fbpx

Ако ви се иска да не се губите в превода и междукултурният обмен да е нещо съвсем осезаемо, а не хвърковата фраза, може да кандидатсвате за приемно семейство на ученик от САЩ. Американският съвет за международно образование в България търси семейства доброволци, които биха приели в дома си ученик на възраст между 17 и 19 години. Детето ще остане в българския дом през учебната 2021/2022 г. и ще посещава българско училище.

Основните изисквания са семейството да живее на територията на София и да може да осигури храна и настаняване в самостоятелна или споделена с друго дете стая за госта си. Всъщност идеята е детето да не е точно “на гости”, а да стане неизменна част от домакинството и да участва във всички негови дейности и ангажименти.

Американските ученици ще минат интензивен курс на обучение по български, но е добре в семейството да има поне базови познания по английски език, за да има по-нормално социализиране за детето.

Срокът за кандидатстване е до 30 юли, като всеки, заявил желание да покани в дома си ученик от САЩ, трябва да попълни определени апликационни документи. Тях може да получите, след като пишете на bg@americancouncils.org или звъннете на телефон 0877 333 013. Там ще отговорят и на всички допълнителни въпроси.

Начална учителка от училище “Проф. Иван Батаклиев” в Пазарджик е обект на проверка от прокуратурата, предава БНР. Причината за прокурорската проверка е наказанието, което учителката наложила на свой ученик: накарала целия клас да мине и да заплюе детето. Това била наказателна мярка, която следвало да вразуми третокласника, който по-рано през деня наплюл двама свои съученици в спор помежду им.

Детето се прибрало вкъщи и било видимо потиснато. Родителите не си дали сметка какво става, защото момчето не споделило. За случката разбрали няколко дни след това от родител на момиченце от класа на сина им, което разказало вкъщи как всички трябвало да “накажат” съученика ѝ.

Училището е едно от елитните в града. В него учат много деца на прокурори, съобщава БНР. Вероятно затова Окръжна прокуратура Пазарджик си е дала отвод и случаят се разглежда от Апелативната прокуратура.

Прокурорската проверка трябва да установи дали има данни за хулиганство с цел публично унижаване, както и дали има принуда, с която грубо са нарушени нравствените принципи, чувства и достойнство на повече от едно лице, в случая на малолетни.

Учебната година ей я къде е и ние влизаме в нея с един откровен текст на Мая Цанева, която се престраши да ни сподели какво я ужасява във факта, че синът ѝ съвсем скоро ще бъде първи клас.

Аз съм майка на 6-годишно момче и ме е страх от първи клас. Всъщност имам време да се справя със страховете си или да изперкам, защото той ще влезе официално в клас едва след година. Но призракът на миналото ми на ученичка и сянката на опасенията ми на майка и мислещ човек вече са надвиснали зловещо над мен.

Мая, ученичката

Ако съм напълно честна, нямам нито лоши, нито добри спомени от първи клас. Помня, че ме мъчеше изписването на ченгелчета и завъртулки, с четенето се справих, но не понасях стола. В трети или в четвърти клас смених училището, после още едно, за кратко пях в хор… Мъките ми станаха тежки, когато математиката, физиката и химията влязоха с шут в живота ми, но това е друга тема.

Това, което ме преследва като лош сън от тези години, е усещането за постоянно състезание за оценки с другите деца, за престиж и т.н. Аз нямах проблеми със самите оценки, като изключим ужаса от първата двойка по физика или химия, а с надпреварата, която потискаше по-срамежливи деца като мен самата. Имах и имам малформация на ръката, която ме превърна в обект на подигравки сред съучениците ми най-запомнящо се в четвърти и в седми-осми клас. Преживях го тежко, но се справих благодарение и на подходящи учители.

