fbpx

Заповядайте на форум-експо „(почти) Всичко за родителството“, където ви очакват полезни съвети, споделен опит и експертно мнение от (почти) всички най-добри специалисти в областта на акушерството и гинекологията, психологията, ранното детско развитие, здравословното хранене, дерматологията.

Кога?

Очакваме ви на 13–14 май, София, НДК, етаж 5.

Палитрата от лекции е наистина цветна, богата и включва теми от бременността до възпитанието на вече порасналите деца.

Запознайте се с програмата, подготвена за ден I:

10:00 – 10:40 Проследяване на бременност от д-р Красимира Жекова,акушер-гинеколог

Локация: зала „9 месеца“

Акценти:

  • какво означава планувана бременност в България и по света;
  • проследяване на бременността в първи триместър – параклинични изследвания, консултации, консултации със специалист, биохимичен скрининг и ранна фетална морфология; 
  • втора фетална морфология; 
  • наблюдение на бременността след 34 гестационна седмица.

10:30 – 11:10 Ясла, градина, училище – предизвикателствата пред родителите от Антонина Кенова, един от най-дейните активисти в сферата на предучилищното и училищното образование в България.

Акценти:

  • какви предизвикателства би могло да има пред родителите, когато детето им постъпва за първи път в ясла, детска градина или училище;
  • какво да очаквате при кандидатстването и записването на детето;
  • какво следва, когато то постъпи в детското заведение или училището;
  • какви казуси биха могли да възникнат във всеки един от тези етапи и как да процедирате за разрешаването им.

11:00 – 11:40 Раждане – естествено и нормално от Йоана Станчева и Илона Нешковаакушерска практика „Зебра“

Локация: зала „9 месеца“

Акценти:

  • какво прави раждането „нормално“?
  • да подходим нормално към раждането – практични съвети за успешна навигация в родилната грижа у нас;
  • защо са важни подкрепата и увереността.

11:30 – 12:10 Вечната вина на майката от Яница Йончева, психолог и психотерапевт

Локация: зала „Майко Мила“

Акценти:

  • аз добра майка ли съм;
  • да имаш дете е най-прекрасното и най-естественото нещо на света;
  • ние сме невероятни жени, добри професионалисти, забавни приятели, отговорни личности, смислени хора и „достатъчно добри“ майки...;
  • как да преобразим чувството за вина;
  • как започва приказката за родителството.

14:00 – 14:40 Успешно начало на кърменето от Ася ДемиреваIBCLC консултант по кърмене

Локация: зала „9 месеца“

Акценти:

  • как да стартирате успешно кърменето и да го превърнете в онзи миг вълшебство, който е споделен само между мама и бебе;
  • какви могат да бъдат първите препъникамъчета, с които бихте се сблъскали, и как да ги преодолеете;
  • насокиза поддържане и съхранение на млякото, ако ви се налага да се върнете рано на работа. 

14:30 – 15:10  Животът не свършва, след като родишДария Топалова,директор „Човешки ресурси“

Локация: зала ,,Майло мила''

Акценти:

  • възможности за професионално развитие и дори смяна на курса – промяна на професионалното поприще;
  • какво трябва да знаете, ако решите да смените кариерата си, и как да се ориентирате правилно в пазара на труда.

15:00 – 15:40 Грижа за детската кожа от първите дни на бебето от д-р Айлин Шеф, дерматолог

Локация: зала „9 месеца“

Акценти:

  • какви са разлики между кожата на бебетата и кожата на възрастните;
  •  какви са типовете кожа при бебета и как да ги разграничим – коя бебешка кожа е нормално, суха, чувствителна или атопична;
  •  как се избират подходящи продукти за бебешката кожа и какви хигиенни навици да си изградите по отношение на бебето: колко често да е къпането, как да се грижите за зоната на пелените, какви дрехи да избирате;
  • състояния и заболявания, които може да забележите в ранна детска възраст и заради които следва да се консултирате с лекар. 

15:30 – 16:10 Юношеството – криза за създаване на себе си от проф. д-р Орлин Тодоров

Локация: зала „Майко Мила“

Акценти:

  •  какви са поведенческите промени, които настъпват в тийнейджърска възраст;
  •  как си обясним всичко, което се случва с децата ни в този период от живота им.

16:00 – 16:40 Ранните моменти са от значение за всяко дете от Снежана Радева, директор програми „Ранно детско развитие“, УНИЦЕФ България

Локация: зала „9 месеца“

Акценти:

  • пълноценно общуване през първите 1000 дни – уникален период в развитието на човека;
  • какви са очакваните ключови постижения в различните възрастови етапи в ранното детство;
  • в какви програми на УНИЦЕФ за подкрепа на родители можете да се включите, за да дадете най-добър старт на детето. 

А какво предстои през втория ден (14 май), научете по-долу:

10:00 – 10:40 Какво трябва да знае родителят за развитието на детето в ранното детство от Мая Василеваспециалист по ранно детско развитие

Локация: зала „9 месеца“

Акценти:

  • какво е най-важното, което може да се осигури на детето за правилното развитие на мозъка му в този период;
  • защо ограмотяването и обучението започват още от раждане и как става това;
  • основните етапи, през които преминава всяко дете и практически съвети на родителите за всеки един от тях.

10:30 – 11:10 Как, кога, дали и защо родителите да разговарят „за секса“ с децата си от д-р Радосвета Стаменковазпълнителен директор на Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве

Локация: зала „Майко Мила“

Акценти:

  • кога и как е добре да започнем да говорим с децата за секс;
  • защо здравното и сексуално образование е важно за превенция на ранна нежелана бременност;
  • кое е от съществена важност за превръщането на децата в личности със здравословно отношение към секса и междуличностните отношения и с необходим набор от познания, които да ги предпазят от различни рискове, включително и сексуално насилие.

11:00 – 11:40 Сънят на детето от 0 до 2 години от Елена Чапалова, сертифициран консултант по детски сън

Локация: зала „9 месеца“

Акценти: 

  • най-важните неща, които трябва да знаем, за да осигурим добър сън на децата и на цялото семейство;
  • нормално ли децата да се будят често – можем ли просто да изчакаме да го израснат;
  • има ли лоши навици за сън – има ли възраст, след която нещата не мога да се оправят;
  • откога е подходящо да създадем режим;
  • какво е самостоятелно заспиване и кога можем да приучим детето да заспива само. 

11:30 – 12:10 Интернет безопасност

Локация: зала „Майко Мила“

Акценти: 

  • как да предпазим децата си, а и себе си, от опасностите, които дебнат в мрежата
  • за какво да сме подготвени и как да реагираме.

14:00 – 14:40 Захранване на бебето и хранителен режим на малкото дете от Маги Пашова, нутриционист, специалист по детско хранене и захранване

Локация: зала „9 месеца“

Акценти: 

  • ролята и значение на захранването;
  • особености на храненето между 1-та и 3-та година;
  • често срещани трудности с храненето и как да ги избегнете;
  • подходи, с които да помогнете на детето си да се храни разнообразно и с апетит.

