fbpx


Бременността е важна крачка за всяка двойка, която може да сближи партньорите, но и да ги отдалечи един от друг.

Ако се чудите дали връзката ви се разпада в този момент, или защо човекът до вас вече не ви е така близък както преди, в този текст има някои възможни обяснения.


Когато една жена разбере, че е бременна, често приема новата си роля на майка почти незабавно. Малка част от мъжете обаче са в състояние да изпитат същото вълнение като жените, когато научат за бременността. Обикновено започват да изпитват подобни чувства едва след като детето се роди и го държат в ръцете си.

Ето защо някои мъже не разбират емоционалните промени, през които преминава партньорката им. Това може да доведе до някои сериозни проблеми в отношенията.

Връзките, които се разпадат по време на бременността, са често срещан феномен в днешно време.

Проучване показва, че се забелязват сериозни промени в динамиката на отношенията преди и след появата на бебето. Наблюдава се и внезапно влошаване в самооценката за позитивните и негативните аспекти на функционирането на връзката.

Защо отношенията в двойката може да се разпаднат, когато жената е бременна?

Бременността е време на огромна радост и очакване, но също така може да доведе до значително натоварване в отношенията между партньорите. Комбинацията от хормонални и физически промени, емоционални сътресения и увеличени отговорности създава предизвикателства, с които някои двойки трудно се справят.

Хормонални промени и промени в настроението

Често срещана причина за негативен развой в партньорските отношения по време на бременност е очевидната промяна в хормоналните нива при жената.

Бременността предизвиква въртележка от хормонални промени в организма. Тези колебания могат да доведат и до интензивни промени в настроението, правейки емоциите ѝ непредсказуеми.

Това определено е предизвикателство за партньорите и може да доведе до недоразумения и напрежение във връзката.

Предизвикателства в общуването

Ефективното общуване е жизненоважно за всяка връзка. Стресът и вълнението, свързани с предстоящата поява на бебето, могат да затруднят партньорите да изразят ясно чувствата си.

Мъжете също изпитват различни емоции в този период поради допълнителните отговорности. При тях също има несигурност или претовареност. Затова откритата комуникация и споделянето на отговорностите помага на партньорите да се адаптират към новата ситуация заедно.

Неправилната комуникация води до неразрешени конфликти и трупа емоции, които в крайна сметка се вклиняват между двойката.

Затова е от изключително значение двамата да общуват открито, да проявяват съпричастност и да си оказват емоционална подкрепа.

Страхове и тревоги, свързани с родителството

Всички знаем, че мисълта, че ставаш родител е вълнуваща, но и плашеща. Нарастващите отговорности и тревоги, свързани с родителството, съвсем естествено внасят допълнителен стрес във връзката.

Двойките изпитват страхове и притеснения относно способностите си да се грижат за детето. Могат да изникнат финансови проблеми или притеснения около променените роли след появата на бебето.

Тези вълнения създават напрежение във връзката и дори могат да доведат до съмнения относно съвместното бъдеще.

Промяна в приоритетите и вниманието

Връзката ви може да изглежда, че виси на косъм и заради промяна в гледната точка.
С напредването на бременността фокусът на бъдещата майка естествено се измества към благополучието на бебето.

Този нов приоритет понякога кара партньорът ѝ да се чувства пренебрегнат или незначителен, което го обижда или води до дистанцирането му.

Предизвикателства пред физическата интимност

Много двойки усещат, че връзката им се разпада, докато чакат бебе, тъй като намалява интимността помежду им. Част от жените чувстват, че съпрузите им се отдалечават по време на бременността.

Бременността може да доведе до физически промени, които също влияят на интимността в двойката, провокирайки ни да се чувстваме непривлекателни и несигурни.

Дискомфортът, хормоналният дисбаланс или опасенията за безопасността на бебето могат да намалят честотата на физическата интимност, което води до разочарование или чувство на отхвърляне в единия или в другия партньор.

Добре е да сте имате предвид, че такива промени могат да настъпят. Само тогава можете целенасочено да помислите как поддържате интимността във връзката по време на бременността. Има много начини да си останем близки и да продължим да се харесваме един друг. Понякога имаме нужда от време, за да се преоткрием.

Умора и стрес

Бременността води до повишена умора и стрес при бъдещата майка. Натрупването на напрежение натоварва връзката, като предизвиква раздразнителност и емоционална дистанция. Всичко това в крайна сметка може да доведе до прекратяване на взаимоотношенията.

Нереалистични очаквания

Очакванията за бременността и родителството на единия партньор могат да се различават значително при другия и това да ви направи нещастни във връзката. Нереалистичните или неизказани очаквания като нищо ще донесат разочарование или най-малкото объркване, когато се окаже, че реалността не съответства на тези представи.

Как да не се стига до разпадане на връзката?

Ако двойката е наясно с промените, които предстоят, могат да отстранят проблемите и да укрепят връзката си. Това би им помогнало да се насладят максимално на този изключително вълнуващ момент от съвместния им живот. (Ако правите ремонт като повечето двойки, очакващи бебе, ще се изпокарате грандиозно няколко пъти – приемете го. Но това не е повод да зачеркнете всичко.)

Подкрепата в този уязвим период е изключително важна.

Бременността е въртележка от емоции и партньорите трябва да проявяват разбиране и толерантност. Добре е да поемат отговорност и да работят за поддържане на силна емоционална връзка, която да предотврати проблемите.

Намирате се в етап сериозни промени и е естествено да се сблъскате с предизвикателства. Затова е съвсем нормално не всичко да върви гладко.

И спокойно. Въпреки че почти всички двойки срещат трудности, далеч не всички се разделят.

Това зависи от начина, по който партньорите се справят с промените и се подкрепят взаимно. А ако се наложи, може да се прибегне до помощ отвън – семеен терапевт може да успее да калибрира по-добре разминаващите се емоции в двойката.


Източник: Marriage.com

Кърмата е храната, която всяка майка иска да осигури за бебето си. Да иска да кърми бебето е най-естественото състояние за почти всяка родилка. Често за майката да кърми бебето си е толкова важно, че всеки проблем с недостиг на кърма може да я накара да изпитва вина и да се чувства зле.

Въпреки че в повечето случаи с количества кърма, които не отговарят на нуждите на бебето, става дума за лоша организация и неспазване на съветите за увеличаване на количествата, в някои случаи майката просто няма какво повече да направи – нещата не зависят от усилията и действията ѝ.

Защо някои майки нямат кърма

Има много причини за забавяне на млякото или липса на кърма. Чест случай е преждевременното раждане - особено ако бебето трябва да бъде отделено от майката веднага след раждането. В този вариант освен че бебето още не е узряло да суче и гърдите не са достатъчно узрели да кърмят. Те също преминават своята деветмесечна подготовка и когато се наложи да хранят бебето по-рано не са готови. Често са срещани и хормоналните проблеми. А има и други, които се срещат по-рядко.

  • Ако майката загуби много кръв и се наложи кръвопреливане
  • В майката остават частици от плацентата, които продължават да поддържат високи нива на прогестерона. Той пречи на образуването на кърма
  • Ниски количества на хормона на щитовидната жлеза също имат значение. Той може да повлияе на пролактина и окситоцина, намалявайки производството на мляко и изтичането му през гърдите
  • Инсулиновата резистентност, която се проявява при диабет тип 2 и гестационен диабет
  • Хиперандрогенизмът (излишък на мъжки хормони) може да потисне развитието на гърдите и производството на мляко
  • Синдромът на поликистозните яйчници - водещата причина за женското безплодие, може да доведе до нисък прогестерон, хиперандрогения и инсулинова резистентност. При поликистозните яйчници растежа на жената в пубертета и след това е бил съпътстван от хормонален дисбаланс, съответно и гърдите при някои жени с този проблем не са се развили
  • Някои видове кисти, които изчезват след време, могат да блокират кърменето в първите месеци

Важните хормони за производство на мляко

Основната причина, поради която много жени спират да кърмят, е извън техния контрол. Повечето хора предполагат, че жените могат да направят повече кърма, ако просто се стараят повече. Майките, които са се сблъскали с това да треперят от нерви и усилия за няколко капки мляко, знаят колко погрешно е предположението.

