fbpx

Разговорът за психичното здраве не е от разговорите, които обикновено водим. Предпочитаме да си говорим за къде-къде “по-важни” теми като международното положение и цената на хляба. Само че в тъкмо в тези разговори, които провеждаме на “много високо ниво” обикновено в социалните мрежи, прозира важността на дебата за психичното здраве. А той, както и много други дебати в тази държава, практически не успява да се състои. “Мижав интерес”, би възкликнал някой, за да обясни защо той не се случва. “Страх от стигматизиране”, бихме казали ние, защото знаем, че всеки има нужда да бъде чут и подкрепен, когато започва да му идва в повече. 

Какво е да си психично здрав и защо е важно да търсиш подкрепа, когато усетиш, че имаш нужда от такава - това разглежда изложбата с фотографии на Вихрен Георгиев (People of Sofia) – “Хора като нас”. Изложбата e част от #ИмаКойДаTeЧуе – кампания за психично здраве, на Български фонд за жените и Kabinet.bg.

Мартин Апостолова, актира; ©Вихрен Георгиев

В нея 18 жени разказват през личните си истории какво за тях е психичното здраве, какъв е опитът им с психотерапията и какво правиш, когато имаш усещането, че всичко ти идва в повече. Тези жени са “хора като нас”, даже някои съвсем като нас, защото част от тях е и Красимира Хаджииванова, съосновател на Майко Мила и Оле Мале. Нейно интервю за психичното здраве в рамките на проекта можете да прочетете в платформата Kabinet.bg

В изложбата още ще видите:

  • Надежда Дерменджиева - активист за правата на жените
  • Мартина Апостолова - актриса
  • Милена Едвиг - куратор и галерист
  • Глория Филипова - активист за ЛГБТИ+ права
  • Марион Дърова - хореограф
  • Ваня Пандиева - психолог
  • Антоанета Колева - издател
  • Мила Бобадова - ветеринарен лекар
  • Велислава Попова - журналист и главен редактор
  • Бояна Петкова - педиатър
  • Цветелина Йосифова - психотерапевт и преподавател
  • Ангелина Рангелова - детски учител
  • Велина Мавродинова - графичен дизайнер и илюстратор
  • Ирина Недева - радио журналистЛ
  • Лилия Драгоева - застъпник за правата на младежите и ЛГБТИ+ общността
  • Мая Донева - експерт по социално предприемачество и иновации
  • Мила Манчева - изследовател на миграцията и социалното включване 
Красимира Хаджииванова, съосновател на Майко Мила и Оле Мале, ©Вихрен Георгиев

Можете да отидете и да видите лицата, заснети от Вихрен Георгиев от People of Sofia, и историите зад тях до 30 октомври в галерия Credo Bonum на ул. „Славянска“ 2 (вход от ул. „Бенковски“).

Питаме ви и истински искаме да знаем. Защото искаме да си говорим за смислени личности, които оставят следа.

Много е хубаво човек да получи този въпрос, защото в търсенето на отговора през съзнанието неизменно минават най-страхотните, важни и вдъхновяващи хора в живота му. Ако си спомняме по-често за тях, а не само покрай 1 ноември, може би ще ни е една идея по-лесно. 

Провокацията да си зададем този въпрос сега идва от проекта на Съюза на артистите и “Фантастико” с подкрепата на Столична община – “Моите будители”. Той включва фотографска изложба с послания и лични разкази за Деня на будителите и съвременните будители на някои от най-изявените български творци. Откриването беше днес в градската градина пред Народния театър, където всеки може да види изложбата. 

Фотографиите са заснети от Костадин Кръстев – Коко сред декорите на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Столичната библиотека и Софийската опера и балет. А на кадрите виждаме Райна Кабаиванска, Теодор Ушев, Георги Господинов, Васко Василев, Лили Иванова, Мариус Куркински, Христо Мутафчиев, Цветана Манева, Койна Русева, Юлиан Вергов, Бойка Велкова, Теодосий Спасов, Марта Петкова и Никола Хаджитанев.

Естетските черно-бели фотографски кадри ще бъдат подкрепени и с видео послания, заснети от Благой Момчилов, които ще се стараят да “събуждат” социалните мрежи през целия ноември. 

Всеки от тях говори с изключителна признателност за семейството си, за първите учители, за хората, оставили траен отпечатък в живота им. Но и за приемствеността, за силата да останеш “буден”, за това, че в крайна сметка човек има нужда от знания – а не знанията от човека.

И така, кои са вашите будители? 

Изключително красив проект на 25 читалища от община Кюстендил, фотографът Владислав Чанев и художникът Евгени Серафимов, съвместно с 25 читалища от общината, посветен на есенното плодородие в Кюстендилско.

Традиционният "Празник на плодородието" тази година е отменен заради епидемичната обстановка, но екипът е намерил прекрасен начин да разкаже и покаже богатството и красотата на района.

