fbpx

Толкова отличия са завоювали на на Международната Жаутиковска олимпиада в Казахстан българските момчета и момичета с олимпийски дух и убийствени знания. Преди две седмици представителита на 7 български училища, обединени в нашия отбор, пребориха сили с още 65 отбора от цял свят и резултатът е впечатляващ: 6 златни, 5 сребърни и 12 бронзови медала. 

Това е едно от най-престижните световни състезания, което се провежда едновременно в направленията математика, физика и информатика, четем в сайта на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки.

Равносметка за 2019 г. на националните ни отбори по природни науки е 76 медала: 12 златни, 38 сребърни, 26 бронзови, както и 3 почетни грамоти. Това е 95% успеваемост, защото почти всеки наш ученик се е върнал с отличие от състезанията, на които е участвал. Феноменално! Браво на всички деца и на техните родители и учители!

Жените могат всичко – това го знаем, а примерите по-долу само го доказват. Прочетохме с интерес неща, които не знаехме. Не че много разбираме от химия и физика... Не че изобщо разбираме от химия и физика... Но не ни обръщайте внимание – по-долу има 11 прекрасни жени, които толкова много разбират от наука, че светът нямаше да е същият без тях. А ние седим кротко отстрани в тиха възхита.

Мария (Мари) Склодовска Кюри

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Физика, Химия

Години на награждаване: 1903, 1911

Работата на Мария Кюри хваща вниманието на света в началото на 20 век. Приносът ѝ в сферата и на химията, и на физиката я прави един от най-великите учени, раждали се някога.

Тя е полякиня и впоследствие натурализирана французийка, чиято работа с радиоактивността ни засяга и днес. През 1903 г. печели Нобелова награда за физиказа откритието на феномена радиоактивност, а през 1911-а печели за откриването на радиоактивните елементи полоний и радии.

Ирен Кюри

Категория: Химия

Година на награждаване: 1935

Ирен Кюри посвещава живота си на това да надгради работата на майка си, продължавайки изследванията в сферата на радиоактивността. В неспирните си проучвания тя успява да открие, че радиоактивността може да се създава и изкуствено, което ѝ носи и Нобеловата награда. Нейната работа с радиоактивните изотопи е база за много съвременни медицински изследвания и лечения на рака.

Гърти Тереза Кори

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Медицина

Година на награждаване: 1947

Родената в Прага Гърти Тереза Кори е австрийско-американски биохимик от еврейски произход, чиято работа има основна роля в съвременната медицина. Кори се е занимавала основно с човешкия метаболизъм. Откритието носи нейното име – Цикълът на Кори и разглежда процеса на синтез на млечна киселина в мускулите, която после се разгражда до гликоген в черния дроб. Всичко това е в основата на знанието ни за диабета. Кори е и първата американка, спечелила Нобел за наука.

Мария Гьоперт Майер

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Физика

Година на награждаване: 1963

Германската физичка и математичка Мария Майер има множество приноси в сферата на физиката. Тя открива слоестия модел на атомното ядро, за което печели наградата. Майер работи и върху разделянето на изотопите при създаването на атомната бомба.

Дороти Кроуфут Ходжкин

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Химия

Година на награждаване: 1964

Дороти Мари Кроуфут Ходжкин работи в сферата на химията и откритията ѝ повлияват света на медицината. Родената през 1910 г. Ходжкин проучва развитието на биохимичните съединения. Тя печели Нобелова награда за потвърждаването на структурата на пеницилина и на B12, потвърждавайки, че тези съединения са от изключителна важност за лечението на анемията.

Ходжкин също така съдейства за развитието на рентгеновата кристалографска техника – инструмент, който помага на учените да разберат триизмерната структура на биохимичните съединенния.

Розалин Съсман Ялоу

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Медицина

Година на награждаване: 1977

Розалин Ялоу е нюйоркчанка, занимавала се с физика, с огромен принос в медицината. Печели наградата заради разработването на радиоимунологичния анализ. Тази изключително деликатна технология е тест с радиоактивни изотопи върху тъканите, за да се измери концентрацията на хормони, вируси, витамини, ензими и лекарства.

Барбара Макклинтък

Категория: Медицина

Година на награждаване: 1983

Барбара Макклинтък предизвиква традиционните схващания за това какво точно правят гените с нейното изследване, което открива, че някои гени са мобилни. Стъпвайки на това, нейните проузвания на хромозомите в царевицата водят до откриването на бактерия резистентна към антибитиоци и към потенциално лекарство за африканска трипанозомоза.

Рита Леви-Монталчини

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Медицина

Година на награждаване: 1986

Рита Леви-Монталчини е италианска невроложка, която буди възхищение и заради работата си, и заради смелата си, харизматична персона. Откритието ѝ от 1954 г. за фактора на растеж на нервите ѝ печели наградата през 1986 г. NGF е протеин, който кара развиващите се клетки да растат, като стимулират околната нервна тъкан. Това има особена роля за разгадаването на дегенеративни заболявания като Алцхаймер например.

Гертруд Елиън

Категория: Медицина

Година на награждаване: 1988

Гертруд Елиън е първата жена в Залата на славата на изобретателите. Записана е там през 1991 г. Нейните проучвания водят до откритието на лекарства срещу малария, СПИН и левкемия. Елиън разработва и имуран – лекарство, което блокира отхвърлянето на всякаква чужда тъкан. Нейните открития са повлияли много терапии в медицината.

Кристиан Нюслейн-Волхард

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Медицина

Година на награждаване: 1995

Работата на германската биоложка Кристиан Нюслейн-Волхард е концентрирана върху вродените заболявания. Заедно с американски генетици Волхард изучава и мухите и по този начин успява да обясни научно много неща за вродените човешки малформации.

Франсоаз Баре-Синуси

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Медицина

Година на награждаване: 2008

Франсоаз Баре-Синуси е френска вирусоложка, чиято работа повлиява на много хора по света. През 1983 г. тя открива ретровирус в пациенти с подути лимфни възли, който атакува лимфоцитите – кръвни клетки от изключителна важност за имунната система. По-късно вирусът ще бъде наречен Човешки имунодефицитен вирус или HIV, който причинява СПИН.

