fbpx

Години наред думи и изрази като “дете от дом”, “институционализирани деца”, “деца, лишени от родителска грижа”, “интеграция”, “деинституционализация” се премятаха в устите на разни хора. Тези хора ги даваха по телевизията и част от тях владееха предимно говорене по тези теми по телевизията. 

С времето толкова много дъвкахме всичко това, че сякаш изгубихме обществената си чувствителност по въпроса. За щастие хората, които са специализирани в действията на терен, които реално работят с такива деца и от години се борят за реформирането на социалната грижа, не претръпнаха и не се отказаха от битката. 

Благодарение на организации като "Агапедия България” много деца, лишени от родителски грижи или живеещи в проблемни семейства, успяват да получат социална, образователна, психологическа и емоционална подкрепа, за да продължат пътя си като осъзнати възрастни хора. 

Днес в Майко Мила представяме дейността на “Агапедия България”, защото след броени дни, на 29 ноември, започва тазгодишното издание на инициативата “Щедрият вторник”, в която всеки може да дари за организация и кауза, които приема като свои. 

“Щедрият вторник” е глобално движение, създадено, за да върне сърцата ни на мястото им, след като сме ги “похарчили” около Черния петък. Разказвали сме ви и преди за инициативата в интервюто ни с Елица Баракова - изпълнителен директор на фондация BCause, работеща за развитие на дарителството и социалните инвестиции и официален партньор за България на движението #GivingTuesday. 

Ще си позволим да я цитираме: "Всяко напомняне, че най-ценните неща не се купуват, е много важно, за да не загубим посоката. Това ще направим и на 29 ноември - ще си припомним кои са истински ценните неща за нас и призоваваме всички да дарят за кауза, която им е на сърце.” 

В сайта на инициативата можете да научите повече за нея, а на Платформата.бг и в сайта на Единен дарителски номер (DMS 17 777) е пълно с каузи, които можете да подкрепите. Една от тях е тази на фондация “П.У.Л.С.”, които оказват денонощна подкрепа на хора, пострадали от насилие.

"Ежегодно над 300 души, пострадали от насилие, получават безплатна помощ от фондация "П.У.Л.С.” под формата на психологически, юридически и социални консултации, настаняване в кризисен център или преходно жилище, творчески групи. За да може малки и големи да имат шанс за живот без насилие. Всичко това е възможно благодарение на подкрепата на дарители”, казва Юлия Андонова, директор "Развитие и комуникации" на фондацията. "П.У.Л.С.” са и една от организациите с активна кампания в Платформата.бг, която можете да подкрепите в рамките (и не само) на "Щедрият вторник”.

Друга такава организация е “Агапедия България”, за която днес говорим с Яна Кръстева. Яна, която е част от екипа и беше така добра да ни разкаже за работата на организацията.

Яна Кръстева

Какво е “Агапедия България”?

Нека го опиша така: семейство, сигурност, подкрепа, възпитание, дисциплина, умения, радост, уют, топлина, усмивки, сълзи, мечти, пътувания, приятелства. Това е организация, която работи от 2001 г. с деца и младежи на възраст от 7 до 20 години, лишени от родителска грижа и от проблемни семейства. В зависимост от индивидуалните интереси на децата, от техните таланти и след професионална оценка на потребностите им те се включват в различни програми за период от една до пет години, често и за по-дълго. 

От началото на дейността на фондацията в проектите на организацията са участвали над 250 деца и младежи в риск. Към настоящия момент близо 90% от тях водят самостоятелен, успешно интегриран живот, като упражняват различни професии според завършеното им средно или висше образование.

Мисията на фондация “Агапедия България” е да подобри качеството на живот на деца и младежи в неравностойно положение, което осъществяваме чрез предлаганите социални услуги “Резидентна грижа” и “Информиране и консултиране”. Да научим младите хора да ловят рибата, а не просто да ги нахраним за ден или период от време.

Какви са последствията за децата от институции?

Най-сериозното последствие за децата, които растат в институции, в крайно бедни или проблемни семейства, е, че около тях няма надежден възрастен, който да ги обгрижва търпеливо и последователно. Тези деца са лишени от възможността да изградят привилегирована емоционална връзка със значим и обичан човек. Тази връзка е необходима, за да усеща детето, че е обичано, прието, защитено, способно, важно и значимо за някого.

Ето защо грижата за децата не се осъществява единствено с професионалните задължения на ангажираните във възпитателния процес хора. В нейната основа стои човешката връзка между възрастен и дете, която неминуемо възниква в процеса на съжителство. Връзка, характеризираща се с лични емоционални инвестиции и със загриженост. 

Как изглеждаха нещата на терена на социалните услуги през 2001 г., когато започвахте?

По това време правехме първите крачки към осъществяване на реформи в социалната работа и развитието на нови и алтернативни услуги за деца и младежи от институции, деца и хора с увреждания, възрастни хора и други уязвими групи в обществото. Наш основен приоритет бе закриването на старите институции за деца и младежи, деинституционализацията, подкрепата на биологичните семейства на децата, развитието на приемната грижа и подкрепа на семействата, желаещи да осиновят деца. 

За нас е огромен успех, че повече от 15 години предлагаме алтернативна грижа за деца в неравностойно положение. Осигуряваме им уютна и сигурна среда за развитие на техния потенциал в почти семейна обстановка. Менторската ни програма също подпомага процеса на излекуване на скъсаните връзки дете-възрастен, като постоянно подкрепяме възстановяването отношенията със семействата им, където това е възможно.     

