fbpx

Сигурно на всяка от нас се е случвало да хейти майките, както обсъдихме в текста Майки срещу майки. Може би сме поглеждали някоя майка, която си кърми бебето в парка, и сме си мислили: „Госпожо, толкова ли е трудно да се покриете!?“ и сме се чудили как така не я е срам да си „показва срамотиите“ на обществено място. Сигурно сме виждали разбеснели се хлапета, които търчат като хипопотами в ресторанта, в който се опитваме да вечеряме на тишина и спокойствие, и сме цъкали с език в посока на майките им, които не могат да ги усмирят. Възможно е много неодобрително да сме се възмущавали как така някоя майка си дава детето на ясла, още преди да е навършило година и половина – тя акъл има ли, там какви ли не микроби виреят. Или сме злорадствали как някоя бременна е качила два пъти повече тегло от препоръчителното, очевидно защото са плюскали като свине, което може да се очаква после и от децата им (които също ще бъдат хранени с джънк и захарни изделия), а пък да не споменаваме майките по анцуг, които е ясно, че просто ги мързи да се приведат във вид.

И после един ден имаме свое дете и ставаме майка. 

Всъщност се оказва много лесно да съдиш другите, когато ти самата нямаш дете или деца. Не е толкова лесно да хейтиш другите майки, когато ти самата си изтощена до максимум и едва се движиш. Днес може би сте майка с две деца, която е качила около 20 килограма при втората бременност и не може да ги свали; която успокоява децата си с близалка; която може би е обута в анцуг, докато чете това. И сега може би осъзнавате колко сте била жестока към майките, които, също като вас, са се опитвали да дадат най-доброто от себе си.

Не бъдете жестока към себе си. Не се съдете за начина, по който сте се държала, когато не сте знаела какво е от другата страна. Може би не сте предполагала колко предизвикателства и трудности има в ежедневието на една майка, колко трудно се озаптява малко дете, че е почти невъзможно да контролирате промените на тялото ви по време на бременност и колко трудно може да е понякога да кърмиш бебето си, да не говорим колко трудно е това на обществено място. Просто не сте знаела.

Но тези, които наистина заслужават фигуративен шамар, заради хейта си към другите майки, са... именно майките.

Вижте какво, мили майки. Никоя от нас (и от вас!) не прави всичко перфектно и не е съвършената майка, а ако си въобразявате, че е така, сте в страхотна заблуда. Няма такова нещо, като „перфектна майка“. Всяка от нас има дни, в които единственото, което иска, е да докара някак си до вечерта и да си легне. На всяка се е случвало детето да не иска да сложи и едничка хапка от здравословната храна, която сме се утрепали да готвим специално заради него. И на всяка от нас (на всеки родител, всъщност) се е случвало за секунда да изпусне детето от поглед и то да е на крачка от изключително трагичен инцидент. Напълно е възможно всичките ви кусури, като майка, да са очевидни. А може и да са дълбоко скрити зад затворените врати на дома ви. Но едно е сигурно – има ги.

Тогава откъде-накъде държите да вирите нос и да размахвате пръст на другите майки, които не крият трудностите и предизвикателствата си?

Не е толкова трудно да не го правите. Когато видите в социалните медии майка, която очевидно е в затруднено положение, не знае как да постъпи за себе си или децата си и пита във форуми, най-подходящото нещо, което можете да направите, е да засрамите критикарите и хейтърите. Посочете с пръст тези страхливи заядливи същества. Свидетел сте на нещастна майка, която е изправена на „другарски“ публичен съд, защото децата ѝ плачели в самолета, защото яли шоколад, или защото бутнали рафта в аптеката? Подкрепете я. Застанете зад гърба ѝ, дори и да не я познавате и да не знаете каква е историята ѝ. Дали е най-добрата майка на света или съвсем обикновена, понякога посредствена и нормална, като повечето. А ако се окаже, че ви е приятелка, подкрепата ви трябва да е още по-шумна!