14:30 – 15:10 Детето ми да взима наркотици? Абсурд! от Юлия Георгиевамениджър на Розовата къща, председател на УС на фондация „Център за хуманни политики“

Локация: зала „Майко Мила“

Акценти:

  • кои са основните механизми, през които тийнейджърите стигат до употреба на наркотици и алкохол;
  • значение на превенцията и важността на получаване качествена информация какво представляват пътят на злоупотребата, психиката на зависимия човек и основните рискове, свързани със забранени вещества, които стоят пред тийнейджърите в този период от живота им

15:00 – 15:40 Интимните отношения след появата на бебето от доц. д-р Румен Бостанджиевсексолог и семеен терапевт

Локация: зала „9 месеца“

Акценти: 

  • преразпределение на времето и вниманието, което партньорите отделят един на друг след раждането на детето;
  • включване на роднини и близки в грижата за детето, което променя семейната динамика;
  • организацията на пространството, обитавано от семейството, така че родителите да имат възможност за интимна близост;
  • справедливо разпределение на родителските роли, взаимна подкрепа и разбиране;
  • изработване на общ, съгласуван стил на родителско поведение при възпитанието на детето.    

15:30 – 16:10 Насилието има много лица. Как да предпазим децата си от него от Цветелина Цековаписател и посланик в борбата срещу домашното насилие

Локация: зала „Майко Мила“

Акценти:

  • как да предпазим децата си от насилие;
  •  какво представлява насилието, какви видове насилие има;
  • какво е поведението на жертвата и кои хора в обкръжението на детето биха могли да играят ролята на насилници.

17:00 – 18:00 Стендъп от Оля Малинова и Красимира Хаджииванова

Локация: зала „Майко Мила“

За повече информация:

Websitehttps://parentingevent.bg/
Facebook: Почти всичко за родителството
Instagramparentingevent.bg

9 МЕСЕЦА и Майко Мила обединяват сили в обща кауза – да бъдат полезни на настоящите и бъдещите родители с дебютното издание на двудневен форум-експо „(почти) Всичко за родителството“. Събитието ще се проведе на 13 и 14 май, на целия пети етаж в НДК, и с ВХОД СВОБОДЕН.

Форумът е естествена стъпка напред, след като през годините натрупахме опит, научихме се да слушаме и чуваме (или поне така се надяваме!), както и да откликваме по-добре на вас – нашите верни последователи. Решихме, че е време да дадем облик на тези наши отношения, както и най-накрая да се видим на живо – и така се роди идеята за форума.

Изградихме програма, в която сме помислили за бъдещите родители, онези с бебета и малки деца, както и за късметлиите, опитващи се да овладеят хаоса и да говорят на един език с вече порасналите им наследници. Ще засягаме болезнени теми, ще говорим откровено, ще предизвикаме някои захаросани представи за родителството и ще огласим някои полезни практики и здравословни (или пък не) навици.

Знаем, че заедно с децата се раждат и хиляди въпроси, страхове и желания, и ще се опитаме да внесем спокойствие и увереност у тези от вас, които тепърва се сблъскват с тези емоции. Няма да избягаме дори от клишето „малки деца – малки проблеми, големи деца – големи проблеми“ – предвидили сме лекции и информация и за родителите на малките, и за тези на тийнейджърите.
Измежду мъдростите, място ще намерят още и хуморът, сатирата и забавата, както се казва, както и личната среща с представители на популярни и новоизгряващи брандове за деца и родители (те са ви подготвили страхотни изненади).

Ако трябва да обобщим, тези вълнуващи два дни ще изглеждат така:
  • лекции и беседи на тема бременност, родителство и отглеждане на деца;
  • експо зона с десетки изложители;
  • кът за игри;
  • целодневни детски работилници и четене на приказки;
  • бебешки занимания с аниматори;
  • родителско стендъп шоу;
  • специална зона за хапване и пийване, подходяща и за бременни;
  • входът е свободен.

Запознайте се с програмата и лекторите ТУК
Чакаме ви и, вярвайте ни – нямаме търпение!

Дано си давате сметка, че възможните отговори на въпроса “Какъв искаш да станеш, като пораснеш?” вече клонят към безкрайност. Но и да си даваме сметка, пак не е много ясно, защото истината е, че дори не знаем какви може да станат децата ни. Просто на много от професиите на бъдещето още не им е дошъл редът.

Бърз поглед към това толкова вълнуващо и динамично бъдеще предлага онлайн форумът "Умни професии за умно бъдеще”, който ще се проведе на 22 януари (събота) напълно безплатно с начало 10:30 и с предварителна регистрация тук

Събитието е организирано от Шнайдер Електрик и включва няколко панела, които ще са интересни на деца и родители от всякакви възрасти (да, и родители от всякакви възрасти). Идеално е и за малки ученици - от 1 до 4 клас, и за гимназисти, които се чудят накъде да поемат.

Първият панел е с модератори Вената и Никича от професионалната инфлуенсърска организация The Pact. Гости ще са Мишо Стефанов от Мини Машини и Иво Бонев от Технократи, а всички заедно ще си говорят за уменията на бъдещето, какво ги мотивира, за какво мечтаят и как си представят един бъдещ инженер. Децата ще имат възможност да участват в анкети, да задават въпроси в чата както и да разсъждават и отговарят на интересни казуси.

Вторият кръг разговори вероятно ще е по-интересен за по-големите деца, защото ще се говори за кариерно развитие. Гости са Ангел Георгиев от платформата за обучения и кариерно ориентиране Знам.бе, Мария Петрова от nPloy, които също знаят как да свържат хората с тяхната професия, консултантът по намиране на таланти в Mercer Стела Юлзари и директорът на завода на Шнайдер Електрик Мария Топчийска. 

Този панел е с начален час 11:30 и ще открехне вратата към най-важното: от какви специалисти и съответно специалности ще имаме нужда в бъдеще и кои ще отпаднат, защото няма да има къде и за какво да се прилагат. 

В третия панел от 13:00 до 14:00 ще се говори за градовете на бъдещето. Какво значи “умна сграда”, как ще изглеждат фабриките на бъдещето, какви ще са градовете ни. Участници ще са основни играчи от отбора на Шнайдер Електрик в България - Мария Топчийска, Калоян Георгиев и Димитър Манков, с модерация от Йонко Чуклев, който е заместник-председател на Управителния съвет на Професионалната асоациация по роботика и автоматизация (PARA).

Последният панел също звучи много интересно и безкрайно подходящо едновременно и за родителите, и за децата. В "Животът е работа или работата е живот?” от 14:00 до 15:00 часа ще се говори за баланса между работа и личен живот, как нашата кариера се отразява на професионалното ориентиране на децата, какво е бърнаут и как никога да не ни се случи наистина и още много полезни и важни неща, за които е време да си говорим все повече.

Участници в дискусията са генералният директор на Шнайдер Електрик Радо Кошков, журналистът Миролюба Бенатова и психологът Младен Владимиров заедно с Анна Цолова като модератор, но и в ролята ѝ на опитен журналист и обучител по публично говорене. 

Последното - с говоренето - е особено важно, когато се явяваме на интервю за работа. Какво да правим и какво да НЕ правим на интервю за работа е една от работилниците към четвъртия панел, за която можете да се запишете във формата за участие във форума

Другата работилница е пряко свързана с инженерната работа и как се създава цялостната интеграция на всички системи, за да се постигне и подобри т.нар. Industry 4.0.

