Тази история, разказваща за ужасно нелеп и доста тежък инцидент, ни сподели Ралица Иванова. Тя е майка на 18-месечно момченце. Съвсем скоро то се оказва затиснато от електрическа тротинетка за споделено ползване, която откъсва част от пръстчето му.
Ралица иска да разкаже на повече родители за случилото се, за да имат всичко едно наум, че този тип превозни средства, станали вече неразривна част от градската среда, могат да бъдат особено опасни за малки деца. Защото инцидентите стават за секунди. Дори по-бързо. И то пред очите ни.
Чудя се откъде да започна. Вече повече от седмица се опитвам да събера мислите си и да избистря в главата си това, което искам да кажа.
Да видим. Ще започна отначало.
Неделя сутрин. Средностатистическо щастливо софийско семейство – мама, тати и син на годинка и половина – отиват да закусват в центъра на София на ул. „Оборище“. Часът е 9:00 (неделя сутрин е трудно да намериш нещо отворено дори и в този час). За детето естествено това е втора закуска.
Хапваме, пием кафе, времето е супер, денят е пред нас и с усмивка се насочваме към Докторската градинка. По улицата почти няма хора, тук-таме някоя късна пиянка или ранобудни родители с деца. Насочваме се към празната площадка. Дотук пълна идилия.
ОБАЧЕ…
Щрак и за един миг всичко се превърна в кошмар, в сцена от филм на ужасите, в която майка държи в ръката си откъснатия пръст на сина си и тича като обезумяла, а бащата носи на ръце ужасеното си дете и притиска раната.
Накратко нелепостта на това, което се случи: на метър от площадката някой беше захвърлил поредната електрическа тротинетка. Синът ми – палаво момченце на 18 месеца тича навсякъде, пипа всичко, особено пък колела, тротинетки и колички му действат като магнит.
Самият той си има детска тротинетка, не са му непознати тези уреди и естествено се насочва към електрическата. Качва се, аз го виждам, съвсем близо съм до него и в този момент тротинетката пада с трясък.
Никога няма да забравя погледа му, когато извика „мама“ и се разпищя. Не знам дали някога ще си простя, че не съм спряла времето, както правят по филмите, и не съм го махнала възможно най-бързо оттам.
В първия момент видях кръв по ръчичката му, в следващия - горната част на пръстчето му останало отдолу на тротинетката. Отрязана. Шок.
Майка с дете, която явно е чула какво става извика – „Карайте го в ИСУЛ! Най-близо е!“. Последва спиране на коли, чудодейно такси и след около 20 минути се озовахме в Пирогов. Ходихме и до ИСУЛ, но там отказаха да ни приемат. Останахме си с пръст в ръка и с пищящото дете.
Няма да навлизам в подробности какво се случи в Пирогов. Веднага превързаха детето, след доста обикаляне по кабинети ни приеха в отделението по Хирургия на ръката, за да чакаме за операция.
Тя успя да се осъществи след близо 11 часа – хирург имаше, но детският анестезиолог за цял Пирогов беше само един, а спешните случаи бяха много. Обясниха ни, че шеф екипът приоритизира според степента на животозастрашаване…
Този абсурд е за друга тема – тази за важността на Детската болница в България – там, където да можеш да закараш дете и да не го върнат. Място, където да има поне двама детски анестезиолози, за да не се разчита на късмета две деца с нужда от животозастрашаваща операция да не бъдат приети по едно и също време…
Но сега обратно към историята с ТРОТИНЕТКАТА.
Искам да поставя фокус върху тия ми ти превозни средства, защото ги подценяваме. Аз ги подценявах, а като гледам колко деца се навъртат около тях, а родителите им стоят спокойно в близост – много хора са така! Оплаквания как представляват опасност за движението и нарушават правилника са дискутирани многократно. Сега бих искала да обърна внимание на два други аспекта.
Винаги ми е правило лошо впечатление как са захвърлени навсякъде, колко са очукани тези тротинетки. Виждала съм ги метнати по средата на улицата, в коритото на Канала, в кофи за боклук, къде ли не. Подминавах ги, не се оплаках до момента, в който това не ме засегна лично, право в сърцето.
