fbpx

Наскоро в Майко Мила! и рубриката "Жените могат всичко" ви разказахме за Сабрина Гонзалес Пастерски, която е сред най-младите, успешни и известни физици в САЩ и неслучайно наречена от Харвард "Следващия Айнщайн".

Миналата седмица пък писахме за една българка - Мариана Тодорова, която работи в непопулярната в България, но свръх конкурентна и атрактивна област в световен план футурология, която, с помощта на научни методи, опитва да даде прогноза за очаквани събития в бъдещето.

Днес пък ви представяме една друга забележителна жена, която в живота си съчетава наука и изкуство така умело, че с размах отваря вратите на успеха пред себе си. Изключителната Фабиола Джаноти – първата жена начело на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) – разказва пред Ню Йорк Таймс за пианото, физиката, ЦЕРН и равните възможности.

--------

Фабиола Джаноти е един от най-изтъкнатите физици в света, и, когато гледа небето след залез слънце, вижда повече от Луната, звездите и Млечния път.

За нея нощното небе е всекидневно напомняне за невежеството на човечеството относно произхода на Вселената.

Когато погледнете небето през нощта, виждате само 5 процента от това, което реално съществува“.

Не познаваме останалото, затова го наричаме тъмна енергия и тъмна материя. Нас, физиците, ни е малко срам, че разбираме само 5 процента от Вселената. Хайде де! Трябва да открием отговора на този въпрос, нали?“, казва тя.

Д-р Джаноти, на 57 години, не е нито арогантна, нито наивна. Тя е първата жена генерален директор на Европейската организация за ядрени изследвания – или ЦЕРН – където най-големият и най-мощен ускорител на частици се помещава дълбоко под земята, близо до Женева.

Тя ръководи един от двата гигантски експериментални екипа на ЦЕРН, които през 2012 г. стигат до откриването на Хигс бозона – частицата, която обяснява защо някои други елементарни частици имат маса.

Съществуването на Хигс бозона е прогнозирано през 1964 г. Питър Хигс и негови колеги, които предлагат хипотезата, че навсякъде в пространството съществува едно поле (поле на Хигс) и всички елементарни частици освен фотоните и глуоните взаимодействат с него. В резултат на механизма на Хигс частиците получават маса. Ако тази хипотеза е вярна, трябва да съществува и елементарна частица, която да е свързана с това хигсово поле, но не е самото поле. Тя е частица, която се ражда, живее известно време и се разпада.

47 години по-късно - на 12 юли 2012 година, от ЦЕРН обявяват, че при експериментите ATLAS и CMS е наблюдавана експериментално частица с маса около 126 GeV (гигаелектронволта), т.е. с характеристиките на Хигс бозон, както са предсказани от Стандартния модел (теоретична конструкция във физиката на елементарните частици, описваща електромагнитното, слабото и силното взаимодействие на всички елементарни частици.), но е необходима още работа, за да се докаже, че това е именно търсената частица.

На 14 март 2013 ЦЕРН потвърждава, че откритата частица наистина е Хигс бозон - според някои, това е най-голямото научно откритие в областта на физиката от началото на 21-ви век. На 8 октомври 2013 г. Питър Хигс е награден - заедно с Франсоа Англер, с Нобеловата награда за физика за това откритие.

Фабиола Джаноти и ръководителят на другия екип имат честта да обявят пред света откритието на известната като "Божествена частица".

 

4 юли, 2012 година. Моментът, в който в ЦЕРН обявяват, че експериментите им са довели до откритие на частица, съответстваща на дълго проучвания и търсен Хигс Бозон. Снимка: Максимилиен Брайс, Лорен Егли/ЦЕРН

Оттогава не е имало голямо откритие в ЦЕРН, което разочарова и дори потиска някои от физиците там. Но родената в Италия д-р Джаноти е известна като непоколебима оптимистка, която знае как да представя науката пред общата аудитория.

През януари тя бе част от изцяло женския състав ръководители на Световния икономически форум в Давос.

За първи път в историята на Давос ръководител на научна организация беше избран за съпредседател“, казва тя. „Това бе много добър знак. Моето послание гласеше, че науката няма паспорт, пол, раса, култура, политическа партия. Казах, че науката може да играе ключова роля както в създаването на връзки между хората, така и в изграждането на споделено бъдеще в разединения ни свят, защото е универсална и обединяваща“.

