fbpx

Група учени от Университета на Тексас в Остин са създали модифициран ензим, който може да разгради пластмаса само за дни, пише Vice. А пълното разграждане на пластмасата по принцип може да отнеме векове.

Учените са използвали машинно обучение, за да открият мутациите, при които могат да създадат протеин с бързо действие. Този протеин разбива съединението на полиетилентерефталат (PET) - синтетична смола, използвана за дрехи и пластмасови изделия. PET представлява 12% от световния отпадък.

Това се случва посредством процес, наречен деполимеризация. Най-впечатляващото е, че ензимите разграждат пластмасата за седмица.

“Едно от нещата, които можем да направим, е да разбием съединенията до първоначалните му мономери”, казва Хал Алпър, преподавател по инженерна химия и автор на изследването. “Това правят ензимите. И когато имаме оригиналния мономер, можем да правим нова пластмаса от нулата, без да използваме допълнителни петролни ресурси.”

Работата на учените от Тексас добавя нова линия към проучванията от 2005 г. Оттогава до днес са открити 19 различни ензима, които идват от бактерии, живеещи в пластмасата в околната среда.

Много от тези естествено зародили се ензими са съставени от пермутации на протеини, коиот функционират добре само при определени условия на температура и pH. Ензимът, открит от Алпър и екипа му, обаче, може да разяде 51 вида PET при най-различна температура и pH.

Надеждата на учените е, че този ензим ще помогне действително да се овладее световното замърсяване с пластмаса. А следващата стъпка е да се провери дали е възможно да се пренася и прилага в голям индустриален мащаб.

Ако сте дама под 35-годишна възраст, докторант или вече доктор със смела научна идея и се занимавате с изследвания в сферата на природните науки, непременно кандидатствайте в програмата “За жените в науката” до 31 май. 

Тя е създадена с цел да подкрепи и мотивира младите жени, занимаващи се с наука, за още по-високи научни постижения и за развитие на любовта им към науката и таланта им в областта.

Националната стипендиантска програма „За жените в науката“ в България се провежда от 2010 г. в партньорство между Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Националната комисия за ЮНЕСКО – България и L'Oréal България. 

Стипендиите са предназначени за млади жени учени и имат за цел да отличат техния научен потенциал и да ги подкрепят да реализират мечтите си да променят света чрез наука.

Тази година със стипендии от по 5000 евро ще бъдат отличени три жени учени. 

Тук може да кандидатствате и да видите пълните условия за това. Успех!

Националният здравен институт на САЩ е провел изследване сред 5000 жени, в което става ясно, че приблизително 1 на всеки 4 жени е изпитала високи нива на депресивни симптоми в някакъв момент през първите 3 години след раждане. 

Американската академия по педиатрия препоръчва педиатрите да следят майките за следродилна депресия на детските консултации до шестия месец на детето. 

Изследователите са открили четири възможни траектории на депресивните симптоми, както и факторите, които може да увеличат риска за развитие на подобни симпторми.

Във връзка с тези открития се препоръчва по-продължително наблюдение на майките - поне до 2 години след раждане.

“Според нашето проучване 6 месеца не са достатъчно дълъг период, за да се определят с точност симптомите на депресия”, казва д-р Даян Пътник. “Събирането на данни в дългосрочен план е ключът към подобряване на знанията ни за майчиното психично здраве, което е критично важно за благосъстоянието и развитието на детето ѝ.”

Учените наблюдавали 5000 жени в рамките на първите 3 години след раждането на децата им, като самите раждания са се случили между 2008-а и 2010 г.

Симптомите са изследвани чрез въпросник, но изследването не е диагностицирало клинично депресията в жените.

Жените с предшестващи раждането състояние като промяна в настроенията и/или гестационен диабет с по-голяма вероятност развивали по-висока степен депресивни симптоми, които траели през изследвания период.


Чували сме всякакви митове относно кърменето: че напълняваш, че отслабваш, че яденето и пиенето на странни неща засилват кърмата, че ако застанеш на челна стойка ще потече по-добре (последното може и да е вярно, не сме го пробвали…).

Всичко е чудесно, стига да не виси като Дамоклев меч над главата на току-що родилата жена и да я притиска в и без това стресираното ѝ всекидневие на родител на новородено. 

