fbpx

Валентина Христова има какво да каже за работата на феята на зъбките през лятото. Ето я с нейната лятна история за няколко паднали млечни зъба и забавните интерпретации на децата по темата.

Споделете ни и вие вашите летни истории и участвайте в конкурса ни.

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com и спечелете за страхотни награди.

Тази година основен партньор на конкурса „Истории от лято 2023“е ePay.bg, които ще изберат един от участниците и ще го наградят със страхотен таблет Samsung Galaxy Tab A8, 10,5-инчов дисплей. Ние от Майко Мила ще наградим още петима от вас с пълен комплект от книгите ни – „Да оцелееш като родител“ 1, 2 и 3, както и с новото и допълнено издание на семейния ни пътеводител „Стигнахме ли вече?“. Ще раздадем и още пет поощрителни награди – тениска на Майко Мила. Пишете ни!


Ето че настъпи лято – месец юни, а Борис вече стана на 7 години. Все още нямаше нито едно паднало зъбче и нямаше търпение това да се случи. Малко след рождения му ден едно от зъбчетата се разклати. Настана голям ентусиазъм за цялото семейство.

Когато аз бях малка преди 30 години, тогава се вярваше, че зъбчето се хвърля на покрива на къщата, за да бъде взето от враната и да поникне здраво и бяло зъбче на негово място. Само че, когато живеем в апартамент някак съвсем естествено децата бяха запалени по легендата за феята на зъбките.

През юли първото зъбче падна, а Боби с гордост го пренасяше в прилежно сгъната салфетка и периодично го проверяваше.

Затича се при баща си и започна с любопитство да подпитва:

– Тате ти ли си феята на зъбките?
– Аз да ти приличам с тези крака и брада на фея? – с досада попита баща му, гледайки вечерните новини
– А тогава да не е мама?
– Ами не знам майка ти да си събира зъби вкъщи, така че и тя не е – отговори с увереност баща му.

Тази вечер като никога децата си легнаха твърде рано и започнаха да очакват срещата с феята. Алекс – брат на Борис и вечен източник на объркващи въпроси като за 5-годишен, предложи да стои буден и да види феята в момента на вземане на зъбчето и да каже на Боби как е влязла и как изглежда. Но Борис му се скара веднага да заспива, защото феята идвала само ако всички в стаята спели. Тогава стигнаха до единодушно решение да спят на отворен прозорец, за да е по-лесно на феята да влезе.

На сутринта Борис откри една голяма монетка и две шоколадови парички. 

– Мамо, виж, феята на зъбките какво ми е донесла. Как е пренесла толкова големи монети? – с почуда започна да обмисля Борис. – Алекс я провери да не се е претрепала някъде или да е припаднала феята из стаята, носейки тези огромни монети. Много ми е харесала зъбчето и е решила много да ме зарадва. Вероятно цяла вечер изтощена ми е носила подаръците. Заповядай едната шоколадова монета – дала ми е две, за да те почерпя и тебе.

Точно в разгара на лятото в средата на август и при планираното ни семейно пътуване до Италия зъбчето на Борис се разклати. Започна отново да се обсъжда темата за лятната фея на зъбките. 

– Аз ще си държа зъбчето до последно сред другите. Феята няма как да стигне до Италия. Как ще я пуснат на летището, ами ако ѝ вземат подаръците на проверката на багажа? Освен това знам, че в тази час на деня рискувам зъбчето да ми го вземе някоя мишка. 
– Боби, а тя тази фея как ще разбере, че зъбът ти е паднал и къде е отнесла предния? – започва да обмисля Алекс.
– Е, тя си има ченета за всяко дете и като вземе зъбче, го слага в ченето, докато си запълни колекцията. Явно като падне някое зъбче, автоматично ѝ се записва в електронния дневник за посещения. За да открие адреса и детето, борави със специални датчици като антени, които ѝ сочат къде да остави подаръка. – казва с увереност Борис.

Алекс вече е зяпнал от удивление и нетърпеливо проверява своите зъби.