Какви са основните направления, в които работите, и кой е реалният ползвател на вашата услуга? 

Основно работим в две направления, но има много придружаващи дейности, които подпомагат осъществяване на целите ни. Социалната услуга “Резидентна грижа” представлява малка семейна къща в южен столичен квартал, в която се обгрижват и възпитават денонощно деца от 6 до 19-годишна възраст. В момента имаме два действащи центъра, в които са настанени общо 10 деца между 7 и 18 години.

За тях денонощно се грижи екип от обучени възпитатели, които осигуряват подкрепа на децата във всяко едно отношение. Заедно се грижат за чистотата, пазаруват и готвят, учат и пишат домашни, гледат телевизия, посещават театри и кина – както във всяко семейство. Децата се консултират от социален работник и психолог, които помагат за своевременното преодоляване на препятствията в личностното им израстване.

Всекидневието на децата се доближава до нормалната семейна среда. В почивните дни чистят, организират си екскурзии в планината, в парка или из града. Също така децата имат възможност да канят и посрещат приятели в дома си. По време на престоя им в къщата екипът постоянно търси най-добрите възможности за трайно настаняване в семейна среда – връщане на детето в биологичното семейство или приемно семейство. 

По-голямата част от децата остават до и малко след завършване на средното образование. Индивидуалната всекидневна работа с тях за радост дава добри плодове. Над 50% от израсналите в нашите центрове са мотивирани да продължат образованието си във висше учебно заведение. 

Какво става с децата след завършване на средно образование?

За да постигаме по-добри резултати, развихме още две програми с помощта на наши приятели и партньори. Едната е “Студенти”. Младежите, които завършат средното си образование в социалната ни услуга, са мотивирани да продължат образованието си. Ставайки студенти, те заживяват в студентско общежитие и се учат с наша подкрепа да преодоляват битови и социални препятствия. Всичко това ги изгражда в процеса на достигане на житейска зрялост. 

Докато са в програма „Студенти“, младежите са финансово подпомагани за основните нужди – наем на общежитие, студентска такса, карта за транспорт, учебници и учебни материали. Останалите си нужди покриват сами, като работят и се учат да разпределят финансите според приоритетите си. 

Другата програма е по линия на професионалното обучение. Младежите, завършили средно образование, които нямат желание на този етап да продължат в университет, са подкрепяни да реализират уменията си чрез посещение на професионални курсове. Така те усвояват професии като готвач, професионален шофьор, фризьор, масажист, спасител.

Какви съдби стоят зад тежки думи като “институционализация”, “превенция”, “реинтеграция”?

Трудно е да се опише в няколко изречения. Ще се опитам да го направя през очите на едно 7-годишно дете.

Бях на 7 години, когато майка ми реши да ме отведе в Дом за деца в село Слатино. Там беше една от многото ми сестри. Преди да ме премести, живеехме в селце и макар да нямаше условия за нормален живот, аз бях добре, бях щастлива. Майка ми пасеше крави, нищо особено, но ми харесваше да бъда с нея. Докато добитъкът пасеше, ние се излягахме под едно сенчесто дърво, а аз се сгушвах в ръцете ѝ. Майка ми често пееше народни песни, имаше много силен глас.

Един ден аз отидох при вуйна и вуйчо. Те ми казаха, че майка ми ще ме остави при сестра ми в дом. Аз естествено не им вярвах и не исках да повярвам. Минаха се няколко дни и тя ми каза, че отиваме да видя сестра ми. Само да я видя и се връщаме. Дори ме попита: „Искаш ли да останеш там, а, детето ми, а марципанчето ми?“ 

Аз ѝ отговорих, че не искам, но това нямаше значение. Нямаше, защото аз щях да остана там завинаги. Отидохме в дома, видях сестра ми. Докато тичахме из големия площад, дойде рейсът, който майка ми чакаше. Тя ми помаха с ръка и с насълзени очи се качи. Застана най-отзад, за да я виждам. Тогава си помислих, че за последен път я виждам. И така беше. Това беше последният път, в който я видях.

Никога няма да забравя този момент. Няма да забравя отдалечаващия се рейс, в който моята майка пътуваше далеч, далеч от мен. Минаха години, аз останах в дома. А така исках да живея в истинско семейство...

Съдбата на това дете, вече пораснала жена, е, че на 12 години, след закриване на дома, поради процеса на деинституционализация попада в нашата социална услуга. На16 години, след много работа и подкрепа на близките ѝ, тя бе реинтегрирана в семейството на леля си. Подкрепата ни продължи до навършване на пълнолетие, като след това продължи и докато завърши висшето си образование в НСА и полицейската академия.  

Благодарим ви за тази история и най-вече - за нейния финал, който можеше и да е по-различен, ако я нямаше вашата подкрепа. Кажете ни за финал защо инициативата “Щедрият вторник” е важна за вас и за организации като вашата?

Инициативата е важна за нашите организации и неправителствения сектор, защото така можем да разкажем повече за нашата работа, успехи, трудности и предизвикателства. Чрез представянето на конкретни съдби, казуси или нужди насочваме вниманието на обществеността не само към решаването на конкретни случай, но и към подкрепа в дискусиите на законодателни промени, подобряване на социалните услуги, подкрепа на семейството и др. Разбира се, привличането на финансов ресурс за подкрепа на дейността ни е важен аспект от инициативата.