Тук консултантката по кърмене и нутриционист Кристал Каргъс говори по една от задължителните точки: отслабването след бременност и до каква степен то е обвързано с кърменето.


Години наред жените биваха убеждавани в твърдението, че най-ефективният начин за отслабване след раждане е кърменето. Или едва ли не, че най-добрата причина, поради която може да се кърми, е за да отслабнеш.

Крайно време е да се каже, че това е глупост: инструмент на културата на диетите, манипулиращ жените по време на един от най-уязвимите периоди в живота им – физически, ментално и емоционално.

Истината е, че това твърдение вреди на майките по доста притеснителен начин.

Вместо да се концентрират върху възстановяването след раждането, новите майки са заринати с фалшиви обещания, процъфтяващи на гърба на собствената им уязвимост.

Чувала съм прекалено много истории от майки, които са кърмили, но не са видели очакваното сваляне на килограми. И това ги е накарало да се чувстват провалени или да си помислят, че нещо не е наред с телата им. 

Виждала съм и майки, които изпитват истински трудности с кърменето, но въпреки това мислят, че трябва да минат през болката и дискомфорта на всяка цена, защото вярват, че това е единственото, гарантиращо им сваляне на килограмите след бременността.

От много време насам жените са съветвани да кърмят, за да отслабнат. А това не само че създава илюзии около самото кърмене и тялото на току-що родилата жена, ами и разсейва майките от истински важното след раждането. 

Да не говорим, че този мит около кърменето създава деспотичен и нереалистичен стандарт за телата на жените след раждане.

Когато се опитваме да убедим току-що родилата жена, че трябва да кърми, за да отслабне, ефективно изпращаме към нея посланието, че тялото ѝ не е достатъчно добро такова, каквото е.

Представете си какво би било да кажете това в прав текст на жена, която току-що е родила? 

Да прокараш тази идея за отслабване пред новата майка означава да я поставиш под огромен натиск да свали килограмите от бременността - послание, което е възприето от всички току-що родили жени благодарение на културата на диетите.

Нима родилките нямат за какво друго да се тревожат извън добавеното напрежение от това, че тялото им е в друг размер?

Не е ли и без друго пропастта между очаквания и реалност достатъчно дълбока в този период, за да изсипваме на главите на новите майки и допълнителни нереалистични стандарти?

Познавам страшно много жени, които преждевременно се принуждават да започнат тежки тренировки или диети в отчаян опит да покрият стандартите за тялото на новата майка. 

И всичко това докато телата и психиката им са под истински стрес.

Работила съм с току-що родили жени с разкъсани шевове след секцио, защото са започнали да тренират прекалено рано, както и с такива, които имат проблем с кърменето, защото не ядат достатъчно, или пък други с психически проблеми, отключени заради стрес покрай фигурата им.

Това не е нормално.

Важно е да нормализираме промените в тялото, през които минават жените по време на бременност и след раждане, за да се противопоставим на тираничните стандарти, обричащи новата майка на провал. 

Трябва да се противопоставим и на пропагандата около отслабването и кърменето. Така телата на жените ще имат “пространство”, за да правят това, което трябва.

Нека да сменим фокуса и да помогнем на новите майки да се оправят, да почиват и да се възстановят.

Помага ли кърменето да отслабнем – какво казват учените

Според проучвания има някаква връзка между кърменето и отслабването, но резултатите са противоречиви. Това може да се дължи и на разлика в качеството на провеждане на самото изследване.

От 6 наблюдателни проучвания, в които промяната в теглото след раждане е пресметната, а не измерена директно, едно показва връзка с кърменето, казва се в научната статия Impact of breastfeeding on maternal nutritional status, публикувана в PubMed.

6 от 7 изследвания, в които промяната в теглото е измерена, показват по-голяма загуба на килограми или мазнини при жени, които кърмят по-дълго, по-точно между 3 и 6 месеца. 

Резултатите от по-качествените изследвания се покриват и с тези от две експериментални проучвания, проведени в Хондурас, които показват, че продължителността на кърменето влияе на загубата на тегло.

