ХИВ отдавна не е диагноза тип смъртна присъда. Медицината е напреднала толкова много, че вече няма нито един мит около хората с ХИВ, който да не може да бъде лесно оборен с редица положителни резултати. Какви точно - разказва Елена Биринджиева от Центъра за сексуално здраве CheckPoint София.
2022 г. В света върлува една пандемия, която ни уплаши много – Covid-19. Малцина обаче знаят, че вече 40 години в света е обявена пандемия – ХИВ. За ХИВ в България битуват различни митове. Едва 16% от българите са се изследвали за ХИВ, като в голямата си част това са жени в детеродна възраст и се предполага, че са го направили по необходимост.
Делът на осъзнато изследвалите се е изключително малък, както показва проучване на обществените нагласи по отношение на ХИВ/СПИН на изследователски център „Тренд“ по поръчка на Центъра за сексуално здраве CheckPoint. В същото време ранното диагностициране дава възможност за започване на навременна терапия, която позволява носителите на вируса да живеят дълго, да не заразяват партньорите си и да имат здрави деца. С тази възможност са наясно само 16% от българите показва още изследването.
Една от причините за страха е непознаването на съвременните терапии. Около половината от диагностицираните мислят, че носителите на вируса живеят малко. Другата е стигмата в обществото, което отказва да ги приеме. Според проучването на „Тренд“ едва 15% от българите са готови да имат приятел с ХИВ. Само една трета са съгласни да работят с ХИВ-позитивен (32%) или да общуват с носител на вируса (36%). Да създадат семейство с партньор с ХИВ са склонни 2%, да живеят с инфектиран – 7%. Все още всеки пети българин смята, че може да се зарази при ползване на общи тоалетни помещения, а всеки четвърти - че това може да се случи при разговор със заразен или при ползване на неизмити прибори.
Много хора, включително лекари и здравни работници, не знаят разликата между ХИВ и СПИН. ХИВ е вирусът, който ако не се контролира със съвременната антиретровирусна терапия (АРТ), може да се развие до СПИН (Синдром на придобитата имунна недостатъчност).
Ако човек приема лекарствата си редовно, може да доживее дълбока старост, без да развие СПИН. Онези, които загиват от ХИВ-свързани състояния, не умират от СПИН. Те умират от заболяване, което е свързано с неконтролируемата ХИВ инфекция, която е нанесла сериозни поражения на имунитета и тялото.
Затова не е коректно да се казва, че някой е със „СПИН“, както и не е напълно коректно да се каже, че е загинал от СПИН. СПИН е синдром. Пациентите умират от сърдечна, белодробна или друга недостатъчност или от заболяване, предизвикано от СПИН-свързано състояние.
Специалистите, които работят в темата за сексуалното здраве и ХИВ, предпочитат да използват термина „инфектиране“, вместо „заразяване“.
Инфектирането с ХИВ настъпва в няколко случаи:
Рискът от инфектиране чрез необезопасен орален секс или от кръвопреливане в България се счита за минимален, дори нулев. Рискът от инфектиране с ХИВ от медицински работници при убождане с игла е 0,03%, а ако се спазват обичайните мерки за защита при хирургични интервенции (ползване на очила, маски, ръкавици) от лекарите – рискът е нулев. ХИВ не се предава от ползване на общи тоалетни, прибори, битови контакти и съвместно съжителство.
Науката напредна толкова, че вече съществуват „хапчета“ против ХИВ. Медикаментите се ползват преди или след рисков сексуален контакт.
PrEP e медикамент, който се ползва преди рисков сексуален контакт по определена схема. PEP e постекспозиционна схема и се приема 30 дни, като трябва да стартира до 72 часа след потенциален рисков контакт. PEP по същество представлява терапия, която приемат живеещите с ХИВ.
Терапията за предпазване от инфектиране преди или след рисков контакт е достъпна в България. В CheckPoint София може да се получи консултация с лекар и рецепта.
Благодарение на съвременната антиретровирусна терапия (която в България се предоставя безплатно от държавата) вирусът спира действието си в тялото и по този начин се стопира процесът по „разрушаване“ на имунитета. Когато няма какво да саботира имунитета, не се отчита и влошаване в общото състояние на човека.
