fbpx

60 години. Горе-долу от толкова противозачатъчните хапчета са в живота на милиони жени по целия свят (ако трябва да сме точни 150 милиона, казват neurosciencenews.com). През годините се е появявала най-различна информация за ползите и вредите от синтетичните хормони, съдържащи са в хапчетата. Тя обаче се оказва крайно недостатъчно и до ден днешен се знае малко за това какво точно се случва в телата на жените, започнали хапчета през пубертата в сравнение с тези, почнали ги в по-зряла възраст, и с други жени, които пък никога не са пили контрацептиви. 

По тази причина няколко жени учени от Университета в Отава обединяват усилия, за да проверят как влияят противозачатъчните на стресовата реактивност - с други думи на начина, по който реагираме на стрес, има ли промени в структурата и функционалността на мозъците на жените, които ги ползват, и, въобще, като как им влияят хапчетата извън познатите причини, поради които ги вземат.

Една от професорките, инициирали изследването, Нафиса Исмаил подчертава, че има разлика в мозъчната структура и функция при хора, които не са ползвали противозачатъчни, и при такива, които пият редовно. “Използването на противозачатъчни таблетки се свързва с повишена активация в префронталния кортекс по време на обработването на спомени, възникващи при показването на негативни стимули като изображения на пистолет, катастрофи и т.н.”, казва Исмаил. С други думи, в тази част от мозъка ни, която отговоря за планиране и вземане на решения, нещо се случва вследствие на употребата на противозачатъчни.

Забелязва се и различен отговор на стресовите ситуации в зависимост от това дали хапчетата са започнати през пубертета, или по-късно. “Мога да кажа, че употребата на орални контрацептиви е свързана със значителни структурни промени в области от мозъка, отговарящи за паметта и обработването на емоциите. Променя се и стресовата реактивност”, добавя Нафиса Исмаил.

Всичко това е изключително важно, защото предлага възможно обяснение на промяната в настроенията и депресивните състояния, от които много жени, вземащи противозачатъчни таблетки, се оплакват. Учените продължават да изследват, за да можем да направим информиран избор кое е най-добре за тялото ни. 

Днес пускаме този анонимен разказ (авторката пожела да не разкриваме името ѝ) по въпрос, който, убедени сме, е важен за много жени, а именно - как, по дяволите, да се спасим от менструалната болка? Чували сме всякакви легенди по темата, но те са без ефект, затова, молим - дайте акъл за нещо работещо!

***********************

Винаги е прекрасно да знаеш, че си здрава, плодовита жена, но това има и своите неприятни изживявания, по време на които си казваш “Какво правя в тоя живот?! Така ли ще бъде всеки месец??!!”.

В този смисъл, МОЛЯ ВИ, ПОМОГНЕТЕ! Дайте някакви идеи на клетата жена, която от години не може да се справи с този момент от месеца, в който все пак се радваш, че си здрава, но проклинаш съдбата си, че си се родила с матка.

Все още нямам деца, някой ден искам да имам две или повече. Обичам децата. Но има един момент от месеца, в който започвам да си мисля, че когато настане време да вляза в менопауза и яйчниците ми изфирясат, ще направя тридневен курбан за здраве.

Моят такъв момент е първият ден.

Мога да се подпиша с две ръце, че ако мъж изживее и половината от болката, която аз изживявам в този първи ден, ще иска да го застрелят, за да се отърве от мъките по-бързо.

Това е НЕВЪЗМОЖНО състояние, неговата майка! И това, което майки, баби, други приятелки, блогърки и инфлуенсърки казват, че “с годините започва да боли по-малко” или “ти чакай да видиш раждането какво е, менструалните болки ще ти се сторят песен”, ми се виждат вече абсолютни глупости.

Първо, с годините по никакъв начин не започва да боли по-малко. Даже напротив – боли ме повече. Това някакво наказание ли е? Какво е? КАКВО СЕ СЛУЧВА??