Макар че явно кърменето засилва загубата на тегло след раждане, ефектът е относително малък и може и да не бъде засечен в изследвания без адекватни статистически възможности, с неточни данни или не отчитат ексклузивността и/или продължителността на кърменето. 


https://maikomila.bg/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%bc%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b0-%d0%b8-%d0%bd%d0%b5%d0%b4%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b0%d1%82%d1%8a%d1%86%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%bf%d0%b8%d0%b4%d1%83%d1%80%d0%b0%d0%bb/

Стереотипът на необвързана жена с котки (който откъде дойде?!), която умира от самота, лудост и болести, вече е окончателно разбит на пух, прах и косми от персиец, защото учените са установили, че котките всъщност са полезни за нашето здраве. Тоест, ако сте сама жена или сам мъж (защо пък не) с котки, вероятността да сте в добро здраве е много по-голяма, отколкото ако сте човек без котки.

В проучване, публикувано в Журнала за съдова и интервенционална неврология, лекарите са установили, че хората, които притежават котка или някога са отглеждали такава, страдат от чувствително по-малко сърдечно-съдови заболявания в сравнение с тези, които никога не са имали котки или отглеждат кучета, рибки, саламандри, торни бръмбари.

Ето какво казват учените, позовавайки се на извадката си от над 4 000 участници в проучването: “Сред хората с котки се наблюдава занижен риск от смърт вследствие на инфаркт на миокарда и всички други сърдечно-съдови заболявания (включително удар). Наличието на котки като домашни любимци може да представлява нова стратегия за намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания при високорискови пациенти.” Един вид, не само че котките не са вредни, не водят до психози и вечна самота, ами и ще ни ги предписват докторите, за да не умрем случайно от инфаркт или инсулт.

И това ако не е добра новина! В допълнение към това е абсолютно доказано, че гушкането на малки котенца намалява пристъпите на тревожност и сваля нивата на стреса заради окситоцина, който се произвежда в този момент, помагайки ни да се чувстваме по-добре.

Така че колкото повече котки, толкова повече щастие! Мяу!

Женският оргазъм. Една от най-големите мистерии в биологията може да бъде разгадана с помощта на... зайци, пише The Guardian.

Отдавна учените му се чудят на това нещо женския оргазъм и се чешат по учените чела, без да могат да си отговорят на въпроса защо още го “ползваме”, при положение че (уж) няма друга функция, освен да ни е хубаво, нали, ако е удобно.

По тази причина група учени от Университета на Синсинати изследват група женски зайци, за да видят какво е положението с техния оргазъм и да преценят какво би могъл да върши той и при хората от женски пол. Избрали зайците, защото за тях се знае, че овулират по време на сексуалния акт – механизъм, който може да е съществувал някога и при хората. Въпросът е дали отделянето на яйцеклетки при зайците зависи от получаването на оргазъм.

В какво се състояло проучването? На част от женските зайци им дали прозак (антидепресант, за който се знае, че стабилно прецаква възможността за оргазъм при жените), на друга част нищо не им дали. И двете групи пуснали поетапно на Франк – мъжкия заек ударник. Оказало се, че зайките на антидепресанти и съответно без оргазми отделили по-малко яйцеклетки (30% надолу) по време на сексуалния акт в сравнение с посестримите си, които не били тъпкани с прозак. Във Франк явно няма съмнения – той се е представял на ниво всеки път.

Това на пръв поглед няма много общо с оргазма при жените, защото човешката овулация действа на друг принцип. Но учените се питат дали винаги е било така; дали жените не са били по-плодовити, ако са изпитвали повече оргазми, но с времето тази функция е изчезнала, а самият оргазъм е един вид атавистичен белег.

Откритието, че зайките трябва да изпитат нещо като оргазъм, за да може хормоните им да се задействат и да "спуснат" повече яйцеклетки, се потвърждава и от предишни открития, че животинските видове, които разчитат на овулация по време на секс (като зайците), притежават клитор на място, изискващо стимулация. Тоест, животните трябвало да изпитат нещо като удоволствие, за да се задействат хормоните им.