Снимка: pixabay.com

Освен това бях и виден карък, така че познайте дали не си тръгнах наистина облекчена от гимназията. Ще кажа само, че целият ми клас отнесе наказание, защото ме изостави на разходка в град в чужбина, а аз си намерих млад италиански полицай и се прибрах в лагера с полицейска кола. Сега ми звучи забавно и се гордея с постъпката си, но тогава не беше приятно. Въпреки това съм благодарна, че имах учители, които ми помогнаха да си намеря мястото, дори и то да е понякога леко ръбесто. И най-вече проявиха търпение към моите странности.

Мая, родителят

Днес имам прекрасно дете, което е чувствително и любознателно. Понякога трудно води своите битки и се отказва лесно, но пита много и търси отговори на въпросите си. Държи на правдата, а тя е дефицитна стока.

Накратко, почти виждам себе си, в комбинация с пъргавия ум и неспирно говорене на баща му, за когото това е професионално изкривяване. Има потенциал за голям успех или за пълен провал в училище, в зависимост от това на какви учители и среда ще попадне. Или ще яде много бой, или ще е социопат, или кой-знае – президент/председател на класа, ако има такова нещо.

Снимка: pixabay.com

Проблемът е в това, че аз, родителят Мая, почти излизам от уравнението на отношенията му със съучениците, защото това не е площадката за игра. 

В училище се закаляват характери. Дали ще стане жертва на тормоз или той самият ще наранява? Как ще се справи със сблъсъка „богати-бедни“, ще прави ли достойни избори, ще лъже ли? Ще осъзнава ли разликата между малките битки и големите победи? Ще бъде ли кариерист, или ще намери своето призвание? Има още една година да му помогна да научи как да се справя с тези изпитания, и най-вече, че в училище 2+2 невинаги е равно на 4. След това само ще се надявам да бъде добър човек и да не загуби жаждата си за знания. 

Призраците от първи клас от бъдещето

Около мен има родители на ученици в началните класове от около две години. Разказваме си нещо като вицове. Например как на бизнес презентация две майки от по-задните редове решават задача по математика от помагало за 2 клас. Когато шефът ги хванал, и той влязъл в заверата и екипът стигнал до отговора с помощта на начална учителка приятел.

Или как петима родители пишат домашно по български език за морфологичен анализ или спорят за дублетните форми на дума, като накрая, освен че звънят на БАН, намират и речник от 1982 г. и последно издание, за да сравнят правилата. А после първи клас не бил първи курс в университета...

Но докато това се разказва с усмивка, с лека паника извиква въпросът за избора на училище и подготовката на първокласника. Държавно или частно образование? Дали районното училище си струва? Ако не знаете отговора на този въпрос, питайте случайните минувачи покрай оградата на школото, които надничат какъв е дворът, дали децата играят или се бият, дали наоколо се размотават странни типове. Дори и да не ги виждате, те са във фейсбук и говорят за това. Някоя връзка за иновативното училище отвъд булеварда? А за класа на г-жа Пешева? А чухте ли за промяната в класацията по успех на малките матури?

Връща се и болезненият спомен за молебените пред екрана на компютъра преди да излязат заветните точки за влизане в ясла или детска градина. Този път предстои повторение на опашката за мляко от детските ни години, но пред желаното училище. Какъв родител си, ако не си пред вратата на лелеяното школо в три часа след полунощ!

Моите кошмари вече започнаха, спестявам и за всички тетрадки, помагала, подвързии, моливи и гумички от списъка с 30 позиции без униформата и екипа за физическо. Мисля, че нямам право на помощ за първолак, затова следя зорко промоции на раници, на спортни екипи, маратонки и каквото там се купува за един ученик. Възнамерявам да наема и ремарке за чантата му, за всеки случай.

Снимка: pixabay.com

Но 15 септември ще отмине, ще дойде време за ваканция, и … честито! Край на детската градина през лятото! Здравейте, летни школи, лагери! Сбогом, спестявания! Дано бабите имат желание и възможност да вземат внучето за по една-две седмици през дългите месеци от май до септември, защото без тях то е обречено на лято в апартамента извън отпуската на мама и татко. За наше и за тяхно съжаление вече не сме във времената на летни ваканции от поне месец като в „Синьо лято“. Ех, синьо лято… Там не правеха диктовки, нали?