Причината да я защитите е съвсем проста. Тя има нужда от помощ, точно както и вие някога сте имала нужда от помощ от семейство, приятели или добронамерени непознати, откакто сте станала майка, и които, вместо да ви се надсмиват и да ви хейтят, са ви помогнали да намерите решение. Сега е ваш ред да постъпите по същия начин.

Казват, че трябва цяло село, за да се отгледа едно дете. Най-добрият начин да си „създадем“ село е майките да се обединят в общност на подкрепа, без осмиване и подигравки, в която са безусловно лоялни една към друга и си помагат, защото всички майки имат една обща цел – да си отгледат децата. Само си представете колко страхотно би било.

А сега го направете.

*Всяка прилика с действителни лица и събития... може и да не е случайна. Текстът е публикуван в сайта StolenSleep.

Какво прави една майка, когато милото, сладко, прекрасно, чакано и много обичано бебенце не иска да спи @№%§(!§€№$€$Ч@(_*(!!!!

В повечето случаи, вече с една крачка на ръба на бездната, вече в константно състояние на невменяемост, майчицата решава да потърси съвет на мястото, за което са я съветвали никога да не ѝ стъпва кракът: майчините Фейсбук групи.

И без да съзнава, майката наивно отваря Кутията на Пандора, където задава въпрос и я залива следната информация:

НедоспалаМама: „Нормално ли е да съм на ръба на нервите?!…Аз си представях майчинството като ваканция 🙂…Викам си - аз спя по цяла нощ, простооо няма как бебето да не е като мен, абсурд… Не съм спала от милион години вече! Няма да разбера дали съм умряла или съм припаднала, вече ми е еднакво чувството! Дайте съвет, как да го приспя?!?!!?“

СъпричастнаМама: „Ох, разбирам те напълно! От седмица не съм мигнала!“

ИзтощенаМама: „СЕДМИЦА!?!?!? ХАХАХА! Аматьори! Аз не съм спала от 1985-та!“

СуперМама: „Вие дори не разбирате значението на думата „умора“! Аз съм самотна майка с един крак, работя на три места, имам 32 деца на възраст между 1 и 4 години и съм алергична към млечни продукти и глутен! Я да се стягате!“

СамодоволнаМама: „Много се радвам, че моето бебе започна да спи САМОСТОЯТЕЛНО по 8 плътни часа още в родилното! ЯВНО всички бебета са различни! Или майките им ХА ХА ХА (емотикон на невинно усмихнато личице)“

СъпричастнаМама: „Не че нещо, СамодоволнаМама, ама я се гръмни!“

НачетенаМама: „Кърмите ли още? Сигурно бебето се буди, за да суче. Пробвайте да я люлеете, след като я накърмите.“

КърмаЗаВсичкиМама: „Кърмата е НАЙ-ЯКОТО НЕЩО НА СВЕТА! Цица за всеки! Кърмете я по два пъти наведнъж, ако можете! Кърмата – най-доброто до абитуриентския бал на детето!“

ОбостренаМама: „Извинявайте, ама понеже някоя майка не кърми, значи е лоша майка, така ли?????“

КърмаЗаВсичкиМама: „Изобщо не съм казала такова нещо, майче! Без критикуване тука! Да запазим добрия тон! Твоето тяло си е твой избор! … обаче наистина кърмата е най-доброто за бебетата…само казвам…не че нещо…“

БившаМамаВечеБаба: „Аз пък знам, че виното и кафето са най-добрите приятели на майката!“

НачетенаМама: „Ами ние минахме на органични сълзи от еднорог и вече спим непробудно всяка нощ и всяка сутрин акаме!“

СлучайноМинаващаМама: "Здравейте, мами. Коя шуслерова сол давате профилактично, за да не си счупи крака детето някой ден?"