ЦЕРН има годишен бюджет от близо 1,2 млрд. долара, осигурен от държавите-членки, и работи с 15 000 учени от повече от 110 държави. Организацията има седалище в Женева и други лаборатории по света.

Тениските, продавани в магазина за сувенири на ЦЕРН, също свидетелстват за успеха и възможностите на организацията. Едната е с принт на уравнението, което обобщава настоящото разбиране за основните частици и сили, което бе потвърдено, благодарение на експериментите, провеждани в ЦЕРН.

Другата е в чест на научното откритие, което по-пряко засяга всекидневието на хората по света – това е първата страница на предложението за „Информационно управление, направено от физика Тим Бърнърс-Лий през 1989 г., което води до създаването на световната мрежа (World Wide Web).

Д-р Джаноти нарича научните експерименти двигатели на иновациите, като често цитира Ейбрахам Флекснър – основател на Института за съвременни изследвания в Принстън, Ню Джърси – който възхвалява „ползата от безполезни знания“.

Квантовата механика се е смятала за напълно безполезна информация“, казва тя. „Но днес нямаше да имаме съвременна електроника без нея. Нашият GPS няма да работи без познанията за относителността“.

Дъщеря на геолог от италианския регион Пиемонт, който я е научил на любов към природата, и на майка от Сицилия, която е имала страст към музиката и изкуството, като дете д-р Джаноти мечтае да стане прима балерина. Тя има високи цели – иска да танцува в Ла Скала в Милано или с Болшой в Москва.

Но не танците, а пианото се оказва неустоимо за нея. В Италия тя получава музикално образование в тази специалност и смята да стане класически пианист, докато не се премества и не получава докторска степен по физика от Университета в Милано. Започва кариерата си в ЦЕРН със стипендия за следдокторска специализация през 1994 г. и пише дисертацията си на базата на експериментите в ЦЕРН.

Трябваше да избирам“, казва тя. „Реших, че като хоби мога да запазя музиката, а не физиката“.

Биографията на Мария Кюри я вдъхновява за научни изследвания. „Страхотно е, че опитите са били неразделна част от всекидневието ѝ. Тя приготвя супата за вечеря, докато сменя радиоактивната проба в съседната стая.

Вярата на д-р Джаноти в необходимостта от събаряне на бариерите между изкуствата и науката произтича и от нейната страст към музиката. „Твърдостта, прецизността и творчеството, които научих в моето музикално образование, са също толкова важни, колкото и физичните изследвания, които провеждам в момента“, споделя тя. „Музиката е с мен всеки ден“.

Дори в доминирания от мъжете свят на науката, тя заявява, че никога не е била подложена на полова дискриминация.

„Не мога да кажа, че някога съм се чувствала дискриминирана. Може и да съм била, но не съм го осъзнала. Сега познавам много жени учени, които наистина са имали трудности в кариерата си. Очевидно все още има какво да се направи, за да предоставим еднакви възможности на всички.“

От всички служители на ЦЕРН - 2500 физици и инженери, едва 12% са жени. ЦЕРН стартира инициативи за насърчаване на многообразието, включващи и жените, с помощта на мониторинг на кариерното развитие и програми за мобилност.

В ЦЕРН д-р Джаноти е страстен популяризатор на движението „Отворена наука“, а в частност - на публикуването на научни разработки в списания със отворен достъп, както и разработването на хардуер и софтуер с отворен код.

„Това е начин за разпространяване на научни знания по света, особено в по-малко привилегированите страни“.

През годините д-р Джаноти неусетно се е превръща в пример за подражание сред жените, заради честността на своята позиция.

Аз съм много открита, предполагам че затова съм модел на подражание. Ползотворно е, когато момичетата имат пред себе си успешни жени и виждат възможности за изграждане на блестяща кариера. Разбира се, аз съм много, много, много щастлива, че мога да бъда полезна“.

Физиците, които работят с нея, възхваляват нейната човечност. Това, което понякога остава неизказано, е че работата ѝ – заедно с неизменното търсене на нови познания – винаги е доминирала в живота ѝ.

Тя е невероятна жена, посветила живота си на физиката“, казва Ренде Стийренберг, холандският физик, който ръководи дейностите в адронния колайдер в ЦЕРН. „Но със сигурност е жертвала много“.

Стивън Голдфарб – американски физик в ЦЕРН – си спомня времето, когато късно една вечер изпраща на доктор Джаноти статията, която току-що е написал. „Тя я погледна и коментира веднага. Жените, лидери в науката, не могат да заспят, докато не си свършат работата“.

