с усмивка. 

В любимия ми Хари Потър има едни магически съpдания - богърти. Те тормозят хората, като се преобразяват в най-големия страх на всеки и всяват ужас и паника. 

Начинът да бъдат победени е с магията РИДИКУЛУС - да намeриш магията, която прави най-големия страх смешен. Същото е и със срама. Ридикулус му е майката, вярвайте ми. 

Ако всички ние се върнем години назад до времето, в което сме били тийнейджъри, с умиление ще видим, че повечето от срамовете и страховете ни от това време изглеждат трогателни, наивни, невинни, смешни. 

Понякога начинът да помогнеш на човек да преодолее срама си или страха си е именно този – да го накараш да погледне с полуусмивка на срама. И после като Тодор Живков – „Тази година полуусмивка, догодина – цяла усмивка”. Не мога да повярвам, че завършвам си цитат от Тодор Живков, не е ли смешно!


Билети за ONE NIGHT STAND 2022 можете да откриете в мрежата на Eventim, както и на касите на OMV, Orange, Технополис, На тъмно и Office 1 Superstore.

Още информация за събитието можете да откриете на страницата на Три жени на микрофона във Фейсбук.

Добре, че са нашите приятели от Не!Новините, за да ни кажат как да го живеем това бъдеще с тия деца, защото, ще се съгласите, понякога е много трудно. Този безкрайно практичен текст е изцяло хумористичен (да не се обърка някой!) и, както пише и в Не!Новините, "е плод на вашата фантазия, Интернет не съществува".


Живеем в страховити времена и като родители трябва да изпаднем в паника, защото традиционните работни места бързо се променят, а някои дори изчезват. Автомобилите и прахосмукачките вече са роботи, изкуственият интелект се развива все по-бързо и съвсем скоро ще може да върши почти всичко по-бързо, по-евтино и по-добре от когото и да е.

Децата ви уж се учат на четмо и писмо, но нямате идея с какво ще изкарват хляба си, не че вие сте доволни от собственото си трудово дередже, а Иван Костов е пенсионер и не би си мръднал пръста да ни избави от инфлацията, която тепърва започва. 

Не се безпокойте, Не!Новините са на линия, за да ви успокоят и да ви рекат така, щото да тласнете челядта си към футуристичните перспективи. Ето какви умения, таланти и познания ще са им нужни, за да прокопсат след 10-15-20 години.

1. Говор пред микрофон. 

Освен страшните перспективи пред радиото и подкастите, светът има нужда и от още хора, които играят игри, докато говорят в малко квадратче в ъгъла на видеото. И футболни анализатори за полувремето. Все поприща, които няма как да изчезнат дори след хилядолетие.

2. Алкохолизъм.

Ще попитате "ама как така алкохолизмът е професия на бъдещето?", но това е така, защото добрите програмисти ще си напишат изкуствен интелект, който да пише код вместо тях. И през това цялото открило се свободно време какво мислите, че ще правят добрите програмисти?

3. Космонавтиране.

2001: Космическа одисея не вещае страхотно бъдеще при експлорацията на нови светове ръка за ръка с изкуствения интелект, но така или иначе ако не децата днес, то техните деца ще трябва да си потърсят нова и читава планета за живеене, понеже тази ще се превърне в пустиня заради песимизма на Грета Тумберг.

4. Активизъм. 

Като казахме името на двойничката на Пипи Дългото Чорапче, се сетихме и за друго перспективно поприще. Измислете на потомството си някаква кауза и го използвайте, докато изглежда малко и невинно да рисува с кривия си почерк плакати. 

5. Медицина.

Докато има хора, ще има нужда от това някой да им иска 500 лева под масата, за да ги оперира. Обаче другата страна на монетата е, когато не спасите живота на човек, който пие по два литра ракия на ден и всички ви намразят. Но много по-спокойно и безстресово звено е патоанатомията, така че ако детето ви човърка с пръчка охлюви, може да го насочите към това поприще.

6. Накити. 

Хората са по-склонни да кихнат 30 лева за гривна от глинени топчета, криви като зъбите на англичанин, ако пише, че са ръчно направени. Научете потомството си да си играе с пластилин, ако не друго, така че като порасте и го закъса, да се впие в бизнеса с хендмейд декоративностите.

7. Шофиране на возило с двигател с вътрешно горене.