Медикаментите „изчистват“ вируса от кръвта и спермата, благодарение на което живеещите с ХИВ не предават вируса на партньорите си и могат да имат здрави, неинфектирани деца. Състоянието, в което в кръвта и телесните течности не се откриват вирусни частици, се нарича „неоткриваем вирусен товар“. Той се постига, ако всеки ден живеещият с ХИВ приема своята терапия. Ако спре, вирусът става „откриваем“ и може да бъде предаден. Пациентите с ХИВ с неоткриваем вирусен товар не могат да предадат ХИВ и при медицински, стоматологични, козметични и други интервенции.
В България основният път за предаване на инфекцията е сексуалният. В Украйна и Русия, които са с най-много случаи на ХИВ в Европа, например, основният път за предаване е чрез инжекционната употреба на наркотици. Проституиращите мъже и жени също са в рисковата група, но не съвсем – те често се изследват и се грижат за сексуалното си здраве.
Не е напълно вярно, че ХИВ се предава основно между групата на мъжете, които правят секс с мъже. Сред тях се установяват много случаи, но това се дължи на факта, че групата на гей и бисексуалните мъже се изследват редовно. У нас има близо 2000 инфектирани с ХИВ, но реалният им брой е поне 3 пъти повече. Случаите в страната намаляват, защото много хора от рисковите общности приемат PrEP, а тези, които са с ХИВ и приемат терапия, не предават вируса. Уви, това е измамно – има много „скрити“ инфектирани, които не знаят и не се изследват.
Държавата се проваля в превенцията на ХИВ. У нас за ХИВ безплатно и анонимно може да се изследва всеки човек в 13 РЗИ (бившите ХЕИ), стига да не му поискат лична карта на входа и да не го питат къде отива в административната сграда, или пък да не е затворен кабинетът заради липса на персонал или Covid-19.
Една частна лаборатория предоставя анонимно и безплатно изследване за ХИВ и хепатит в национален обхват, но липсват услуги за подкрепа и придружаване след положителния резултат. Eдинственото място за анонимно и безплатно изследване за ХИВ, където пътят се преминава от тестването до стартирането на терапия и постигането на неоткриваем вирусен товар, е Центърът за сексуално здраве CheckPoint София. Държавата е финансирала безплатно тестване в 7 града, но липсва сериозна публична информация за достъпността и качеството на тези услуги.
В зависимост от сексуалните практики се препоръчва веднъж на половин година да се правят изследвания за ХИВ, хепатит В, хепатит С, сифилис, както и гонорея, хламидия и микоплазма. Последните три – хламидия, гонорея и микоплазма/уреаплазма, е силно препоръчително да се правят с PCR диагностика (с гърлен, ректален секрет, влагалищен секрет или урина), а не с кръвни тестове. Мъжете е добре веднъж годишно да си правят профилактичен преглед при уролог, а жените – при гинеколог и специалист по образна диагностика на гърда.
Ако се нуждаете от консултация относно сексуалното и репродуктивното здраве, можете да получите такава в CheckPoint София. Вижте повече на www.checkpointsofia.info
Много по-лесно ще ни е да не ви пишем този текст. Защото той няма да е ведър, смешен и “в нашия стил”, както обичат да казват някои наши читатели. Да, обаче животът пращи от неща, които не са лесни, от избори, пред които никога не сме си и представяли, че ще се изправим, и от решения, които толкова не искаме да вземаме, че е къде-къде по-добре да се завием през глава и да забравим за големия, лош свят навън.
Е, да, ама ставаме, бутаме, действаме, защото в противен случай сме едни мушката или в най-добрия случай щраусоподобни хора, които само се чудят къде да си заврат главите. В случая с “Розовата къща”, вярвайте, много хора търсят къде да си заврат главите само и само да не гледат в тази посока.
По дефиниция “Розовата къща” е нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол, които не са взели решение за лечение. На практика “Розовата къща” е място, в което хората, обитаващи маргиналните полета на този иначе много важен и ценен живот, намират подкрепа, топла храна два пъти на ден, баня, за да се освежат, и възможност да се прeоблекат с чисти дрехи, за да се опитат да си хванат пътя обратно към центъра на този същия живот.
Вече може би разбирате защо на никого не му се гледа в тази посока. Това са хора, влезли в спирала, от която излизането е трудно. По-голямата част от тях нямат лични документи - дали защото са изгубени и не могат да си платят глобата в районното, или са изтекли и нямат пари да си ги подновят, или просто нямат адрес и реален покрив над главата, на който да се регистрират.
Това са хора, които не фигурират по никакъв начин в социалната и здравната система. Тези хора трудно започват работа – освен някъде на черно. За тях държавата не полага грижи, не ги търси (освен ако не са направили някоя беля), не им иска нищо – защото без лична карта не можеш да отидеш никъде. Всъщност не, грешка, има къде да отидеш – в затвора, там вземат и без лични документи.
