fbpx

Задавали ли сте си въпроса защо някои хора боравят с лявата въка, други – с дясната? Или пък, като сте били малки, са се опитвали да ви „поправят“ с мъчителни средновековни методи, за да станете „нормални“ десничари? Всъщност науката има какво да каже по въпроса и стига до интересни заключения, както виждаме в тази статия на Андрю Кребийл. Вижте някои любопитни факти и становища за левичарите и споделете своите наблюдения.

------

Драги левичари, вече съвсем официално според науката сте много специални.

В историята да си левичар се е разглеждало като слабост или нещо, което трябва да се преодолее. По дяволите, само преди 20 години проучванията сочат, че тези, които имат водеща лява ръка, умират по-рано и са склонни към повече инциденти. Защо? Вината не е ваша, левичари – живеем в свят, построен за десничари!

Вратите са направени за дясната ръка. Обикновени битови предмети, като ножици и консервни кутии, се правят за дясната ръка. Дори писането може да бъде повече от предизвикателство за левичарите.

Но проучванията разкриха някои интересни факти за левичарите. И се оказва, че има някои сериозни предимства на това да боравиш с лявата ръка – включително по-голяма вероятност да се отличаваш в спорта и да имаш по-добри умения за решаване на проблеми. Вижте какви са положителните страни на това да си левичар, както и някои забавни факти, които събрахме за вас.

Не знаем защо съществуват левичари

Въпреки че през годините са проведени множество изследвания, все още няма окончателен отговор защо някои хора са левичари. Има вероятност да е частично наследствено от майчината страна на родословно дърво. Друга теория е, че ако има повече тестостерон в утробата, има по-голям шанс бебето да има водеща лява ръка. В друго проучване близнаците е два пъти по-вероятно да бъдат левичари, в сравнение с останалия свят.

Не знаем колко хора по света са левичари

Различни проучвания сочат, че между 5 и 26% от населението борави с лявата ръка. Но тези цифри варират в зависимост от културата и района, който се проучва.

По-вероятно е левичарите да са добри спортисти

Около 25% от всички играчи на Главната лига по бейзбол на САЩ и Канада са левичари. И бейзболът не е единственият спорт, в който водещата лява ръка е предимство. В други спортове, като тенис, левичарите също са силно представени. Всъщност един доклад показа, че 40% от топ играчите на тенис са левичари. Тъй като движенията на атлетите с водеща лява ръка са различни, опонентите не са свикнали да реагират на тях. Спортистите се учат на рутина, а когато тя се наруши, резултатите се понижават.

Левичарството никога не е изчезвало

Едно време студентите левичари са били принуждавани да пишат с дясната ръка, в опит да се поправи това, което е било считано за проблем. Дори и при тези спорни практики, характерът на левичарството не е изгубен. Вместо оцеляване на най-силните, левичарството е нещо като „оцеляване на неочакваното“. В примитивните култури, например, 27% от хората, живеещи във военни райони, са левичари, в сравнение с 3% в спокойни райони.

Левичарите са по-добри в решаването на проблеми

Учените смятат, че левичарите са по-добри в дивергентното мислене – достигат до множество решения на проблема. В резултат на това те са по-склонни да градят кариера в областта на науката, изкуството и технологиите, в сравнение с тези, които боравят с дясната ръка. Известни левичари в тези области са: Мария Кюри, Лудвиг Ван Бетовен, Пабло Пикасо, Боб Дилън, Пол Маккартни, Бил Гейтс, Джулия Робъртс, Анджелина Джоли, Никол Кидман и Жан-Пол Готие.

Левичарството може да бъде предсказано преди раждането

Лекарите могат да разберат дали бебето ще бъде с водеща лява ръкачрез ултразвук. Повечето бебета, или 90% от тях, движат дясната си ръка и смучат десния си палец в утробата. Останалите 10 процента? Бъдещи левичари!

