fbpx

В тези ненормални времена единственото, което можем да направим, е да се опитаме да върнем по някакъв начин нормалността на децата. И на нашите, и на тези, които бягат от войната.

С нашите можем да поговорим по начин подходящ за възрастта им и според разбиранията ни. А за украинските деца можем да се опитаме да осигурим поне парченце нормалност, предоставяйки им възможност да продължат да учат от ресурси на родния си език, и давайки им достъп до детски книги на украински.

Свободни образователни ресурси за украинските деца

От организацията “Образование без раници” публикуваха поредица от онлайн ресурси, които могат да са от полза за украинските деца и семейства, както и на всички доброволци и учители в България, които ще помагат за продължаване на образователния процес на децата бежанци.

Освен на украински, има ресурси и на български, английски и руски език, които са популярни сред голяма част от населението на Украйна. 

Всички платформи, видео канали, книги и учебници са проверени и одобрени като подходящи за конкретните класове и възрасти.

Пълният списък може да откриете на страницата на “Образование без раници”, а също така можете и да допринесете за неговото обогатяване, ако им пишете на някои от посочените в контактната форма имейл адреси. 

В страницата ще откриете още и информация за библиотеки в София, Бургас и Варна, свързана с книги на украински или руски, които може да са полезни. 

Онлайн обучения на украински за ученици от 5 до 9 клас

В платформата Modern School Online вече има възможност за онлайн занимания за деца. Нужда е регистрация тук, след което ще се върне имейл с информация за учебния процес.

Детски книги на украински 

Страхотният екип на Fox Book Cafe и тяхната фондация “Книги и деца” откриват кампания по набиране на средства за издаване на детски книги на украински от украинското издателство “Чорни вивци”. Негов основател е Христя Венгринюк, която от години живее в България, но сега е в Украйна, за да помага, събирайки лекарства и хуманитарни помощи, и да оказва подкрепа на бежанци.

Христя е предоставила безвъзмездно файловете за печат на няколко книжки от нейното издателство на Fox Book, за да се отпечатат тук и да може децата бежанци от Украйна да получат нови книги.

За да се случи това, издателството има нужда от финансова помощ. Може да се дари по банков път:

Фондация „Книги и деца“
Обединена Българска банка
IBAN BG66UBBS80021016698750
BGUBBSSF

Възможно е да се направи и като поръчка през сайта на Fox Book Cafe тук

Подкаст с приказки на украински

Междувременно в подкаста на Fox Book “Лисиците четат” вече има секция с приказки на украински

Оля Сорока, дългогодишен лектор в Софийския университет и току-що пристигнала в България след началото на войната, заедно с Деси Алексиева, основател, двигател и душа на Fox Book Cafe и цялата дейност около него, записват приказки от издателството на Христя Венгринюк, които са свободни за достъп и слушане от всички. 

Записване на украински деца на градина и училище

Книгите и учебниците са вариант за връщане към някакъв нормален ритъм на живот за децата. Същото важи и за ходенето на училище и детска градина. 

Български хелзинкски комитет обобщават как украинските граждани могат да запишат децата си в детска градина или училище.

Всички деца под 18 години, потърсили у нас закрила от войната, имат право на достъп до образование. 

Записването става не в конкретно, избрано от родителите училище, а в Регионалните управления на образованието (РУО). Това са представителствата на Министерството на образованието във всяка от областите в страната ни.

Родителите трябва да посетят Регионалното управление по образование в областта, в която са настанени. Там специално обучени експерти ще им помогнат да изберат за детето си подходяща обраователна структура, в зависимост от възрастта, завършения до момента клас, местонахождението и желанието им, както и наличните свободни места, пишат от БХК. 

Целта е тази подготвителна работа да бъде свършена колкото може по-бързо, за да може децата-бежанци да се включат в учебните занятия веднага, щом получат официален правен статут в България, съобщават от МОН.

Ето и пълната информация:

Текстът е препечатан от Свободна Европа. Автор на материала е Елица Симеонова

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.