След завръщането ни в България зъбчето падна.

Отново вечерта стартираха размишления. 

– Дали моята лятна фея няма да ми остави този път топка за футбол? – запитва се сам Боби. – Мамо, я ми подай горнището и долнището на футболния екип, за да може  тя да види и да се присети какво искам.
– Боби, това няма как да стане, понеже тя е твърде мъничка и освен това няма как да ти сложи цяла топка под възглавницата. – опитвам се да вкарам здрав разум аз.
– Може и така да е – съгласява се Боби – дай ми тогава ново, хубаво горнище и долнище на пижама, не искам феята да ме гледа как спя по гащи. Хубаво е да съм представителен. Предния път големи подаръци ми остави.

И така след кратки преговори и тихо обсъждане децата заспаха.

На сутринта се оказа, че под възглавницата на Боби отново има няколко монети и шоколадова близалка, но този път и под възглавницата на Алекс се появи близалка.

– Боби, виж! Феята се е объркала – казва Алекс, докато опипва всичките си зъби дали са на място. 
– Възможно е, Алекс. То в тази жега може да я е напекло слънцето и да са ѝ се развалили антенките. – отново има отговор за ситуацията Борис. – Не е лесно да си лятна фея…

И така нашето лято е белязано от присъствието на едно малко хвърчащо момиченце с руса коса и крилца, с бяла рокличка и със странното хоби да събира зъбки. Както и с леки проблеми в ориентацията, затова Борис предпочита да си дава на нея зъбчетата единствено вкъщи, докъдето тя вече знае пътя. 

Удивително е как децата намират магическото дори и в най-обикновените събития. Само е необходимо да слушаме и да чуваме тяхната история. Изненадващо винаги имат отговор за всичко. 

Нека в сърцата на всички ни бъде вечно лято, настроението – топло като слънцето, а детството да живее в нас не само когато сме деца. 

След силния си дебют тук Писмо до Дядо Коледа: Взе ми здравето, нещастник!, Ангелин Балсамаджиев отново е при нас, за да ни разкаже как се оправя с поредния митичен образ, който "снабдява" децата с дребни продоволствия и/или кеш:


В първи клас имах един единствен зъб отпред като надгробен камък, на който всички се подиграваха. Баща ми дори засилваше унижението ми с въпроса, който нарочно извикваше: „Ангелине, изми ли си зъба?“

Това се превърна за секунди в лайтмотив между всички техни приятели на къмпинг „Градина“, а на втория ден от морето, вече по цялата ивица, ехтеше култовата фраза, свързана с мен, моя зъб и моя срам. Вероятно това е и една от причините да се превърна в неприятен, нервен и средно комплексиран чичак.

По този повод, признавам, че не харесвам всички деца. Не всички харесвам и физически. Има такива, които приличат на възрастни – те ме плашат. Има такива, които изглеждат зли и лукави, а най-тъжно е, когато видиш дете с красиви родители, което пък е събрало най-грозните им черти. Някои от тях се превръщат в лебеди, но… Божа работа. Разбира се, има и приказни деца - красиви, слънчеви и чаровни, за съжаление, някои от тях се деформират с времето, но… Божа работа. Жена ми не ми дава да говоря за това, но сега я няма и ще отърва боя – продължавам.

Човеците сме най-грозни преди пубертета (Вижте по-горе). Главите ни са големи, телцата още малки, наблюдава се някаква дивна асиметрия.

Наблюдавам я в момента. Имам деца. Доста. Три. Поне за толкова знам. На едното тръгна да му пада зъб, но както често се случва, само се клати, а новият прави втори ред. Започва да прилича на акула, а е от красивите.

Някой съвременен експерт им е споменал за Феята на зъбките. Когато за първи път чух за този митичен образ, си помислих, че е някоя квартална тигрица, която драска със зъби. После вникнах в контекста и не ми се върза да става дума за обикновена лека жена. Проучих и разбрах, че това била най-малката от три сестри феи. Едната отговаряла за звездите, втората за любовта, а тази, изтърсачката, била безидейна и майка ѝ я назначила да събира млечни зъби, които ставали на звезди. Докато ги взимала от децата, им бутала някакви пари и продоволствия под възглавницата. Ега ти тъпата история.

