fbpx

Ако в дивата природа бебетата трябва да се борят за мястото си под слънцето още от раждането, нашите идват с осанката на принцове и принцеси, които трябва да бъдат дундуркани и закриляни с векове.

Сладки миниатюрни хора, на които можеш да простиш денонощния рев и непрекъснатия глад за храна и внимание, защото са толкова очарователни, крехки и беззащитни.

Нима?

Снимка: Bored Panda/stevengerrard

Докато си живеят живота на кралски особи, и на бебетата им се случва да не са в обичайната си ангелска форма, а да приличат на страховити разбойници, които всеки момент ще преметат с вас детската стая: 

Снимка: Bored Panda

Или пък вадят погледа на класически квартален скандалджия:

Снимка: Bored Panda/halleberyyhaircut

И добре, че има родители, които хакват неприкосновения им благороднически имидж, за да прекъснем малко денонощното обслужване и прекланяне пред всеки техен каприз - и да седнем и да се посмеем...

Снимка: Bored Panda

Ето такива бебета ви представяме днес. Вижте още шест от най-опасните пичове от бебешката фотография, споделяна в Интернет!

Снимка: Bored Panda/JohnnyFontane7

 

Снимка: Bored Panda/pangitlee

 

Снимка: Bored Panda/theycallmesomething

 

Снимка:Bored Panda/Claire8ball

 

Снимка: Bored Panda/Kale21

 

Снимка: Bored Panda/Arayvenn

Бебето киборг е нещо като бебето еднорог - всеки е чувал за него, но не го е виждал. Това ни казва днес Биляна Ангелова с надеждата ако има други майки на такива деца, да се покажат и да споделят рецепти за справяне със 72-часово бебешко безсъние.  

Ето как започна всичко... Бременността ми протече леко, качих 8-9 кг, бях слаба бременна без никакви оплаквания, освен някоя и друга истерична криза. Нямах апетита на мечка стръвница и до 7-и месец не си личеше дори и корем.

Спях като заклан петел и бебето в корема ми не ме притесняваше по никакъв начин. Раждането ми беше лесно и дори леко отегчително. Приеха ме с изтекли води в 10 сутринта и до 16:00 не спрях да мрънкам, че няма да раждам днес и не разбирам защо трябва да стоя в болницата. През времето, докато бях там обаче, някак си разкритието ми стана 7 см без дори да разбера. И, ей така, докато си мрънкам и си чатя, родих в 17:10.

Родих нормално, лесно и без упойка моя първороден син!

В този момент трябваше да се досетя, че има нещо нередно, че много хубаво не е на хубаво.

Още след 2 часа държах в ръцете си най-безценния дар, моето ангелче, от което очаквах само да спи и да яде - както казват хората, че правят новородените.

Да, ама не! Бебето, за което още не знаех, че е от типа КИБОРГ, не спеше почти по цял ден. В болницата заспиваше вечер към 20:00 и в 00:00 се будеше, за да реве като див бизон до 06:00 сутринта!

Добре, казвах си аз, милото ми бебче, само да се приберем у дома и двамата ще се наспим. ХА-ХА. Една година и седем месеца по-късно това ми звучи като виц на Шкумбата.

Когато дойде моментът за изписване, вече бях слаба и без корем. И с боти на високи токчета. Спокойно дами, това беше последният път, в който ги сложих (някак си оптимистично настроена и в неведение за това, което ми предстои).

Прибрахме се с моето бебче, което сладко щеше да си спи в прекрасното си меко легълце... Но бебето не беше от тази планета, за да спи в това легълце... То не спеше рекордните 72 часа, разбивайки всичките ми представи за новородено.

Малко данни:

- Бебето киборг може да не спи до 3 дни без проблем;

- В нормален ритъм спи 20 минути на 24 часа - след минимум 4 часа носене; 

- Иска да го държиш на ръце до припадък;

- Не просто да го люшкаш, но и да се движиш и да не сядаш нито за секунда - часове наред;

С мъжа ми го гледахме с ужас, докато то пищи, и се чудихме да звъним ли на бърза помощ, или да викаме екзорсист?! Какво става с това бебе?!

Еми, нищо... Просто бебето киборг няма нужда от сън и е винаги в перфектна форма за истеричен рев 24 часа в денонощието.