Няма да има нужда от много шофьори, но помислете дали една по-мощна магнитна буря няма да парализира всички електрически автономни МПС-та. Тогава детето ви ще извади Опел Зафирата, която е наследило от вас и ще спаси цивилизацията. Или поне ще занесе пица някому.

8. Футболно съдийство.

Едно поприще, в което новите технологии се провалят, е VAR. Просто цивилизацията иска да псува конкретно лице, а не някаква безлична технология. По-добре е да лансирате рожбето си за страничен съдия - по-голям риск да го нацелят с шише от трибуните, но по-малко ще знаят името му и съответно по-малък риск за вас като родител.

9. Ръгбол. 

Единственият спорт, който, дори да не съществува след години, ще гарантира на потомството ви умения да оцелее при зомби апокалипсис. Може и да не е топ съвет, преценете си, по-скоро искахме да споделим съществуването на този спорт с надеждата да повишим шансовете му да заеме място на олимпиада.

10. Решаване на тестове за роботи. 

Какво пише на тая размазана картинка? На кои снимки виждате светофар? Решете задачата? Детето ви може да взима парите на роботите, за да им решава тестовете, за да могат да влизат в Интернет.

Попадна ни това ужасно смешно “упътване”, публикувано в thedaylimash.co.uk как да се отървем от великата чест да държим нечие чуждо лигавещо се и бълващо мляко бебе и решихме да го споделим с вас. 


Знаете ги какви са новите родителите… Сигурно ви се е случвало да ви връчат по някое скъпоценно бебе, което да подържите. А то често не мирише особено приятно, освен това и пищи безобразно. Ето как да откажете тази височайша чест.

“Това тъкмо го взех от химическо”

Бебето отделя невероятна лига от всеки телесен отвор, а вие сте с кашмирен пуловер. Родителите сигурно много си харесват бебета независимо от тяхната абсолютно безспорна непривлекателност, но вие пък имате хубави дрехи… Защо да ги съсипваме.

“Със сигурност ще го изпусна”

Това е самата истина, тъй като вие имате идея как трябва да се държи бебе точно колкото знаете как трябва да се държи Хумболтов пингвин. И въпреки това родителите настояват да ви поверят бебето си. Сигурно не им пука, вероятно вече не го искат.

“С махмурлук съм и може да повърна”

Обърнете играта във ваша полза с тази хитра маневри и ще видите как незабавно ще ви вземат бебето. Никой не иска да види 4-месечното си бебе удавено в мерло и стомашен сок.

“Добре, ако вие ми подържите 6-килограмовата диня”

Бебетата са тежки и затова родителите си умират да ги връчат на някой от нищо неподозиращите присъстващи. Носете си голяма диня, за да могат да ви върнат услугата. 

“Не”

Понякога честността е най-добрата стратегия. Може и да се обидят, но само след 6-месеца и те ще бягат от разглезено едногодишно, крещейки “Не, няма шанс, категорично не”.

"Къде сте, тиктокъри, че имам нещо да ви кажа". В този дух горе-долу е текстът "писмо" на Виолета Йорданова, която въпреки цялата си либералност и вродено човешко любопитство, не успява да разбера какъв, аджеба, е смисълът на платформа като TikTok и защо е толкова успешна. Да, поколенията и забавленията са различни. Но само това ли е? 


Привет, тиктокъри!  

Позитивен и усмихнат човек съм, който живее в непрестанно развиващия се глобален свят, широко отворена към всякакви новости в сферата на информационните технологи и интернет пространството.

Обичам миризмата на хартия, разлиствайки нова книга, но и не отричам удобството от четенето на книги онлайн. Обичам романтизма, нежните и стилистично подбрани слова в романите на Джейн Остин, но приемам и симпатизирам на циничността и дързостта, с които са пропити произведенията на Буковски.

Освен всичко това, с което егоцентрично представих себе си, съм и майка на 5-годишна дъщеря. За всеки един аспект на живота съм непреклонно толерантна и търсеща информация за всичко, което не разбирам и имам желание да опозная.

И ето, че дойде моментът, в който у мен се пробуди неистов порив да сваля приложението TikTok и да разбера, или поне да се опитам да проумея, защо е толкова популярно.

Свалих го и започнах да скролвам по екрана на телефона, без въобще да знам принципа, на който се зареждат кратките клипчета. Най-вероятно и никога няма да разбера. Съдържанието варираше от полуоблечени млади момичета, танцуващи под ритъма на поп-фолк хитове (и не само), до “хумористични” халтурно  режисирани сценки, които на фона на моите 33 години и, бих казала приемливото ми чувство за хумор, бяха всичко друго, но не и смешни. 

