fbpx

На 11 октомври се задава тазгодишният Уиз Ейр София Маратон, на който, ако планирате да потичате, може да го направите с кауза.

За четвърта година Софийският маратон и организацията, предоставяща адаптирана екипировка и целогодишни спортни занимания за деца, ParaKids обединяват усилия в името на една важна мисия:

децата и младежите със специфични двигателни и ментални потребности да имат достъп до спорт и занимания на открито.

Тази година каузата на ParaKids е идейно вдъхновена от двама доброволци - Валентин Стоев и Денис Димитров, и е под надслов Run for those who can't. Тяхното желание е да бягат на маратона, но им се иска да го направят в името на някаква кауза и избират да са полезни за ParaKids.

През 2020 г. организацията решава да събере средства за закупуване на специализирани колички за бягане за деца с двигателни затруднения, които да са свободно достъпни за ползване в София, Пловдив, Варна и Бургас. 

С тази цел ParaKids свиква под знамената приятели, които ще бягат на маратона за тези, които не могат.

Всеки може да влезе в отбора на ParaKids като се регистрира за участие в маратона и по този начин част от таксата му ще отиде за купуването на количките.

Всяка от тях струва 2400 лв., а първоначалната цел е да се купят 5 такива, така че колкото повече хора се запишат, толкова повече средства ще се съберат - ясно е.

Защо е важно?

Защото с подобни колички децата с двигателни и ментални затруднения и семействата им ще могат да прекарват повече време на открито в спортни дейности, което повишава качеството на живот на всички – заради двигателната активност и споделеното време.

Идеята е количките да са достъпни на определени места в градовете, от които могат да бъдат вземани напълно безплатно и след това да бъдат връщани пак там.

Как да се включите в отбор ParaKids? 

Записвайки се в отбора на ParaKids, получавате валидна регистрация за официалния Уиз Ейр София Маратон 2020. Може да изберете да тичате в различни дистанции като всяка от тях носи различна сума като дарение за каузата.

А в случай че искате да подкрепите ParaKids и тяхната идея, но някак не ви се тича, все пак можете да го направите и в страницата на организацията или с дарение на сметката на клуба.

Първа Инвестиционна банка АД
Титуляр: Сдружение Спортен клуб ШАРК
IBAN: BG36FINV91501016892867
Основание: Дарение за кауза "Run for those who can’t”

Почнахте ли да загрявате вече?


Храните ли се, за да се почувствате по-добре, или за да свалите напрежението? Ако отговорът е "Да", значи сте в плен на емоционалното хранене, пише Help Guide.

Невинаги се храним, за да задоволим физическия си глад. Много от нас се обръщат към храната за успокоение, сваляне на напрежението или за да се наградим. В тези случаи обикновено посягаме към вредни храни, сладки неща или други успокояващи, но нездравословни храни. Може би посягате към кутията със сладолед, когато сте тъжни, или поръчвате пица, когато ви е скучно или сте самотни, или пък се отбивате с колата покрай ресторанта за бързо хранене след тежък работен ден. Емоционалното хранене означава да използваш храна, за да се почувстваш по-добре – за да запълниш емоционални липси, не стомаха си.

За съжаление, емоционалното хранене не оправя емоционални проблеми. Всъщност, обикновено ви кара да се чувствате по-зле. В крайна сметка, емоционалният проблем си остава нерешен, но на всичкото отгоре чувствате и вина, защото сте преяли.

Как да разбера дали съм човек, който замества емоциите с храна?

Отговорете си на следните въпроси:
Ям ли повече, когато съм под стрес?
Ям ли, когато не съм гладен, или когато вече съм сит?
Ям ли, за да се успокоя (когато изпитвам тъга, гняв, скука, нервност и т.н.)?
Награждавам ли се с храна?
Случва ли се редовно да се храня до пръсване?
Храната кара ли ме да се чувствам сигурно?
Възприемам ли храната като приятел?
Чувствам ли се безпомощен или извън контрол покрай храна?

Използването на храната като начин за повишаване на настроението, като награда или като начин за празнуване от време на време не е задължително нещо лошо. Но когато храненето е основният ви механизъм за справяне с емоциите, когато първият ви импулс е да отворите хладилника, когато сте стресирани, разтревожени, ядосани, самотни, изтощени или ви е скучно, тогава започвате един нездравословен цикъл, в който истинското чувство или истинският проблем никога не получава необходимото внимание.

Емоционалният глад не може да се залъже с храна

Храненето може и да оправя нещата за момента, но чувствата, които са го провокирали, са си все още там. И обикновено са чувствате по-зле от преди заради излишните калории, които сте погълнали. После се самонаказвате, задето пак сте сгафили и нямате достатъчно воля.

Като затрупвате проблемите с храна, спирате да се учите как по-добре да се справяте с емоциите, става все по-трудно да контролирате теглото си и започвате да се чувствате безсилни и по отношение на храната, и по отношение на емоциите. Но дори и да сте го докарали дотам, има как да направите позитивна промяна. Има начини да се научите как да се отнасяте по-здравословно към емоциите си, да избягвате нещата, които ви провокират, да преборвате моментите, в които много силно ви се прияжда нещо, и да спрете с емоционалното хранене.

Каква е разликата между емоционалния глад и физическия глад?

Преди да успеете да се измъкнете от цикъла на емоционалното хранене, трябва да се научите да различавате емоционалния глад от физическия. Това може и да е малко по-трудно, отколкото звучи, особено ако редовно прибягвате до храна за справяне с емоциите си. Емоционалният глад може да е много силен, което го прави трудно различим от физическия. Но има белези, които ще ви помогнат да различите двата.

Емоционалният глад връхлита внезапно. Удря ви веднага и изглежда непреодолим и спешен. Физическият глад, от друга страна, се натрупва. При него необходимостта да се яде не е толкова спешна (освен ако не сте се хранили отдавна).

Емоционалният глад се задоволява от специфични храни, които ви карат да се чувствате добре. Когато сте физически гладни, почти всичко ви звучи добре, включително здравословни неща като зеленчуци например. А емоционалният глад иска джънк фууд или сладки неща, за да доведе до незабавно вдигане. Чувствате, че искате чийзкейк или пица и нищо друго няма да свърши работа.

Емоционалният глад често води до безразсъдно ядене. Преди да се усетите, вече сте излапали цял пакет чипс или цяла купа сладолед, без да обърнете внимание или да се насладите напълно. Когато се храните в отговор на физическа необходимост, обикновено сте по-наясно какво правите.

Емоционалният глад не се задоволява, дори когато сте сити. Искате още и още, като обикновено се храните, докато не се натъпчете. При физическия глад, от друга страна, няма нужда от тъпчене. Чувствате се сити, когато коремът ви е пълен.

Емоционалният глад не идва от стомаха. Вместо къркорещ корем, чувствате глада по-скоро в главата си - като желание, което не можете да изкарате от там. Фокусирани сте в специфични текстури, вкусове и миризми.

Емоционалният глад често води до съжаление, вина и срам. Когато се храните, за да задоволите физически глад, не се чувствате виновни, защото просто давате на тялото си това, от което има нужда. Ако се чувствате виновни, след като сте се нахранили, има голяма вероятност това да е така, защото дълбоко в себе си знаете, че не ядете заради хранителните си нужди.

cross