С приключването на календарната година си правим и равносметка на постигнатото. С удовлетворение поглеждаме към успеха при връщането на едно 14-годишно момиче при баща му и баба му след дълги премеждия и усърдна работа по случая. Пожелаваме си през следващата година да успеем да помогнем на още от децата ни да сбъднат мечтата си за дом и семейство и да подобрим още качеството на предлаганата грижа. За нас няма по-добра цел от това да подкрепяме сбъдването на мечтата на всяко дете да има дом и семейство, уют и сигурност, приемане и любов, сълзи от радост и усмивки. 

На снимката горе: екип "Агапедия България"


Подкрепете "Агапедия България" в кампанията им в Платформата.бг.

Вече 11 години фондация “Подарете книга” прави всичко възможно, за да има всяко дете в дом за деца, лишени от от родителска грижа, библиотека, в която да влязе и да пожелае да остане. За да може да има избор. Защото книгата е преди всичко възможност да избереш пътя си. 

С годините и опита, който трупа, фондацията успява да подбере 100 заглавия в своята “Библиотека Вдъхновение” и прави всичко възможно тези 100 книги да достигнат до всяка институция, в която живеят деца без родителска грижа.

В момента тече кампанията за събиране за книги за дома в Стражица. Можете да я подкрепите като направите дарение на сайта на фондацията. Средната цена за книга е 16,80 лв. и сами можете да прецените колко книги искате да дарите за каузата.

В момента мисията за 100-те заглавия за библиотеката в дома в Стражица е изпълнена на 40%. Съвсем скоро ще бъде финализирана и кампанита в полза на дома в Стражица - там нещата са на 90%. 

Крайният срок за кампанията е 20 декември, а успешният ѝ финал ще бъде страхотен коледен подарък за много деца, които биха могли да се възползват от дарените книги. 

А ако искате в бъдеще да станете част от мрежата от доброволци, да бъдете приятел на дете и да посветите част от времето си на такава мисия, следете предстоящите инициативи на сайта на “Подари книга”, както и в социалните мрежи (Facebook и Instagram). В началото на предстоящата година фондацията ще има нужда от нови и вдъхновени хора, които да се присъединят към тях.

Паралелно с това тече и съвместната им инициатива с DraftKings - “Заедно и след дома”. В нея се предоставят еднократни стипендии от 1000 лв. на младежи, излизащи от домове, като целта им е така да ги подкрепят за първоначално “стъпване на краката” и започване на процеса по деинституционализация.

Всчики младежи между 18 и 28 години, които вече са излезли или тепърва напускат институционалната грижа, може да кандидатстват до 10 януари 2022 г., като попълнят формуляр за кандидатстване

Последната година-година и половина е трудна за всички. Сблъскахме се с много нови предизвикателства, свикнахме на различен начин на живот, който започнахме да наричаме “новото нормално”, наложихме си друг ритъм и сякаш малко по-различни приоритети. 

В този ред на мисли дейността на фондация “Майко Мила”, обвързана основно с подпомагането на майки на деца с увреждания, като организира възможности да работят и да получават средства за труда си, изглеждаше, че ще бъде затруднена. Знаете - социална изолация, ограничения, липса на яснота какво точно ще се случва… Но когато теглихме чертата, се оказа, че всъщност отбелязваме една изключително успешна година.

Какво ново?

Първо, успяхме бързо да се адаптираме към ситуацията и майките, с които фондацията работи, започнаха да шият предпазни маски, разпространявани в търговската мрежа и на базарите, на които каузата ни “Оле Мале” участва.

Освен това, благодарение на подкрепата на Сердика Център, успяхме да отворим първия социален магазин в търговски център у нас. Изключително благодарни сме както на Сердика Център, така и на всички български марки, които се включиха със свои продукти в магазина, предоставяйки безвъзмездно средствата от продажбите им за “Оле Мале”. Това е първото подобно коопериране на социална марка, каквато е “Оле Мале”, с български брандове в името на обща кауза и сме сигурни, че няма да е последното, защото вратата вече е отворена.

За да сме гъвкави, бързи и да можем да разпространяваме продуктите, изработени от майките от “Оле Мале” по най-адекватния начин, създадохме сайт и онлайн магазин. Те нямаше да бъдат възможни без безценната подкрепа на Mastercard, които са винаги насреща, за да ни помагат в най-различни начинания.

Къщата на "Оле Мале"

През изминалите месеци усилено работим и по къщата на “Оле Мале”. За дейността на фондацията и каузата ѝ ни беше предоставен порутен общински имот в кв. Лозенец в София, нуждаещ се от пълен ремонт, който ние реновираме изцяло с дарения.

Ето така изглеждаше тя, когато я видяхме за първи път.


Отскоро къщата е завършена и за това огромна заслуга имат “Фантастико”, “Ротари”, “Инграм” и нашите приятели от дарителската платформа “1% промяна”. 

Бихме се радвали, когато това е възможно да ви поканим в нея, за да видите как тече дейността ни, а и за да дадем възможност и на други организации и каузи да работят в нея, ако имат желание. Надяваме се тя да се превърне в общо място за съмишленици и работливи хора на страната на доброто, които повече действат, отколкото всичко останало.