Тънката граница на хумора и премереността бе яростно потъпкана, размита и неглижирана в полза на кратковременните танци и “умения”, демонстрирани в TikTok.

Пред погледа ми се визуализираха безкрайно красиви млади момичета, обляни в различни филтъри на телефона и леко подпухнали от филърите в устните им, даващи различни съвети за минималното време, в което приложението им позволява да се изявят.

Повярвайте ми, като средноинтелигентен човек и сравнително либерална майка, започнах да си задавам фундаменталния въпрос, аз ли не разбирам променящия се свят, или светът не иска да кореспондира с моите възгледи за него.

Докато пиша тези редове, в съзнанието ми изниква картина на подрастващи, които гневно скандират: “Лелче, какво разбираш ти от TikTok?! Това е най-яката платформа!" Смело мога да заявя, че нищо “яко” не откривам, нито пък нещо градивно или обогатяващо човешкото съзнание. 

Някъде прочетох, че таргет групата на TikTok били тийнейджърите. “Мили Боже, колко съм стара”, си казвам наум и ококорвам отново очи пред поредното лип синк предизвикателство.

По мое време, много преди ерата на социалните мрежи, драги тиктокъри, на това си му казвахме бездарност. Когато не можеш да пееш, плейбекът те издаваше. Имало и доза артистичност да си отваряш устата, казват запознати тиктокъри.

Според мен талантът е дар, който трябва да бъде споделян пред определена аудитория и на точното място. Талантът бива оценяван не с гледания и натискане на палче или сърчице, а с реално измерими критерии – адекватно жури на музикален или театрален конкурс, участия на истинска сцена, продадени албуми, ако щеш.

TikTok създава поле за изява на всеки, но това има ли стойност, градивно ли е? 

Аз съм майка, която не е консервативна, но категорично няма да позволя на детето си да има досег до подобен тип платформи. Поне докато мога.

Паник атака след 3... 2... 1... СЕГА!

Няма родител, видял тези снимки, на когото да не му се е разтупкало сърцето, да не го е стегнало челото, да не е креснал срещу екрана поне едно ВНИМАВАЙ. За щастие, нищо от тях не е истина и всичко, което виждате, е продукт на перфектна работа с Фотошоп. Бащата и детето все пак са истински.

Героят, който, както казва един от хората, коментиращи под снимките му, или е най-лошият родител на света, или тъкмо обратното - най-добрият, се казва Стивън Кроули и е дъблинчанин. И освен че притежава чудесно чувство за хумор, успява да вкара и своя кауза чрез снимките.

Както Стивън разказва за The New Yorker, дъщеричката му се разболява от рядко имунно заболяване, когато е 4-месечно бебе. Прекарва половин година в болница, където преминава през химиотерапия и трансплантация на костен мозък. В един момент Кроули си дава сметка, че всички роднини имат нужда от малко разведряване, и започва да "поставя" малката в какви ли не опасни ситуации с помощта на Фотошоп.

После снимките отбелязват голям успех. Хората не просто ги приемат добре, но и чуват историята на семейство Кроули и тяхната дъщеричка и започват да питат Стивън как и те самите могат да дарят костен мозък. Затова бащата продължава да снима дъщеря си, която е вече близо 4-годишна, за да може да продължи да дава гласност на каузата си.

А ето ги и разкошните снимки на малката, които могат да докарат всеки до ръба на нервна криза и после да го върнат със смях обратно:

Don't worry, this is photoshopped.

.

Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.

Aquaman със сигурност ще бъде филмът, на който хиляди майки по света ще заведат децата си поне три пъти, изхрупвайки с кутията пуканки и целия главен герой. За съжаление 39-годишният актьор Джейсън Момоа е не просто секси, за да ти стигне един блокбъстър с него. Той е забавен, възпитан, готин партньор и баща и, както отбелязва ScaryMommy, няколко пъти тази година накара всяка втора жена да си мечтае да бъде неговата малка русалка. Ето всичките разтърсващи Момоа моменти накуп:

„Обожавам да откривам нови талантливи хора в мрежата. Така се сдобих с този пръстен. Направих подарък на Лени, като му купих същия“, написа Джейсън под тази снимка в Instagram, която ни направи разногледи. Лени Кравиц е бившият съпруг на Лиза Бонет. Тя и Момоа се ожениха през 2017 г., след дългогодишни отношения.