Учените от Синсинати все още търсят отговор на въпроса защо жените продължават да имат оргазми (или поне да настояват за тях) и възможно ли е в момента функцията на женския оргазъм да е друга и да е свързана по някакъв начин със здравето на жената.

Професорът по биология от Университета в Индиана и автор на книгата "Случаят с женския оргазъм" Елизабет Лойд приветства проучването и потвъждава, че много въпроси продължават да стоят на дневен ред като например дали едни и същи мускули и нервна тъкан отговарят за оргазма при зайците и при жените.

Лойд добавя, че овулацията и оргазмът са свързани с различни хормони при хората, макар че не е много сигурно защо оргазмите при мъжете и жените имат толкова припокриващи се белези, ако приемем теорията, че женският оргазъм е свързан с плодовитостта.

Някои от тези общи черти свидетелстват, че при мъжете оргазмът се е развил като награда за оплождането. Авторите на изследването смятат, че доста теории трябва да бъдат преосмислени и че е важно да се открие каква точно е ролята на женския оргазъм, като по този начин се надяват фокусът към женската сексуалност да не е само върху способността да се зачене и износи дете.

Жените могат всичко – това го знаем, а примерите по-долу само го доказват. Прочетохме с интерес неща, които не знаехме. Не че много разбираме от химия и физика... Не че изобщо разбираме от химия и физика... Но не ни обръщайте внимание – по-долу има 11 прекрасни жени, които толкова много разбират от наука, че светът нямаше да е същият без тях. А ние седим кротко отстрани в тиха възхита.

Мария (Мари) Склодовска Кюри

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Физика, Химия

Години на награждаване: 1903, 1911

Работата на Мария Кюри хваща вниманието на света в началото на 20 век. Приносът ѝ в сферата и на химията, и на физиката я прави един от най-великите учени, раждали се някога.

Тя е полякиня и впоследствие натурализирана французийка, чиято работа с радиоактивността ни засяга и днес. През 1903 г. печели Нобелова награда за физиказа откритието на феномена радиоактивност, а през 1911-а печели за откриването на радиоактивните елементи полоний и радии.

Ирен Кюри

Категория: Химия

Година на награждаване: 1935

Ирен Кюри посвещава живота си на това да надгради работата на майка си, продължавайки изследванията в сферата на радиоактивността. В неспирните си проучвания тя успява да открие, че радиоактивността може да се създава и изкуствено, което ѝ носи и Нобеловата награда. Нейната работа с радиоактивните изотопи е база за много съвременни медицински изследвания и лечения на рака.

Гърти Тереза Кори

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Медицина

Година на награждаване: 1947

Родената в Прага Гърти Тереза Кори е австрийско-американски биохимик от еврейски произход, чиято работа има основна роля в съвременната медицина. Кори се е занимавала основно с човешкия метаболизъм. Откритието носи нейното име – Цикълът на Кори и разглежда процеса на синтез на млечна киселина в мускулите, която после се разгражда до гликоген в черния дроб. Всичко това е в основата на знанието ни за диабета. Кори е и първата американка, спечелила Нобел за наука.

Мария Гьоперт Майер

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Физика

Година на награждаване: 1963

Германската физичка и математичка Мария Майер има множество приноси в сферата на физиката. Тя открива слоестия модел на атомното ядро, за което печели наградата. Майер работи и върху разделянето на изотопите при създаването на атомната бомба.

Дороти Кроуфут Ходжкин

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Химия

Година на награждаване: 1964

Дороти Мари Кроуфут Ходжкин работи в сферата на химията и откритията ѝ повлияват света на медицината. Родената през 1910 г. Ходжкин проучва развитието на биохимичните съединения. Тя печели Нобелова награда за потвърждаването на структурата на пеницилина и на B12, потвърждавайки, че тези съединения са от изключителна важност за лечението на анемията.

Ходжкин също така съдейства за развитието на рентгеновата кристалографска техника – инструмент, който помага на учените да разберат триизмерната структура на биохимичните съединенния.

Розалин Съсман Ялоу

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Медицина

Година на награждаване: 1977

Розалин Ялоу е нюйоркчанка, занимавала се с физика, с огромен принос в медицината. Печели наградата заради разработването на радиоимунологичния анализ. Тази изключително деликатна технология е тест с радиоактивни изотопи върху тъканите, за да се измери концентрацията на хормони, вируси, витамини, ензими и лекарства.

