fbpx

Осиновяването е сложен процес. Да бъдем откровени - без значение как едно семейство или човек е стигнал до родителството, отглеждането на деца е сложно и трудно, включително и когато детето е осиновено, а в този случай - дори и по-трудно.

За осиновяването вече сме писали в Майко Мила! - вижте текстовете на Фани Давидова Как не си купих бебе – трагикомедия в престъпния святНещата, които никога не трябва да казваме на осиновителите на деца и още няколко публикации по темата - Наше чудо, та ничие и Препоръчваме ви: Книгата на Фани за осиновяването.

Най-добрият начин да подкрепите едно семейство, което се е увеличило в резултат от осиновяване на дете или деца, е да предложите безусловната си любов и, преди всичко, да слушате, да не сте критични и да помислите и проверите, преди да говорите.

Това са съветите на Кара Петрус, автор в Scary Mommy. Кара е майка на подрастващо момиче, което е осиновила след като известно време е била приемна майка. Тя живее със сърпуга си в Ню Йорк, имат 3 кучета, котка и свое собствено арт-студио.

В Майко мила! знаем, че никой не иска нарочно да обиди или нарани приемен родител или осиновител, и се надяваме тази публикация да е в помощ на всички ни за това да сме по-чувствителни и уважителни към решението на други хора да се грижат за изоставени от биологичните си родители деца.

Споделяйки своя опит като приемен родител и впоследствие - осиновител, Кара съветва какво да НЕ казваме на приемните родители и осиновители.

"Защо не си вземете бебе?"

Със съпруга ми осиновихме дете, след като вече бяхме приемни родители, така че осиновеното беше по-голямо. Така ни е добре, благодаря, че попитахте. Всъщност даже е адски страхотно, че имаме супер жизнен и любознателен 13-годишен човек, който озарява живота ни. Бяхме преценили, че ще се справим добре с интегрирането в живота на едно поотраснало дете - и знаехме, че сме окей с това да не осиновим бебе.

Обаче за много хора, някак си, това е тъжна новина. Тъжна е, защото много хора образно или буквално казано са погребали идеята да се сдобият с бебе - затова нека оставим тези родители да страдат за бебето си и вместо това да се радваме за появата на един малък човек. Защото, истината е, че дори това дете да е днес 17-годишен двуметров левент, осиновителите винаги ще виждат в него едно малко бебенце, което не е било отпразнувано със семеен празник за положителния тест за бременност, нито с юнашко напиване за раждането, нито снимки от първите бебешки моменти - и е тъжно, защото осиновителите или приемното семейство не правят подобни празници, а трябва, защото те полагат двойно повече усилия, за да имат деца.

Каква е историята на това дете?

Хей! Не е ваша работа, по дяволите! Ненавиждам този въпрос! Пак повтарям, когато детето ви се появи в живота ви на по-късен етап, се предполага, че е изживяло някакъв свой собствен живот и има предистория. Каква е тази предистория и какво е правил този малък човек преди не влиза в работата на познати и непознати любопитни хора. Разбира се, че когато сте майка на такова дете, понякога ще има моменти, в които ще искате да запълните празните моменти от миналото, особено ако детето ви разказва как е живяло някога в Калифорния и казва, например, че това е било, когато е било "без мама и татко".

Въпросът, който наистина мразя, е "Откъде иде, коя/кой е била? Родителите му/ѝ дали са били наркомани? Тя/той наркоман ли е роден/а? Дали са я/го насилвали? Били ли са го/я?" Задавали са ми подобни въпроси всякакви хора и по всякакви поводи.

В такива моменти просто казвам, че животът на дъщеря ми си е неин и тя сама ще реши на кого и какво да разкаже, но въпреки това ще съм благодарна, ако не задавате подобни въпроси.

Възрастните, които е трябвало да са до детето в първата част от живота му, ги няма и това е всичко, което околните трябва да знаят. Понякога ми се иска на тези въпроси да отговоря с въпроси като: "А ти вагинално раждане ли имаше? Имаше ли разкъсвания? Колко? А колко дълбоки бяха? И с колко шева те шиха? Сега по-тясна ли си?"

Сериозно, хора, наистина въпросите са подобни и на същото ниво.

Страхотни късметлии сте, че се намерихте!

