В Майко Мила целият февруари е месец на любовта и искаме да разберем коя е вашата най-голяма любов! Затова обявяваме конкурс на тема – познайте!...
МОЯТА НАЙ-ГОЛЯМА ЛЮБОВ!
Пишете ни до 25 февруари на имейл konkursmaikomila@gmail.com с вашите най-разтърсващи, светоразбъркващи, забавни и/или поучителни любовни истории. Ние ще публикуваме разказите ви в специалната ни страница, посветена на конкурса „Месец на любовта“.
В края на февруари ще обявим двама победители, които са ни споделили най-интересните и майсторски разказани истории. Единият ще спечели ваучер на стойност 200 лв. от SiLVER COURT, които са дом на бижутата от сериите на Pandora, Thomas Sabo, UNOde50, Bliss, Blush и Ti Sento. А другият ще бъде награден от хотел Arte Spa&Park с две нощувки за двама възрастни и две деца до 12 години в двойна стая делукс със закуска, вечеря, СПА, анимация и всичко, каквото си се полага.
Сега за голямата си любов ни споделя Клаудия Алексиева и трябва да ви кажем, че има много хляб в написаното от нея.
Любовта ми не е човек. Не е и място. Не е вещ, макар че бих я побрала в шепите си. Тя е ухание, топлина, утеха, тя е най-сигурното нещо в света.
Да, точно така – онзи златист, уханен, хрупкав по ръбовете хляб, който, още докато излиза от фурната, ме кара да забравя всичко друго. Връщам се към детството, когато баба ми вадеше тавата от печката, а дядо ми вече държеше ножа в готовност. Парещата кора, уханието на масло и брашно, трохите, разпилени по покривката – това е вкусът на любовта за мен.
Но нищо не ми носи толкова чиста радост, колкото разчупването на топла питка, ароматът, който се разнася в кухнята, и усещането, че всичко ще бъде наред, стига да има хляб на масата.
Той събира хората, кара ги да споделят, да се усмихват, да бъдат заедно. В него има нещо толкова обикновено, а в същото време – толкова велико.
Така че, ако питате мен, най-голямата ми любов е проста, но истинска. Тя е уханието на дом, на грижа, на топлина. Тя е вкусът на детството, на семейството, на онези малки моменти, които правят живота голям. Тя е хляб.
И аз го обичам до последната трошичка.
В Майко Мила много обичаме хляб. Толкова го обичаме, че веднъж в Италия Красимира изяде шест панерчета печен хляб и после три дена ѝ беше лошо.
Гледаме обаче да не прекаляваме с него системно и винаги сме се чудили как издържат на божествения аромат на прясно изпечен хляб хората, които работят в пекарни, хлебарници и всякакви други храмове на топлия хляб.
Съдбата реши да ни отговори на този и други въпроси, срещайки ни с един от майсторите, които правят хляба в BILLA. Няма как да не сте усещали примамливата миризма на закуски и всякакви тестени печива, когато влизате в магазините от веригата – тя идва от BILLA Пекарна, където всеки ден се произвеждат десетки видове хляб и хлебни изделия.
Какво е да си майстор-пекар, който всеки ден в продължение на години твори тестените съвършенства в BILLA? Какво се изисква, за да направиш хубав хляб, кой е любимият хляб на българите и още много други въпроси задаваме днес на Георги Кацаров, а ние ви съветваме да прочетете отговорите, хапвайки си вкусен, топъл хляб. Ние така направихме и ни беше много хубаво.
Хлябът ли е любимата и неотменно присъстващата храна на масата на българите?
По наши наблюдения за повечето българи хлябът винаги ще си остане част от менюто и едно от най-обичаните неща за хапване. А за тези, които го избягват в основния му вид, BILLA е насреща, за да предложи по-здравословна алтернатива.
Много често жените са тези, които се грижат за храната вкъщи и имат водеща роля при пазаруването и избора на продукти. Особено при семействата с деца фокусът се прехвърля върху това какви продукти се избират за семейното меню.
Майките са добре информирани, интересуващи се от новостите и са с претенции към качеството – именно те са чести клиенти на магазините на BILLA.
Любовта към хляба ли доведе до проекта BILLA Пекарна, а не BILLA Млекарна например?
Разбира се. Професионалните пекари в BILLA имат много динамични дни и мисълта, че дават нещо вкусно на хората всеки ден, е голям стимул за тях. Знаем, че дните им са напрегнати, но пък крайният резултат винаги е налице и е страхотен.
Самият факт, че вадим пресен хляб на всеки 30 минути подсказва колко бързо клиентите ни изкупуват нашите творения. Това ни зарежда и дава смисъл на всичко.
Как се приготвя хлябът в пекарните на BILLA? Какви са отличителните му качества и предимства?
