fbpx

“Едната ми кожа е моята собствена,
а втората - чиста стомана.”

Из „Тил Уленшпигел“ от Шарл дьо Костер

Когато стане въпрос за домашно насилие, винаги изниква един въпрос от публиката, предпочитаща да си трае и да не се меси, защото “това са си семейни работи”.

Въпросът звучи логично: “Защо търпят и го позволяват?”. Отговорите са безброй, но един от тях се засича често. Нерядко жертвите избират да стиснат зъби и да преживеят физическия и/или психически акт на насилието, изолирайки в съзнанието си някаква особена перспектива, в която всичко това се случва на някой друг.

“Виждах синините по кожата си, но все едно това не беше моята кожа. Усещах болката от ударите, но в същото време бях и страничен наблюдател. Все едно се случваше на някой друг”, разказва пред група за взаимопомощ жертва на домашно насилие.

Човешкият мозък има странни механизми за самосъхранение. Вероятно ако човек си дава сметка какво му се случва в цялост, ще полудее. Психиката си намира врати, в които да се шмугне и да се лекува, докато бурята отмине и не дойде следващата.

Изходите са два: прекъсване на порочния кръг и излизане от ужаса и “кожата”, в която живееш, или варианта “Докато смъртта ни раздели”, в който търпиш и излизаш от себе си при всеки изблик на агресия от насилника, или напускаш живота, защото тялото ти не може да понесе повече от същото, нищо че мозъкът казва “И това ще мине”.

  • При всички положения хората, станали жертва на домашно насилие, без оглед на техния пол и възраст, имат нужда от помощ във всеки един смисъл:
  • морална и психологическа - защото проблемът с насилието често е свързан със срама “какво ще кажат хората, ако разберат”, а и с някакво загнездено чувство за малоценност;
  • юридически - защото аспектите на раздялата, търсенето на закрила и попечителството над децата имат нужда от ясна правна рамка, с която да боравиш адекватно, за да се измъкнеш “навреме”;
  • социален - защото често жертвите на насилие са поставени във финансово-битова зависимост от насилника и това допълнително усложнява ситуацията с “излизането”.

Всичко това и у нас, и по света се случва с помощта на организации и кризисни центрове, които впрягат усилията си подадената ръка да бъде хваната навреме и помощта да има смисъл.

В последните пандемични месеци, характеризиращи се със социална изолация и битова несигурност, случаите на домашно насилие в световен мащаб не просто растат, а се увеличават “пандемично”. 

По данни на организациите, управляващи горещите линии за пострадали от насилие у нас, ръстът на подадените сигнали е сериозен, а случаите са доста по-тежки.

За един месец обажданията за насилие на телефонната линия за деца 116 111 са с 370 повече.

9 са жертвите на домашно насилие от началото на извънредното положение до 2 юни, когато почина жена, пребита от приятеля си в края на май. 

По тази причина Български фонд за жените, съвместно с Фондация BCause и Български дарителски форум стартират спешен Фонд за борба с домашното насилие в условията на пандемия от COVID-19. Той ще помага именно на онези организации и кризисни центрове, които осигуряват подкрепата за жертвите и техните деца. 

Тази помощ е абсолютно наложителна, тъй като специалистите, работещи в тези центрове, сигнализират за съвсем нови нужди в новата ситуация.

Първо, случаите на насилие са повече и съответно са необходими още места в приютите. После, трябва да се изградят отделни помещения за карантиниране на новопостъпилите. Към това се добавя и фактът, че търсещите закрила идват с децата си в центровете в тотална безпомощност - без дрехи, лекарства, подходящи храни или предпазни средства. 

Освен на дарения от големи компании и фондации, Фондът за борба с домашното насилие ще разчита и на индивидуални дарения, които може да се направят в Platformata.bg (където всички дарения ще бъдат удвоени от Българския фонд за жените), чрез есемес на номер 17 777 с текст DMS SILA, на сайта на Български фонд за жените или на каса на EasyPay в цялата страна на КИН 4236895688.