1. ТРЯБВА ДА ИМА ПРАВИЛА ЗА ПАРКИРАНЕТО НА ТЕЗИ ТРОТИНЕТКИ.
Не може да се хвърлят навсякъде, това е предпоставка за инциденти за всички ни. Още повече не трябва да се оставят в близост до детски площадки, игрища, училища и детски градини.
2. СПЕШНА НУЖДА ОТ РЕДОВЕН КОНТРОЛ НА СЪСТОЯНИЕТО, ИЗПРАВНОСТТА И БЕЗОПАСНОСТТА ИМ.
Те са ТЕЖКИ, но само тежестта не би отрязала пръста на дете. Би го смачкала, би го счупила, но не и отрязала като с нож. В нашия случай злополучната тротинетка явно е била хвърляна къде ли не и беше очевидно доста амортизирана.
Това, което с мъжа ми забелязахме, беше, че металът на степенката беше очукан до степен подострен. Представяте си какво става с метална повърхност, чиято боя е паднала, а след това е била удряна и чукана постоянно. Става остра, става ръждива, става опасна.
Тези два основни проблема съм отправила като сигнал към Столична община, но дали и кога могат да бъдат наложени някакви ограничения и контрол, не се знае.
Всички ми повтарят, че тази случка е „малкият дявол“, че детето няма да помни нищо, но ние няма да забравим (и се опитваме да си простим). Ако можем да предотвратим подобни инциденти с този текст, поне съвестта ни би била по-спокойна, че друг няма да се среща с малки или големи дяволи около тези тротинетки.
Искам да благодаря на всички познати и най-вече непознати участници в този филм:
СПЕЦИАЛНИ благодарности на доктор Кирилова, която извърши операцията и продължава да ни следи изкъсо!
Българските медици са герои!
Позитивното в тази история е, че показва, че в България добри хора не липсват. Всякакви – без значение от раса, пол, образование. Човечност има и любовта към децата ни дава сили да сме по-добри, по-смели, по-силни. Заради тях си заслужава всичко.
Разбрахме от Ралица, че малкият герой е добре. Ходи по няколко пъти на седмица на превръзка и преглед в Пирогов. Тепърва ще се изясни до каква степен ще се възстанови пръстчето му.
Красотата е в детайла. В красивата кожа, хубавата прическа, страхотните обувки, които си си купила за специален повод. А самата грижа за красотата е удоволствие за повечето жени, които изнамират стотици ритуали, за да се чувстват по-добре – вани с масла, кремове за хидратация, гримове. Привлекателният външен вид е нещо, желано от почти всяка жена и за радост е вече все по-достъпно.
Допреди няколко години процедурите за лице и тяло бяха само за избрани, защото беше трудно да си ги позволиш, а и от тях се възползваха предимно звезди, водещи и певици. Това, някак, дори им предопредели лошо име.
А всъщност всяка жена има право да изглежда така, както иска. Да избира собствения си външен вид и да се харесва от горе до долу. По-закръглени форми, по-цветни дрехи, по-къси поли или винаги ниски обувки – свободата да изглеждаш както искаш, най-сетне дойде на мода.
Но каквито и да са обувките и полите ни, дрехата, която остава винаги на нас, е кожата. А тя е единственото, което не можем да върнем в магазина и да си купим нова, затова и изисква толкова много грижа.
Няма съмнение, че всяка жена, която истински я е грижа за външния ѝ вид, трябва да системно да работи за това с грижата отвътре. Пушенето е враг, водата е приятел, както и здравословното хранене и най-вече много, много спорт, защото спортът предопределя както външната красота, така и вътрешното благоразположение. А всичко това вече може да се комбинира с изключително ефикасни грижи за кожата и тялото, които да помагат на жените да са още по-бляскави, фантастични и красиви, без да са певици, звезди или манекенки.