Ако искате да прекарате малко полезно време, посветено лично на вас, или пък да споделите тези хем полезни, хем приятни моменти с децата - малки или по-големи, записвайте се и се зареждайте пред компютрите в събота, 22 януари за “Умни професии за умно бъдеще”. Току-виж и ние разберем какви искаме да станем, като пораснем.

Преди време приятел, който е в чужбина от доста години, ми сподели, че се опитал да се свърже с тамошната българска общност. Не че нещо толкова го гризяла носталгията, колкото му станало неудобно от самия него си – сума ти години да живее в тая страна, пък с нито един българин не си бил общувал, не бил обсъждал политика и футбол, още по-малко пък - пил ракия. Затова решил да навакса този социален пропуск, включил се в мейлинг листата на общността и зачакал да потече задоволителна комуникация. 

И тя потекла – толкова мътна и бурна, че след седмица се отписал, сменил си мейла и оттогава няма желание нито да се свързва, нито да чува за нея, ако ще тя, общността, да пристигне с погача със сол и да му изпее Излел е Дельо хайдутин с мек, ненатрапчив акцент. 

Разбираш ли, вика, включвам се аз, готов да се запозная с някакви готини хора, а вместо това директно попадам на публичен побой. Някакъв нещастен човечец, някъде от България, имал неблагоразумието да попита какви са изискванията за емиграция и да поиска съвет – все неща, които вече живеещата там свръхкомпетентна общност така или иначе обсъждала и много добре знаела. 

И общността какво, мислите, направила? Дали му казала „Хай, Гошо, добре дошъл и успех с емигрирането!“? Или поне строго, но справедливо го упътила с „Темата вече е обсъждана, Гошо, потърси назад!“, а?

Хахаха, абе, това е българска онлайн общност, бе, алооо! Ще ги пита той ТЯХ нещо, което ТЕ вече знаят!! Да не би той да иска да е КАТО ТЯХ и да прави същите неща, които и ТЕ правят?? Това ли е мръсната му, долна, задна мисъл, а?? 

Затова човечецът чул, че тва, дето си го представя, въобще да го забрави. Всяка жаба да си знае гьола, всеки влак си има пътници и прочие ценни зоо-транспортни житейски упътвания. 

Абе, ТИ къде си тръгнал, бе! На четиресе години??? Никога няма да ти дадат виза!! Абе, ти знаеш ли НИЕ откъде сме тръгнали и НИЕ как сме се справяли??? Я си стой където си, тука никой няма да те вземе. А и с тоя английски – хахаха, пълен абсурд!!! Аре, чао! Гудбай!

И всичко това, вика моя приятел, се случва в продължение на няколко дни - мен ме заболя главата, изпитвах онова чувство, дето те е срам заради някой друг, и накрая просто напуснах така наречената общност преди да съм се запознал с нея - и никога няма да се върна.

Ми, разбирам го. Имам удоволствието да наблюдавам как се развива културата (с извинение) на общуване в българския интернет вече над 15 години, и все още не мога да си дам обяснение на проблема с виртуалното общуване, особено анонимното такова. 

Опитвала съм се да го обоснова с десетките години невъзможност свободно да се изказва лично мнение. С вицовете, последвани от викане във военното окръжие и отправяне на заплахи. Със страха от изразяване, с вечното поучаване и постоянното присъствие на някакъв по-висш (или по-скоро - имащ се за такъв) фактор - учител, родител, университетски преподавател, някоя леля или просто самопровъзгласил се разпоредител, който ти натяква и подчертава дебело какво може и не може да мислиш, пишеш, говориш и чувстваш. Ако въобще нещо ти се позволи да можеш!

И изведнъж - сайтове, блогове, форуми и социални мрежи. 

ФЕЙСБУК! 

Милиони необятни възможности да кажеш ти колко си умен, а другите – колко са тъпи, ограничени и прости. Че ваксините съдържат чипове и отрови, а вирус няма. Отворете сега произволен сайт и прочетете коментарите под произволна новина за ваксините – ми то там е събрана цялата съвременна митология.

Там са сатанистите и адренохромът, там са самолетите, които ни пръскат със свински грип и бълхи, там са софиянците и селяните... и кой ли още не. И всички са тъпанари, бе! Освен това най-накрая, разгеле, може да се каже свободно, че тоя е ебати нещастното говедо! Че оная е курва. Че един е дебел, а друг е педал, а трети е дебел педал, пък жена му - курва! 

Че кучетата трябва да се избият. И всички са тъпи! И не могат да пеят, да пишат, да танцуват и въобще – кво си въобразяват. Я, марш, всеки да си седи в дупката и да си чопли в усамотение, докато не стане умен и социално приемлив. 

Вече се общува в генерализирани статуси. На принципа – думам ти, дъще, сещай се, снахо. Щото не върви да кажеш на някой, че е гъз. Някакси е неудобно, като е лично, а и само се губи време и нерви. Пък и той, не дай си боже, ще вземе да ти отговори, ще се завърже спор, ще трябва да се говори. Затова се пишат хапливи обръщения към масите, пускат се като бутилка в океана и който си я улови – да си я тълкува, да си се обижда на спокойствие и да пише свой статус колко е огорчен. То и аз не правя изключение, разбира се – и съм се огорчавала, и съм огорчавала. 

А коментарите под криминални новини? Чели ли сте ги? Тук, като пребият жена, я обявяват за курва. Разпоретина. Кой знае как му е съсипала живота на тоя мъж и той вече от немай-къде я е треснал с чука по главата! Абе, кво ни занимавате с тия проститутки, бе. Нещастници!

Когато такова нещо стане в Австралия, хората наричат жертвата poor little soul, а престъплението - disgraceful. Хаха, дисгрейсфул, разбирате ли. Ми ние дори нямаме толкова благозвучна дума на български.

И преди да сте си помислили, че сме нещо уникални, ще се наложи да ви разочаровам – тук поне все още никой не се е самоубил (или поне аз не знам), нито му се е провалил кой знае колко животът заради онлайн хейт или public shaming (но не е късно!). 

По света това вече се е случвало - през 2013 година италиански прокурори разследваха случай, в който 13-годишно момиче се е самоубило заради канонада от обиди във Фейсбук от нейни съученици. Оттогава сигурно има и много други подобни истории, ако някой се интересува или желае да вземе идея назаем. А докато всичко още е невинно и в кръга на (тъпата) шега, можем спокойно да си го обясним с тоя популярен виц: 

Американски форум: питаш нещо и ти отговарят; 

Руски форум: питаш нещо и теб те питат; 

Български форум: питаш нещо и всички ти обясняват колко си тъп!!!

Редица журналистки от Австралия са обект на сексистки коментари във форум, съществуващ повече от десетилетие и съдържащ огромно количество снимки, откраднати от личните им профили в социалните мрежи, пише The Guardian.

Стотици утвърдени професионалистки в медийната сфера и множество млади репортерки са станали плод на обсъждане и сексистки коментари от потребители на форума. Към техните снимки има и такива на актриси, спортистки и модели от Австралия. Кадрите са взети от личните профили на жените и обикновено включват снимки, на които тренират или са заедно с приятели. Всичко това е придружено с коментари от сорта на "време е да сменят малко ъгъла на заснемане, за да покаже малко повече крака" или "велики цици".