За да се изгради механизмът за мляко в тялото, хормоните и рецепторите трябва да бъдат в точните количества, време и място, където са необходими на организма. Естрогенът и прогестеронът стимулират развитието на гърдите по време на пубертета и бременността. Пролактинът се проявява по време на бременност. И след това, заедно с инсулина и кортизола, стимулира производството на мляко. Окситоцинът пък задвижва млякото през каналите. И ако някоя от тези важни роли се провали, нещата се прецакват.

Пролактин

Пролактинът е необходим за секрецията на мляко от клетките на алвеолите. Нивото на пролактин в кръвта се увеличава значително по време на бременност и стимулира растежа и развитието на млечната тъкан, като подготовка за производството на мляко. Тогава обаче отделяното на млякото е блокирано от прогестеронът и естрогенът. След раждането нивата на прогестерон и естроген падат бързо, пролактинът вече не е блокиран и започва секрецията на мляко.

Когато бебето суче, нивото на пролактин в кръвта се увеличава и стимулира производството на мляко от алвеолите. Нивото на пролактин е най-високо около 30 минути след началото на храненето, така че най-важният му ефект е да се произведе мляко за следващото хранене. През първите няколко седмици, колкото повече бебето суче и стимулира зърното, толкова повече пролактин се произвежда. И съответно има повече мляко за всяко следващо кърмене. Този ефект е особено важен по времето, когато млякото слиза. Въпреки че пролактинът все още е необходим за производството на мляко, след няколко седмици няма тясна връзка между количеството пролактин и количеството произведено мляко. Ако обаче майката спре да кърми, секрецията на мляко също може да спре - тогава и млякото ще спре.

Повече пролактин се произвежда през нощта, така че кърменето през нощта е особено полезно за поддържане на добри количества кърма.

Сученето влияе върху освобождаването на други хипофизни хормони, които водят до потискане на овулацията и менструацията. Следователно честото кърмене може да помогне за предпазване от нова бременност. Още една важна причина за кърменето през нощта.

Окситоцин

Окситоцинът кара кара млякото, което се е събрало в алвеолите, да тече и да запълва каналите в гърдите. Превръща го в течна храна и тя стига по-лесно до бебето. Окситоциновият рефлекс понякога се нарича още „рефлекс на изхвърляне на мляко“. Окситоцинът се произвежда по-бързо от пролактина.

Окситоцинът се задейства, когато бебето суче, но и когато майката иска да кърми. Рефлексът се влияе от усещанията и чувствата на майката. Докосване, помирисване, виждане на бебето, чуване на бебешкия плач... Дори само когато майката мисли с нежност за детето си.

Съответно ако една майка изпитва силна болка или е емоционално разстроена, окситоциновият рефлекс може да се прекъсне и млякото ѝ да спре да тече добре. И обратно - при емоционална подкрепа, ако тя намери комфорт и продължи да кърми, млякото ще потече отново.

Окситоциновият рефлекс обяснява защо майката и бебето трябва да прекарват време заедно. И защо трябва да имат често контакт „кожа в кожа”. И преди сме писали за близкия контакт - ето тук.

Окситоцинът също така е виновник за контракциите на матката на майката след раждането. И помага за намаляване на кървенето. Контракциите могат да причинят силна болка в матката, когато бебето суче през първите няколко дни.

Признаци, по които може да разберете, че окситоциновият рефлекс действа:

  • усещане за изтръпване в гърдите преди или по време на хранене;
  • мляко, което тече от гърдите ѝ, когато мисли за бебето или го чува да плаче;
  • мляко, което тече от другата гърда, когато бебето суче;
  • мляко, изтичащо от гърдите на струйки, ако сученето е прекъснато;
  • бавно дълбоко смучене и преглъщане от бебето, което показва, че млякото тече в устата му;
  • болка в матката или приток на кръв от матката;
  • жажда по време на хранене.

Лечение на хормонални проблеми при кърмачки

Принципно липсата на кърма или оскъдното количество кърма не е нормално състояние. Това е знак, че нещо не е наред в организма ви и трябва да му обърнете внимание. Трябва да бъде открита причината за ниските количества на кърмата или нейната липса. Колкото по-ясна е тя, толкова по-добре ще може да реагирате с лечение. Важно е да минете през прегледи от всички специалисти, които имат отношения към проблема ви. Това са личният ви лекар, ендокринолог, хирург и задължително консултант по кърмене.

Началото, разбира се, е с лабораторни тестове. Ако имате хормонален дисбаланс, е време за лечение. С лекарства, с промени в храненето, с често извличане на млякото с кърмене, изцеждане с помпа или с ръце.

Трябва да лекувате нарушенията на функциите на щитовидната жлеза. Те оказват влияние върху здравето по принцип, дори да не е свързано с кърменето.

Наднорменото тегло също може да наруши хормоналния баланс и да се отрази на кърмата ви. Диетите могат много да помогнат, но задължително трябва да ви наблюдава специалист. Друга не особено популярна причина за проблеми с кърмата е продължителната употреба на контрацептиви.

И е важно е да се свържете с други майки с ниски количества кърма - за подкрепа и насърчение. Особено жени, които вече са се справили с проблема си. Това ще ви даде надежда, което е първата стъпка в правилната посока.

Гадене, болки в цялото тяло, желания за безумни хранително-вкусови комбинации, безсъние… Всичко това изглежда не е достатъчно да държи бременната в “кондиция”, затова дори когато заспи, трябва да е нащрек. Тогава идват най-живите, най-странните сънища, които някой някога е сънувал.

Ето няколко примера, събрани от mom.com:

“През цялата ми бременност сънувах мечки. Всякакви видове.”

“Сънувах страшни щуротии. Веднъж сънувах, че раждам 4-годишно момиченце. А бях бременна с момче.”

“Бебето ме риташе толкова здраво, че постоянно сънувах, че е пробил маточната стена и корема ми и пада оттам преждевременно, и когато го хвана, се превръща в балон… С който аз после бързам към болницата."

“По време на първата си бременност постоянно сънувах, че раждам цяло котило котенца. По време на втората сънувах, че водите ми изтичат пред аквариум с омари.”

“През цялото време сънувах, че ме помита река или океан. Може би защото бях много напрегната.”

Според д-р Сиърс всички тези странни сънища са напълно нормални. “Жените сънуват различно, докато са бременни, защото спят различно.” 

По време на бременността по-голямата част от дрямките и нощния сън са в REM фазата, в която се сънува повече и човек се буди по-лесно.

Защо сънуваме странни неща?

Според Американския национален съвет по съня (АНСС) бушуващите хормони в бременната са причина за тези странни сънища, но не са виновни само те. Много бащи също споделят за напрегнати, живи сънища, докато очакват да им се роди дете, както отбелязва д-р Сиърс.

Според АНСС бременните жени сънуват толкова живи сънища, защото се променят моделите, по които спят. Обикновено се будят по-често, за да отидат до тоалетната или да сменят позата, в която са заспалаи, което води пък до по-ясно запомняне на това, което са сънували до момента. Нещо, което не се случва в нормална (“небременна”) нощ, когато също сънуваме, но не помним какво.

Тези сънища значат ли нещо?

Обхватът на сънища по време на бременност почва от срещи със стари партньори, минава през живи картини как съпругът ти те напуска и как си заобиколен от бебета животни и може да стинге до изключително реалистични сексуални сънища. Гамата е богата.

Има и много сънища, свързани със страхове, които имаме наяве: липса на кърма, изпускане на бебе, изгубено бебе и т.н.

Добре е да се знае, че странните ви сънища по време на бременност не са пророчества и тяхната поява не означава, че нещо не ви е наред.

Сънят може да значи, че се свързвате по някакъв начин с детето си (ако например сънувате, че раждате сладко животинче вместо бебе) или че се опитвате да преработите и да се преборите с някои притеснения заради голямата житейска промяна, която ви предстои.

“Сънят по време на бременност предизвиква сънища, в които обикновено се оглеждат притесненията на майката, променящи се с всеки етап от бременността”, обяснява д-р Сиърс.

Това означава, че сънищата ви може да се променят с всеки нов триместър, обхващайки скритите тревоги във всяка фаза.