За радост грижата за кожата става все по-достъпна и може да достигне всяка жена. Дори пластичната хирургия вече не е табу, защото много хора осъзнаха, че тя не служи само да издува усти и да „монтира“ огромни бюстове. В последно време жените успяха да научат, че ако си родила няколко деца и въпреки усилията, не си успяла да оправиш кожата на корема, има вариант пластичната хирургия да ти помогне, да премахне стриите, които имаш.
Козметичните процедури и внимателните професионални интервенции са помогнали на много жени да отстранят дефекти, които са ги тормозили цял живот.
Отвъд пластичната хирургия има стотици фантастични процедури, които жените с удоволствие ползват.
Затова днес ще ви представим Derma-Act, макар те надали да имат нужда от представяне. Услугите, които клиниката предоставя, са широко известни и харесвани от хиляди жени. Самата клиника е с почти изцяло женски екип и предлага всякакви услуги в помощ на жените. Основна цел на клиниката е всяка жена, независимо от възраст и социален статус, да се почувства на място и обгрижена спрямо нейните нужди, както и професионално и обективно консултирана.
Защото жените все още в голяма степен не знаят колко много възможности предоставя съвременната медицина и козметичните процедури. Портфолиото на клиниката съдържа стотици начини, които могат да ви помогнат да се чувствате и да изглеждате по-добре.
Само дерматологичните процедури са десетки и, разбира се, възможно най-съвременни като анти-ейдж терапии, колагенови терапии, мезотерапия, криолиполиза, лимфен дренаж… Можем да изброяваме цял ден, а дори не сме се прехвърлили в секция козметични процедури или лазерна терапия.
Клиниката помага и на жени с косопад, предлага пластични процедури за по-смелите и разполага с най-новите апарати, измислени от човечеството, които стягат кожата, подмладяват я, влияят на клетките и освежават организма зоново или цялостно.
Derm-Аct отварят и втора клиника Derm-Аct Infinity, която е оборудвана с едни от най-добрите и модерни лазери и технологии, сред които TempSure® Envi – безоперативна апаратна процедура, която използва радиочестотна енергия за стягане на отпуснатата кожа по лицето и тялото. TempSure® е лидер в процедурите с радиочестотна енергия за области като корем, ръце и бедра, както и в борбата с целулита.
В Derma-Act Infinity можете да се възползвате и от Morpheus8 – противостарееща терапия за частично третиране на кожата, насочено към по-дълбоките ѝ слоеве. Фракционираната радиочестотна енергия е научно доказан метод за намаляване на бръчките и възстановяване на колагена.
Към нея можете да прибавите и Dermalinfusion – процедура за подмладяване на кожата с одобрена от FDA технология.
Сред новите услуги в клиниката са също трансплантация на коса и пластична хирургия.
Всяка жена заслужава да се погрижи за себе си, особено ако е положила достатъчно усилия, работила е и се е раздала на семейството. Всяка жена трябва да може да иде при куп специалисти на прелестно, спокойно място и те да ѝ покажат колко по-красива може да бъде. Да бъде консултирана професионално, при най-високи естетични, хигиенни и здравни изисквания и с индивидуално отношение към самата нея и нуждите ѝ. Особено ако това означава да си полежи час-два-три под някоя вълшебна лампа и да си подремва.
Когато преминава от преподаване на уроци по красота, към отрицание на грима, южнокорейската YouTube звезда Лина Бае e очаквала отрицателни коментари. Не е очаквала обаче да получи смъртни заплахи.
21-годишната Лина дълго е обмисляла решението си, притеснявайки се, че ще бъде лицемерно някой, който досега е давал съвети за красотата, да качи видео, което популяризира идеята да се освободиш от употребата на всички мазила, червила, моливи и изкуствени мигли.
"Мисля, че много корейски жени носят външен корсет", каза тя пред BBC, визирайки огромния страх, който жените изпитват при мисълта, че са грозни в очите на другите и не се вписват в общоприетия стандарт за красота.
