fbpx

Виолета Йорданова вече ни е гостувала с текста Огнена коса, огнен характер – това е моето червенокосо дете, в който подробно ни разказа какво е да имаш червенокоса фурия вкъщи, както и как се справяш с непрестанните въпроси на околните: "Ама ЕСТЕСТВЕН ли е цветът на косата ѝ?!?" Тогава не е предполагала, че други много по-сложни въпроси предстоят и че веднъж проговорят ли децата, почваме да почервеняваме и ние... Съвсем естествено.


,,Мамо, защо този чичо има толкова голямо дупе?"

Да, въпросите са неизменна част от съвместния ни живот, но напоследък са от такова естество, че аз не просто почервенявам от срам, а ми иде да потъна вдън земя.

Вярно, че тя е на 3 години, вярно, че е любопитна, но ми се иска да можеше да уцелва по-подходящи моменти, когато си задава въпросите.

Не за друго, ами защото дупето, за което питаше, беше на доста уважаван от мен човек. Добре, че чувството му за хумор и безспорният му интелект са на едно достолепно ниво, защото иначе моята червенокоска за пореден път щеше да ме хвърли в бездната на неудобството.

В началото беше само ,,ГУ-ГУ-ГУ", ,,Бр-р-р-р" , ,,Па-Па", а околните в захлас коментираха фонетичните ѝ способности, все едно е почетен член ма МЕНСА.

Мислено си мечтаех за моментите, в които ще водим смислени и аналитични разговори, защото от тези нейни междуметия главата ми щеше да експлодира.

НО пропуснах най-същественото: за да се стигне до тях, пътят минава през бодливия трънак на неудобните въпроси.

Друг съществен момент е, че в тази възраст са като гъби, които попиват всичко. От възможността да броят на английски език до 10-20 ( гордост за всяка майка ), до звучните български не толкова енциклопедични слова, които могат да се чуят навсякъде по улицата.

,,Майната му, пука ти! - какво е това, мамо"?

Мили Боже, Пресвета Дево и всички светии да бях извикала мислено, едва ли щяха да ми помогнат в онзи момент, когато ми беше зададен този въпрос. Кое първо да обясня - "майната му" или "пука ти"? Чия майка, пука какво?

Ужас, ви казвам, в главата ми за секунди нахлуха хиляди варианти как да обясня тези неща на детето.
Опитах се да я забаламосам с друг въпрос - откъде го е чула това, може би от някое детенце? И тя категорично отсече: "ОТ ТЕБ"…

В този момент идея си нямате какъв смях чух зад гърба си. Хората в супермаркета от сърце се смееха, а на мен ми беше до припадък.

Не ме разбирайте погрешно - не съм от най-притеснителните, но тогава загубих ума и дума. Явно толкова съм била пребледняла, че жената на касата ми подари един шоколад, за да ми вдигнел кръвното, а на малката - желирани бонбони, защото я е разсмяла искрено.

На този въпрос вече няколко месеца не мога да ѝ отговоря, не се сещам кога съм го и провокирала у нея, но едно знам - внимавам какво говоря и в радост, и в гняв.

Да си знаете, че както всичко попиват, така и всичко си казват.

Сто процента учителките в градината знаят за доста лични моменти от живота ни у дома, но както се казва: ,,Не можеш да спреш гората да се разлиства!"

От нас зависи обаче, какви думи ще подбираме, когато общуваме помежду си, защото светът е голям, но във всеки ъгъл се е спотаил един малък любопитко, който слуша и тръпне в очакване да зададе своя неудобен въпрос.


Още:

cross