fbpx

Преживелици с трактор, с рокери, първи стъпки в биофермерството, са сред темите, които проследяват режисьорите, чиито филми са включени в тазгодишната селекция за деца от София Филм Фест.

Заглавията са подбрани от програмите на едни от най-престижните кинофестивали, а техен главен селекционер у нас е режисьорът Андрей Хадживасилев, познат със „Случаят Кюри“ и „Случаят Тесла“.

Той се оказва нещо като Последният мохикан или Последният самурай сред авторите, снимащи филми за деца у нас. И докато миналите поколения растяха с филми като „Куче в чекмедже“ или „Рицар без броня“, то напоследък да се гледа българско кино за деца се оказва толкова възможно, колкото да се открие динозавърски нокът в Родопите.

Детското кино е кът не само у нас, но и в Европа. Според Андрей само скандинавските страни и Германия успяват да заснемат достатъчно качествени продукции през годините. Всеки международен фестивал, насочен към младата аудитория, търси много внимателно продукциите, които да покаже.

Андрей Хадживасилев прави същото за 28-ото издание на София Филм Фест като включва четири заглавия, различни по жанр и творчески търсения. Това, което ги обединява, по думите му е, че всички са забавни и вдъхновяващи.

„Пиле за Линда!“

Единствената анимация в програмата вече си спечели наградата от Анеси за най-добър пълнометражен анимационен филм. Получи и номинация за „Сезар“.

Режисьорът я описва като „артистична, минималистична анимация, която се превръща в приключенска история“. Андрей я избира, защото забелязва колко много този филм се харесва не само на професионалистите, но и на децата в киносалоните.

Копродукция е между Франция и Италия. А режисьорите Киара Малта и Себастиен Лауденбах обединяват усилия, за да проследят колко трудно може да бъде изпълнението на една уж проста задача.

Става въпрос за нещо, с което майките се занимават всекидневно – а именно приготвянето на любимото ястие на детето. Но драмите идват, когато липсва основният продукт – в случая пилето.

Действието е ситуирано около обещанието на майка към нейната дъщеря да ѝ сготви ястие, което да ѝ напомни за починалия ѝ баща. На пръв поглед лесната задача се оказва изключително сложна за изпълнение, тъй като магазините са затворени, а улиците задръстени от протестиращи във Франция.

„Пиле за Линда!“ е забелязан и от фестивала в Кан, където дебютира тихо в съпътстващата програма. Невероятно как, но ръчно рисуваната продукция на режисьорското дуо улавя сложните взаимоотношения между самотната майка и нейното 8-годишно дете по-добре от който и да е игрален филм.

Забавно, но и съвсем човешки тази рисувана история протяга ръка към родителите като официално разрешение да не бъдат съвършени.

„Кокоша ферма“

Вторият филм, също на перната вълна, е дело на канадския режисьор Себастиен Ганье, получил две награди за най-добър международен детски филм на фестивала SCHLiNGEL – наградата на MDR и на „Клуба на фестивалните деца“.

„Миналата година беше много активна за канадското кино, особено детско-юношеското“, разказва Хадживасилев, който е гледал продукцията именно на премиерата ѝ в Монреал. Това е един от филмите, които най-много го вълнуват.

Посветен е на предприемачеството и показва как децата разбират света на възрастните, заемайки се с производството и отглеждането на био яйца и кокошки. Интересно е представен начинът, по който младите персонажи се сблъскват с трудности от корпоративния свят и се опитват да отговорят на изискванията и да преодолеят препятствията.

„Големи мечти“

Чешкото заглавие в програмата е на Даниел Панек. Този филм Андрей Хадживасилев гледа на 63-ото издание на форума за детско кино в Злин, Чехия. Това е много малко градче, където компанията Bata стартира своето производство на обувки и е направила филмови студиа, за да снима реклами за стоката си. Оказва се, че именно в Злин е поставено началото на най-стария филмов фестивал за деца. Атмосферата е като в Кан – със заря и червени килими за официалните гости.

Покрай този филм Андрей разбира, че хокеят е на особена почит в Чехия, почти колкото в Канада. „Големи мечти“ започва с емблематични документални кадри в едно училище, където децата гледат зимната олимпиада в Нагано, Япония, когато чешкият отбор по хокей на лед печели олимпийската титла. В киносалона тези кадри също биват възприети с неудържим възторг. „Подобно на спомените на българите от 1994 г., когато се ставаме четвърти на световното по футбол“, отбелязва Андрей Хадживасилев.