Мария Кюри е удивителна личност с големи научни постижения и първата жена носителка на Нобелова награда в две различни области на науката - физика (през 1903 г.) и химия ( през 1911 г.). Затова не е странно, че нейна снимка се появява на торта за рожден ден.

Истината обаче е, че това се дължи на объркване.

Това разбираме от една от най-споделяните публикации от миналата седмица. Хариет Лий разказа в Twitter как братовчедка ѝ поискала от колегите си торта с лика на Марая Кери за рождения си ден. Те обаче не разбрали правилно и поръчали торта със снимка на Мария Кюри...

На нас в "Майко Мила!" това недоразумение доста ни хареса, тъй като имаме слабост към науката (и никаква към иначе прекрасната Марая Кери) и се надяваме и рожденичката да се е забавлявала на грешката. Споделяйте сега вие на какви гафове с торти сте били свидетели, потърпевши или пък провокатори.

Още:

Тази година поне две големи събития в науката бяха свързани с женски имена. 59-годишната Дона Стрикланд сподели Нобеловата награда за физика с двама свои колеги (признавайки, че като разбирала за номинацията си, помислила, че е шега). Малко по-рано пък Джослин Бел Бърнел, която скандално се е разминала с Нобеловата награда за основополагащо откритие в астрофизиката през 1974 г., получи друго отличие за пробив във физиката на стойност 3 милиона долара.

Триумфът на двете жени стана повод за равносметката, че през последните 54 години Нобеловата награда за физика е печелена само от мъже и само няколко жени са били удостоени в някоя от другите две научни категории: химия и физиология или медицина. Изобщо, едва три пъти за 117 години жени са печелили Нобеловата награда за физика. Много жени обаче са били на косъм от получаването на наградата.

Да, жените по-принцип винаги са били по-слабо представени в области като наука и технологии. Можете ли да назовете жена учен от миналото? Вероятно единственото име, което ви идва наум, е Мари Кюри. Двукратната носителка на Нобелова награда Кюри и математичката Ада Лъвлейс са две от малкото дами в западната наука, получили трайно всеобщо признание.

Днес броят на жените в науката продължава да е по-нисък от този на мъжете, особено в някои дисциплини. По официални данни, едва 12% от желаещите да учат програмиране в Обединеното кралство през тази година са момичета. Кандидатките за специалност „Физика“ пък са само 22% от общия брой.

Една от причините те да отсъстват от научната сфера е, че трудно се откриват жени учени в официалните архиви, пише thenextweb.com.

Има и други причини за това обаче. И преди, и сега жените не се вписват в популярната представа за учен. Докато идеята за самотен мъж гений е удивително устойчива.

Погледът към миналото може да обясни защо науката все още е пристрастна към мъжете.

За начало, традиционната представа за науката като съвкупност от знания, а не като дейност, пренебрегва приноса на жените като сътруднички и се фокусира върху фактите, породени от големи открития, и мъжете, които са ги изкарали на бял свят. 

Карълайн Хършъл, която прави открития в астрономията през XIX век, чезне в сянката на брат си Уилям. Лизе Майтнер, която открива ядреното делене, се разминава с Нобеловата награда през 1944 – печели я младшият ѝ сътрудник Ото Хан. Дори Кюри е атакувана от пресата за присвояване на заслуги за работата на своя съпруг Пиер.

Лизе Майтнер с Ото Хан

През ХХ век социалното положение на жените означава, че единственият начин да получат достъп до научната сфера е като си сътрудничат с роднини или приятели от мъжки пол. Вратата се отваряла предимно за богатите дами.

Това ги превръща в жертва на традиционното йерархично схващане, че жената е поддръжник и помощник на мъжа.

Статия за Хърта Еъртън (работила в областта на физиката, математиката и електроинженерството) в брой на списание Nature от 1923 г. прекрасно илюстрира този проблем. Приживе, през 1906 г., Еъртън печели медал „Хюз“ на Британското кралско научно дружество за своите авторски изследвания . Екипът на списанието обаче я критикува, че е пренебрегвала съпруга си, и пише, че вместо да се отдава на науката, Еъртън трябвало да „обува домашните чехли на мъжа си“ и „да го храни добре“, за да може той да твори по-добра наука. Тонът на очерка създава условия нейният завет да бъде забравен.

Тази трайна представа за „подходящата“ роля на жената измества вниманието от приноса ѝ към науката и ни кара да пренебрегваме жените, работили като сътрудници в много по-„гостоприемни“ сфери като научно писане, превод и илюстриране.

Хърта Еъртън (Източник: Helena Arsène Darmesteter/Girton College, University of Cambridge)

Освен жените учени, сме забравили и факта, че науката става професия едва в края на XIX век, а по-късно бива „затворена“ в нова институционална среда, зарязвайки жените у дома, където техният труд в сферата остава невидим за историята.

Малцина например помнят пионери като Хендрина Скот, която през 1903 г. е сред първите, използвали тайм-лапс фотография за документиране движението на растенията.

Изключването на жените от професионалните сфери по онова време е една от причините те да стават все по-активни в научни дисциплини, които и до днес силно разчитат на работата на терен, като например астрономията и ботаниката.

Именно тогава науката започва да се разделя на „твърди“ дисциплини (физика), доминирани от мъже, и „меки“ дисциплини като ботаника и биологични науки, които били по-отворени към жените.

Отхвърлени

На представителките на нежния пол обикновено бил отказван прием в елитни научни институции, затова имената им не могат да бъдат открити в архивите. За първи път жени са приети в Британското кралско научно дружество през 1945 г. Френската академия на науките пък прави тази революционна стъпка чак през 1979 г.

Когато Британското кралско географско дружество обсъжда възможността за прием на жени през 1892-83, в раздел „Писма“ на вестник Times избухва лют спор между членовете на Съвета. Дружеството променя политиката си чак през 1913-а.