Барбара Макклинтък

Категория: Медицина

Година на награждаване: 1983

Барбара Макклинтък предизвиква традиционните схващания за това какво точно правят гените с нейното изследване, което открива, че някои гени са мобилни. Стъпвайки на това, нейните проузвания на хромозомите в царевицата водят до откриването на бактерия резистентна към антибитиоци и към потенциално лекарство за африканска трипанозомоза.

Рита Леви-Монталчини

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Медицина

Година на награждаване: 1986

Рита Леви-Монталчини е италианска невроложка, която буди възхищение и заради работата си, и заради смелата си, харизматична персона. Откритието ѝ от 1954 г. за фактора на растеж на нервите ѝ печели наградата през 1986 г. NGF е протеин, който кара развиващите се клетки да растат, като стимулират околната нервна тъкан. Това има особена роля за разгадаването на дегенеративни заболявания като Алцхаймер например.

Гертруд Елиън

Категория: Медицина

Година на награждаване: 1988

Гертруд Елиън е първата жена в Залата на славата на изобретателите. Записана е там през 1991 г. Нейните проучвания водят до откритието на лекарства срещу малария, СПИН и левкемия. Елиън разработва и имуран – лекарство, което блокира отхвърлянето на всякаква чужда тъкан. Нейните открития са повлияли много терапии в медицината.

Кристиан Нюслейн-Волхард

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Медицина

Година на награждаване: 1995

Работата на германската биоложка Кристиан Нюслейн-Волхард е концентрирана върху вродените заболявания. Заедно с американски генетици Волхард изучава и мухите и по този начин успява да обясни научно много неща за вродените човешки малформации.

Франсоаз Баре-Синуси

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Медицина

Година на награждаване: 2008

Франсоаз Баре-Синуси е френска вирусоложка, чиято работа повлиява на много хора по света. През 1983 г. тя открива ретровирус в пациенти с подути лимфни възли, който атакува лимфоцитите – кръвни клетки от изключителна важност за имунната система. По-късно вирусът ще бъде наречен Човешки имунодефицитен вирус или HIV, който причинява СПИН.

Автор Шия Гибънс за Vintage Dreams With A Modern Twist 

Група жени, подписани под псевдоним, за да се опази истинската им самоличност, най-сетне е завършила научен труд, който да обясни необяснимото: защо мъжете сякаш си слагат конски наочници, когато трябва да намерят нещо вкъщи?

В екипа са участвали топ агенти, които са работили по темата денонощно. Учените Юнска Мерудия, Пенка, Лелята с хвърчилото и Пенкилерка са работили изключително усърдно, за да разберат кое кара мъжкия мозък да фунционира по различен начин.

Пенка споделя, че проектът е започнал в средата на 80-те години. Тогава е бил оглавяван от мъже топ учени в сферата, но един ден те отишли да обядват и когато най-накрая успели да се върнат обратно в лабораторията, забравили да продължат работа върху проекта.

"Те просто се върнаха, огледаха се наоколо за няколко секунди - все едно нещо са забравили, и вместо това решиха да се опитат да намерят начин за естествено увеличаване на гърдите. Тогава ние поехме проекта", разказва Пенка.

"Провеждали сме анализи, изследвания и полеви проучвания, за да разберем защо мъжете не виждат неща вкъщи, дори когато са точно пред носа им. Най-накрая открихме, че на мъжете им липсва специален ген, който нарекохме с научния термин: КъдеЕДориНеГоЗабелязвам или накратко КЪДНЕГОЗ", сподели още Пенка и даде няколко примера за него:

"Най-очевидният пример за КЪДНЕГОЗ в къщите ни е преливащият боклук, който той казва, че не е видял и който буквално прелива от кофата под мивката и се разпръсква върху пода всеки път, когато отворим капака."