Джоел Бътлър, физик от Националната ускорителна лаборатория „Енрико Ферми“, който ръководи друг екип детектори в ЦЕРН, я нарича „без никакво съмнение работохолик“. След което добавя: „Тя е воин – за толкова много добри неща. Живеем в свят, в който истината не винаги се цени. А тя винаги се застъпва за нея“.

Д-р Джаноти, която е неомъжена, живее в апартамент с изглед към Женевското езеро и Мон Блан. Тя свири любимите си композитори – Бах, Шуберт, Скарлати, Хайдн, Брамс – на пианото Ямаха, понякога със слушалки, за да не пречи на съседите си.

На въпроса дали е трябвало да пожертва личния си живот заради кариерата си, тя отговаря: "Не е била съзнателна и умишлена жертва. Професионалният ми път просто се разви по-бързо и по-добре от личния ми живот. Така става понякога“.

Тя никога не поглежда назад – нито в живота, нито в работата си. „Не съм човек, който съжалява. Имаме възможности в живота си. Трябва да се възползваме от тях и винаги да бъдем позитивни“.

Избрани цитати:

Относно съществуването на Бог:

Няма универсален отговор. Има хора, които казват: „О, това, което наблюдавам, води до нещо невидимо“, но има и хора, които казват: „Това, което виждам, е това, в което вярвам и спирам дотук“. Достатъчно е да се каже, че няма доказателства дали Бог съществува или не.

Защо има толкова много жени от италиански произход във физиката:

Има много теории за това защо има толкова много италианки във физиката, в сравнение с дами от други националности. Едната е, че физиката отваря пътя за преподаване в гимназията. Спомням си, че докато бях в училище, нямаше много учители по природни науки. Преподаването в гимназията се считаше за добра работа за жените.

За връзката между готварството и науката:

В кухнята трябва да сте стриктни и точни. В противен случай суфлето не заема правилна форма. Всичко е свързано с термодинамиката. В същото време трябва да сте изобретателни. Не е забавно просто математически да следвате рецептата. Мога да започна с проста карбонара, но да добавя гъби и артишок. Опитвам се отвреме навреме да се променям и да бъда експериментатор в кухнята, както правя и във физиката.

Относно необходимостта от насърчаване на разбирателството в световен мащаб:

Институции като ЦЕРН не могат да решат директно геополитическите конфликти. Те обаче могат да премахнат бариерите, като помагат на младото поколение да расте в уважителна и толерантна среда. ЦЕРН може да даде чудесен пример за това, което човечеството може да постигне, когато отстрани различията и се съсредоточи върху общото благо.

За бариерите между изкуствата и науката:

Наистина трябва да разрушим културните бариери. Твърде често хората разглеждат науката и изкуството като напълно отделни неща. За мен те са еднакви. И двете са най-висок израз на творчеството, любопитството и изобретателността на човечеството.

Ако някога се запътите или случайно се озовете в Анкона, намерете начин да отидете още малко по-нататък до град Йеси (например с влак срещу няколко евро), защото там ви чакат няколко неща, които наистина си заслужават и ще помните дълго – малко магазинче за чай с прилежащо чаено училище и страхотен ресторант, в който правят най-фантастичните, малки, хрупкави печени хлебчета, които някога сте яли.

Но нека започна отначало, защото иначе има опасност да ви разкажа единствено как съм отишла в Йеси, навряла съм се в тратория Il Bucatino, където съм се натъпкала с хляб, равиоли и бяло вино, и с това разказът ще завърши безславно и грозно.

В края на септември Майко Мила! имаше страхотната възможност да участва в стегнато и кратко, но наситено пътуване до Германия и Италия, където се запознахме с няколко страхотни жени предприемачи и техните истории на успех, постигнат не без помощта и доверието от страна на Европейския съюз и финансовите възможности, които той предлага.

В Германия видяхме отблизо как две жени са създали и развили най-големия онлайн магазин за детски стоки в страната Tausendkind  (вижте текста От идея до онлайн магазин с милиони оборот: Историята на жените, създали Tausendkind), а с един бърз скок със самолета след това се озовахме в Анкона и градчето Йеси, където се запознахме с ароматния чаен проект Cose di te и неговата основателка Фабиола.