Репортерката на ABC Лили Майерс казва, че е открила свои снимки по бански във форума. Те първоначално са били качени в личния ѝ Инстаграм профил, докато е била на почивка на Хаваите преди 8 години. Според нея форумът не само нарушава правото на неприкосновеност, но и размива границата между личния и професионалния живот на жените.

"Струва ми се, че е малко трудно да не засрамиш сама себе си заради начина, по който си се облякла в даден момент", казва тя. И добавя: "Първата ми мисъл беше: "Не трябваше да качвам снимки от плажа, трябваше да се сетя, че може да се случи нещо такова". После обаче се замислих за съгласието, за това, че жената има право да облича каквото си иска, и за начина, по който се възприема това".

Журналистката Лили Кардис разкрива, че има акаунт, свързан с форума, който е следвал в социалните медии повече от 1000 жени - журналистки, продуцентки, фризьорки и гримьорки. В резултат на откритието ѝ акаунтът е блокиран от близо 100 журналисти, но качването на снимки не спира.

Един от дългогодишните журналисти на Network 10 Антоанет Латуф също е видяла свои снимки във форума, включително и свое Инстаграм стори как тренира в стаята на детето си по време на пандемията. Една от снимките я показва, докато отразява терористичната атака на Мартин Плейс през 2014 г. Но вместо да се дискутират трагичните събития, потребителите коментират само и единствено външния ѝ вид и начина, по който е облечена.

Латуф отбелязва, че този форум е поредният пример как се налага мнението, че външният вид на жената е много по-важен от уменията и интелекта ѝ. "Всичко това отразява виждането за жените през 50-те – жената е за гледане, а не за слушане, и тя трябва да изглежда добре за мъжките погледи."

Форумът има над 81 000 членове, някои от които постват ежечасно в различни версии на сайта от края на 90-те години насам. В началото се качват скрийншоти на жени от телевизията или сканирани страници от списания, но с появата на социалните медии нещата ескалират.

И двете журналистки казват, че знаят за съществуването на форума от години, но едва наскоро са им обърнали внимание за подозрителен акаунт, който според тях качва техните снимки.

Пред Guardian Австралия администраторът на сайта казва, че е от Чехия и че е вторият човек, който движи форума. А това е четвъртото издание на сайта. Бивш модератор на сайта пък споделя пред медията, че във форума са се споделяли голи снимки на актриси и модели, но администраторите отричат категорично подобно нещо.

Същия бивш модератор казва, че в "най-добрите" дни е имало по около 100 000 души онлайн във всеки момент и 20 модератори, контролиращи съдържанието.

Според един от настоящите четирима модератори форумът е създаден, "за да възхвалява австралийските знаменитости". "В сайта има правила. Всякакъв вид разголеност е ограничена възрастово и е сведена до минимум. Не може да контролираш какво поства някой. Хората са там по различни причини."

Във връзка с това Майерс казва: "От юридическа гледна точка тези мъже не са направили нищо лошо. Но морално, очевидно, човек се чувства осквернен." Админът на форума твърди, че "всеки, който е поискал снимките му да бъдат свалени, е получил това. Мисля, че правим достатъчно, за да защитим всеки един."

Според Майерс обаче този сайт е чудесен пример как жените в публичната сфера имат допълнително бреме да вземат свръх мерки, само и само да запазят личната си информация неприкосновена. Няколко нейни колежки са били обект на следене преди време и дори се е стигнало до намесата на полицията.

"Почти всяка жена в сферата на журналистиката е имала история с човек, който не просто я "следва", а направо следи. И понякога това стига твърде далеч."

Латуф е получавала смъртни заплахи и ужасяващи трол атаки във връзка с работата ѝ, вследствие на което прави всичко възможно, за да е сигурна, че нищо от това, което поства няма да се обърне в някакъв момент срещу нея и срещу децата ѝ. "За пореден път се замислям колко внимателни трябва да са жените – и на улицата, и онлайн."

Хората в България имат най-голямо недоверие към смисъла от ваксинирането. Страната ни е на предпоследно място в доверието към сигурността на ваксините.

Едва две трети от българите смятат, че ваксините са безопасни, а 72.7% - че са ефективни. Това ни поставя на 28-о и 27-о място от 28-те страни членки на Европейския съюз.

Данните са от най-новото и най-голямо досега проучване за отношението към ваксините и ваксинирането в ЕС*, разпространено миналата седмица от Европейската комисия преди Световния ден за борба с детския паралич (полиомиелит), а Боян Юруков е тук, за да ги коментира и пресече с "данни" от антивакс форумите.


Благоевград. Детска площадка. Съвсем новичка - на няколко месеца, тоест вече почти унищожена. Следя зорко дъщерята да не се претрепе много и дочувам на съседната пейка две майки:

“Кога сте на преглед?”

“Другата седмица... май. Пак ваксина ще слагат. Ще ги накарам да ѝ видят пак пръстчето.”

“После на море ли ще сте?”

“Ако даде отпуск шефът… Ама, ще даде. Уф, трябва да ѝ взема дрехи… ДИМИТРЕЕЕ, СЛИЗАЙ ОТ ТАМ!”

Това беше разговорът. Заслушах се, защото стана дума за ваксина, но очаквах да има драма. Някак на това бях свикнал в мрежата, а тук я споменаха мимоходом. Като всекидневна рутина.

Ваксините са рутина от поне 50 години. Те са едно от оръжията на медицината в борбата да ни държи живи и здрави колкото се може по-дълго.

Всъщност, замислете се за пожеланието “Да ти е живо и здраво”. Използвал съм го редовно, но когато се роди дъщеря ми, се изнервих защо все ми го пожелават. Айде, здрава - ясно. Но как няма да е жива?

Около това време пишех доста за демографския проблем и бях събрал доста данни. Отворих годишника на НСИ за 1901 г. и отговорът ме удари в главата -  тогава 40% от децата са умирали преди пубертета. Било е ежедневие. Затова и са раждали средно по 6-7 деца. Ваксините, заедно с подобрената хигиена и антибиотиците, променят драстично всичко това.

Дали обаче? Този въпрос се оказа, че си задават все повече българи.

Според излязлото тези дни мащабно изследване, едва две-трети от българите виждат смисъл в масовата имунизация или намират ваксините за безопасни. Нареждаме се на опашката на Европа и по този параметър.

За това има няколко причини и в никоя от тях не сме уникални в Европа или по света.

В щатите т.нар. антивакс движение, подхранващо и довеждащо до крайност страховете на младите родители, се засилва от десетилетия. В Африка и южна Азия религиозни екстремисти подават ухо на конспирациите и редовно нападат здравни работници, опитващи се да заличат веднъж завинаги болести като полиомиелит.

В богати страни като Австралия, Италия и Германия нивото на имунизация е паднало драстично на места и заради неизбежните епидемии се въвеждат санкции и се разширява контролът.