Всички средства ще бъдат разпределяни поетапно към най-нуждаещите се организации под надзора на експертен съвет.

Това е начинът да помогнем на някой, който иска да обърне нова страница в живота си. Без много, много да му мислим трябва ли да се месим и дали все пак не си го е заслужила. 

Редица граждански инициативи ще получат възможност за кандидатстване и безвъзмездно финансиране на един проект до 20 000 лв., който по някакъв начин ще може да подпомогне семейства, пострадали от кризата с коронавируса. Гражданските инициативи може да са всякакви – от читалища, през нестопански организации до инициативни групи. Няма срок за кандидатстване, а средствата ще се разпределят на всеки 10 дни до изчерпване на финансовия ресурс.

Всичко това се случва покрай програма "Ирис", която е създадена по идея на Български дарителски форум, Национална мрежа за децата и фондация „Работилница за граждански инициативи“. Основен дарител е фонд „Мечтата на Таня“, създаден в памет на Таня Ковачева – активист за правата на детето и личност с изключителен принос за уязвимите български семейства, дългогодишен директор на фондация ОАК в България.

Към тези 620 000 лв. ще се добавят и индивидуални дарения, събирани със съобщение DMS IRIS на кратък номер 17777, чрез Platformata.bg или директно по банкова сметка на фондация „Работилница за граждански инициативи“, която управлява програмата.

Повече за условията за финансиране има на сайта на Работилницата.

Зададат ли се избори, заскучаят ли политици, заприплъзва ли се злото под формата на норвежци, обиращи деца, - каквото и ще от това да се случва, все в един момент се опира и до темата с легалните аборти и имат ли право жените на такива. По света нещата не изглеждат по-различно – спомняме си какво се случи в Полша миналата година, видяхме как в Алабама и в още шест щата в Америка само преди няколко месеца някои политически старци се опитаха да наложат ПЪЛНА забрана на абортите, инкриминирайки ги дори когато бременността е в резултат от изнасилване или инцест.

И тъкмо когато започнахме да се оглеждаме дали Историята на прислужницата няма да изскочи от антиутопичния си свят и да се насади в нашия, дойде новината, че поне по нашите географски ширини – “тамо, де се възвишава горда Стара планина и Марица тихо шава из тракийска равнина”, така да се каже, – повечето хора са абсолютно ЗА правото на легален аборт. 

Това става ясно от данните от национално-представително проучване, проведено от Алфа Рисърч и възложено от Български фонд за жените. 89,5% от българите са категорични, че абортите трябва да бъдат разрешени и че изборът дали да се планира аборт е изцяло в ръцете на жената и партньора ѝ. Нещо повече: 76% изразяват мнение, че децата трябва да получават адекватно здравно и сексуално образование в училище като част от мерките за превенция на нежеланата бременност. На тази позиция са хора от различни населени места в страната с различен социално-икономически статус.

Едва 6% смятат, че забраната на абортите би решила демографската криза, а според 9% ако се забранят абортите, ще се раждат повече деца, които ще бъдат отглеждани от родителите си. 

В проучването има и още интересни факти и е достъпно тук

А с него стартира и кампанията на Български фонд за жените “Моята съдба. Моят избор”. Нейната цел е да информира обществото за репродуктивните права на жените, както и да популяризира нагласите на българите по темата, като по този начин развенчава неподкрепените с данни и факти тези на някои политически партии и религиозни организации. 

“Моята съдба. Моят избор” е във фейсбук и инстаграм.

Ани губи своето бебе, след като мъжът ѝ я заключва бременна и само по хавлия на балкона през зимата, за часове. Това е финалът на поредния им скандал. Преди това е имало много други – крясъци, шамари… Едва след като помята, Ани събира сили да напусне мъжа си. Повече никога няма да допусне мъж до себе си.