“Розовата къща” има нужда от перманентна подкрепа за покриване на всякакви нужди - от наем през заплати на хората, работещи там, до осигуряване на различни медицински, битови материали и храна. Както може би ще се досетите, няма голяма компания, която щедро да застане зад каузата на “Розовата къща” и смело да подкрепи едни наркозависими хора, повечето от които и ХИВ-позитивни.
Това все пак не са розовобузи бебета, които ако не друго, поне са сладки. Това са хора, които постоянно се опитват да влязат в релси, въртят се в кръг, почват отначало, стигат пак до изходна позиция и така, докато не открият верния път. И когато това се случи, то е благодарение на центрове като “Розовата къща” и хората, работещи там, които не са погледнали в другата посока.
Фондация “Майко Мила” застава зад каузата на “Розовата къща” и открива специална набирателна сметка за дарения само и единствено в полза на дейността на центъра, от която няма да бъдат удържани никакви проценти.
Ето я и нея:
IBAN: BG54FINV91501217550235
Титуляр: фондация “Майко Мила”
Прави чудеса от храброст е краткият отговор. По-дългият се съдържа в бързия им месечен отчет за септември:
В допълнение към това трябва да се каже, че считано от 1 юли 2020 г. “Розовата къща” остана единственото безплатно място в България, помагащо на хора със зависимости да оцелеят. От лятото на 2020 г. Министерство на здравеопазването вече не осигурява средства за продължаване на програмите на останалите центрове в страната, затова е още по-важно да запазим “Розовата къща”.
И ако това не ви засяга – чудесно. Но ако все пак искаме да живеем в общност, в която някой мисли за нас, май е добре и ние да мислим за другия. Никога не се знае кой къде ще се озове.
На снимката най-горе: екип "Розовата къща"
На 1 декември светът отбелязва Деня за борба и информиране за ХИВ/СПИН и въпреки че от години се предприемат мерки за превенция и контрол, броят на новозаболелите всяка година продължава да е огромен.
По данни на Програмата на ООН за борба с ХИВ/СПИН, 37.9 милиона души по света живеят с вируса към края на 2018-та година, а 1.7 милиона е броят на новите случаи (отново към края на 2018-та година). 24.5 милиона души пък имат достъп до антиретровирусна терапия в световен мащаб.
Статистиката е стряскаща, но ефектът от нея има кратко действие и вероятно ще ви държи до края на този текст. Затова бързаме да хванем вниманието ви и да си повторим отново няколко от най-важните факти, свързани с човешкия имунодефицитен вирус.
Налага се да го направим не само заради повода днес, но и защото твърде много хора все още робуват на стереотипи и митове по отношение на вируса, разпространението му и начина на заразяване. В социологическо изследване, проведено от изследователски център Тренд, 35% от анкетираните смятат, че човек може да се зарази с ХИВ чрез целувка.
Висок е делът и на отговорилите, че човек може да се зарази с ХИВ от неизмити прибори в кафене или ресторант.
24% отговарят положително, че човек може да се зарази при разговор с ХИВ-позитивен чрез кихане или кашляне, а 21% са на мнение, че човек може да се зарази чрез ползване на обща тоалетна.
И така - какво трябва да знаем за ХИВ/СПИН?
Всеки българин може и трябва да се изследва редовно за ХИВ. В София това можете да направите в CheckPoint, където има и безплатни тестове за хепатит В и С.
Центърът CheckPoint се намира на ул. Цар Самуил 111, работното му време е от понеделник до петък от 12 до 19 часа, а в събота - от 12 до 18 часа. За тестовете се използва капка кръв от пръста, а резултатите са готови за 15 минути.
Из страната безплатни и анонимни прегледи се извършват в 13 регионални здравни инспекции (бившите ХЕИ).
Според Националната пациентска организация у нас все още има случаи, в които на пациенти с ХИВ и допълнителни заболявания, като диабет, онкологични заболявания, кардиологични проблеми, се отказва директно или мълчаливо нужното лечение или хирургична интервенция. Тези пациенти са насочвани към отделенията за контрол на ХИВ, без това да е необходимо.
“Ставали сме свидетели как пациент с ХИВ е насочен за гипсиране на счупен крак към Инфекциозна болница в София, без значение, че това не е от компетенциите на вирусолозите”, твърдят от организацията.
