Да се върнеш на село, дори да не е твоето, а там да срещнеш хора, с които все едно си израснал. Една история за приятелството и идеята за общност.
Беше от онези мрачно самотни студени дни по COVID, когато не ни пускаха на разходки, ако нямаме куче. Парковете бяха затворени, планините – също, та спасението дебнеше само в близката горичка до квартала, където имаше и детска площадка, на която малкият ми син енергично искаше да се наиграе.
Самата тя беше оградена като в епизод на „От местопрестъплението: Разсадника“. Готови да прескочим огражденията – все пак жива душа не се виждаше освен катерици и врани – от нищото изскочи полицай и дадох знак на детето да не навлиза в така сериозно пазената територия.
Прибрахме се без изразходена енергия, но с много акумулирано желание за промяна и... естествено се забих в социалните мрежи. Там попаднах на приятелка, която си правеше сама „балконинг“ парти и ни уведомяваше какво става из самотната ѝ улица.
Стори ми се най-дивото преживяване за последните месеци.
Но у нас балкон няма. Обадих се на мъжа ми и изстрелях направо:
И ако друг път на подобни мои внезапни хрумвания не съм получавала положителен отговор, този път предложението се прие. Моментално.
Бяхме сред първите от приятелския ни кръг, които отпушиха вълната за търсене на селски имоти. Минахме през близките до София село Лозен, Банкя, Божурище. Цените не ни бяха по силите и се запътихме към по-далечните дестинации.
Така се озовахме в село Боерица до Ихтиман. Набелязахме си къща, която се продаваше, и съвсем скоро покупката беше направена, а ние се заехме с ремонтите на новия ни (стар) имот.
В началото ми беше странно. Винаги съм свързвала селото със среща с роднините, с доматите на баба (може да е клише, но пък е и класика), с дървената люлката, която дядо е опънал на черешата, с връщане към семейното минало.
Тук идвахме абсолютно нови, непознати.
Затова пък хората около нас се оказаха изключително отворени. Едни ни свързаха веднага с местните майстори, някои от които носеха с гордост и напълно подобаващо колоритните си прозвища. Така се запознахме с чичо Митко Водния дух, който отговаря за ВиК на селото, и поднови и нашето водоснабдяване. Има си лафове, които, знаете как е, придават своя чар към идилията на района.
От постоянните е и нашата приятелка Ками, заради която и ние се озовахме изобщо в Боерица. Още като търсихме място, ни беше важно да имаме приятели там.
Та Ками кара трактор и обработва земите в района, като вади най-вкусните картофи. Преди години зарязва живота в София и професията на журналист и се заема с отглеждане на зеленчуци. Но и не само. Облагородява района като сред многото ѝ проекти е и местна библиотека, от която всеки желаещ да може да си взима книга - да чете и връща.
Ако тръгнеш на разходка с нея из селото, няма да стигнеш далеч. Няма човек, който да не я спре, за да я попита едно или да я помоли за друго.
Сред съседите ни са бай Найден и жена му леля Роза. Бай Найден е над 80, но няма да му дадете тези години още с размяната на първите думи. Той е от онези представители на живота на село, заради които си заслужава да се върнеш да живееш там. Единственият човек на такава възраст, когото познавам, който чува, без да се налага да викам.
Напълно съхранил младия си дух и чувството си за хумор, той стана един от най-верните приятели на малкия ми син. Той може да изкара всекидневно в двора му поне час и да му разказва какво прави в училище и какво обича извън него.
Всеки гледа да направи нещо, за да облагороди средата. Така един от жителите отдели част от негова земя и направи футболно игрище. Не потърси средства по европроекти, а със собствени пари и със съдействието на други хора от селото огради терена и сложи метални врати.
Футболното игрище се превърна в сплотяващо пространство, събиращо хора (а оказа се и животни) от всякаква възраст. Към играчите за всеобща веселба се присъединяват често и домашните любимци, които тичат в захлас да гонят я топката, я някое прехвърчащо птиче.
След мача се отпочива в местната кръчма, където – ясно – започва бистренето на всекидневните теми, за да се стигне до тълкуването и на философски въпроси.
С възстановяването ѝ се залавя Катя Иванова. Детството ѝ е преминало именно в Боерица, така че Катето познава всички. Около пандемията – през 2020 г., отецът от Ихтиман ѝ предлага да влезе в църковното настоятелство и да се погрижи за празника на църквата – Свети Покров Боговоричен, който се отбелязва на 1 октомври.
До този момент в Боерица се прави курбан в параклиса на селото на Спасовден, когато е и местния събор.
Катето се залавя с организацията на втори курбан. В началото в църквата има точно 37 лв. и става ясно, че част от иконите са откраднати.
„Ако на хората им се обяснява точно какво е необходимо, те помагат“, разказва тя. И така се оказва, че се намира фирма, която сменя прозорците в църквата без пари – дарява ги.
Друг човек от селото съдейства да се облагороди обраслия с висока растителност двор на черквата и да се направи пътека в него.
Така идва моментът и за първия курбан. Как точно да го организира Катето се осведомява от неин познат от съседното село Живково, който продава свещи в тамошната църква. Така курбанът става факт, събират се хора.
„Сигурно не мина без забележки, но го направихме“ – разказва Катя. Всяка следваща година организацията, макар и сложна за човек без капка опит, се усъвършенства.
Това, което Катя забелязва, е, че всяка година хората стават все повече, а с това нарастват и даренията. Някои даряват месото за събитието, други дават пари. Вече има и професионален готвач, който готви на място в двора на църквата.
Дворът е изчистен от всички насипи и дървета, които са се трупали в годините, докато църквата не е била посещавана.
Пак, Катето, случайно или не, се запознава с хора, които реставрират църкви. Те правят оглед и изготвят проект за реставрация на стенописите, които са доста стари и са започнали да се рушат.
Докато се чака да се одобри проектът, местните майстори правят всяка година частичен ремонт на покрива и го поддържат, за да съхранят запазеното в храма.
Така идва ред и на новия навес в двора на църквата, пресметнато готов за Великден.
Събират се още средства, които се пазят за покрива. Всяко дарение и харчлък се записват в тефтер, достъпен за всеки в магазина на селото.
Още не сме свършили, скрол надолу
Наема се и охранителна фирма от София, която да се погрижи за постоянното видеонаблюдение в църквата. И то ще е под формата на дарение.
По Великден, както и в празничните и топлите дни, селото е пълно. Църквата – също. Въпреки че няма свещеник, който да служи, храмът е отворен и в него се палят свещи. Пуска се и църковна музика. Тази година имаше и професионално озвучаване.
Всъщност именно липсата на свещеник е сред проблемите на малките населени места. Отецът в Ихтиман е един и няма как да води служби във всички околни села.
С красиви орнаменти и стенописи в синьо – наследство от Самоковската школа. Построена е малка, със стъпало надолу, за да не бъде опожарявана по времето на османското робство. Постепенно хората я разширяват. До 1944 г. всяка седмица в нея е имало кръщенета и сватби, но по времето на соца почти никой не я е посещавал.
След 90-те години се назначава църковно настоятелство, но в него влизат само възрастни хора, чията функция била основно да отключват и да заключват храма.
В ново време постепенно хората започват да се връщат към селата, особено около COVID (както направихме и ние).
„Колкото повече грижа има за църквата, толкова повече хора влизат в нея“, казва Катето, но за да я има грижата, си трябва и сериозна организация.
Ето сега е ред да се направи чешмата, за която ще се отзове чичо Митко.
Следващата задача е да се възстанови и параклисът, намиращ се на върха на селото. С него ще се заеме друг човек от Самоков, който обработва земи в района.
„Много се радвам, че двата храма ще бъдат стопанисвани“ – казва Катето – „На това стават свидетели децата, които един ден – дано, покрай примера – да продължат да се грижат за селото.“
Ние, новозаселените, почувствахме Боерица като наше място, макар и да не сме си белили коленете тук като малки. Но тези нови запознанства ме връщат и към моето детство и към моето село, където съм яла до насита бабините домати.
Сега, доматите ги садим ние с мъжа ми. Но вкусът за щастие е същият.
Малките деца са в непрекъснато движение. Но не е за подценяване и фактът, че живеем във време, когато всеки е забил поглед в електронните устройства, затова нуждата от физическо натоварване е все по-осезаема.
Хубавото е, че има огромно разнообразие от спортове, подходящи за децата. Най-добре е спортът да е съобразен с интересите на детето и да е подходящ за възрастта му, но кой може да ви спре, ако го насочите към мятане на чук от най-ранна възраст.
Тук сме събрали някои идеи за спорт и движение спрямо възрастта на детето. И да, и бебетата могат да спортуват, представяте ли си?!
Освен в домашна обстановка, където да правят бебешка гимнастика, те могат да бъдат водени и на плуване. Това може да стане още след първите 40 дни, но най-добре е, ако детето е поне на 3–4 месеца.
Плуването развива мускулатурата, това всеки го знае. Но с помощта на опитни треньори бебетата могат да правят различни техники във водата, които подобряват и кръвообръщението им.