Филмът разказва историята на група деца, които мечтаят да направят свой собствен отбор по хокей, и макар аматьори, да се изправят срещу доста по-професионален клуб от съседното село. Филмът е важен, защото носи силни послания за мотивацията и за мечтите, от които не трябва да се отказваме.

„Бягството на Фин“

Последното предложение идва от Германия и проследява порастването на едно момче, което се чувства самотно и изоставено след раздялата на родителите си. Докато пътува между домовете на двамата, бива ограбен във влака.

Тогава героят решава да вземе нещата в свои ръце и с 12-годишната Йола, с която се запознава междувременно, крадат трактор и тръгват към морето, за да се сблъскат със следваща порция приключения, сред които и срещата с не малка група рокери.

Режисьорът Щефан Вестервеле изследва тревогите на подрастващите с изключителна емпатия към техните преживелици. Андрей харесва този филм, защото е убеден, че темата за приятелството трябва да присъства най-силно в кино историите, посветени на децата.

Защо не гледаме българско детско кино?

Андрей Хадживасилев става режисьор, защото като дете е обичал да гледа кино. Завършва при Мариана Евстатиева – Биолчева, но години по-късно, след като самият той се обръща към детското кино, осъзнава, че тя е една от водещите фигури в него с „Горе на черешата“ и „Търси се съпруг за мама“. Признава, че е повлиян повече от Иванка Гръбчева и Димитър Петков.

Убеден е, че и днес именно сред детските филми българите откриват най-вълнуващите заглавия. Вярва, че чрез първите си кино спомени на фона на много смях децата се учат на приятелство и отговорност (и на някоя и друга пакост), а също и се асоциират със средата, в която живеят.

Според него детският филм е важно да притежава компоненти, с които да се забавляват както малките, така и техните родители. Осъзнава, че му се снимат истории, подобни на тези, които, като дете, са го накарали да обича киното. Така се появява „Случаят Кюри“, а малко по-късно и „Случаят Тесла“, който миналата година бе част от детската програма на София Филм Фест. С него режисьорът пътува на много международни фестивали и така успява да гледа всичко най-ново, което се произвежда за малките зрители.

Най-сложното в правенето на кино за деца е откриването на децата, които да участват във филмите. Повечето от тях не са професионални актьори, но Андрей разчита тъкмо на техния непринуден усет към историята. Доверява се на детските виждания. Убеден е, че те имат по-актуален поглед върху ситуацията от възрастните.

Все пак в екипа си включва и опитен млад актьор, какъвто е Мартин Паунов, участвал и в двата му филма. Той вече има роли в Сатиричния театър и играе в театрална школа.

Когато няма стратегия за развитието на детските публики, нямаме и детски публики

Другото, което е важно при снимане на кино за деца, е динамиката, в която живее съвременното дете. „Новото поколение е съвсем различно от предишните. За него всичко е минимум 2 в 1 – всеки гледа едновременно телевизия и се е вторачил в телефона си“, казва Андрей.

По думите му, у нас не се снима почти никакво детско кино, защото е много по-скъпо, тъй като работата с младите актьори има специфичен план, който трябва да се спазва. „На един възрастен актьор може да му дадеш един сандвич и да го помолиш да работи и през нощта, но това не може да се случи с дете. При работата с деца има точни изисквания, сред които е и снимачният ден да не продължава повече от четири часа“, отбелязва той.

Друг проблем е, че в България няма утвърдена стратегия за детската публика. Не само в киното. Същото е в литературата и в театъра. В чужбина Андрей вижда как учителите водят класовете в кинозалите, когато има фестивални прожекции. Там децата ходят често и по музеи, където не ги карат да са тихи, не им се карат, а ги оставят да се вълнуват, докато гледат изкуството.