Той също така е в прекрасни отношения с дъщерята на Лиза и Лени - 30-годишната актриса Зоуи Кравиц.

Лиза и Джейсън имат две деца – Лола Йолани Момоа и Накоа-Уолф Манакауапо Намакаеха Момоа. Семейството очевидно е супер важно за него, защото редовно публикува снимки с децата си.

Той беше с децата си и по време на невероятния си Хака танц на червения килим за премиерата на Aquaman.

Момоа в ролята на стриптизьор в коледно тв шоу беше поредният тризъбец в сърцето.

По показател "чувство за хумор" Момоа напредна много и хаквайи сватбените снимки на тази двойка.

И като искаме да се снимаме само с него, ще се снимаме само с него!

I told my husband I wanted a picture alone with Jason Momoa, but he wasn't comfortable with that.

Сърцераздирателен кадър, получил над 600 хиляди харесвания...

Снимка с Лиза Бонет, която Момоа е публикувал едва преди няколко часа във Facebook.

Това е засега, че почна да става горещо. До нови срещи!

Още:

Дългосрочните отношения могат да се превърнат в голяма скука, ако партньорите тотално забравят спонтанността, и дори тъпите шеги са по-полезни от това непрекъснато да водите сериозни разговори за сметки, детски занимални, уроци по роботика и пиано и какво се е случило в офиса днес.  

Мъжете явно разбират това и къде успешно, къде не толкова, се опитват да поддържат любимото ни клише, че нищо не е по-секси от чувството за хумор. Ето една селекция на Bored Panda, която показва опитите им да докажат, че никога няма да накарат жените си да скучаят:

--1. Ден 14, откакто жена ми е в командировка

--2. Съпругата ми много мрази да я засрамват, така че ето как решихме да я изненадаме на летището...

-- 3. Да отидеш на тенис и мъжът ти да смени ракетата с тиган!

-- 4. Дрехи за кучето и бира за мъжа за 20 долара...

-- 5. Когато оставиш мъжа си да декорира банята:

-- 6. Съпругът ми лепи това на местата, на които не мога да го стигна, за да ме дразни. Работи!

-- 7. След месеци на отричане и много нощи на дивана, най-после имам доказателство, че жена ми спи по-добре от мен!

-- 8. Жена ми: "Къде си?" Аз:

-- 9. Моята приятелка малко се шокира, когато коленичих, за да завържа обувката си. Не очаквах вербалната атака, която се случи след това...

-- 10. Когато жена ви мрази евтините декорации, но иска да има екзотични птици в двора си...

--11. Днес посетих една пациентка в дома ѝ и тя ми каза, че нейният съпруг е инсталирал този електрически ключ:

-- 12. Съпругата ми стана на 38 и понеже нямах подходящи свещи, импровизирах...

Може би най-невероятното нещо на бащинството е, че то помага на един мъж да види жена си в нова светлина.  Това споделя пред fatherly.com Кевин Макдонъл, който, разбира се, още преди да стане баща е знаел, че съпругата му е невероятна. После обаче става свидетел на ситуации, в които тя проявява толкова сила, чувство за хумор и търпение, че буквално му отвява главата. И така, защо един мъж започва да се прекланя пред това чудо на природата – жената: 

Тя превъзмогна болката при раждането само с "няколко" ругатни 

Изследванията установиха, че жена ми има понижен брой тромбоцити, което означаваше, че не могат да ѝ поставят епидурална упойка по време на раждането. И тъй като тя не искаше друга вид анестезия, избра да ражда без упойка. Помислих си, че полудява и се опитах да я убедя да не го прави. С наближаването на момента, виждах че тя беше притеснена. Но когато влезе в родилната зала, изръмжа и скръцна със зъби, изпищя, проплака и, както се случва, малко се изпусна... Не можех да си представя болката, която преживя по време на 7-часовото раждане, но тя така ѝ не поиска допълнителни лекарства. Крещеше толкова много и толкова силно „мамка му“, което, имайки предвид колко мила и свенлива е, предизвика неистов смях в акушерките. Знаех, че раждането ще извади нещо ново от нея, но това беше извън най-смелите ми очаквания!