Близо 6 милиона души са гледали видеото, в което тя се отървава от изкуствените си мигли и ярко червено червило. Хиляди я подкрепят. Други обаче отправят лични атаки, обиди и заплахи. "Имаше дори хора, които казаха, че ще ме намерят и убият", казва тя и добавя, че дълго се е страхувала да излезе от вкъщи.
Сега Лина е част от растящото движение на млади жени, които предизвикват съществуващите идеи за красота. Много от тях се освобождават от дългата си коса и тоновете грим, след което публикуват резултатите в социалните мрежи. Това е техният бунт срещу ограниченията, които смятат, че обществото им налага.
От ранна възраст момичетата в Южна Корея са бомбардирани с реклами, които им казват, че трябва да са слаби, с безупречна порцеланова кожа и перфектно овално лице.
Козметичната индустрия в страната генерира около 13 милиарда долара годишно от продажби, като в Южна Корея също така има най-много на брой хора, които се подлагат на пластични операции.
Успехът тук често може да бъде синоним на външен вид. Миналогодишно проучване установи, че 88% от търсещите работа мислят, че трябва изглеждат много самоуверени, когато става дума за намиране на работа, а половината от анкетираните смятат, че трябва да помислят за пластична хирургия, ако искат да си намерят работа.
BBC разказва за и за 23-годишната Ким Чу-Хуи, която, подобно на хиляди други завършили студенти, плаща за перфектна професионална снимка, която да включи към кандидатурата си за работа. "Хората, които ме наемат, не знаят коя съм аз", каза тя. "Те трябва да ме преценят въз основа на начина, по който изглеждам на снимката, така че искам да им покажа най-добрата версия на себе си, за да им направя добро впечатление".
Дори и най-малката промяна във външния вид предизвиква бурни реакции в Южна Корея. Телевизионната водеща Хюн-жу Йим прави смело решение,ставайки първата жена в ефира, която решава да носи очила, след години мъчение с контактни лещи и фалшиви мигли.
Въпреки че се притеснявала как зрителите ще реагират, тя получила хиляди поздравителни имейли.
"Мисля, че тези очила ми помогнаха да направя много промени, буквално ми дадоха крила - вече не нося неудобни дрехи, а ризи и панталони, в които се чувствам добре, станах по-свободна“, споделя тя.
Не всички южнокорейки обаче се чувстват комфортно от посланията на новото женско движение, проповядващо естествената красота и свободата да не изглеждат по зададения от обществото калъп. Някои са притеснени от обвиненията, че щом продължават да носят грим, значи не са никакви феминистки и не се интересуват от женските права. Те се опасяват, че възгледите на движението могат да станат също толкова консервативни, колкото и наложените стереотипи за женска красота.
И все пак, движението, наречено "избягай от корсета", успя да завладее заглавията и да насочи вниманието към жените, които продължават да се сблъскват с дискриминация у дома, на работното място и по улиците. Разликата в заплатите на жените и мъжете остава най-високата сред тези в останалите развити страни.
Така смелите момичета, които променят външния си вид, имат още по-сериозни предизвикателства, ако искат да постигнат напредък по тези и други въпроси, свързани с равнопоставеността на половете в цялата страна.
На 11 май, от 18:00 до 19:00 часа, ще имаме възможност да се срещнем със световноизвестния британски лекар д-р Рос Фишър. Той е консултант по детска хирургия в Детската болница в Шефилд, който работи в областта на детската онкологична хирургия и справянето с емоционални травми.
От разговорите си с децата и техните родители д-р Фишър научава, че истинският хирург трябва да бъде добър комуникатор, който обръща специално внимание на нуждите на хората и помага на пациентите си да бъдат информирани. Той изгражда специфични методи на преподаване, с които мотивира младите лекари и печели признание по света.
Сега д-р Рос Фишър гостува на Софийския фестивал на науката за завладяващ разговор, в който ще сподели своето виждане за медицината и ролята на вдъхновението в неговата работа и в живота. За да се присъедините към събитието, е необходима само онлайн резервация, а домакините ще осигурят превод на български език.