Точно си мисля, че вече няма накъде по-зле и следващият месец идва, а  с него идва още по-голяма и всеобхващаща болка.

Повечето жени ги боли за кратко корем, понякога - кръст.

Мен ме боли всичко от циците до коленете.

Ставите ме заболяват също - не знам при вас как е. Да не говорим, че това е съпроводено и от гадене, неприятен вкус в устата, мигрена, болки в очите, количества кръв като в “Сиянието” и (нещо, което повечето мъже не знаят, че се случва) невъобразимо разстройство, мамка му.

Не стига, че отделям кръв като за още един човек, ами и това!

Митовете и легендите за редовният полов живот, който уж регулирал хормоните и това облекчавало болката, също не са верни. Имам редовен полов живот, пък не спира да ме боли. Ако има Господ на тоя свят, това ще обясни всичко – просто съм наказана за моите извънбрачни занимания да се превивам в адски болки всеки месец от тоя клет женски живот.

Първата ми менструация беше на 12-13, сега съм на 28 години. ТОВА КОЛКО МЕСЕЦА БОЛКА СА? Дори не искам да ги смятам!

Изпробвала съм всички методи възможни – бабини, майчини, от интернета, от БеГе майките, от западни блогърки и от медицински лица. Единственото, което донякъде ми помага, е богат коктейл от поне два вида обезболяващи лекарства, но… О, КАКВА ИЗНЕНАДА – пия ги месец-два-три и СПИРАТ ДА МИ ДЕЙСТВАТ и трябва да търся нов такъв коктейл.

Пробвах с йога – освен неудобството да се сгъваш, докато кървиш обилно, друго не се случи. Пробвах с лежане – става по-зле. Пробвах със седене права, пак не става. Пробвах и с прием на противозачатъчни – ПАК БОЛИ.

ПРОБВАХ ВСИЧКО.

Ето, днес изживях поредната криза. Едни два безкрайни часа от живота ми, които ме състариха с поне две години, в които обикалям из апартамента си, вия като бита вълчица, приятелят ми повтаря “ДАВАЙ ДА ТЕ КАРАМ КЪМ СПЕШНОТО” и аз отговарям “ТАМ НЕ ПРИЕМАТ ЖЕНИ С МЕНЗИС, КАКВО ЩЕ МЕ ПРАВЯТ???”, дежуря в тоалетната през 5 (СЛОВОМ ПЕТ) минути и продължавам да вия като вълчица през цялото това време.

Пийнах коктейла от лекарства, сега вече съм по-добре, но търся друго решение!

Не съм Кийт Ричърдс, че да живея на хапчета цял живот - това само той го може.

Дайте ми акъл, драги жени, моля ви. Или ме гръмнете. Едно от двете.

От една клета жена с мензис.

Истината е, че хич не ни се иска да говорим за болести в Майко Мила!, но понякога се налага, особено когато ще говорим за една болест, която "жъне" ужасяващ брой жени, съсипва животите им, телата им, разума им и душата им.

Тя идва внезапно, без да се усетиш, сякаш всичко е било наред до вчера, а днес вече си болна. Твърде много жени и майки страдат от нея - лекарите твърдят, че има и наследствен елемент, но всички знаем, че най-вероятно стресът е отключващ фактор. Сигурно вече сте се сетили, че става въпрос за Хашимото - тази ужасна диагноза, която нито една жена не желае да чува.

Помислете си сега колко приятелки имате с Хашимото? Ние, в Майко Мила!, имаме доста. Може би дори вие самата имате и знаете прекрасно какво е да живееш с това заболяване, да се борите с килограмите (ако имате хипофункция), да сте вечно раздразнителна, депресирана и да не искате да правите секс.