И все пак жените учени успяват да се „проврат през процепите“. Между 1880 и 1914 г. над 60 дами предават свои научни трудове на издания към Кралското научно дружество. Някои продължават да работят в сферата на науката без заплащане или звание.

Доротея Бейт, палеонтолог, става част от екипа на Природонаучния музей в Лондон през 1898 г., когато е едва на 20, но е официално наета и започва да получава пари за труда си чак през 1948, три години преди смъртта си.

На какво се дължи това повсеместно непостоянно отношение към жените учени?

В края на XIX век науката проповядва съществуването на вродени интелектуални разлики между половете, които правят жените по-малко подходящи за научната сфера (това е една от причините много дружества да не искат да петнят репутацията си, приемайки жени в своите редици). Според Чарлз Дарвин мозъкът е много по-развит при мъжете в резултат от еволюционната конкуренция.

Учени като Каролин Мърчант и Лонда Шийбингер доказват, че модерната наука, която се ражда през XVII век, носи враждебен към женското участие мъжки заряд.

По онова време женствеността започва да се свързва с пасивен обект на научно изследване и в пряко противоречие с активния мъжки изследовател.

До началото на XX век науката и природата редовно били възприемани като женски тела, в чиито тайни мъжете учени прониквали. Това културно разбиране – което няма нищо общо с броя практикуващи представители на двата пола – и до днес е предизвикателство пред жените.

Не бива да надценяваме участието на жените в науката през изминалите векове, но трябва да помним онези от тях, които са дали своя принос, и препятствията, които са преодолели.

Това е само една от стъпките за справяне с нестихващото напрежението между женствеността и науката и увеличаване на участието им във всички научни дисциплини.

Още по темата:

Харвард откри новия Айнщайн – и тя е на 24 г.

Първата жена-директор на ЦЕРН и лидер на екипа, открил Божествената частица

Жена, ядрен физик и носител на награди за млад учен – това е Мария!

Едва за трети път от 117 години жена печели Нобеловата награда за физика. От 1901 г., откакто се връчва, нейни носители са били Мария Кюри (през 1903 г.) и Мария Гьоперт-Майер (през 1963 г.).

Това се промени тази седмица, когато 59-годишната канадка Дона Стрикланд, доцент по физика в Университета на Ватерло в Онтарио, сподели наградата с американеца Артър Ашкин (96 г.) и французина Жерар Муру (74 г.).

Д-р Ашкин ще получи половината от паричната награда, чиято стойност е около 1 милион долара. Д-р Муру и Mourou и д-р Стрикланд ще разделят останалата част.

@NobelPrize/Twitter

Ашкин, който е най-възрастният носител на Нобелова награда в историята, е сътрудник към Bell Laboratories в Ню Джърси и е отличен заради разработката си за "оптически пинцети". Това е технология, която позволява на учените да хващат атоми, вируси и бактерии с лазерни лъчи, без да ги нараняват.

Муру от парижкия университет École Polytechnique и Дона Стрикланд са наградени за разработването на метод за генериране на високоинтезивни ултракъси оптически импулси. В момента той се използва в лазерната обработка и позволява няколко реални приложения, включително извършването на лазерни операции за корекция на зрението.

В интервю за официалния сайт на наградата NobelPrize.org д-р Стрикланд казва, че когато за пръв път научила, че е спечелила, се е зачудила дали това не е шега. "Работата беше доста забавна и затова ми доставяше такова удоволствие да ѝ посветя толкова много време", казва пък тя за работата си с лазерите с ултракъси импулси, която е довела до публикуването на нейното първо научно изследване през 1985 г.

Стрикланд споделя още, че е била повлияна отчасти и от работата на двете жени, спечелили Нобеловата награда по физика пред нея. Мария Кюри, която през 1903 г. е отличена за изследванията си върху радиоактивността, а 8 години по-късно печели и Нобелова награда за химия за работата си по изолиране на чист радий. През 1963 г. Мария Гьоперт-Майер печели Нобелова награда за физика за разработването на модел, който може да предскаже свойствата на атомните ядра.

През последните 54 години обаче Нобеловата награда в категория физика е печелена само от мъже и само няколко жени са били удостоени в някоя от другите две научни категории: химия и физиология или медицина. Миналата година деветимата носители на Нобелови награди и в трите научни категории бяха мъже от западни страни.

Именно заради това през последните години Нобеловите награди са подложени на критика. Въпреки че жените по-принцип са по-слабо представени в области като наука и технологии, конкретно в областта на физиката това личи особено силно, казва Рейчъл Айви, директор на Статистическия изследователски център към Американския институт по физика, цитирана от The New York Times.

Сред причините, които затрудняват жените да напреднат в кариерата си, тя посочва отпуска по майчинство, който може да отдели жените от работното място с месеци или години наред. Д-р Ивий обаче добавя, че има и културни причини за липсата на по-голям брой жени лауреати в категория физика. По думите ѝ физиката е възприемана като наука на мъжа и това прави промяната по-бавна, въпреки че жените се представят все по-добре в тази област.

Още за жените и физиката:

Жената, на която ѝ отмъкнаха Нобеловата награда, но спечели $3 млн. за научен пробив

Харвард откри новия Айнщайн – и тя е на 24 г.

Първата жена-директор на ЦЕРН и лидер на екипа, открил Божествената частица

Жена, ядрен физик и носител на награди за млад учен – това е Мария!

Айдеее, дойде учебната година и всички се завтекохме да водим децата към училищата с идеята, че тия деца нещо ще научат и от там ще просперират неимоверно към по-добро бъдеще, корпоративни върхове и заплати.

С тях да спокойно ще могат да си позволят две жилища в различни квартали, обслужвани от Топлофикация (така че когато спрат топлата вода за профилактика в единия, вашето просперирало дете да се премести в другия и да му е добре).

Но замисляме ли се за какво са всички тези усилия?

За какво е цялото това ставане рано, приготвяне на здравословни закуски, опънати чорапи, чисти блузи, сресани коси и несесери, изобилстващи от пособия.