Левичарите са много добра компания

Докато проучванията за това дали левичарите са официално „по-добри“ мислители са неубедителни, има изключителни доказателства, че те са много умни. Известни левичарски мозъци са Алберт Айнщайн, Барак Обама, Бил Гейтс, както споменахме по-горе, и Нийл Армстронг. Никак лоша компания, която да запазим!

Повечето левичари се раждат от късна пролет до ранното лято

Проучване показва, че повечето левичари се раждат между март и юли. От тази информация можем да заключим, че повечето от тях са създадени между юни и октомври. Що се отнася до тези изследвания, резултатите не са красноречиви, но все пак е интересно откритие!

Думата "тодлър" май вече навлезе и в българския език, но ако още не е достигнала до вас (или ако детето ви е преди и след заветната възраст на тодлъра), уточняваме:

тодлър е подрастващото дете на възраст между 1 и 3 години.

Това е чудната възраст, когато децата развиват огромен потенциал и разгръщат индивидуалните черти на характера и личността си. В този период малчуганите правят първите си големи стъпки към независимостта – учат се да ходят, да се движат сами, да скачат, да се изкачват нагоре или да слизат надолу, учат се да ходят с редуващи се крака (обикновено с 3 :) ), започват да учат важни житейски умения, като обуване на обувки и чорапи, миене на зъби и т.н.

През този период хлапетата развиват и речника си. Te вече запомнят имената на хората и предметите, с които влизат редовно в контакт - майка, татко, чаша, обувки, куче и т.н. Започват да развиват и собствената си идентичност, да осъзнават, че са отделни личности. Тогава се развива и чудесната фаза „мое!“ и "Аз сам/а!!". Тя идва от осъзнаването, че щом те са отделни личности, значи всичко, с което някога са влизали в контакт във всеки един момент от живота си, без значение за колко време, всъщност трябва им принадлежи.

Всъщност това е една наистина забавна възраст, защото всичко, което се случва в живота на майката и на подрастващото хлапе, е ново. Най-важното, което майка им трябва да знае за тази възраст, е че тодлърите са изключително активни. Те се страхуват съвсем малко, защото нямат натрупан опит в живота и като гъби попиват всичко около себе си, изучавайки целия свят.

Решихме, че ще е интересно да научите и някои не толкова известни факти за децата на възраст между 1 и 3 години. Здравейте, тодлъри!

Децата, жадни за внимание, се учат по-лесно на по-късен етап от живота си

Тодлърите, които непрестанно изискват внимание от възрастните, е по-вероятно да станат по-общителни и по-любознателни, когато пораснат. Това се твърди в изследване, публикувано в списание Child Development с автор Marie-Pierre Gosselin. Според нея децата, на чийто повик родителите са откликвали положително, са с по-сговорчива нагласа към общуването си с хора в бъдеще.

Децата не са виновни, че са егоисти

Изследвано е поведението на деца, на които са давани награди и са насърчавани да споделят с приятелите си. Резултатите показват, че макар и по-малките деца да разбират ползите за другото дете от споделянето, не са способни да устоят на изкушението да вземат „егоистично“ решение и да запазят наградата за себе си. За щастие, с израстването пораства и мозъкът на детето. Картографията на мозъчната дейност показва регион, който израства заедно с увеличаващата се способност на детето да взима по-малко егоистични решения, се казва още в изследването.

Хъркащите деца могат да станат хиперактивни в по-късен етап

Децата, които хъркат или страдат от сънна апнея, е по-вероятно да станат хиперактивни след седмата си годишнина. Изследователката д-р Карен Бонюк твърди, че „проблемите със съня на подрастващото дете може да имат негативни последствия върху развитието на мозъка.“

Те чуват собствените си думи различно

Според Юън МакДоналд от Техническия университет в Дания, възрастните следят гласа си, за да може той да отразява целта на казаното. Но „2-годишните не контролират обратната връзка от гласа си, както правят възрастните. Това предполага, че използват друга стратегия за контрол на речта“, се казва още в изследването.