Още в този период може да им предложите и разходки в планината. Вие ще се разхождате в ролята си на шерпи, а те като малки махараджи ще бъдат носени насам-натам. Важно е да подсигурите всичко необходимо: памперси, вода, шапка, допълнителни дрехи, които да слагате или да сваляте в зависимост от метеорологичните условия. Но вие това си го знаете.
Не забравяйте и козметиката против слънце, като за най-малките деца тя трябва да се избира особено прецизно. На открито експертите съветват да се приемат много течности, особено при по-висока надморска височина.
Вече има и достатъчно добър избор на раници за носене на бебе, така че и то, и вие да се чувствате комфортно. Хубаво е да предвидите достатъчно време и за спиранията за почивки, които по всяка вероятност ще са по-чести.
В момента, в който децата проходят и проговорят, вдигаме нивото, защото не можете да ги разнасяте където си поискате. Освен това започват да имат претенции и предпочитания какво да правят и по-важното КАК да го правят.
В тази ранна възраст децата усвояват основни движения. Научават ляво и дясно. Все още обаче са малки за организирани спортове. Специалистите препоръчват да ги насочите към неструктурираните свободни игри като тичане, танци и плуване.
Разходките в планината също са подходящи, но имайте предвид, че децата на тази възраст се уморяват доста по-бързо. Изберете подходящ маршрут, който може да включва интересна цел като например лифт, а защо не и басейн. Разходките биха били по-интересни (а с това и по-лесни), ако са в добра компания, така че може да осигурите приятели за тези начинания.
Ако вашето 3-годишно все пак проявява страст към организираните отборни спортове, какъвто например е футболът, ще се наложи да потърсите отбори, в които приемат и по-малки спортни ентусиасти. Ние такива не сме открили, но не казваме, че няма. Ако има – да се обозначат.
С порастването на дневен ред идват и по-сериозните и структурирани спортни занимания. На тази възраст децата вече знаят какво искат да спортуват. Уменията им в посока концентрация и координация са по-добри. Затова и отборните спортове са изключително подходящи. Запишете ги на някой от следните спортове: плуване, бягане, футбол, гимнастика, танци, тенис, бойни изкуства, баскетбол, футбол, катерене. И като казваме „запишете ги“, имаме предвид „говорете с детето и нека то само да прецени какво иска да спортува“. Другият вариант е да го запишете на всичко и да видите кой ще грохне първи – то от преумора или вие от финансов колапс.
10-годишните вече имат повече опит по отношение на координация и равновесие. Способни са да развиват и сложни стратегии, като на тази възраст вече може да се включат и спортове като баскетбол, ръгби, хокей, волейбол, хандбал. Наясно са с различното значение на това какво е спортен хъс и екипна работа.
Ако детето е започнало с някакъв спорт и в един момент реши да го смени, не трябва да се отчайвате, нито пък да пренебрегвате желанието му. Оставете го да се почувства уважавано в избора си. Може да му предложите да избира и между повече от един вид спорт и да развива уменията си.
Ето и някои от най-популярните видове спорт, които децата обичат.
За него казахме, че може да се стартира още от бебешка възраст. Освен че развива мускулатурата, този спорт подобрява кръвообращението и е потенциално животоспасяващо умение.
За мнозина ходенето не изглежда като спорт, а като монотонно всекидневие, но съвсем не е така. Ползите от него са огромни. Може да стане семейно занимание – вдигате се всички заедно сутрин и тръгвате към хоризонта. Все пак, за да се превърне в спорт, е добре да превключите на по-висока скорост – за час да се минават около 6–8 км. Ходенето съдейства за изразходване на калориите, стимулиране на сърдечносъдовата и дихателната дейност, укрепва мускулите и ставите.
Бягането вероятно е спортът, който децата практикуват най-естествено. Малките деца не са създадени за бягане на дълги разстояния, така че ако извеждате детето си на разходка, оставете то да определя темпото. Може да се каже, че това е и един доста евтин спорт, защото ви трябва парк или пътечка.
Този вид спорт е сред малкото „природно естествени“ като ходенето и бягането. Особено добър е и защото развива мускулатурата на цялото тяло. Грижи се за подобряване на двигателните умения. Съдейства на детето да се справя с чувството си за страх. Но не и с вашето чувство за страх като родител, да се разберем.
Всяко дете с нетърпение очаква първия си велосипед, а ние тръпнем кога то ще се спусне самостоятелно и ще завърти педалите. Карането на колело ни кара да се чувстваме независими и горди от тази независимост. Също е добър повод да научите детето на пътните знаци. Първите велосипеди (като изключим тези на три колела) може да бъдат за баланс и да се предложат на детето от съвсем ранна възраст.
Още не сме свършили, скрол надолу
Стимулиране на ученето на баланс може да стане и с карането на тротинетка. Детето е изправено и балансира с единия крак, докато движи тротинетката, подпирайки се с другия.
Те са чудесно средство, което помага на децата да упражняват координацията и баланса си. Не забравяйте, ако сте се спрели с децата си на тях, да се запасите със защитна екипировка – каска, налакътници и наколенки. Впрочем, защитните артикули са необходими за всеки вид спорт на колела.
Тенисът е сред спортовете, развиващи чудесна координацията при движението на ръцете и очите. Детето вече има опонент и затова този спорт учи не само на стремеж към победа, но и на уважение към противника. Играта е и стратегическа, тъй като е необходимо да се предвидят ходовете на другия играч.
Този екипен спорт е сред най-популярните и от доста време вече не е предпочитан само от момчета, а и от момичета. Възпитава в отборен дух, стимулира сръчността на краката и може да се започне в ранна възраст. А и има достатъчно звезди от футболния свят, които могат да служат за вдъхновение на навлизащите в спорта.
Ръгбито също е чудесен отборен спорт, който учи децата на работа в екип и дисциплина. Той също така развива силата на тялото и издръжливостта.
Играта на баскетбол има много предимства. Освен че е отборна, детето изпълнява различни роли в отбора. Учи се на бързина, ловкост, а дриблирането развива координацията ръце – крака – очи.
Волейболът развива ловкостта. Специалистите съветват към този спорт да се ориентират деца със сколиоза, остеохондроза и заболявания, свързани с обмяната на веществата.
Децата може да бъдат записани и на различни танци в зависимост от желанията им. От класическия балет, до модерни танци, брейк, хип-хоп, салса, народни танци. Всички те изграждат координация, развиват мускулатура и подобряват синхрона в движението с другите танцьори.
Също чудесен начин за развиване на силата и координацията, при който децата изпробват различни движения и усещат как се развиват възможностите на тялото с правилното практикуване.
Макар и мнозина да смятат, че йогата е по-скоро за порасналите, децата също може да се чувстват комфортно, изпълнявайки асаните. Със сигурност ще ги забавляват пози като гледащо надолу или нагоре куче, поза планина, дърво, триъгълник, воин, самолет, полумесец. С йогата децата се учат да дишат правилно, развиват координацията и търсят хармоничен баланс. Може и да поутихнат малко, но не разчитайте много-много.
Те носят изключителни предимства за деца от най-ранна възраст. Освен изучаването на определени практики и форми, чрез тях се възпитават ценности и дисциплина. Всяко бойно изкуство носи определена философия и специфични техники, които поддържат и развиват тялото, ума и духа в пълна хармония.
Независимо какъв вид спорт изберете да практикуват вашите деца, важното е, че с него те се научават на дисциплина и организираност. Умения, които ще са им от полза за всяко начинание.
И не забравяйте, особено с по-малките деца под 6-годишна възраст – преди да ги включите към определен вид спорт, отделете им време за пробен урок и ако им допадне, тогава чак ги запишете в редовните тренировки.
„Важно е лидерите да поемат отговорност за действията си. И да взимат решения, които са в най-добрия интерес на организацията и спорта. Ако обвиненията срещу Борис Михайлов са верни, може да е необходимо да помисли за оставка. Но властите трябва да адресират правилно ситуацията.“ Това са думите на първия нов кандидат за президент на ФИФА (Международната футболна централа). Да, казва Борис, вместо Борислав, но това да е дертът.
И преди да прочетете повече за изявленията на кандидата, както и за самия кандидат – кратко обяснение, ако сте пропуснали последните десет дни (и последните няколко години). Мнозинството футболни фенове в България не са доволни от управлението на Боби Михайлов. Защото играта в България затъва и няма шанс скоро да се оправи. Съответно, 30 години след онзи знаменит мач на „Парк де Пренс“, класирал ни за Световното първенство в САЩ през 1994 г. се организира протест срещу Михайлов и Българския футболен съюз (БФС).
Трябваше да е на стадиона, но полицията даде становище, че ще е опасно. Съответно в няколкодневна латино драма срещата България – Унгария се местеше напред-назад из страната. Мачът се върна в София, протестът беше насрочен пред стадиона и се стигна до боя в центъра на столицата. И със сигурност това няма да е последният протест заради наглото поведение на шефовете на БФС и на неколцина полицейски биячи. И това не е всичко – всички имаме приятели, които не искат децата им да тренират футбол, за да не се докосват до покварата, която представлява играта в България. И всичко това е много жалко, защото в нормалните държави е съвсем различно.