Към края на бременност може да започнете да сънувате и всякакви сънища, свързани с лошо раждане или проблеми с бебето, но също и обезпокоителни сюжети за кариерата или партньора ви.

Може ли да бъдат спрени?

Това е трудно, но може да се опитате да намалите честотата им като поговорите с лекаря за страховете и тревогите си, както и да зададете всички въпроси, свързани с бременността и майчинството, които ви интересуват. 

Ако намерите подходящи начини да се справяте с настроенията и тревожността си през деня, може също да е от полза.

Ето няколко съвета за съня на бременните от Американската фондация за съня:

  • избягвайте пикантни, киселинни или пържени храни, които може да предизвикат киселини;
  • пийте достатъчно течности през деня, но избягвайте пиенето на каквото и да е преди лягане;
  • тренирайте редовно, за да останете в добра форма, да имате добро кръвообращение и за да избегнете крампи;
  • може да подобрите удобството по време на сън като използвате възглавници за бременни.

„Елена е много крива днес, сигурно е в цикъл“. Тези коментари все още са често срещани и не особено полезни. Схващането, че сме толкова подвластни на хормоните си, че изобщо не умеем да контролираме поведението си и си падаме малко луди в определени дни от месеца, - отдавна служи като оправдание на хората, които подценяват жените. Науката обаче не подкрепя тази теория.

И все пак - хормоните наистина играят известна роля в поведението на жените. В интервю за британското издание The Guardian биоложката Марти Хаселтън казва: „Хормоните не ни правят луди, нито пък ирационални. Те ни дават тласък.“

Този тласък може да доведе до доста комични ситуации, както много жени признават. Bored Panda събира най-шантавите случки на "жени под влияние на хормоните", споделени в социалните мрежи:

Опитах се да приготвя омлет. Тотално го оплесках. Плаках истерично и си казах, че не мога да изям тая помия. След 5 минути я изядох. Докато хапвах, по телевизията вървеше реклама за малтретирани магарета, затова пак се разревах. Три години по-късно още финансирам отглеждането на магаре на име Фред.


Веднъж изригнах срещу служител в кол център на банка. Грешката беше тяхна, но аз прекалих. Казах на човека да си завре ипотеката отзад, разкрещях му се няколко пъти и затръшнах телефона. Ревах в продължение на 45 минути. После се обадих на служителя, извиних се и го умолявах да не заличават ипотеката ми. Накрая банката ми се извини с огромен букет цветя и писмо, което гласеше, че понеже разговорът ми със служителя е бил записан, вече го използват при обучението на нови кадри. Явно са пуснали записа по време на съвещание в централния офис в Лондон.


Мъжът ми пръдна толкова мощно, че се разплаках от страх. И понеже той се скъса от смях, аз побеснях и му казах, че искам развод и че трябва да обявим къщата за продан. После плаках, защото щях да остана бездомна. Заради една пръдня…


Бях в напреднала бременност и СЕ НУЖДАЕХ от сирене. Затова отидох в магазина, но друг успя да грабне последното парче, което исках. Хванаха ме лудите и започнах да преследвам крадеца на сирене из магазина. Накрая използвах невниманието му, за да открадна опаковката от количката му, и се засилих към касата колкото ме държаха краката.


Получих тотален нервен срив, защото бях купила грешния размер скариди. В яда си започнах да ги разхвърлям из къщата, подхлъзнах се на една и се проснах на пода. Лежах, оградена от скариди, и плачех.


Съпругът ми се върна от работа и ме завари на пода, ревяща. Бях бременна в 12-ата седмица и вегетарианка. Между хълцанията успях да изрека „Имам… нужда… от… пиле“. Накарах го да ме заведе до KFC и изядох цяла кофа пържени крилца съвсем сама, все още плачейки.


Изрязах пръстите на всички чорапи на бившия, защото ме вбеси.


Малко след като родих втория си син, свекървата се появи вкъщи, за да ме критикува, вместо да помогне. Направи коментар, който сметнах за неуместен, затова ѝ казах да се маха. Докато слизаше по стълбите, аз минах покрай шкафа със съдове за готвене. Хвърлих 3 тигана по нея, преди да се скрие зад завоя, а четвъртият се удари в стената и я последва по коридора. Междувременно я бях настигнала и я ударих по задника с тигана, преди да успее да излезе през входната врата. Това беше най-славният ми момент.



Плаках и започнах да мисля как с половинката ми да си разделим покъщнината, след като се бе държал лошо с мен… в съня ми.


През първия триместър от бременността мъжът ми ми показа смешно клипче на грозно куче. Разплаках се, защото кучето носеше моето име.



Така ме беше ударил предменструалният синдром, че след караница с тогавашния ми приятел хванах автобуса за Хийтроу и се качих на изчакващ полет за Торонто. Когато пристигнах в къщата на леля си в Торонто, разбрах каква драматизираща идиотка съм била.


Веднъж сготвих печено пиле за мъжа си (тогава ми беше само гадже). Поднесох му пилето в хола, върху табла. Дадох му прибори. И той каза, „Вчера ядохме пиле“. Вдигнах таблата и приборите и, без да обеля и дума, хвърлих всичко в кофата.



Бременният ми мозък забрави думата „хладилник“, затова използва „студен шкаф“. Гаджето ми, естествено, се скъса от смях. А аз плаках с часове с мисълта как може да е толкова безчувствен…



Получих нервен срив (и шефът ми ме изпрати у дома), защото KitKat-ът ми се заклещи в автомата.


Разплаках се на работното място, защото не можех да намеря вилица за обяда си. Даже се скарах с шефа си. Накрая седнах нацупена зад бюрото и осъзнах, че съм си поръчала супа и всъщност ми трябва лъжица.

По темата:

Миналият петък, само 2 дни след като загуби делото срещу Международната федерация по лека атлетика (IAAF) за нарушаване на човешките ѝ права, Кастер Семеня отвя конкуренцията в своето последно бягане на 800 метра.

От днес, 8 май, влиза новото правило на IAAF, лимитиращo участието на жени с повишени нива на тестостерон.

Победата на Семеня в старта от Диамантената лига в Доха бе подобаващ отговор на решението на Спортния арбитражен съд (KAC) Лозана, което ѝ забранява да се съревновава с други жени, ако не намали чрез медикаменти нивото на естествения тестостерон в тялото си. Тя има избор и да премине към бягане в по-дълги дисциплини.

View this post on Instagram

🤷‍♂️

A post shared by Caster Semenya (@castersemenya800m) on

Тази победа обобщава борбата, която Семеня – чернокожа хомосексуална жена от малко градче в Южна Африка – води вече десетилетие с невъобразимата враждебност към себе си – с достойнство и стоицизъм, на каквито малцина са способни, пише Линдзи Кроус в The New York Times.

Не съществува лесен отговор на по-широкия дебат за кого има място в женските спортове, но е изключително несправедливо спрямо Семеня да търпи тази токсична комбинация от расизъм, сексизъм и хомофобия. Дори Спортният съд признава, че решението му дискриминира лекоатлетката. Никой не спори, че това е така.

Можем единствено да гадаем как се чувства Семеня, когато по принуда излага тялото си на неимоверно строги и инвазивни проверки, по време на които бива наричана „мъж“ и други далеч по-неприятни неща. Причината е, че тя премълчава.

Знаем обаче как работи – състезава се за победа, здрависва се с опонентките си и спазва правилата, оставайки вярна на себе си. И демонстрира упорство.

Способността да се държи по този начин – да търпи – е отличителна черта на истинските шампиони, атлети и личности. Трябва да възхваляваме нейния характер, както правим и с другите си герои. Битката на Семеня и спортните ѝ успехи са също толкова велик подвиг. Жалко е, че чуваме повече за нивата на хормоните на една от най-награждаваните жени в леката атлетика, отколкото за постиженията ѝ.

View this post on Instagram

😇

A post shared by Caster Semenya (@castersemenya800m) on

Парадоксално, Семеня се превръща в една от най-ярките лекоатлетки в света точно когато получава забрана да бъде такава.

Решителността ѝ да се състезава ни кара да обърнем внимание на жените в леката атлетика и на степента, в която ги уважаваме. А това внимание все още е оскъдно.