Действително е така - семейството е всичко за мен и съм благодарна за всеки ден под слънцето и за всеки момент, в който съм майка на това дете. Обаче истината е, че осиновяването не е въпрос на късмет и не теглиш печеливш билет от лотарията.

Децата, оставени за осиновяване, идват от всякакви места и житейски ситуации - оставени без родители заради хуманитарна криза, война или родител, който е направил избора, че някой друг отгледа детето му по-добре от него самия (и когато това е основният мотив на биологичния родител, той трябва да бъде уважаван).

При приемната грижа обикновено детето е изоставено там заради насилие и родителска небрежност.

Малките човечета, познали болката от травмата, от раз ще разбият сърцето ви и ще го накарат да порасне десет пъти по-голямо, защото ще станете свидетели на огромното им желание да обичат и да бъдат обичани, на способността им да се лекуват и стремежа им да се доверяват.

Повечето от нас познават лукса на това да имаш достатъчно храна, гаранцията, че има къде да спиш и увереността, че си обичан и защитен в дома си. Тези простички истини не са универсални и не са приложими за децата, които са изоставени на приемна грижа или за осиновяване. Така че, да говорим за късмет тук е много неуместно. За благородство - може би.

Правилно и благородно е да осиновиш дете. Истинската изтънченост и елегантност на човешката душа е в първата истинска прегръдка, когато детето се разтапя в ръцете ти - има обич, болка, мъка, красота, благородство, но не и късмет.

Всичко ще се нареди!

Осиновяването е трудно и сложно. В моя конкретен случай бяхме семейство от една година, а все още чакахме да се финализира процедурата по осиновяване и нямахме право да напускаме щата - от една страна, аз не бях запозната с всичко това, а от друга - и аз, и мъжът ми не се чувствахме комфортно в тази ситуация. Всички наоколо повтаряха как "всичко ще се нареди" или че "има светлина в края на тунела", или как това било "невероятно приключение". Знаете ли какво? Не, не е. До момента, в който социалните и съдът не кажат, че детето ти вече е законово твое дете, ти живееш в страх.

В някои случаи този страх е по-силен и е действителен, защото наистина могат да дойдат и да ти вземат детето. Когато осиновяваш новородено, биологичната майка може да размисли; докато детето е в приемно семейство, биологичните му родители могат да размислят и да дойдат да го вземат. Това е един напълно основателен и истински страх за осиновителите. Представете си да гледате критично болното си дете една нощ, докато си повтаряте как всичко ще е наред, но усещате как се сковавате от страх и се молите на Господ всичко да се оправи. Така че, не казвайте на приемни родители или осиновители как "всичко ще е окей". Вместо това кажете нещо от рода на "трудно е, но ти си силен човек и аз съм с теб, ще помогна както мога".

Иска ми се и аз да осиновя - далеч по-лесно е, отколкото да раждам.

Ъммм, не. Има изключително трудни бременности, както има и такива без усложнения. Има някои осиновявания, които минават почти бързо, а има и други, които се проточват във времето и са комплексни и трудни. Няма "по-лесен начин" да имаш дете, така че не казвайте на някого, че е избрал "лесния" път. Много ви моля. Освен това ако търсите "лесен" начин да имате дете, може би трябва изцяло да преосмислите идеята дали да имате дете изобщо.

Защо не си направите собствени деца?

Това направо ме изпълва с ярост, с истински гняв. Тя е мое дете. Направо не мога да повярвам колко често хората се държат към нея като все едно не е мое дете или към мен по начин, който подсказва, че все едно аз не съм "истинска" майка. Първо, тя е моя дъщеря, аз съм майка ѝ и ние сме съвсем нормални майка и дъщеря.

Ние вървим заедно като фъстъчено масло и филия. Също така, учете децата си да не казват подобни неща на децата, които са осиновени или живеят в приемни семейства.

"Биологията е най-малкото, което прави някого майка [или татко]". Опра го е казала и няма как да не е права. Сериозно обаче, наистина не говорете такива глупости - защото наранявате деца.

Дали ще прилича на теб/мъжа ти?

Честно, не ми пука. Всеки път ми задаваха този въпрос, когато бях бременна. А по времето, когато чакахме да ни одобрят по съвпадение за дете всеки (в това число от роднини до чистачката в офиса) ни питаха на кого искаме да прилича детето.