А ученическите ваканции не са леки не само за децата. Не познавам родител, който с желание да натиска детето си да чете или да му прави диктовки и да учи таблицата за уморение, както казва Пипи. И за нас това е мъчение. Връща ни във времето на уроците по пиано или по английски например през юни, докато другите ритат на двора. Да, и на нас не ни е било лесно, но сме оцелели.

И накрая, стигаме до най-големия ми кошмар – сблъсъкът с образователната система по принцип и изобщо. Както показва опитът на други бивши ученици, малко от тях изпитват удоволствие да учат стихчета, да преразказват приказки, да решават логически задачи, каквито никога не сме виждали като малки, а още по-малко да се чудим дали оценките на децата ни не са всъщност оценяване на нас самите.

Аз нямам спомен майка ми да е писала домашни с мен, но доколкото разбирам, дори и след занималня, пак се решават задачи, и то семейно. 

Ще си купя гинко билоба или друго хапче за стимулиране на паметта, та дано си спомня как се обясняват уравнения и защо не запомних и една дата или формула през цялата гимназия… Ще се чудя защо научих повече за световната история, за вселената и ботаниката от научно-популярните филми, енциклопедии и книги извън клас, а не от учебниците… И ще се моля детето ми да е в мир с образователната система или поне в примирие. А аз ще си пия редовно витамините за мозъчна стимулация и ще се надявам да попадна на учители, които да са ми съюзник за любознание. Заради детето ми и заради самата мен. Но засега много ме е страх. А вас?

Днес в Майко Мила! подхващаме темата за списъка с интелектуални ваканционни занимания на децата, заради които някои от тях са склонни да дадат всичките си спестени монети от касичките - само и само да се отърват от нас. Авторката на разказа остава анонимна, но, гарантираме - в него ще се припознаят много от вас!


*****************

Това е текст за онези майки, които имат буйни и непредсказуеми деца. За останалите – с еднорозите, четящи в оригинал „Война и мир“ – и дума не отварям.

Познато ли ви е чувството да искате да сте с шапка невидимка, за да не повтори учителката 23 пъти името на детето ви по време на родителската среща? Налага ли ви се да се изключвате от шушукането „ето това е майката на онова, буйното детенце“ с плюене в пазвата, че драмата не е на тяхната глава?

Детето не само е буйно, детето от 3-годишно има свое виждане на живота и свой начин да привлече внимание – обикновено като прави нещо, което изисква да му се скараш. Никога не остава незабелязано и анонимно и на третата минута в хотела всички знаят името му.

Детенцето, вече ученик, всъщност е крайно умно и будно дете, когато… Когато пожелае да е такова.

Минава учебната година. И точно да се зарадваш, че укорителните погледи на околните ще си вземат 3-месечен отпуск, идва време за задължителното четене. Разбирайте списък с 11-12 книги и разкази, които преподавателят е сметнал за необходимо да бъдат прочетени. По 30 страници дневно и нещата ще влязат в ритъм. И малко диктовки, и малко математика, нали.

Започваме по метода Монтесори. Да, да, тая същата клета женица, която е изоставила собствения си биологичен син, за да се отдаде изцяло на възпитанието на чуждите деца.

С добра дума и поне час медитация заявявам бодро „нека направим тази диктовка, ще си я провериш сам после, ще си напишеш оценка и ако желаеш, можем да излезем, да хапнем сладолед, да отидем на кино (или, да не дава Господ, да направим още една диктовка)“.

Малкото човече, носещо моите гени, без изобщо да ме отрази, започва да сипе една след друга тирада от клетви, молби и обиди. „Ти си гадна, че ме караш да правя това“ и „ти няма да ми ръководиш живота“ са най-милите словосъчетания.

Нищо, де, слънчево е, психичните отклонения се изострят по това време на годината, няма да се отказвам, ще опитам пак, мисля си оптимистично. Психологът, доказан професионалист, беше категоричен – детето е бетон откъм психика, няма отклонения, отличен манипулатор е и знае как да ме извади от кожата ми. Признавам – изважда ме и още как. Простирам я, изглаждам я, после си я обличам отново.