За какво са всички тези тежки чанти, пълни с учебници?

За знания, ще кажете вие. Но какви знания?

Какво ви е останало на вас от средното образование, скъпи родители, за което си струват всички тези усилия?

Аз лично се опитах да обобщя всичките си знания, придобити в училище, които прилагам и до днес.

Мисля, че всичко, което съм научила и ползвам, се събира в малка книжка – и тя може да се разбере и наизусти лесно от всяко дете, навършило десет години, в рамките на три дни.

Искам да подчертая, че съм издънка на елитна гимназия, така че не гледайте с пренебрежение на книжката ми, а се запитайте какво, по дяволите, знаете повече от мен:

МАТЕМАТИКА

Calculating Figure It Out GIF - Find & Share on GIPHY

Математиката е наука, която ни помага да си проверим сметката в ресторанта, когато сме няколко семейства и всяко трябва да си сметне собствената част.

Математиката ни учи да си извадим калкулатора на телефона и да съберем колко бири, чаши вино, шницели, пържени картофи и сокове от праскова сме изконсумирали.

Тази сума вадим от сметката и подаваме към следващото семейство. Ако сте били добри по математика, всички отделни суми, събрани на масата, образуват крайния резултат от сметката плюс седем лева отгоре.

Това се нарича Теорема на Майко Мила и се прилага в евро, когато сте в чужбина.

Математиката ни учи още да броим до три. Това е умение, което всеки възрастен човек трябва да притежава, за да заплашва с него децата си „Ако не си оправиш стаята, докато преброя до три, е свършено с теб“.

Calculate Figure It Out GIF by Originals - Find & Share on GIPHY

Най-сложното нещо, за което може да ви послужи математиката, е да схванете как се изчислява ДДС.

Оказва се, че това е препъникамък за много хора и те не мога да схванат как АДЖЕБА се случва това.

Ако можете правилно да смятате ДДС, вие сте постигнали всичко, което ви трябва в математиката и няма накъде да се развивате повече.

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Bobs Burgers Someone GIF - Find & Share on GIPHY

Българският език се състои от изключително много правила и това често обърква хората.

Затова ние сме свели 10 години безполезности и объркващи насоки в проста система от правила, за да бъдете винаги грамотни:

а) Никога не слагайте накрая на множествено число буквата „й“. Никога. Никога, никога, никога.

Дори да го искате, дори да ви се изпотяват ръцете и да ви се завива свят, никога не пишете конвенциЙ, коалициЙ, ешерихий коли и прочие.

б) Не слагайте никакви запетайки никога. Ако сложите погрешна запетайка ще ви обвинят че не знаете къде се слагат запетайки и ще ви се смеят. Запетайките са подло нещо. Хората ви казват да слагате запетайка винаги пред „че“ обаче това също не е вярно разбирате ли. А ако някой забележи че не слагате запетайки винаги можете да твърдите че сте поет. За пример предходният абзац е без никакви запетайки, видяхте ли, че въобще не забелязахте.

English Teacher Exams GIF - Find & Share on GIPHY

в) За всичко останало, моля, ползвайте спел чек. Това е функция на компютъра ви. Ако пишете през телефон - също.

Понякога се получават неудобни моменти, в които сте искали да кажете на някоя майка, че е досадница, а пък телефонът ви я нарича „докладна“, но по-добре така, отколкото да пишете неграмотно.

ГЕОГРАФИЯ

Space Earth GIF - Find & Share on GIPHY

Географията е наука, която ни помага да разберем къде ни се ходи на почивка. 

Според Географията, съществуват места, обозначени като Великите географски открития. Това са трите ръкава на Халкидики, Сицилия, Лондон, Венеция и Дубровник.

Всяка година милиони смели изследователи си взимат отпуска и със заделените пари заминават да ги откриват наново и наново.

От географията помня, че навсякъде, където ми стъпи кракът, има руди и въглища от най-различно естество, но това ни най-малко не ми е помогнало да се оженя, нито да създам приятелства.

И още отсега предупреждавам дъщерите си, че вероятността някой да ги попита на среща „А на теб кое ти е най-любимото находище на червена руда?“ е абсолютно минимална.

ИСТОРИЯ

Learn Social Studies GIF by Awkward Daytime TV - Find & Share on GIPHY

Ето, това вече е сериозна наука, от която помня страшно много неща. Мисля, че мога съвсем спокойно да разказвам цели три страници цялата история на България, но няма да ви отегчавам.

От историята трябва да знаете и вероятно знаете следните неща:

Първо дошъл хан Аспарух през 681 г. и се установил нейде наоколо. Десет хана по-късно вече имаме царе (и сме на три морета, но за малко).

Това, което трябва да запомните е, че ако владетелят е хан, значи още не сме християни и вероятно купоните са били доста по-разюздани. Ако владетелят е цар, нещата вече са цивилизовани, понатрупали сме имане и имаме писменост.

Добре е да имате любим цар. Моят е Иван Асен II.

Целият този просперитет свършва през 1396 г., когато падаме под турско робство.

В учебен план 500 години минават в приблизително два урока и половина и скачаме на Освобождението.

Тук научавате, че Левски, Раковски и Ботев не са отбори, а революционери.

Освобождението идва и се зареждат една върволица министър-председатели плюс няколко царе плюс две световни войни и страшно много подробности, които действат депресиращо, защото сме на два пъти от страната на губещите и ни взимат всичко, каквото могат – земи и пари, но ни изпращат диктатура, а след нея изведнъж всичко става много неясно и спорно и вече сме толкова объркани, че не сме сигурни в ползите на историята.

Световната история, обаче, не е част от историята, защото научаваме нещо от нея чак когато отидем на екскурзия в Рим или Париж, та ни се струва съвсем логично да е дял от географията.

ЛИТЕРАТУРА

Warren Brown What? GIF by Ovation TV - Find & Share on GIPHY

Литературата е предмет, известен с това, че няма нито един ученик, който да харесва дори една книга от конспекта в рамките на цялото си средно образование.