Пропуснатият сън може да доведе до смущения в настроенията

Изследователи смятат, че липсата на дневна почивка и сън при подрастващите водят до проблеми. „Раздразнителност, по-ниски нива на задоволство и заинтересованост, и понижена способност за решаване на проблеми“. Децата от фокус групата, лишена от дневен сън, са били неспособни да изпитат интерес към нови преживявания. Овен това те не се адаптират към променяща се некомфортна ситуация. (но подобни неща важат и за недоспалите възрастни)

Поддават се на обществения натиск на мнозинството

Двегодишните деца са по-склонни да преповторят и копират действие, което са видели да повтарят при други деца, и по-малко вероятно да копират такова, извършено от само едно друго дете. Изследването е публикувано в списание Current Biology.

Те помнят по-добре, отколкото си мислите

В своя публикация авторът на научна и историческа литература Никълъс Дей изобразява чрез времева лента какво са научили учените за десетилетия за запаметяването при децата.

През 80-те години на миналия век се е смятало, че децата живеят само в настоящето, без спомени от миналото. Преди двадесет години обаче едно изследване е доказало, че 3-годишен тодлър може да възпроизве спомени от посещение в Disney World. А въпросното посещание се е случило 18 месеца по-рано.

Скорошен анализ показва още, че децата имат способност да връщат спомени за събития, случили се преди 6 години! Експериментът е проведен с участието на 46 деца на възраст между 27 и 51 месеца, които са интервюирани на два пъти относно събитие, в което са участвали. Първият път е бил 24 часа, след като се е случило, вторият - 6 години по-късно. По време на интервюто, осъществено 6 години след събитието, 9 деца са си спомнили събитието. Сред тях е имало 2 деца, които по време на събитието са били на възраст под 3 години!

До ден-днешен това е възможно най-убедителното доказателство, че дори толкова ранни преживявания могат да бъдат вербално пресъздадени след години.

Бебетата са дебели, плешиви и издават нечленоразделни звуци. И са най-милото и сладко нещо на света. Какво, обаче, се случва в главичките им и каква е причината за звуците, които издават? Ето 11 факти за бебешкия мозък, които всеки родител трябва да знае - ние ги научихме от сайта Livescience.com.

Всички бебета се раждат преждевременно

Ако не беше ограничението в размера на таза на жената, бебетата щяха да продължат да се развиват в утробата значително по-дълго - или поне така смятат биолози. Тазът трябва да остане относително тесен, за да поддържа тялото на жената изправено, което възпрепятства по-дългото оставане на бебето в утробата. За да мине през родовия канал на майката, мозъкът на новороденото трябва да е една четвърт от размера на този на възрастен човек. Заради това някои педиатри наричат първите три месеца от раждането на бебето "четвърти триместър" на бременността - така те подчертават колко безпомощни и лишени от социални умения са бебетата на този етап. Първата социална усмивка, например, обикновено се появява, когато бебето вече е на възраст 10-14 седмици, а първата фаза на привързаност, според учените, започва около петият месец на бебето. Някои еволюционни биолози смятат, че новородените са социално неспособни и имат нарочно дразнещ плач, така че родителите да не се привързват към бебето, докато не премине повишената вероятност то да умре в първите седмици. Разбира се, плачът е и начин бебето да получи вниманието, от което се нуждае, за да оцелее.

Реакцията на родителя развива бебешкия мозък

Докато има бебета, ще има и родители. Мозъкът на бебето е еволюирал, за да използва реакцията на този, който се грижи за него, и по този начин да се развие. Префронталният кортекс на новороденото – зоната, участваща в изпълнителната функция (най-просто казано - мисловната дейност), до голяма степен не е волева, така че притеснения, че бебето се разглезва или че се нуждае от дисциплиниране, са неоснователни в този ранен етап от развитието му.