Нека обаче гледаме своята си чинийка. България е в малко по-особено положение заради цинизма ни. Това е навярно единствената истинска национална черта, заедно с наркотичният глад за жлъч. Обществото ни, страдащо от тези две зарази, таи недоверие към всичко и всички. Няма авторитет, на който да се довериш и всички са маскари.

В тези клишета, както винаги, има голяма доза истина, особено когато говорим за здравеопазването и гордите институции около него. Липсата на доверие в системата се пренася съвсем естествено и върху рутинните ваксинации. В такава среда на съвсем заслужена мнителност е много трудно да се убедят хората, че система има и че работи.

Вторият проблем е неразбиране какво са ваксините.  Тук нещата вече опират до още един наболяла тема - образованието.

В този вакум конспирациите и популизмът виреят бурно. Всъщност, няма “ваксини”. Не може да говорим за всички еднакво, както самите болести на са еднакви. Всяка е със своите особености, ефективност и причини да се бие в определен период. От оралната ваксина срещу полио, например, е тръгнал щам на полио, който макар по-лек от дивия, пак може да доведе до парализа. Той се хваща обаче само в общности с много ниско ниво на имунизация.

Затова в световен мащаб има по 50-ина случая на година. Тази ваксина обаче не се използва вече в развития свят, включително в България, просто защото отдавна сме преборили полио вируса. Такива случаи няма и в Европа. Това обаче не пречи да се спекулира най-редовно за ваксина “докарала полио” или че други ваксини предизвиквали някаква болест. Когато обсъждате тези въпроси с имунолог, може да видите как през очите му минава същата нотка лудост, както онази, когато питате жена си какво толкова е правила цял ден с детето, че не е свършила нищо.

Такива теории има не една или две. Някои се коренят в проста човешка логика, но други цитират реални научни трудове. Ако висите толкова в антивакс групи, колкото мен, ще се наситите премного на такива.

Най-често се цитират погрешно резултат и данни или въобще се дава списък от линкове, които нямат много общо с темата, но “първата половина от третото изречение от параграф 23 казва, че ваксините са вредни”.

И никой не ги чете, а само гледа колко много линкове има. На това и се разчита. Всъщност, наистина има изследвания, които казват, че ваксините са опасни. Небезизвестно е това на Андрю Уейкфийлд, в което (преди десетилетие) се твърди, че МПР ваксината водела до аутизъм. След това откриват, че той е подправил данните, лъгал е в изследването и е действал неетично, заради което губи правото да упражнява лекарската професия. Това не пречи обаче да продължава и до ден днешен да води парада...

След д-р Уейкфийлд още доста се втурват да гонят славата му, което показва един сериозен дефект на науката в наши дни: твърде много изследвания се публикуват без особена проверка и критична оценка за значимост или достоверност.

Затова ни заливат постоянно с новини как кафето хем лекува рак, хем го предизвиква, но само, ако го мажем на петите си докато пее петел и съседът хърка.

Вглеждайки се в такива трудове, човек, който няма нужното образование по статистика и биология, би могъл да види каквото си иска. И точно това правят стотици всеки ден.

И в България имаме от тая порода. Не са много, но противопоставянето е от сърце. Преди 6 години забелязах този феномен и започнах да го следя. И, особено покрай дъщеря си, осъзнах колко е опасен.

Всъщност, у нас има шепа хора, които създават почти цялото съдържание - превеждат статии и клипчета от английски и руски, поддържат трите сайта, събрали предълги текстове, които за имунолозите звучат като реч на Валери Симеонов - хем смешно, хем ти иде да се хвърлиш от някъде, хем се сещаш, че по-добре да хвърлиш тях.

Същите поддържат и множеството групи и теми по форумите. Направих си труда да анализирам активността в най-голямата тема в БГ Мама и трите основни групи във Facebook. Общо взето около 30-ина души пускат почти всичко, но съдейки по коментарите, активните потребители и прегледите, годишно това съдържание достига до поне една трета от всички млади майки в България. Тогава това става проблем.

Тази голяма вълна от конспирации, омешани с реални изследвания за цвят, представени скандално от жълти издания и яхнати от публични фигури и дори политици в среда на съвсем оправдано недоверие в институциите, води именно до този спад в доверието към ваксините.

Същото виждаме и в Италия, където популисткото правителство яхна антивакс настроенията и поде инициатива за отмяна на задължителните ваксини. Интересен паралел тук може да се направи с падналия мост в Генуа - същите тези техни избраници по време на изборната кампания са вдигали врява до небето, че мостът няма нужда от инспекция и превантивен ремонт. Няколко месеца по-късно той рухва. Явно натам са тръгнали и с ваксините.

У нас имаше подобрен опит преди няколко години - същите тези патриоти, които сега се боричкат във властта, тогава вкараха законопроект, написан практически в една от антивакс групите. Не само, че отменяше задължителните ваксини, но и забраняваше на лекари и здравни власти да информират за ползите от тях и да подканват хората да се ваксинират - чак докато не започне сериозна епидемия. Разбира се, не мина, което беше рядък проблясък на здрав разум в комисиите на НС. Оттогава насам обаче, настроенията срещу ваксините набират сили не само у нас, а и из цяла Европа и вървят ръка в ръка с популизма и национализма в политиката.

Това не означава, че притесненията на младите родители не са разбираеми. И аз имах такива, но се допитах до лекари и приложих здрав разум. Колкото до дебата за личния избор на родителите, той винаги се фокусира върху правото на родителя, а не върху задължението му. А ние нямаме права - имаме задължения към детето. То има права и едно от тях е да е живо и здраво, понякога въпреки предубежденията и неблагоразумието на родителите си.

Да, краен съм по тази тема, наистина, защото съм се нагледал на всякакви аргументи и дебати. Следя ги от спортна страст, събирам ги, класифицирам ги и ги забучвам с карфица на стената си като някаква нова чудата пеперуда.

Крайното мнение отблъсква и рядко е продуктивно, но ще откриете, че по темата за ваксините практически няма продуктивни дебати. Истината е, че проблеми има - с доставките, с персонала, със проследяването, със събирането на данни за неваксинираните, с диагностиката и прочие. Най-вече обаче проблемите са в наличната информация, в работата с родителите, в спокойното изслушване, печелене на доверие и разсейване на притесненията.

Иронията е, че антивакс манията влошава именно тази комуникация. При всички тези проблеми обаче, рисковете са много по-малки от каквото и да е друго, което правите с детето си. Няма и лекар, който да не ви каже, че ваксините са важни и необходими.

И най-важното - колкото и да сме изгубили вяра в тях, все пак винаги е добра идея да се консултираме с лекар, що се отнася до здравето на децата ни. Интернет, ако не сте го осъзнали до сега, е навярно най-лошият съветник. За ваксините това важи с пълна сила.

*Още данни от прочуването:

Само 27.6% от българите са категорично убедени, че ваксините са сигурни, а отговорът на други 38.7% е „по-скоро съм склонен да се съглася с подобно твърдение“. 13% не приемат това твърдение, а почти 14% нямат мнение или не са отговорили на въпроса. Т.е. от 1200 анкетирани българи, недоверчивите сред тях са 240, a oще 164 нямат мнение.

—  Относно ефективността от ваксинирането - 34% българи я приемат категорично, а отново 38.7% с уговорка. И тук  327 души не вярват в нея или нямат мнение и не отговарят.