  • „Тодор Живков се отличава с умерен стил на управление, без тежки репресии“.
  • „Политиката на Живков има за цел да повиши благосъстоянието на населението“.
  • „[По времето на Живков] повишаването на жизненото равнище потиска недоволството от липсата на граждански права“.

Това са цитати от проектите за учебници по история за 10 клас. Според учебната програма, одобрена миналата година, именно тогава младежите трябва да се запознаят с периода на комунизма в България. В момента учебниците не отделят никакво или почти никакво място за представяне на този период.

Пет издателства са представили свои проекти за такива учебници: „Анубис“, „Просвета“, „Рива“, „Домино“ и „Булвест 2000“. Някои от тях съдържат такива твърдения за тоталитарното управление в България, че предизвикаха остра реакция от страна на учени, учители и активисти. Сред тях е отвореното писмо на разследващия журналист и изследовател Христо Христов и на историка проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България.

„Макар повечето от тях формално да са включили приетите в новата учебна програма изисквания и нови термини, на практика това не са учебници по история и цивилизация, а само по история“, пишат те. „Липсва каквато и да била теоретична рамка и съдържание, което да обясни смяната на цивилизационните модели, да изведе характеристиките им, да покаже на младите хора основните ценности, залегнали в основата им – както и тяхното унаследяване или потъпкване.“

Тодор Живков и благосъстоянието на българския народ

В проекта на издателство „Булвест 2000“ Шесто управление на Държавна сигурност (ДС) е описано като служба за „опазване на вътрешната сигурност“, докато в исторически документи то е ясно посочвано като звено на ДС за борба с идеологическата диверсия, а историците го определят като политическа полиция на комунистическия режим.

За управлението на Тодор Живков в проекта на същото издателство пише, че през 70-те години то достига своя апогей. „Това се дължи на „специалните“ му отношения със СССР, но и на неговото умение да подбира кадрите в управлението. Той преценява както предаността им към БКП и него самия, така и професионализма им“. Твърди се също, че по времето на Живков жизненият стандарт се повишава, а противниците на управлението „не са много“.

В проекта на издателство „Домино“ място намират следните твърдения: „Той [Живков] се отличава с умерен стил на управление, без тежки репресии. Отстранява противниците си внимателно, без да си създава врагове. Тези, които не са удобни на властта, ги назначава за посланици или на добри служби. По тази причина срещу неговата власт няма силно недоволство“.

„През 1962 г. закрива лагерите за принудителен труд. Така се слага край на една антихуманна практика, съсипала хиляди човешки съдби". Тук специалистите изтъкват, че лагерът в Белене например отваря врати отново през 1985 г., което е премълчано в учебниците. Твърдението се среща и в проекта за учебник на издателство „Анубис“.

В този вариант на учебника по История и цивилизация за 10 клас се отбелязва лоялността на Живков към Москва и облагите, които България получава благодарение на тази вярност – „ниски цени на съветския петрол, който след това препродава в чужбина, огромен пазар за селскостопанската си продукция, предоставяне на руски суровини за българските промишлени предприятия“.

„Политиката на Живков има за цел да повиши благосъстоянието на населението. Образованието и медицинското обслужване са безплатни и на добро ниво. Започва провеждането на активна социална политика“, пише още в проекта на „Домино“. В писмото си Христо Христов и проф. Евелина Келбечева определят подобни твърдения като „откровени пропагандни клишета“.

„Повишаването на жизненото равнище потиска недоволството от липсата на граждански права“, пише също в проекта за учебник, по който да учат десетокласниците.

Сухи определения и премълчани факти

„В учебниците се говори за потъпкване на човешките права по времето на комунизма. Но как може да бъде потъпкано нещо, което го няма“, коментира пред Свободна Европа проф. Келбечева, която подробно се е запознала с проектите за учебници. Тя уточнява, че два от проектите - на издателствата „Просвета“ и „Рива“ - отговарят на достиженията на съвременната наука. Останалите формално отговарят на изискванията, заложени в учебната програма, но не дават реална представа за историческия период, каза тя.