Кампании

Много успешна беше и тазгодишната ни коледна кампания с нашия страхотен партньор “Фантастико”. Тя успя да набере почти 150 000 лв. с дарения от 1 лев от клиентите на веригата. 

Всъщност цялата коледна кампания на “Оле Мале” беше страхотна, защото имахме десетки корпоративни и безброй единични клиенти, които избраха да си купят изделия, изработени от майките на деца с увреждания. А по този начин да направят подарят нещо с кауза.

За 8 месеца към майките, с които работим, са отчислени суми от над 150 000 лв. Междувременно успяхме да съберем средства и за Социалната чайна във Варна, за да могат да се закрепят и да продължат дейността си в трудните месеци на изолация. 

Успяхме – благодарение на всички читатели на “Майко Мила" и приятели на “Оле Мале” – да съберем средствата и за операцията на бебе Боян в Турция, който днес е добре и си е вкъщи във Велико Търново. Помогнахме благодарение на вашата щедрост и за престоя и режийните разходи на семейството на малкия Ясен, който в момента е във Франция и се бори с тумор на окото. 

Опитваме се да облекчим живота и на Катюша и дъщеря ѝ Вили, които бяха останали на улицата. Днес те вече са в общинско жилище, което се ремонтира с даренията, събрани в кампанията, организирана от фондацията. Благодарение на паричните средства, които бяха дарени, двете ще имат възможност да живеят спокойно и да преминат всякакви прегледи, както и да се осигури рехабилитация за Вили, която е почти на 34 години, страда от ДЦП и никога не е била рехабилитирана.

Съвсем скоро ще ви запознаем и с новата ни кампания, която ще бъде в помощ на “Розовата къща” и на организацията, стояща зад нея, успяваща да помогне на десетки хора със зависимости.

Защо го правим?

Междувременно се видяхме вас, страхотни хора, по всякакви базари и изложения. Закичихме ви с мартеници, тръгнахте си с коледни еленчета, купихте си нови маски, разменихме си стотици добри думи и пожелания. Заради тези срещи, заради вашата подкрепа и заради резултатите, които успяваме да отбележим благодарение на всички добри хора, стоящи зад гърба ни, има смисъл да продължаваме да работим.

Благодарим ви от сърце за доверието и подкрепата.

Кремена Кунева вършее на няколко фронта едновременно и на нас ни се струва, че “удържа” чудесно всеки един от тях. Работи за няколко компании като финансов директор и управител, участва в създаването на стартъп аутомотив платформа, освен това е създател и председател на фондация „За доброто“, пише, свири на пиано, сади цветя и е майка на разкошно 4-годишно момиче. 

Пали се от смислени каузи и от действащи хора, готови за промяна. Самопредизвиква се постоянно с нови задачи и си настройва личната мотивация на вълна участие във всекидневните чудеса, които държат света ни цял.

Кремена започва инициативата за модернизация на детското здравеопазване “За доброто” като лична кауза, но бързо завихря около себе си екип от супер жени, които действат точно като нея – бързо, организирано и с мисъл за онези, които идват след нас и на които пък може и да се отвори възможност да водят по-добър живот в България.

Ето какво още ни разказа тя за себе си и за порасналата кауза “За доброто” в рубриката ни “Жените могат всичко”.

– Ако трябва да се опишете с няколко думи, кои биха били те?

– Ако мога да се опиша с няколко думи, ще съм незавършена при всички пложения. Може би съм прекалено много неща и вероятно не съм поне още толкова. Опитвам се да бъда себе си най-вече. Но ако трябва все пак да кажа няколко думи, вероятно ще са: човечна, непрекъснато мислеща и анализираща, експресивна, емоционална, социална, понякога хиперактивна, понякога пасивно наблюдаваща, често вглъбена в смисъла на разни неща от живота. Нещо такова. Опитвам се да бъда добър човек.

– Според нас ви се получава. В тази връзка, ще ни разкажете ли как започна всичко със “За доброто”? 

– “За доброто” започна с първия ми личен сблъсък с детското здравеопазване в България. Видях недопустимото състояние на детските болници. За щастие, си тръгнах бързо, но реших, че не желая да съм от тези, които не се връщат да променят нещата за следващите деца. 

Видях нечовешки материални бази и невероятни лекари и сестри на ръба на отчаянието. Това не можеше да остане така. И в този момент, когато изборът ти не е случаен – както обичам да казвам –, цялата Вселена застава зад теб. 

Събрахме се група невероятни хора, група, която ставаше все по-силна, жива, активна, допълваща се. Ремонтирахме няколко детски отделения, дооборудвахме други, а в началото на пандемията в България, знаейки отвътре за състоянието на болниците, решихме да помогнем и с осигуряване и бърза логистика на лични предпазни средства, респиратори и медицинска техника. Беше велика кампания, защото най-силното не бяха събраните средства, а огромната енергия на хиляди хора, които свършиха чудеса за няколко месеца. 

– Как се разви инициативата и къде е тя днес?

– В края на миналата година създадохме официално фондация „За доброто“ с основна цел спомагане на процесите по модернизация в детското здравеопазване и подкрепа на деца в неравностойно положение. Основахме Фонда за децата на герои – медици и педагози, загубили битката с Covid-19 в изпълнение на служебния си дълг. Към настоящия момент Фондацията е поела грижата за 21 деца, като им изплащаме месечни стипендии в размер на 500 лв. с надеждата това да се случва до завършване на тяхното средно образование. Най-малкото ни детенце е на 3. 