— България (78.4%), Полша (75.9%) и Словакия (85.5%) са страните с най-малък дял анкетирани, заявили, че е важно децата в страната да се ваксинират.

— В доклада е включено и отделно допитване сред общопрактикуващите лекари, но само в 10 от 28-те страни членки, сред които България не попада. Анкетата в Чехия и Словакия показва, че има скептицизъм и сред лекарите. В Чехия 36%, а в Словакия 25% от анкетираните джипита не са съгласни, че MMR (т.нар. тройна ваксина срещу морбили, паротит и рубеола, поставяна на малки деца) е безопасна, а 29% и 19% не вярват, че тя е нещо важно за здравето им. В същите две страни мнозинството лични лекари казват, че не биха препоръчали на пациентите си да си поставят сезонна грипна ваксина.

— Еврокомисарят по здравната политика Витянис Андрюкайтис казва, че Европа е най-недоверчивият към безопасността на ваксините район в света (4 от водещите 10 държави на планетата по този показател са от ЕС). По думите му това отчасти се дължи на растящото влияние на разнообразни групи срещу ваксинирането, които разпространяват подвеждаща информация през интернет или политическите послания. Друга причина е, че има значителни разлики между националните стратегии за ваксиниране.

— Две са основните пречки за ефективно ваксиниране на децата срещу морбили у нас:

1) забавеното приемане или случаите на отказ от ваксиниране;

2) неспособността да се достигне до най-застрашените групи (споменават се роми и то предимно от Пловдив).

От 2010 г. обхващането с имунизация срещу морбили в България и още 11 държави от ЕС намалява. Девет от тези страни са от Централна и Югоизточна Европа.

Всички знаем, че интернет е едно емоционално място, където кряскането, обидите и скандалите са ежедневие. Когато хората са физически разделени и им се дава възможност да се скрият зад буквите и картинките, е много да лесно да се говори с персонални обиди, както и с обобщения. Обидите удобно заместват аргументите в спор, а често биват ползвани дори когато няма спор, заради чистото удоволствие да покажеш презрение към някого или определена група хора.

И сред купищата изрази, промъкващи се неконтролируемо и необуздано из разговорите къде на място, къде не, най-устойчивият и сигурен начин да обидиш някого е да го наречеш „бегемама“ по името на участниците в най-успешния интернет форум, създаван някога в България. А пък ако искате да сте по-съвременни, можете да обидите група жени с израза „мами“ или подигравателното „майчета“.

Кога думата майка, па макар и не точно в този си вид, стана обидна?

В общество, в което жената е постоянно подбутвана от свекърви, приятелки, добронамерени лица и телевизионни  водещи да се размножава, за да спаси народи ни от изчезване, да те обиждат на производно на „майка“ си е повече от странно.

Но преди да се впуснем в изследване как се стигна до тук, трябва да се има предвид, че жената е почти постоянен обект на отрицателни квалификации в обществото:

1. Ако няма дете, но има котка, значи е егоист, а вероятно е и грозна.

2. Ако има дете и котка, поставя в риск детето и капризничи с тази котка, сякаш котката е едва ли не по-важна от детето.

3 Ако има дете, но няма котка, то тя не е кой знае какво, защото има само едно дете.

4. Ако има три и нагоре очевидно няма сексуална култура и се е оляла с ражданията поради липса на хоби, интереси и образование.

5. Да не говорим за жени, дето нямат ни котка, ни дете. Такива вероятно са луди и няма да е кой знае каква загуба да се отървем от тях.

Така лесно можем да забележим, че едва ли не, единствената приемлива жена е тази, която имa две деца, а общественото мнение често има тенденция да гравитира най-вече около „полезността“ на жената, досущ като на домакински уред.

И докато разни страници, списания и предавания показват някакъв измислен и преувеличен образ на българската майка, облечена в носия, и превъзнасят нейната значимост по един доста фрустриращ начин,

в дигиталния ни свят да си майка е малко обидно и почти задължително – тъпо.

Но да се върнем на самото прозвище – бегемама. Години наред форумът с това име  беше мястото, където българските майки си обменяха информация – както полезна и смислена, така и понякога граничеща с абсурда. Това беше едно безкрайно поле на размяна на рецепти, съвети, страхове, притеснения, драми, а понякога и човешки трагедии.

И има защо.

Да станеш майка не е просто нещо. Тъй като съм минала точно три пъти през нещото, наречено бременност и раждане на дете, мога без да се поколебая да кажа, че това не са били просто някакви събития. Това са най-важните събития в живота на една жена, която има деца. Туй не значи, че жените, които не са родили деца, нямат най-важни събития, но веднъж родили, щат не щат, се сдобиват с най-важното събитие в живота си, дори и да не го чувстват така.

Най-малкото, защото носи такава изумителна емоционална, психическа, физическа и логистична промяна в живота им, че няма как да бъде пренебрегнато.

Щом станеш майка, оставаш майка за цял живот

и това е както доста страшна, така и страхотна новина. Същото се отнася и до осиновените деца като в случая моментът на осиновяване е сравним момента на раждане. Истински вододел.

И макар жените да са раждали деца от памтивека, всяка жена ражда своето дете, сякаш е първата жена в историята и нейното дете е първо и единствено. За нея това е събитие, което не само ще я вълнува цял живот, но и ще породи хиляди страхове, радости, проблеми и, нека си го кажем, скандали.

Уви, майчинството не се учи в училища и университети. То не е счетоводство, нито молекулярна биология. То е нещо, за което никога не си достатъчно подготвен и затова най-много имаш нужда да обмениш опит, да споделиш страховете си, да изкажеш болката си или да опишеш радостите си. Защото това е начинът да останеш емоционално и психически здрав.

Но това не значи, че щом участваш в разговора си тъп. Това не значи, че след като си помагате един на друг, сте тъпи.

Не значи, че след като споделяш, си достоен за презрение.

Когато използваме по обиден начин прозвището „мами“, внушаваме, че родилата жена се променя към нещо по-лошо. Че някога е била нещо значимо, а сега е малка, глупава и жалка в страховете и болките си. Най-тъжното е, че тази теория редовно се върти в главите на други жени, които не си дават сметка, че обиждат сами себе си.

Да отгледаш, обичаш и общуваш с дете е точно толкова достойно и трудно, колкото да водиш икономическо предаване. Не те прави по-добър човек, нито по-глупав, но със сигурност те прави по-смел.

А и нека не забравяме най-важното – почти всяка майка е и пълноценен индивид с призвание. Лекар, инженер, педагог или писател. И майчинството не обезличава и не намалява експертизата, която една жена има по даден въпрос. Напротив, обикновено влияе положително, защото почти всяка жена споделя, че

след раждането на детето си вижда света около себе си по друг начин.

Доста от нещата, които са ме направили по-уверена в себе си, съм научила в женските групи, тайните ни женски чатове, където сме жени с деца и жени без деца, но си споделяме, даваме си утеха, разтуха и понякога безобразно се забавляваме.