"У дома това е рулото тоалетна хартия. Щом свърши хартията, аз я сменям. Когато хартията свърши, докато мъжът ми е в тоалетната, картоненото руло остава да седи на поставката, където постепенно се превръща в поставка за салфетки и накъсани вестници и домакинска хартия. Това веднъж толкова ме вбеси, че реших с мълчалив протест да не сменям картоненото руло с нова ролка хартия и да не чистя разкъсаните паднали парчета картон около тоалетната чиния", споделя Юнска Мерудия.

"След 11-тия ден, ЕДИНАДЕСЕТИЯ ДЕН!!!, със салфетки и намотани парчета домакинска хартия се предадох и почистих парчетата от пода. Когато попитах мъжа ми защо не ги е почистил, той каза, че не ги е видял."

"Мъжът ми е същият," разказва Лелята с хвърчилото. "Помолих го да ми подаде опаковка пилешки бутчета от фризера. След 8 секунди взиране той каза, че не можел да ги намери. Отворих вратата на камерата и на практика пилешките бутчета паднаха в ръцете ми, понеже бяха най-отпред на рафта, пред всичко друго."

"Моят мъж забравя всичко в магазина", разказва Пенкилерка. "Правя му списък. Прочитам му го няколко пъти. После всеки път той се прибира с опаковка чипс, студен чай и кофичка кисело мляко, без да е купил абсолютно нищо от списъка ми."

"Сега, когато вече е локализиран проблемът с липсващия ген, можем да започнем работа по коригирането му. Докато открием лекарство, което да помогне за връзката между отделните нервни окончания, най-добрата терапия са напомнянията. Пращайте му смс-и, пишете му бележки, напишете с химикалка на ръката му, ако трябва. Ако боклукът трябва да бъде изхвърлен, вържете пълната торба с боклук за глезена му като фин тактичен намек", съветва Юнска Мерудия.

"Работим денонощно по този проблем. Не сме забравили целта на проекта и какво искаме да постигнем с това проучване. Трудим се усърдно, за да не се налага повече никой да се разправя с преливащ забравен плик с боклук или картонени ролки от тоалетна хартия, или забравени покупки от магазина. Солидарни сме с всички майки по света и благодарим, че дистанционно участват в нашия научен труд. Дайте ни още малко време и ще ви покажем резултати", добавя Пенкилерка.

В настоящия момент жените се намират в лабораторията, където се трудят много усилено, за да решат този широкоразпространен проблем.

Благодарим ви, скъпи научни сътруднички, че работите неуморно вместо нас за тази така важна кауза! И не забравяйте - няма нужда да пилите на главата на мъжа ви, че трябва да хвърли боклука - все пак му го напомнихте преди 6 месеца, това е напълно достатъчно.

Бебетата са дебели, плешиви и издават нечленоразделни звуци. И са най-милото и сладко нещо на света. Какво, обаче, се случва в главичките им и каква е причината за звуците, които издават? Ето 11 факти за бебешкия мозък, които всеки родител трябва да знае - ние ги научихме от сайта Livescience.com.

Всички бебета се раждат преждевременно

Ако не беше ограничението в размера на таза на жената, бебетата щяха да продължат да се развиват в утробата значително по-дълго - или поне така смятат биолози. Тазът трябва да остане относително тесен, за да поддържа тялото на жената изправено, което възпрепятства по-дългото оставане на бебето в утробата. За да мине през родовия канал на майката, мозъкът на новороденото трябва да е една четвърт от размера на този на възрастен човек. Заради това някои педиатри наричат първите три месеца от раждането на бебето "четвърти триместър" на бременността - така те подчертават колко безпомощни и лишени от социални умения са бебетата на този етап. Първата социална усмивка, например, обикновено се появява, когато бебето вече е на възраст 10-14 седмици, а първата фаза на привързаност, според учените, започва около петият месец на бебето. Някои еволюционни биолози смятат, че новородените са социално неспособни и имат нарочно дразнещ плач, така че родителите да не се привързват към бебето, докато не премине повишената вероятност то да умре в първите седмици. Разбира се, плачът е и начин бебето да получи вниманието, от което се нуждае, за да оцелее.

Реакцията на родителя развива бебешкия мозък

Докато има бебета, ще има и родители. Мозъкът на бебето е еволюирал, за да използва реакцията на този, който се грижи за него, и по този начин да се развие. Префронталният кортекс на новороденото – зоната, участваща в изпълнителната функция (най-просто казано - мисловната дейност), до голяма степен не е волева, така че притеснения, че бебето се разглезва или че се нуждае от дисциплиниране, са неоснователни в този ранен етап от развитието му.