Вместо това новородените разбират какво е глад, самота, дискомфорт и умора, както и какво е усещането, когато тези болки са облекчени. Родителят или човекът, който се грижи за бебето, може да спомогне за този процес, като откликва на потребностите на бебето.

Не че бебето не може да бъде научено да не плаче. Всъщност, всички бебета, без значение колко грижовни са родителите и колко отзивчиви, преминават през пиков период на плач около 46-та гестационна седмица (повечето бебета се раждат между 38 и 42 гестационна седмица).

Според нефро-антропологът и автор на „Еволюция на детството“ (изд. Belknap, 2010) Мелвин Конър някои ранни вопли са свързани с физическото развитие, като той отбелязва, че във всички култури пикът на бебешкия плач е еднакъв, независимо кога е родено бебето. Това означава, че бебе, родено преждевременно в 34 гестационна седмица, ще плаче най-много, когато навърши 12 седмици, а бебе, родено в 40 гестационна седмица, ще достигне пика на бебешкия си плач 6 седмици след раждането.

Смешните физиономии и звуци са важни

Когато бебетата имитират изражението на родителя, това отключва емоцията и у тях самите. Така смята Алисън Гропник в книгата си „Философското бебе“ (изд. Farrar, Straus and Giroux, 2009). Това помага на бебето да надгради вроденото си разбиране за емоционално общуване, което обяснява защо родителите показват на бебетата си преувеличено щастливи или тъжни лица, с което им помагат да имитират изражението. Бебешкият език е друга привидно инстинктивна реакция, която изследователите са открили, че е от решаващо значение за детското развитие. Неговата музикална и леко преувеличена, бавна структура, подчертава ключовите компоненти на езика, което помага на бебето да научава думи.

Бебешкият мозък расте като еволюция на стероиди

Мозъците на новороденото човешко, маймунско и неандерталско бебе са много по-близки, отколкото ще бъдат някога при зрели индивиди.

След раждането човешкия мозък расте бързо, нараства повече от два пъти, като достига 60% от размера на възрастен мозък още преди първия рожден ден на детето. До детската градина мозъкът достига пълния си размер, но не спира да се развива, докато детето е в средата на 20-те си години. Дори и след това мозъкът никога не спира да се променя, за добро или за лошо.

Според някои учени промените, които настъпват в развиващия се бебешки мозък, са отражение на човешката еволюция, продължила милиони години.

Фенер, вместо светкавица

Бебешкият мозък има много повече нервни връзки, отколкото този на възрастен човек. Бебетата също така имат по-малко инхибиторни невротрансмитери. В резултат на това възприятията на реалността у бебето са по-дифузни (или по-малко фокусирани), отколкото при възрастните. Те са смътно наясно с почти всичко, което е разумна стратегия, като се има предвид, че все още не знаят какво е важно. Оттам идва и сравнението на бебешките възприятия с фенер, който разпръсква еднаква светлина до другия край на стаята, докато възприятията на възрастния са по-скоро като фенерче със светкавица, което съзнателно се фокусира върху конкретни неща, без да обръща внимание на фона от подробности.

С израстването си бебетата и мозъците им минават през процес на "съкращаване", в който невронните им мрежи стратегически се оформят и усъвършенстват благодарение на натрупания опит. Това им помага да подредят света си, но прави по-трудно да приемат нововъведенията и да откриват постижения, като отпечатък от лице върху пюре от спанак.

Изследователите смятат, че творчески насочените хора са запазили някои способности да мислят като деца.

Учене чрез гукане

Бебетата се фокусират, макар и само за момент, благодарение на начина, по който възприемат света като фенер, който осветява цялата стая еднакво. Когато се фокусират, обикновено издават звук, с който показват интерес. Гукането или изненаданото писукане е бебешката версия на израза "съсредоточено чело“ или „повдигната вежда“ – и двете изражения показват готовност за учене на нови неща. Амбициозните родители следят за тези сигнали. Единственото нещо, за което със сигурност знаем, че помага да бебетата да стават по-умни, е говоренето от страна на родителите. Най-добрият диалог се получава, когато възрастният отговаря или реагира в рамките на паузите между гукащите звуци.