Всички автори по литература са внимателно подбирани така, че да харесват само на възрастни хора, и чак когато човек стане на 30 и започне да попада на книгите от училище, да открива тяхната красота и изящество.

Tired English GIF by Boomerang Official - Find & Share on GIPHY

Сърцето, умът му и емоционалната му нагласа са вече подготвени за плач и дълбока депресия над „Майце си“.

Всяко прочитане на „На браздата“ „Градушка“ или сборник на Йовков води до страшно отчаяние и отказ от екзистенца.

Затова смятаме, че предметът литература трябва да бъде забавен с двайсет години и преподаван на работното място за по-голям ефект.

БИОЛОГИЯ

Biology Microbiology GIF - Find & Share on GIPHY

Биологията в училище е предмет, който служи за отвличане на вниманието.

Докато учат какво е зелена еуглена (или поне се очаква от тях да го научат), на подрастващите им се случват съвсем реални биологични неща като пубертет, акне, порастване на гърди, първи секс...

Най-неочаквано идва цикълът или окосмяването на най-различни места, но никой не ти обяснява защо. Човек ще рече, че сме зелени еуглени.

ФИЗИКА

Albert Einstein Vintage GIF by US National Archives - Find & Share on GIPHY

Физиката е предмет много близък до магията. Той се опитва да ви обясни защо когато се огледате в лъжица, лицето ви се вижда наобратно, но невинаги.

Има лъжици, в които лицето ви се вижда съвсем нормално, а пък в Матрицата лъжицата даже не съществува и човек наистина се обърква с толкова много лъжици.

По физика научавате неща, които трябва да приемете на доверие, защото нито можете да проверите, нито можете да разберете.

Kато например, че вселената е безкрайна, но едновременно с това се разширява и очевидно става все по-безкрайна от, да речем, миналата година.

Frustrated Anger GIF by Physics Girl - Find & Share on GIPHY

Единственото, което можете да проверите по физика, е, че светлината пътува по-бързо от звука, защото първо виждаме мълнията, а после чуваме гръмотевицата.

То е същото като експеримента, при който първо виждаме, че сладоледът в магазина е свършил, а чак след това чуваме децата как започват да пищят.

ХИМИЯ

Breaking Bad Chemistry GIF - Find & Share on GIPHY

Химията е предмет, касаещ най-скучните неща на планетат.

И тъй като не можахме да открием нито едно интересно нещо по химия, което да си заслужава да споделим с вас, ще ви кажем две неща, които няма да ви кажат в училище:

  1. Всички гримове могат да се махнат с мляко за почистване на грим без трайните червила, които се махат с почистващи средства на мазна основа – олио например.
  2. Бебешките мокри кърпи могат да почистят всичко отвсякъде. Дори перманентни маркери от кадифена рокля. Поради тази причина, гледайте да не ги ползвате върху бебета.

ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО

Art Drawing GIF by tobycooke - Find & Share on GIPHY

Изобразителното изкуство е предмет, който ви преподава най-важните житейски уроци в живота, така че внимавайте много:

Първият урок е, че нямате кой знае какъв талант за каквото и да е и затова стомните и натюрмортите ви се получават толкова грозни.

За целта, като всяко друго нещо в тоя живот, ще трябва да нарисувате поне 170 стомни една след друга, за да се научите да ги правите добре.

Вторият урок е, че хората са лицемери и никой няма да дойде и да ви съкрати мъките като ви каже „Брат, стомната ти е отвратителна. Направи друга“.

Frida Kahlo Art GIF - Find & Share on GIPHY

И третият урок е, че ако майка ви си закачи стомната ви в рамка в хола, това нищо не значи. Освен, че ви обича. Така че – от всички предмети, най-много ви препоръчваме изобразителното изкуство и разбира се

МУЗИКАТА

Dog GIF - Find & Share on GIPHY

Това е единственият предмет, при който учителят може да прави нещо яко – в случая да свири на инструмент.

Карайте го да ви изнася дълги концерти, да ви пее и свири и се възползвайте от добре прекараното време с него.

От мен е това. Един наръчник по средно образование.

И ако е вярно, че образованието е прозорец към света, то този свят не е чак толкова сложно нещо.

Кажете го на децата си и им кажете, че са абсолютно в състояние да го завладеят, независимо какво им казва учителката по география.


Астрономът Джослин Бел Бърнел, която скандално се е разминала с получаването на Нобелова награда за основополагащо откритие в областта на астрофизиката, ще получи наградата за пробив във физиката на стойност 3 милиона долара.

Джослин Бел Бърнел е участвала в откриването на първия пулсар – бързо въртяща се звезда, през 1967 г., когато е била докторант в Кеймбриджкия университет. Откритието е определяно като „променящо вижданията ни за Вселената”.

Когато откритието печели Нобелова награда за физика през 1974 г., д-р Бърнел не я получава. Вместо това заслугите отиват при нейния супервайзор Антъни Хюиш и астронома Мартин Райл. Това решение никога не е било добре прието в астрономическата общност, но така или иначе Бърнел не става известна като носителка на Нобел.

Сега д-р Бърнел ще получи заслуженото признание на седмите годишни Награди за научен пробив (Breakthrough Prizes), спонсорирани от собственика на Facebook Марк Зукърбърг и руския милиардер Юри Милнър.

Организацията обяви, че единствено тя ще получи Специалната награда за пробив във фундаменталната физика и 3 милиона долара парична награда за направеното от нея откритие преди повече от пет десетилетия.

Пред Би Би Си тя заяви, че парите ще бъдат използвани за създаването на стипендиантски фонд за жени и хора от малцинствата.

"Професор Бел Бърнел напълно заслужава това признание” - каза Милнър в изявление. "Нейното любопитство, усърдни наблюдения и строг анализ разкриха някои от най-интересните и загадъчни обекти във Вселената."

Призът ще бъде връчен на звездна церемония в началото на ноември в Калифорния, заедно с други отличия в областта на обществените науки, математиката, както и по-малките награди Нови хоризонти за физика и Нови хоризонти за математика.