Нали разбира те, че като я преразказах на децата, с идеята да им внуша колко е безумно всичко това, те се побъркаха от ужас:

„Ама, тате, тя идва в стаята ни, докато спим ли?!?“

„Тате, обещай ми, че никой няма да влиза у нас през нощта!“

„Тате, ама нали парите са мръсни, как ще ми ги слага под възглавницата?“

Спирам да изреждам, че ми идва да я превърна във Феята на избития зъб.

Успокоих се, като порових в интернет и видях, че има още клетници, свързани с темата. В една популярно-тайна група във фейсбук „Положението е „Майко мила!“ срещнах майка, чието дете е убедено, че Феята е беззъба и ще дойде през нощта, за да изкърти зъбите му и да си ги сложи. Винаги има по-зле.

Майчици и чат-пат татковци, нека не стимулираме фантазното мислене на децата си през подобни фейови персонажи. За тази цел има други средства. Кротко им обяснете, че смяната на зъбите е един от сигурните знаци, че са стават по-големи, по-умни, а след известно време и по-красиви. Започват с гордост да следят всеки следващ разклатен зъб, всяка зейнала пробойна в устата си и най-вече излиза по-евтино от това да бъркаш в джоба и да буташ под възглавницата левове.

Слушайте какво ви казвам, иначе ще дойде Чичко Пердахчо!


Още:

Женя Гуцова е работеща майка, способна да приготви 67 сандвича, отговаряйки на 67 мейла. Една лишена от бъхтене блажена сутрин обаче ѝ се налага да влезе в още по-сложна роля...

В живота на родителя има и такъв кратък момент, в който няма сополи, няма кашлица, няма горско училище, заради което да трябва да ставате в 7 часа и да приготвяте 67 кутии с храна, вода и 325 вида облекла за топло, студено, дъждовно време.

Не трябва да ставате за детска, не трябва да приготвяте раници за плуване, балет, или каквато и да е спортна активност, която е тера инкогнита за самите вас като хора.

И точно в този кратък миг, когато вие спите блажено, някой ви разтриса в 6 часа сутринта. Отваряте очите си шокирано, трябват ви няколко секунди, за да успеете да фокусирате, още няколко за да разберете, че картината има и звук и някак, непонятно и за самите вас как, успявате да разчетете съобщението, че ФЕЯТА НА ЗЪБКИТЕ НЕ Е МИНАЛА.

Мигате, мигате пак, пак мигате и усещате как губите играта. Идва обаче спасителната мисъл, събирате се отново, ставате възрастен човек, добивате самочувствието, че държите нещата в свои ръце и победоносно изричате:

- Абе, колко е часът, бе?

- Шест.

Мигане и от двете страни на участващите в разговора.

- Е, коя фея минава в 6 часа, бе, веднага си лягай!

Изчаквате 15 минути. Не чувате шум. Молейки се детето да е заспало, ставате, намирате най-мръсната монета от 1 лев, защото очевидно нямате набор от дезинфекцирани според предписанията на ХЕИ монети.

Промъквате се тихо до детската стая, виждате гърба на детето, увито в чаршаф и със сетни сили се придвижвате до леглото, за оставите монетата. Вече сте разиграли сценария, в който детето рязко се обръща и вие не сте успели да вземете зъбчето, НО ВСЕ ПАК НА ЛЕГЛОТО ИМА МОНЕТА ОТ 1 ЛЕВ, СИРЕЧ ФЕЯТА Е БЪРЗАЛА, ЗАЩОТО Е ИМАЛО МНОГО ДЕЦА ДА ОБХОДИ.

Слава на Господа, детето спи, вие взимате зъбчето, с бавна крачка се оттегляте с победоносна усмивка, прибирате кутийката и въздъхвате облекчено. Пускате си едно еспресо и животът продължава постарому.

cross