Днес ще ви разкажа малко повече за тази страхотна жена, нейната страст към чая и смелостта ѝ да зареже комфортната си и доходоносна работа, за да се впусне в гонене на мечти и приготвяне на чай.

Фабиола в своя чаен свят. Снимка: Личен архив

Cose di te е бизнес, стартирал преди 10 години, когато Фабиола достига онзи, известен на много работещи жени момент от професионалния им живот, в който започва все по-силно да желае да стартира свой бизнес.

Магистърската ѝ степен по маркетинг и комуникации до този момент ѝ е осигурила страхотна и дългогодишна работа във френска компания за осветителна тела и решения в областта на осветелението, където има шанса да се занимава с организирането и участието в големи събития (включително стилизирането на Център „Жорж Помпиду“).

Работата ѝ е много интересна и удовлетворителна, и на пръв поглед няма изгледи нещо в живота на Фабиола да има нужда от промяна. Съдбата обаче, както често сме ставали свидетели, има други планове и в нейния случай началото на промяната идва с едно случайно посещение на чайната Maison des trois thes в Латинския квартал на Париж.

„Там попаднах на специална чаена церемония и въпреки че към този момент смятах, че знам всичко за чая, гледайки тази церемония, си казах: „Чаят не е само продукт... това е култура!“ Излязох от това място и си обещах, че някой ден ще направя нещо, свързано с чая“, разказва Фабиола и признава, че чаят винаги е присъствал по някакъв начин в живота ѝ – като страст, навик още от студентските години и под формата на интерес към източните култури, особено Япония.

„За мен чаят е култура на споделяне. Да изслушваш, да бъдеш с другите, да използваш сетивата си. Дълго време тази страст стоеше скрита у мен, и си казвах – приеми го, нищо повече не можеш да направиш по въпроса. След като излязох от чайната в Париж обаче, след като затворих вратата ѝ и си тръгнах, нещо се бе променило у мен. Казах си – един ден ще направя нещо и то ще е свързано с чая“.

Този момент не настъпва още 5 години, когато Фабиола вече се е преместила обратно в Италия и вече работи в маркетинг отдела на местна компания за тестване на битови уреди.

„Един ден видях някаква информационна брошура за възможността да получиш финансиране от европейските фондове. Тогава си казах – защо да не опитам? Ще си дам 2 години, преди да изпразня напълно семейния бюджет и ще пробвам дали ще проработи. Ще вложа цялото си сърце и ум в този проект!“.

Разбира се, Фабиола разчита доста на експертния си опит от предишната си работа – прави подробен бизнес план и описва проекта, а след това кандидатства пред местния фонд за микрокредитиране на фирми от региона – Prestito d'onore (Loan of Honour).

Той е част от Европейския социален фонд и е насочен към хора на възраст между 18 и 60 години, и са безработни или наскоро уволнени, както и към жени над 35-годишна възраст, които имат работа, но искат да развият собствен бизнес.

Така Фабиола получава шанс за силен бизнес старт на мечтата, с която живее цял живот.

„Няма да забравя деня, в който влязох при шефа ми, и му казах, че напускам, за да се занимавам с чай. Казах му, че съм му благодарна за опита и всичко, което ми е дал като възможности, както и за това, че ме е учил, че човек трябва да прави това, което му харесва и обича най-много.


Той беше инженер и когато му казах, че искам да се занимавам с чай, в началото не можа да схване напълно какво искам да правя. След това обаче ме подкрепи и дори помогна за популяризирането на бизнеса ми“.

Фабиола признава, че най-голямото предизвикателство в това да се хвърлиш от сигурна работа в собствен бизнес е да разбереш, че предприемачеството те изкарва от зоната ти на комфорт.

„Хората започват да те питат защо си напускаш работата и сигурността, която тя ти дава. Всички ме питаха - ама ти какво точно искаш да правиш?? В такъв малък град никой не знаеше какво е чай, чаени листа... но постепенно, благодарение на хората около мен, които ми помогнаха да построя този проект, нещата се случиха естествено“, допълва Фабиола.

За успеха на проекта ѝ помага и партньорката ѝ Лаура, с която се срещат малко след началото на бизнес начинанието. И тя, както Фабиола, е била на етап, в който търси начини за стартиране на собствен бизнес и така възниква съюзът между двете, който в момента дава резултат в двата франчайз магазина Cose di te.