Дишам дълбоко и повтарям молбата с малко по-изнесен глас. Този път отрочето споделя идеята, че не иска да съм му майка и иска да умра.

За да не се разплача, изсипвам куп заплахи и излизам от стаята. След 20 минути на масата е оставена цялата диктовка, преписана и проверена.

Преди да ми обясните колко лош родител съм и как детето е цяла вселена и трябва да бъде оставено да се саморазвива, признайте честно пред себе си – колко пъти дневно се чувствате на предела на търпението и от добрите думи, с които започва всяко  тръшване, няма и помен?

Колко пъти сте се чувствали като онези анимационни герои, които избухват и от главите им започва да излиза дим? И колко пъти някой ви е предложил помощ и път да се справите със ситуацията?

А колко задължителни книги има във вашия списък? Не се заяждам, само питам…

Повечето от нас прекарват всеки ден известно време в колата с децата напът от учлище към вкъщи и обикновено питат "Как беше днес?" Обичайният отговор е "Добре", след което започвате да теглите с ченгел думите на детето, докато в един момент се изморите и приемете, че "просто е бил обикновен, нормален, скучноват ден". Вместо това, обаче, можете наистна да разберете какво е правило детето, какво го е впечатлило, натъжило, развеселило и изобщо какво му се случва в по-голямата част от деня, когато не сте заедно.

Ето няколко чудесни идеи как, вместо този въпрос, да провокирате наистина смислен разговор и да разберете наистина как е минал денят на детето, защото, както всички знаем, те отговарят най-точно, когато и въпросът е зададен конкретно.

Попитайте го:

Какво те накара да се усмихнеш?

Какъв добър жест направи или видя някой друг да прави?

Измисли ли или направи ли нещо творческо днес?

До кого седна на обяд?

Някой от класа ти отсъстваше ли днес? Знаеш ли защо?

Кажи ми нещо, което вчера не знаеше, а научи днес?

Какво обядва? Кое от обяда ти хареса най-много?

Кое правило ти беше най-трудно да спазваш днес?

Ако можеше днес да направиш нещо по друг начин или да го промениш, какво щеше да е това нещо?

Какво развесели учителката ти днес?

Кое нещо те ядоса или натъжи?

Ако можеш да си размениш мястото с някого от класа ти, с кого и защо би го направил/а?

Какъв човек беше днес ти?

Не е задължително да задавате въпроса както е написан горе. Вие познавате детето си и знаете на какъв език да общувате с него. Просто използвайте въпроси, които не изискват еднозначен отговор, а го карат да описва ситуации, емоции, обстоятелства и причини.

Ако превърнете това време в традиция, ще имате специално време с детето, в което то спокойно ще може да ви сподели и разкаже за хубавите и лошите неща от деня си.

Калина Парушева е днешната ни авторка, която ще ни разведе из дебрите на ученическите раници на нейните деца. Тези раници, уважаеми читатели, са като топузи - тежки и почти непосилни за носене от крехките детски гърбове. Калина е снимала и необятния океан от помагала, учебни тетрадки и учебници, които всяко дете е длъжно да мъкне в раничката си - вижте ги хубаво и си представете вие всеки ден да трябва да носите по около 10 кг на гърба си. Вчера Министерството на образованието излезе с напредничавата новина, че "работи" по въпроса за олекотяване на ученическите раници, но докато се накани и го "изработи", децата ще продължават да се изгърбват и да влачат тежките си раници. Само защото има твърде много издателства и учебници, одобрени за ползване в училище, при това - едновременно. 

***************************

Помня, че някоя моя начална учителка използваше милото название „Другарчето на Букварчето“ за учебната тетрадка или помагалото по български в първи клас. Може би, за да го запомнят децата по-лесно, като го осмислят по някакъв начин.

Какво става обаче, когато освен с другарче, Букварчето се движи с цяла бандичка?

На снимката са учебниците, тетрадките към учебниците, помагалата към тетрадките и помагалата към помагалата по български език на сина ми.