ЗабавнаМама: „Ние пък минахме на джин и вече не ни пука дали някой не ще да спи.“

ХомеопаткаМама: „Аз ръся с натопена в урина връзка копър.“

ИзтрещялаМама: „Момичета, вижте какъв мъж!!!! (публикува снимка по бельо на Том Круз)“

ПроМама: „Пробвайте с новия спрей за приспиване на бебета „Спи, бебе, спи!“ Мога да ви го намеря с отстъпка. Ако поръчате повече от един, даже по-голяма! Пишете ми на лично.“

МамаНа2деца: „О, миличка, трябва да направиш нещо! Всички бебета трябва да спят поне по 12 часа на тази възраст. Пробвай да я сложиш на възглавницата в леглото ú, виж дали ще заспи. Всички деца минават през това.“

СъпричастнаМама: „Оф, абе ти сериозно ли с двете деца ще учиш какво правят „всички“ деца? Я се гръмни!“

НачетенаМама: „Да знаете, че че бебетата, които не спят препоръчителния брой часове, е по-вероятно да се разболеят от диабет, да израснат неуверени и да им излезе бенка на лявото бедро.“

СъпричастнаМама: „Ало, начетената, я да се гръмнеш!!!“

ОбостренаМама: „Ама Вие ще спрете ли с това просташко „я се гръмни!!!“ Вече тука човек не може да изкаже различно мнений!!!“

GramarNaziМама: „Пише се МОЖЕ! А с това „й“ направо ВИЙ се гръмнете!!!“

МамаНа2деца: „Растат му зъби. Или са колики. Или има колики, защото му растат зъби. При всички деца така става.“

НепукисткаМама: „Оставете го да се нареве. Нищо няма да му стане. Оставих моето да се нареве преди три дни и още спи.“

ИзтрещялаМама: „МАМИ ПОМАГАЙТЕ НА ДЕТЕТО МУ ИЗЛЕЗЕ ЕТО ТОЯ ОБРИВ ОТ КАКВО ЛИ МОЖЕ ДА Е ЖИВЕЕМ В КООПЕРАЦИЯ С ДОМОФОН АКО ИМА ЗНАЧЕНИЕ (на приложената снимка се вижда само лакиран нокът, който скрива лицето на дете)

МамаНа2деца: „Не съм лекар, но на мен ми изглежда като рак на дебелото черво.“

ХомеопаткаМама: „Давайте Бахови капки на всеки 7 минути и поръсете с чубрица пред входа на блока.“

КърмаЗаВсичкиМама: „Вземето бебето да спи при вас. Спането с бебето в едно легло е най-доброто за бебето!“

ОбостренаМама: „Значи ако бебето спи в неговото си легло, а не при родителите си, значи майка му не го обича?“

МамаНа2деца: „НЕ СПЕТЕ В ЕДНО ЛЕГЛО С БЕБЕТО ИНАЧЕ БЕБЕТО ЩЕ УМРЕ! Всички деца правят така – искат да спят с майките си!!!!“

ИзтрещялаМама: „КАк така рак на ДебеЛОТО ЧЕРВО!!?!!?!?!?“

ЖенаБезДеца: „Знам какво ви е! Нямам деца, но двете ми котки ме будят всяка нощ да ги храня и направо вече съм на ръба!!!! НЕ ИЗДЪРЖАМ!“

ИзтощенаМама: „Ало, админите?!!?! Защо изобщо сте в тази група, като нямате деца!?!?!?“

ЖенаБезДеца: „Това, че моите бебета са котки, е същото. И аз съм майка!“

СъпричастнаМама: „Ама вие добре ли сте? Да не би да ги храните от гърдата си тия котета? Бършете ли им дупетата след тоалетна? Освен ако не го правите, не сте никаква майка и нямате място тука. Това е група само за истински майки!“

НаблюдаващаМълчаливоМама: (тагва администратор)

Администратор се намесва и изтрива котешката мама от групата.