– Разкажете ни за последната си кампания. Какво искате да постигнете с нея?

– Последната ни кампания е #детскиболницивБългария2021 и това е информативна кампания, с която целим да покажем на обществото пълната картинка на състоянието на детските отделения в страната. Скоро ми изпратиха снимки от затвора в Сливен като сравнение със състоянието на детското отделение в Стара Загора. Е, познайте кое от двете изглежда по-добре?

Тази кампания е от изключително значение за нас, защото сме достигнали предела на търпимостта си към хората, които в продължение на десетилетия са позволили това и продължават да го позволяват. 

Материалните бази са само едната част от проблема. Следва липсата на адекватна политика за детско здравеопазване, за квалификацията и заплащането на педиатрите и сестрите, за отношенията между лекари, родители и деца пациенти. 

Време е да направим тази “снимка”; да си дадем сметка какво сме позволили да се случва на децата ни с нашите действия и бездействия; и да изискаме незабавна промяна. 

Вярвам, че ще успеем, ако този път го направим всички заедно. Много е тънка линията между хубавия и спокоен живот и момента, в който се оказваш на място, където детето ти трябва да бъде лекувано, а то плаче от ужас къде точно се намира.

– Как се оправяте с всички “дини”, които носите, и коя е “най-тежка”, но най-сладка?

– Оправяме се, защото сме феноменален екип от 8 жени, всяка с различна професия и знания. До такава степен сме се напаснали, че сякаш сме едно цяло. Най-тежкото не е работата. Най-тежкото е отношението на хората, които вместо да помогнат, се опитват да пречат, да демотивират съзнателно или несъзнателно. 

Когато правиш нещо изцяло на доброволни начала, дори една дума има огромно значение. Една дума може да напълни резервоара ти с гориво, а може и да ти спре тока. И тогава да си кажеш “Абе, за кого го правя…”. Най-сладкото е да си спомниш, че всъщност го правиш за децата. И ако си успял да помогнеш и на едно дете, може пък да си помогнал на цял един бъдещ свят.

– Кое ви ядосва най-много в действителността, в която живеем? Какво най-много искате да се промени?

– Това, че хората приемат за нормални неща, които не са, и не само че не желаят нищо да променят, а се опитват да те спрат да действаш и ти. Обществото ни сякаш е с притъпени сетива за проблемите, защото едва ли не не го засягат лично. Струва ми се, че повечето хора не осъзнават, че всяка несправедливост един ден може да достигне и тях самите. Тогава обаче няма да имат време и сили да променят каквото и да е. 

Това искаме да се промени – критичната маса, действащата маса. Вярата на хората, че заслужават по-добър живот. “За доброто” започна като социален експеримент в името на тази идея – дали заедно като общество можем да променяме средата, която не ни харесва. А по пътя към промяната да променим и себе си и да заразим още много хора с истинския смисъл на правенето на добро. Ако всеки, който се сблъсква с нещо нередно, се опита да го промени не за себе си, а за човека след него, то един ден ще се окаже, че някой е променил нещата към по-добро и за теб. В това е смисълът.

– Как обяснявате на дъщеря си действителността ни?

– Обяснявам ѝ света такъв, какъвто е. Не ѝ измислям приказни светове. Казвам ѝ колко е важно да е смела и да следва мечтите си, но и да уважава различията между хората. Да бъде критична, когато някой просто казва „Това е така“. Да бъде добра с хората, но и да знае, че невинаги нещата стават така, както ѝ се иска. 

Е, съвсем наскоро това се “обърна” срещу мен. На настояването ми да си изяде вечерята получих отговор: „Мамо, невинаги нещата се случват така, както искаш, и това е супер готино!“.

– Как толкова инициативен и борбен човек като вас се зарежда, когато му падне батерията? Откъде идва мотивацията за всичко, което правите?

– Аз лично понякога наистина си мисля, че има моменти, в които съм хиперактивна и след това определено имам нужда от дни, в които тотално да изключа. Тогава правя съвсем обикновени неща – обичам да копая из двора и да садя и разсаждам цветя, за които никога не съм чувала, да чета книги по цели нощи, да се разхождам с дъщеря ми, да приготвям храна, да се смея с приятели, да пиша в тефтер разни безумни неща, които ми хрумват, да слушам джаз, да разучавам някакви готини парчета на пианото... Да стъпя здраво на земята. И после пак към небесата. 


Следете кампаниите на проект "За доброто" във Фейсбук.

Утре е един от най-смислените дни в годината. Казва се #ЩедриятВторник и от 2012-а насам следва Черния петък и ни дава възможност за реванш на доброто над консуматорството и харченето на пари за неща, от които невинаги имаме нужда.

#ЩедриятВторник дава начало на т.нар. сезон на благотворителността, който традиционно маркира седмиците преди коледно-новогодишните празници, когато сме свикнали да сме добри и щедри. 

Няма какво да си обясняваме, че е хубаво да сме добри и щедри винаги и да се раздаваме за каузи, които са ни на сърце, целогодишно, но ден като #ЩедриятВторник е измислен по-скоро като празник на добротворчеството, а не толкова като напомняне защо е важно – ясно ни е на всички защо.