BILLA пекарна дава възможност на клиентите да избират между 45 вида хляб и закуски всеки ден. Всеки месец пък създаваме абсолютно ново и уникално предложение.
Целта ни е много висока – да се доближим до изискванията за вкус, вид, форма и грамаж и на най-взискателните почитатели на хлебните изделия. А що се отнася до предимствата, те също са доста:
Да правиш хляб не е лесна работа. Какви хора правят хляба в BILLA и къде са усвоили този майсторлък?
BILLA инвестира в повишаване на квалификацията на своите кадри. До този момент сa сертифицирали над 270 пекари съвместно със Съюза по хранителна промишленост, който обединява научно-техническите специалисти от целия отрасъл, и МОН.
Професионалното обучение акцентира върху най-новите тенденции и тънкости в производството на качествен хляб и хлебни изделия, а пекарите излизат от него с умения, които правят така, че BILLA Пекарна да предлага продукти с много високо качество. Така BILLA затвърждава водещата си позиция на супермаркет, гарантиращ на своите клиенти високо качество на добра цена.
Има ли на какво да се учи българският потребител при избора си на хляб? Как изглежда качественият и вкусен хляб?
Имаме един образ и представа за качествения хляб, който се познава от първата хапка- Той трябва да е пресен и топъл, с мека сърцевина отвътре и хрупкава коричка отвън. Независимо от рецептата, по която е приготвен, дали е традиционен бял хляб или някакъв по-модерен тип, всеки хляб, изпечен в BILLA, сам по себе си е „най-добър“.
Кой е най-купуваният и търсен вид хляб в BILLA Пекарни?
Както казахме, предлагаме над 45 вида хляб и закуски, а всеки месец създаваме и ново уникално предложение, което клиентите могат да намерят под името „Хляб на месеца“. А що се отнася до най-търсения хляб или хлебно изделие, не бихме могли да сведем избора до един-единствен такъв.
Белият хляб с маслини например е една от най-старите рецепти на BILLA Пекарна. Той се произвежда вече 13 години и продължава да има огромен брой верни почитатели.
Можем да отличим и някои други изделия, които са идеални за комбиниране с домашно приготвени ястия – тиролски хляб с ръжена закваска, фокача, селски на табан, типов хляб или със семена. Багетата, чабатата и земелът са сред най-предпочитаните хлебни изделия за хората, които искат да си правят домашни сандвичи.
Все повече хора водят здравословен начин на живот и първото, което изключват от менюто си, е хляба. Без хляб обаче трудно се живее, той е наслада и за душата освен за тялото. Какво можете да им предложите на тях? Имате ли хляб без глутен например?
Истина е, че вкусът и предпочитанията, както и нуждите на клиентите, се променят в годините. Все по-често те търсят по-здравословни алтернативи – дали поради типа живот, който водят – например свързан със спорт и нуждата да поддържат калориен баланс. Други пък имат здравословни причини – някакви хранителни непоносимости например. За щастие, имаме предложения за всички тях.
Разбира се, не по-малък е броят на хората, които обичат традиционния хляб и неговите вариации, и са клиенти на BILLA Пекарна заради пресния бял хляб, който могат да намерят там всеки ден.
Не можем да наречем тези разлики „сблъсък на поколенията“, а по-скоро разнообразие във вкусовете и потребителската кошница. Радваме се, че все по-често клиентите ни се доверяват и разнообразяват трапезата си и с новите рецепти, които им предлагаме.
Както споменахме, стремим се да разнообразяваме асортимента с по-голям набор от здравословни алтернативи на традиционните рецепти, в отговор на търсенето на клиентите. В пекарната прясно изпечените по-здравословни предложения съдържат комбинация от две или три брашна, различни от бялото - сред които най-често, ръжено и царевично.
Хлябът има ли сезонност, има ли предпочитани типове през зимата и лятото например?
Хлябът присъства постоянно на българската трапеза и рядко различните видове се характеризират със специфична сезонност, но е редно да кажем, че времената са изпълнени с предизвикателства.
BILLA Пекарна, заедно с щандовете за плодове и зеленчуци, Секция „Деликатеси“ и топла витрина, е част от активността „Прясно и безопасно“, която се характеризира със засилени мерки за сигурност и безопасност.
Това означава, че подготовката и съхранението на продуктите се осъществява в обособена зона, която едновременно ги защитава и поддържа свежи. Всички работни помещения и плотове подлежат на регулярна дезинфекция. Пресните тестени изкушения са разположени на рафтове с безопасни плексигласови врати.
В допълнение, всички служители носят защитно облекло, а всички клиенти могат и е препоръчително да използват безплатните найлонови ръкавици, за да изберат и вземат своя продукт.
Нашият апел към тях е първо да разгледат и изберат, а след това да вземат любимия си продукт от BILLA Пекарна, поставяйки го в защитна опаковка. За да осигурим висока хигиена, сме предоставили на клиентите още щипки и опаковки както за вземане, така и за пакетиране на продуктите.