„Не може този период да бъде добре представен, ако е пропуснато състоянието на икономиката. Тя е неработеща икономика. Стига се до външен дълг в размер на близо 11 млрд. долара и вътрешен дълг, натрупан през 80-те години в размер на 26,5 млрд. лв.", казва проф. Келбечева. В учебниците са спестени трите момента на изпадане във фалит на управлението на БКП.

В повечето от проектите е спестена информация за жертвите в първите месеци след 9 септември 1944 г., които са убити без съд и присъда - между 18 и 30 хиляди души. Не се споменават повсеместните екзекуции, които целят да създадат климат на страх. Липсват и факти за преследването на религиозни деноминации, включително християни и мюсюлмани, отбелязва проф. Келбечева.

В писмото си тя и Христо Христов изтъкват, че в проектите за учебници липсва информация за дейността на репресивния апарат на комунистическата партия в лицето на Държавна сигурност, като се изключат някои „съвсем сухи“ определения в рубриките „Речник“.

„Явно преднамерено не са акцентирани най-важните характеристики на тоталитарния комунистически режим – политическия терор, репресивната система, тоталната съветизация на страната и диктат на Кремъл върху абсолютно всички сфери на живота – не само върху външната политика”, пишат Христов и Келбечева.

В писмото си двамата представители на фондация „Истина и памет“ настояват проектите да бъдат фундаментално преработени или спрени.

Ще има ли нови учебници до 15 септември

Проектите за учебници са преминали през няколко нива на оценка, но все още не са окончателно одобрени от Министерството на образованието и науката, разясни пред Свободна Европа зам.-министърът на образованието Петър Николов.

„Първо се подготвят проекти за учебници, след това те се оценяват от оценители, които се предлагат от университети, в които има акредитирани програми по история, и от БАН. Те преглеждат учебниците. След като се одобрят, се предоставят на преподаватели в гимназиите, които да ги разгледат и също да ги одобрят. До този момент получихме няколко сигнала от различни посоки“, уточнява Николов.

Зам.-министър Николов уточни, че представители на МОН са се срещнали с издателствата и са посочили проблемите и са ги помолили да направят корекции. Той не пожела да назове издателствата, към които са насочени повечето критики, но уточни, че става дума за отделни изречения, които биха могли „да оставят у учениците впечатлението, че едва ли не гледаме на комунизма като на някакъв нормален етап от историческото развитие на страната“. Той допълни, че Министерството „до голяма степен се солидаризира“ с критиките към част от съдържанието на проектите.

„За нас обективността ще бъде постигната тогава, когато се постигне баланс между по-радикалните мнения. Това, което сме си позволили да изведем като препоръки, изключително засяга само комунистическия период. У нас, в България, е проведен политически дебат и има консенсус, че демократичното устройство на страната е безалтернативно. Тоест не би трябвало един учебник да оставя някакво обратно впечатление“, каза още Николов.

Той очаква издателствата да изчистят спорните текстове и да се стигне до окончателно одобрение на учебниците преди началото на учебната година.


По темата:

"Родителската среща започва от 60 лв., чували сте вица сигурно. В реалността повечето хора не са съвсем наясно за какво се дават тези пари, ясно е само, че “трябва”.

Ето отговорът – от 1 до 4 клас тези пари се дават за тухла четворка, която малките ученици да носят всеки ден на малките си гръбчета и с която после вкъщи да работят прилежно до към 8:00 часа всяка вечер..."

Калина Петкова е тук със страхотен текст за това, което можем практически да направим срещу купуването и разнасянето на тухли.


Думата тухла може да заменим с израза “комплект помагала”, но и той не е съвсем точен, защото “помагало” следва да е нещо, което помага и от което има нужда.

В системата на българското средно образование за учениците от начален етап (1-4 клас) са осигурени всички учебници и учебни тетрадки. Това е факт, който повечето родители на малки ученици не осъзнават напълно, когато още на първата за годината родителска среща им се поиска най-важното – парите за помагалата.

Сумата не е кощунствено голяма (най-често между 50 и 75 лв.), дава се веднъж на учебна година, за детето е, за учението…, а и не ни занимават да ходим да купуваме разни работи, така си казва човек и нещата звучат повече от разумно.