Да, в това общуване редовно се случват конфликти и самата аз виждам непонятни и непростими за мен неща – да снимаш голите полови органи на детето си, защото те е страх, че са възпалени или да даваш здравни съвети, когато главата ти нищо не отбира. Да съдиш. Да се присмиваш. Все неприятни неща.

Но в спомените си имам и спомен за това как лежах в болницата с гърди, твърди като камъни и в адски болки, и не можех да накарам третото си дете да засуче. Тогава просто драснах три реда през сълзи в нашата малка женска общност. Час по-късно една от жените долетя посред нощите с консултант по кърмене, която с нежност и внимание ми помогна да се справя.

И ако има разлика между първите ми две раждания и третото, бих казала, че третият път не бях сама. Имах приятелки. Приятелки от интернет. Бегемами, майки мили или просто мами. Аз предпочитам да ги наричам жени.

Думата „майка“ и нейните производни не е обида, а приключение, емоция и щастие.

Който не го разбира със сигурност не е бегемама, но не е и кой знае какво друго.

Ако ме попитат какво е най-голямото ми постижение за живота ми дотук, ще кажа, че вече 14 години и половина гледам деца и те са живи. И здрави. Може да ви звучи смешно и жалко, но това е най-голямото ми постижение и ако остане непроменено до смъртния ми одър, ще си отида напълно удовлетворен от живота човек.

Днес ви представяме новата си рубрика ОТ НАС ЗАВИСИ, в която ще споделим какво научихме на първия родителски форум, посветен на детската онлайн безопасност – Форум: Родителска среща – „От нас зависи“ – организиран от Теленор в партньорство с Центъра за безопасен интернет, Асоциация Родители и Майко Мила!

За инициативата ви разказахме в текста „Що е то интернет и как да пуснем детето в него?“, когато си зададохме и няколко въпроса по темата, но ако сте пропуснали да дойдете или да видите видеоматериала от нашата среща, сега ще имате възможност и да прочетете доста важни и интересни неща за безопасността на децата в световната мрежа.

И понеже темата за онлайн безопасността на децата до голяма степен опира и до сексуалните изживявания онлайн, напомняме да прочетете и интервюто с д-р Румен Бостанджиев – Сексът, порнографията и рисковете в интернет – как да подготвим себе си и децата?, в което говорихме за интимната близост между хората, сблъсъкът на детето с нея, както и с еротичните и порнографски материали онлайн.

В тази своеобразна първа част от представянето на форума “От нас зависи“ ви запознаваме с Георги Апостолов, координатор на Център за безопасен интернет, който ще ни въведе в темата за дигиталната среда и как децата могат да съществуват безопасно в нея.

***

Всички сме чували и повтаряме постоянно една уж умна мисъл: „За да управляваш автомобил, трябва да изкараш курсове, да минеш изпит, а за да управляваш човешки живот, никой нищо не ти иска“. Думите са на Георги Апостолов – координатор на Центъра за безопасен интернет, а темата вълнува всички родители от последното (а и преди него) десетилетие – безопасността на децата ни, когато са онлайн.

Според него да бъдеш родител фактически е най-лесната част – всички четем, учим се, а в интернет и извън него има хиляди напътствия за бъдещите майки.

Сложното обаче идва след това – защото ние не можем да контролираме една част от живота на децата, както сме могли преди години, когато детето е било малко.

„Преди, когато беше малко, беше лесно. Оставиш го на баба, на дядо. Знаеш какво ще прави. Казваш му: „Ето, виж, котлонът е горещ, не пипай, ще се опариш“. Сега му даваме таблет на четири години и го губим... Не знаем какво прави детето с този таблет“, заяви Апостолов, представяйки данни от национално изследване за първите опити на децата за самостоятелно влизане в интернет.

Според проучването децата започват да влизат в интернет все по-рано – ако преди 6 години те са правели първите си опити на около 10 години, сега 7-годишни вече ползват самостоятелно интернет.

Истината е обаче, че ако се гледа още по-мащабно, всъщност децата се запознават с интернет от най-ранна възраст – ако почнем от 0 и стигнем до 7-годишна възраст, 50% от децата вече са в интернет. И не само това – на 7 години 93% от тях ползват всекидневно интернет.

Разбира се, това до голяма степен се дължи на използването на мобилни устройства, които, за разлика от едновремешните десктоп компютри, които винаги стояха в хола или в стая, различна от детската, сега удобно стоят в задния ни джоб. И така децата са онлайн практически по 24 часа в денонощието.

Изследването разкрива и други стряскащи факти – децата масово влизат в социалните мрежи още на 11 годишна възраст (73% от децата на тази възраст). Най-често тази социална мрежа е Facebook, но, за успокоение на родителите, той далеч не е най-опасното място в интернет. Много по-опасни са българските сайтове за запознанства, в които, по думите на Апостолов, е имало най-много „реализации“ (на полицейски език) – тоест, събиране на едно място на педофили и опасни за децата хора.

С появата на Facebook тези сайтове почти изчезват, но това не бива да ни успокоява, защото освен на педофили, детето може да стане жертва и на много други опасни онлайн практики.

Какво трябва да знаят родителите за присъствието на децата си във Facebook?

Като начало, трябва да се признае, че много от родителите помагат на децата да си направят първия си профил в Facebook, заблуждавайки сайта за възрастта на детето – масово профилите на деца се крият зад възраст около 45 – 55 години. Уви, истинските възрастни не си дават сметка, че профилът на лице под 18-годишна възраст ползва няколко специални защити, от които така детето е лишено.

Най-опасното и страшно е, че сред голям процент от децата на възраст 9 – 11 години, техните Facebook профили са публични и открити, което означава, че всеки има достъп до съдържанието, което тези деца публикуват. Профилите на над 40% от децата на възраст между 12 и 14 години също са публични – те не съобразяват, че тази информация може да бъде използвана за много различни цели, най-опасната от които е детето да бъде идентифицирано на живо по профила му в социалната мрежа.

Ако обаче профилът на детето е регистриран с реалната му възраст, която е под 18 години, външни търсачки не могат да го открият и така никой не би могъл да го идентифицира онлайн.

Статистиката сочи още, че най-много проблеми и инциденти се случват с децата между 11 и 15 години. Това е възрастта, когато детето навлиза в пубертета, то започва да изпробва границите – своите и на другите, то трябва да види къде и как, какво се случва, и съответно да поеме някои рискове, за да види къде са тези граници.

За съжаление, тази възраст е изключително благодатна и за педофилите. Тези хора са опитни, знаят как да търсят децата, знаят как да говорят с тях, представят се за техни връстници и точно по тази причина публичният профил е опасен.

Статистиката сочи, че всяко пето дете в България се е срещало на живо с човек, с когото се е запознало онлайн. На пръв поглед това звучи ужасно, но истината е, че не е чак толкова страшно, защото в по-голямата част от случаите тези хора са приятели на приятели на детето. Колкото и да е минимален обаче, съществува риск и от срещата с наистина абсолютно непознат, страничен човек, на когото детето е попаднало в интернет.

Огромният и най-важен проблем обаче, с който децата се сблъскват, не са педофилите. Защото това, което 100 % от децата изпитват, извършват или наблюдават, е онлайн тормозът срещу връстници.