Еми е майка на две деца и заради тях търпи. Не работи повече от десет години, няма свои пари. Няма къде да отидат. Едва събира сили да сподели с майка си. Но майка ѝ казва, че „всяка жена трябва да си знае мъжа и дома“ и не я приема. „Всички се карат“, нормално е. Пък и той я обича, разбира се. Ако я удря, то е защото си го е заслужила – може да се старае повече. А и в малък град къде да се скрие. Трябва да замине надалеч. С децата. Без багаж, за да не бъде разкрита. Някой ден, може би…


Лили и съпругът ѝ са юристи. Познават се от университета, а сега работят в големи кантори. Уважавани са и затова никой не бива да научава. Никой от приятели им не подозира какво се случва зад стените на дома им. Дъщеря им е мълчалив наблюдател. Това e голямата им страшна тайна. Един ден никой няма да повярва на Лили, че е „паднала по стълбите“.


Познавате ли жени като тях?

Това са част от историите за домашно насилие, с които Фондация BCause отправя призив за солидарност към жертвите му в седмицата, в която празнуваме Международния ден на жената.

28 жени са убити през 2018 г. от своите бивши или настоящи съпрузи или партньори или от свой близък. 3 деца са убити от своите бащи (това е статистика по информация от медиите).

Всяка 4-та жена е била жертва на домашно насилие – психическо или физическо. Това е статистика на международните организации.

Българската държава няма официална статистика за насилието над жени у нас.

Докато настояваме отговорните институции да събират адекватна информация, да оказват подкрепа на жертвите и да ограничат проявите на домашно насилие, редица неправителствени организации осигуряват на пострадалите жени психологическата помощ, юридическата защита, подслонът, храната, обучението за започване на работа.

Всичко това струва пари. За да се освободят не само от средата на насилие, но и от чувството за вина и самоубийствените мисли и за да станат отново пълноценни майки, колеги и приятелки, жертвите на домашно насилие и организациите, които ги подкрепят, имат нужда от реална помощ.

Знаете ли, че една жена, пострадала от домашно насилие, за да стигне до социалната услуга в областния център, понякога трябва да пропътува над 100 км, да смени няколко автобуса и да плати над 20 лева за път. За повечето от пострадалите това е невъзможно. За да не останат тези жени в ситуацията на насилие, без никакъв шанс да получат подкрепа, Асоциация НАЯ, например, създава мобилна услуга в по-малките градове и в селата, където жертвите се консултират на място.

Кризисните центрове обаче трудно покриват заплатите на специалистите и режийните нужди на защитените домове. „От държавното финансиране (където го имат) не могат да се отделят никакви пари за текущите нужди на жените и децата – дрехи, постелки, перилни и почистващи препарати, санитарни и хигиенни материали. Това са изключително оборотни неща, които трябва да се зареждат ежемесечно и трудно се осигуряват пари за тях дори от частни и бизнес дарители”, казват от Асоциация НАЯ, Търговище.

За да излязат от средата на насилие и да продължат живота си извън нея, на жертвите им е необходимо окуражаване и вяра в самите тях и в техните възможности, както и реална помощ.

Фондът в подкрепа на жени жертви на домашно насилие,
създаден от фондация BCause, е насочен именно към организациите, които предоставят подкрепа (юридически, прихологически и социални консултации) и поддържат кризисни центрове за настаняване.

Там жените и техните деца получават сигурност и защита, емоционално възстановяване и социална рехабилитация. За да ги подкрепим, в дните около международния ден на жените (и не само) всички можем да дарим сума на фонда. Защото 8 март е най-вече ден за женска солидарност.

По темата:

Ходили ли сте скоро на детска площадка? Хаха, има си хас да не сте - естествено, че сте ходили, някои от вас сигурно даже там си живеят! Е, подозирам, че докато сте били на детската площадка няма как, пред гледката на жужащи деца, търчащи боси нагоре по пързалката, люлеещи се на люлки и катерещи се по стени и въжета, да не сте си задали следните въпроси поне един път:

1. Откъде, да му се не знае, имат тази енергия по цял ден, като са яли само една бисквита и половин жълтък?

2. Не може ли да я използваме за нещо ПОЛЕЗНО (например, да ги включваме към прахосмукачката, сушилнята или пералнята??).