В ден като този може да изберем кого да подкрепим, може да споделим на любимата си благотворителна организация, че върши страхотна работа, или пък ако имаме време, сили и възможност с труда си да помогнем на някой, който се нуждае от това. А сега времената са именно такива – всеки има нужда от помощ за нещо, дори и само от едно окуражаващо “Супер си, ще се справим”.

За благотворителността, смислените каузи и доброто днес си говорим с Елица Баракова, изпълнителен директор на фондация BCause, която работи за развитие на дарителството и социалните инвестиции.

Организацията стои зад платформата за изпращане на дарителски SMS-и и онлайн дарения DMS 17777 (заедно с Български дарителски форум), дарителската онлайн Платформата.бг, системата за редовно месечно дарителство – дарителство по ведомост, и програмата за предприемачество център „Ринкър“.

Фондaция BCause е и организацията, която преди 4 години се включва активно в популяризирането на #ЩедриятВторник в България и благодарение на тях и ние сме част от едно от най-смислените световни движения. 

Елица Баракова е родена в Сливен, има трима сина и една работа във фондация BCause от вече 25 години. 

Какво бихте направили за смислена във вашите очи кауза?

Работя във фондация и съм избрала да опитвам да помагам на много, на всички каузи. Дали е смислена една кауза се определя от хората, които стоят зад нея, и хората, до които те искат да достигнат, и моята работа е да ги срещна по най-добрия начин. 

Естествено, понякога каузата или хората са ми по-симпатични, по-близки до моето светоусещане и енергията ми да я подкрепям се увеличава. Стоим до късно да мислим текстове, представяне, визии, стискаме палци голям дарител да одобри „нашата“ кауза, търсим още дарители… 

Но най-вече на хората зад смислените каузи не спирам да повтарям, че са такива, че вършат достойна работа, че трябва да се гордеят със себе си. Ако им внуша самоувереност, ако се огледат в моите очи и се видят големи, важни, успешни – значи и аз съм успяла в работата си. И тази кауза ще се справи без мен, а аз ще продължа към следваща.

Как можем да сме сигурни, че доброто побеждава?

Преди 15 години каузата на „сираците“ беше преобладаваща, дарителите на първо място избираха да дарят „за дом“ и това често бе повърхностно и дори влудяващо. 

Вярно, децата трябваше (и още трябва!) да получат помощ, но не за да ядат още торти, а за да избегнат съдбата на родителите си, да израснат с умения, с отговорности. 

Така по сирашката тема се роди програмата „Готови за успех“ – стипендии за деца без родители за отличен успех. През годините дете от дом стана отличен студент по микробиология, други младежи завършиха медицина, като поддържаха успех над 5,70 през цялото време, трети започнаха работа и станаха дарители още с първите си самостоятелни доходи. А работодатели се оглеждат в групата на “Готовите за успех” в търсене на служители – е, това е добра история.

Както и тази за момичетата, които отиват в малки села, за да ги променят заедно с хората в тях. Първата, Ива Таралежкова, създаде сдружение „Деветашко плато“ като сдружи хора от 10 села и сега освен на пещери и пътеки, туристите там намират дори „Джаз под звездите“. 

Втората, Яна Рупева, отиде в село Лютиброд, за да създаде проект с бъдеще. Проект „Северозапад“ е в подкрепа на заетост за младите и по-добри старини за възрастните.

Дали доброто побеждава винаги? Не, разбира се. Граден с много любов и професионализъм център за деца в Люлин затваря, протестите на природозащитници не успяват да спрат строеж, проектът за детска болница се развива без необходимата оценка на нуждите…

Понякога има причини за отчаяние, безсилие. Но правим почивка и продължаваме. Една благородна кауза не може да се провали. Хората, които работят за каузи в мнозинството си са създадени да правят това и дори един проект да загине, те ще намерят приложение на дарбата си да работят за кауза в друг. 

В благородните каузи най-доброто, което можем да направим, е да подкрепим хората, които ги движат, и тази инвестиция винаги ще връща на страната на доброто.

Защо е важно след един Черен петък да разполагаме поне с един Светъл вторник?

Светът се развива, а обществата сякаш се вдетиняват – хората искаме да имаме още и още играчки. Всяко напомняне, че най-ценните неща не се купуват, е много важно, за да не загубим посоката. 

А вторникът е замислен да пръска тази светлина по добър начин, без да порицава или наставлява, напротив – той е шарен, позитивен, празнува щедростта и награждава всеки малък жест.

Можем ли да кажем, че щедростта краси човека?

Е, не е толкова просто! Хората са щедри по толкова много причини – заради радост, заради болка, заради гняв, за да са като другите, за да забравят, защото не могат да забравят. 

Красотата идва най-вече от спокойствието, че човек е намерил себе си и изпитва удовлетворение от това какъв е и какво прави. Но щедростта носи на човек уважение и самоуважение, които са стъпки към вътрешната красота.

Какво всъщност според вас означава човек да е щедър?

Често съм била свидетел как човек открива своята щедрост и чувствата, които го връхлитат. Благодарност, осъзнаване на собственото привилегировано положение (че съм здрав, че ходих на училище), учудване как малкото може да значи много за някого. 