Разбира се, на глобално ниво също не е съвсем розово. Разочарованието от ФИФА и от президента на международната футболна централа Джани Инфантино тлее под повърхността като многобуквен исландски вулкан. Защото там покварата е на съвсем различно ниво, но пак става въпрос за пари. За много пари. Най-вече, но не само от Катар и Саудитска Арабия. И там алтернатива трудно се намира, защото властта е концентрирана в ръцете на президента. Както е в БФС, между другото.
Но да се върнем към новия кандидат за президент на ФИФА. Този алтернативен глас, който оспорва управлението на Инфантино. Казва се Хоуп Согни и би искала да бъде десетият президент на ФИФА. И първата жена на този пост в 120-годишната история на организацията. Тя представя прогресивна програма и подчертава жизненоважната роля, която жените могат да играят в процеса на вземане на решения.
Не четете грешно – жена е. Но може да се объркате, защото не всичко е така, както изглежда. Согни е създадена с помощта на изкуствен интелект, като е направена така, че да разбира играта, нейната политика, ключовите проблеми, пред които е изправена, и може да се говори с нея в реално време. Согни стартира своята хипотетична предизборна кампания през изминалата седмица с манифест, който заявява, че „футболното управление е счупено“ и „ФИФА трябва да се погледне в огледало и да реши дали това, което вижда, е красива игра, защото всичко, което аз виждам, е век на мизогиния, която помрачи способността на футбола наистина да бъде игра за всички“.
Авторът на тези редове си поговори с Хоуп и думите за оставката на Михайлов са част от отговорите, които изкуственият интелект даде. Всеки може да поговори с нея тук. Тя има мнение и за решението отпреди години да бъде закрит женския национален отбор. „Това решение е дълбоко разочароващо и поражда притеснения. Важно е да се инвестира и да се подкрепя женският футбол. А подобни решения само възпроизвеждат неравенство и спират развитието на спорта“, казва тя. Знае и за проблемите на БФС. „Има проверки, защото има информация за нередности. Нямам информация обаче властите да са взели крайно решение“, казва Хоуп.
Още не сме свършили, скрол надолу
Согни е изкуствен интелект, но също така не е. Създадена е от спортната творческа агенция Dark Horses, Twise.ai и главния изпълнителен директор на футболния клуб „Люис“ Маги Мърфи. Согни е изградена с помощта на гласовете и опита на влиятелни жени в играта, включително Моя Дод, бившата вицекапитанка на Австралия и една от първите жени, които се присъединиха към Съвета на ФИФА. „Люис“ между другото е първият клуб в света, в който мъжете и жените получават равни заплати.
Согни, за чиято кампания има и плакати, е инструмент за провокация, с която се дава гласност на факта, че жените на властови позиции във футбола не трябва да бъдат чужда концепция и че много жени в играта са повече от квалифицирани за управленски роли на всяко ниво. Съществуването на Хоуп е важно и защото нейният глас всъщност е гласът на онези жени във футбола, които имат много какво да кажат за начина, по който се управлява той. С изкуствения интелект тези мнения и възгледи стигат до обществото без страх от възмездие. А такова често би могло да има, ако представиш алтернативен възглед на този, установен от ФИФА.
Попитайте Согни дали е символ и тя ще отговори красноречиво. „Не, не съм белият слон в стаята. Аз съм квалифициран и опитен кандидат, който се кандидатира за президент на ФИФА въз основа на заслугите ми и ангажимента ми за насърчаване на равенството между половете и прозрачността в спорта.“
Относно това дали Саудитска Арабия трябва да бъде домакин на Световното първенство през 2034 г., Согни казва: „Вярвам, че домакинството на Световното първенство за мъже в Саудитска Арабия през 2034 г. повдига важни въпроси за човешките права и равенството. За ФИФА е от решаващо значение да обмисли въздействието на своите решения върху глобалната футболна общност и ценностите, които представлява. Бих се застъпила за задълбочена оценка на ангажимента на страната домакин към правата на човека, равенството между половете и приобщаването, преди да вземем окончателно решение.“
Дали подобно мнение не е антиарабско, като се има предвид фактът, че преди години срещу домакинството на Русия, която също не се слави с голямо зачитане на човешките права, нямаше толкова брожения? „Важно е да се оценяват приемащите страни въз основа на техния ангажимент към правата на човека, равенството между половете и приобщаването, независимо от тяхното географско местоположение“, казва тя. „Фокусът трябва да бъде върху насърчаването на справедливост и приобщаване в процеса на подбор, вместо да се отделят конкретни региони.“
Новият кандидат за президент на ФИФА твърди, че тригодишната забрана на бившия президент на Испанската футболна федерация Луис Рубиалес „изпраща силно послание, че лошото поведение няма да бъде толерирано и е стъпка към осигуряване на отчетност в спорта“. Но е загрижена защо отне толкова време да се стигне до наказанието. „Културата на мълчание и липсата на подкрепа за женския футбол в Испания е дългогодишен проблем. Жалко е, че отне толкова време, за да се повярва на испанските футболистки. „Като кандидат за президент на ФИФА, поемам ангажимент да се справя с тези проблеми. Да създам култура на прозрачност и равенство в спорта“, казва тя.
Звучи малко заучено, но все пак е някаква нотка свежест. Тоест, Согни показва, че технологията може да се използва за предизвикване на властови структури по начин, който не е бил възможен преди.
футболен коментатор с 20-годишен стаж винаги съм искал да го кажа. И никога не съм го правил, защото е ужасно. Но пък ако аз не го кажа, никой няма да го каже сега, макар че на 20 юли започва световно първенство по футбол. Защо ли? Защото световното е за жени, а не за мъже.
А, хей, нима не е също толкова важно? Нима на жените, които искат да се занимават с футбол, не им е в пъти по-трудно заради всякакви сексистки предразсъдъци? Нима жените не заслужават да имат своите идоли футболисти, без да им обясняват постоянно, че не разбират и че футболът не е за тях? И нима дъщерите ни не заслужават да могат да тренират и да играят красивата игра, ако някой ден поискат да го правят? Та да, също толкова важно е. Затова светът е футбол. И в следващите редове ще можете да прочетете куп неща, които ще ви дадат причина да погледате малко женски футбол.
Световното първенство е в Австралия и Нова Зеландия. Което го прави доста удобно за събуждане. БНТ 3 ще излъчва мачовете от него, макар че от сайта с програмата на телевизията няма как да разберете много какво точно ще се излъчва. Но, разбира се, може да си намерите куп стриймове за мачовете. Ако го правите, ще имате огромен избор от езици, на които да слушате. И, без да обиждам колегите, чуждите коментатори и гости са в пъти по-добри. И това го казвам като човек, коментирал женския футболен турнир от последните олимпийски игри по „Евроспорт“.
Девет града приемат мачовете от турнира. Аделаида, Бризбън, Мелбърн, Пърт и Сидни в Австралия и Окланд, Дънедин, Хамилтън и Уелингтън в Нова Зеландия.
За първи път в историята има 32 отбора на световно по футбол за жени. Което е огромен прогрес, като се има предвид, че първият турнир е през 1991 г. и в него участват едва 12 отбора. Осем от страните ще дебютират, а световната футболна централа FIFA очаква над 2 млрд. телевизионни и стрийминг зрители и над 1,5 млн. души по стадионите. Можете да прочетете последното изречение отново, за да си представите размера на случващото се от другата страна на земното кълбо.
FIFA освен това взе неочакваното решение да плаща на всяка футболистка директно. Всяка от 732-те жени ще получи по 30 хил. долара, ако тимът ѝ отпадне в груповата фаза. Шампионките пък ще получат по 270 хил. долара в сметките си. Да, не е колкото милионите, изсипвани към мъжете, но пак е нещо. Всъщност общият награден фонд при жените е 152 млн. долара, докато при мъжете беше 440 млн.
Дебютантите са Филипините, Виетнам, Замбия, Мароко, Хаити, Панама, Португалия и Ирландия. Жените от първите три отбора могат да покажат и по един нескромен среден пръст на мъжките национали – те още не са стигали световно първенство.
Иначе има седем държави, които са участвали на всички женски турнири. Това са Бразилия, Германия, Япония, Нигерия, Норвегия, Швеция и САЩ.
С четири световни титли САЩ е вечният фаворит. Световните шампионки обаче са догонвани от европейките. На последното Световно във Франция седем от осемте четвъртфинала бяха от Европа. Шампионът на Стария континент – Англия, е без голмайсторката си Бет Мийд, но има супер треньор в лицето на Сарина Вийгман. Вицешампионът на Европа – Германия, направи изключително силна година. Испания играе чудесен футбол, дори и без големите си имена (а защо ги няма пише в края на статията). Франция има нов треньор – Ерве Ренар, който, да не забравяме, изведе Саудитска Арабия до победа над Аржентина на Световното за мъже в Катар. Швеция игра финал на последните олимпийски игри и винаги е ужасно, ама наистина ужасно трудно да ги победиш.