В интервю за IFLScience д-р Бърнел заяви, че е "останала безмълвна", когато ѝ съобщили, че ще получи наградата.

„Не очаквах това, радарът ми не го беше отчел” - каза тя.

В действителност Бърнел не съжалява много, че се е разминала с Нобеловата награда. От момента на нейното откритие досега тя е получила много други престижни отличия и почетни степени. Нещо, което тя смята, че не би ѝ се случило, ако беше спечелила най-големия научен приз.

"Ако спечелиш толкова високо отличие, никой вече няма да ти присъди друго, защото смята, че не може да го достигне. От друга страна, ако не го получиш, ти печелиш всички останали призове. Така през повечето години ходиш на партита, организирани около връчването на тази или онази награда.”

Д-р Бърнел, която в момента е гостуващ професор по астрофизика в Оксфордския университет и ректор на университета в Дънди, заяви, че е била „напълно озадачена” при първоначалното откриване на пулсара, като е имала съмнения, че той може да е вследствие на смущения, свързани със Земята.

Накрая успели да потвърдят автентичността му и разкрили нова вълнуваща област от астрономията. Сега знаем, че пулсарите са бързо въртящи се звезди с размерите на град, които имат способността да се завъртат стотици пъти в минута, изстрелвайки радиационни струи по време на процеса.

С годините страстта ѝ към астрономията ни най-малко не намалява, като е особено заинтересована от преходните събития - област, която нейното откритие е породило. Това са астрономически събития, които могат да траят от секунди до години, достатъчно кратки, за да можем да ги изучаваме и наблюдаваме на Земята, в сравнение с много по-дълги процеси като еволюцията на една галактика, която продължава милиони години.

"Много, много съм заинтригувана от цялата област на преходните събития, ако трябва да бъда честна" - казва тя. "Бързите радиационни излъчвания [FRBs] бяха изключително вълнуващи, но аз имах и дългогодишен интерес към преходните процеси. Има множество невероятни неща, които откриваме.”

Историята на д-р Бърнел за разминаването ѝ с Нобелова награда е все още спорна и подчертава липсата на жени нобелови лауреати.

Дамите остават силно недостатъчно представени дори и днес; нито една жена не е спечелила Нобелова награда от 2015 г. насам, като статистиката сочи, че откакто съществува това отличие, то е получено от общо 49 жени. За сравнение тя е била присъдена на общо 847 мъже.

Със сигурност тази Награда за пробив ще предизвика усмивка у много други астрономи, дори и самата Д-р Бърнел вече да не изглежда прекалено развълнувана от събитията преди десетилетия.

“Всъщност смятам, че се справих много добре, като не получих Нобеловата награда” – казва тя. А тези 3 милиона долара говорят, че може би е права.

Още по темата:

Харвард откри новия Айнщайн – и тя е на 24 г.

Първата жена-директор на ЦЕРН и лидер на екипа, открил Божествената частица

Жена, ядрен физик и носител на награди за млад учен – това е Мария!

Наскоро в Майко Мила! и рубриката "Жените могат всичко" ви разказахме за Сабрина Гонзалес Пастерски, която е сред най-младите, успешни и известни физици в САЩ и неслучайно наречена от Харвард "Следващия Айнщайн".

Миналата седмица пък писахме за една българка - Мариана Тодорова, която работи в непопулярната в България, но свръх конкурентна и атрактивна област в световен план футурология, която, с помощта на научни методи, опитва да даде прогноза за очаквани събития в бъдещето.

Днес пък ви представяме една друга забележителна жена, която в живота си съчетава наука и изкуство така умело, че с размах отваря вратите на успеха пред себе си. Изключителната Фабиола Джаноти – първата жена начело на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) – разказва пред Ню Йорк Таймс за пианото, физиката, ЦЕРН и равните възможности.

--------

Фабиола Джаноти е един от най-изтъкнатите физици в света, и, когато гледа небето след залез слънце, вижда повече от Луната, звездите и Млечния път.

За нея нощното небе е всекидневно напомняне за невежеството на човечеството относно произхода на Вселената.

Когато погледнете небето през нощта, виждате само 5 процента от това, което реално съществува“.

Не познаваме останалото, затова го наричаме тъмна енергия и тъмна материя. Нас, физиците, ни е малко срам, че разбираме само 5 процента от Вселената. Хайде де! Трябва да открием отговора на този въпрос, нали?“, казва тя.

Д-р Джаноти, на 57 години, не е нито арогантна, нито наивна. Тя е първата жена генерален директор на Европейската организация за ядрени изследвания – или ЦЕРН – където най-големият и най-мощен ускорител на частици се помещава дълбоко под земята, близо до Женева.

Тя ръководи един от двата гигантски експериментални екипа на ЦЕРН, които през 2012 г. стигат до откриването на Хигс бозона – частицата, която обяснява защо някои други елементарни частици имат маса.

Съществуването на Хигс бозона е прогнозирано през 1964 г. Питър Хигс и негови колеги, които предлагат хипотезата, че навсякъде в пространството съществува едно поле (поле на Хигс) и всички елементарни частици освен фотоните и глуоните взаимодействат с него. В резултат на механизма на Хигс частиците получават маса. Ако тази хипотеза е вярна, трябва да съществува и елементарна частица, която да е свързана с това хигсово поле, но не е самото поле. Тя е частица, която се ражда, живее известно време и се разпада.

47 години по-късно - на 12 юли 2012 година, от ЦЕРН обявяват, че при експериментите ATLAS и CMS е наблюдавана експериментално частица с маса около 126 GeV (гигаелектронволта), т.е. с характеристиките на Хигс бозон, както са предсказани от Стандартния модел (теоретична конструкция във физиката на елементарните частици, описваща електромагнитното, слабото и силното взаимодействие на всички елементарни частици.), но е необходима още работа, за да се докаже, че това е именно търсената частица.