Понякога ми се струваше като искрен интерес, не знам дали към самия процес или към децата, които се нуждаят от дом, или просто нездраво любопитство - когато осиновиш, откриваш или колко много хора не са склонни да осиновят, или единият от тях е искал, но партньорът му е бил против. Но това е важен житейски урок за всеки: да бъдеш тактичен.

Ако искате да зададете този въпрос, помислете дали е подходящ. Това, което всички около мен държаха да знаят, е дали нашето дете ще е от същия етнос и раса като мен и съпруга ми. (Пак повтарям, на мен не ми пука.)

Също така, без значение какво отговаряхме на този въпрос, повечето хора си имаха свое виждане. Например, да, най-вероятно е детето да не прилича на мен, обаче ние нямаме нищо против това и ще го приемем с комфорта или дискомофорта, което детето ще изпитва от това.

В крайна сметка, социалните ни препоръчаха бяло момиченце, със сини очи и руса коса, и се почувствахме малко неподготвени, защото бяхме прекарали месеци наред в четене и подготовка как да сме родители на момче, и то от друг етнос. Преживяхме кратък момент на "ама чакай малко, как така...". Днес хората виждат нейна снимка и наистина казват неща като: "Значи все пак сте се надявали и сте чакали да ви дадат бяло дете, така ли?"

Три неща имам да кажа по този въпрос: 1) Не принизявай и омаловажавай детето ми до нивото на собствените си страхове. 2) Не, не сме "чакали и не сме се надявали да вземем бяло дете." и 3) Обичта ми не се влияе от цвят на кожата и детето ми си намери дом, а това е важното.

Осиновените деца имат проблеми.

Всеки човек си има проблеми. Никой не е съвършен. Едно дете, което идва от място, където е било бито, насилвано, тормозено или неглижирано, е събрало повече болка и страдание, отколкото средностатистическото друго дете на същата възраст, но това не значи, че то е "по-малко добро" или "по-лошо", и че по-малко заслужава да бъде обичано, да има дом, безопасна и сигурна среда.

Докато сме на тази тема нека изясним още една широкоразпространена заблуда, която се проявява най-често като отношение към детето заради родителите му - детето не е оставено за осиновяване или приемна грижа по собствена вина или желание.

Тези нещастни дечица са предадени от възрастните в живота им, или хората, които са се грижили за тях, са починали и няма останала родова структура, която да поеме по-нататък детето. Това е самота и ранимост, която ние имаме привилегията да не познаваме.

Факт е, че понякога някое хлапе, което не е било обичано и правилно гледано и обгрижвано, може да иска да си играе с камиончета до по-късна възраст, но да е първенец на класа - детето просто иска да си играе, защото като малко не е играло достатъчно. Или докато свиква с новото си семейство, което обича, може да има чувството, че не заслужава играчка или време да си играе, или да не знае как да откликне на обичта ви, в резултат на което малкото човече ще плаче и страда. Това показва много по-дълбока житейска история за крехката му възраст. Това е натрупана мъка, а не проблеми. Обвийте малкия човек в обич - той го заслужава.

А ако сте в ролята на наблюдаващ, приятел на семейството, роднина, постъпете с търпение и разбиране, защото това, на което сте свидетел, е страдание, натрупано в една детска душа.

Новият ви племеник, внук, новият син на приятелката ви, е натрупало много болка и страдание за малкото си години и родителите му поемат този товар върху плещите си, така че помогнете семейството да укрепне и да преодолее болезненото минало.

Днес е 24 май- любимият национален празник на Майко Мила. Денят на словото, културата и способността ни да изразяваме писмено или устно хилядите нюанси на човешкия живот, който пазим вътре в себе си.

И тъй като самите ние сме скромни любители на изразяването чрез думи, решихме да учредим едно също така скромно място, в което да подреждаме любимите си книги – нови, стари, леки, тежки, дебели и тънки. И ще го наречем „Златната лавица“, защото, като нямаме златни корони и не можахме да станем златните момичета, то поне мястото за книги да ни е златно. На тези книги ние ще раздаваме награди, за да се почувстваме малко като Американската филмова академия или Президентът на РБ, макар да нямаме подготвени нито статуетки, нито ордени „Стара планина“

И така! По случай празника – ето ви малко любими заглавия от нас, които, надяваме се ще запълваме с годините. Те понякога ще са актуални, а понякога - извадени от някой рафт, издухани от праха по тях и припомнени, защото ние сме едни хаотични жени, които четат каквото им попадне, а то невинаги е най-новото.