Още малко данни:

- Бебето киборг има най-кошмарните колики, за които нито едно лекарство не помага;

- На бебето киборг не му никнат зъби, никнат бивни - и отново няма измислен лек за облекчаването на болката при растежа им!

И така до днес... Когато нашето бебе вече е едно диво, палаво дете киборг на 1 година и 7 месеца, което все още се буди между 10 и 16 пъти на вечер.

Няма нито една нощ, в която да е спал непробудно до сутринта (и по-добре - не знам как бих реагирала, може би ще скоча да му правя изкуствено дишане!)

Прави истерични сцени и всеки път се прибираме от площадка, все едно го отвличам. Вече съм развила параноя, като видя ужасени хора около мен с телефон в ръка - все си мисля, че звънят да сигнализират за трафик на деца...

Ще се радвам и други майки на деца киборги или на пораснали вече такива да споделят има ли шанс да се превърнат в еднорози един ден? Или бебето киборг се пръвраща в дете киборг, тийн киборг и така нататък?!

Няма как да не сте чували вица, че жените не искали нищо друго от тоя живот, освен едно – да могат да ядат без да дебелеят. С известни условности ще се съглася с това твърдение, защото е твърде вероятно, ако от небесата внезапно се спусне вълшебен ангел и ми прошепне на ухото:

Ти, Красимира, какво искаш най-много в тоя живот – да легнеш в някоя дупка и да се наспиш като пор за 10 години напред, или да можеш да се тъпчеш до пръсване без да качиш и 1 грам?,

аз, разбира се, да избера да ям до пръсване.

Защото без сън все някак се издържа, но колко време може да изкараш без да потопиш жадна човка в парче шоколадова торта (тринайсет хиляди калории) или да си купиш един гигантски козунак и хубавичко да си го натъпчеш в устата, докато ходиш по улицата?

Ако сте като мен – хем обичате да ядете, хем дебелеете от прекомерно ядене, значи знаете какво значи цял живот да се бориш ЗА желанието да изглеждаш добре и СРЕЩУ желанието да нахълташ в някоя сладкарница, да си напазаруваш пет реванета, да ги намажеш със сметана, и да ги опустошиш докато ти връщат рестото.

Както вече сте се досетили, никога не съм била от щастливците, родени, дето се вика, с цип на корема. Имах такива съученички и с тежка завист съм гледала как в устите им потъват безчет банички, скалички и принцеси с кашкавал, докато те подскачат наоколо като едни елегантни жерави.

За съжаление, не разбирам и хората, които могат да ядат „по мъничко“. Какво, за Бога, означава „по мъничко“? Как ядеш мъничко шоколад, или мъничко мусака, или мъничко питка на Коледа? А мъничко пълнена чушка? Или пък МЪНИЧКО сладолед? Какво значи това – взимаш една МЪНИЧКА лъжичка и си сипваш в една МЪНИЧКА чинийка за сладко?

Аз да не съм някакъв мъничък хамстер?

За съжаление, историята на моя живот познава моменти, в които съм вечеряла по един пакет шоколадови бисквити, натопени в течен шоколад, както и моменти, в които съм закусвала по пет пържени филии със сладко, последвани от няколко пържени яйца, за да не вземе да ми прималее от глад, след което съм започвала да обмислям колко голяма пица да изям на вечеря – два или три метра в диаметър.

За количествата погълнати шоколадови десерти, сладоледи, торти и прочие чудовищно калорийни продукти, историята дори не иска да си спомня, защото много, много я е срам.

Вследствие на всичко това, през живота си съм пробвала какви ли не режими – почти няма нещо, на което да не съм била, освен, може би, диета на магданоз. Ако на тоя свят има диета, на която се предполага да се тъпчеш с магданоз, докато не умреш от магданозена чума, аз откровено си признавам, че не съм я пробвала и никога няма да я пробвам.

Но това 7-дневна диета, 10-дневна диета, диета на череши, диета на ябълки, диета на зеле, диета без месо, диета с нискомаслени продукти и прочие простотии са ми толкова известни, че когато някоя приятелка ми каже, че почва нова вълшебна диета, в която първия ден ядеш варени картофи, на втория ядеш... ВАРЕНИ КАРТОФИ и на третия ядеш... АДОВИВАРЕНИКАРТОФИ!!!, просто виждам как на четвъртия ден клетницата седи и се тъпче със спагети като обезумяла, и не желае да вижда картофи в следващите си три, ако не и четири живота.