Понякога при нас идва дарител, доведен от външни причини – заради социалната желателност на това да си дарител –, който е поразен, привлечен от каузата и иска да дава още и още. Пари, време, да убеди и други, да сподели щедро своята дарителска радост и дарителска отговорност.   

Каква е вашата дефиниция за благотворителност?

Отличителен белег за наличие на общност. Означава дарител-дарен, помагач-помаган и среда, в която това се случва, в която има подходящи ценности, в която е прието и очаквано да си помагаме. 

Благотворителността възниква заради несъвършенствата в нашите общества и естественото неравенство между хората и отразява стремежа ни за справедливост и щастие за всеки. 

Иска ни се за по-ощетените да има втори и трети шанс или възможности за компенсиране. Ако не го получим в обществения си договор, се опитваме да го осъществим с благотворителност.

Благотворителността има ли граници?

Периодично се питаме – къде е държавата да защити този общочовешки идеал, къде е личната отговорност на подпомаганите да се образоват, трудят, подобряват сами шансовете си за промяна. 

Работата ми ме е срещала с хора, които се интересуват само от собственото си решение и са готови да размият всички граници, за да бъдат дарители. Опитът научава някои дарители да си поставят ограничения и да изискват отговорност. 

Старая се да бъда близо до хората, за да изминат своята дарителска стълбица. С уважение към избора им, но и с максимална информираност – леко да ги възспираме и силно да ги насърчаваме да правят повече благотворителност с най-много ефект.

По какъв начин случки като тази с ХелпКарма влияят на цялата дарителска среда? Какви са последиците от това?

Това не е първият трус в благотворителността и впечатлението ми е, че реакциите са много различни според опита и ангажираността на човека. 

Дарителите, които са направили своя избор да даряват обмислено, по вътрешна убеденост и за дълго време, не изпитват някакви притеснения. Дарителите, които са действали единствено по външни, емоционални подбуди, се чувстват предадени и несигурни как да постъпят следващия път. Хората, които не даряват, но обичат всяка тема, по която лесно могат да изкажат мнение, дълго ще правят това – ще обсъждат. Впечатлението ми е, че дарителите все пак не правят негативни обобщения, или поне не задълго, и сътресенията не се отразяват трайно. 

Друго ми е болно – на евентуалната злоупотреба с дарени пари реагираме с остро чувство за лична обида и изискваме веднага промени, гаранции, удовлетворение. А към действия, които засягат пак наши пари, и то в доста по-големи размери – публичните на държавата – проявяваме безкрайна търпимост. А принципите за отчетност са същите и правата ни да изискваме са същите.

Сегашната криза срещна нашата организация с много нови хора, които искрено желаят да научат как работим ние и организациите, които подкрепяме. Техните въпроси ни помогнаха да се погледнем отстрани и да видим възможностите за подобрения в нашите комуникация и отчетност. 

Освен това никога не се е говорило толкова много за даряване, както сега, а тепърва започва сезонът на даряването. Каква по-благоприятна среда за тези организации, които имат търсените от дарителите отговори!

Как се печели доверието на хората и как го задържаш?

Като с всяка друга дейност – с честност. Месиш хляб, продаваш, доволните клиенти се връщат и на другия ден. Ако излъжеш, ще ги изгубиш и ще останеш с еднодневната печалба. 

За 25 години сме срещали всякакви хора и някои гневни въпроси. Радвам се, че почти всички са завършвали с добри чувства и разбирателство. Отчетите, одитите, прозрачността, свидетелствата на подкрепените са важни съставки за създаване на доверие, но има и нещо неуловимо, нещо, което се пропива в организацията с годините и времето. Дано никога не разбера как се губи!


България все още заема водеща позиция сред страните в ЕС по брой хора, станали жертва на трафик, според Европол. 99% от студентите в българските университети се смятат за уязвими при кандидатстване за сезонна работа в чужбина, заради опасността да попаднат във форма на експлоатация, сочат резултати от социалния експеримент “Summerjobs”, проведен от фондация А21.

Това са част от причините, поради които А21 за пета поредна година организира най-мащабната улична информационна кампания против трафика на хора ПОХОД ЗА СВОБОДА. Инициативата ще се проведе на 20 октомври в 18 български града с цел да информира българските граждани за мащабите на трафика на хора и търговията с човешки съдби у нас, както и да разпространи информация за Националната телефонна линия за борба с трафика на хора 0800 20 100, която приема сигнали за случаи на трафик на хора денонощно и безплатно.

Поход за свобода се провежда в 400 града в над 50 държави по цял свят и с това се превръща в най-мащабната инициатива в подкрепа на жертвите на трафик на хора в света. В София той започва в събота в 11:00 часа с начална точка НДК (пред Войнишкия паметник с лъва, на мястото на бившия “1300 години България”) и ще завърши в Античен комплекс “Сердика” (Ларго) с прожекция на късометражен документален филм, посветен на трафика на хора.

Останалите градове-домакини са Пловдив, Бургас, Плевен, Сливен, Благоевград, Видин, Монтана, Смолян, Кърджали, Ямбол, Пазарджик, Габрово, Силистра, Разград, Русе, Шумен и Никола Козлево, като повече подробности за маршрутите в тях може да откриете на facebook.com/A21bg.

По темата:

Трафикантите на хора дебнат в социални мрежи и зад фалшиви обяви за работа

Тела за продан

2018-а беше много вълнуваща за Фондация „Майко Мила“ и за всички инициативи, които правим заедно с майките на деца с увреждания.