Никой обаче не ни дава листовката със ситния шрифт, в която биха били записани следните факти, ако такава листовка съществуваше:

-- Всичко необходимо е осигурено в комплекта, раздаван безплатно, а

закупуваните помагала не са учебни тетрадки.

Това са допълнителни материали – представете си го като втора и трета учебна тетрадка, допълнителен учебник и т.н. Помагалата за начален етап дублират учебното съдържание от безплатно осигурените учебници и учебни тетрадки и учениците решават просто по-голям обем от еднотипни задачи;

-- С повече помагала със сигурност ще попадате често в ситуация на писане до късно на поредно домашно или на отговаряне на забележки “без домашно”, а съвсем нормалната любознателност на детето към учебния материал лесно ще бъде заменена от досада;

-- Обемът и теглото на хартията в чантата на детето ви ще се удвои, защото домашните, написани в помагалата, се представят на учителя, а се дописват вкъщи, просто няма как да не ги носите насам и натам;

-- Образованието в България е безплатно, а във възрастта, за която говорим – и задължително. Ако детето ви не тръгне на училище, ще ви издирят властите. Има нормативни документи, които ви задължават да осигурите образование за децата си, но няма такива, които ви задължават да плащате за това. Т.е. невъзможно е закупуването на комплект помагала да е задължително от правна гледна точка.

Всичко описано представлява по същество търговска, а не образователна дейност.

При цена на комплект от 60 лв. за класове от “а” до “г” за възраст от 1 до 4 клас и при 24 ученика в паралелка само едно училище осигурява сумата от 23 040 лв. (!) за търговците на помагала, като тук говорим само за начален етап.

Сега си представете тези 23 040 лв. умножени в национален мащаб и добивате представа за размера на този бизнес. С учениците нагоре нещата стават по-сложни, защото атласите и учебните тетрадки вече не се предоставят от държавата.

В интерес на истината е важно да посочим, че не всички училища работят с помагала за начален етап, а някои избират целево съвсем малка бройка. Практиката на организирано закупуване на комплекти обаче е доста разпространена и по груба оценка засяга поне половината училища в София, както и доста училища в по-големите градове в страната. Един от основните критерии е платежоспособността – там, където се предполага, че семействата могат да си го позволят, натискът да се купува е по-голям.

“Какво става ако не ги купим”,

можете да попитате спокойно. “Ами то няма как да ви задължим”, обикновено отговарят, защото е точно така. “Ама детето няма да може да работи в час, в занималня”, поясняват… или ще изостава от другите, мисли си родителят, ще го избутват в периферията на учебния процес, ще го карат да се чувства неудобно, че всеки ден е без нещо, което се изисква. И така на практика родителите се оказват задължени на тази покупка с всичките ѝ странични ефекти.

В такива папки се прибират материалите по всеки предмет, тъй като са толкова много, че децата губят ориентация в чантите си. Така изглежда папката по основен предмет като български език или математика.
При тази дебелина копчето не може да се закопчае.

Преди да се захвана с темата, се свързах с няколко неправителствени организации и разговарях с родители, подавали жалби. Когато се говори в училище, обикновено представят версията, че тези неща “ги спускат отгоре”. От инспектората и МОН пък са категорични, че всяко училище избира само, а те от своя страна могат да дадат само общи препоръки. Така топката се подхвърля до безкрай, докато децата пишат и носят и пак пишат и пак носят, а родителската среща започва пак от 60 лв.

Макар и независимите специалисти в бранша да не са съвсем единомислени,

никой не подкрепя така описания модел:

“Учебният материал в учебника и учебната тетрадка по всеки предмет в официалния комплект учебници за учениците от 1 до 4 клас е напълно достатъчен за един успешен учебен процес. Няма нужда от допълнителни помагала, които само увеличават тежестта на чантите и натоварват децата с излишно големи домашни работи.” е становището на Фондация за европейско образование.

“Всеки учител трябва да може във всеки конкретен клас да аргументира точния избор на всяко едно помагало, според образователната цел на която то служи и резултатите, които се очаква да се постигнат от работата с него. Спускането на цял комплект на общо основание и без прозрачност не е добра практика”, споделят от Асоциация Родители.