„В България проблемите в образованието не спират – казва Андрей – Отличник се жалва на министъра, че материалът в училище е много обемен и няма време да се усвои. Щом толкова добър ученик намира трудности, какво да кажем за останалите деца?! Такива истории показват проблем. Но когато държавата се е оттеглила от отговорността си към бъдещите поколения, не може да се очаква свястно бъдеще. Проблемите в образованието неминуемо са свързани с проблемите в културата. Затова и днес децата у нас се възпитават с чужди продукции. А българското кино се снима с крайно недостатъчни средства, които ограничават техническите му възможности. С това намаляват и добрите творчески решения, с които да се достигне нивото на чуждестранните продукции.“


Детските филми от София Филм Фест са с прожекции в Културен център Г-8 и кино Одеон. Филмите са субтитрирани.

Британската актриса коментира в интервю за списанието Harper’s Bazaar, че буквално не познава жена, която да не е била тормозена по някакъв начин. В това число Найтли включва и себе си, предава The Guardian.

“Не познавам жена, която да не е била жертва на някакъв тормоз – било под формата на ексхибиционизъм или награбване, или мъж, който ти казва, че ще ти пререже гърлото или ще те прасне в лицето, или каквото и да е.”

Актрисата споделя още, че е видяла как жени споделят предпазните мерки, които вземат, докато се прибират сами, и тогава е осъзнала, че тя също прави всяко едно от тези неща. 

Найтли вече е говорила и за дискомфорта, който изпитва по време на заснемането на интимни сцени. Както и за усещането ѝ, че жените изглежда могат да бъдат възприемани или само като майки, или само като изкусителки. 

През януари тя сподели, че повече няма да снима секс сцени, режисирани от мъже. Не само заради мъжкия поглед върху самата сцена, а и поради факта, че е прекалено суетна, защото “това тяло вече е родило две деца и предпочитам да не стоя гола пред група мъже”.

Кийра Найтли има две деца – Еди и Дилайла, от съпруга си музиканта Джеймс Райтън.

Снимка: Wikimedia Commons/ Tony Shek

И даже е известен! Говорим за свръхсимпатичния и доста смешен Раян Рейнолдс, който – представете си – въобще не съжалява, че не е баща на момче.

Ще кажете “Защо да съжалява?” Ами не знаем, кажете вие! Обикновено когато един мъж има три дъщери всички го оплакват и ожалват и му пожелават “Е, хайде, нека пък четвъртото (ЧЕТВЪРТОТО?!??!!) да е момиченце”. 

Същото важи, разбира се, ако имаш и три момчета. 

Но не ни е за това думата. Искаме да ви разкажем за Раян Рейнолдс, който в едно много сладко интервю, проведено от децата на водещия, си казва съвсем откровено, че е адски щастливец да е баща на три дъщери: Джеймс (да, момиче е) на 5, Инес на 4 и Бети на 1 годинка.

Според нас още по-голям щастливец е и защото жена му е разкошната Блейк Лайвли, но това също е една друга тема.

Та да се върнем на Раян и интервюто му. В него, както предава People, той казва, че никога не си е представял, че може да е баща на 3 момичета, защото е от семейство изцяло с момчета.

Самият той има трима по-големи братя и трите му дъщери идват като тотално ново преживяване. 

Според него най-важното в това да си добър баща е да прекарваш време със семейството си. “Опитвам се да присъствам колкото се може повече. Снимам филми, жена ми също снима филми и пътуваме всички заедно навсякъде. И мисля, че това е по-хубаво от всичко. Всъщност изобщо не прекарваме време разделени. И имам много време с момичетата.”

На въпрос дали не се чувства изолиран като единственият мъж в къщата, особено сега по време на пандемията и социалната изолация, Рейнолдс отговаря така:

“Изобщо не ми липсва мъжка компания. Повечето мъже са архитекти на някакъв провал и унищожение. На мен си ми харесва да съм си с момичетата и да си правим момичешки неща.”

А ето какво казва и за това дали момичетата му си играят с кукли:

“Откакто са родени, се опитвам да не им налагам някакви стереотипи, но те просто искат да правят рокли и да ходят облечени в ярко розово. Така че това правя и аз. Тази сутрин правих рокли от салфетки и беше забавно.”

Браво, Раян, браво, Рейнолдс! Харесваме те още повече.

Уикенд в Париж? В Disneyland® Paris? За дву-три-четиричленно семейство? Какво по-хубаво от това!

