fbpx

Недоволството, че децата ни се застояват прекалено много пред екраните, винаги върви с носталгичното изброяване на игрите, с които ние сме се забавлявали като малки. Сред тях задължително се споменават ластикът, криеницата, скачането на въже, „стражари и апаши“, но и някои игри със съмнителен ефект върху детското здраве и настроение като т.нар. НАРОДНА ТОПКА (популярна в САЩ и Канада като dodgeball).

Въпреки че едва ли има възрастен човек, който да си спомня тази игра с умиление, тя все още се дава за пример колко по-пълноценно детство сме имали ние, а освен това все още присъства в програма по физическо възпитание в училищата.

За щастливците, които всъщност са я забрави, да припомним правилата – нужни са поне 10 души, които се разделят на два отбора и започват да се целят с топката с всичка сила. Целта е да изкараш извън терена играч на противниковия отбор. Често това става като му „изкараш въздуха“ с удар в корема, което всъщност е една от причините повечето деца да ненавиждат тази игра.

А сега има и научно доказано причина за омразата към „Народната топка“, която се оказва не само физически, но и психически болезнена за децата.

ScaryMommy цитира проучване на група канадски изследователи, които стигат до заключението, че „Народната топка“ е "легализиран тормоз".

Те са наблюдавали състезания по „Народна топка“ в различни средни училища в Канада и след това са разпитвали учениците как се чувстват по време и след играта. Оказало се, че повечето деца я мразят.

Джой Бътлър, професор по педагогика, който разработва учебни програми в Университета на Британска Колумбия във Ванкувър, казва, че „Народната топка“ се вписва в това, което политическият теоретик Айрис Марион Йънг нарича "Петте лица на потисничеството" в книгата си „Справедливостта и политиката на различието” (Justice and the Politics of Difference).

И по-конкретно, играта на „Народна топка“ включва: 1) експлоатация, 2) маргинализация, 3) културен империализъм, 4) безсилие и 5) насилие.

Според Бътлър няма нищо възпитателно в игра, в която основната идея и е да целиш с топка съучениците си. „Моята представа, като чуя за тази игра, е как някое момиче тича панически с гръб към топката, за да избегне силния удар“, казва професорът пред Washington Post. „И какво учи тя по този начин? Да бяга, да се крие, да се спасява?"

По време на конгрес на хуманитарните и социалните науки във Ванкувър миналата седмица, изследователите са споделили и други свои наблюдения. Например как екипи от по-силни деца се обединяват, за да елиминират по-слабите играчи от другия отбор, като дори променят правилата на играта. За по-слабите деца единственото решение било да бягат и да търсят прикритие, вместо да се опитат да посрещнат топката, да я хванат и да я хвърлят по човек от другия отбор, каквато е целта на играта.

„Посланието на тази игра е, че е „добре да нараниш или унижиш“ другия", казва Бътлър и пита какво е удоволствието от това. Той и колегите му предлагат „Народната топка“ да бъде изключена от училищните спортни програми, защото агресивните игри не само отчуждават учениците, но могат да бъдат и една от причините за лошото представяне на момичетата по физическо възпитание. Изследователите също така предлагат училищата да разнообразят заниманията в часовете по физическо, така че да има повече активности, подходящи за интересите на различните деца, включително водни спортове.

Часът по физическото възпитание трябва да бъде арена, на която учителите помагат на учениците да контролират своята агресия, вместо да се изразяват срещу опонентите си с гняв, завършва Бътлър.

Още:

https://maikomila.bg/4-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%BE%D0%B7-%D0%B2-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5/
cross