7 броя по един предмет.

По 10 предмета има общо 27 книжни тела (само по физическо са без учебник, как ли се оправят). Той е в 3-ти клас и тежи 30 кг. Ако сложим всичко за деня в раницата и добавим несесер, сандвич и шише с вода – раницата със сигурност тежи около 5-6 кг или 15-20% от собственото му тегло.

Представете си, че тежите 60 кг и всекидневно носите навсякъде със себе си минерална вода от 10 л.

Добре че синът ми попадна на чудесна начална учителка. От тези лястовици, които сами правят пролет. След като на всяка родителска среща манифестирах срещу теглото на раниците, тя започна да отделя последните минути на всеки час, за да ги инструктира кое да сложат в раницата за домашно и кое могат да оставят в гардеробчето.

Ако не го направи – децата просто тъпчат всичко в раницата, защото в междучасието има много по-интересни неща за правене от сортиране и приоритизиране на тетрадки и помагала. След това вкъщи настава едно чудене и разследване – в коя точно тетрадка имаме домашно.

В следващите класове не става по-хубаво. В края на 6-ти клас дъщеря ми получи сериозни болки в гърба. Ортопедът обясни, че бързото израстване в този период от пубертета натоварва много гръбнака и тежката раница е най-неподходящият аксесоар.

На родителската среща в 7-ми клас всяка учителка скромно помоли, освен задължителните учебник и учебна тетрадка, да купим едно помагало – много полезно било за децата и струвало не повече от 4-5 лв.

Финиширахме срещата със списък с 13 помагала на стойност 120 лв.

А, щях да забравя и най-любимото - „по моя предмет – задължително тетрадка голям формат, минимум 60 листа“.

Като се скарам на дъщеря ми, че не си оставя нещата в гардероба в училище, получавам като отговор транспортна задача:

„Имам химия на четвърти етаж, в лявото крило. Класната ми стая (където е гардеробчето) е на трети етаж в дясното крило. Следващият час ми е физическо. До салона се стига от стълбите на първия етаж. С каква скорост трябва да се движа, за да успея за 10 минути междучасие да си взема екипа от гардеробчето, да стигна до салона и да се преоблека? А, да – и класната стая е заключена, когато не сме в нея – значи трябва и да намеря дежурния, за да взема ключ!“.

Много ясно, че цял ден ще си носи и спортния екип, и безбройните учебници, и помагала, и тетрадките голям формат 60 листа на гръб.

Нямам опит в големите класове, когато сами трябва да купуваме учебниците. Но със сигурност Бандата на Букварчето гърби децата ни минимум 7 години.

Ние не сме глупави и знаем, че издателствата са хранилка за много гълъби. Но ми се иска някак по-елегантно да си прибират парите и не за сметка на здравето на децата ни. Ако за тях е изгодно да отпечатат 7 книжни тела по български - нека поне структурират съдържанието така, че да се ползват и носят едно след друго, а не всички едновременно.

Има и толкова други съвсем прости идеи. И изобщо не говоря за дигитализация – да не сме в 21 век!

Кой знае – това лято измислиха учебници за бедни и богати. Ех, колко се смяхме тогава! По-смешна беше само дискусията за безумния дизайн на учебниците и френетичните илюстрации.

Може пък догодина да изгреят с идея за ученици за слаботелесни и малки Херкулесчета...

Дарина Рангелова-Донкова ни е изпратила този абсолютно смайващ текст за гимназиалното образование в Канада. Докато го четете, ще решите, че това е фантастична история, замислена с единствена цел да ви подразни и да ви накара да се почувствате зле, докато висите отегчено на родителската среща в 5436-то училище и слушате как учениците са невъзможни, училището изнемогва, дисциплината е отвъд контрол и някой е натрупал цели четири закъснения. Заслужава си да прочетете всеки ред!