Според скорошно проучване едва 0,4% от спортните спонсорства отиват при жени. А кога за последно женското бягане получи солидно медийно отразяване? Кой, освен шепа запалянковци, знае имената на другите жени, с които Семеня се състезава на 800 метра – онези, които ще заемат мястото ѝ на почетната стълбица?

Една от тези жени е олимпийската шампионка Кейт Грейс от САЩ. Тя присъства на снимка от 2016 г. към Instagram публикацията на New York Times за тазседмичното решение на Спортния арбитражен съд. На снимката Семеня печели квалификационно бягане за финала на 800 метра на Олимпийските игри в Рио; Грейс финишира след южноафриканката, на трето място.

View this post on Instagram

The highest court in international sports has ruled that female athletes with elevated testosterone levels can be barred from some women’s track races — a blow to Caster Semenya, 2-time Olympic champion from South Africa, who had challenged those rules. She would now need to medically suppress her hormone levels to compete in events like the #Olympics. As part of the court battle, track and field’s world governing body, @iaaf_athletics, argued that athletes classified with “differences of sexual development” — particularly those who possess natural testosterone levels in the male range — gain an unfair advantage in women’s events from 400 meters to the mile in terms of additional muscle mass, strength and oxygen-carrying capacity. @castersemenya800m has argued that the rule stigmatizes women who do not conform to perceived notions of femininity. Her lawyers said in a statement that the 28-year-old’s “unique genetic gift should be celebrated, not regulated.” @nytmills shot this photo. Read more on the decision at the link in our profile.

A post shared by The New York Times (@nytimes) on

За американката тази снимка носи друго значение – тя показва „моментът от последните 10 години, който най-силно промени живота ми“.

„Аз съм зад нея, правя гримаса в стремежа си да финиширам“, казва Грейс. „На път съм да постигна личен рекорд от 1,58 на 800 метра, да се преборя за място на олимпийския финал.“

Само година по-рано Грейс не може да се състезава поради контузия. Затова за нея тази снимка обобщава цялата ѝ спортна кариера. И затова трябва да възхваляваме всички лекоатлетки. Този паметен момент обаче получава публичност едва сега и не заради постиженията на състезателките, а заради забраната на Семеня.

Ако южноафриканката загуби правото да се състезава на 800 метра, мястото ѝ лесно ще бъде запълнено от други таланти. От Грейс или Аджий Уилсън, американката, която грабна бронз на последното Световно по лека атлетика. Или от съотборничките на Грейс от Bowerman Track Club – Колийн Куигли, Кортни Фрерикс и Шелби Хулихан, чиито имена Times е споменавал точно веднъж и които се борят за участие в Олимпийските игри догодина с помощта на Шалейн Фланагън. Трябва да ни пука за всички тях.

Без Семеня вероятно нямаше дори да знаем кои са. Нямаше да ги виждаме, нито да говорим за тях.

Разбира се, можем да спорим за тестостерона на цветнокожата лекоатлетка и трябва да обсъждаме кой има място в женските спортове, ако искаме да ги опазим (а ние искаме; дори Семеня не би могла да се конкурира с мъже на глобалната сцена). Но сами по себе си тези дискусии няма да помогнат. Важно е да следим с интерес женските спортове и да инвестираме в тях. Да се гордеем със състезателките по-често, а не само когато Семеня получава забрана да мери сили с тях.

Чернокожата спортистка казва следното: „Знам, че правилата на Международната асоциация на лекоатлетическите федерации винаги са били насрочени конкретно срещу мен. От 10 години IAAF се опитва да ме забави, но това ме прави единствено по-силна. Решението на Спортния арбитражен съд също няма да ме спре. Отново ще се извися и ще продължавам да вдъхновяваме младите жени и атлетки в Южна Африка и по света.“

Иронично е, че в момента се вдига подобна врява около дисциплина, на която иначе се обръща толкова малко внимание. И все пак този референдум за стойността на женските спортове може да се окаже полезен, а достойнството, което Семеня запазва в лицето на враждебността, е доказателство, че поначало трябва да се гордеем с женските спортове. Ако ги следим внимателно.


Още:

Начинът, по който бременността се отразява на емоционалното ни състояние може да варира от съвсем поносими (поне за нас, за околните не гарантираме) промени в настроението до по-тежки странични ефекти.

Те се дължат не само на комбинация от биологични промени в тялото, свързани с нивата на хормоните естроген и прогестерон. Промените в емоционалното ни състояние зависят от простия факт, че бременността и подготовката за раждането са достатъчно стресиращи и стават двойно по-стресиращи при реплики от рода на „ПО-СПОКОЙНО, ЗАЩОТО ЩЕ СТРЕСИРАШ И БЕБЕТО…“

„Минаха няколко години, откакто бях бременна, но наскоро, когато приятелка ми разказваше как бременността променя поведението ѝ, си спомних всички странни неща, които и аз правех и изпитвах“, пише Шона Хендли за mamamia.com.au. За да каже на всички бременни, че състоянията, през които минават са абсолютно нормални и често срещани, Шона се обръща към пет жени, които споделят какви са ги вършили по време на бременността:  

ПЛАЧ

Независимо дали е заради хормонални или пък чисто логистични промени, ревливостта и свръхчувствителността са често срещани състояния по време на бременност. „Откакто забременях, емоциите ми са като влакче на ужасите“, казва София и добавя, че редовно се озовава в тежки епизоди на плач, което не е било характерно за нея преди.

„Буквално мога да се разплача върху закуската си, защото не е толкова добра, колкото съм си представяла. Плаках и когато нарисувах маската за Хелоуин на съпруга ми, защото изобщо не приличаше на модела, който използвах за вдъхновение…".

СЪЛЗИ ОТ ЩАСТИЕ

Честият плач обаче може да не е свързан с разочарование, а с дълбоко вълнение, докато гледате някое риалити по телевизията. „Дайте ми някое семейно шоу или състезание, и гледайте какъв рев настава“, споделя Мел. „Особено пък, ако някой спечели някаква битка - склонна съм да изплача река в чест на победата на хора, които изобщо не познавам!“

Веднъж Мел обаче се разплакала след едно кихане - защото усетила как ѝ отнема цялата енергия, която ѝ била останала!

ЗАБРАВЯНЕ И ЧУВСТВО, ЧЕ "ЗАТЪПЯВАШ"

За Сара забравянето бил един от първите признаци, че е бременна. "Бях на работа и тотално бях изключила върху какво точно работя. Но освен че бях направила куп глупави грешки, най-втрещяващото беше, че се опитах да отговоря на БАНАНА, вместо на телефона, когато той звънна. Слава Богу, никой не отговори отсреща, защото тогава щях да помисля, че съм напълно луда!“

Забравянето е най-голямата промяна и при Брон, която всеки ден губи часове в търсене на вещите си. "Вкъщи често се озъртам за телефона или ключовете и ги намирам във фризера, хладилника или килера. Също така използвам неправилни съставки или подправки – например захар за сандвича, вместо сол, или сол за чая…".

ФРУСТРАЦИЯ

В самия край на бременността много жени изпитват силно раздразнение. За Кари то достига такива размери, че тя отчаяно започва да се опитва да "измъкне бебето“. „Вече се чувствах тотално ПРИТЕЖАВАНА“, казва тя. "Опитах да ям къри, ананас, косях поляната, вървях с единия крак на пътя, а с другия на тротоара нагоре-надолу по улицата, за да опитам да го разтърся, дори танцувах, а аз никога не танцувам!

Най-накрая, след секс с мъжа ми, бебето ни удостои със своето присъствие в 42 гестационна седмица!“

Надяваме се след тези признания да сте се почувствали една идея по-спокойни, че не сте сами в състоянията, които ви връхлитат. Не забравяйте и компанията на новото приложение Майко Мила! Бременна съм!, чиято мисия е да ви преведе щастливо и безпрепятствено през бременността.

Повече за апликацията ще разберете, когато я свалите на своя iPhone или Android от съответния Store на телефона ви.

Майко Мила! Бременна съм! обещава да бъде ваш неотлъчен приятел и душеприказчик до края на бременността ви и никога, никога да не ви се сърди, ако в 12 през нощта му признаете, че много ви се яде диня със сладолед!