Вместо това новородените разбират какво е глад, самота, дискомфорт и умора, както и какво е усещането, когато тези болки са облекчени. Родителят или човекът, който се грижи за бебето, може да спомогне за този процес, като откликва на потребностите на бебето.

Не че бебето не може да бъде научено да не плаче. Всъщност, всички бебета, без значение колко грижовни са родителите и колко отзивчиви, преминават през пиков период на плач около 46-та гестационна седмица (повечето бебета се раждат между 38 и 42 гестационна седмица).

Според нефро-антропологът и автор на „Еволюция на детството“ (изд. Belknap, 2010) Мелвин Конър някои ранни вопли са свързани с физическото развитие, като той отбелязва, че във всички култури пикът на бебешкия плач е еднакъв, независимо кога е родено бебето. Това означава, че бебе, родено преждевременно в 34 гестационна седмица, ще плаче най-много, когато навърши 12 седмици, а бебе, родено в 40 гестационна седмица, ще достигне пика на бебешкия си плач 6 седмици след раждането.

Смешните физиономии и звуци са важни

Когато бебетата имитират изражението на родителя, това отключва емоцията и у тях самите. Така смята Алисън Гропник в книгата си „Философското бебе“ (изд. Farrar, Straus and Giroux, 2009). Това помага на бебето да надгради вроденото си разбиране за емоционално общуване, което обяснява защо родителите показват на бебетата си преувеличено щастливи или тъжни лица, с което им помагат да имитират изражението. Бебешкият език е друга привидно инстинктивна реакция, която изследователите са открили, че е от решаващо значение за детското развитие. Неговата музикална и леко преувеличена, бавна структура, подчертава ключовите компоненти на езика, което помага на бебето да научава думи.

Бебешкият мозък расте като еволюция на стероиди

Мозъците на новороденото човешко, маймунско и неандерталско бебе са много по-близки, отколкото ще бъдат някога при зрели индивиди.

След раждането човешкия мозък расте бързо, нараства повече от два пъти, като достига 60% от размера на възрастен мозък още преди първия рожден ден на детето. До детската градина мозъкът достига пълния си размер, но не спира да се развива, докато детето е в средата на 20-те си години. Дори и след това мозъкът никога не спира да се променя, за добро или за лошо.

Според някои учени промените, които настъпват в развиващия се бебешки мозък, са отражение на човешката еволюция, продължила милиони години.

Фенер, вместо светкавица

Бебешкият мозък има много повече нервни връзки, отколкото този на възрастен човек. Бебетата също така имат по-малко инхибиторни невротрансмитери. В резултат на това възприятията на реалността у бебето са по-дифузни (или по-малко фокусирани), отколкото при възрастните. Те са смътно наясно с почти всичко, което е разумна стратегия, като се има предвид, че все още не знаят какво е важно. Оттам идва и сравнението на бебешките възприятия с фенер, който разпръсква еднаква светлина до другия край на стаята, докато възприятията на възрастния са по-скоро като фенерче със светкавица, което съзнателно се фокусира върху конкретни неща, без да обръща внимание на фона от подробности.

С израстването си бебетата и мозъците им минават през процес на "съкращаване", в който невронните им мрежи стратегически се оформят и усъвършенстват благодарение на натрупания опит. Това им помага да подредят света си, но прави по-трудно да приемат нововъведенията и да откриват постижения, като отпечатък от лице върху пюре от спанак.

Изследователите смятат, че творчески насочените хора са запазили някои способности да мислят като деца.

Учене чрез гукане

Бебетата се фокусират, макар и само за момент, благодарение на начина, по който възприемат света като фенер, който осветява цялата стая еднакво. Когато се фокусират, обикновено издават звук, с който показват интерес. Гукането или изненаданото писукане е бебешката версия на израза "съсредоточено чело“ или „повдигната вежда“ – и двете изражения показват готовност за учене на нови неща. Амбициозните родители следят за тези сигнали. Единственото нещо, за което със сигурност знаем, че помага да бебетата да стават по-умни, е говоренето от страна на родителите. Най-добрият диалог се получава, когато възрастният отговаря или реагира в рамките на паузите между гукащите звуци.