***********************

Теди е учил е от 1 до 7 клас в 133-то (руското) училище в София. Искам да вметна, че за тези 7 години научи цялата руска граматика наизуст, но не може да говори. Е, понякога сънуваше кошмари с падежи, но така е в името на образованието. След това завърши 8 клас в 7-ма гимназия (паралелка с английски и испански). Това беше образователният му опит преди да се преместим в Канада.

След преместването, една седмица преди началото на учебната година, отиваме с Теди в единствената гимназия в града (20 000 души население). Гимназията в Канада е от 9-ти до 12-ти клас. Една служителка ни даде да попълваме някакви формуляри и каза, че ще уведоми директора и ще се срещнем с него. Директорът ни покани, обяснихме какъв ни е случаят и той обясни, че Теди ще бъде записан в 10 клас, с набора си - тук тръгват на училище на 6 години. Естествено, Теди се зарадва, че ще прескочи една година.

Директорът обясни също така, че в училището има съветници, към които децата се обръщат по всякакви въпроси. Извика съветника, който ще отговаря за него (не знам по колко деца на съветник се падат) и ни обясниха системата на обучение, която аз не вдянах веднага.

Теди трябваше да си избере предметите, които иска да учи – ето това е нещото, което не можех да схвана в този момент. Откъде накъде ще избира ТОЙ?

Както и да е, Теди и съветникът направиха програмата. Обясниха ни, че в 10 клас се държи изпит за грамотност, без който не може да се завърши. Който не го е взел, се явява на поправка в 11 клас. Директорът имаше някаква работа и покани Теди се видят отново на следващия ден, в 14 часа, за да го разведе из училището лично.

Гледах тъпо.

Накратко, системата на обучение е следната. За да завършат децата, трябва да имат 30 кредита и 40 часа общественополезен труд. Този труд се полага в банки за храна и дрехи, и организации за бедните. Часовете се изработват в такава схема, каквато учениците решат - могат да го направят когато преценят през тези 4 години, но накрая трябва да представят бележка, иначе не могат да завършат.

Естествено, на никого не му и хрумва да даде фалшива бележка.

Всеки предмет е равен на 1 кредит. Има задължителни и избираеми предмети. Учениците трябва да вземат 18 кредита от задължителни предмети и 12 - от избираемите. Единствените предмети, които задължително се взимат всяка година, са английски и математика. Други задължителни, разпределени през годините, са например география, биология и т.н. Така се получава, че всеки семестър/срок децата учат различни неща - 4 предмета през първия семестър и 4 - през втория семестър.

Като едно добро дете, Теди си беше взел от България учебника по математика - да си припомня. Та, в 10 клас, Теди посетил един час по математика, след това с българския си учебник за 8 клас отишъл при съветника. Човекът разгледал учебника и му признал кредит по математика за 10 клас, а Теди взе нещо друго на нейно място.

Много се смях на тази история. Да, вярно е, че в България материалът е много по-сложен!

В момента програмата на Теди за 11 клас е следната:

Първи семестър: Компютърни науки, Световна политика, Френски език, Английски език

Втори семестър: История, Международно право , Математика, Канадско право.

Освен предметите, които Теди си е избрал, има и всякакви други занимания. Ще напиша някои, които са екзотични за обикновена българска гимназия - personal fitness, tech design, photography, dramatic arts, culinary arts, visual arts, computer programming, stage band, vocal music.

Всичко това го има в България, разбира се, но в специализирани гимназии и техникуми, а тук всичко е така съчетано, че децата дори и в такъв малък град да имат достъп до всякакви интересни занимания.

Има една особеност, която намирам за много разумна. Всички задължителни и голяма част от избираемите предмети имат 3 нива на сложност - essential level, applied level, academic level.

Първото ниво е за деца, които знаят, че след гимназия ще работят и не искат да учат повече. Второто е за деца, които искат да учат в колеж, а третото - за деца, които искат да учат в университет. Детето самичко избира кое ниво да учи.

Като цяло, тук я няма тази истерия ВСИЧКИ да са с висше образование – затова и децата спокойно си взимат по-ниските нива. В Канада заедно със студентстването се сдобиваш и с огромен заем, така че децата си правят сметката дали имат необходимите способности, тъй като в университета е много трудно и има риск да отпаднат.