Илиан и Христо.

Сега да не вземете да се затормозите с технически мисли за хибрид между Иванчо и тостера – няма смисъл да се морите.

Защото същите мисли вече са кръстосали умовете на двама бащи - Христо Алексиев и Илиан Милинов, създателите на иновативните площадки Playground Energy, още преди 4 години.

Докато кротко си пийвали кафе и си почивали върху люлеещи се столове, на Илиян му свършила батерията на телефона и той, без да се усети, изрекъл съдбовно изречение, от което небесата се разцепили:

Представи си сега, ако можех да включа телефона в този стол и да го заредя, докато се люлея на него..., а Христо, който вече бил получил просветление, светкавично му отвърнал: Я ЧАКАЙ МАЛКО! Има хляб в тази работа!!

И така започнало всичко. В момента Христо и Илиян вече ръководят компания, която произвежда иновативни компоненти за детски площадки (както и цели детски площадки), известни на три континента. И като казвам иновативни, имам предвид нещо наистина яко, а не водна пързалка или настилка от настърган корк (БИО КОРК, естествено).

Това, което те правят, е нещо като практическо упражнение по физика - преобразуват кинетичната енергия в електрическа, захранвайки компонентите на детските площадки, което пък мотивира децата да се забавляват повече.

Принципът е прост – енергията от движението на децата се превръща в електроенергия и оттам - в неща, които са интересни за тях. Светлини, музика или пък bluethooth връзка с телефона на майката (с безплатно приложение), чрез която тя може да види колко енергия е изразходило детето ѝ, или да проследи на кое място е то в разни класации – като тази за най-много изразходена енергия на детската площадка в София, България, или Европа, или пък коя площадка е най-активна този месец.

И преди някой да е казал укоризнено – ама каква електроенергия на детската площадка, бе, госпожа, НАЛИ ЩЕ ГИ ХВАНЕ ТОК!!, компетентно, като човек, който има четворка по физика, отговарям, че площадките са напълно безопасни и хидроизолирани, а токът, който те произвеждат, е с толкова нисък волтаж, че захранването и задвижването на други уреди с него става почти на магия.

Детските площадки обаче далеч не са всичко, защото и майките имат нужда от някакво забавление на тези площадки, докато сноват безкрайно между люлките и пясъчника.

Затова от Playgroundenergy в момента разработват фитнес за майки. Идеята им хрумнала, след като установили, че на първите оборудвани от тях площадки – в Пазарджик и Тополовград, майките са хиперактивни и се люлеят активно на детските клатушки (ако нещо не сте в настроение, представете си гледката на хиперактивни майки, люлеещи се в захлас върху детски клатушки).

Тогава се раждат две идеи: за пейките - за по-пасивните майки, и фитнес уредите - за по-активните, които имат нужда да горят излишъци от енергия (въпреки че кои са тези майки, които имат излишък от кинетична енергия, за мен е природна загадка).

Първите бройки от фитнес уредите вече са произведени и заминават за Швейцария. Те представляват нещо като крос тренажор, но в стъпките има внедрени технологии, които светят, а с изразходената енергия майката може да зареди телефона си, докато тренира. И за да е още по-приятно – може да си свали мобилно приложение, което ще я свърже с Google Street View, и тя може да избере което пожелае място по света за виртуалната си разходка.

Така упражненията на площадката в Тополовград могат да бъдат виртуално пресъздадени в лежерна разходка по Шанз-Елизе в Париж, което, признайте, е наистина яко!

Надеждите на предприемачите (а и нашите) са Столична община да купи поне един такъв уред и през 2018 година той да бъде инсталиран на някоя площадка в София, за да могат и столичните майки да се разходят но Бруклин авеню, по някоя стръмна улица в Сан Франциско или пък по калдъръма в Мелник.

Иначе иновативните български детски площадки и уреди за тях са вече известни по цял свят. Компанията има проекти на три континента, включително в Австралия и градове в Близкия изток, а едно от най-екзотичните е в кюрдистанската част на Ирак - в град, който до миналата година е бил под контрола на Ислямска държава.