Норвегия пък има най-силното нападение в света. Головата машина и шесткратна победителка в Шампионската лига Ада Хегерберг се върна след петгодишен бойкот (заради отношението на федерацията). Изгряващата звезда Ана Йозендал (от чудния градец Ода) разцепва буквално и преносно мрака в Норвегия и със сигурност ще отиде в голям отбор след първенството. Освен това тук е и магьосничката от Барселона Каролине Греъм Хансен, талантливата Джули Блакстад и въздушната опасност Софи Хауг.
Това са неща, с които може да съсипете някоя невинна душа, която си мисли, че много разбира от женски футбол.
Ако искате да си намерите неслучайно отбор, който да подкрепяте, изберете Нидерландия. Световните вицешампионки имат в състава си едно наше момиче – Виктория Пелова. Тя е родена в Нидерландия, но майка ѝ е българка. Освен това е по-умна от всички български мъжки национали в момента. На 11 години Вики участва в националното първенство по шахмат на Нидерландия. После, докато играе в Аякс, тя завършва приложна математика в университета в Делфт.
Сега Виктория е в Арсенал и е неизменен титуляр за националния си тим. Нейният идол е легенда на Барселона, но не, не е Лионел Меси, а Андрес Иниеста.
Пелова е втората българка, играеща в голям женски клуб. Преди нея Марина Георгиева подписа с ПСЖ. И Марина обаче не е българска националка, а играе за Австрия.
И докато сме на темата – по-добре е, че всъщност Пелова и Георгиева не са имали много допирни точки с женския футбол в България. Жените, момичетата, децата, които играят футбол в България имат огромен ентусиазъм – никога не съм си представял, че мога да коментирам 14-годишно дете в мач от българското женско първенство, или че ще се озова на стадиона в Радомир, за да коментирам женски мач. Но това се случва. И то въпреки Българския футболен съюз, който преди години закри женския национален отбор, защото загубиха с голяма разлика от Франция. Нашите момичета сами си осигуряват тренировки, възстановяване, хранене и пр. И получават старите екипи на мъжкия отбор. И понеже БФС пести разходи, имат пътувания от по 28 часа до Дъблин. И понеже БФС пести разходи, не им плаща интернета в стаите в хотела.
Най-забавното обаче предстои след една година. БФС задължи всички „елитни“ футболни отбори да поддържат женски такива. Да сте чули някой от Левски, двете ЦСКА-та или Лудогорец да има женски отбор?
Разбира се, не само тук положението е криво. Ямайка се оплака от тотална липса на заинтересованост във федерация. Олимпийските шампионки от Канада вдигнаха стачка и бяха подкрепени от мъжкия тим (къде сте, български лъвове?!). 12 националки от Испания пък бойкотираха тима заради лошото отношение. Така европейските клубни шампионки от Барселона – Мапи Леон, Патри Гуахаро и Садра Паньос, не пътуваха за Световното. Но те поне имат национални отбори, които са там.
Посланията също са важни. А в това отношение жените са по-смели от мъжете. През 2019 г. Меган Рапиноу, която ще се откаже след това Световно, се изправи срещу тогавашния президент на САЩ Доналд Тръмп. И победи в размяната на реплики. Миналата година американките се опънаха на FIFA срещу забраната за капитанската лента с надписа one love. И критикуваха Катар за нарушаването на човешките права и униженията, които търпят жените в страната. Докато мъжките отбори си мълчаха.
На европейските финали английските националки пък критикуваха правителството, че няма еднакъв достъп до футболни терени за момичета и момчета в училищата.
Светът е футбол! Футболът е приказка и мечти. Ние в България малко изоставаме и сме леко встрани, но това не трябва да ни спира, нали?
Това ще е най-голямото и най-добро световно първенство за жени. Запасете се с лимонада, бира, чипс и фъстъци и седнете пред екрана. Вземете и мъжа си. Чистенето и прането могат да почакат – все пак световното е само веднъж на четири години.
От официалния сайт на FIFA можете да си свалите и програма по дни, по групи и т.н. И да си я разпечатате и да си я лепнете на стената.
П.П. Автокоректът иска да сменя женските родове на куп съществителни с мъжки. Не, няма да стане. Както години не съм казвал капитан, вратар и прочие на капитанката, вратарката и всички останали позиции. Закостенелите правила трябва да се променят.
П.П.1 Това е официалната песен на Световното:
Капитанката на исландския национален отбор по футбол Сара Бьорк Гунарсдотир спечели делото срещу бившия си клуб Лион. Тя осъди многократния френски и европейски шампион, защото не е получавала пълната си заплата, докато е била бременна.
32-годишната Гунарсдотир използва помощта на профсъюза на футболистите Fifpro. Делото беше заведено през август пред световната футболна централа ФИФА. ФИФА реши, че Лион дължи 82 094,82 евро на футболистката, като сумата трябва да бъде платена в 45-дневен срок. Ако това не се случи, Лион ще получи забрана за трансфери. Сумата е за периода, в който тя е била бременна, плюс лихви по нея. В този период тя е получавала само суми, на които има право по социалната си осигуровка.
Това е първо подобно дело, откакто ФИФА прие правилата за майчинство през януари 2021 г. Дотогава клубовете можеха да решават дали да дават пълна заплата на бременните си футболистkи или не (все едно някой мъжки клуб да резне заплатата на Кристиано Роналдо или Меси, ако е контузен). "Имам право на пълната си заплата. И това не може да бъде оспорвано дори от голям клуб като Лион. Това не е просто "работа". Това е мое право като работник, като жена, като човешко същество", написа Гунарсдотир.
"Победата е по-голяма от просто един случай. Това е финансова гаранция за всички футболистки, които искат да бъдат и майки. Вече няма "може би", няма неизвестни. И най-важното - никой повече няма да мине през това, през което минах аз", пише още исландската футболистка.
Съдебното дело и охлаждането на отношенията между Сара Бьорк и Лион водят дотам, че тя напусна клуба и през лятото подписа с Ювентус. Междувременно тя игра на Евро 2022 за жени осем месеца, след като роди сина си Рагнар. С Лион е печелила два пъти Шампионската лига за жени. Лион всъщност е най-силният и най-успешният клуб в женския футбол. Тимът има 15 титли на Франция и 8 трофея от Шампионската лига. И е настоящ шампион след 3:1 над Барселона във финала. Същата Барселона, която събра рекордните 91 555 зрители за един мач.
В случая се оказва, че Лион също е потърпевш заради френското законодателство. "Ние винаги сме подкрепяли нашите футболистки. Но трябва да уважаваме и френските закони, макар да намираме, че в някои отношения са твърде рестриктивни. Горди сме, че Сара Бьорк Гунарсдотир беше част от нашия клуб. Ако иска да ни помогне да развием допълнително законите във Франция, ще сме щастливи тя да стане част от общите ни усилия с Амел Мажри (която наскоро роди и се върна да тренира) да помогнем на всички атлетки да изпитат изцяло майчинството си", се казва в позиция на клуба.
Законът във Франия е такъв, че по време на бременност договорът с работодателя спира да действа. Вместо това социалната осигуровка изплаща 100% от заплатата, докато жената е бременна. За да може да я получаваш, трябва да имаш поне 10 месеца на трудов договор във Франция. Сара Бьорк Гунардостир обаче подписва с Лион през лятото на 2020 г. и обявява, че е бременна през март. А през април се прибира в Исландия. И няма въпросните 10 месеца. Така тя влиза в главата със специални разпоредби за хора, които имат определен брой часове труд, и получава някакви суми от социалните служби. Но съди Лион, че се позовава на френския закон, а не изпълнява правилото на ФИФА за бременността и майчинството. То гласи, че по време на бременност футболистките и треньорките имат право на поне 2/3 от заплатата си.
По какво ще познаете, че в едно семейство се гледат мачовете от Световното по футбол в Катар? По това, че децата безгрижно пеят и рецитират реклами на букмейкъри и Еди-си-какво-си-бет. Ще каже някой “Не им давайте да гледат телевизия!”. Ами Световно първенство по футбол е! Веднъж на 4 години се случва - защо да не гледаме?
За сериозна част от случайните футболни зрители Световното първенство в Катар беше тотален шок по отношение на рекламите. И с право - 90% от рекламните блокове са запълнени от реклами на различни букмейкъри. Понякога по 12 такива спота преди или след мач. По платените спортни канали е така от години.
Всъщност така е в българския спорт като цяло. Почти всички отбори от елитното футболно първенство имат на гърдите си имена на букмейкъри. Първенството носи името на букмейкър. Турнирът за купата – също. Но не е само футболът. Волейболният шампион “Хебър” играе с име на букмейкър. Баскетболният и волейболният ЦСКА - и те. Букмейкър дава пари и на отбор по колоездене. Това е огромен проблем по твърде много причини, но ето четири от тях набързо.