Друга особеност – тук няма бележници. Оценките са в проценти, като крайната оценка се формира от 15% тест, другите проценти са от проекти, участие в дискусии, работа в екип и разни други неща. Работата в екип им е много важна - нещо, което беше трудно за Теди в началото, тъй като беше свикнал да работи изцяло самостоятелно.

Отсъствия не се пишат. Всяко училище има телефон safe arrival. Ако детето ти е болно или няма да ходи на училище по каквато и да е причина, оставяш съобщение кога и за колко време ще отсъства.

Ако не се обадиш, получаваш съобщение, че детето ти не е в училище и трябва да натиснеш определен бутон, с който потвърждаваш, че си чул съобщението. Задължен си да върнеш обаждане в училището - с цел безопасност.

Получаваш съобщение и ако детето е закъсняло за някой час. Когато дете е закъсняло, минава първо през главния офис, където получава една жълта бележка. Без нея не може да влезе в клас - така се следят закъсненията и при повече от 5 се взимат някакви мерки.

Практиката с уведомяването на родителя се прекратява, когато детето навърши 18 години.

Часовете са по 75 минути, а междучасията - по 10 минути, като голямото междучасие е 1 час, за обяд. Започват в 8:40, като преди това пускат химна, който, както ми каза Теди, всеки ден е в различна версия - джаз, акапелно, хор и т.н. Училището приключва в 15:15.

Откриването на първия учебен ден се състои във физкултурния салон, където се събират всички. Освен мотивационните слова, е имало кратка програма, изпълнена от учителите, които са пели, свирили и танцували.

На учениците им е прожектирано филмче със снимки на учителите сега и от времето, когато те самите са били в гимназия. За новите деветокласници е организирано специално въвеждане от екип от 50 ученици от горните класове (облечени с отличителни тениски), които се грижат за тях и им обясняват къде и какво се намира в училището.

След това има кратки часове, които са за представяне учител на ученици и обратното. Правят игри за “разчупване на леда”. Като цяло, много ги харесват тези игри и ги използват навсякъде - на мен ми се виждат идиотски, но явно са ефективни.

Смартфоните се ползват, само ако учителят разреши с учебна цел (за интернет). Ако някой го ползва като телефон или без разрешение по време на час, апаратът се взима и му го връщат в края на учебния ден. Ако се случи два пъти, родител трябва да отиде да вземе телефона.

Интернетът е ограничен, за да не могат децата да влизат в социалните мрежи. Всеки влиза в мрежата с ученическия си номер, така че не е трудно да се разбере кой какво прави. Освен в компютърната зала, където компютрите са с по два екрана, имат компютри и в библиотеката. Теди ми каза, че библиотеката е доста посещавана, тъй като храненето там е разрешено (повечето си носят храна от вкъщи) и децата използват времето за обяда, за да могат успоредно с това да учат или да търсят нещо в интернет.

Имат и принтери. Със свободен достъп, наредени на рафтовете, стоят айпади, и всеки си взима, ако има нужда за някой час, което се случва често. Не могат да се изнасят от училището и няма изчезнали.

Дете без компютър просто не може да си направи домашните. Училището си има система (както в университетите), а децата си имат ученически имейли и всички домашни се изпращат на имейла на съответния учител.

В 10 клас по литература, например, са учили “Повелителят на мухите” на Уилям Голдинг.

Теди ми разказа, че няма изпълнения “какво е искал да каже авторът”. Има “какво мислиш ти” и съответно няма грешен отговор.

Бялата дъска се използва рядко за писане и служи като екран, тъй като учителите преподават урока под формата на презентация на PowerPoint и учителят си има компютър в кабинета. Изпитване на дъската няма, с изключение на случаите, когато децата правят презентации (ползват Google Drive за всичко).

Ако някое дете се притеснява да говори пред всички, я прави в обедната почивка само пред учителя.