Откъде добивате брашната, от които се произвежда хлябът в BILLA пекарна?
Хлябът и хлебните изделия, които приготвяме, са замесени само с качествени съставки, с брашно от добра реколта зърно. Ползваме брашно от различни мелници, както и различни закваски. Голяма част от вложените продукти са с български произход, дело на родни производители.
Кой е хлябът на този месец и защо избрахте него?
Хлябът на месец декември е бял хляб със семена и закваска. Ние постоянно следим потребителските предпочитания, за да адаптираме хлебния си асортимент към изискванията на хората.
Хлябът на месеца невинаги е нов за потребителите – по-често е дори добре познат, сред най-често избирания вид от всички предложения.
Какво е хлябът за BILLA?
Хлябът за нас, пекарите в BILLA, е призвание. За нас няма разлика между приготвянето на хляб за нашите семейства и за хората, които идват при нас като клиенти. Обичаме професията си и смятаме, че това е причината нещата да се получават толкова добре. Виждаме същия заряд и в колегите и някакси е приятно да знаеш, че работиш с хора, които не са тук по принуда. Това се отразява и на печивата, които правим за клиентите, а впоследствие на целия им ден.
Пълно е с правила за това какво може и какво не може да се яде по време на бременност и след раждането. Но какво знаем за полезните храни, докато правим опити за бебе? Могат ли някои храни да повишат шанса за по-бърз положителен тест за бременност? Абсолютно. Ето Топ 5 от тях:
Нахут
Изследователи от Харвардското училище по обществено здраве разглеждат случаите на близо 19 000 жени (медицински сестри), които активно се опитват да забременеят, и откриват, че безплодието е с 39% по-вероятно при жени, приемащи високи количества животински протеини. При жените, които приемат повече растителни протеини, има значително по-малка вероятност за проблеми при опитите за зачеване. Така че, хвърлете шепа нахут в салата, или включете хумуса към редовните си предястия. Не ви е сред любимите храни? Заместете го с леща, тофу, едамаме или ядки.
Сладолед
Ура! Не говорим за някакви гурме сорбета или други видове разновидности без мазнини, а за истински сочни калорични сладоледи. Посоченото по-горе проучване установява, че една или две дневни порции пълномаслено мляко или пълномаслени млечни продукти (като сладолед!) предпазват от овулационни нарушения. Обезмасленото и нискомасленото мляко, изненадващо, правят обратното, казва д-р Хорхе Чаваро, асистент по хранене и епидемиология в Харвардското училище по обществено здраве и автор на книгата "Диета за плодовитост". Той смята, че премахването на мазнините от млякото променя баланса на половите хормони, което на свой ред пречи на овулацията. Не минавайте обаче границите, съветва д-р Чаваро, просто понякога замествайте обезмасленото мляко с любимия си сладолед.
Зеленолистни
Спанакът, руколата, броколите и други зеленолистни са с високо съдържание на фолиева киселина (витамин В9), която влияе благоприятно на овулацията. Не забравяйте да споделите салатата с вашия партньор - мъжете, които приемат по-високи дози фолиева киселина, произвеждат по-здрави сперматозоиди, като потенциално намаляват шансовете за спонтанен аборт или генетични проблеми с плода. Изследователи от Общественото училище по здравеопазване в Калифорнийския университет "Бъркли" изследват 97 непушачи (без истории за проблеми с фертилитета) и откриват, че мъжете, които имат най-висок прием на витамин B9, са имали с 20% по-нисък брой анормални сперматозоиди.
Пълнозърнест хляб
Сложните въглехидрати (хляб, най-добре пълнозърнест) отнемат по-дълго време за усвояване от рафинираните (захарни изделия) и не водят до рязко повишаване на кръвната захар, запазвайки нивата на инсулина стабилни. Какво общо има това с бременността? Повишените нива на инсулина могат да нарушат репродуктивните хормони. Холандско проучване, в което са разгледани случаите на 165 двойки, установили, че жените с високи нива на кръвна захар, са имали 50% по-ниска вероятност да забременеят по време на шестмесечното изследване. Не забравяйте - когато правите опити за бебе, избирайте тъмния хляб или ориз пред белите.
Сьомга
Тази риба е богата на омега-3 мастни киселини, което помага за регулирането на репродуктивните хормони и увеличава притока на кръв към репродуктивните органи. Освен с хапването на сьомга, може да получите 1,000 - 2,000 мг дневно омега-3 мастни киселини с 2 супени лъжици орехи или 2 супени лъжици ленено семе или семена от чиа.