На 14 март 2013 ЦЕРН потвърждава, че откритата частица наистина е Хигс бозон - според някои, това е най-голямото научно откритие в областта на физиката от началото на 21-ви век. На 8 октомври 2013 г. Питър Хигс е награден - заедно с Франсоа Англер, с Нобеловата награда за физика за това откритие.

Фабиола Джаноти и ръководителят на другия екип имат честта да обявят пред света откритието на известната като "Божествена частица".

 

4 юли, 2012 година. Моментът, в който в ЦЕРН обявяват, че експериментите им са довели до откритие на частица, съответстваща на дълго проучвания и търсен Хигс Бозон. Снимка: Максимилиен Брайс, Лорен Егли/ЦЕРН

Оттогава не е имало голямо откритие в ЦЕРН, което разочарова и дори потиска някои от физиците там. Но родената в Италия д-р Джаноти е известна като непоколебима оптимистка, която знае как да представя науката пред общата аудитория.

През януари тя бе част от изцяло женския състав ръководители на Световния икономически форум в Давос.

За първи път в историята на Давос ръководител на научна организация беше избран за съпредседател“, казва тя. „Това бе много добър знак. Моето послание гласеше, че науката няма паспорт, пол, раса, култура, политическа партия. Казах, че науката може да играе ключова роля както в създаването на връзки между хората, така и в изграждането на споделено бъдеще в разединения ни свят, защото е универсална и обединяваща“.

ЦЕРН има годишен бюджет от близо 1,2 млрд. долара, осигурен от държавите-членки, и работи с 15 000 учени от повече от 110 държави. Организацията има седалище в Женева и други лаборатории по света.

Тениските, продавани в магазина за сувенири на ЦЕРН, също свидетелстват за успеха и възможностите на организацията. Едната е с принт на уравнението, което обобщава настоящото разбиране за основните частици и сили, което бе потвърдено, благодарение на експериментите, провеждани в ЦЕРН.

Другата е в чест на научното откритие, което по-пряко засяга всекидневието на хората по света – това е първата страница на предложението за „Информационно управление, направено от физика Тим Бърнърс-Лий през 1989 г., което води до създаването на световната мрежа (World Wide Web).

Д-р Джаноти нарича научните експерименти двигатели на иновациите, като често цитира Ейбрахам Флекснър – основател на Института за съвременни изследвания в Принстън, Ню Джърси – който възхвалява „ползата от безполезни знания“.

Квантовата механика се е смятала за напълно безполезна информация“, казва тя. „Но днес нямаше да имаме съвременна електроника без нея. Нашият GPS няма да работи без познанията за относителността“.

Дъщеря на геолог от италианския регион Пиемонт, който я е научил на любов към природата, и на майка от Сицилия, която е имала страст към музиката и изкуството, като дете д-р Джаноти мечтае да стане прима балерина. Тя има високи цели – иска да танцува в Ла Скала в Милано или с Болшой в Москва.

Но не танците, а пианото се оказва неустоимо за нея. В Италия тя получава музикално образование в тази специалност и смята да стане класически пианист, докато не се премества и не получава докторска степен по физика от Университета в Милано. Започва кариерата си в ЦЕРН със стипендия за следдокторска специализация през 1994 г. и пише дисертацията си на базата на експериментите в ЦЕРН.

Трябваше да избирам“, казва тя. „Реших, че като хоби мога да запазя музиката, а не физиката“.

Биографията на Мария Кюри я вдъхновява за научни изследвания. „Страхотно е, че опитите са били неразделна част от всекидневието ѝ. Тя приготвя супата за вечеря, докато сменя радиоактивната проба в съседната стая.

Вярата на д-р Джаноти в необходимостта от събаряне на бариерите между изкуствата и науката произтича и от нейната страст към музиката. „Твърдостта, прецизността и творчеството, които научих в моето музикално образование, са също толкова важни, колкото и физичните изследвания, които провеждам в момента“, споделя тя. „Музиката е с мен всеки ден“.

Дори в доминирания от мъжете свят на науката, тя заявява, че никога не е била подложена на полова дискриминация.

„Не мога да кажа, че някога съм се чувствала дискриминирана. Може и да съм била, но не съм го осъзнала. Сега познавам много жени учени, които наистина са имали трудности в кариерата си. Очевидно все още има какво да се направи, за да предоставим еднакви възможности на всички.“

От всички служители на ЦЕРН - 2500 физици и инженери, едва 12% са жени. ЦЕРН стартира инициативи за насърчаване на многообразието, включващи и жените, с помощта на мониторинг на кариерното развитие и програми за мобилност.

В ЦЕРН д-р Джаноти е страстен популяризатор на движението „Отворена наука“, а в частност - на публикуването на научни разработки в списания със отворен достъп, както и разработването на хардуер и софтуер с отворен код.

„Това е начин за разпространяване на научни знания по света, особено в по-малко привилегированите страни“.

През годините д-р Джаноти неусетно се е превръща в пример за подражание сред жените, заради честността на своята позиция.

Аз съм много открита, предполагам че затова съм модел на подражание. Ползотворно е, когато момичетата имат пред себе си успешни жени и виждат възможности за изграждане на блестяща кариера. Разбира се, аз съм много, много, много щастлива, че мога да бъда полезна“.

Физиците, които работят с нея, възхваляват нейната човечност. Това, което понякога остава неизказано, е че работата ѝ – заедно с неизменното търсене на нови познания – винаги е доминирала в живота ѝ.

Тя е невероятна жена, посветила живота си на физиката“, казва Ренде Стийренберг, холандският физик, който ръководи дейностите в адронния колайдер в ЦЕРН. „Но със сигурност е жертвала много“.

Стивън Голдфарб – американски физик в ЦЕРН – си спомня времето, когато късно една вечер изпраща на доктор Джаноти статията, която току-що е написал. „Тя я погледна и коментира веднага. Жените, лидери в науката, не могат да заспят, докато не си свършат работата“.