Учебници се ползват, ако и когато учителят прецени. В такъв случай учебниците и въобще литературата за четене се взимат от библиотеката. Всичко се сканира и ако нещо не се върне, в края на годината ще получа любезно писмо да заплатя липсващото.

Доколкото разбрах, учителят има свободата сам да прецени как ще преподава материала. С учебник, без учебник - негова си работа. Всички стаи са с различна подредба. Масите са в кръг, по диагонал, на чорчик – въобще, както му скимне на учителя, че му е удобно.

Като наказание се прилага отстраняване от училище за определено време. Ето на това Теди се чуди много как така работи. Той ми разказа два случая на отстраняване.

Първият: бандата (или музикално-вокалната група) били на фестивал, където се напили. Отстранили ги за 1 седмица от училище.

Вторият: едно момче напсувало учителката и го отстранили за една седмица.

Това, което много впечатлило Теди, е, че когато се върнало момчето, учителката се държала с момчето все едно никога нищо не се е случвало.

Тъй като било точно преди изпитите за края на годината, учителката му предложила допълнителна помощ. Въобще, както Теди ми обяснява, учител да покаже лично отношение, като симпатия или ненавист, към определен ученик – това е нещо невиждано.

Същото не може да каже за 7-мо училище, където от Теди знам, че обиди хвърчат както от учители към ученици, така и обратното.

Теди харесва всичките си учители досега, казва, че са усмихнати, с чувство за хумор, винаги вмъкват шеги, когато преподават. Отношението е приятелско, но с дистанция.

Има отбори по всякакви спортове, включително фризби, моля ви се - имала и правила тази игра.

Теди тренира футбол (нашия си) и ски бягане. С още 2 момчета от отбора по футбол ходят да помагат на женския отбор по футбол. Подбудите са ясни - 60 момичета били желаещите да тренират футбол.

Теди беше записал нещо като физическо един семестър, та тогава всяка седмица са практикували различен спорт и така успя да пробва кърлинг, гребане, бейзбол, лакрос, голф и, разбира се, фризби.

Имат и клубове по интереси, нещо като наште кръжоци на времето. Има клуб по роботика, клуб на геймърите и т.н.

Има и гей клуб - за деца, които смятат че са гей. Там имат съветници - мъж и жена, с които се събират и обсъждат какви трудности срещат, как да реагират на дискриминация, такива неща...

Има и интеграционна програма за деца с увреждания. За горните две разбрах от годишника, където имаше снимки на децата и кратко обяснение.

Бях против да купуваме годишник, защото имаме един от руското училище, който се състоеше от снимки на класовете в класните стаи, снимки на учителите, портрет на Пушкин и 5 детски рисунки. Хубавото е, че го правят веднъж на пет или десет години.

Тук се прави всяка година, но това, което ме впечатли, е че се прави изцяло от учениците. От идеите какво да има вътре до оформлението. Участват деца, които взимат съответните курсове. Например, всички снимки са направени от децата, които взимат кредити по фотография. Така годишникът става доста интересен и различен всяка година.

Например, в тазгодишния има кратки интервюта на ученици за най-срамен момент и смешни колажи на учителите. Разбира се, има специално място за завършващите, както и снимки от всички събития, празници, балове.

Следващата седмица ще е Spirit week, в която един ден навсякъде по коридорите се пекат палачинки, на другия ден всички ходят с хавайски ризи, на третия се бият с чорапи (чисти) и т.н. В седмицата на Halloween и Коледа пак има всякакви забавни неща.

Всичко това се организира от ученическия парламент, избран предишната година с избори. Синът ми каза, че този парламент се събира всеки петък, присъства и един учител и заедно мислят какво ще правят. Теди беше впечатлен, че и учителите участват активно и ако се вземе решение, че утре всички идват с пижами, то с пижами идват и учителите!

И въобще, моят Теди е толкова доволен и толкова му харесва училището тук, че след като ми разказа всичко това накрая каза:

“Как съм оцелял в българско училище...”

*Това са лични впечатления - на мен и сина ми, от конкретно училище в Провинция Онтарио.

cross