Източник: Parents
Още:
Днес ще четем и третия награден разказ в конкурса ни, който провеждаме съвместно с партньорите ни от Топ Форма. Ако сте пропуснали втория разказ, наваксайте веднага - Когато си 45 кг, а гаджето твърди, че не си във форма, а тук е първият - 10 извода след 11 свалени килограма. Моника Иванова е авторката на днешния ни текст, и тя ще ни разкаже, че в процеса на отслабване има една много важна подробност и тя е - да се отървем и от стреса, който ни трови живота, както и от бързането и някои вредни навици. Може да се окаже, че почти неусетно това ще ни е лишило от няколко килограма, което, в съчетание с правилен режим, е една доста удачна формула за постигане на нормално тегло. Ето историята и на Моника, както и няколко снимки за онагледяване на постигнатото.
************************
Привет, майки и други дами! Аз съм от онези 90 и кусур процента от женското население, които никога не сме доволни от фигурата си и определено има защо.
От дете (и то отново вследствие на лакомия - заливане с тава с вряло ядене и рани до кокал, последвано от лежане 3 месеца с вдигнати изгорени крака и качени 10+ килограма, които после нямах воля да сваля) все съм вървяла по-пълна, отколкото ми се е искало.
Никога не съм била истински дебела и страшно тежка, но определено е имало моменти, в които трудно си намирах дрехи и бях убедена, че по магазините пускат само детски размери. Имам приятелки, които за 60 кг биха мрънкали безкрайно много, а на мен те ми се виждат повече от супер. Все пак, жените не трябва да бъдат подвижни кокали, облечени в кожа и модерни дрехи.
След като родих първото си дете, кантарът показваше 70 кг.
За жалост обаче, бебето беше зимно, бабите бяха много и освен че нямах грам движение, ме убеждаваха, че трябват тонове ядене, за да имам кърма.
Така за 2-3 месеца си лепнах още 5 кг отгоре и добре си ги котках 2 години и малко, докато не забременях отново.
През всичкото това време, покрай нервите с детето, дребни всекидневни спорове с близките, търсене на наш дом (живеехме по няколко месеца при родителите на съпруга ми и няколко - при моите родители, и тези, които са в подобно съжителство, знаят за какво иде реч), след което - стягане и постоянни ремонти, безпаричие, бързане и работа, и след работата - пак работа, определено не се замислях какво ям, а по-скоро важното беше да има нещо наготвено и да се натъпчем подобаващо.
Когато забременях с второто си дете, погледнах на нещата от съвсем друг ъгъл. Толкова много исках още едно детенце, че седнах и се замислих колко щастливи трябва да бъдем - здрави сме, имаме едно здраво, красиво и умно дете, собствена къща, работим това, което искаме, и вече и с второ детенце напът разбрах, че засега нямам от какво да се оплаквам и усмивката трябва да си е нон-стоп с мен.
Седнах с чаша кафе и книга в ръка на двора и се заслушах в тишината и птичките наоколо. Обещах си спокойствие и време само за мен. Колкото и да лъскаш прозорците, рядко някой ще забележи - а колко по-добре можеш да си уплътниш времето, вместо да миеш прозорци!
Така и стана - нервите си ги имаше и на работа, и след това, но се научих да не им обръщам внимание и да си казвам, че това не са никакви проблеми, когато сме здрави и живеем, така че да бъдем здрави по-дълго време.
Бременността ми мина леко и дори първите месеци аз отслабвах, а пък детето си растеше и се хранеше явно добре. До края качих само 7 кг, а след родилното излязох по-лека, отколкото съм била през последните 3-4 години.
Макар че беше тежко - вече с две малки деца, сами, без бабите, но в нашия си дом, вече всичко беше в нашите ръце и аз се чувствах 100 пъти по-щастлива. Дори само заради факта, че никой не ходи по теб и не ти казва какво и как трябва и не трябва да правиш!
Щастлива, че така или иначе вече съм се видяла шестицата на кантара (макар и точно преди седмицата – беше се закотвил на 69 кг ), си казах, че ще опитам да променя нещо и в начина си на хранене. Четох диети и режими, гледах таблици, мнения, снимки ...опитвах 20 дни от 90-дневната, след което стомахът ми, явно вече научен да разгражда по един вид храна, при смесване на два или повече ми докарваше болки, почти съизмерими с контракциите.
Може би ако ви се налага и имате да сваляте 50+ кг, този метод ще е ефективен, но аз определено не искам цял живот да ям мусаката без месото или заливката, яйцата без сирене и т.н. Хубавото, което научих от тази диета, е да не пия нищо по време на ядене. Половин час преди хранене и 1 час след това и задължително през целия ден много вода, но не и докато се храните.
Освен това се научавате да ядете много плодове и салати – толкова много обаче, че вече ви се гади от тях и си искате мусаката. Шапка свалям на тези, които избират разделното хранене доживот - за мен това е равно на безкрайни мъки.