По този начин млади, работоспособни българи умират не вследствие на ХИВ/ СПИН, а на друг здравословен проблем, чието лечение, дори в условия на спешност, бива отказвано, твърдят още те и казват, че зад този отказ прозира обоснования страх на медицинския персонал от заразяване, който пък се дължи именно на липсата на информация.
“Като организация, която защитава правата на пациентите, ние вярваме, че за европейска страна с добри медицински специалисти, персистирането на такъв проблем в 21 век и липсата на информация сред лекарите, медицинските сестри, студентите – бъдещи лекари и здравните специалисти изобщо, е повече от тревожно”, допълват от пациентската организация и допълват, че единственото, което е необходимо да се прави, когато се лекува пациент с ХИВ, е да се спазват правилата за безопасност на работа, които са валидни за всички пациенти, независимо от техния ХИВ статус.
Днес, по повод Световния ден за информиране за СПИН, екипът на центъра за сексуално здраве CheckPoint София откри и изложба под надслов „Предай нататък как не се предава ХИВ“.
В изложбата са показани различни снимки, които представят кадри от всекидневието, при които хората НЕ могат да се инфектират с ХИВ. Повод за нея е именно националното допитване, според което в обществото съществуват много и различни митове за предаването на инфекцията. Изложбата може да бъде видяна до 7 декември в МОЛ София, а след това ще бъде показана в различни градове в страната.
И за финал - напомняме и разказа на една жена, която разбира, че носи вируса на ХИВ и хепатит С буквално 2 седмици преди да роди - „Тестът ви за ХИВ е позитивен“. Кошмарната история на една майка.
И, разбира се, насърчаваме ви да отидете и да се тествате безплатно и анонимно за ХИВ/СПИН. Отнема точно 15 минути и капка кръв.
Днес е 1 декември - Световният ден за борба с ХИВ/СПИН. На този ден в Майко Мила е Цветелина*, майка и съпруга, която 2 седмици преди да роди научава по телефона страшната новина, че е ХИВ позитивна и носи и вируса на хепатит С. Убедена е, че се е заразила от бившата си връзка. Това е разказ за нейната страховита 8-годишна борба. История за драмата, през която е преминала, научавайки за инфекциите, и за борбата ѝ с администрацията, здравната система и нейните представители.
****************************
Всичко започна един вторник. Помня датата като вчера. 4-ти ноември. Събудих се с мрачно чувство. Бях сънувала два плъха, които се гонят в кръг. Преди доста години четях съновници, после се отрекох от това - първо, защото ме натоварваше да стигам до условни ”заклеймявания” и второ, защото попаднах на сериозни твърдения, че са бесовщина...
Но...този сън ме провокира като студен дъжд. Отидох до лаптопа си, влязох в онлайн съновник и потърсих ”плъх”.
Това пишеше в тълкуванието. Нещо ме проряза. С мрачното предчувствие, че този сън не е случаен. Винаги разбирах кога един сън e предупреждение.
Денят продължи лежерно. Помня, че правих разни домашни скучновати неща. Към 14 часа мобилният ми извъня. Леко се ядосах. Кой пък се сега точно се е сетил за мен, бях вече полегнала на диванчето с идеята блаженно да почивам. Бях в 9-ти месец от бременността си. Точно 17 дни преди да родя чаканото с толкова трепет дете!
После всичко стана бързо, необратимо и жестоко.
”Моля те да приемеш новината спокойно, защото не сме сигурни дали изследванията са коректни”.
Така започна докторката по телефона ми. Жената, която следеше бременността ми. Прекрасна, спокойна бременност, без каквито и да било усложнения.
Аз съм сигурна, че такъв случай като моя няма. Разбрах за инфекциите една седмица преди да родя. Това е случай, който може да се отбележи с четири удивителни. По принцип, в началото на бременността и в най-затънтените ДКЦ-та ти правят изследвания за ХИВ, хепатити... Да, ама не.
Следяха бременността ми в една доста известна частна клиника. Преди да реша да забременея, си бях направила всички видове изследвания, само не за ХИВ и хепатит С.
До четвъртия месец лекарката, която ме проследяваше, ми мереше кръвното, назначаваше ми кръвни картини… Попитах дали не трябва да ми се направят някакви други изследвания, например за полово предавани болести, токсоплазмоза, ХИВ... Нейният отговор беше “не” и че има време. Тя по-скоро ме убеждаваше за амниоцентеза, което бе абсолютно безпредметно при мен.
Може би, ако знаех в началото на бременността за инфекциите, веднага щях да започна лечение за ХИВ и рисковете от заразяване на бебето щяха да бъдат по-малки.