И така. Започваме с категориите, които са колкото измислени, толкова и нелогични.

Нехудожествена литература

ИЛОН МЪСК – PAYPAL, TESLA, SPACEX ИЛИ ПОХОДЪТ КЪМ НЕВЕРОЯТНОТО БЪДЕЩЕ на Ашли Ванс. Ако има някой, който ни напомня в днешно време на филмов герой, то това е Илън Мъск. Предполагам сте чували името му, а ако не сте, непременно се запознайте дори и бегло с неговата личност, защото той е от хората, които си заслужават да бъдат следени. Гений, мошеник, самоуверен нарцис, брилянтен учен, безскрупулен търговец, мечтател, секс символ и баща на 4 деца – това са само част от легендите, които се носят за господин Мъск (само фактът, че е баща на 4 деца, не е легенда).

Пристигнал от ЮАР, Илън Мъск завладява като торпедо де що пазар успее да докопа, а в момента е напът да завладее и Космоса. Неговият проект – електрическата кола Tesla, е най-обожаваната играчка на всички нърдове по света. Съвсем скоро видях една със старозагорска регистрация (браво, Стара Загора!). Биографията на Мъск ще ви грабне, животът му ще ви завърти и ще направите няколко парадни обиколки с него в света на свръх интелигентните хора, които са успели да постигнат всичко.

Поезия

Е.Е. КЪМИНГС "СЪРЦЕТО ТИ НОСЯ“, или както го познава световната литература е е къмингс, защото е известен с това, че обича да прекрачва рамките на обикновения правопис и пунктуация. Но не се подлъгвайте да го правите и вие. Къмингс е гений, а всички ние – не, затова по-добре да знаем правилата и да ги спазваме.

За тези, които не познават великия поет, Къмингс е прочут със своя романтизъм, страст, новаторски стилистичен подход и реакционно отношение по отношение на класическата поетична форма. Любовта извира от думите на Къмингс – накъсана, плавна, разнородна и авангардна. Каквато е всъщност.

Трилър/криминален

В тази категория ще поставим две книги – едната от Красимира, а другата от Елисавета.

Красимира ще увенчае с награда "В СЛУЖБА НА ЗЛОТО" ОТ РОБЪРТ ГАЛБРЕЙТ - поредната история за детектив Корморан Страйк, в която красивата му асистентка Робин един прекрасен ден получава мистериозна пратка, а именно... отрязан женски крак. С този крак започва дългото и мрачно пътешествие из Лондон, в чиито ъгли (и метро) дебне един извратен мозък, планиращ убийството на Робин, а докато това стане, падат главите на още няколко жени - ей така, за разнообразие.

"В СЛУЖБА НА ЗЛОТО" е чудесен, напрягащ и на места злокобен трилър, но не прекалено - тук-таме се разсейваме и с личните проблеми на Корморан и Робин, а за цвят е спомената и сватбата на Кейт Мидълтън и принц Уилям (тържеството, разбира се, не разсейва убиеца от основната му цел, защото той не е някакъв лигльо и стриктно се придържа към разпорването на жени). Красимира с две ръце ви препоръчва както този автор (зад името му стои голяма тайна, но ние няма да ви я издадем, за да се чудите и маете), така и този конкретен трилър - гаранция, че поне 1 седмица ще се дзверите в него всяка вечер.

От своя страна Елисавета ще възнагради нейния любимец Лий Чайлд за книгата му от поредицата за Джак Рийчър „НЕЩО ЛИЧНО“.

И в тази книга Лий Чайлд няма да ви разочарова – това е един изключителен трилър, пълен с мъжествени мъже, които гледат мъжествено, докато крачат мъжествено към предизвикателството. Интригата на книгата е великолепна, езикът на Чайлд както винаги стегнат, агресивен и леко ироничен.