В обичайния случай именно сексът ви е довел дотук - с две чертички на теста и растящ корем. Но това че сте бременна, не означава край на секса - освен ако гинекологът ви не е забранил по медицински причини. Да го кажем направо - няма причина да се лишавате от секса по време на бременност.

За съжаление, нашето собствено желание не е достатъчно и въпреки че именно в тези 9 месеца то удря невиждани висоти, партньорът ни може да се окаже доста смутен. Ако се чудите защо не смее да ви докосне с пръст, докато вас хормоните ви тресат по невиждан до момента начин, прочетете текста Мъжките терзания за секса по време на бременност! А ако сте от щастливките, чиито партньори нямат проблем, по-долу имаме някои предложения за най-удобните секс пози в този период.

Защо всъщност искате секс? 

Заради хормоните в един момент може да ви иде да изхвърлите партньора си заедно с кофата за боклук, а в следващия да ви се прииска да играете на гол покер. Това се случва, защото нивата на естроген и прогестерон в тялото ви растат. Това води до промени, които засилват либидото ви. Естрогенът, който отговаря за това матката ви да е богато кръвоснабдена по време на бременност (и оттам - и целият ви таз), увеличава също така вагиналната секреция. А освен това вдига нивата на чувствителност на гърдите и зърната ви.

Това си е направо рецепта за гореща романтика! Обаче това са същите хормони, които преди са ви саботирали, особено в началото на бременността. Именно заради тях и заради гаденето и повръщането ви се е искало да прекарате цялото денонощие в леглото. А към края на бременността сигурно се чувствате огромна, тежка и уморена. Заради това времето между 4-тия и 6-тия месец се считат за "удължен меден месец". Хубаво е, защото хем вече не ви се повръща, хем не се чувствате като изтощен кит.

Не забравяйте обаче, че както всяка бременност е уникална, така и желанието за секс по време на бременност не е нонстоп еднакво през всичките 9 месеца. Ако ви се иска, но се страхувате заради бебето (което обикновено е породено от липса на информация), тези съвети може би ще са ви от полза.

Сексът обикновено е безопасен

Ако искате да правите секс, приемете и повярвайте в слогана на Nike ("You can do it"). Стига бременността ви да напредва нормално, можете да правите секс толкова често, колкото искате. Изключение тук е медицинска история със спонтаненни аборти или преждевременно раждане - в този случай се консултирайте с гинеколога си.

Имайте предвид, че е напълно нормално да получите съвсем леко кървене по време на полов акт, особено през първия триместър. Това се дължи на нормалното подуване на капилярите в шийката на матката, които се пукат, когато се раздразнени по време на секс. Макар че такова зацапване или леко кървене обикновено не е повод за притеснение, все пак го споделете с лекаря или гинеколога си.

Много е важно да знаете, че обикновено няма риск от нараняване на бебето по време на секс. Причината е, че амниотичната течност и шийката на матката го предпазват.

Удобните секс пози

Старата и изпитана мисионерска поза може и да не е най-подходяща сега. Вместо това ви предлагаме няколко алтернативни, но изпитани секс пози.

Като лъжици една зад друга: Легнете заедно с партньора зад себе си. Това води до по-плитко проникване.

Вие отгоре: Така върху корема ви няма да има натиск и ще можете да контролирате скоростта и дълбочината на проникване.

Настрани: Легнете по гръб с таз на ръба на леглото, сгънати колене и стъпала на ръба на леглото. Партньорът ви застава пред вас. Това е като класическата мисионерска поза, но партньорът ви няма да полага тялото си върху вас.

В хола или дневната, където има удобни мебели: Коленичете върху дивана, така че коремът ви да е почти облегнат на облегалката на дивана. Използвайте ръцете си, за да балансирате и се подпирате в дивана. Партньорът ви застава зад вас.

А след раждането?

Когато бебето се роди, пак ще правите секс. Просто трябва да сте наясно, че с рязкото понижение на нивата на естроген след раждането, либидото ви може да се понижи, а лигавицата на вагината ви да изтънее. Това може да доведе до усещането, че все едно отново губите девствеността си. Въпросното усещане се подсилва допълнително и ако кърмите - отново заради същите хормони.

Повечето лекари препоръчват да изчакате шест седмици след раждане (дори и за орален секс). Смисълът на това изчакване е да позволите на тялото ви да се възстанови, да избегнете риск от евентуално заразяване с бактерии и да се справите с психологическите и емоционалните предизвикателства от появата на бебето и новия ви житейски ритъм. Още повече партньорът ви също може да продължава да бъде объркан.

Когато постепенно върнете секса във всекидневието си, важно е партньорът ви да разбере, че може да се нуждаете от много прелюдия и евентуално допълнителен лубрикант, докато се възстановите напълно.

Не забравяйте, че след раждането най-важното е да се грижите за себе си и бебето. Ако това значи да предпочетете да поспите, вместо да правите секс, не бива да изпитвате вина и партньорът ви трябва да разбира това! В този ред на мисли и особено ако изпитвате тревога, че повече ви се спи, отколкото ви се прави секс, ето нещо, което ще ви успокои. НОРМАЛНО Е! Дори и на известните майки им се случва - убедете се сами в този текст: Признанието на Пинк за сексуалния ѝ живот ни звучи толкова познато…. В него Pink сподели публично, че след раждането на детето не е правила секс със съпруга си... 1 година. 

Истината е, че хич не ни се иска да говорим за болести в Майко Мила!, но понякога се налага, особено когато ще говорим за една болест, която "жъне" ужасяващ брой жени, съсипва животите им, телата им, разума им и душата им.

Тя идва внезапно, без да се усетиш, сякаш всичко е било наред до вчера, а днес вече си болна. Твърде много жени и майки страдат от нея - лекарите твърдят, че има и наследствен елемент, но всички знаем, че най-вероятно стресът е отключващ фактор. Сигурно вече сте се сетили, че става въпрос за Хашимото - тази ужасна диагноза, която нито една жена не желае да чува.

Помислете си сега колко приятелки имате с Хашимото? Ние, в Майко Мила!, имаме доста. Може би дори вие самата имате и знаете прекрасно какво е да живееш с това заболяване, да се борите с килограмите (ако имате хипофункция), да сте вечно раздразнителна, депресирана и да не искате да правите секс.

Но това не е всичко. Освен че се чувствате зле, никой не може да ви разбере. Особено близките! И вероятно най-вече мъжът ви, който негодува, защото вие сте раздразнителна, депресирана, качвате килограми и не ви се прави секс. Това се превръща в порочен и отровен цикъл, от който, сякаш, няма излизане, защото дори лекарствата, които ви предписват, не помагат особено.

Има мъж, който разбира жените, живеещи с Хашимото

А сега си представете, че на този свят има един мъж, който не само е разбрал какво коства на жените, живеещи с Хашимото, но и дори е написал обширна публикация по въпроса. Представяме ви текста "Женен за Хашимото: Къде е жената, за която се ожених", който прочетохме в блога Thyroiddietcoach.com и силно ви призоваваме да го изпратите на всеки мъж в подобна ситуация, за когото се сетите.

Всеки мъж, обвързан с жена, болна от Хашимото, трябва да прочете този текст - това ще е само за добро. Жените, преминаващи през този кошмар, имат нужда от подкрепа, разбиране и търпение у партньора си, и този текст ще вдъхне на много мъже надежда и сила, че могат да се справят - дори и тогава, когато ситуацията изглежда непоправима.

Затова, моля, споделете този текст и направете нечий живот малко по-лек и поносим. 

********************************************

Ако сте мъж и четете това – поздравления. Това, че дори сте си спрели погледа върху подобна публикация, ви поставя в рядката категория на мъже, които се опитват да разберат през какво минават жените. Браво, давайте все така! Мога да кажа, че аз самият не бях част от тази категория допреди няколко години от връзката ми с моето момиче - Стейси. И ако трябва да сме честни, „средностатистическият мъж“ вероятно няма никакви проблеми с това, че жена му преживява някакви здравословни промени и трудности, стига да:

Не му се налага да прави нещо сериозно по този въпрос

и

Не му се налага той да мисли твърде много по този въпрос.