Но това не е всичко. Освен че се чувствате зле, никой не може да ви разбере. Особено близките! И вероятно най-вече мъжът ви, който негодува, защото вие сте раздразнителна, депресирана, качвате килограми и не ви се прави секс. Това се превръща в порочен и отровен цикъл, от който, сякаш, няма излизане, защото дори лекарствата, които ви предписват, не помагат особено.

Има мъж, който разбира жените, живеещи с Хашимото

А сега си представете, че на този свят има един мъж, който не само е разбрал какво коства на жените, живеещи с Хашимото, но и дори е написал обширна публикация по въпроса. Представяме ви текста "Женен за Хашимото: Къде е жената, за която се ожених", който прочетохме в блога Thyroiddietcoach.com и силно ви призоваваме да го изпратите на всеки мъж в подобна ситуация, за когото се сетите.

Всеки мъж, обвързан с жена, болна от Хашимото, трябва да прочете този текст - това ще е само за добро. Жените, преминаващи през този кошмар, имат нужда от подкрепа, разбиране и търпение у партньора си, и този текст ще вдъхне на много мъже надежда и сила, че могат да се справят - дори и тогава, когато ситуацията изглежда непоправима.

Затова, моля, споделете този текст и направете нечий живот малко по-лек и поносим. 

********************************************

Ако сте мъж и четете това – поздравления. Това, че дори сте си спрели погледа върху подобна публикация, ви поставя в рядката категория на мъже, които се опитват да разберат през какво минават жените. Браво, давайте все така! Мога да кажа, че аз самият не бях част от тази категория допреди няколко години от връзката ми с моето момиче - Стейси. И ако трябва да сме честни, „средностатистическият мъж“ вероятно няма никакви проблеми с това, че жена му преживява някакви здравословни промени и трудности, стига да:

Не му се налага да прави нещо сериозно по този въпрос

и

Не му се налага той да мисли твърде много по този въпрос.

Ако сте като мен, сигурно оставяте жена си да се разправя със здравословните проблеми, просто защото тя е по-грижовната от двама ви. Повечето мъже се грижим за друга част от всекидневието – семейството, работа, приятели, финанси, спорт, коли... Ако вече сте се записали в отдел „помагам и подкрепям жена си“, браво на вас, продължавайте в същия дух.

Ожених се за Стейси преди около 27 години. След седем години тя се разболя и няколко години по-късно беше диагностицирана с болестта на Хашимото. Това промени живота ни, защото промени нейния живот. Изведнъж аз се оказах женен за Хашимото.

(Болестта на Хашимото, драги мъже, които още се ориентирате в ситуацията, е автоимунно заболяване, при което тялото атакува щитовидната си жлеза. Щитовидната жлеза контролира горе-долу почти всичко в тялото. От теглото до настроението, от съня до секса, както и още милиони неща.)

И така, предвид горното, ми се иска да ви дам някои съвети. Те ще ви спестят време, ще спасят здравия ви разум и сексуалния ви живот. Дори ако решите да спазите само някои от препоръките ми, е много вероятно животът ви и отношенията ви с жена ви да се подобрят значително, докато тя се бори с диагнозата Хашимото.

Съвет #1 – Разберете и осъзнайте, че дори тя да изглежда „нормално“, не е.

Това е НЕЩОТО, толкова валидно за болестта Хашимото. Когато започне да се развива в тялото на човек, отвън той продължава да изглежда съвсем нормално, досущ както преди. Нещата изглеждат наред, но изведнъж човекът започва да страда от неща като:

  • Умора
  • Разсеяност и размътен ум
  • Бледо (и) подпухнало лице
  • Безпокойство
  • Депресия
  • Запек
  • Усещане за студ
  • Болки в ставите
  • Изтъняваща коса
  • Забавен сърдечен ритъм

И това са само някои от симптомите, с които тя ще се сблъска. И то преди още да сме навлезли в чудния свят на качването на килограми.

Проблемът е, че в началото ние, като мъже, може да не забележим тези неща или да се надяваме те да отминат от самосебе си. Така, както се случва при повечето здрави хора. Но при хората с Хашимото, особено ако не се лекуват, състоянието става все по-сериозно. И се случват много не-забавни неща, които просто не отминават от самосебе си.