Елисавета се надява някой ден да посвети цяла една статия на творчеството на Лий Чайлд и неговия герой – Джак Рийчър.

Сборник разкази

"ТАНЦИ ЗА ВЛЮБЕНИ" на УИЛЯМ ТРЕВЪР е най-тихото, изящно и великолепно произведение, на което Елисавета някога е попадала сред книгите, които не са познати на широката аудитория. Защо неговият сборник разкази не е сред абсолютните класики, които всеки си купува, за да сложи в библиотеката си и да им бърше праха, за Елисавета остава загадка.

Героите на Тревър сме всички ние, но животите ни спокойно биват наблюдавани и разказвани през изящния телескоп на Тревъровия хуманизъм и дълбоко състрадание към човека. Любовта, разбира се, е главната мелодия, на която всички ние танцуваме своя танц. Задължително четиво!

Класическа съвременна проза

„АМЕРИКАНСКИ ПАСТОРАЛ“ НА ФИЛИП РОТ е книга събитие в световната литература изобщо. Епопея за семейството. Макар да ѝ връчваме награда за съвременна литература, за нас тя е класика, преминала отвъд времето и преселила се на книжния Олимп. Филип Рот е считан за последния велик американски писател, макар по наше мнение Кормак Макарти да му съперничи сериозно.

„Американски пасторал“ проследява историята на Симор Левов и неговото семейство – пример за американска мечта, която рухва под напора на новото, което невинаги е доброжелателно. Отношенията вътре в семейството са брилянтно описани. Рот не бърза, а постепенно изгражда картина на една предизвестена трагедия, в която няма виновни и това е най-страшното.

Фантастика

Фантастиката, като всеки жанр, си има своите господари и своите изключителни находки.

"Златната лавица" не може да обхване всички прелестни произведения, но може да представи тези, които ние безкрайно обичаме.

Такова произведение е "ИГРАТА НА ЕНДЪР" НА ОРСЪН СКОТ КАРД. Преди няколко години излезе и филм и за всеобщо огромно разочарование, донесе само срам за книгата. Самата книга, обаче, е великолепна. Истински образец за фантастичен рома, който е подходящ както за подрастващи, така и за всеки един от вас.

Уви, не е лесно да намерите копие от книгата, но можете да опитате на площад Славейков.

Фентъзи

Ето я малката сестра на фантастиката - фентъзито. Доста серизни почитатели на този жанр ще ни се разсърдят, че го омаловажаваме, но на нас просто ни звучи по-мило.

В тази категория ще подредим една наша много любима книга "МАГЬОСНИКЪТ ОТ ЗЕМЛЕМОРИЯ" НА УРСУЛА ЛЕ ГУИН, която е част от четирилогията на писателката, но може да се прочете самостоятелно, издадена преди много години от култовата поредица "Галактика".

Ако не сте я чели, веднага поправете това недоразумение. Ще се срещнете с битката на един герой със самия себе си и ще преминете далеч отвъд фантазиите, за да усетите конфликти и философски противоречия, на които всеки от нас става жертва.

Класика, която не бива да ни плаши, само защото е стара 

АНА КАРЕНИНА НА ЛЕВ ТОЛСТОЙ – много хора твърдят, че това е първият роман в историята, който се опитва да утвърди независмостта на жената, да представи душата ѝ като заложник на времето и нравите, и прави интелигентен и изящен опит да обясни нуждата от еманципация далеч по-добре от десетки научни книги по въпроса.

Отвъд сърцевината си, в която стои образът на Каренина, Лев Толстой изумява с изключителната дълбочина на образите, великолепната фабула, драматизма и философията, с които романът е пребогат.

Трудно можем да си представим литературата без Ана Каренина, а вие ако не сте чели този литературен феномен, не се бавете, ами веднага започвайте.

Хумор и сатира

"Стрихнин в супата... и много други истории на П.Г. Удхаус" е прелестна книга, която майката на Красимира ѝ връчи, когато тя беше на 11 години и оттогава книгите на Удхаус само се трупат в къщата ѝ. Сборникът представя абсурдните истории и животи на странни индивиди от британското общество преди... абе, преди много години.