Има такова нещо като „твърде отзивчив“ родител

Някои родители приемат съвсем буквално изследванията за готовността на бебето да учи, което то показва чрез гукане, и като орли започват да кръжат над бебето в очакване на всеки следващ звук. Но когато бебетата получават реакция в 100% от случаите, те се отегчават и разсейват. Още по-лошо - научаването става много „деликатно“. Наученото няма да е трайно още при първия път, когато не получат реакция веднага.

Когато се водят от инстинкта си, родителите откликват на около 50-60 процента от гукащите сигнали на бебето. В лабораторни условия изследователи са открили, че ако родителят се отзовава на максимум до 80% от сигналите на бебето, се постига максимален резултат за научаване на нови неща. При по-честа отзивчивост научаването на нови неща намалява.

Родителите по естествен път създават границата на откликване на бебешкия повик, като реагират постепенно по-рядко на звуци, които бебето прави многократно (например „ееее“) и по-често на звуци, които напомнят на част от дума (например „да“). По този начин бебето започва да сглобява като пъзел устройството на звуците в езика.

Образователните DVD-та, филмчета и клипове са безмислени

Макар че още от раждането си бебето се научава да плаче в интонацията на майчиния си език, скорошни изследвания подчертават важността на социалната реакция като съществена за способността на едно дете да научи език.

Бебетата разделят света на неща, които им отговарят, и такива, които не го правят. А нещата, които не им отговарят, не ги учат. Записът не може да следва реакциите на бебето и затова образователните филмчета за бебета са неефективни.

Ако искате да помогнете на бебето си да расте умно, изхвърлете флашките и видео клиповете, и започнете да си играете с него.

Бебешкият мозък може да се преумори

Потребността им от човешко общуване не значи, че трябва да бъда гъделичкани денонощно до припадък.

Бебетата задържат вниманието си за кратко и лесно биха могли да бъдат свръх-стимулирани. Затова понякога единственото общуване, от което имат нужда, е да се успокоят. Това става чрез полюшкване, затъмняване на светлините или нежно притискане към тялото на ръчичките и крачетата, които бебетата още не са се научили да контролират. Способността не само да се успокояват, но и да спят, особено през нощта, може да повиши възможността да придобиват нови умения, специално при децата на възраст 12 месеца и по-големи.

Милички и малко глухички

Бебетата са с несъвършен слух, заради което собственият им плач не ги дразни толкова, колкото дразни възрастните.

Децата не могат да отделят и различат глас от заобикалящ шум, като възрастните. Това обяснява защо бебета могат да спят дълбоко насред тълпа от хора или до работеща прахосмукачка, както и защо детето не ви чува как го викате от края на детската площадка.

По същата причина, ако около бебето винаги работи телевизор или се чува музика, за него ще е много по-трудно да отдели гласовете от заобикалящия фон – заради което и по-трудно ще научи език. Бебетата не могат да се научат да говорят от радиото или видео клипчета (виж по-горе).

Макар че бебетата обикновено обичат музиката, учените съветват музиката да е съпровод на някакво действие, а не заобикалящ фон.

Бебетата се нуждаят от много повече, отколкото мама и татко

Макар учените да изследват обикновено отношенията между децата и родителите им, немалко изследвания показват, че за гледането на дете се иска цяло село, както се казва във фолклора. Според изследване, публикувано в медицинския журнал Monographs of the Society for Research in Child Development през 1995 г., децата се развиват най-добре, когато около тях има най-малко трима възрастни, които да го окуражават и да му вхъхват спокойствие.