ИзтрещялаМама: „Проверих в Гугъл – НЕ Е рак на дебелото черво!“

SSМама: „Трябва да научите детето си на дисциплина, госпожо! Спрете да му угаждате и да го глезите с хранене, люлеене и приказки! Детето трябва да бъде научено да се успокоява само – в противен случай ВИНАГИ ще иска да го люлеете, да го храните и да му четете приказки! ЦЯЛ ЖИВОТ! Ще съсипете детето с глезенето си!“

ИзтрещялаМама: (публикува видеозонна снимка на 8-месечно бебе) ОБОЖЕМОЙ! Лекаря нищо не каза! Мислите ли, че съм бременна?!“

МайкаНаБлизнаци: „Не си само ти, миличка… Иска ми се, ако можех, да ги напъхам обратно тия двамата, обратно в матката ми, за да мога да подремна поне за десет минути…“

ЗабавнаМама: „Жестока идея! С главата или краката напред?“

МайкаНаБлизнаци: „Не съм мислила по въпроса…може би с главата напред…сигурно ще ми трябва някакъв лубрикант обаче…“

НаблюдаващаМълчаливоМама: “Здравейте! След колко дни с Т39.9 давате панадол?“

ХомеопаткаМама: „Опитайте с бахови капки, шуслерова сол номер 0 и намажете стъпалата с белтък.“

МамаНа2деца: „АБЕ ВИЕ НОРМАЛНИ ЛИ СТЕ БЕ?! Не можете да напъхате обратно детето! Това си е истински тормоз над дете!“

АзСърцеДецаМама: „Засрамете се! Би трябвало да сте благодарна за благословията да имате дете. Наслаждавайте се на всеки момент. Помислете за всички нещастни жени, които са безплодни и нямат детенце, които си лягат сами и спят по цяла нощ непробудно, защото не са благословени бебенце да ги събуди с благословения си глас! Бог е живот! Исус обича всички!“

СъпричастнаМама: „Баси късметлийките. Може ли да се наслаждавам на техните моменти, а те да дойдат да се наслаждават на моите?“

АзСърцеДецаМама: „МАМИ, ПОМАГАЙТЕ!!! СПЕШНО!!! Дървената кухня за деца в магазина е свършила и ММ обикаля за 4 път града! Кажете къде има останали бройки!!!“

ИзтрещялаМама: „След като избегнах близък сблъсък със смъртта и разбрах, че това не е рак на дебелото черво, гледам на живота по друг начин и се наслаждавам на всеки момент!!!“

МамаНа2Деца: „Идете на педи. Може да е нещо много сериозно. Мога да ви препоръчам и невролог, който да погледне малкия мозък на бебето.“

СлучайноПопадналаМама: „dezkite ot noi dojdoha li za toa mesez? ms.”

НачетенаМама: „Прочетете в еди-коя-си моя книга (бел. НачетенаМама пише и книги….). Там съм описала как да научите бебето си да спи. Моето дете сега заспива самичко, веднага като му кажа „легни, Жоро!“ и той изпада в дълбок сън.“

МамаНа2Деца: „Пробвахте ли да му въведете дневен режим на бебето?“

СъпричастнаМама: „….“ (Коментарът е изтрит от администратор.)

ОбостренаМама: „Значи майките, които не си учат децата да се приспиват сами, са пълен боклук и трябва да бъдат кастрирани????“

МамаНаБлизнаци: „А ММ току-що ми каза, че бил на ръба на изтощението… цял ден бил в офиса…!!! Иде ми да го убия в съня му!“

ЗабавнаМама: „Моя като влезе да ака и седи там по цял час! Все едно е някакъв арабски принц!“

МамаНаБлизнаци: „Господи, помня как едно време имах време да отида до тоалетната…Сама…“

ПланиращаМама: „Моля, препоръчайте ми хотел в Гърция, който да е евтин, да е поне 5 звезди, да има три басейна, аниматори за децата, да не се допускат домашни любимци, да е на метри от морето, но да е в сърцето на града, да има наблизо дискотека, но да е тихо нощем, да е с висока оценка, но да няма много хора, да предлагат безглутенова храна и ….“