В този момент дъхът и мисълта ми спряха. Да, спряха...Всичко се сгромоляса, като след цунами. Минути по-късно затворих, едва дочула къде трябва да ходя на повторни изследвания. Исках да не се бях раждала...за първи път изпитах точно това чувство - да не се бях раждала...всички минути, всички часове, всички дни оттук насетне щяха да са гилотина. Безнаказана и необратима.
Сълзите ми се стичаха без да плача. Представих си още 5 години живот, дете сираче и ... съпруга ми. Ами той? Как ще му кажа? Какво му е на него? Заразен от мен?
Кошмари. Истински. Безкрайни. Чакаше ме война.
Минути по-късно му звъннах, трепереща и плачеща, да се прибере вкъщи, защото имам лоша новина. Първо той помисли, че нещо става с бебето. Долетя на секундата. Като чу новината, каза ”Абсурд”! Ако ни имаше нещо, щяхме да сме го усетили досега..."
Но не, аз знаех, чувствах че има нещо. Върнах лентата назад. Спомних си стария си "любим". Разказите му. Африка. Връзка с черна жена. Необезопасен секс. Дългите му боледувания, почти през месец. Тъпченето с антибиотици...как често го майтапех, че сам си ги пие - с повод и без повод... после се сетих как преди година ми беше звъннал само да ме пита как съм и в същото време ми каза, че лежи болен от менингит в Инфекциозна болница.
Всичко в един момент ми се изясни. Нямах съмнение. Нямах надежда да е лъжлив тест. Нямах. Бях няма. Бях онемяла от себе си.
После започнаха сълзите. Вървях по улиците без да знам сънувам или е реалност. Всъщност, реалността ме приземи още на другия ден. Национална потвърдителна лаборатория.
Първи бърз тест за съпруга ми. Минутите, докато го чакахме, ми се сториха кошмарни.
Изведнъж видях втората чертичка. Точно както при бременност. Шокът беше пълен. Аз съм предател. Аз съм заразила съпруга си. Най-обичаният от мен човек. Ангелът, на който се врекох във вярност.
Той го прие тихо, тъжно и сурово. Каза само едно нещо, което ме отвърна от самата мен. Думи, които няма да забравя никога.
Това беше единственият път, когато заплака със сълзи.
После чете информация в интернет и каза, че нещата ще са наред. Че има терапия. Че не е задължително да се разболеем, че може и да не умрем скоро. После дойде Инфекциозна болница. Сърдита и тросната лекарка, която ме накара почти 2 часа да чакам за преглед.
Почти ми крещеше как съм допуснала това... колко е безразсъдно. И нито грам човещина или загриженост към бебето. Спомена за сироп, който се дава след раждането. Упътиха ни към Майчин дом. Само това. Нито дума за сектора, в който трябва да ида.
Нямаше как да се сетя сама, че трябва да търся ”майчин риск”, а не ”патология”.След часове висене пред случаен кабинет, най-накрая ни прие докторка, която се усъмни в резултатите. Трябваше и официален протокол. Моят все още не беше излязъл. Чаках го за следващия ден.
Отказаха ми секцио, каквото беше задължително за моя случай. Казаха ми: "Идваш и раждаш естествено". Това беше първият голям шамар, който заслужено си получих. Така си мислех. После седях, гледах адреси, звънях...и случайно или не, един добър специалист-лаборант от Национална потвърдителна лаборатория ми препоръча известна столична специалистка от частна болница.
Беше сряда. Отново помня деня. Дойдох пред пред клиниката с такси, почти като на спринт, обясних на регистратурата, че съм спешен и сложен случай. И като по чудо докторката ме прие. Беше нейният ден за прегледи. Изслуша ме внимателно. Каза, че съм недопустим за медицинската практика случай - да бъда открита толкова късно. Съгласи се на секцио.
Разбира се, срещу много добра сума, която трябваше да гарантира самостоятелна изолирана стая, неща за еднократна употреба и въобще - специален режим. Инкогнито. Запомних думите ѝ.
Детето се роди живо и здраво. Всъщност, за последното още не знаехме. Трябваше да пие 4 седмици антиретровирусен сироп. После следваха тестове. Така до 6-ти месец, когато тестът щеше да е окончателен.
Следващите месеци бяха време на агония, сълзи и тишина. Болезнена тишина, в която хиляди въпроси нахлуваха всяка минута...защо, защо, как? Четях в несвяст и за двете инфекции. За ХИВ знаех, че има лечение - ДОЖИВОТ, всеки ден, шепа хапове...но пък не се умира. Четях и не вярвах. Усещах само, че всяка минута ми е подарена.
