fbpx

Тази история е от онези, които влизат в учебниците по медицина. Но добре, че са те, за да си припомняме, че малкият процент вероятност нещо да се случи, също се брои. Както в случая на Катрин Сийборн, когато едно семейно пътешествие до Дисниленд се оказва помрачено от мистериозни коремни болки. И още по-невероятна диагноза. 


Когато планирах да прекарам няколко дни в Дисниленд с дъщерите ми на 7 и на 4 години, оставяйки петмесечното бебе и съпруга ми вкъщи, не си представях, че ще се “повозя” на най-големия атракцион – такъв, който можеше да ми струва живота.

На втория ден от пътешествието ни обядвахме в някакво слабо осветено кафене на една псевдо мексиканска уличка и излъгахме сервитьора, че е рожденият ден на 4-годишната, за да получим допълнително песнички и кексчета.

Но изиграната се оказах аз. Още същата вечер започнах да се чувствам зле. Стана ми истински лошо.
Обвиних празничния обяд. Веднага щом се добрахме до хотела, започнах да се гърча в адски стомашни болки, измъчвана от ярките цветове в обзавеждането на стаята. Но кое беше основното ми притеснение? Как изобщо ще оцелея в Дисниленд на следващия ден с това хранително натравяне и никакъв сън.

А става и още по-зле

На третия ден нещата се влошиха. Дискомфортът се превърна в истинска болка, която се усещаше долу вдясно. Впрегнах всичките си сили на интернет диагностик и открих какво ми е. “Какъвто ми е късметът”, помислих си, “най-вероятно апендиксът ми се обажда.”
Но понеже разполагаш с много малко време, в което децата имат търпение да чакат дали ще живееш, или ще умреш, когато са на метри от бленувания Дисниленд, успях да ги изпратя натам с баба им и се обадих на спешна помощ.

Мъжът от другата страна на линията мина през всички стандартни диагностични въпроси, докато накрая ме попита и “Има ли някакъв шанс да сте бременна?”.

Няма как да забременея

“О, не”, обясних аз. “Преди пет месеца ми вързаха маточните тръби, след цезаровото сечение при раждането на последното ми дете.”
Прекъсването на маточните тръби е т.нар. женска стерилизация. Всъщност или се връзват, или се прекъсват завинаги, за да предпазват от забременяване. Води се вид “постоянна контрацепция”.

Господинът от спешната помощ предположи, че запек е една възможно диагноза, и ми предложи да отида до болницата - за всеки случай. Беше много мил, но съм сигурна, че всяка друга майка би разбрала невъзможността да изоставя семейството си в Магическото кралство, само за да ми предпишат някакво разхлабително.

И изведнъж започнах да се чувствам малко по-добре. Няколко дъвчащи бонбона за киселини по-късно и след успокоението от непознат, че вероятно няма да умра, диагностиката по телефона ми даде достатъчно мотивация, за да се присъединя към семейството си.

Стигнах в Дисниленд точно навреме за скоростното влакче, на което правех физиономии от гадене и болка, примесени с викове от ужас, докато то се спускаше с близо 50 км/ч от 15 метра височина. След още едно влакче и вечеря се прибрахме в хотела и всички пропълзяхме към леглата си малко след полунощ.

На следващия ден Дисни ваканцията ни беше към своя край. Чувствах се подута и ми беше некомфортно, но болката беше утихнала. Въпреки това бях страшно изморена и дори не пих обичайния си самолетен коктейл за отпускане на нервите. Веднага щом се прибрахме вкъщи, се трупясах с мисълта, че на следващия ден всичко ще е наред.

Озовах се в Спешното

Вместо това се събудих в 7:30 от ужасна болка. Мъжът ми ме погледна и директно ме закара в Спешното.

В 8:00 бяхме там и сестрите и докторите започнаха веднага да ръчкат и бутат корема ми.

“Възможно ли е да сте бременна?”, попитаха. Аз настоявах, че не, няма как.
“Тъкмо минах през процедура по прекъсване на тръбите”, отговорих.
“Имате ли апендикс?” Кимнах утвърдително.
Увериха ме, че вероятно е апендицит и ме изпратиха на скенер за потвърждение.
“И аз си мислех това!”, споделих.

След малко асистентката на лекаря ми се върна: “Ами скенера показа нещо извън нормата, но не е сигурно. Затова ще запишем час за ядрено-магнитен резонанс. Но преди това трябва да направим още един тест, за да сме абсолютно сигурни, че не сте бременна."

Прекалено много ме болеше, за да протестирам, изпишках се в чашка и зачаках за ядрено-магнитния резонанс. После асистентката се върна и хвърли бомбата.

Уж нямаше как да забременея

“Тестът ви за бременност е положителен. Мислим, че става въпрос за извънматочна бременност.”

Знаех, че стерилизацията няма 100-процентов контрол – през първата година след процедурата възможността за бременност е 1 на 1000, а след пет години между 2 и 10 на 1000. И въпреки това дори медиците бяха в шок.

Един ококорен доктор ми каза: “Винаги предупреждаваме хората, че може да се случи нещо такова, но вие сте първият човек, когото виждам и на когото реално му се е случило!”

През следващия час докато ме подготвяха за операция, ту псувах цветисто, ту се извинявах чистосърдечно за езика си.
Губех кръв и реалната необходимост от операция изтри всички страхове, които имах за самата интервенция. Няколко часа по-късно се събудих с малки белези на корема си от лапароскопската операция и след още няколко часа вече си бях вкъщи - малко отпаднала и анемична, но все пак “поправена”.

Историята на извънматочната ми бременност е по-безобидна от доста други, по-скоро сложна, отколкото трагична, по-скоро “Какво по дяволите…??!”, отколкото голяма беда. Също така дори и да се беше появило четвърто дете в играта, семейството ми щеше да е истински развълнувано - шокирано, но развълнувано. Вместо това си имаме тази история: онзи път когато, въпреки че бях стерилна след нарочна медицинска процедура, едва на прокървих до смърт на скоростното влакче в Дисниленд заради една объркана бременност.

cross