Някъде по това време, докато четях и се чудех коя диета ще ме нахрани и отслаби едновременно, се научих да пия кафето без мляко и захар. Никога не съм обичала сладките неща и все се чудех защо дебелея, докато не се замислих, че пия по 3-4 кафета всеки ден, с по 3-4 лъжички захар всяко – а те не са необходими по никакъв начин на организма ми.
Газирано също не обичам, но пустият навик „кока кола с кафето“ ме преследваше отдавна и когато реших да го пия чисто, изхвърлих и кока-колата от хладилника.
Хлябът почти никога не ме изкушава (изключвам топли домашни питки, но това обикновено е с повод, а празниците не са всеки ден, така че тогава трябва да се глезим и да бъдем щастливи).
Е, как може да сте щастливи, ако сте на диета и трябва да консумирате онзи хляб тип тухличка, коѝто отхапвате и се рони като тебешир в устата ви? Много по-засищащо всичките ми сетива е да мина покрай местната фурна и да вляза, прикоткана от аромата на топъл хляб. Намерих си тъмно и многозърнесто, плътно и отново полезно хлебче, което обаче е меко, вкусно и засищащо.
Когато детето стана на 1 година аз, щастлива, усмихната и доколкото може – спокойна с две малки, палави дивачета у дома, осъзнах, че само без захарта, кока-колата, с големи количества салати и плодове, и с малко от любимото хлебче, вместо 4-5 сандвича бял хляб след работа, и без други ограничения, съм докарала нещата неусетно до 65 кг.
Направих си редовните тестове на хормони, защото от училище още имам проблеми с щитовидната жлеза, и се оказа, че не само загубата на килограми е бонус за новото ми тяло, но хормоните са ми в идеални граници.
Тогава някъде, по форуми и дискусии, попаднах на жени, говорещи не за диета, а за начин на хранене, който не изключва никакви продукти, само ги ограничава като грамаж. И се зачетох в ЗОНАТА!
Това е и нещото, което в момента харесвам и по което отскоро се водя. Не съм супер строга в спазването, но когато се храниш по Зоната, приемаш храна 5 пъти на ден, с разпределени порции за деня, като всяко хранене задължително се състои от протеини, мазнини и въглехидрати.
Какво по-хубаво от това да имаш всичко, което искаш, в една чиния, през няколко часа? Целта на този вид хранене е да не усещаш глад. Две седмици се мъчих да прочета и разбера, защото децата не ми даваха възможност, а тези таблици, блокове, грамажи ми се виждаха непостижими за изчисление. Сега обаче, почти месец, след като се зачетох в Зоната, се научих на много неща и то на много полезни неща. И определено през повечето време дори и несъзнателно аз съм в ЗОНАТА.
Като сумирам всичко - спокойствие, почивка, усмивки, вода, кафе без подобрители и хапване на това което искам, и спорт - предимно покрай децата - резултатът е 62 кг, което е с 13 по-малко от тези, които поддържах с години след раждането на дъщеря ми.
С всичко написано по-горе не искам да се хваля, че съм кой знае колко слаба. По стандартите на много жени съм далеч от приемливите килограми, но аз се чувствам супер и вече влизам в дрехите си от преди 10 години, а това няма как да не ми е стимул.
Просто искам да кажа, че ключът е в това да се харесвате, да сте спокойни, да се наслаждавате на живота и храната.
Правете си спомени и не изпускайте хубавите мигове с децата, близките и приятелите ви.
Това са само положителни емоции, които, съчетани с малко старание, ще се отблагодарят подобаващо на тялото ви.
Работа винаги ще има и никога няма да свърши ...и пари никога няма да имате достатъчно, така че нека те не бъдат най-важното в живота ви. Не е нужно да купувате тонове безполезна, вредна и евтина храна, когато можете да купите много по-малко количество, но вкусна и истинска, която ще нахрани не само тялото, но и съзнанието ви.
Ще завърша, като кажа, че за момента съм щастлива, защото отслабвам постепенно и мисля, че отслабвам, защото съм щастлива и уважавам себе си, угаждам си и дори се поглезвам в рамките на приличното. Не смятам, че е важно да си перфектна в очите на другите, а вкъщи да се гърчиш от глад и ограничения.
Бъдете добри, милосърдни, не завиждайте, не се тормозете и си живейте живота. Както се казва, така или иначе живи от него няма да излезем, но е важно как ще го изживеем, а той си минава... и то бързо.
Положителни емоции и вкусна, питателна храна ви пожелавам!
И така, мили ни приятели, проследяващи гастрола на пътуващия цирк Майко Мила! в Сицилия! Ето ни и нас, пет наспали се жени - коя с помощта на късче вълшебен транквилант (Елисавета Първа и Красимира), коя с помощта на сицилианско вино и половин кило рикота - това няма значение.