Има такова нещо като „твърде отзивчив“ родител

Някои родители приемат съвсем буквално изследванията за готовността на бебето да учи, което то показва чрез гукане, и като орли започват да кръжат над бебето в очакване на всеки следващ звук. Но когато бебетата получават реакция в 100% от случаите, те се отегчават и разсейват. Още по-лошо - научаването става много „деликатно“. Наученото няма да е трайно още при първия път, когато не получат реакция веднага.

Когато се водят от инстинкта си, родителите откликват на около 50-60 процента от гукащите сигнали на бебето. В лабораторни условия изследователи са открили, че ако родителят се отзовава на максимум до 80% от сигналите на бебето, се постига максимален резултат за научаване на нови неща. При по-честа отзивчивост научаването на нови неща намалява.

Родителите по естествен път създават границата на откликване на бебешкия повик, като реагират постепенно по-рядко на звуци, които бебето прави многократно (например „ееее“) и по-често на звуци, които напомнят на част от дума (например „да“). По този начин бебето започва да сглобява като пъзел устройството на звуците в езика.

Образователните DVD-та, филмчета и клипове са безмислени

Макар че още от раждането си бебето се научава да плаче в интонацията на майчиния си език, скорошни изследвания подчертават важността на социалната реакция като съществена за способността на едно дете да научи език.

Бебетата разделят света на неща, които им отговарят, и такива, които не го правят. А нещата, които не им отговарят, не ги учат. Записът не може да следва реакциите на бебето и затова образователните филмчета за бебета са неефективни.

Ако искате да помогнете на бебето си да расте умно, изхвърлете флашките и видео клиповете, и започнете да си играете с него.

Бебешкият мозък може да се преумори

Потребността им от човешко общуване не значи, че трябва да бъда гъделичкани денонощно до припадък.

Бебетата задържат вниманието си за кратко и лесно биха могли да бъдат свръх-стимулирани. Затова понякога единственото общуване, от което имат нужда, е да се успокоят. Това става чрез полюшкване, затъмняване на светлините или нежно притискане към тялото на ръчичките и крачетата, които бебетата още не са се научили да контролират. Способността не само да се успокояват, но и да спят, особено през нощта, може да повиши възможността да придобиват нови умения, специално при децата на възраст 12 месеца и по-големи.

Милички и малко глухички

Бебетата са с несъвършен слух, заради което собственият им плач не ги дразни толкова, колкото дразни възрастните.

Децата не могат да отделят и различат глас от заобикалящ шум, като възрастните. Това обяснява защо бебета могат да спят дълбоко насред тълпа от хора или до работеща прахосмукачка, както и защо детето не ви чува как го викате от края на детската площадка.

По същата причина, ако около бебето винаги работи телевизор или се чува музика, за него ще е много по-трудно да отдели гласовете от заобикалящия фон – заради което и по-трудно ще научи език. Бебетата не могат да се научат да говорят от радиото или видео клипчета (виж по-горе).

Макар че бебетата обикновено обичат музиката, учените съветват музиката да е съпровод на някакво действие, а не заобикалящ фон.

Бебетата се нуждаят от много повече, отколкото мама и татко

Макар учените да изследват обикновено отношенията между децата и родителите им, немалко изследвания показват, че за гледането на дете се иска цяло село, както се казва във фолклора. Според изследване, публикувано в медицинския журнал Monographs of the Society for Research in Child Development през 1995 г., децата се развиват най-добре, когато около тях има най-малко трима възрастни, които да го окуражават и да му вхъхват спокойствие.

Учените препоръчват детето да прекарва време с други възрастни, различни от родителите му – баба, дядо, възпитател, семеен приятел, леля, бавачка – това помага на детето да усвои различни лицеви изражения и увеличават способността му да възприеме различни гледни точки.

Бебетата започват да използват мисловния процес на възрастните за дешифриране на емоциите на другите, когато навършат 7 месеца, показват резултатите в друго скорошно изследване.

cross