В допълнение всичко това е и косвена спънка пред дигитализацията на учебното съдържание, защото бизнес интересът е противоположен.

Вече близо три десетилетия българската образователната система, както и всичко останало в държавата, е в постоянно състояние на преход без ясна визия и под влиянието на всякакви интереси. За да бъде тя най-накрая преосмислена, предефинирана и преизградена, е необходимо колективно съзнателно усилие от обществото като цяло с активна позиция и подкрепа от все повече родители и организации.

Често срещаната позиция „аз няма какво да направя” не е съвсем вярна. Наше право, но и задължение, е да предотвратим прекомерното физическо и психическо натоварване на децата, което в случая с помагалата ни струва и пари.

Няма никакво значение, че ако купим 24 тухли за целия клас накуп, ще ни ги дадат с отстъпка –

тези тухли просто не са ни нужни и е важно да го заявим.

Това, което можем практически да направим, когато обявят исканата сума, е следното:

-- да поискаме обосновка за всяко помагало поотделно и с оглед на времето в час и общата бройка помагала;

-- да се поинтересуваме какво различно, което не присъства в безплатния комплект, осигурява всяко едно помагало;

-- да обясним на останалите родители в класа, че комплектът от 1 до 4 клас съдържа всички необходими учебници и учебни тетрадки, тъй като хората често не знаят, че той е пълен;

-- да предложим закупуването на един комплект помагала за целия клас, който да се ползва от учителите – да дават задачи на дъската, по които децата да работят в обикновените си тетрадки, както и при нужда (което е 3-4 пъти годишно) да правят копия на тестове за целия клас.

Оригиналният текст е публикуван в блога humanolic.com


Още по темата:

За връзката между лятната ваканция, аграрния живот и МОН

Луксът учебници за 9 клас: 217 лв. за непълен комплект

4 кг учебници, един тон помагала и опаковка валериан

В България вече сме свикнали да виждаме спорни образци на изкуството, особено изглеждащи паметници в чудовищен размер, плочки, нахвърляни на око и без да кореспондират по никакъв начин с околните сгради... въобще, обръгнали сме на грозотии, един вид!

Не подозирахме обаче, че прийомът "може да е грозно, но затова пък ще го направим в много бройки" е застигнал и най-малките чрез кориците на читанки и буквари.

Размазани лекета с бледи очертания на надрусана котка, конници, препускащи в облаците, есенни листа на фона на баскетболна топка и рисунка на  разполовен... нар (?!?), овчарчета и снимка на ЯБЪЛКИ, кацнали до храм-паметник "Алексадър Невски" - това са само част от безумията, които открихме днес и бързаме да ви ги покажем, защото просто не се издържа!

Константина Миленкова е селектирала няколко корици на учебници за 4 клас, чийто сюрреалистичен графичен дизайн се бори за вниманието на 10-годишни хлапета, свикнали с графиката на Minecraft, Fortnite и пр.

"КОЙ одобрява кориците на учебниците, за Бога?!?!?!", пита тя. "Чий болен мозък сложи този изрод на корицата на учебник по изобразително ИЗКУСТВО?! И тази мокра котка с тиган в ръката и силно разстройство на корицата на Читанката... А сърфистите в небето над цар Иван Александър няма да коментирам изобщо..."

Графиките на сърфистите от корицата на Човекът и обществото всъщност са част от цялостната концепция на съдържанието на учебника, като ги виждаме още под формата на изследователи, колоездачи, скиори, риболовци, овчарчета, ездачи на магарета или обикновени екскурзианти с цел децата да опознаят многообразието на родината.

Молим ви от сърце, ако у вас имате някакъв подобен шедьовър от учебния материал на детето - ПРАТЕТЕ НИ ГО, да го популяризираме!!

 

След подвързването на 4 кг учебници и безуспешното пазаруване на помагала, Розина Макавеева е тук, за да ни разкаже от първо лица за хаоса от изисквани учебни материали в българската образователна система и тормоза, на който са подложени родителите още в началото на учебната година. Страшно е! 