Остана близо два дни будна след раждането

Всичко до тук звучи много изтощително, нали? Знаех, че ще ми трябват няколко дни на дивана, за да се възстановя. Не и на жена ми. Ако в болницата успяваше да поспи за малко, когато се прибрахме вкъщи, тя беше топка от енергия. Не знам дали това е адреналин или някаква магия, но тя остана будна, внимателна и оптимистична през първите 24 часа с всичките новости като кърмене, повиване и бебешки плач. Това беше невероятно. Оттогава тя е абсолютен шампион, когато става въпрос да се върши нещо в непрекъснато лишено от сън състояние.

Направи всичко по силите си, за да успокои дъщеря ни по време на коликите

Нашето бебе наистина имаше болезнени колики. Няколко нощи подред просто викаше, викаше и викаше. Но въпреки че това късаше сърцето на жена ми, тя беше направо скала. Заедно се опитахме да успокоим малката с масаж и други пинизи, но тя не спираше да плаче с часове. Съпругата ми я люшкаше, успокояваше и шепнеше през цялото време и въпреки че беше видимо разочарована от ситуацията, никога не се оплака и се опитваше да ѝ помогне по всякакви начини.

Нищо не може да я спре да кърми

Бяхме навън един ден и се набутахме сред тълпата в метрото. Всички влакове се движеха със закъснение и не можехме да намерим друг начин да се приберем вкъщи. Дъщеря ни беше гладна и много раздразнена. Когато най-после се качихме във влака, съпругата ми, която, както казах, е много срамежлива, събра сили и започна да кърми във влака, който беше пълен с всякакви хора – някои съдници на кърменето на публично място, други поддръжници. Тя обаче се съсредоточи върху своята задачата и не обърна внимание на никого. Бях много впечатлен от това, че за нея имаше само едно важно нещо в този момент!

Когато бебето за първи път я наака, тя се разсмя

Жена ми е доста гнуслива. Тя мрази кръвта и не е фен на онези хорър филми, пълни с всякакви гнусотии и затова не  не мислех, че ще се справя със сменянето на пелени твърде добре. Имахме няколко случая, в които бебето аха да се изпусне върху нея и това очевидно я поразтърси малко. Но когато това наистина се случи за пръв път, тя се нацупи за момент, а после избухна в смях и просто поиска бебешки мокри кърпички. Знам, че е глупаво, но аз я гледах как се смее на цялото това нещо, от което тръпки я побиваха, и си помислих „Е, няма такава жена!“

Автор Кристин Лако от Mum Revised

ДА СЕ ЧЕТЕ С ЦЯЛОТО НАЛИЧНО ЧУВСТВО ЗА ХУМОР, КОЕТО ИМАТЕ!

В зашеметяващ поврат от последните дни Ватиканът е започнал да преразглежда своите широко разпространени виждания, а учените трескаво четат купища документи и свидетелски показания от майки от целия свят, в опит да предложат нова интерпретация на Библията.

"Не отричам, че може би Библията е била изтълкувана погрешно", промълвява Кардинал Пат. Кардинал Пат е бил водещ на разследването за истинската същност на Агнеца Божий.

"Библията винаги е била тълкувана от мъже, докато не се събра работна група, изследваща въпросите за равенството между половете. Направо не можем да повярваме какво открихме!", допълва Кардинал Пат въодушевено.

Най-фрапиращите заключения идват от чудесата на самият Исус. Ето какво казват майки, които участват в клерикалната инициатива на Католическата църква за въвеждане на Библията в живота на хората от настоящия век.

"Започнахме да четем Библията в читателския ни клуб", разказва Джени. "След три чаши вино стигнахме до заключението, че Исус е повече жена от всички нас."

Групата аплодира тази реплика с наздравица с чаши вино.

"Представихме заключенията си пред Кардинал Пат и той поде тази светска инициатива", допълва Джени и разказва нататък.

Дамският читателски клуб "Ако Господ беше един от нас" счита, че учението на Исус отразява собствения им живот повече, отколкото този на мъжете им. До този извод стигнали майките, когато по време на едно от четенията в клуба обсъждали как и Исус не се е къпел, а е трябвало да мие другите.

Също така винаги е бил твърде зает, за да му се прииска или въобще да му хрумне да прави секс, което накарало жените да се подхилкват и да кимат с глава в мълчаливо разбиране и съгласие.

Жените от клуба се задълбочили и започнали да изучават чудесата на Исус, следвайки съвета на Кардинал Пат. Забелязали, че повечето чудеса на Исус са се случили в събота (или на Шабат), подобно на почивния ден на повечето майки или когато хладилникът е бил празен, а е било време за вечеря.