Съвет #2 – Спрете да се държите така, все едно всичко това е „само в главата ѝ“.

Иска ми се да не се налагаше да пиша това, но дори и аз паднах жертва на мисленето „аз съм добре, значи и ти трябва да си здрава“. Толкова сме заети в днешно време, че когато партньорът ни се разболее, това пречи на графика ни. И на всичко, което имаме да правим. Ако тя ви изглежда „наред“, изкушаващо е да кажеш: „Я се стегни и да продължаваме със забавните неща, които правехме!“ Обаче, за разлика от здравите хора, при които с малко почивка и време тялото се възстановява и лекува от всичко, тук не става дума за обикновено здравословно неразположение.

Болестта на Хашимото всъщност означава, че тялото ви се бори срещу себе си и атакува „върховната“ жлеза в организма ви – щитовидната жлеза. Основната задача на щитовидната жлеза е да контролира метаболизма, тоест - способността на тялото ни да смила храна и да я превръща в енергия. Хормоните, които щитовидната жлеза произвежда, са основен фактор за правилното развитие на всички клетки е човешкото тяло. Уау... нека спрем за момент и прочетем отново предното изречение, особено частта с „ВСИЧКИ КЛЕТКИ в човешкото тяло“.

Тези хормони, също така, регулират и метаболизма на протеините, мазнините, въглехидратите и витамините. Причината да можете да седите сега спокойно и да четете тази публикация се крие в това, че щитовидната ви жлеза работи в хармония с останалата част на тялото ви. Вярвайте ми, никой не иска такова нещо и никой от болните с Хашимото не иска някой да им дудне и да им натяква за това как се справят с положението си.

Аз си падам малко нещо компютърджия, затова се опитвам да гледам на този проблем като на поправка на компютър. Ако дънната платка е повредена, няма да има значение дали останалите части работят безпроблемно. Частите няма дълго да работят правилно, ако изобщо работят. В случая с Хашимото е лесно тази болест да бъде диагностицирана погрешно като друго медицинско състояние или заболяване – може да ви се наложи да правите безброй тестове на повредения си компютър и да изследвате всеки отделен симптом, докато най-накрая разберете пълната картина на диагнозата Хашимото.

За ваша информация, ето малко статистика отвъд океана. Заболявания на щитовидната жлеза засягат 20% от американските жени, което значи всяка пета жена в Америка! От тези 20%, болестта на Хашимото е най-честата причина за хипофункция на щитовидната жлеза. И засяга жените десет пъти по-често от мъжете.

Повярвайте, ако тя можеше просто да щракне с пръст и да се върне обратно към „нормалното“ си аз, щеше да го направи. Тя не иска да е парцал. Тя не иска да не се чувства добре. Тя не иска да се чуди какво да направи. И тя не иска да се изнервя на лекаря си, който очевидно не може да я излекува.

Затова, направете си услуга. Вместо да насочвате енергията от яда си към нея, вложете я в това да ѝ помогнете да се почувства разбрана, спокойна и обгрижена поне за малко. А после заедно измислите какво ще предприемете като следваща стъпка. Пак ви казвам, че това ще ви даде допълнителни бонус точки като част от решаването на проблема. А пък вие няма да сте поредния човек, който ѝ натяква колко е луда и увредена.

Съвет #3 – Не бъдете гадняр

Това си върви ръка за ръка с предния съвет. Извинете, че съм толкова директен, но понякога се държим малко пренебрежително с близките хора, които се борят със здравословен проблем.

„Изглеждаш наред.“

„Защо само лежиш?“

„Ако станеш да се раздвижиш, ще ти стане по-добре.“

Може да сме абсолютно сигурни, че сме прави и знаем какво се случва. И за това се отнасяме към хората по начин, който ние смятаме за правилен, а не по начина, по който наистина е правилен за тях. Към това добавете факта, че голяма част от добронамерените ни лекари следват остарял протокол. Не всичко се лекува с едно хапче – в повечето случаи не става така.