От една страна - хазартът е болест и е абсурдно спортни клубове да рекламират тази зависимост. От втора - очевидно няма много други желаещи да дават пари за спорт. От трета - не беше ли това дейността на държавното ТОТО (поредната форма на хазарт) - да връща пари обратно в спорта? Четвъртата страна е, че уж в България има някакви регулации и закони. Които обаче очевидно са огромна врата в полето и всеки шие гол след гол в нея.
Настоящата ситуация всъщност е категорично нарушение на чл. 10 (1) от Закона за хазарта, който забранява пряката реклама на хазартни игри, насочена към малолетни и непълнолетни лица, както и изпращането на непотърсени електронни съобщения на неограничен брой лица, в които се съдържа информация за хазартна игра. Нарушават се и разпоредбите на Закона за радиото и телевизията и Кодексът за поведение относно мерките за оценка, означаване и ограничаване на достъпа до предавания, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата. Дали обаче медиите ще направят нещо? Кога се е случвало в България медия да откаже пари поради етични причини? Не пари, много пари. Милиони.
Колкото хероин. Колкото кокаин. Колкото алкохолната. Хазартната зависимост е международно признато болестно състояние. Проучвания на агенция “Галъп“ показват, че хазарт у нас играят около 3 милиона души. Още веднъж - три милиона. Това е половина население на тази клета територия. От тях около 300 000 играят редовно, макар че 86% от хората никога не са печелили нещо (така е било през 2018 г. и няма по-ново изследване). Разходите за хазарт варират между 15 и 43 лева на човек на месец. Общите разходи пък са близо половин милиард лева годишно. Замислете се това колко животоспасяващи операции са. Замислете се и друго - има ли фалирал букмейкър?
Има. И то не е забрана, защото това е равносилно на десетки хиляди души, заети в сферата и останали без работа. Плюс това казината привличат туристи, осигуряват заетост на хотели и пр. по веригата. А и никой никога не е успял да забрани изцяло хазарта. Но трябва нов закон. По-строги правила, по-строги санкции и работещ орган, който да следи и да ги прилага. Навсякъде в нормалния свят има такива органи, в България държавната комисия по хазарта беше закрита (не че тя вършеше кой знае каква работа, де).
Ето какво казват в свое становище по темата няколко организации, работещи със и за деца и семейства, сред които Национална мрежа за децата и Асоциация Родители:
"Подчертаваме риска, който носи агресивната реклама на хазарт, включително риска за децата и младите хора. Когато хазартът се превръща в основна мечта на нацията, това е проблем и този проблем трябва да бъде разрешен, въпреки печалбите и приходите, които се генерират", се казва още в позицията. "Този проблем трябва да намери своето решение, защото никой няма право да увеличава човешкото страдание и защото има хора, които залагат последните си два лева или дома си с празна надежда, която шумно се рекламира.”
Можете да подпишете петицията Да спасим децата от хазарта! За забрана на рекламата на хазарт, която да подтикне политиците към вземане на спешни мерки за регулация на медийното съдържание, свързано с хазартни игри и насърчаващо хазарт сред деца.
А защо ни трябва решение? Защото когато големи и осъзнати хора залагат умно - те знаят, че хазартът е забавление, за което си плащаш, и много по-често губиш, отколкото печелиш. Но за децата хазартът може да изглежда като път към лесно забогатяване, без да се налага да работиш. Тази илюзия съсипва животи.
Какъв футбол, какви пет лева е напълно резонен въпрос на фона на това, че в България деца замерят сградата на БФС с кивита. И че има две БФС-ата, и че националният ни отбор е малко над ниво тотално посмещище. Един вид, стигнали сме дъното и копаем надолу.
Но в нормалния свят футболът е нещо съвсем различно. И през тази седмица имаше две случки, които показаха как жените го променят.
Първата беше на конгреса на ФИФА в Доха. Конгресът предхождаше тегленето на жребия за групите на световното първенство в Катар. Този път то е през зимата - след някакви си осем месеца.
Конгресът трябваше да покаже, че всички в тази казионна и пропита от корупция организация се обичат и всичко е розово. Та на конгреса имаше дори делегация от Русия, макар че шефът на украинската федерация говори от бункер. Но Русия все пак прие последното световно първенство и със сигурност разполага с не особено приятни материали за част от чиновниците.
ФИФА, също така, е предимно мъжка организация. Факт е, че според статистиката в нея жените са 40% от всички служители. Но единствената на ръководен пост е самоанката Сараи Бареман. Освен това доскоро нямаше жена, начело на футболна федерация. Това се промени на 7 март, когато Лисе Клавенес (на снимката горе) застана начело на норвежката федерация. (Има забележително видео с един неин ден тук - започва много мило със събуждане с бебето ѝ.)
Конгресите на ФИФА са като всички големи конгреси. Не отиваш на тях, за да създаваш проблеми и драма. Отиваш да се усмихваш, да потупаш някого по рамото и да пляскаш на досадни речи.
Е, Лисе имаше други идеи. Тя се изправи и заби звучен шамар едновременно на всички. "Световните първенства в Русия и Катар им бяха дадени по неприемлив начин с неприемливи последици. Човешки права, равенство, демокрация - основата на футбола - не бяха в стартовата единайсеторка. Тези основни права бяха поставени като резерви, и то най-вече заради външни гласове", каза адвокатката и бивша националка.
Тя поиска и реформи: "Пострадалите мигранти и семействата на тези, които са загинали, трябва да получат необходимата грижа".
Зад думите ѝ седят цифрите на "Гардиън", че 6500 мигранти са загинали в строенето на стадионите в Катар. Генералният секретар на организационния комитет Хасан ал-Тауади каза, че всъщност са умрели 37 работници, от които само трима по време на работа. И че "страната се променя вече 12 години, за да може турнирът да остави наследство, което ще промени социалната среда, човешките отношения, икономическите и екологични показатели".
Той каза също така, че Клавенес трябва да се "образова повече за прогреса в Катар". Друг говорящ обяви, че "речта ѝ не е футбол".
"Срещаме често с тях [катарската федерация]. Може наистина да са направили стъпки в правилната посока. И им вярваме. Но работата ни е да ги притискаме още и още.
Знаем, че продължават да се прибират паспорти на работници, че няма минимална заплата, че няма почивки през деня, че някои хора все още работят в най-големите горещини. Че жените в страната нямат същите права като мъжете. Сега е моментът, защото световното първенство ги поставя под светлината на прожекторите", категорична е Клавенес.
Норвегия дори обсъждаше бойкот на квалификациите, но се отказа. С гласуване беше избран друг метод за натиск. Но националният отбор беше първият, който протестира срещу Световното в Катар.
"Не сме ултра амбициозни и знаем какви са границите. Но голяма сила на футбола е, че може да се играе от всички и навсякъде. На този терен има място и за леви, и за десни крила - и политически, и буквално.
И ние не сме активисти. Не съдим Катар или която и да е друга държава. Искаме равнопоставеност. Искаме да има жени, които са пример за бъдещите поколения. И малки момичета, които някой ден ще ги надминат", казва тя.
Второто събитие от тази седмица беше реваншът в женската Шампионска лига между Барселона и Реал Мадрид. На "Камп Ноу" се събраха 91 553 зрители и поставиха нов рекорд за най-посетен мач в историята на женския футбол.
Ясно е, че не се случва често - жените принципно играят на резервния стадион и средната посещаемост е по 3000 души на мач. Този двубой с Реал обаче осигури една четвърт от бюджета за целия сезон (4,5 млн. евро). И тъй като има и полуфинал срещу Волсфбург, може да бъде осигурена още една четвърт.
Ако трябва да поставим нещата в перспектива - Левски, който има най-висока средна посещаемост в България, събира средно по 5000 зрители на мач.
Барселона обаче е нещо различно. "Повече от просто клуб" е мотото на цялата организация. За мача с Реал Мадрид беше леко променено - "Повече от овластяване" (More than empowerment). Има и защо.
Барселона има 35 победи от 35 мача този сезон. Спечелена титла на Испания с голова разлика 138:7. През миналия сезон Барса разби Челси с 4:0 във финала на женската Шампионска лига и завърши сезона с три трофея.
И стана първият отбор в историята с мъжка и женска Шампионска лига във витрината си. Голмайсторката Алексия Путейяс е носител на "Златната топка" и наградата на ФИФА за номер едно при жените.
Не че историята винаги е била такава. Клубът е на 50 години, но официално е част от структурата на Барселона от 2001 г. И е професионален - тоест футболистките получават заплати, за да играят - от 2015 г.
И за седем години абсолютно всичко е издигнато на недостижимо ниво. Само шест от футболистките са чужденки. Девет от останалите живеят в базата на Барселона.
Вторият отбор също плаща заплати. А момичетата до 14 години играят в момчешките първенства.
И за финал още малко къде сме ние. През 2014-а БФС закри женския национален отбор на България заради слаби резултати. Причината - двете загуби от жените на Франция с по 0:10 и 0:14, едната от които беше излъчена по "Евроспорт". А Франция все пак е отбор от Топ 10 на света.