Ако сте като мен, сигурно оставяте жена си да се разправя със здравословните проблеми, просто защото тя е по-грижовната от двама ви. Повечето мъже се грижим за друга част от всекидневието – семейството, работа, приятели, финанси, спорт, коли... Ако вече сте се записали в отдел „помагам и подкрепям жена си“, браво на вас, продължавайте в същия дух.

Ожених се за Стейси преди около 27 години. След седем години тя се разболя и няколко години по-късно беше диагностицирана с болестта на Хашимото. Това промени живота ни, защото промени нейния живот. Изведнъж аз се оказах женен за Хашимото.

(Болестта на Хашимото, драги мъже, които още се ориентирате в ситуацията, е автоимунно заболяване, при което тялото атакува щитовидната си жлеза. Щитовидната жлеза контролира горе-долу почти всичко в тялото. От теглото до настроението, от съня до секса, както и още милиони неща.)

И така, предвид горното, ми се иска да ви дам някои съвети. Те ще ви спестят време, ще спасят здравия ви разум и сексуалния ви живот. Дори ако решите да спазите само някои от препоръките ми, е много вероятно животът ви и отношенията ви с жена ви да се подобрят значително, докато тя се бори с диагнозата Хашимото.

Съвет #1 – Разберете и осъзнайте, че дори тя да изглежда „нормално“, не е.

Това е НЕЩОТО, толкова валидно за болестта Хашимото. Когато започне да се развива в тялото на човек, отвън той продължава да изглежда съвсем нормално, досущ както преди. Нещата изглеждат наред, но изведнъж човекът започва да страда от неща като:

  • Умора
  • Разсеяност и размътен ум
  • Бледо (и) подпухнало лице
  • Безпокойство
  • Депресия
  • Запек
  • Усещане за студ
  • Болки в ставите
  • Изтъняваща коса
  • Забавен сърдечен ритъм

И това са само някои от симптомите, с които тя ще се сблъска. И то преди още да сме навлезли в чудния свят на качването на килограми.

Проблемът е, че в началото ние, като мъже, може да не забележим тези неща или да се надяваме те да отминат от самосебе си. Така, както се случва при повечето здрави хора. Но при хората с Хашимото, особено ако не се лекуват, състоянието става все по-сериозно. И се случват много не-забавни неща, които просто не отминават от самосебе си.

Съвет #2 – Спрете да се държите така, все едно всичко това е „само в главата ѝ“.

Иска ми се да не се налагаше да пиша това, но дори и аз паднах жертва на мисленето „аз съм добре, значи и ти трябва да си здрава“. Толкова сме заети в днешно време, че когато партньорът ни се разболее, това пречи на графика ни. И на всичко, което имаме да правим. Ако тя ви изглежда „наред“, изкушаващо е да кажеш: „Я се стегни и да продължаваме със забавните неща, които правехме!“ Обаче, за разлика от здравите хора, при които с малко почивка и време тялото се възстановява и лекува от всичко, тук не става дума за обикновено здравословно неразположение.

Болестта на Хашимото всъщност означава, че тялото ви се бори срещу себе си и атакува „върховната“ жлеза в организма ви – щитовидната жлеза. Основната задача на щитовидната жлеза е да контролира метаболизма, тоест - способността на тялото ни да смила храна и да я превръща в енергия. Хормоните, които щитовидната жлеза произвежда, са основен фактор за правилното развитие на всички клетки е човешкото тяло. Уау... нека спрем за момент и прочетем отново предното изречение, особено частта с „ВСИЧКИ КЛЕТКИ в човешкото тяло“.

Тези хормони, също така, регулират и метаболизма на протеините, мазнините, въглехидратите и витамините. Причината да можете да седите сега спокойно и да четете тази публикация се крие в това, че щитовидната ви жлеза работи в хармония с останалата част на тялото ви. Вярвайте ми, никой не иска такова нещо и никой от болните с Хашимото не иска някой да им дудне и да им натяква за това как се справят с положението си.

Аз си падам малко нещо компютърджия, затова се опитвам да гледам на този проблем като на поправка на компютър. Ако дънната платка е повредена, няма да има значение дали останалите части работят безпроблемно. Частите няма дълго да работят правилно, ако изобщо работят. В случая с Хашимото е лесно тази болест да бъде диагностицирана погрешно като друго медицинско състояние или заболяване – може да ви се наложи да правите безброй тестове на повредения си компютър и да изследвате всеки отделен симптом, докато най-накрая разберете пълната картина на диагнозата Хашимото.

За ваша информация, ето малко статистика отвъд океана. Заболявания на щитовидната жлеза засягат 20% от американските жени, което значи всяка пета жена в Америка! От тези 20%, болестта на Хашимото е най-честата причина за хипофункция на щитовидната жлеза. И засяга жените десет пъти по-често от мъжете.

Повярвайте, ако тя можеше просто да щракне с пръст и да се върне обратно към „нормалното“ си аз, щеше да го направи. Тя не иска да е парцал. Тя не иска да не се чувства добре. Тя не иска да се чуди какво да направи. И тя не иска да се изнервя на лекаря си, който очевидно не може да я излекува.

Затова, направете си услуга. Вместо да насочвате енергията от яда си към нея, вложете я в това да ѝ помогнете да се почувства разбрана, спокойна и обгрижена поне за малко. А после заедно измислите какво ще предприемете като следваща стъпка. Пак ви казвам, че това ще ви даде допълнителни бонус точки като част от решаването на проблема. А пък вие няма да сте поредния човек, който ѝ натяква колко е луда и увредена.

Съвет #3 – Не бъдете гадняр

Това си върви ръка за ръка с предния съвет. Извинете, че съм толкова директен, но понякога се държим малко пренебрежително с близките хора, които се борят със здравословен проблем.

„Изглеждаш наред.“

„Защо само лежиш?“

„Ако станеш да се раздвижиш, ще ти стане по-добре.“

Може да сме абсолютно сигурни, че сме прави и знаем какво се случва. И за това се отнасяме към хората по начин, който ние смятаме за правилен, а не по начина, по който наистина е правилен за тях. Към това добавете факта, че голяма част от добронамерените ни лекари следват остарял протокол. Не всичко се лекува с едно хапче – в повечето случаи не става така.

Болестта на Хашимото се проявява като изключително сложно заболяване, което направо ни разказва играта. Вярвайте ми, ако минавахте през това, ако се чувствахте ужасно, ако нямахте никакви сили, ако умът ви е размътен и ви боли тялото, щяхте да проявите много повече съпричастност и разбиране.

Ако ще помогне, представете си чувството да ви изритат в слабините. И си представете жестоката болка няколко минути след това. После си представете, че това чувство трае в продължение на дни или месеци...или години... Как ще се чувствате, ако някой сутрин ви се навре в лицето и ви каже:

„Какво ти става?“

„Всичко ти е наред.“

„Просто стани и се дръж нормално.“ 

Съвет  #4 – Бъдете част от екипа, това е полезно за всички (особено аз вас)

Да се надяваме, че вече се справяте с това. Но ако някога сте виждали семейство, в което майката е повалена от грип или упорита настинка, знаете какви сериозни последствия има това върху цялото семейство и дома. Храненето бързо се превръща в зърнена закуска, приготвена от таткото, полуфабрикатна супа или претоплена в микровълновата храна от топлата витрина на някой магазин. Или поръчване на храна по телефона в продължение на дни. За една нощ къщата се превръща в пълен хаос.

Графикът със спортни дейности и социализиране минава на заден план, ако бащата не успее да ги вгради някак във всекидневието си. В добрия случай, на помощ на семейството идват приятели или роднини. Въпреки това, обаче, дълбоко в семейството се усеща промяната. Все пак човекът, който управлява дома, е изваден от играта заради болест.

Ако вече сте взели нещата в свои ръце и ѝ помагате да си почива и да се храни добре – страхотен сте. Ако не, поемете руля вкъщи и бъдете източник на подкрепа и мир. От това само ще спечелите по всякакъв начин.