Удхаус е безспорен майстор на разказването на адски смешни истории за млади и бедни британски лордове, които злощастно се влюбват в слънчеви момичета с лунички по носа. Лордовете се напиват от любов и мъка, удрят по главата първия лондонски полицай, който видят, хвърлят шапката му във фонтан и, логично, влизат в ареста, а през това време някой друг - обикновено загорял от слънцето генерал, който току-що се е върнал от враждебната джунгла, където се е бил с леопарди, се влюбва в тяхното момиче.

Този сборник ще ви запознае и с образа на великия Джийвс - прислужникът-умник, който вади клетия идиот Бърти Устър от всякакви житейски капани, най-вече - бракове с интелектуалки и гостувания в къщите на досадните му лели, отглеждащи хиляди котки. Задължително четиво за всички хора с чувство за хумор (а за такива без - още повече)!

Книга, която изобщо не харесахме 

"ЖЪЛТИТЕ ОЧИ НА КРОКОДИЛИТЕ" КАТРИН ПАНКОЛ. Още потреперваме при мисълта за момента, в който попаднахме на тази книга съвсем случайно. Подлъгани от суперлативите на една книжарка и в неразумния си устрем да притежаваме всички книги на света, ако е възможно, направихме фаталната грешка да се занимаем с това подобие на история.

Скучна, бозава, сантиментална до простодушие и обидно наивна, „Жълтите очи на крокодилите“ ни съсипа емоционално, докато тайно помечтахме някои от героите в пристъп на лудост да пусне атомна бомба върху къщата на друг герой и всички безпаметно да погинат.

Популярна психология и психическо здраве

"ЖЕНИ ПОД ВЛИЯНИЕ" ОТ МАРИ-ФРАНС ИРИГОАЙЕН - задължителна книга, препоръчвана и от Красимира, и от Елисавета, на всички жени, които живеят във връзка с агресивен партньор и са жертва на домашно насилие (или подозират, че са такава).

Темата за домашното насилие е от особено значение за нас, от Майко Мила! - статистиката сочи, че всяка ЧЕТВЪРТА жена у нас е жертва на тормоз и насилие вкъщи, а вероятно истината отвъд статистиката е още по-ужасяваща.

Авторката на "ЖЕНИ ПОД ВЛИЯНИЕ" е психиатър, психоаналитик, семеен психотерапевт и автор на няколко книги, засягащи проблемите на моралното и физическото насилие в обществото. В тази книга тя много точно, конкретно и чрез преки примери показва как се заражда насилието вкъщи, в какво се изразява то (невинаги е физическо, може да бъде под формата на икономически и психологически тормоз), и колко опасно може да бъде бездействието и страхът от страна на жертвата, както и неглижирането на проблема от страна на близките.

Прекрасна книга, която може да помогне на много жени, които имат нужда от подкрепа в този често жизненоважен момент.

Книга, която всички са чели, но ние - не

"ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ" ОТ ФРЕДЕРИК БАКМАН - Дааа, дааа, знаем. Знаем, че всички сте чели тази книга и ще ни изсипете връз главите един тон насърчения да я прочетем.

Обещаваме да го направим. Не знаем как така все се разминаваме с тази книга, за която говори мало и голямо, но ето че се случва.

Обещаваме и още, че след като се запознаем с това вече легендарно четиво, ще дотичаме при вас, за да ви споделим впечатления.


Нашата любима българска книга

"ПЪТУВАНЕ ПО ПОСОКА НА СЯНКАТА" НА ЯНА БУКОВА е абсолютния ни фаворит за това място. Ако не сте я чували, не си мислете, че става въпрос за нещо скучно, претенциозно, което се харесва само на група мухлясали интелектуалци. Ако имате желание внезапно да пропаднете в дълбоката дупка на повествованието, ще се срещнете с изключителни образи, митологични герои, излязли сякаш от картините. Ще се втурнете в приключения, ще изживеете драми и ще погледнете миналото по съвсем различен начин. Ние даже имаме и подробно ревю за книгата тук!

ДЕТСКА "ЗЛАТНА ЛАВИЦА"

Не сме забравили и децата, защото какво четат децата е толкова важно, колкото и какво ядат. Детската литература е основа за развитието на въображението, изобретателността и способността ни да мечтаем. Освен това ви стимулираме да надникнете в нашата класация и сами да подберете нещичко и за себе си

Абсолютна класика

В тази категория, като за съвсем първи път, няма да се правим на оригинални, а ще посочим с четири показалеца "ПИПИ ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ" НА АСТРИД ЛИНДГРЕН.