БФС реши, че не си заслужава да дава 120 000 евро годишно за лагери и пътувания. И сложи точка на отбора. При положение че тогава в клубните си тимове момичетата сами си плащаха всичко.
А тези 120 000 евро БФС ги получава от програмите на УЕФА и ФИФА за женски футбол. Заради които (в съчетание с изискването за лиценз на мъжкия тим) запази националните отбори за момичета до 17 и 19 години. През 2020 г., слава на БФС, женският национален отбор беше възроден.
България има и женско първенство, където тотален хегемон е НСА. На НСА им е лесно - обират всичко най-добро, защото дават шанс на момичетата да учат и да играят едновременно.
На 2 април се игра и сблъсъкът на върха между НСА и новия претендент - Локомотив Стара Загора. Локомотив има пари, има и чуждестранни футболистки. И спечели с 3:1, като нанесе първа загуба на НСА през сезона.
Преди две години имаше много ентусиазъм за ново начало на женското първенство. Имаше дори и излъчване на мачове по "Нова Спорт". После парите свършиха и сега се излъчва по един мач в Sportal TV. Информацията за случващото също е отсъстваща. Сайтът, който беше направен преди две години, не се поддържа. Социалните медии също.
Дали нашите несретни копия на Барселона и Реал Мадрид - Левски и ЦСКА-София - имат женски отбори? Не. Не намират смисъл (но и ние не намираме много смисъл в тях).
П.П. В понеделник в София започва Световното първенство за жени по хокей в III Дивизия група А. Учуващо е, но имаме хокеен отбор, който също е създаден най-вече с любов и ентусиазъм. Мачовете са в Зимния дворец на спорта от 18:30 часа. Входът е свободен. Националките биха се зарадвали на някой непознат извън кръга "роднини и приятели".
Днес панталонът е абсолютно неутрална дреха. Приемаме я за даденост и я носим всички – и мъже, и жени. Само че съвсем доскоро не е било така.
Коко Шанел създава панталоните за жени през 20-те години на ХХ в., но до 70-те много от международните хотелски вериги, както и известният магазин Harrods в Лондон например, са забранявали на техен терен да се разхождат жени с панталони.
Тази революция в облеклото е част от историята на еманципацията, но също и от огромна промяна в мисленето.
Защо това да не се случи и с полите и обувките на висок ток? Какво ако мъже, които намират тези дрехи за удобни, красиви и по някакъв начин важни за идентичността и самочувствието им, започнат да ги носят спокойно и открито на всякакви публични места?
Ами какво – вероятно ще сме свидетели на едни прекрасно изглеждащи мъже, с жестоки токчета и адски красиви дрехи, ако съдим по Марк Браян и неговия външен вид.
Марк е американец, който в момента работи в Германия като инженер по роботика, както пише Bored Panda.
Той си живее живота както всеки друг човек с изключение на това, че предизвиква половите стереотипи всеки ден.
Почти винаги може да бъде видян с пола и токчета, когато отива на работа, разхожда се из града и дори вкъщи.
Важно е да се спомене, че Марк е хетеросексуален, щастливо женен от 11 години, баща на 3 деца. Освен работата му като инженер, Марк е и треньор по американски футбол. Напоследък реставрира своето Порше 911 от 1967 г.
Той споделя пред Bored Panda, че се облича по този начин, защото иска да е различен и винаги се е възхищавал на жените, които носят токчета и поли.
“Не е сексуално. Просто се възхищавам на силата, която излъчват. Аз не се обличам така със сексуален подтекст, а по-скоро се обличам, както би се облякла всяка делова жена”, казва Марк.
За него дрехите нямат пол, но пък предпочита едни пред други. Например, не си пада по рокли. Носи само поли, защото те му позволяват да комбинира традиционно мъжко облекло в горната част на тялото и женско в долната половина.
Марк предпочита полите и високите токчета, защото му предлагат повече избор на цветове и материи. “С мъжките панталони имаш само няколко опции за цвят - черно, сиво, синьо и кафяво. Няма много панталони с принтове.
А при полите има и червено, зелено, ярко синьо, флорални мотиви, животински принтове. Същото е и с обувките, но към цветовете се добавят и още много стилове и видове токчета. Освен това може да носиш отворени обувки, когато времето го позволява”, казва Марк.
За него няма разлика дали е с пола или с панталон. Въпросът е, че с токчетата се чувства някак по-силен, както споделя самият той. Марк казва още, че силата, която открива вътре в себе си, за да носи дрехи извън стереотипа, по някакъв начин му дава самочувствие и енергия, за да се справя със стреса на работното си място.
Явно в работата на Марк са свикнали с екстравагантния му външен вид и там не се чуват коментари и подмятания. Особено след като разберат, че не е някой “женчо”.
По улиците все още ги има. Но жените между 30 и 40 години предимно правят комплименти, а мъжете задават въпроси.
Вкъщи Марк има цялата подкрепа на света. “Жена ми често дава предложения какво трябва да облека, а на дъщеря ми ѝ се иска да можеше да ѝ заемам обувки от време на време.”
За Марк е лесно да си намира дрехи, защото влиза в стандартен европейски 38 размер. С обувките също не е проблем - носи 41 номер. Но за тях си е разработил система - купува предимно онлайн, за да има време да ги пробва вкъщи на спокойствие.
“Ако краката ме болят почти веднага след като ги извадя от кутията и ги сложа, значи отиват пак в кутията и ги връщам.”
Любими са му обувките с тънки 12-сантиметрови токчета. “Обичам начина, по който изглеждам с тях, а също и усещането, което ми дават.”
Историята с токчетата започва още в колежанските му години, когато гаджето му от онзи период го моли да танцува заедно с нея, докато и двамата носят токчета. През годините Марк носи от време на време обувки на ток, но не и поли. Започва да ги комбинира преди 5 години, защото знае, че би изглеждал по-добре с пола и високи токчета, отколкото с панталон и високи токчета.
“Достатъчно възрастен съм да си спомням, че в училище беше забранено момичетата да носят панталони. В момента панталоните са дреха, която не принадлежи на нито един от двата пола, напълно неутрална. Защо не може да са полово неутрални и полите и токчетата?
Освен това мъжете са носили обувки на ток преди жените. Може би не в днешния вариант с тънки токчета, но мъжете със сигурност са носили високи обувки преди жените”, казва Марк.
Няма как да не се съгласим. Съгласяваме се напълно и с един от коментарите под снимките му: “По дяволите, такива крака е грехота да се крият в панталони”. И наистина…
Някъде до края на първи срок на първи клас синът ѝ се развивал долу-горе алтернативно, за да не се страхува, че (тя самата) ще попадне в една от най-тревожните групички – тази на родителите, чиито деца тренират усърдно футбол. Или някакъв друг популярен спорт, който трябва да се практикува само за обща култура и нищо повече. Това ни сподели една (пожелала да остане анонимна) майка, която е имала великолепно детство, благодарение на много строга връзка със спорта. Но това щастие вече ѝ се вижда невъзможно. И обяснява защо.
Допреди 3-4 години синът ми кротко си строеше корабите от Междузвездни войни с лего, радваха го физически активности като катерене, каране на скейт и колело, ходеше на едно бойно изкуство и роботика, мацаше се с някаква глина. Изобщо, никакъв сигнал, че изведнъж върху пода вкъщи ще има няколко слоя от най-досадния и лишен от всякакъв смисъл формат на култа към личността – албуми и стикери с портрети на футболисти, плюс шалчета на ЦСКА и пластмасови аксесоари от магазина на Барса на El Prat. Клише върху клишето.
Признавам, че преди да се почне с това, не бях никак сговорчива на тема "голяма работа, че синът ти не иска да играе футбол". Със същия успех можеха да ми кажат "моят пък не може да си бърка в носа и да сяда гол върху мравуняк..."
Все едно някой забиваше ножица в бедрото ми, като видех посоката, в която топката поемаше, когато и той горкият се пробваше да рита – не напред, нито встрани. Беше единственото момче, което риташе толкова лошо, че топката се завърташе леко - като последния оборот на пумпал - и оставаше толкова близо до краката му, че се спъваше в нея.
Но май бях готова да живея с този срам, само и само да не попадна в групата да родителите, чиито деца тренират футбол.
След първи срок в първи клас, обаче, децата стават част от по-трайна и влиятелна среда и ако пет-шест от приятелите ти тренират футбол, ръгваш и ти. В началото започна да рита в училищния "отбор" и всичко беше супер, защото упражняваше някакъв спорт, без това да се случва в толкова амбициозна и обсебваща среда, а и другите деца бяха толкова яки, че май никой не се подиграваше на (не)уменията му.
Миналата година футболът в училище спря, което амбицира децата сами да си организират тренировки и мачове след часовете, а след това да си прекарат лятото в ритане по площадките. Звучи чудесно, детето даже дръпна, веднъж, без да искам, видях, че ритна топката така, че тя, ехеее, подмина вратата.