След освобождаването му най-голямата неправителствена организация в света се свързва с Playgroundenergy и така българите произвеждат и доставя площадка за децата там.

В София пък пейки, на които можете да поседнете вечер и да сте облети от светлината им, има на 6 места – в парк „Заимов“, в двора на Църквата Св. Параскева, на детската площадка на ул. Буная, на детската площадка на ул. Султан тепе, на детската площадка на ул. „Панайот Волов“, както и на детска площадка на ул. Черковна/Калиманци.

Освен че всичко в компонентите е запечтано и хидроизолирано, и е напълно безопасно за хората, уредите са устойчиви и на вандализъм.

По думите на създателите им, българите, които вандалстват, си имат достоен конкурент в лицето на английските им „колеги“. Работейки по проект на Острова те се сблъскват с изключително високите нива на вандализъм, заради които там оградите са сериозни, железни, високи и заключени с огромни катинари.

Разбира се, и у нас не минава без кражби и противообществени прояви – един ден получават обаждане, че в един от големите градове добри хора изтръгнали една от клатушките и я отнесли с каруца... Така и повече не я видели.

В момента екипът на Playgroundenergy се състои от 10 човека, а компанията произвежда и доставя площадки и компоненти за държави на пет континента - Австралия, Азия, Европа, Южна и Северна Америка.

Компанията стартира дейността си с помощта на инвестиции от Европейския съюз, дошли по линия на Eleven – фонд за рисков капитал и акселератор, създаден с подкрепата на Европейската инвестиционна банка. Фондът инвестира в компании с иновативни идеи в най-рисковия етап от тяхното развитие - стартът им.

За Playgroundenergy можете да прочетете и в сайта на Европейския съюз, където има и много други примери за страхотни проекти, променили средата около нас, благодарение на европейско финансиране.

Христо и Илиан признават, че са много щастливи, че имат шанса всичко това да им се случи именно в България. Звучи странно, като се има предвид, че тук вечно се оплакваме от липса на условия за развиване на какъвто и да било бизнес, но ето – двама души, произвеждащи детски площадки, успяват именно заради факта, че са в България, а не извън нея.

Тук намират хора, които ги разбират, инженери, които им помагат и схващат идеите им, и фирми, които произвеждат материали на световно ниво.

Отзивите в чужбина пък са толкова позитивни, че поръчките не закъсняват – в момента работят по проекти за Швейцария, Люксембург и Турция.

Освен международното признание под формата на поръчки, компанията е горда и заради факта, че в екипа си има човек, носител на най-престижната награда в областта на индустриалния дизайн.

Съоснователят – Илиан Милинов, за четвърти път взима наградата Red Dot Award (нещо като Оскарите в света на киното), като тази година тя му е присъдена за една от клатушките, произведени от Playgroundenergy. Това е все едно да има българин, носител на Оскар, при това 4 пъти. Ако вече се чешете по главата в опит да се сетите дали сте чували за такъв – не се мъчете, защото няма.

Най-важното за основателите на Playgroundenergy е, че техните технологии мотивират децата да играят повече и начинът, по който го правят, е стар като света – преоткривайки първата и оригинална гейминг платформа - детската площадка.

Старата детска площадка, на която децата могат практически да се запознаят с основни уроци от училищната програма, какъвто например е урокът за преобразуването на енергията в природата от един вид в друг (да речем от кинетична в електрическа).

Това е така нареченото learning by experience, което Красимира щеше да оцени високо в ученическите си години, когато в часовете по физика гледаше объркано като един немного умен лалугер. Уви, тогава нямаше learning by experience, а само „извадете един двоен лист“ и прекалено много неразбираеми формули за маси, енергии и сили.

Затова, ако някой ден видите любознателна хиперактивна майка да се люлее на клатушка из софийските паркове и да си води записки – това най-вероятно съм аз, изучаваща как се преобразува енергията от кинетична в електрическа. Ако го схвана, ще ви го разкажа и на вас.

cross