fbpx

Текстът на Глория Христова е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.


Взаимоотношенията родител-дете – неуловима и капризна загадка. Изкусно описани от древногръцки драматурзи, преобразени в осъвременена форма и модерен стил в настоящата епоха.

Интензивността в тези връзки все още тлее от незапомнени времена, а кръговратът и повтаряемостта им са неизбежни и омагьосващи като стихията и затишието.

Майка ми – двуликият ми спътник (зодия Близнаци), ножът с две остриета. Толкова много я обичам, че успявам да я впиша във всички познати клишета! Моята сила, играеща със струните си по слабите ми места.

Майка ми е неувяхващо цвете, но страхът ѝ често пуска надълбоко корени в почвата на моите спасителни инстинкти и разлиствам ръце за избавление и прегръдка.

Майка ми е фениксът, който винаги успява да се възроди от пепелта, но трудно успява да разпери криле достатъчно широко, за да разшири хоризонта си и да види прозаичното в освободителен мащаб. Такъв, който не я смущава и плаши.

Майка ми е нешлифован диамант, който заблестява чудно, когато най-малко очакваш, попадне ли в подходящите ръце. Или се превръща в карикатурен графитен образ, ако някой детайл от ежедневието се обърка.

Аз и тя. Тя и аз. Не съм сигурна къде точно изчезват очертанията на нейния силует и се открояват моите. Толкова сме вплетени една в друга.

Аз съм мошеникът, който ѝ дава обещания за по-добър живот и опитва да я преизпълни с необозрима вяра, а тя е лихварят, който иска двойно повече в замяна, ако види пукнатина в моя обет.

Камъче по камъче редя надеждата като мозайка, понякога дори изплезвам запъхтяно език. Ние сме като две камили, които прекосяват пустинята и носят в гърбиците си и жизнерадост, и тревожност, но оазисът ни спасява.

Пламъкът в очите, който гори и от тъга, и от прекомерна гордост от моята устойчивост и упорство, от отказа ми да се съюзя с инертността, е това, което ми дава тласък за действие.

Сънувам ръцете ѝ, набръчкани като ветрило, които разстилат времето и го разделят на две: в спомените на краткото ми детство, когато се приютявах в нея, както малкото кенгуру в торбата на майка си; в неизвестното бъдеще, където времето е ураган, който ни изпитва какво сме научили в пътешествието през пустинята. Дали сме готови да тръгнем по непознати и неизследвани метафорични улици и булеварди.

Майка ми – най-значимият парадокс в живота ми!


Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.

cross