Чудесата им помогнали да стигнат до извода, че Месията бил по своята същност Майка, защото:

Превърнал водата във вино. Всяка жена в читателския клуб се съгласила, че това е супер силата, която най-много биха искали да владеят. За сравнение - мъжете им искали да могат да летят.

Исус е роден от девица. Дори и преди рождението си, Исус знаел, че от неговият Татко няма да има полза като заобикалящ фон и че ще свърши само едно полезно нещо и то едва когато Исус стане възрастен. Всяко дете знае първо да отиде при Мама, когато има нужда от нещо.

Исус с желание лекувал болните. Само майките изглежда знаят какво да правят при треска и умеят да диагностицират само с докосване с един пръст. Средно се падат по около 6 излекувани мъже на всяка болна жена. Жените от читателския клуб смятат, че това е било началото на "настинката при мъжете", при която всяка майка с болен съпруг има чувството, че има хиляда деца.

Хващането на голямо количество риба се счита за чудо. Майките се посмели на това твърдение, но се разпознали и в него. Очевидно те са единствените в домакинството, които знаят как да напазаруват за цялата къща без написан списък, без да звънят вкъщи на мъжа си и са способни да поръчат храна за вкъщи сами.

Лекувал прокажени. Никой от мъжете, които жените в клуба познавали, не би докоснал прокажен.

Исус овладявал и успокоявал природните стихии. Учениците на Исус го събудили, защото се бояли от бурята. Той успокоил бурята, за да могат те да заспят спокойно. Това е просто преразказ на нощите, в които мъжът ви спи дълбоко, защото "утре го чака работен ден".

Исус лекувал всеки и всички. Не им казвал да се стегнат и да стават от леглото, да не се лигавят и да не се държат като разглезени кифли, както правели много от партньорите на жените от Читателския клуб. Той също така никога не се е паникьосвал, ако видел телесна течност, което е често оплакване от страна на жените за реакцията на техните мъже, когато бебето ги наака.

Уловил риба с монета в устата. Ха! Ако имате тийнейджър, знаете, че основно искат две неща от майките си: храна и пари. А от татко? Искат пари и колата.

Исус ходел по вода и когато Петър искал да се присъедини към него, Исус трябвало да го спасява от удавяне, защото не послушал какво му казал Исус. "Ама сериозно, хора, просто слушайте майките си и няма да се удавите", казала групата едновременно.

Дали Исус е патентовал първия айрол?

Първият айрол в историята на човечеството.

Исус оставил учениците си, за да се усамоти преди следващото чудо. Също като с подрастващите деца, хората, които искали нещо от Исус, го следвали непрестанно навсякъде. "Не знам защо е слязъл от оня хълм, след като там е намерил мир и покой", коментирала Джени, а всички жени кимали в съгласие.

Той възкръснал от мъртвите, след като оставил плащеницата си прилежно сгъната и казал на хората да го оставят на мира да спи и просто да вярват на думите му. Някога срещали ли сте майка на малко дете? Тя всяка сутрин възкръсва от мъртвите и оправя леглото, и в случай, че някой я слушаше какво говори, нямаше да ѝ се налага да крещи.

И докато Ватиканът все още се бави със становище как новите тълкувания ще бъдат отразени в католическото учение, Джени от Читателския клуб добавя, малко преди да си повика Uber:

"Ако Исус беше роден днес, пак бихме го приели с мръсната му коса. Само че бихме му показали как да си хване косата на опашка."

Ако Исус беше следвал повече... така да се каже, мъжкия стереотип, Кардинал Пат смята, че светът е щял да бъде много по-различен.

"Щял ли е Исус да има ученици или е щял да предпочита да се мотае на дивана с чиния картофи?", пита Кардиналът.

"Щеше ли да докосва болни мъже, за да ги лекува, или щеше да предпочете да пипа надарени жени? Щеше ли да знае как да извърши което и да е от Неговите чудеса, ако е бил зает непрестанно да търчи да сваля жени, вместо да боготвори каузата на Християнството?"

В Деяния 1: 1-11 пише, че този Исус, който ни е бил отнет и е отведен от нас на небето, ще се върне по същия начин, по който сме Го видели да отива на небето.

А може би трябва да очакваме да се върне като майка. Времето ще покаже.

cross