Болестта на Хашимото се проявява като изключително сложно заболяване, което направо ни разказва играта. Вярвайте ми, ако минавахте през това, ако се чувствахте ужасно, ако нямахте никакви сили, ако умът ви е размътен и ви боли тялото, щяхте да проявите много повече съпричастност и разбиране.

Ако ще помогне, представете си чувството да ви изритат в слабините. И си представете жестоката болка няколко минути след това. После си представете, че това чувство трае в продължение на дни или месеци...или години... Как ще се чувствате, ако някой сутрин ви се навре в лицето и ви каже:

„Какво ти става?“

„Всичко ти е наред.“

„Просто стани и се дръж нормално.“ 

Съвет  #4 – Бъдете част от екипа, това е полезно за всички (особено аз вас)

Да се надяваме, че вече се справяте с това. Но ако някога сте виждали семейство, в което майката е повалена от грип или упорита настинка, знаете какви сериозни последствия има това върху цялото семейство и дома. Храненето бързо се превръща в зърнена закуска, приготвена от таткото, полуфабрикатна супа или претоплена в микровълновата храна от топлата витрина на някой магазин. Или поръчване на храна по телефона в продължение на дни. За една нощ къщата се превръща в пълен хаос.

Графикът със спортни дейности и социализиране минава на заден план, ако бащата не успее да ги вгради някак във всекидневието си. В добрия случай, на помощ на семейството идват приятели или роднини. Въпреки това, обаче, дълбоко в семейството се усеща промяната. Все пак човекът, който управлява дома, е изваден от играта заради болест.

Ако вече сте взели нещата в свои ръце и ѝ помагате да си почива и да се храни добре – страхотен сте. Ако не, поемете руля вкъщи и бъдете източник на подкрепа и мир. От това само ще спечелите по всякакъв начин.

Последният път, когато бях болен от грип, бях зле в продължение на 3-4 дни. Не помня как жена ми извади екстра сили, за да ми помогне (заедно с домакинската работа, служебната ѝ работа, майка ѝ, която беше дошла на гости и училищното задание на децата да построят иглу, което беше направено от огромни маршмелоу бонбони, стопени един по един със сешоар).

Толкова съм благодарен и впечатлен от постоянната ѝ грижа към мен, без нито веднъж да се оплаче. Ето това се опитвам да помня в моментите, в които тя има нужда някой да ѝ подаде ръка или се чувства зле, или е депресирана. Нямате идея колко много ще ви е от полза на вас това да инвестирате в здравето на жена си. И все едно дали като се погрижите за неотложните ѝ нужди, или като потърсите информация какво би могло да ѝ помогне.

Това е като да инвестираш в сметка, която ти връща 150% лихва. Заслужава си всичко, което влагаш в нея, заради количеството благодарност и всякакви други позитиви, които ще ви се върнат от жена, която знае, че ще се погрижите и сте зад нея. Не казвам, че трябва да направите всичко това, за да получите секс. Обаче, хей, ако не се държите като пълен гъз и ѝ помагате, да знаете – нещата си се случват.

Съвет #5 – Бъдете Г-н Постоянство, без значение с коя от различните ѝ версии говорите

Ясно е, че това определено изисква усилия и мотивация, Когато една жена преживява болестта на Хашимото, заедно с всички емоционални и физически пикове и спадове, може партньорката ви изведнъж да стане:

  • Гневна
  • Изтощена
  • Раздразнителна
  • Благодарна
  • Тъжна
  • „Ти си виновен за всичко“
  • Изплашена
  • „Отказвам се“

Нека го кажа така... Жена ми е италианка, която е супер страстна, креативна и изключително земен човек. Имали сме страхотни моменти, не толкова страхотни моменти и тежки моменти за близо 30-те ни години брак, и няма човек, когото да обичам повече от нея. Едно от нещата, които са ми помогнали много през годините, е, че се научих да прегръщам таралеж. Или с други думи - да обичам жена, която е изнервена, бясна и безсилна.