Екипът на Cose di te в момента. Снимка: Личен архив

„В началото имахме друг, малък магазин, а след него стартирахме и бизнеса с чаеното училище, където учим хората как се прави чай. Защото чаените листа са различни от чайовете в пликчета и веднъж опиташ ли чай на листа, никога вече няма да поискаш да пиеш чай от пликче“, споделя Фабиола.

„Моята партньорка също дойде в момент, в който искаше да напусне предишната си работа. Имах добро усещане за нея и просто си казахме – ами освен да направим още един магазин? И така, преди 6 години решихме да отворим франчайз. Сега тя се занимава с него“.

Най-голямата гордост и радост на Фабиола е полученото наскоро признание за иновативен стартъп – за идеята им за създаване на онлайн чаено училище, както и стартиране на курсове по блендиране на чайове.

„Идеята ми е да създавадем специален, уникален чаен бленд с местни съставки. Това ще е чай, който сам по себе си ще разказва за Италия“, горда е Фабиола и допълва, че не може да си представи живота си по друг начин.

„Чаят за мен е много интересен, той е цяла култура. Съществува в Китай от 4000 години, което означава, че е не е нещо малко и незначително, а голямо, и много важно, и то за много хора. В училището тук уча хората как да усетят чая, как да усещат растенията, започваме от простите неща и после им показваме целия свят на чая“.

А що се отнася до клиентите – те са най-разнообразни и идват от целия регион. Клиентите пазаруват и онлайн от Cose di te, както и в другите два франчайз магазини, а много други магазини за чай изкупуват от тях продукти за собствените си бизнеси“.

„Вярваме, че най-добрият начин да станеш популярен, е когато правиш събития и хората говорят за теб. Така стартирахме и ние с магазина – хората идваха, питаха, ние ги учехме и образовахме на тема чай“.

Фабиола признава, че и сега печели толкова, колкото е печелила в компаниите на своите работодатели, но чувството е съвършено различно.

„За мен е важно, че бизнесът е мой, защото и страстта е моя, идеята е моя. Исках да създам нещо мое. Освен това тук сме само жени – а това е важно за мен. Правим заедно нещо, което е важно за всички нас, включително и за семейството ми.


Тук например мога да доведа сина си и той ще присъства в моята работа, в моята мечта – това е голяма ценност. Ти даваш форма на проекта си и той не просто става част от живота ти, а се превръща в живота ти“, обяснява тя и допълва нещо много важно:

„В Италия все още съществува стереотипът, че мъжът трябва да работи и да е концентриран само в едно нещо, а жената се грижи за семейството, но вече има някакви промени и ние го доказваме.

Ето, ние сме жени, които правят бизнес и имат семейство. Мисля че това, което правим сега, е по-лесно от това да работиш в компания. Когато пробваш да отвориш ума си, ще видиш, че има много възможности около теб. Пак работя много, но съм щастлива. Работата ми сега е моят живот, заедно сме с моите партньорки. За мен така трябва да изглежда работата“.

***********************************

Жените съставят 52% от европейското население, но само 30% от тях се наемат да започнат свой предприемачески проект. Европейската комисия се стреми да стимулира потенциала на жените предприемачи, като инвестира в тяхната креативност и предприемачески дух. Повече примери и информация за иновативни проекти, финансирани и подкрепени от ЕС, както и за жените (и мъжете) зад тях, можете да откриете в страницата на кампанията investEU.

Европейският съюз непрекъснато се опитва да създаде правилните условия за генериране на работни места, да стимулира икономически растеж и да създава всякакви възможности за развитие на гражданите в страните-членки. Един от начините това да се случи е инвестицията в местни проекти, които имат потенциал да бъдат ефективни за страната, в която се развиват. Тези проекти получават подкрепа през различни програми, като Инвестиционния план за Европа – така нареченият “План Юнкер”, както и “Хоризонт 2020”, Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие.

Ако имате идея за свой проект, търсите възможности за европейско финансиране или имате други въпроси в тази област, можете да се получите повече информация от сайта на Представителството на ЕК в България, както и да се обърнете към Информационното бюро на Европейския парламент в България.

Ние пък очакваме вашите страхотни истории за бизнес идеята, зад която стоите, и с удоволствие ще разкажем за вас, жени, които имате собствен бизнес. Ако сте жени-предприемачи, и искате да ни разкажете повече за вас и проекта ви – пишете ни на имейл maikomilabg@gmail.com.

А тези, които още се чудят – рискувайте. Няма да съжалявате!

 

cross