Тази съвършена детска книга предлага всичко, което може едно дете да пожелае - хумор, философия, начин на мислене, страхотни приключения, уроци по човещина и най-важното - мигновен поглед в света на иронията и себепознаването.

Пипи е велика героиня, на която всяко малко момиче, а защо не и момче, би искало да прилича - богата, супер силна, състарадателна, ловка, смела и самостоятелна. Ако детето ви някак я е пропуснало - моля, купете му книгата!

Учебно помагало

"ГОЛЯМАТА ВАКАНЦИЯ" е избор, с който няма как да сбъркате, ако детето ви е на възраст от първи до четвърти клас.

Хубавото на това учебно помагало е, че то е предназначено за летните месеци, когато децата с охота изтриват всичко научено от главите си, за да ги запълнят с весели игри, писъци и пакости.

"Голямата ваканция", обаче, ги връща по един страшно забавен начин към наученото без да ги отегчава и товари.

Апропо, ако не сте разбрали, "Голямата ваканция" всъщност са 4 различни помагала за всяка отделна година.

Книга за родители и деца

"МАМА И АЗ ГОТВИМ" е книга, която въвежда децата в кулинарното изкуство с помощта на родителите им.

Книгата учи децата как и защо да се хранят здравословно без да им навира брюкселско зеле в носа.

Напротив, децата лесно и бързо научават интересни рецепти, както и от какво са направени яйцата, откъде иде брашното и куп смайващи неща, с които да впечатлят бандата от улицата.

 

Българска детска книга

Не сме от хората, които ще оставят българската литература настрана, затова в тази категория ще ви представим една малко позабравена детска книга, която дори не знаем дали има свое преиздание в днешно време, а именно "ПРИНЦЪТ И ДЕВИЦА-ЗВЕЗДИЦА" НА ФАНИ ПЕЙЧЕВА.

Не сте чували за нея вероятно и това един много тъжен факт. Приказките на Фани Пейчева са образец за великолепни, вълнуващи история в най-класическия смисъл на приказката.

Когато Елисавета беше дете, имаше невероятния късмет да попадне на тях и оттогава, макар да е прочела десетки и стотици детски книги, приказките на Фани Пейчева остават дълбоко вградени в душата ѝ.

Потърсете ги из антикварните книжарници или отново на площад Славейков.

Познавателна книга

В днешно време стотици книги се надпреварват да обясняват света на децата - какво е природата, какво е Космосът, кои сме ние и как функционира всичко, но ние си имаме две страшно любими и това са изданията на Larousse "Моята първа енциклопедия на Larousse" и "Моят първи Larousse на въпросите".

Двете частично се припокриват като съдържание, затова ние ще ви препоръчаме втората, защото е направена по-интересно за децата.

 

Съвременна юношеска книга

В тази категория ще отличим две страхотни, незабравими книги. Уви, и двете са малко мрачни, макар да знаем, че децата не се страхуват от мрака толкова, колкото ние, възрастните. 

Първата е великолепната и много сериозна книга "ЧАСЪТ НА ЧУДОВИЩЕТО" НА ПАТРИК НЕС, която заслужава всички адмирации. Темата на книгата е смъртта, но през вълшебното и съновното подрастващите са преведени по пътя на една страховита приказка.

Не се съмнявайте, че ако имате 13 годишно дете, то ще бъде очаровано
Втората е на НИЙЛ ГЕЙМЪН "КНИГА ЗА ГРОБИЩЕТО".

"Ееее, ще кажете вие, то пък само гробища и смърт". И е така, и не е така.

Тук историята е различна и разказва изключително забавната и на места - увлекателна дори за възрастни, история на едно дете, отраснало сред духовете на самотно гробище.

Там му се случват милиони приключения и не се съмнявайте, че накрая доброто побеждава

Надяваме се, че нашата скромна, но златна лавица ще ви помогне в избора на подаръци за големи и малки, а и първи юни наближава и не забравяйте, че към всеки подарък можете да прибавите една страхотна детска книга.

Даже е задължително!

cross