В началото на годината с проекта Оле Мале! спечелихме най-големия социално предприемачески формат в България Промяната. Преди това реализирахме прекрасна коледна кампания по света и у нас, и също толкова успешна през март.

Завършихме и една великолепна инициатива с Българската асоциация на застрахователните брокери (БАЗБ), която и досега ни радва и ни стопля сърцата, и, ето, днес споделяме с вас чудесните резултати.

Когато се запознахме с Ивета Кунова, председател на БАЗБ, отделихме два дни да обсъждаме какви са проблемите на родителите на деца с увреждания. Едно от основните неща, които успяхме да дефинираме, е, че Да си пълноценна майка означава преди всичко да си здрава. За да може едно дете с увреждане да развие максимално своя потенциал, родителите му трябва да са достатъчно здрави и уверени в силите си, така че да могат да му предоставят всички възможности, които стоят пред него и да му дадат шанс да стане пълноценен човек.

Уви, много от децата с увреждания остават в една или друга степен зависими от родителите си и често майката е тази, която се грижи всекидневно за него.

Затова решихме да направим нещо за тези майки, чиято ласка, грижа и отговорност ще бъде необходима по-дълго от обикновено, а може би и цял живот.

Няма да преувеличим, ако кажем, че здравната профилактиката в България е на изключително ниско ниво - хората нямат навика да посещават лекар преди да е настъпил сериозен проблем.

А какво да кажем за онези майки, които нямат нито време, нито възможност да се погрижат за себе си, убедени, че децата им са тези, които единствени заслужават грижа.

Затова с БАЗБ изковахме план, който към момента, в който се съгласихме да реализираме, ние от Фондация "Майко Мила" не си давахме сметка колко трудно ще бъде и колко много координирани усилия на различни организации ще са необходими.

Искахме просто да предоставим възможност на майките на деца с увреждания да посетят безплатен комплексен профилактичен преглед, който да даде шанс да се предотврати появата на сериозни заболявания или да вдъхне увереност у майките, че са здрави, както и да ги насърчи да се грижат за себе си повече.

Тогава не знаехме, че цялата организация ще включва шестте най-големи застрахователни дружества в България, администрациите на медицински заведения от цялата страна, контакти с повече от над сто майки от цяла България по имейл, телефон и лично, обмен на документация, изследвания, обратна връзка и още много и много.

Цялата тази организация даде възможност на майки от Пловдив, София, Бургас, Враца, Севлиево, Добрич, Панагюрище и Стара Загора да се прегледат и да свикнат с мисълта, че са важни.

Безкрайно сме благодарни на Българската асоциация на застрахователите в България, че не само организира в огромна степен тази кампания, работеше като медиатор между застрахователи, болници и майки, но и заплати всички разноски по нея. Ние бяхме скромен и понякога объркан помощник в техните усилия да бъдат на наша страна през 2017 и 2018 година.

За нас, като организация, това беше ценен урок по социална дейност, който получихме още първата година на съществуването си и макар да сме мънички, вече имаме повече самочувствие, както и повече трезва преценка за възможностите си.

Надяваме се на още много бъдещи проекти, а на Българската Асоциация на Застрахователните брокери можем да пожелаем да бъдат все така изключително смислена и полезна организация.

След по-малко от месец за пореден път светът ще отбележи Деня на недоносените деца – 17 ноември, но в София този ден ще е малко по-различен, защото тогава официално ще заработи първият в страната Семеен център за недоносени деца „Малки чудеса“.

Темата за недоносените деца е болезнена и лична за много родители, а читателите на Майко Мила! са се запознали с нея през текста на Диана Кръстева Моите недоносени бебета, моите малки герои.

Новината за откриването на центъра „Малки чудеса“ ни зарадва много, тъй като това е изключителен успех за Фондацията „Нашите недоносени деца“ - те стартират кампания за набиране на средства за откриването му само преди година, а тази година са сред селектираните участници в „ПРОМЯНАТА“ - най-голямата социално отговорна инициатива на Нова Броудкастинг Груп в партньорство с фондация Reach for Change България.

Семейният център за недоносени деца ще предоставя възможности за консултации със специалисти в областта на ранното детско развитие – психолози, логопеди, специалисти по ранна детска интервенция и двигателно развитие, музикотерапевт, консултанти по кърмене. В него родителите с обща съдба ще могат да се срещат, да обменят опит и да се подкрепят взаимно.

Световната статистика показва, че на всеки 30 секунди някъде по света умира едно преждевременно родено дете, а всяко десето дете в България се ражда недоносено (годишно около 6500 бебета у нас се раждат преждевременно).

Всички те, както и техните родители, имат нужда от навременна, достоверна и достъпна информация. Нуждаят се от ранна подкрепа в най-трудните моменти, както и от дългосрочен ангажимент от мултидисциплинарен екип, който да им помогне да преодолеят различните последствия, които преждевременното раждане може да има върху детето.

Повече информация можете да намерите на сайта на семейния център, както и във Фейсбук страницата му.

Междувременно в неделя, в 11 часа, на бул. Патриарх Евтимий 66, вх. В, ет. 1, родители на недоносени деца са поканени на открит семинар за говорното развитие на недоносените деца. Водещ на семинара ще бъде Маргарита Габровска, логопед и специалист по ранно детско развитие.

cross