И така, лутайки се между угаждането с всякакви вкусотии и влизането в поредна диета, вашата Красимира с времето научи, че няма такова нещо като дългосрочно работеща диета на картофи, още по-малко – на зеле, или ябълки, или чай.

Нещото, което работи, се нарича „режим на хранене“ и то представлява нищо повече от... начина ти на хранене, в който следваш някои основни правила, а именно: храниш се достатъчно (тоест – без да гладуваш), с хубава храна, избягваш празните калории (вафлата, например, е такова нещо – много калория за нищо храна) и се стараеш това да се превърне в начин на живот, а не в нещо, което практикуваш от понеделник до сряда, защото в четвъртък заминаваш на море.

Откакто направих това грандиозно откритие (над 10 години), проблемът ми почти изчезна. Разбира се, аз никога няма да бъда някакъв свръхелегантен жерав, обут в дънки 28 номер, който лети ниско над ливади от млечна баница и хвърля огромни парчета в човката си. Но няма да бъда и един изнемощял от глад, изнервен жерав, който мечтае за гигантско парче Сахер, докато пие чай за отслабване. Сега Красимира просто е една голяма птица, която яде пържоли, сирена, кюфтета и салати, гледа да не стои гладна и от време на време, като ѝ се прияде нещо друго, отива и яде – колкото поиска, а не МЪНИЧКО. И после продължава с кюфтетата и салатите.

Разбира се, винаги ще искам малко повече от себе си - обикновено това става в пролетно-летния сезон и тази година не е изключение. Този път дори реших да направя компания на нашата приятелка Елисавета, която вече обеща, че ще опита да спазва здравословен хранителен режим с надеждата най-накрая да изгради някакви прилични хранителни навици и да свали няколко килограми.

И, приятели, опитът доведе до невероятен резултат, в който сами ще се убедите от тези снимки ПРЕДИ и СЛЕД по-долу:

Както виждате, това е една грандиозна промяна, която постигнах само с махането на едни 150 калории и хранейки се редовно. Да, редовното хранене, казва Ипократис, е 60% от правилния хранителен режим. И ние му вярваме!

А след всичко, което изчетохте дотук, идва и предизвикателството, което Майко Мила! и приятелите ни от Топ Форма ви отправят вкупом сега:

Пратете ни своята история за това как сте променили или сте опитали да промените хранителните си навици с цел да разкарате веднъж завинаги излишните килограми и да започнете да живеете и да се храните пълноценно!

Ако заедно с мен и Елисавета сте започнали режим от Топ Форма, ще се радваме да чуем вашите истории. Ако имате история с други режими и диети, не се колебайте да ни ги пратите!

Ако пък нямате опит със свалянето на килограми, а все се каните да започнете, сега е моментът да поръчате своя индивидуален режим от Топ Форма с 10% отстъпка, използвайки промо код PREDISLED.

Пратете ни снимки ПРЕДИ и СЛЕД, разкажете ни какво ви е коствало да постигнете успех. Или пък – ако сте се издънили зловещо и сте претърпели провал, разкажете ни за него!

Приветстваме истории, които ще вдъхновят други хора да тръгнат по пътя на промяната и здравословното отслабване. Разкажете ни какво ви е мотивирало да започнете, трудно ли ви е било, или пък какво ви е спънало и защо не сте успели. Споделете ни как поддържате вече постигнатия резултат и как се е променил животът ви след свалянето на килограмите.

Правим уточнението, че търсим истории и примери, които НЕ са свързани с практикуването на глад или пиенето на сиропи и чайове. Целта е да покажем добрите практики в здравословното отслабване и цялостната промяна на схващането за храната (здравословно отслабване е да свалиш 3-4 килограма за един месец, а не 10 килограма за 14 дни).

Авторите на трите най-впечатляващи и вдъхновяващи истории ще бъдат наградени с безплатен шестмесечен абонамент за режими в Топ Форма. Победителите ще получат и книгата на Ипократис Пападимитракос „Ипология на храненето”.

И така – чакаме историите и снимките ви на имейл maikomilabg@gmail.com до 28 юни включително. Разкажете ни за вашия успех или неуспех, и бъдете откровени. Ние ще изберем трите най-добри истории, ще ги публикуваме в Майко Мила!, а Топ Форма ще ви наградят.

Дерзайте и успех!

А сега Красимира отива да изяде една пържола, че ужасно огладня, докато напише всичко това.

cross