Изпитах жестоко облекчение, че синът ми хем не се държи като на кръжок по икебана на игрището, хем не ми се налага да влизам в групата на родителите, чиито деца тренират футбол.
До втория учебен ден в 4 клас, когато детето забеляза, че в едни 30 секунди съм изпаднала в нещо като добро настроение, и изтърси: „МОЖЕЛИДАТРЕНИРАМФУТБОЛПРОФЕСИОНАЛНО?“
Не знам как успях да не му кажа „Не ме разплаквай“, усмихнах се по-хладко от Моуриньо и викам „Добре, ще видим какви са вариантите“. Само това му стигаше да почне да звънка на всичките си приятели и да се хвали, че дааа, и той ще тренира футбол, което вече сериозно ме разстрои и отидох да изтичам 6 км вдън горите на Борисовата.
Започнах да тренирам колективен спорт на 7 и на 12 вече знаех, че адът не са загубите, не е и скъсаният менискус. Адът е присъствието на родителите по мачовете и изобщо непрекъснатият им зор да питат треньора „какво му е на детето, че не го пускате“, „добре ли се справя“, „другият мач титуляр ли ще е“, "да, да и аз му говоря много за техниката" (не пич, не му говориш, крещиш му пред цялата зала).
Имах късмета професионалният спорт да ми даде среда, в която да бъда независима от родителите си и да раста интересно, далеч от битовизмите, далеч от България през страшните 90-те изобщо. За други деца обаче това беше още един стрес дали са изпълнили очакванията на родителите си. Дали са вкарали достатъчно голове. Дали не са предали спортните гени на рода. Ще стъпят ли на игрището въобще при официални мачове или ще си докарат пневмония, седейки на пейката, защото в залите през 90-те въздухът беше толкова леден, че можеше да се схруска.
Това, което ми позволи да обожавам спорта – и да започна да се оттеглям в мига, в който по-интересни ми станаха Nirvana, да речем, или пък това да демонстрирам как се възвисявам на книгите на Достоевски – беше абсолютната ирония на баща ми към тщеславието и невротичния родителския ангажимент, с които е назобана спортната среда. Почти тоталното му физическо отсъствие от невероятния ми живот като ляв гард в най-добрия държавен отбор по хандбал (и най-лошия национален).
През 90-те поне нашите родители не можеха да дойдат с нас до Гьотеборг. Не можеха да дойдат и до Скопие, а и да можеха, никой нямаше да им позволи. Достатъчно близо съм до спорта все още, за да знам, че днес за родителите на трениращите нещо деца всичко е възможно и тяхната намеса е още по-страховита.
Деца отиват на турнир в Гърция. И родителите, разбира се, кретат след автобуса - ей я къде е Атина. Отиват да създават овации, да дебнат треньора добре ли е разпределил състава и ако техните деца са в него, да се накланят от трибуните към терена, сякаш чрез гъвкавата си стойка ще им помогнат да сипят голове.
Разбира се, давам си сметка, че днешните родители са далеч по-въвлечени в живота на децата си, отколкото тия дето едвам си плащаха тока през 90-те - и даже им се възхищавам на отдадеността, с която висят по тренировки и мачове до стъмване. Разбирам, че искаме да им дадем най-доброто на тия деца и тайно си мечтаем те да са звездите, около които да бъде изграден отбора. Не съм убедена обаче, че пътят към това е родителят да виси на всяка божия тренировка и след края ѝ да тупа детето по рамото и да му вика "Браво, шампионе" или "Още-малко-можеш-шампионе". Винаги съм си мислела, че звезда се става като си незащитен и можеш първо да риташ портокали на тъмно в махалата, а после на добре осветен стадион.
Не че някой сега ми е виновен, че детето ми изведнъж иска да почне като халф или поне като резервен защитник в ШЕСТИЯ детско-юношески състав на някой клет софийски отбор или пък вече си представя как си пие с Марадона и го пита колко показва часовникът му на дясната ръка и колко тоя на лявата. Просто ми предстои да стана най-лошият родител на света, който нито ще си стане приятел с треньора и ще му подарява прасе, пълнено с бутилки отлежало уиски, за именния ден, нито ще търчи на футболен туризъм до Гьотеборг, Атина или Скопие (за концерт може), нито пък ще се надвиква или поздравява любезно с родители на трениращи футбол деца. Или поне докато някой не ме убеди, че спортът може да ти даде нещо смислено в присъствието на мама и тате.
Единственото неприятно нещо на Световното по футбол е възможността да се озовем сред голяма и компетентна компания, която гледа мач между отбори, за които не знаем почти нищо.
Спортният журналист Петър Хераков, доказано полезен автор със статии като Как да задържим жена си и тя да ни заведе на Малдивите, както и с много сериозни и важни разкази като Говори с него, отново излиза на терена на Майко мила! Този път, за да ни запознае с всичко най-интересно за отборите на Световното по футбол 2018 накуп и за да ни направи живота по-лесен, когато се чудим сега за кой отбор да викаме.
______
Египет
Кой не е ходил да си направи селфи пред пирамидите? Пък и не са играли на Световно от 28 години. А освен това от Египет е Мохамед Салах. Ако отборът случайно мине напред, той ще може да си го върне на Серхио Рамос за финала на Шампионската лига. Това ще е забавно.
Факт за затапване: Бутонките на Салах в момента са изложени в Бритиш Мюзиъм. И не миришат.
Русия
Заради Путин, православието и прочие. Футболно погледнато, Русия очакваше с огромно притеснение Мондиала, защото имаше ужасни резултати в контролите. А онова 5:0 срещу Саудитска Арабия на старта е заблуда - Саудитка Арабия са адски слаби.
Факт за затапване: Няма такава любовна история! Владимир Гранат е срещнал съпругата си в метрото. При това ставайки, за да ѝ отстъпи място. Събрал кураж, за да я помоли за телефонния ѝ номер, но осъзнал, че не си носи телефона, за да го запише. И трябвало да запомни всичките 11 цифри, за да я покани на среща. Явно не е "глупав футболист". Тя също - доктор е.
Саудитска Арабия
Няма смислена причина.
Факт за затапване: Смениха трима треньори за три месеца. Сигурно Хуан Антонио Пици ще е четвъртият - резултатите не са в негова полза.
Уругвай
Заради футболната романтика. Защото в Южна Америка футболът е живот. И начин да се спасиш от мизерията и гетото. Защото взима Световната титла на Бразилия насред Маракана. Защото са само три милиона души, а отборът им е класа. Защото марихуаната в страната е легализирана. И защото имат Луис Суарес и Единсон Кавани - най-добрата нападателна двойка на Мондиала. И може би най-добрата защитна - Диего Годин и Луис Хименес.
Факт за затапване: Луис Суарес винаги изтърпява наказание на Световно първенство.
Иран
Защото Nike отказа да им изпрати бутонките пет дни преди Мондиала. Заради санкциите срещу Иран, които обаче влизат в действие след Световното.
Факт за затапване: Селекционерът Карлос Кейрош се изправя срещу родината си и бивш работодател Португалия. Той беше уволнен от националния отбор през 2010 г.
Мароко
Защото за пети път не успя да спечели домакинство на Световно първенство. Заради Азиз Буадуз. Неговите родители емигрират с него в Германия, когато е на една година. На 13 той остава сирак. И си вкара автогол в първия мач на Световното. Пуснете сълза за него.
Факт за затапване: Халфът Файсал Фажр се страхува от кучета. И то толкова, че веднъж е скочил от шест метрова ограда, за да се спаси. И си е счупил крака.
Португалия
Португалия е прекрасна страна. По-добра, вкусна и зелена версия на България. А пък Европейският шампион не е случаен отбор. Ясно е, че всичко се върти около Роналдо, но както видяхме има и защо. Дори и без него иберийците играят супер футбол, но диамантът си е диамант.
Факт за затапване: Преди хеттрика срещу Испания Роналдо имаше едва три гола в 13 мача на Мондиал.
Испания
Защото играе красив футбол. Защото даде на света Шави и Иниеста. И Фернандо Торес и Давид Вийя. И брутални типове като Серхио Рамос и Бараха. Защото шефът на федерацията има смелостта да се ядоса на Реал Мадрид и да уволни селекционера Юлен Лопетеги ден преди старта на Световното.
Факт за затапване: Футболистите на Испания идват с най-много изиграни минути от всички останали на Световното.
Австралия
Заради брадата на Миле Йединак - Русия не е виждала толкова Распутин-брада от самия Распутин насам. Заради Тим Кейхил, който също като Роналдо, Пеле и Мирослав Клозе, може да вкара гол на четвърто Световно.
Факт за затапване: Защитникът Трент Сейнсбъри играе в Китай, за да може да изплаща ипотеката на родителите си.
Дания
Винаги ще ги обичаме заради братята Лаудруп. Заради това как станаха Европейски шампиони от никъде. Сега не са адски силни, но всеки скандинавски отбор прави това, което искаме от любимците си. Дори и да са непоколебимо некадърни дървосекачи, се раздават докрай.