Важното е, че на сутринта на 6 април, фантастичният апартамент на Джузепе Гарибалди 79 беше огласен... е, айде да не се изхвърляме и да казваме „звънко чуруликане“, защото поне три от нас имат гласове, които са минали покрай чуруликането и са завили в посока на гърления звук, който издават индийските тигри в размножителния период.
Но схващате мисълта ми – това бяха звуци на едни жени, които са си легнали по леглата щастливи, спали са и са се събудили свежи и готови НЕ ЗА РАБОТА, а за живот! Разбира се, тук малко ви излъгах, защото всяка от нас си носеше лаптопа и по седемнайсет-осемнайсет различни флашки – работохолизмът е трайно настанен в нашата циркова трупа и всяка обичаше да се уединява със сутрешното кафе и компютъра си, за да свърши туй-онуй.
Това обаче продължаваше максимум един час, защото след това някой се присещаше за какво, все пак, сме дошли в Сицилия, а именно – за да пътуваме, да ни отвлекат мафиоти, да ядем до пръсване и да гледаме красиви НЕЩА – а всичко това няма как да се случи, ако си седиш вкъщи и се дзвериш в лаптопи.
Затова и първата авантюристична изява на трупата ни започна сравнително бързо - само два часа след ставане, когато всички успяхме да се облечем що-годе прилично и да се натъпчем в колата, готови за подвизи. Планът включваше посещение на два града - Ното и Сиракуза, до които трябваше да се доберем с помощта на GPS-а, да се свети името Му.
И точно когато се качихме на магистралата, разисквайки на висок глас ВСИЧКИ ли имаме право да караме колата под наем или само хората, които са подписали документите за нея, срещу нас блесна полицейска кола и четирима полицаи в прекрасни униформи, които елегантно ни подканиха, ако обичаме, да отбием и да спрем.
Вероятно вече се досещате какво се случваше в колата – обърканото и радостно цвърчене се завърна в редиците ни, както следва:
ЕТО, ВИДЯХТЕ ЛИ ЗАЩО ТРЯБВА ДА КАРА САМО ТОЗИ, КОЙТО ТРЯБВА ДА КАРА!!!! (Елисавета Първа), ОХОХОХОХОО, ЕЛАТЕ, ПИЛЕНЦА, ПРИ БАТКО (Оля Идва), АБЕ, АЙДЕ ДА СЕ СНИМАМЕ С ТЕЗИ... (отваря отривисто вратата) СКУЗИ, СИНЬОРИИИИ!!! (Красимира).
Разбира се, след като ни провериха документите, ние също не им простихме - назскачахме от колата като скакалци и им съобщихме, че желаем да се снимаме с тях, а те, да ви кажем, въобще не се възпротивиха. Въобще, това бяха най-сговорчивите, учтиви и фотогенични полицаи, на които някога съм се натъквала, не че съм се натъквала на много.
След като си направихме десетки снимки във всякакви конфигурации, им пожелахме да са живи и здрави, а те ни поканиха на някакво вечерно увеселение, и така, с най-топли чувства, се разделихме и ние продължихме по пътя си.
Акостирахме в Ното малко след това и там започна едно разточително разхождане и ядене, за което сега ще ви разкажа по-подробно, защото си заслужава всяка буква.
Ното е прекрасно, историческо градче в най-добрите традиции на градчета със стари сгради, малки, бели площадчета, красиви покриви, прекрасни малки заведения с вкусна храна и магазинчета, от които да си купиш хиляди непотребни НЕЩА, които после да подредиш вкъщи и никога да не можеш да избършеш с парцал.
В началото на градчето имаше няколко спретнати сергии с местен мед от евкалипт, шоколади, хиляди видове поправки и ядки, както и ягоди по 1 евро пликчето, които ние изкупихме и изядохме с най-голям кеф.
И понеже вече бяхме много гладни, не ни трябваше много убеждаване, за да се настаним на една прекрасна и сенчеста маса в местно заведение, където, мисля, изядохме всичките им запаси от миди, патладжани, салами и талятели, снимахме се (ЕСТЕСТВЕНО!) с извънредно любезните ни camerieri и след като добре си напълнихме всичките осем стомаха, поехме на разтъпкваща разходка из това романтично местенце.
Пътят ни отведе към местната красива църква, откъдето имаше възможност да се качим доста нависоко и да погледнем града от птичи поглед.
Това, разбира се, става чрез катерене по малки и тесни стълби, които се характеризират с една доста противна черта, а именно – своята безкрайност.
Катериш се, катериш се, катериш се и на петия завой, зад който видиш още ДОСТА от същите малки стълбички,
започваш да разсъждаваш мрачно върху това колко е тленен човекът и колко е хубаво, че ПРИНЦИПНО имаме възможност да виждаме синьото небе и яркото слънце, ако разбира се, не си въдворен като тритон в един каменен тунел, изпълнен само и единствено със стълби и с едно люшкащо се въже, на което да се обесиш, когато тревогите ти станат непосилни.