Джоел Бътлър, физик от Националната ускорителна лаборатория „Енрико Ферми“, който ръководи друг екип детектори в ЦЕРН, я нарича „без никакво съмнение работохолик“. След което добавя: „Тя е воин – за толкова много добри неща. Живеем в свят, в който истината не винаги се цени. А тя винаги се застъпва за нея“.

Д-р Джаноти, която е неомъжена, живее в апартамент с изглед към Женевското езеро и Мон Блан. Тя свири любимите си композитори – Бах, Шуберт, Скарлати, Хайдн, Брамс – на пианото Ямаха, понякога със слушалки, за да не пречи на съседите си.

На въпроса дали е трябвало да пожертва личния си живот заради кариерата си, тя отговаря: "Не е била съзнателна и умишлена жертва. Професионалният ми път просто се разви по-бързо и по-добре от личния ми живот. Така става понякога“.

Тя никога не поглежда назад – нито в живота, нито в работата си. „Не съм човек, който съжалява. Имаме възможности в живота си. Трябва да се възползваме от тях и винаги да бъдем позитивни“.

Избрани цитати:

Относно съществуването на Бог:

Няма универсален отговор. Има хора, които казват: „О, това, което наблюдавам, води до нещо невидимо“, но има и хора, които казват: „Това, което виждам, е това, в което вярвам и спирам дотук“. Достатъчно е да се каже, че няма доказателства дали Бог съществува или не.

Защо има толкова много жени от италиански произход във физиката:

Има много теории за това защо има толкова много италианки във физиката, в сравнение с дами от други националности. Едната е, че физиката отваря пътя за преподаване в гимназията. Спомням си, че докато бях в училище, нямаше много учители по природни науки. Преподаването в гимназията се считаше за добра работа за жените.

За връзката между готварството и науката:

В кухнята трябва да сте стриктни и точни. В противен случай суфлето не заема правилна форма. Всичко е свързано с термодинамиката. В същото време трябва да сте изобретателни. Не е забавно просто математически да следвате рецептата. Мога да започна с проста карбонара, но да добавя гъби и артишок. Опитвам се отвреме навреме да се променям и да бъда експериментатор в кухнята, както правя и във физиката.

Относно необходимостта от насърчаване на разбирателството в световен мащаб:

Институции като ЦЕРН не могат да решат директно геополитическите конфликти. Те обаче могат да премахнат бариерите, като помагат на младото поколение да расте в уважителна и толерантна среда. ЦЕРН може да даде чудесен пример за това, което човечеството може да постигне, когато отстрани различията и се съсредоточи върху общото благо.

За бариерите между изкуствата и науката:

Наистина трябва да разрушим културните бариери. Твърде често хората разглеждат науката и изкуството като напълно отделни неща. За мен те са еднакви. И двете са най-висок израз на творчеството, любопитството и изобретателността на човечеството.

Харвардският университет вярва, че е открил следващия Айнщайн.

На 24-годишна възраст Сабрина Гонзалес Пастерски е вече един от най-известните и успешни физици в САЩ.

Американката от Чикаго е с кубински произход и е завършила Технологичния институт в Масачузетс само за три години, със средна оценка от 5.0 точки, а в момента защитава докторантура по физика в Харвард с пълна академична свобода - което означава, че може да провежда собствени проучвания по своя прценка, без намеса на персонал и служители от университета.

През юли миналата година тя е една от 12-те души, получили стипендия Hertz, възлизаща на 250 000 долара (стипендията е отпускана от фондация Fannie & Jonh Hertz, която подкрепя най-добрите докторанти в областта на приложната физика и биология, математика и инженерни науки).

Пастерски за първи път привлякла вниманието на научната и академичната общност върху себе си, когато едва на 14 години построява собствен самолет с един двигател и документира процеса в YouTube, пише сайтът Snopes.com.

Професорите от Масачузетския технологичен институт Алън Хагърти и Ърл Мърман виждат видеоклипа и са изумени.

"Гледахме с отворена уста", разказва Хагърти. "Нейният потенциал е извън всякаква класация".

На 16-годишна възраст тя пилотира самолета си над езерото Мичиган, като става най-младият пилот на самолет.

Пред Chicago Tribune Пастерски признава, че за първи път е пилотирала самолет сама (в компанията на инструктор в кабината) на 9-годишна възраст - преживяване, за което тя разказва на учителката си в държавното училище, което посещава.

Учителката отговорила: "Това е хубаво, но какво направи след това?"

"Това се превърна в моята мантра оттогава", разказва Пастерски пред Чикаго Трибюн в интервю от 2016 г.

"Браво, но какво направих след това?"

Като единственото дете, Пастерски признава, че не е в социалните медии и, за разлика от повечето си колеги, никога не е имала гадже, не е пушила цигара и не е пила алкохол.

Вместо това тя прекарва свободното си време в изследване на понятията за квантовата гравитация, черните дупки, времето и пространството, и математическият модел, който обединява пространството и времето в едно цяло.

Сред публикациите ѝ, изброени наред с други постижения на уебсайта ѝ PhysicsGirl.com, са и: “Semiclassical Virasoro Symmetry of the Quantum Gravity S-Matrix", "Gaussian Measures and QM Oscillator" и Low’s Subleading Soft Theorem as a Symmetry of QED".

Работата ѝ като физик е довела до редица предложения за работа от предприемача Джеф Безос, основателн на Amazon, авиокосмическият производител Blue Origin и НАСА.

Макар че самата Пастерски е забележителна, нейните интереси са част от по-голяма тенденция на цяло поколение жени, които се диломират с диплома по физика.

През 1999 г. броят на студенти, завършили физика, е в най-ниската си точка от четири десетилетия. Въпреки това, според Американския институт по физика през 2015 г. са присъдени 8 081 бакалавърски степени по физика - най-високият брой, записан някога.

"Бъдете оптимисти за това, което смятате, че можете", каза Пастерски пред сп. Мари Клеър по-рано тази година.

"Когато сте още малки, казвате много неща за това какво ще направите или ще бъдете, когато пораснете. Мисля, че е важно да не забравяте тези мечти."

cross