25 жени от Кюстендилско, облечени в традиционни носии, с плодове от тазгодишната местна реколта, аранжирани като в изумителните картини на Владимир Димитров - Майстора, са в центъра на фотографиите, които няма защо да коментираме. Хубавото си е хубаво. Ето ги и тях:

Община Кюстендил с артистичен проект посветен на есенното плодородие
May be an image of 1 person, standing, apple and outdoors
Община Кюстендил с артистичен проект посветен на есенното плодородие
Община Кюстендил с артистичен проект посветен на есенното плодородие
Община Кюстендил с артистичен проект посветен на есенното плодородие
Община Кюстендил с артистичен проект посветен на есенното плодородие
Община Кюстендил с артистичен проект посветен на есенното плодородие
Община Кюстендил с артистичен проект посветен на есенното плодородие
Община Кюстендил с артистичен проект посветен на есенното плодородие
Община Кюстендил с артистичен проект посветен на есенното плодородие
May be an image of 1 person, standing and outdoors
Община Кюстендил с артистичен проект посветен на есенното плодородие
Община Кюстендил с артистичен проект посветен на есенното плодородие
Община Кюстендил с артистичен проект посветен на есенното плодородие
Община Кюстендил с артистичен проект посветен на есенното плодородие
Община Кюстендил с артистичен проект посветен на есенното плодородие
Община Кюстендил с артистичен проект посветен на есенното плодородие
Община Кюстендил с артистичен проект посветен на есенното плодородие
Община Кюстендил с артистичен проект посветен на есенното плодородие
Община Кюстендил с артистичен проект посветен на есенното плодородие
Община Кюстендил с артистичен проект посветен на есенното плодородие
Община Кюстендил с артистичен проект посветен на есенното плодородие

В края на септември миналата година фотографът Вихрен Георгиев, когото познаваме от проекта му People of Sofia, получава предложение да издаде втора книга. Първата събира тематично голяма част от работата му през годините и историите, които разказва от улиците на столицата с фотоапарата си. А за втората, която ще има своята премиера в началото на март, Вихрен избира нов прочит – да покаже жените на София. 

Двуезичният албум “Жените на София” включва повече от 300 фотографии на разкошни жени с различни занимания, интереси, характери, социална ангажираност и светоглед. Книгата освен прекрасни портрети и “улични” кадри, съдържа и историите на дамите, и то точно така, както самите те са избрали да ги разкажат. 

А ето какво още ни разказа Вихрен Георгиев за града и неговите вълнуващи жени. 

Вихрен Георгиев е роден е в Бургас, а интересът му към фотографията датира още от ученическите му години. Прави си любителска фотолаборатория в мазето, участва в кръжоци и местни конкурси. За известен период от време животът му е встрани от фотографията и след дълга пауза решава да се върне към снимането. Прави го с People of Sofia.

Как изглеждат жените на София и какви са техните истории?

Жените на София, въобще на България, доколкото смея да твърдя, че книгата отразява това, са безкрайно интересни, различни, шарени, пъстри, добри в това което правят – професия или хоби, знаещи какво искат и как да го постигнат. 

Техните истории са толкова различни, че е невъзможно да се обобщи. Всяка жена ще открие в тях нещо свое и близко, именно непринудеността и искрените истории са силата на книгата. Всяка от тях е разказала каквото ѝ е на сърцето. Просто им казах: “Напишете това, което ви вълнува”. Текстовете в книгата са с минимална редакция, за да се запази изказът на всеки един от персонажите.

Как печелите доверието на героите си?

Не знам как печеля доверие. Аз съм доста притеснителен при нови запознанства и контакти. В това помогна популярността на People of Sofia, която с годините се е затвърдила като добронамерена, ценяща достойноството на човек и уважаваща личността платформа. 

Как избрахте жените, които да снимате специално за книгата? Какво е общото помежду им?

Общото е, че са интересни и различни и всички са добри в това, което правят. Могат да послужат за пример, да научиш нещо от тях, да ти помогнат. Освен това са естествени, без фалш. 

Все повече ни се натрапват фалшиви и обработени образи. Има стабилно нарастваща тенденция хората да се представят така, че да ги харесат. В книгата ще видите едни естествени и “нелустросани” жени, красиви и привлекателни с истинската си същност. 

Какво според вас може да научи човек за духа на един град, ако съди само по жените, разхождащи се по неговите улици?

Ако човек съди по моята книга, ще разбере, че София е доста привлекателен град и непременно трябва да дойде веднага и да живее щастливо до края на дните си сред тази красота!
Шегувам се, разбира се. 

Може да научи много: дали хората в този град се чувстват свободни, дали са със свободен дух, дали ги подтиска нещо в ежедневието им, какво ги радва, дали се справят сами и дали са независими.

Необходим ли е различен подход при снимането на жени?
Не бих искал да разделям така нещата. За мен е важен човекът. Има трудни за снимане хора, поради структура, черти и т.н., има и такива, които камерата ги обича.

Жените, разбира се, са по-взискателни към външния си вид. При тях има грим, прически, облекло, доста неща, чрез които да се изразят, и които е хубаво да се предадат, за да се уважи това, с което са решили да се откроят.

Какво може да разбере човек за една жена, докато я снима?