Накрая, слава Богу, бяхме възнаградени – изкачването приключи и се озовахме на голяма тераса, от която Ното ни разкри цялата си сицилианска прелест.
Изкарахме там доволно количество време, за да се наситят очите ни на красотата, да се наснимаме колкото си искаме и да си помечтаем, че ще дойде ден, в който ще бъдем достолепни и малко неприятни оядени бабички с достатъчно пари, за да обикалят целогодишно по подобни места и да пуфтят от щастие пред красотата на тоя ми ти свят.
Тръгнахме отново надолу по противните стълбички, държейки се здраво за въжето, а след това минахме тържествено през целия град, накупихме си три килограма магнити, малко обици, евкалиптов мед, шоколад и изядохме мострите от лешници, щедро оставени от продавачите, на ВСИЧКИ пет сергии.
След това, като едни доволно преяли катерици, се разположихме в колата и тръгнахме в посока Сиракуза, но вие да не мислите, че така лесно се случва всичко при нас?
Съвсем не – само 7 минути след тръгването се оказа, че пътят ни минава край местното гробище, което ни се стори толкова примамливо, че моменталически паркирахме колата и се гмурнахме в един разкош от паметници, ангели, рози, нарциси и какви ли не изваяни фигури и красоти.
Не ни мислете за много извратени – това наистина беше едно изключително миротворно място, тихо и светло, пълно с цветя и фигури, направени от камък и мрамор, на което на човек му е много приятно да се разхожда (а сигурно и да лежи вовеки).
Въобще, поцъкахме малко завистливо на този подреден гробищен парк, в който човек може да изкара часове в спокойствие и съзерцание, да си почине (не в оня смисъл) и да си каже Божеее, дори и гробищата им са хубави! (сещайки се за нашите мракобесни парцели).
След като се наситихме на гледки на мемориали, паметници и специални помещения за семейно урнополагане, тръгнахме с едно спокойствие в душата, което, разбира се, трябваше спешно да бъде разтърсено от нещо и това НЕЩО дойде съвсем бързо под формата на крайпътен китайски магазин за КАКВО ЛИ НЕ.
Боже, каква радост, какво писукане настана в нашата малка циркова трупа!
Китайски от кутюр по последен отчаян крясък на китайската мода.
ЕТО, ОТТУК ЩЕ КУПИМ ЗАРЯДНО ЗА КОЛА, И КАБЕЛИ ЗА ЗАРЯДНОТО, АААА, Я ВИЖ, ВИЖ, СУТИЕНИ ЗА 3 ЕВРО, БОЖЕЕЕ, КАКВИ НЕЛЕПИ ДРЕХИ, Я МЕ СНИМАЙ, СНИМАЙ МЕ С ТОВА, ХАХАХАХА!!!
Както можете да предположите, изкарахме в магазина два часа, премерихме всичките налични дрехи с размер XL (доближаващи се до М), най-вече тези с дантела и пайети в яркозелен цвят, направихме си три гигабайта снимки и когато на горкия китаец вече започна да му трепери едната вежда от леко напрежение, се изнесохме, всяка награбила своята частица китайско щастие за 3-4 евро.
Така продължихме към Сиракуза и се озовахме там в началото на следобедната лека буря, която идваше откъм морето и която ни накара да се натъпчем (ЕСТЕСТВЕНО!) в едно фантастично заведение, което ни спечели с натруфена масичка с аперитиви и хапки, неразумно боцната пред заведението.
Оххх, откога не сме ЯЛИИИ!!
Срещу 10 евро собствениците ни поднесоха пълни чинии с панирани карфиоли, салами, сирена, филийки хрупкав хляб и какво ли още не, придружени от чаши с вино, коктейли и ароматно кафе.
Нахранихме се чудесно, защото тези мощни тела се поддържат гъвкави само с редовен прием на паниран карфиол, сирене и совиньон блан, след което нарамихме раниците и започнахме обиколката на Сиракуза.
Значи, ако някой ден имате път към Сицилия, непременно идете в Сиракуза – това е разкошен, стар и много красив град, в който, освен че е роден и е умрял Архимед, от всеки ъгъл дебне красиво магазинче, пълно с порцеланови риби, порцеланови изделия със съкрушително красиви рисунки, или заведения с джаз на живо, или пък ателиета за рокли и шапки по 300 евро.
Нашите мъже – моят и на Елисавета, разбира се, се сдобиха с подаръци от магазина за риби, а ние, след дългата обиколка и снимки на залеза, морето и по-красивите сгради, тоест – на всички сгради, някак елегантно и неусетно се озовахме в един козметичен магазин, където изкарахме още 40 минути в мазане на червила, сенки и всякакви помади, а след това съдбата ни изпрати в най-страхотното място в Сицилия – магазин Flying Tiger.