После започнаха дни наред четене за хепатит С. Жестока и трудно поносима интерферонова терапия. Почти като химиотерапия. Ужасяващи старнични ефекти... Кошмари. Това ме чака. Но не мислех за тях. Мислех само за детето. Гледах го всики ден - дали диша, как се храни, как спи... Първият тест беше 0,72. Трябваше да е под 0,50. Увериха ни, че резултатът на втория ще е добър. Че има надежда...всъщност, надежда винаги има. Само че, как точно да я чакаш?
После тръгнах по тестове за хепатит. Александровска болница. Тягостно място. Тълпи от хора, чакане, чакане, чакане...попаднах на блестящ професор, който видя в мен ”интересен медицински случай”.
Хората с такива две инфекции са обикновено наркомани. Аз не бях виждала никога в живота си наркотик. Много малко ми вярваха за това. Повечето ме гледаха с презрение и съжаление. Но имаше и добри изключения. И да, това беше урокът който научих тогава, а и години по-късно. Има, слава Богу, добри изключения.
Получих интерфероновата терапия, година на ужасни приключения - от тежка депресия, косопад, безсилие да станеш ден след седмичната доза, афти, температура... всеки ден по нещо от палитрата. Така до третия месец.
Първи резултат - вирусът беше изчезнал. Радост! Победа! Животът ми имаше смисъл.
След още 9 месеца ме чакаха добра и лоша новина. Хубавата - че детето беше ХИВ негативно. Лошата- че вирусът на хепатит С беше в релапс, тоест беше се върнал. Да, на 12-ти месец от лечението отново беше дошъл да ме прикове в оковите си. И не само това.
Интереферонът ми довлече алергия, не можех да дишам през носа си, загубих част от слуха си. До степен, че в един ден се събудих и чувах само боботене, но не разбирах почти нищо. Този път кошмарът не беше само страх. Този път беше истински.
Последваха нови специалисти, болници, изследвания...апартчета за уши, дни на самота, депресия, мъка... Попаднах на форум за хора с подобен на моя проблем. Едно момиче от интеренет, една малка фея, ми сподели за специалист, който прави операци, имаше шанс.
Имаше шанс слухът ми да се върне. И ето, почна се отново...тестове, надежда, подготовка за операция.
Минах през нов кръг на ада - първо професорът искаше да ме оперира, после болницата, под претекст, че нямат изолатор за инфекциозни случаи, ми отказа. Свързах се с приятел от Национална пациентска организация, който прие случая ми лично и успя да разтропа системата. Ето, отново съм щастливо изключение. Поредният слънчев лъч.
Операцията мина успешно. Вече чувах. А междувременно започнах и терапията си за ХИВ. Нищо страшно на фона на всичко, което дотогава бях пила. Просто някоколко хапчета на ден. Точно като добавки. Пиеш и забравяш. Хапчета, които убиват вируса в кръвта. И знаеш, че ХИВ е "приспан". С такава мисъл живея и до днес.
Оттогава до днес са минали 8 години. През последната успях да мина и най-новата терапия за хепатит С - само 3 месеца по хапче на ден. Нова, скъпа терапия. Почти 100 000 лв. Бях сред щастливците, които я получиха. Привилегирована съм, защото минах в списъка на спешните нуждаещи се - заради двете си инфекции.
Много пъти през годините си задавах въпроса защо ми се случиха и двете неща? Защо и двете инфекции на мен?
Идва време, когато сами намираме отговор на въпросите си. И слава Богу за това. Защото, когато се примириш, си по-отговорен и към себе си. И с други сетива за света.
8 години, след като родих, осъзнавам че съм преминала през всичките си изпитания, за да получа прозрения, за които сигурно иначе нямаше да се замисля. Научих че малките добри изключения могат да осмислят и най-тежките ни мигове. Че всяко нещо се изстрадва, за да осъзнаеш цената му. Че нищо не може да се случи без търпение...
Днес моите две инфекции ги няма. Едната, надявам се, завинаги. Другата, образно казано е “приспана”.
Не се имам за болна. Аз съм по-здрава от половината си познати. Не съм имала дори тривиална настинка последните години. И знаете ли кое е чудото? Не са само хапчетата.
Надеждата. Вярата. И любовта. Те са най-добрата терапия.
---------------------------------------
*Името е променено с цел запазване на анонимност.
