Все повече хора отлагат родителството. Не защото „не искат деца“, което, разбира се, е напълно валиден избор, а защото животът е един от най-сложните, както са казали по-умни и мъдри хора от нас. Кариера, пари, несигурност (ще има ли Трета световна, няма ли...), чакане на „подходящия момент“, който все не идва. 

Колебанията ни се виждат ясно и в данните: в Европа средният брой раждания на жена е 1,46 при нужни 2,1 за естествен прираст. В България раждаемостта е спаднала с 33% за последните три десетилетия, а средната възраст на първораждащите майки вече е 27,6 години.

Европа: среден брой раждания на жена

0 деца/жена

България: спад на раждаемостта

0 % за 30 години

Средна възраст на първо раждане

0 години

Това не е повод за паника. По-скоро е покана да говорим информирано и честно за биологичния часовник и факторите, които влияят върху фертилността – независимо дали планирате дете скоро, или просто имате едно наум за бъдещето.

Какво всъщност означава „биологичен часовник“?

Накратко: това е вроденият механизъм, който управлява физиологичния ни ритъм, като води организма ни през всекидневните, сезонните, годишните и всички други закономерно повтарящи се цикли. И в този естествен процес участва и фертилността, която напълно закономерно намалява с възрастта. При жените спадът започва постепенно още в края на 20-те години. Смята се, че след 35-годишна възраст темпото се ускорява. 

За ориентир: шансът за зачеване в рамките на един месец е около 20% на 30-годишна възраст и спада до около 5% на 40.

И при мъжете нещата се променят – след 40–45 години броят и качеството на сперматозоидите намаляват. Възрастта е водещ фактор, но не е единственият: начинът на живот, общото здраве и влиянието на средата също имат значение. Затова е добре да сме информирани по въпросите на фертилността. Това би ни дало спокойствие и възможност за навременно планиране.

ШАНС ЗА ЗАЧЕВАНЕ В РАМКИТЕ НА ЕДИН МЕСЕЦ

на 30 години

20%

на 40 години

5%

Семейното планиране не означава „сега или никога“

Може още да не сте готови за дете и това е напълно окей. Мислете за семейното планиране не като за натиск, а по-скоро като за пътна карта (която е добре да не губим, ако е възможно.). То помага на двойките да съгласуват желанията си с физиологията си. Разбира се, проследяването на менструалния цикъл и овулацията е един от най-ефективните начини да разберете кога шансовете за зачеване са най-високи. Но това далеч не е достатъчно и все повече двойки, които се опитват да имат деца, знаят, че планирането надхвърля тези бързи месечни сметки.

Все повече хора мислят и за запазване на фертилността – чрез замразяване на яйцеклетки или сперматозоиди. Ранната консултация със специалист по репродуктивно здраве може да даде ценна информация и яснота. Проучванията показват, че ако една жена желае две деца при висок шанс за естествено зачеване, е добре опитите за забременяване да започнат най-късно около 27-годишна възраст. Това обаче не е правило, а по-скоро ориентир.

Кога е добре да се замислим за консултация със специалист?

Ако след 12 месеца редовни опити (или след 6 месеца при жени над 35 години) не настъпва бременност, може би е добре да се замислим за консултация със специалист по репродуктивно здраве. Има състояния, които могат да влияят върху фертилитета – ендометриоза, нередовен менструален цикъл, възпалителни заболявания в малкия таз или прекарани полово предавани инфекции.

Начинът на живот също не е за подценяване: тютюнопушене, употреба на алкохол, наднормено или поднормено тегло. Инструменти като FertiSTAT могат да помогнат за първоначална самооценка и да подскажат дали е време за специализирана консултация.

Как да подкрепим фертилността си?

Фертилността не започва и не свършва в лекарския кабинет. Често тя се поддържа с малки всекидневни избори. 

Храненето например е един от изключително важните фактори за оптимални нива на хормоните. Сигурно вече сте чували, че оптимални нива не означва просто „в референтни стойности“ – това е нещо, което много хора неглижират. 

Грижата за здравето започва от това как се храним. Няма нужда да зачерквате цели хранителни групи от менюто си, защото по някаква причина са демонизирани, а се старайте да взимате най-доброто от тях. Залагайте на кореноплодни зеленчуци, качествен хляб с квас, мляко, сирене, яйца, телешко месо, добре узрели плодове. 

През зимата на всички ни не достигат витамин D, както и С – набавете си ги външно (холекалциферол за витамин D, буфериран витамин С на прах или ацерола на прах например). 

Витамин Е е изключително нужен за защита на клетките от оксидативен стрес (това е страничният ефект от процеса на окисление на мазнините, които приемаме, особено на полиненаситените). Tака че набавете си и него. Гледайте добавката да съдържа смесени токофероли, тоест алфа, бета, гама и делта токофероли. 

Когато започвате прием на добавка с фолиева киселина, е възможно лекарят ви да препоръча изследване за наличие на MTHFR мутация – генна вариация, която затруднява метилирането, а оттам и усвояването на витамин В9 (фолиева киселина). Ако имате такава мутация (каквато имат милиони хора по света), може да е по-добре да приемате метилирана форма на фолиева киселина. 

Изследването не е толкова скъпо и се прави един път, а след него ще знаете дали имате генетична предразположеност да не можете да усвоявате някои витамини от В групата в синтетичната им форма и как да решите този проблем. Разбира се, това, което трябва да направите, особено ако установите MTHFR мутация, е да се обърнете към лекар, който ще начертае по-нататъшна стратегия за действие.

Как стои България на картата на репродуктивната медицина?

България разполага с едни от най-опитните специалисти по репродуктивно здраве в региона. Клиниките работят по европейски стандарти, с модерна апаратура и добре обучени екипи. 

Успеваемостта е сравнима със средноевропейската – около 30% успешни бременности на цикъл

В рамките на кампанията по повод Европейската седмица на фертилитета тази година водещи клиники с подкрепата на Merck България се обединиха около обща цел: по-лесен достъп до лечение, включително донорски и инвитро процедури, така че повече семейства да имат реален шанс за родителство.


Попълнете анкетата, за да помогнем на медицинските екипи и организациите, които ги подкрепят, да установят доколко сме запознати с важността от ранното семейно планиране и грижата за репродуктивното здраве:


В момента държавното финансиране за инвитро е достъпно до 43-годишна възраст. Специалистите подчертават, че качеството на процедурите у нас е на европейско ниво и вярват, че целенасочени промени, както и въвеждането на образователни програми, могат да направят пътя към лечението по-бърз, по-ясен и по-подкрепящ.

Пресконференция на Българската асоциация по фертилитет и репродуктивно здраве. В средата – доц. д-р Мария Юнакова, председател на Асоциацията, отляво – проф. Пламен Тодоров от Инвитро АГ медицински център „Димитров, отдясно – д-р Искра Пеева-Кюркчиева – директор на Центъра за асистирана репродукция (ЦАР).

Семейното планиране не е състезание 

То няма срок на изпълнение. И да, фертилността има своите пикове, но това не означава, че след тях вече сме преминали отвъд „срока на годност“. Информираността е важна, защото колкото по-добре познаваме телата си днес, толкова по-спокойни ще сме утре – без значение дали говорим за деца, или други важни житейски решения. Когато знаем повече за собственото си репродуктивно здраве, не се налага да живеем според чужди очаквания и да се съобразяваме с безумното „вече ти е време“. Кога ми е време и дали изобщо ми е време, решавам аз.

Да си родител е страхотно. И едновременно с това – адски отговорно. Това е решение, което започва с грижа към самия себе си, към тялото ти и към живота, който живееш.

cross