Това са международна верига магазини, в които продават неописуеми неща – от платнени торбички, през уреди за варене на яйца, очила във формата на кактуси, светещи часовници и какви ли не други красоти. Нали можете да се сетите какво се случи в този магазин и то 20 минути преди да затвори?
Трупата ни се разпръсна и се превърна в Специализиран Отряд за Бързо Намиране на Розови Очила във Формата на Сърца и Златни Слушалки с Бодли.
Бяха изкупени всички светещи часовници, всякакви платнени торбички и какви ли още не глупости, а когато изморени, но щастливи (това ми е останало от съчиненията по роден край едно време) се озовахме на централния площад с фонтан пред магазина, какво, мислите ни хрумна?
Не сме плували в него само по очила, не се шашкайте. Просто се изкатерихме по фонтана, накичихме се – всяка с каквато глупост си беше купила, и се започна една фотосесия, достойна за корицата на списание „ЖЕНИ, СКЪСАЛИ ВЕРИГАТА“ (ако няма такова списание, крайно време е да бъде направено).
След това цвърчащата ни трупа се запъти към колата, където Елисавета Втора спешно се преобу и преоблече в багажника, тъй като дъждът в Сиракуза я беше измокрил до кости.
Ето така предвидливите хора се предпазват от бронхопневмония - като си купуват пуловер и джинси за 8 евро от китайски крайпътен магазин. Винаги, когато минавате край такъв магазин, трябва да си купувате дрехи и да си ги държите в багажника против бронхопневмония.
След това натиснахме педала на газта (не всички едновременно, разбира се, това е художествен похват) и поехме към нашето домашно огнище – Катания, и по-точно – към рибния ресторант, който предния ден не можахме да посетим. Защото, нали се сещате вече – ВЕЧЕ БЯХМЕ ГЛАДНИ и гъвкавостта в телата ни падаше скорострелно.
Ако някой ни беше спрял на пътя в тоя момент и ни беше казал – а сега, госпожи, направете шпагат, мост и клекнете осем пъти, да не мислите, че щяхме да можем да изпълним съчетанието? Точно така, нямаше да можем, защото не бяхме поели необходимото количество хранителни вещества под формата на миди, хляб, патладжани и бяло вино. И щяхме много да се изложим!
Затова паркирахме час по-бързо до ресторанта и нахлухме в него с ясното изражение върху лицата ни на хора, които ИСКАТ МАСА. Опитните сервитьорите веднага разчетоха сигналите ни правилно и посочиха една маса в средата на ресторанта, а Красимира толкова се възторгна от гледката, че запрепуска като антилопа гну към нея и в радостта си събори бутилка зехтин от масата на една нищо неподозираща двойка. Инцидентът мина без последствия, в смисъл, че никой не се подхлъзна на зехтина и не си счупи опашката, а това е най-важното.
Веднъж озовали се върху стол, си поръчахме храна, която да възстанови живителните ни сили. На масата ни заприиждаха чинии с миди, стриди, хляб и всякакви други благини, след което се започна едно ядене и пиене, което няма нужда да ви описвам, защото вече сте запознати с маниера ни.
Само за стридите ще си позволя да изразя едно леко несъгласие с общоприетото мнение, че това е някакъв невиждан деликатес.
Вероятно нещо аз не съм в ред, но те са също толкова вкусни, колкото са и прахчетата против обезводняване – но са далеч по-скъпи от тях.
Съвършено спокойно може да си разтворите един хидратин алфа в чаша вода, да го разбъркате, да си го сипете, ако желаете – за повече автентичност, в една черупка от мида, и да го изпиете. Чувството ще е същото, пък ще ви излезе доста по-евтино!
Та, след като изпихме по няколко лигави стриди и изядохме осем чинии с миди, малката ни трупа се занесе в уютната си бърлога и след още чаша вино всяка от нас се циментира в леглото си – вече не ни трябваха ни транквиланти, ни нищо.
Бяхме толкова уморени и щастливи, че няма да преувелича, ако кажа, че всяка беше заспала, прегърнала очилата-кактуси и бурканчето евкалиптов мед.
Ето колко му трябва на човек, за да е щастлив, приятели, или поне на нас ни трябва толкова – по пет магнита и редовно хранене от осем пъти на ден!
Тук ще приключим с днешния пътепис, защото ние вече сме дълбоко заспали и сънуваме как ни спират италиански полицаи и ни черпят с патладжани, сушени домати и чинийки с лешници. А следващата седмица ще ви разкажа как отидохме до Палермо и какво ни се случи там, а то не е малко (само ще ви издам, че ме насра злосторна мафиотска чайка).
Ариведерчи! (и не яжте стриди)