Често съм се замислял върху това и ми се струва, че каквото и да разбера, то не е определящо, защото обикновено е свързано по-скоро с някакви дребни черти от характера. 

Все пак, когато снимаш някого, той е в ситуация извън комфорта си и може да реагира по нетипичен и за самия него начин. За мен това не е толкова важно, колкото да успея да “извадя”, да “хвана”, моята представа за човека. 

Какво най-много искате да уловите, когато снимате една жена?

Моята представа за красота в нея. Обикновено е свързана с разкриването на женствеността ѝ под всякаква форма. 

Кой според вас е съвършеният портрет?

Няма такъв. В даден момент може да си решил, че си направил добър портрет, в следващия – виждаш човек в съвсем друга светлина и искаш да покажеш нея. За мен лично съвършеният портрет е този, който ме удовлетворява. 

Всеки сериозен фотограф търси в обекта личната си представа за него. Добър портрет се получава, когато успее да я открие. Много хора искат от фотографите да “докарат” снимки, на които да видят собствената си представа за тях самите. Това не е фотография, а заснемане. 

Книжарница FOX book café и Вихрен Георгиев биха искали да подарят на три дами книгата “Жените на София”. Ще се радваме, ако ни изпратите вашите истории по някоя от следните теми: 

  • Жените, променили нагласи в миналото
  • Какво е най-голямото ви предизвикателство като жена в наши дни
  • Какво искаме да оставим след себе си

Очакваме вашите истории за миналото, настоящето и бъдещето ви/ни като жени на имейл konkursmaikomila@gmail.com. Ще прочетем всичко с голям интерес, ще подберем по една история от категория, която да наградим, и ще я споделим с всички вас. Очакваме ви! 

Днес споделяме с вас тази фотосесия, която представя майчинството в неговата неподправена светлина. Гиъдре Гомес публикува своя поглед в Bored Panda и хвърля светлина върху нещата, за които рядко се говори.

------

Всички казват, че майчинството е специално, че с детето се гради връзка, като никоя друга, че това е вълшебно пътешествие, едновременно удовлетворяващо и прекрасно, и съм абсолютно съгласна. Обожавам да съм майка, това е най-хубавата работа на света. Имам две момчета и ги обичам повече от всичко, но майчинството невинаги е лесно и просто.

Майчинство е да не си спомняш какво е да спиш през цялата нощ, да бършеш повече ако, отколкото си си представяла, че ще видиш за цял живот. Да нямаш лично пространство, да не можеш да се изпишкаш или да си вземеш душ необезпокоявана. Да бършеш сополиви носове и мръсни лица с блузата си. Да се научиш как да правиш всичко с едната ръка, докато носиш бебе в другата. Да се събудиш с малко дупе или краче на лицето. Да кърмиш навсякъде, по всяко време. Да носиш клин и косата ти да е рошава. Да не пазаруваш сама. Колата ти да е мърлява през цялото време. Да не можеш да си пуснеш болничен, защото майчинството е работа 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, без заплата, и какво ли още не. Но в крайна сметка не бих го заменила за нищо на света. Да си майка означава да си обзета от любов, щастие, отговорност и самоотверженост.

С помощта на моите приятелки майки създадох този проект, за да напомня как изглежда неподправеното майчинство.

1. Майчинството е никога да не ходиш до тоалетната сама

2. Да се опиташ да си запазиш разсъдъка

3. Да си пъдар

4. Да имаш малки помощници, които да ти помагат при готвенето

5. Да бършеш сополиви носове с блузата си

6. Да не можеш да си вземеш болничен

7. Да те ритнат в лицето нощем

8. Да готвиш с една ръка

9. Да се опитваш да ги опазиш живи

10. Да не можеш да се изкъпеш на спокойствие

11. Безкрайни купчини с пране

12. Понякога майките имат нужда от глътка вино и да си провелрят телефона

13. Никога да не може да се успиш

14. Да кърмиш навсякъде, по всяко време

15. Сънят не трае дълго, винаги ще те намерят

16. Няма спокойно пазаруване

17. Да забавляваш децата

18. Като заспят...

Интернет е пълен с перфектни снимки на прекрасни деца, правени от професионални фотографи. Сигурно почти всеки родител би искал и неговото дете да има такава фотосесия. Само че всичко зависи от малката звезда пред камерата, а настроението на децата невинаги съвпада с това на родителите.

Събрали сме снимки на 15+ деца, които никак, ама никак не са искали да бъдат снимани.

Радост голяма. Да.

Недообмислена идея.

Какво малко ангелче...

Тази акробатика е трудна.

Трябва да поработим над позата.

Застанете във формация!

Оказа се, че декорацията не е вкусна.

Аман от тея Коледни празници!

Когато идеята и реализацията не са в синхрон.

Другояче си го представяхме...

Поооочти!

Това трябваше да е комикс...

Когато тортата е с изкуствен подсладител...

“Всички деца са сладки, докато спят… о… ем…”

Пооочти еднакви!

Май не беше много добра идея...

Яво не всеки иска да стане морков като порасне...

cross