Случвало ми се е да се насилвам да надскоча себе си, когато избирам да я обичам, дори когато тя не ми отвръща със същата любов. Друг път пък съм ѝ се ядосвал и нарочно съм ѝ отмъщавал – това не помогна на никого. Обикновено си спомням моментите, в които тя ми е помагала и това ме е връщало обратно в релси. Но, по дяволите, дори и да не се беше погрижила за мен никога, аз съм ѝ се врекъл и обещанието ми към нея се е доказало през дългите години на откачени симптоми.

И така стигаме до въпроса към вас: какъв е вашият ангажимент към този човек? Защото всичко може да стане много грозно, преди да започне да се подобрява. Лекарства, добавки, диети – всичко това не се случва за една нощ и, дори да сте на прав път, на нея и тялото ѝ ще им трябва време, за да се повлияят от положителните неща, които правите. Наистина трябва да решите кой ще бъдете в този момент, защото е много възможно да стане проблематично. И то най-вероятно за дълъг период от време, докато и двамата уцелите какво ѝ помага.

Не се опитвам да ви уплаша. Но ако сте със слабо сърце или по-скоро с виждането „докато някое неудобство не ни раздели“, това няма да завърши добре за нито един от двама ви. На нея ще ѝ се налага да фокусира енергията си върху отпочиването, следене на симптоми, промени в хранителните навици, проблеми с разума и вслушването в собственото ѝ тяло, за да открие точно какво ѝ помага да се чувства добре.

Искрено се надявам да сте до жена си по същия начин, по който ми се иска аз да съм подкрепата за моята жена. Да сложим настрана всякакви извинения (ако имате такива) и да вложите времето и усилията, които са необходими, за да се възстанови и да стъпи обратно на краката си. Пак ви казвам, това е инвестиция, от която ще имате полза и двамата.

Можем да го направим.

Вие можете да го направите.

Съвет #6 – Знайте, че е възможно тя да си върне здравето и живота.

Това е важно. Без надежда всеки опит би бил обезкуражителен. Толкова много доктори и изследвания, лекарства и диети. Четене на книги за лечение на щитовидната жлеза. Записване в тефтер на симптомите и нивата на хормоните. Излизането на разходка заедно и разговорите как се справяме. Обясняването на децата. Намирането на време за мен самият и моята собствена почивка и възстановяване.

Но за себе си мога да ви кажа, че всичко си е заслужавало усилията, които вложихме, за да може жена ми и здравето ѝ да са там, където искахме. Сега тя има много повече енергия и спокойствие. Знае каква храна ѝ действа добре и кои отношения с хората не са благотворни за живота ѝ.

Цялото това приключение не е само диета и хапчета. Сигурно си мислите: „Олеле, и още ли има?“. Да, има още много, но в крайна сметка това не е лошо нещо. Много е възможно част от предишния ѝ начин на мислене и живот да са част от проблема. Истината е, че нейното ново „нормално“ всекидневие може да е адски различно от това, което е било преди или до скоро. Различна храна, различно място и различен начин да бъдеш себе си. Това, което е помагало преди, може да не действа сега.

Чрез болестта на Хашимото тялото ѝ развява бялото знаме и чрез симптомите казва: „Нещо не е наред! Не мога да продължавам по същия начин повече!“ Това е възможност да приемете промяната и да се адаптирате.

Надявам се преживелиците, през които минахме с жена ми, да бъдат урок и съвет за най-бързия път обратно към здравия разум, излекуването, игрите, хармонията, спокойствието и дори спалнята.

Не сте сам.

Заедно сме в това.

Рок Робинс

cross