Факт за затапване: 11 000 човека подписаха петиция старта на Световното да се отложи, за да може Никлас Бендтнер да оздравее.
Франция
Защото винаги ще ни топли какво им причинихме в Париж през ноември 1993. А и ако не беше славната Пенева чета да ги изхвърли от Световното в САЩ, те никога нямаше да преразгледат политиката си, да направят базата Клерфонтен и прочие. Съответно нямаше да станат Световни и Европейски шампиони.
В момента Франция има супер таланти в атака - Антоан Гризман, Усман Дембеле, Килиан Мбапе и Оливие Жиру. Жиру има впечатляващи сини очи, мускули и голи снимки! Споменатият Мбапе пък е само на 19 и е първият футболист, роден след Световната титла, който играе за петлите. Чувствате ли се стари?
Факт за затапване: Памела Андерсън - мечтата на две поколения мъже, е гадже на Адил Рами. И тя публично му благодари, че ѝ е помогнал да мине през менопаузата. Истински мускетар. Памела ще стане на 51-а на първи юли. Чувствате ли се стари?
Перу
Защото футболът е магия заради истории като тяхната. Не са играли на Световно от 36 години и феновете напускат дългогодишните си работни места, за да отидат в Русия (има специален бонус, ако имаш над 10 години стаж на едно място). Защото има психопати, които пътуват 36 часа с влак из Русия - нямат пари за самолетни билети, а влакът е безплатен с билети за Световното.
Факт за затапване: Стикерите Панини са толкова популярни, че кандидати за кметове обещават безплатни такива преди изборите.
Аржентина
Заради футболната романтика. Защото в Южна Америка футболът е живот. И начин да се спасиш от мизерията и гетото. Заради Бога на футбола Диего Армандо Марадона. Защото имат Меси. И Серхио Агуеро, Гонсало Игуаин и Пауло Дибала. И защото винаги ще произвеждат таланти, които са наслада за окото.
Факт за затапване: Евер Банега бе прегазен на бензиностанция от собствения си автомобил през 2012-а.
Хърватия
Балканци са си. Макар и по-цивилизовани в някои отношения. Но в други не - Никола Калинич бе изгонен от лагера на националния отбор, защото отказа да влезе в игра като резерва срещу Нигерия. А и имат добри футболисти: Ракитич, Модрич, Крамарич, Ребия, Пяца, Перишич... Ние нямаме.
Факт за затапване: Иван Ракитич се ожени за първата жена, която е видял в Севиля. Ракел му сервира кафе в хотела преди медицинския му преглед, но му отнема три месеца да я убеди да излязат на среща.
Исландия
За ентусиазма и раздаването - виж Дания. Защото имат футболист от Левски на Световното. И защото тук са трима от най-секси играчите на Мондиала. Руси, здрави (Сигурдсон), сладки (Гисласон), гръндж (Бярнарсон). Здравей, Тор!
Факт за затапване: Треньорът Халгримсон е зъболекар, вратарят Халдорсон, спасил дузпа на Меси - оператор.
Нигерия
Нищо лично, но онзи Йекини от първия ни мач в САЩ 94 няма забравяне. Да падат и отпадат!
Факт за затапване: Съпругата на Джон Оби Микел е рускиня.
Факт за затапване № 2: Нигерия има шест участия на Световно. В пет от тях тимът е в една група с Аржентина.
Бразилия
Футболна романтика. Футболна история. Чистата радост и наслада от футбола. Няма друга страна, която да го излъчва. Гарична, Пеле, Зико, Сократес, Роналдо, Роналдиньо... Колос след колос, които са радвали цели поколения. И почти никога със силна защита.
Факт за затапване: Бразилия допусна 14 гола при домакинството си на световното през 2014 г. Седем от тях в полуфинала срещу Германия (ох).
Коста Рика
Шансове нула, но са забавни. Не и на Кейлор Навас, който е вратар на разпасаната команда пред себе си.
Факт за затапване: Навас обръсна главата на треньора Оскар Рамирес. Рамирес беше обещал да лъсне кубе при класиране за Световното.
Сърбия
Разделение - аман от техния шовинизъм, ама по-близо Световното няма да дойде до нас.
Факт за затапване: Селекционерът Младен Крстаич обяви състава си от палатка до бензиностанция в Белград.
Швейцария
Защото имат специална футболна програма, която им донесе Световна титла за младежи през 2009. Като биха по пътя Бразилия на Неймар и Коутиньо, Германия и домакинът Нигерия на финала. И защото тя показва как се интегрират бежанци чрез футбола.
Факт за затапване: Вратарят Ян Зомер свири на пиано и китара, пее и пише. Има собствен блог за храни и рецепти. И сам прави всичко по него.
Германия
Махаме политически причини, заяждания с фрау Меркел и така нататък. Германия е последната голяма футболна страна, където разни богаташи с много кинти не си играят като малки деца с футбола. В Бундеслигата има правило за 50%+1, което дава собствеността на членовете на даден клуб. И дори изключенията като Леверкузен и Лайпциг действат адски внимателно. Бундеслигата е и с най-ниски цени на билетите и ТВ-правата в сравнение с всички останали.
Що се отнася до националния отбор, "каските" свалиха ботушите и вече 12 години играят техничен и приятен за гледане футбол. Поради което и Англия купува на килограм футболисти от Германия - нещо немислимо доскоро.
Факт за затапване: Майката на национала Матс Хумелс - Ула Холтхоф - е спортен журналист. Тя е и първата жена, коментирала футболен мач по една от немските телевизии.
Мексико
Защото играят в нашите цветове. Защото ги бихме на САЩ 94. Защото феновете им са най-забавното племе на света и винаги имат каше текила. И защото биха Германия.
Факт за затапване: 23-мата футболисти в състава общо имат над 1400 мача за националния отбор.
Република Корея
Слаби са. И ще отпаднат рано.
Факт за затапване: Трима от националите в момента са в казармата. Но не го казвайте на нашия т.нар. министър на отбраната - още не е намерил този факт.
Швеция
Скандинавци номер три. Виж Дания и Ислания.
Факт за затапване: Златан Ибрахимович не е тук.
Белгия
Винаги са играли красив футбол. Винаги без желания резултат. Сега имат отлични футболисти - Азар, Де Бройне, Витцел, Лукаку, Дембеле, Куртоа. Стискам им палци!
Факт за затапване: Майката на братя Азар - Еден и Торган - Карине е професионален футболист. Спира да играе когато разбира, че е бременна с Еден.
Англия
God Save the Queen! О, Боже! Пак не могат да се похвалят с някакви футболисти, освен Хари Кейн. Този път обаче нямат особени амбиции. А и Гарет Саутгейт е толкова експресивен като мениджър, че дори традиционно нашият стоик Петър Хубчев е по-интересен от него.
Факт за затапване: Съпругата на халфа Фабиан Делф Натали трябва да роди в началото на юли.
Панама
Адски симпатични ентусиасти. Които примерно с лекота могат да подхлъзнат Англия и да се приберат вкъщи.
Факт за затапване: Президентът обяви денят след класирането за Мондиала за национален празник.
Тунис
Нищо добро не ги чака и тях. А и са без голямата си звезда Юсеф Мсакни.
Факт за затапване: Петима от националите играят в Саудитска Арабия.
Колумбия
Заради футболната романтика. Защото в Южна Америка футболът е живот. И начин да се спасиш от мизерията и гетото. Защото най-накрая Радамел Фалкао ще играе на Световно първенство. Заради Хамес Родригес. И защото винаги имат защитници, които играят с "ножове в корите".
Факт за затапване: Нито един от 19-те мача на Колумбия на Световно не е завършил 0:0
Япония
Още един слаб отбор, който трудно ще направи нещо добро. Но пък феновете... Викат като роботи по цял мач, а после чистят след себе си. Наложително е да си внесем половин милион японци.
Факт за затапване: 90% от феновете не очакват отборът им да излезе от групите. Много тъжно.
Полша
Защото да си полякиня е прекрасна (от мъжка гледна точка) диагноза. Това го установихме по време на Евро 2012. Защото са чудни домакини - винаги има скрито шише водка в някой долап и буркан краставички в съседния. Защото имат Роберт Левандовски - един от най-силните централни нападатели в момента. И слаба защита, тоест ще са забавни за гледане.
Факт за затапване: Ръсел Кроу по някаква причина (руса може би) си ги е харесал и викаше за тях по време на Евро 2016.
Сенегал
Защото биха Световния шампион Франция в мача на откриването през 2002-а. При това всички сенегалци тогава играеха във френското първенство. Защото имат скоростта на Садио Мане. А и защото футболната романтика изисква някой отбор от Африка да шокира един-два по-силни.
Факт за затапване: Мюсюлманските играчи от Сенегал, включително Мане, получиха разрешение да не спазват Рамадан.
Петър Хераков е спортен журналист от 1998 г. Коментира Бундеслигата по Евроспорт откакто се излъчва на български, бил е и сред коментаторите на Висшата лига по Диема.
* Фактите за затапване са събрани от БиБиСи.