СлучайноМинаващаМама: „Мнения за д-р Георгиев?“

НедоспалаМама: „Значи да го сложа да спи до мен в леглото, докато го уча да се приспива и да спи самичко, и междувременно да го оставя да се реве до края на живота му, докато се нареве, а аз пия кафе и вино. И да кърмя със сълзи от еднорог, докато люлея бебето, поставяйки го на възглавница в собственото му легло, след което да го заведа на невролог да му прегледа малкия мозък и по пътя да му дам бахови капки, шуслерови соли и да го полея с урина? Ох, мили майчета, благодаря ви! Не знам как е оцелял света без майчината фейсбук помощ! „

Администратор е изключил коментарите за тази публикация.

Понякога, когато четем коментари под някоя статия, се случва да се заблудим, че майките вече не се избиват в интернет пространството, както и че времето, когато са воювали една срещу друга, е останало някъде назад, в епохата на онлайн клубчетата. Виждаме преобладаващите „Браво!“, „Страхотна майка сте!“ и „Аз също така правех!“, става ни едно такова приятно и спокойно и просълзено си казваме – „Божее, значи можело“!

После, обаче попадаме на коментар, под който има 74 бесни отговора и вече знаем: с кликването на стрелкичката, за да се покажат отговорите, отваряме буркан отдавна забравено вкиснало зеле.

„Нищо чудно, че детето ви е такова!“

„Като не можете да гледате деца, не ги правете!“

„С такива родители и аз бих се удряла в стената!“

„На майки като вас трябва да им отнемат децата!“

Опитваме се да не се задълбочаваме емоционално и в тези коментари. Излишно е, от опит знаем, че винаги някъде има човек, скрит зад екранче и клавиатура, който няма да се замисли преди да излее подобна жлъч. Безмислено е. Подминаваме тези хора и коментарите им, защото са отровни и от тях няма никакъв смисъл, полза или цел.

Някъде измежду многото коментари и отговори, обаче, се прокрадна една друга нишка. Тънка, но постоянна, тя е като заден фон на всяка онлайн дискусия:

Войната на различните „видове“ майки

Едните са Отраканите майки, те това са го правили, онова го знаят отдавна, другото го разбират по-добре. А срещу тях са Новите майки. Те все едно още не са извоювали титлата Майка, все едно са още в изпитателен срок.

Явно да си майка е титла и има определени изпитания, през които една родила или осиновила жена трябва да мине, за да има самочувствието на Истинска майка. До всяка подкрепяща майка, която окуражава Новата майка да е по-смела, по-уверена, по-спокойна и да знае, че не е сама и всички са минали през същото, има поне една скрита зад ъгъла Отракана майка, която смачква с лопата всеки опит за емпатия.

Не е нужно дори да покажат най-лошите си оръжия, нужно е само тук-там да пуснат коментар от позицията си на многознайка с леко назидателен тон:

„Радвай се на всяка минута и не се оплаквай! Времето минава много бързо и преди да се усетиш, са пораснали!“

„Прекарвай повече време с детето, някой ден ще съжаляваш! Времето назад не се връща!“

„Ох, на тази възраст са най-сладки! Ти после да видиш какво става, като пораснат...“

„Ако продължаваш така да правиш, ще стане еди какво си!“

„По мое време не гледахме така децата и станаха хора!“

„Когато са малки бебета, всеки ден е Божия благословия!“

Разбирате ли какво имаме предвид?

Някой трябва да каже на ТЕЗИ майки, че може и да не са прави. Не за всяка жена всеки ден с бебето е „Божия благословия“, защото системното безсъние месеци наред, телесните несгоди, усещането, че се разкъсваш на 100, за да обърнеш внимание и на другото дете, и на мъжа си, и на бебето, и да сготвиш, и да не изоставаш от живота и новините или да се видиш с приятели (защото И ти си човек!), и да знаеш кога е подходящо да дадеш на бебето жълтък и кога – риба, невинаги е това, което жените си представят като „щастие и благодат“.