Мислех си, че след стресиращите дни преди т. нар. малки матури нищо в училището на детето ми не може да ме уплаши. Но ето че след истеричната и изтощителна подготовка за НВО в четвърти клас, дойде и началото на пети.

Не съм майка орлица. Даже обратното - много искам синът ми сам да е отговорен за уроците, домашните и всичко, свързано с ученето. Винаги помагам, когато поиска. Познавам го добре и разбирам кога и какво го тревожи.

Преминахме заедно през матурите - той определено беше в стрес и под огромно напрежение. Възприех мъчително идеята, че това е нормално. В разговори с други родители разбрах, че и при тях е преминало трудно и изтощително. И си обещах, че през следващата година ще подходя по друг начин.

Ще се опитам да постъпвам рационално и хладно, премислено, без емоции, така че да спестя на себе си и сина си стреса и безсънието, напрежението и хилядите въпроси.

И ето - след едно дълго и чудно лято, дойде и първата родителска среща. Преди първия учебен ден. Изслушахме по радиоточката тържествено слово на директора. Модерно училище, електронни бележници, електронна система, ограничен достъп, сигурност, безопасност, отговорност, иновативност...

Запознахме се с новата класна, поприпомнихме си някои основни правила и норми, които поставя училището, попълнихме няколко декларации и толкова. За помагала и допълнителни материали стана въпрос, но нищо не се изясни. Всеки учител ще си каже изискванията. Скоро.

Направихме си вайбър група, за да сме всички родители във връзка - помежду си и с госпожата. Електронната система не работи, ъпдейтва се или нещо друго. На нея засега не можем да разчитаме.

Идва и новата учебна година. Цвете, изгладена риза, нови маратонки. Пълен училищен двор, силна музика, речи, водосвет, балони. Родители безброй.

И така започна всичко.

Първи ден - детето се прибира от училище радостно и ведро - нови деца, стари приятелчета, готини нови учители. В тефтера са записани няколко от лелеяните учебни помагала, по които ще работят през годината. А във вайбър групата - 34 съобщения.  Баща предлага да закупи общо за всички, следват въпроси, уточнения и препоръки. Чакаме и останалата част от списъка.

Втори ден - почти същия ентусиазъм, лека умора и смут от ставането в 6 ч. Списъкът се допълва бавно и несигурно, с обичайната купчина съобщения и чуденки от всякакъв характер.

Ден трети - електронната система все още я няма никаква. Оплели сме се с помагалата тотално. Съобщенията не спират да текат. Всякакъв опит да имам социален живот или да помисля за работа, вечеря, книга или тих разговор е обречен.

Ровя в сайтове на книжарници, издателства, звъня на приятелки, пиша си с майки от цяла София. Намирам спокойствие само докато подвързвам учебниците - бяла гладка хартия, малки сини етикети. Етикети, бяла хартия, етикети.

Учебниците - само те - тежат 4 килограма. Без подвързиите. Без тетрадките, без маратонките за физическо, линия, транспортир, пергел, клечки и лепило.

Не мога да повярвам, че лятото се е изпарило така внезапно.

Смачкана и разногледа, преглеждам поредния чат. Снимка на учебна тетрадка, пак търсене в Интернет, дописване в списък, задраскване на друго.

Не издържам и отивам в голяма книжарница - ще взема поне част от помагалата, за които съм поне наполовина убедена, че са правилните.

Питам продавачките къде са учебните материали, те - с тихо съжаление - ми посочват един полупразен ъгъл на книжарницата. След 20-минутно ровене намирам едно(!) - едно-единствено помагало.

Успокоявам се, че вероятно защото книжарницата е на възлово място, затова е така разграбена. Вече съм на път към следващата.

Давя тревожността си във фуния сладолед. За 2 минути въздействието му се разнася като димка на полето. Нещо под лъжичката ми потреперва и в главата ми се стрелва тревожната мисъл, че ще имам дежа вю.

В следващата книжарница всичко започва отначало: “Извинете, къде са помагалата”/“Ето там”.