Онлайн тормозът може да придобие невероятно изобретателни форми - създаване на фалшиви профили, деформиране на снимки, видеоклипове, разпространяване на гадна информация, клюки, обиди и т. н. Поради спецификата на онлайн общуването, много бързо всички деца от обкръжението – а и извън него, на тормозеното дете виждат на какво е подложено то – например, някое момиче, което си е направило полугола или гола снимка, и я е публикувало, изведнъж осъзнава, че целият град гледа снимката ѝ, включително и учителите.

Разпознаването на вярна и невярна информация в интернет също представлява проблем – 48% от децата честно си признават, че не могат да разберат кое от това, което са видели и прочели онлайн, е вярно и кое - не е вярно. Интересното е, че същият процент родители признават, че изпитват затруднения от подобно естество и трудно различават вярна от невярна информация.

Какво можем да направим, за да защитим детето?

Освен посочването на реалната му възраст при регистрация във Facebook, регистрирането на детски профил в Google също отваря много врати за защита. По този начин на устройството, което детето ще ползва, и на което е регистриран детски профил в Google, ще бъде едно по-безопасно място за него. Това означава, че YouTube автоматично ще филтрира съдържанието, тоест съдържание 18+ няма въобще да бъде визуализирано. Gmail акаунтът – ако има такъв, също ще бъде абсолютно защитен, в това число и чрез двойно криптиране, както и търсачката. Освен това все повече големи компании правят възможно родителите да ограничат достъпа на децата до вредно съдържание – единственото, което се изисква от родителите, е да се поинтересуват какво и къде трябва да направят.

Как и къде могат родителите да научават новини относно онлайн безопасността на децата?

В Safenet.bg може да се информирате за най-често срещаните и новопоявяващите се онлайн опасности за деца и млади хора и как те могат да бъдат предотвратени, да потърсите съвет за сигурността на децата в мрежата – по телефона или в чат-модула на страницата – както и да подадете сигнал за онлайн съдържание или поведение, което смятате за незаконно или вредно за младите.

Когато в някой момент от живота се сдобиеш с дете, едва ли си мислиш какво ще правиш, когато малкият вързоп стане на 7, грабне си таблета и започне да си прави профили из различни сайтове, да си чати с други деца и да играе на игри, в които акули късат главите на други акули!

Колкото и да е неприятно обаче, такъв момент настъпва и тогава ние, родителите, трябва да сме подготвени (а даже е добре и по-рано да сме подготвени!) за това, което детето ще срещне в интернет. За хората, на които може да попадне, за неподходящото съдържание, което със сигурност ще види и чуе, за опасностите, на които ще бъде подложено.

Трябва ние да сме подготвени, за да можем да подготвим и детето си, да го научим как да разпознава опасностите и рисковете в дигиталното общуване. Да го научим, че интернет е част от нашия живот, но, както и в реалния, ние можем и трябва да се защитаваме и да поставяме граници, отвъд които да не допускаме хора, ситуации и преживявания.

Или казано с три думи - от нас зависи детето да знае какво представлява интернет, какви ползи може да извлече от него и какво го чака там.

И понеже зависи от нас, на 17 март, събота, ви каним на едно страхотно и безплатно събитие, наречено От нас зависи, на което ще обсъдим 10 горещи теми за детската онлайн безопасност!

Но преди да ви ги представим, а и за да се убедите, че има смисъл да дойдете и да научите много и важни неща за тоя ми ти интернет и мястото на децата в него, ние сме ви подготвили един тест! Предлагаме ви първо да го попълните и след това да прочетете какво ви очаква на родителския форум "От нас зависи"!

[form id=8346]

Верните отговори на теста ще научите по време на родителския форум, който е организиран от Теленор, в партньорство с Центъра за безопасен интернет, Асоциация Родители и "Майко Мила!", и ето и някои от експертите, които ще чуете там:

♦ Георги Апостолов, координатор на Национален център за безопасен интернет, Яна Алексиева, изпълнителен директор на Асоциация Родители и Жюстин Томс, специалист с богат опит по онлайн медии и онлайн маркетинг, които ще преведат родителите през необятните дебри на онлайн пространството и ще им представят възможностите и заплахите, които дигиталното пространство съдържа

♦ д-р Радосвета Стаменкова, която ще ни въведе в темата за ранното сексуално възпитание и как пълноценно да общуваме с децата си

♦ комисар Явор Колев, началник на отдел "Трансгранична организирана престъпност" в ГДБОП, който ще говори за педофилите в интернет и как да предпазим детето от тях

♦ Деян Благоев, който ще покаже достъпни решения за родителски контрол в интернет

♦ влогърът Крис Захариев ще разкаже как създава съдържанието, с което забавлява своите над 55 хиляди млади почитатели в YouTube.

♦ Евелина Павлова, създател на първата младежка платформа "Тийн стейшън", и Екатерина Михайлова от ИТ компания Маджио, ще посветят родителите в тайните на най-необятните забавления - младежкото творчеството и игрите

В програмата има още много интересни лектори и теми, а водещи на събитието ще бъдат Красимира и Елисавета от Майко Мила!, които ще се постараят да направят събитието едновременно полезно и забавно!

Затова - регистрирайте се за присъствие тук, а след това ви чакаме на 17 март, събота, от 9.30 до 16.30, в Sofia Event Center!

 

Всички бременни, вече родили жени или просто хора, на които темата за бременността и детското здраве им е важна и интересна, са добре дошли на популярния „Форум бременност и детско здраве“, който за първи път ще се проведе и в град Пловдив.

Събитието, организирано от сайта Puls.bg, ще се състои на 1 октомври, неделя, в зала „България“ на Международен панаир Пловдив, където доказани медицински специалисти ще дикутират най-важните въпроси за бременността, раждането и грижите за новороденото.

Женската консултация и проследяването на бременността са сред акцентите, които ще бъдат обсъждани по време на форума. В панела „Бременност“ ще говори акушер-гинекологът д-р Васил Даскалов, а с лекция на тема „Девет невероятни месеца под сърцето на мама“ ще се включи и ембриологът д-р Мариела Даскалова.

Всичко за етапите на раждането, решенията в зависимост от процеса, както и за страховете и начините за справяне с тях, бъдещите родители ще научат от панела „Раждане“. Съвременните аспекти на естественото раждане ще представи д-р Георги Амалиев.

Важната тема за ровечето родители – тази за стволовите клетки, ще бъде засегната от д-р Пачеджиев, а защо неонаталният период е най-важният в живота ни ще разкрие специалистът д-р Диана Аргирова в панел „Бебе и детско здраве“.

По време на събитието ще можете да научите как да се подготвите за раждането с помощта на йога за бременни, кои са най-големите заблуди за кърменето, как можем да профилактираме острите респираторни инфекции у децата и много други важни и интересни теми.

„Форум бременност и детско здраве“ е мястото, на което можете да имате личен контакт и да зададете индивидуалните си въпроси, свързани с бременността и майчинството, на топ медицински специалисти.

Събитието се провежда за седми път, като изданията в София традиционно привличат близо 1000 посетители дневно.

Форумът е със свободен достъп за всички посетители. Актуалната програма можете да намерите на сайта Puls.bg, където имате възможност и да се регистрирате безплатно за събитието.

cross