Повечето от нас просто активират допълнителни супер сили, за да издържат този период, и са като бойни машини, които работят на пълен капацитет няколко години, докато другите около тях се научат да са независими.

А иначе, прави сте – времето НАИСТИНА минава бързо и това го знае всеки, дори и без да има дете. Децата растат бързо, знаем го от опит – все пак, и ние някога сме били деца, не чак толкова отдавна. Не сме останали малки и не размазваме вече бананова каша по стените.

Никой родител не обожава детето си непрекъснато. Не е възможно да харесвате детето си в АБСОЛЮТНО всеки момент – със сигурност не ви е много симпатично, когато се тръшка в магазина, когато къса любимата ви рокля или бутне телевизора в хола.

Явно сте забравили тези моменти, защото ако помнехте, никога нямаше да отправяте съвети, че люлеенето по два часа вечер, болките в гърба и пренасянето на количка през подлез са едни вълшебни и щастливи моменти, на които трябва да се наслаждаваме. Това е просто невъзможно и ето затова на никого не му е нужно назидателното поучаване как и кога да обичаме децата си или коментари от род „ТОВА Е ЧАСТ ОТ МАЙЧИНСТВОТО!“

И още нещо - отглеждането на деца ДНЕС е различно от отглеждането на деца ЕДНО ВРЕМЕ, когато родителите ни са гледали нас. Не казваме, че е по-трудно, а че е различно. Да си родител е било трудно и тежко посвоему още от зората на човечеството, с трудностите и препятствията на своето време и всяко семейство.

Дали живее в къща в центъра на града, в бащината си къща от кирпич на село, или в панелна гарсониера – всяка майка има своите трудности. Върху всяка от нас има очаквания – от нас самите, от роднините ни, обществото, децата ни. Така че определено нямаме нужда от още един човек, който да ни дебне как ще се издъним и как не правим нещата по „правилния“ начин.

По-възрастните сега ще кажат, че сме неблагодарни, арогантни, че едно време те са били по-скромни и по-възпитани. Това не е трамвай, в който младото поколение трябва да отстъпи мястото си на по-възрастното поколение.

Има обаче една причина майките, които нападат други майки, да са такива. Причината е, че розовите очила, които са сложили върху високо вирнатия нос, им пречат да погледнат назад в собствените си спомени - за началото, за времето, когато и те са били Нова майка.

Някога и те са били недоспали, уморени и несигурни дали ползите от антибиотика са повече от вредите и дали да оставят бебето да плаче или да го гушнат.

И те някога са учили детето да ходи на гърне или са влизали в магазин с врещящо бебе.

И те някога са гледали едно и също детско толкова пъти, колкото го излъчат по телевизията (или на видео касета, зависи колко отдавна са спомените ви).

И те някога са разказвали „Червената шапчица“ поне няколко милиона пъти.

И те някога са поглеждали в часовника с надежда по-скоро да стане време за лягане.

Възможно е сега да виждат някои неща, които ние още не сме преживели, но, моля, не крадете тези моменти от нас, не ни казвайте как по-късно „ще съжаляваме“ - защото това е нашето време и нашият път.

Времето не е приятел на никого. Когато загубите близък човек, научавате колко важно е било да имате поне още една минута с този човек. Не е нужно да губим близък, за да знаем колко хубаво е да прекарваме времето си с децата. Няма нужда да бъдем майки в изпитателен срок, а просто нормални майки, които със сигурност ще имат своите съжаления и постижения.

Не ни поучавайте и назидавайте как да бъдем повече, да правим повече, да постигаме повече (КАТО ВАС), защото всъщност така сочите с пръст, че не правим достатъчно, не сме майки достатъчно и не постигаме достатъчно (СПОРЕД ВАС).

Никой няма нужда да го сочат с пръст и да го поучават.

Всички обаче имаме нужда някой да ни каже да не се притесняваме и да ни окуражи, че се справяме. Ако вие не можете да го кажете, поне замълчете.

*По публикация на Мередит Етингтън за войната между майките

 

cross