Намирам една стена с рафтове, подредени според различните класове. Те обаче са закрити от двама, приведени като сумо бойци бащи, с омачкани списъци в ръце; от майка с разкопчани сандали - на колене, взряна в телефон; и от друга майка, ревниво пазеща с изпружен ляв крак купчинка бумаги, докато с дясната си ръка посяга към най-горния рафт - за 11 клас.

Натъпквам се между четиримата, на пръсти съм и съм в поза, която не мога да си представя, че владея.

Вадя списък. До мен се появява още една майка, която по телефона разисква с приятелка дали в онова изречение подлогът е “те” или нещо друго, което тя била забравила...

Вече съм награбила три помагала, сравнявам по списъка, чета издателства, сравнявам корици и, ето, че в този момент пристигат още 17 съобщения с приложени снимки на нови и нови помагала.

Някои са вместо тези от вчера, ако онези ги няма, но не от това, а от другото издателство.

Вадя химикалка, пиша и задрасквам, заобиколена от следните хаотични разговори:

"А кой тук е спомагателният глагол?"; "Извинете, имате ли... на... издателство ...?"; "Не, вижте в сайта."; "Аз търся само учебна тетрадка номер 2"; "Елате да видим, че извадихме нови..."; "Да ви пратят снимка.."; "Ама как без бележници?!"; "Кога са тестовете за входното ниво?"

Главата ме стяга сякаш от часове, чудя се как ли изглеждам отстрани, може би вече имам тикове, дали да не разпусна сандалите...

Излизам от книжарницата с цели две закупени помагала. Поглеждам в лъскавата витрина пред мен. Оттам ме гледа едно разчорлено, изгърбено и тъжно отражение.

След мен се измъкват и бащите сумисти, стискайки техните си бумаги. Също толкова тъжни и изморени.

Оглеждам се за сладолед. Звънят ми за униформите. Отказвам се.

Валериан?

Честита нова учебна година!


Още по темата:

Луксът учебници за 9 клас: 217 лв. за непълен комплект

В свят, в който една от най-важните теми е как образованието да стане максимално достъпно и лесно за всички деца и технологиите заменят тоновете хартия, от която тук се произвежда опаковано в лъскави и цветни корици учебникарско съдържание, "Майко мила!" реши да си направи експеримент и да провери колко струва комплект учебници за 9 клас за учебната програма 2018/2019.

Поводът за това е текстът на Калина Лазарова, майка на деветокласничка, който тя ни изпрати след едно безрадостно пазаруване на учебници и една безсънна нощ. И тъй като тя не е успяла да купи пълният комплект учебници и помагала за детето си, ние влязохме в един от онлайн магазините и напълнихме кошницата с учебници по следните предмети от програмата за 9 клас:  

Литература, Български език, Математика, История и цивилизации (две части), География и икономика (две части), Физика и астрономия (две части), Биология и здравно образование (две части), Химия и опазване на околната среда, Философия, Информационни технологии, Изобразително изкуство, Музика.

Целият този, да го наречем базисен комплект, който не включва учебниците по чужди езици, както и всякакви помагала, струва 217 лв. - почти двойно повече от парите, с които нашата авторка се е запътила към опашката за знания за 9 клас.  

Публикуваме нейният текст, за да повдигнем темата за цената на учебниците за гимназисти и за липсата на избор да се сдобиеш с тях на нормални цени. 


Аз съм вряла и кипяла, две деца вече пуснах по широкия свят, вкъщи ми остана едно, с което и тази година се вчесах, пригладих косата зад ушите, прокашлях се, запретнах ръкави, и се стегнах да посрещна новата учебна година.

Подреждаме се с дъщеря ми вчера на дълга опашка пред книжарницата със списък на учебниците, свален от сайта на гимназията, и си чакаме реда.

Досега беше лесно, учебниците бяха безплатни, в осми бяха само няколко, в девети обаче са 14 предмета, а аз, с неприсъщ за мен и зодията ми оптимизъм, съм си приготвила сто лева, добавила съм и още 20 за разкош.

Птички чуруликат, леко ми е на душата, мижа на мекото септемврийско слънце, докато си обсъждаме с детето как е минал първият учебен ден, и търпеливо чакам.