Последният път, когато бях болен от грип, бях зле в продължение на 3-4 дни. Не помня как жена ми извади екстра сили, за да ми помогне (заедно с домакинската работа, служебната ѝ работа, майка ѝ, която беше дошла на гости и училищното задание на децата да построят иглу, което беше направено от огромни маршмелоу бонбони, стопени един по един със сешоар).

Толкова съм благодарен и впечатлен от постоянната ѝ грижа към мен, без нито веднъж да се оплаче. Ето това се опитвам да помня в моментите, в които тя има нужда някой да ѝ подаде ръка или се чувства зле, или е депресирана. Нямате идея колко много ще ви е от полза на вас това да инвестирате в здравето на жена си. И все едно дали като се погрижите за неотложните ѝ нужди, или като потърсите информация какво би могло да ѝ помогне.

Това е като да инвестираш в сметка, която ти връща 150% лихва. Заслужава си всичко, което влагаш в нея, заради количеството благодарност и всякакви други позитиви, които ще ви се върнат от жена, която знае, че ще се погрижите и сте зад нея. Не казвам, че трябва да направите всичко това, за да получите секс. Обаче, хей, ако не се държите като пълен гъз и ѝ помагате, да знаете – нещата си се случват.

Съвет #5 – Бъдете Г-н Постоянство, без значение с коя от различните ѝ версии говорите

Ясно е, че това определено изисква усилия и мотивация, Когато една жена преживява болестта на Хашимото, заедно с всички емоционални и физически пикове и спадове, може партньорката ви изведнъж да стане:

  • Гневна
  • Изтощена
  • Раздразнителна
  • Благодарна
  • Тъжна
  • „Ти си виновен за всичко“
  • Изплашена
  • „Отказвам се“

Нека го кажа така... Жена ми е италианка, която е супер страстна, креативна и изключително земен човек. Имали сме страхотни моменти, не толкова страхотни моменти и тежки моменти за близо 30-те ни години брак, и няма човек, когото да обичам повече от нея. Едно от нещата, които са ми помогнали много през годините, е, че се научих да прегръщам таралеж. Или с други думи - да обичам жена, която е изнервена, бясна и безсилна.

Случвало ми се е да се насилвам да надскоча себе си, когато избирам да я обичам, дори когато тя не ми отвръща със същата любов. Друг път пък съм ѝ се ядосвал и нарочно съм ѝ отмъщавал – това не помогна на никого. Обикновено си спомням моментите, в които тя ми е помагала и това ме е връщало обратно в релси. Но, по дяволите, дори и да не се беше погрижила за мен никога, аз съм ѝ се врекъл и обещанието ми към нея се е доказало през дългите години на откачени симптоми.

И така стигаме до въпроса към вас: какъв е вашият ангажимент към този човек? Защото всичко може да стане много грозно, преди да започне да се подобрява. Лекарства, добавки, диети – всичко това не се случва за една нощ и, дори да сте на прав път, на нея и тялото ѝ ще им трябва време, за да се повлияят от положителните неща, които правите. Наистина трябва да решите кой ще бъдете в този момент, защото е много възможно да стане проблематично. И то най-вероятно за дълъг период от време, докато и двамата уцелите какво ѝ помага.

Не се опитвам да ви уплаша. Но ако сте със слабо сърце или по-скоро с виждането „докато някое неудобство не ни раздели“, това няма да завърши добре за нито един от двама ви. На нея ще ѝ се налага да фокусира енергията си върху отпочиването, следене на симптоми, промени в хранителните навици, проблеми с разума и вслушването в собственото ѝ тяло, за да открие точно какво ѝ помага да се чувства добре.

Искрено се надявам да сте до жена си по същия начин, по който ми се иска аз да съм подкрепата за моята жена. Да сложим настрана всякакви извинения (ако имате такива) и да вложите времето и усилията, които са необходими, за да се възстанови и да стъпи обратно на краката си. Пак ви казвам, това е инвестиция, от която ще имате полза и двамата.

Можем да го направим.

Вие можете да го направите.

Съвет #6 – Знайте, че е възможно тя да си върне здравето и живота.

Това е важно. Без надежда всеки опит би бил обезкуражителен. Толкова много доктори и изследвания, лекарства и диети. Четене на книги за лечение на щитовидната жлеза. Записване в тефтер на симптомите и нивата на хормоните. Излизането на разходка заедно и разговорите как се справяме. Обясняването на децата. Намирането на време за мен самият и моята собствена почивка и възстановяване.

Но за себе си мога да ви кажа, че всичко си е заслужавало усилията, които вложихме, за да може жена ми и здравето ѝ да са там, където искахме. Сега тя има много повече енергия и спокойствие. Знае каква храна ѝ действа добре и кои отношения с хората не са благотворни за живота ѝ.

Цялото това приключение не е само диета и хапчета. Сигурно си мислите: „Олеле, и още ли има?“. Да, има още много, но в крайна сметка това не е лошо нещо. Много е възможно част от предишния ѝ начин на мислене и живот да са част от проблема. Истината е, че нейното ново „нормално“ всекидневие може да е адски различно от това, което е било преди или до скоро. Различна храна, различно място и различен начин да бъдеш себе си. Това, което е помагало преди, може да не действа сега.

Чрез болестта на Хашимото тялото ѝ развява бялото знаме и чрез симптомите казва: „Нещо не е наред! Не мога да продължавам по същия начин повече!“ Това е възможност да приемете промяната и да се адаптирате.

Надявам се преживелиците, през които минахме с жена ми, да бъдат урок и съвет за най-бързия път обратно към здравия разум, излекуването, игрите, хармонията, спокойствието и дори спалнята.

Не сте сам.

Заедно сме в това.

Рок Робинс

Помните ли Пътник О' Свиден - тази прекрасна душа от мъжки пол, която от време на време ни разтопява и разсмива с разкошните си прозрения от света на бащинството? Няма как да не го помните, но ако съвършено случайно никога не сте се сблъсквали с него, веднагически наваксвайте със следните текстове: За някои видове майкиЧетирима мъже в родилнотоБременността е като казармата – като минат години, става хубава и “Как се справяте със секса?”. Днес нашият Пътник О'Свиден е в Майко Мила! с един текст, който ще ви разсмее и умили, защото от него ще разберете какво му е на един мъж да разбере, че е татко. 

*********************************

- Пичове, ще ставам баща.

- Браво! Кога?

- Какво кога?

- Ще ставаш баща. Кога е терминът?

- Че терминът какво общо има?

Кога ставаш баща? Двете черти и безумната математика (кога ѝ е дошъл за последно, извади три дена, раздели на две тръби и един басейн, умножи по циклите на луната, вържи червен конец на дойна крава във вторник, добави мая, за да бухне добре, и накрая изчисли девет месеца след онази нощ, когато беше пиян и едно главоболие не успя да те спре) са едно добро начало.

Те дават доста бегла представа кога приблизително любимата ти ще стане майка. Нищо повече. Последващите хормонални вихрушки, търсенето на диня в три сутринта през октомври, спешното обаждане, което те вади от важна среща, за да чуеш “Скучно ми беше и излъгах секретарката”, онова незабравимо “яде ми се сладолед” в януарско утро, заради което ринеш два часа сняг от колата, разбиращите погледи на продавачките...

Всичко това те подготвя за времето, когато у дома ще имаш МАЙКА.

Във времето, когато природата пренамества чакри и хормони в тялото на любимата, тя цъфти и става все по-красива с всеки изминал ден, а кожата ѝ се опъва под напора на живота, целият свят се изрежда да ти обяснява колко е хубаво да станеш баща.

Но не ти казва най-важното. Кога.

Раждането, паниката, задължителните промени и неизбежният стрес са само една малка стъпка към превръщането ти в баща. Първо трябва да вземеш изпита за подържащ персонал. Да откриеш търпението. Да си там, когато се леят сълзите, да намираш успокоителни думи, които никога няма да помагат.

Да се запознаеш със следродилната депресия, с депресията след депресията и депресията, последваща тази депресия.

Да си там.

Вторият изпит е да откриеш разбирането. Да срещаш всекидневно нелогични ситуации, да изпълняваш абсолютно безмислени желания, да решаваш спешни казуси за след две години и да отговаряш мъдро на въпроси като: “Ама нали вече родих, ко прай това шкембе тука?” и “Кога пак ще стана 46 кила, две седмици минаха, докога трябва да чакам?”.