Учените препоръчват детето да прекарва време с други възрастни, различни от родителите му – баба, дядо, възпитател, семеен приятел, леля, бавачка – това помага на детето да усвои различни лицеви изражения и увеличават способността му да възприеме различни гледни точки.

Бебетата започват да използват мисловния процес на възрастните за дешифриране на емоциите на другите, когато навършат 7 месеца, показват резултатите в друго скорошно изследване.

Почти всички страни честват Ден на майката, но на различни дати. У нас се отбелязва на 8 март, когато е и Международният ден на жената, защото явно по подразбиране всяка жена е И майка, и обратното. На 25 март, Благовещение, обаче е Денят на майката според християнския календар (и според календара на Майко Мила!) - тогава идва благата вест, с която Архангел Гавриил известил Дева Мария, че ще стане майка на Божия син.

Всички тези празници отдавна минаха в календара, но никога не е късно да отбележим колко е яко да си майка чрез някои интересни факти за майките, бебетата и връзката между тях.

Бебетата са ни кръстили така

На български думата е „мама“, както и на мандарин, и на испански, на исландски...На английски думата е „mom”, на пенджабски е „ma”, на иврит е „em”, a на виетнамски – “me”. Забелязвате ли нещо интересно? В тази дума няма нищо случайно – един от първите звуци, които бебето произнася звучат като производно на „мама“ и затова почти всеки световен език е използвал този звук за съзтавянето на дума за майка.

Мама държи детето изкъсо

Никога не сме твърде далеч от майките си. По време на бременност, майката и детето си разменят клетки посредством плацентата. В някои случаи, тези клетки се задържат в тялото на майката в продължение на години. Никой не знае дали клетките имат някакъв ефект върху тялото на майката, въпреки че някои учени смятат, че те причиняват или предотвратяват автоимунни заболявания.

Бебето може да промени мозъка на майката

Бременността може да причини трайни мозъчни изменения у майката, според резултатите на изследване, публикувано през декември 2011 в медицинския журнал „Тенденции в психологията“ (Current Directions in Psychological Science). По-голямата част на изследването е било с обект гризачи, които са развили нови мозъчни клетки за обоняние по време на бременност. Хората не са гризачи, разбира се, но поне едно образно изследване на мозъка е установило, че новите майки имат повече сиво вещество четири месеца след раждането (въпреки че това е в противоречие с други твърдения, според които мозъкът на бременната жена се свива с 5%). Според някои учени хормоните, които насищат тялото по време на бременността, могат да изменят трайно мозъка по същия начин, както хормоните по време на тийнейджърската възраст спомагат за развитието и израстването на мозъка.

Обсесивно-компулсивно разстройство за чистота

Изследване е установило, че наскоро жените, родили наскоро, са по-склонни да развият симптоми на обсесивно-компулсивно разстройство, отколкото през останалото време от живота си. Най-често майките развиват ОКР, когато бебетата са на възраст между 2 и 6 месеца. Учените доказват още, че всяка 10-та майка развива тежки симптоми на ОКР поради страх от микроби или от натрапчива мисъл да проверяват бебето непрекъснато, когато чуят шум по бейбифона. За сравнение, само около 2-3% от общото население на света има някакви симптоми на обсесивно-компулсивно поведение.

Майките в древността са се обръщали към божествата за помощ

Днес много бременни и майки се обръщат към религията за помощ и подкрепа. В древни времена жените са били много по-религиозни. В много древни религии е имало божества специално за защита на жените в опасното време на раждането. През 2001 г. в Египет, археолози са открили тухла, гравирана с изображение на Хатор, богиня с глава на крава, която се свързва с раждането и майчинството. Жените са стъпвали с двата си крака върху тухлата по време на раждане. Една от най-почитаните богини на раждането, Месхенет, често е изобразявана като тухла с женска глава. Други божества, свързани с раждането, включват Илития, гръцката богиня на родилните болки, и Фриг, скандинавската богиня, която се грижи за омъжените жени и раждащите жени.

cross