Ние, в Майко Мила!, съвсем сериозно не можем да си представим по-вълнуващи три дни на този свят, затова и страшно много искаме да сме от полза на някое семейство от двама, трима или четирима щастливци, които да гостуват на най-желаната семейна атракция в света и да се потопят в някоя от великите истории на Disney®, представяйки си, че те самите са Дисни герои.

И като казахме герои, ние често сме си представяли, че сме такива в моменти на умора или мечтание. Ту искаме да сме Рапунцел и да живеем съвсем самички за година-две в някоя висока кула, и да нямаме проблем с косопада, ту искаме да сме Спящата красавица и да се убодем на вретено, да поспим едно столетие, та да вземем да си починем и след това да се събудим добре наспани и на 16 години, че и принцеси.

Уви, това са мечтания между простирането на перални и водене на деца на английски и шах. А вие никак не се помайвайте, ами наострете уши какво може да ви се случи, защото можете да сбъднете мечтите на децата си, а и своите собствени, защото кой не иска да отиде в Disneyland®, дори да е навършил 94? Всеки иска!

Mastercard® ви дава възможност да сбъдне тази мечта за едно семейство, като само трябва да отговорите на един изключително приятен въпрос, който е специално за майки и бащи, и който съвсем естествено сме си задавали всички, докато гледаме прекрасните филми на Disney® - сами или заедно с децата си, а именно:

„Ако можехте да се превърнете в герой на Disney® за едно денонощие, кой би бил той?“

Хайде, родители, кажете ни кой е героят, в който искате да се превърнете – принцеса, кон, джедай, злодей, жаба или r2d2!

Чакаме с нетърпение отговорите, като коментар под този текст, между 13 и 28 август, 2019 г., а печелившият, леле, ПЕЧЕЛИВШИЯТ ще бъде изтеглен на 30.08.2019 г. в присъствието на нотариус.

Това безценно приключение, което дори си има дати – 13-15 септември, 2019 г., е организирано с любезното съдействие на Disney® и Mastercard, а условията можете да прочетете тук.

С нетърпение чакаме отговорите ви!!!

Ваши: Рапунцел и Ариел

И така, след като сте изчели цялата литература за бременни, хапнали сте, пийнали сте си фолиевата киселина, преглътнали сте и смутито с броколи и спанак, можете да отворите дискретно едно малко пакетче чипс и да допълните общата си култура на тема бременност с филм. Без паника, няма да ви препоръчаме сериали като „Историята на прислужницата“ точно в момент, в който нямате никакъв имунитет срещу прекалено драматични истории, сцени и картини. Избрахме доволно количество безобидни, но качествени произведения на кино изкуството, за да стане този период от живота ви още по-магичен:

#1: What To Expect When You’re Expecting/ Очаквай неочакваното

Типична американска комедия с Камерън Диас, Дженифър Лопес и Елизабет Банкс, която разказва за бременностите на група жени, всички от които имат много различен опит. От пристъпи на сутрешно гадене по време на живо предаване през безпроблемна бременност до истории за осиновявания - филмът обхваща десетки теми за майчинството по много лек и забавен начин. Е, със сигурност няма да се смеете така, че целият блок да ви чуе, но няма и да се хванете на заложените сълзливи капани. Идеален за разтоварване.


# 2:The Business Of Being Born/Раждането като бизнес

Ако изберете само един филм от нашия списък, нека е този. Това не е блестяща романтична комедия, а документалистика, която всички бременни жени трябва да гледат. След раждането на първото си дете, актрисата Рики Лейк наема режисьорката Аби Епщайн, за да изследват начините, по които американските жени раждат бебетата си. Филмът преплита лични истории, свързани с раждане по естествен път, с цезарово сечение, в домашни условия и други случаи с исторически, политически и научни прозрения и шокиращи статистики за сегашната система на родилната помощ. Ако искате да сте информирани и въоръжени с факти за раждането, това е вашият филм, който има втора и трета част с още повече полезно съдържание.  


# 3: Nine Months/Девет месеца

Филмова магия между Джулиан Мур и Хю Грант с неговата безумно инфантилна 90-арска прическа. Великолепната Мур е в ролята на учителка по танци, изправена пред непланирана бременност. Двойката се сблъсква с една камара трудности, приспособявайки се към идеята за родителството, но в крайна сметка всичко върви към щастлива развръзка.