Да не се нервиш, когато ти обясняват как петкилограмова тонколона има “дълги пръстчета, ще стане пианист”, да слушаш с разбиране, че “има красивата структура на нашия род, само тез, големите уши и космите по гърба, са от теб”.

Да се научиш да не спориш, когато те заковат с “това синьо не му отива на очите” и “как можа да купиш червени бодита, ние нямаме пасващи панталони, с какво да го облека сега?”, дори и да си наясно, че “го” обличате, само за да го завиете в двеста и единадесет пелени, чаршафи и одеалца и да излезете за половин час с количката.

Да си наясно, че каквото и да правиш, както и да си скъсваш гъза, ще чуваш “лесно ти е на теб” и “никой не ми помага”. Да си там и да чакаш да мине.

И тогава идва един момент. Секунда. Ако си все още там да го преживееш, ако си минал през тестовете, ако си устоял на напора, ако си развил търпението и разбирането, ако, ако, ако.

Един поглед е. И една усмивка. Към теб. Онази секунда, в която “то” поглежда ТЕБ, усмихва се НА ТЕБ и се намирате. Един поглед, пълен с двупосочни обещания.

Разбираш, че вече не си сам. Разбираш, че с кеф ще гониш чудовища изпод леглото, смело ще влизаш в тъмната баня, за да светнеш, и с чутовна сила ще вдигаш целия кош с играчки. Моментът на осъзнаване, че битката не е само твоя.

Нетърпението да прочетеш с граничещ с оргазъм тон как вълкът изяжда майката на майката. Да крещиш “защо са ти толкова големи зъбите (ма, ТЪЩО, наум)?”.

И да знаеш, че вече въпросите на любимата “кога най-накрая ще пораснеш?” и “не ти ли омръзна да си такова дете?” губят смисъл и не трябва да стискаш зъби, за да премълчиш.

Започнеш ли да чакаш с нетърпение момента, когато леглото пак ще е кораб в буря, пространството под масата пак ще бъде палатката, пред която реват вълци и лъвове, а всяка дръжка на метла е магически меч за борба с дракони, ще знаеш. И ще го искаш.

Тате.

В Майко Мила! често обговаряме темата за проблемното зачеване - досега най-вече чрез няколко текста за ин витро процедурите. Последния доста силен текст по темата - Инвитро процедурите в България. Игра на надежда и мълчание., беше написан от Кирил Гурбетов - един мъж, който копнее той и съпругата му да имат бебе, но засега - безуспешно. Този път обаче искаме да акцентираме върху друг аспект от живота на бездетните семейства, а именно - съветите, които получават от околните, времето, което губят в практикуването на митологични процедури, коренящи се дълбоно в народния фолклор, и реалните възможности за зачеване, които имат, като например срещата със специалист по репродуктивно здраве. За всичко това днес при нас ще говори Неда Дойчинова - член на сдружение “Зачатие”, първата неправителствена организация на пациентите с репродуктивни проблеми в България.

************************

В България има 145 000 бездетни семейства. Прочетохте внимателно, нали?
А сега го кажете на глас и се слушайте внимателно:

“В БЪЛГАРИЯ ИМА СТО ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ ХИЛЯДИ БЕЗДЕТНИ СЕМЕЙСТВА”.

Успяхте ли да изречете тези думи без гласните ви струни да потреперят? Без една грапава буца да заседне дълбоко в душата ви и да усетите някаква странна горчилка?

Ако отговорът ви е НЕ, то вариантите са няколко:

1. Вие сте БИЛИ част от горната статистика и вече сте приключили с репродуктивните неудачи. С вас вероятно вече се засичаме в някоя дискусия “за и против” ваксините или камерите в детските заведения.

2. Все още живеете с този проблем и не сте победили стерилитета.

3. Ваши приятели, близки или роднини са засегнати от безплодие, съчувствате и сте съпричастни с техните страдания.

Е, има и вариант да сте лидер на политическа партия, гостуващ в предизборно студио на някоя телевизия. В този случай приемете поздрави за актьорските си умения и потренирайте още малко до следващите избори.

А сега кажете бързо и на глас следните термини – Крюгер, лапароскопия, поликистоза, хистеросалпингография, (бета) човешки хорионов гонадотропин….

Ако сте успели да ги изречете без да сричате, това най-вероятно означава, че вече сте пациенти на клиника по репродуктивна медицина. Вероятно сте на финалната права и на крачка от успеха. Знайте, че имате много стиснати палци!

Но аз все пак искам да ви кажа нещо. Мили хора, за които бебето е все още несбъдната мечта, моля ви, не се осланяйте на следните съвети и не чакайте „чудото“ да стане от само себе си!

“Успокой се и ще стане”. Вече не си спомняте кой пръв ви го каза, нали? Дали леля Цецка от 3-тия етаж, колежката на майка ви или продавачката в кварталното магазинче. Да, има и такива случаи. При тях вероятно е нямало никакъв физиологичен проблем, а просто стресът и “пренавиването” са им били в повече. И макар че процентът такива двойки е доста малък, всеки от горепосочените (съседката, колежката и продавачката) имат поне по 3 такива познати жени, нали?

Без да отричам силата на човешкото подсъзнание, ще ви кажа, че с постигнато спокойствие едва ли ще подобрите спермограмата на мъжа си, нито пък ще излекувате възпалително състояние на маточните си тръби.
 
"Идете на църква". Тук съветите  са няколко – можете да помолите да ви прочетат “Киприянова молитва”, да отключите църква, да спите в нея, да ви вържат коланче за зачеване и т.н. Не отричам религията и вярата в Господ, но винаги съм се чудила възможно ли е Той да направи така, че да ви пораснат тръби? Дали упованието в Бог може  да повиши анти-мюлеровия хормон, ако яйчниците ви са спрели да произвеждат яйцеклетки? А какво се случва с атеистите? С изповядващите  други религии, различни от християнската? Нали и те заслужават да бъдат родители…

“Една жена ми каза, че….”.  Ако сте фенове на бабините деветини, то тук изборът ви е неизчерпаем – можете да клечите върху разрязана зелка, да си поставяте влагалищни тампони от заешка мас, да стоите в поза свещ по половин час след полов акт, да ядете три сутрини поред на гладно “ядките”, намиращи се в суровите яйца и т.н…. Вероятността нещо от това да ви бъде полезно клони към нула. По-добре използвайте всички горепосочени продукти по предназначение и сгответе с тях нещо вкусно.

“Отиди на гинеколог”. Макар че този съвет звучи доста разумно, и към него имам резерви. Първо, защото кварталният гинеколог в повечето случаи не е репродуктивен специалист. Възможно е да много добър професионалист в областта си, но едва ли е точно специалистът, от който имате нужда. И второ, защото проблемът със зачеването не е само ваш, а на двамата с мъжа ви. И вероятността причината за липсата на забременяване да е в него е точно толкова голяма, колкото и тя да е във вас.

Може би ще кажете – е, дори и да не помогнат, то горните съвети поне няма да ми навредят. Напротив, ще ви навредят. Защото ще ви изгубят време. Ценно време, което е изключително важен фактор. Повярвайте ми, ще съжалявате за него, ако сте го пропилели ей така.

А всички вие, които искате наистина да помогнете на ваши близки по пътя им към сбъдаване на мечтата за дете – дайте им един единствен съвет :

“Хванете се с партньора си за ръка и посетете репродуктивна клиника. ЗАЕДНО. СЕГА.”

Една страхотна възможност да последвате този съвет е посещението на Деня на Репродуктивното Здраве, което се организира всяка година от “Сдружение Зачатие”.

Там пациентите могат да се срещнат и консултират НАПЪЛНО БЕЗПЛАТНО с много от най-добрите репродуктивни специалисти у нас.

Тази година мероприятието ще бъде на 10 юни, събота, в град Бургас. Подробности за събитието може да намерите тук.

А ние пожелаваме на всички бездетни двойки в България, които искат да видят заветните две чертички, да бъдат силни, уверени, да се информират качествено и да открият специалисти, които да им помогнат в този тежък, но не и непосилен път.

cross