# 4: Father Of The Bride/Баща на булката

Римейк на едноименния американски комедиен филм от 50-те. Стив Мартин е в ролята на бизнесмена Джордж Банкс, отказващ да даде ръката на дъщеря си на нейния избраник, а Даян Кийтън е съпругата му Ника, която се опитва да го спре да съсипва бъдещата сватба. Филм, в който семейните отношения са по-ексцентрични и от най-новите сватбени услуги и който се фокусира върху възхода и падението на бащинството, включвайки по неочакван начин и темата за бременността. Има и 2 част, така че си пригответе още един пакет чипс.


# 5: Baby Mama/Майка под наем

Една работеща успяла жена на 37 най-накрая решава да роди първото си бебе, но разбира, че шансът да забременее е едно към милион. Тя решава да наеме жена, която да износи бебето ѝ, и скоро нейната симпатична избраница Анджи забременява. Всичко върви прекрасно, докато един ден нейната "майка под наем" се появява, заявявайки че няма къде да живее. Две силни жени влизат в комична битка на характери, спорейки за абсолютно всичко, включително за „общата“ си бременност…


Приятно гледане и не забравяйте и компанията на новото приложение Майко Мила! Бременна съм!, чиято мисия е да ви преведе щастливо и безпрепятствено през бременността.

Повече за апликацията ще разберете, когато я свалите на своя iPhone или Android от съответния Store на телефона ви.

Майко Мила! Бременна съм! обещава да бъде ваш неотлъчен приятел и душеприказчик до края на бременността ви и никога, никога да не ви се сърди, ако в 12 през нощта му признаете, че много ви се яде диня със сладолед!

Споделяме с вас ревюто на филма с автор ALESSIA SANTORO, първоначално публикувано в сайта Popsugar.

Без значение дали сте гледали някой от филмите в поредицата Карибски пирати, последният, пети епизод - „Отмъщението на Салазар“, си заслужава гледането сам по себе си. Обаче преди да заведете децата си в киносалона, трябва да знаете някои неща за супер комичната екшън продукция с възрастово ограничение над 13 години.

Извиняваме се за спойлерите, но те са необходими, за да сте подготвени какво да очаквате от семейното посещение на този филм.

  1. Филмът съдържа обичайното количество кадри с насилие и оръжия. Както и в предишните четири филма, някои от най-добрите сцени показват Капитан Джак Спароу и приятелите му, изложени на опасност (в този филм това се случва по-често от преди), или сцени, в които добрите и лошите се бият. Има предостатъчно схватки с меч, с пистолети, даже и с оръдие (всъщност всички с такива), както и сцена, в която Джак Спароу ще бъде обезглавен от гилотина, докато друг герой се едва разминава от обесване.

  1. Откачените лоши типове са наистина страшни (и малко гнусни). Лошите герои в този филм от поредицата, Капитан Салазар и призрачният му екипаж, са наистина зловещи. Заедно с кораба им, който се превръща в нещо като огромна паст, която поглъща други кораби, и „домашните им любимци“ - акули, моряците са откровено ужасяващи, особено на пръв поглед. В по-голямата чат от филма ги показват в много затъмнени кадри, които карат раните им като от изгорено да изглеждат още по-зловещо, а и са доста зли, което не помага много за възприемането им в по-добра светлина (за разлика от лошите герои в предишните филми).
  2. Има вещица с белези по цялото тяло (която направо ми изкара акъла). Не искам се вдетинявам, просто не обичам гнусни и зловещи неща, особено в комбинация. Във филма има една вещица, която се появява за не повече от пет минути, но изглежда така, все едно някой буквално се е опитал да я нареже с нож, докато я върти в кръг. Освен това гласът ѝ е зловещ, което накара мен, 27-годишна жена да настръхне, затова си мисля, че като цяло децата може и малко да се поуплашат от този герой.
  3. Няколко пъти се появяват сексуални намеци. Макар че по-голямата част може и да не бъде разбрана от по-малките деца, във филма има говорене и шегички на тема проституция и страшно много скрити и не толкова скрити подмятания, обикновено идващи от, както можете да се сетите, Капитан Джак Спароу.Сега вече сте подготвени и може да отидете на кино спокойно!
cross