Идва нашият ред. Вадим списъка. Започваме да четем на глас, човекът ловко вади от рафтове и трупа пред нас. На шега споменавам да спре като стигне 120, ха-ха, и след съвсем малко той спира. Стигнали сме били до 118. А още не сме преполовили списъка! Не сме стигнали до учебниците по английски и немски, дето са по две-три части, плюс учебни тетрадки...

Птичките замлъкнаха, есенните листа застинаха насред полет, парите смениха собственика си без да кажат едно "чао", почерпката за първия учебен се отложи, и ние, увесили носове, тръгнахме да се прибираме.

Така, ето че стигам и до същината на въпроса. Защо е нужно учебникът по история да е в две части, едната 15, другата 16 лв.?

Защо учебникът по литература е тежък, луксозен, цветен, гланциран и струва 17 лв.? Защо няма по-евтин вариант на тези учебници - рециклирана хартия и черно-бели илюстрации?

Защо учебниците не се предлагат в електронен формат, за да се ползват на таблет или компютър? Тъкмо и раниците няма да са по триста килограма.

Защо съм лишена и от избора да купя учебници втора употреба (всички са издадени тази година, съвсем нови)?

Това е насилие. Има много семейства, в които двама работещи родители се грижат за тези неща и е малко по-лесно. Но има и много други, като моето, в които родителят е само един, а другият отдавна е абдикирал и от правата, и от задълженията си.

Дори да се къпех в пари обаче, пак бих искала да имам избор, защото никога не бих взела лъскавия и ненужно скъп учебник с една година срок на годност. А след два дни съм на родителска среща, сещате се.

Пиша това, за да дам гласност на този проблем. Как стои при вас въпроса с цената на учебниците. Има ли от какво да се оплачете и на кого?!

Още по темата

Черно-бяла еуглена за бедните ученици

Калина Парушева е днешната ни авторка, която ще ни разведе из дебрите на ученическите раници на нейните деца. Тези раници, уважаеми читатели, са като топузи - тежки и почти непосилни за носене от крехките детски гърбове. Калина е снимала и необятния океан от помагала, учебни тетрадки и учебници, които всяко дете е длъжно да мъкне в раничката си - вижте ги хубаво и си представете вие всеки ден да трябва да носите по около 10 кг на гърба си. Вчера Министерството на образованието излезе с напредничавата новина, че "работи" по въпроса за олекотяване на ученическите раници, но докато се накани и го "изработи", децата ще продължават да се изгърбват и да влачат тежките си раници. Само защото има твърде много издателства и учебници, одобрени за ползване в училище, при това - едновременно. 

***************************

Помня, че някоя моя начална учителка използваше милото название „Другарчето на Букварчето“ за учебната тетрадка или помагалото по български в първи клас. Може би, за да го запомнят децата по-лесно, като го осмислят по някакъв начин.

Какво става обаче, когато освен с другарче, Букварчето се движи с цяла бандичка?

На снимката са учебниците, тетрадките към учебниците, помагалата към тетрадките и помагалата към помагалата по български език на сина ми.

7 броя по един предмет.

По 10 предмета има общо 27 книжни тела (само по физическо са без учебник, как ли се оправят). Той е в 3-ти клас и тежи 30 кг. Ако сложим всичко за деня в раницата и добавим несесер, сандвич и шише с вода – раницата със сигурност тежи около 5-6 кг или 15-20% от собственото му тегло.

Представете си, че тежите 60 кг и всекидневно носите навсякъде със себе си минерална вода от 10 л.

Добре че синът ми попадна на чудесна начална учителка. От тези лястовици, които сами правят пролет. След като на всяка родителска среща манифестирах срещу теглото на раниците, тя започна да отделя последните минути на всеки час, за да ги инструктира кое да сложат в раницата за домашно и кое могат да оставят в гардеробчето.

Ако не го направи – децата просто тъпчат всичко в раницата, защото в междучасието има много по-интересни неща за правене от сортиране и приоритизиране на тетрадки и помагала. След това вкъщи настава едно чудене и разследване – в коя точно тетрадка имаме домашно.

В следващите класове не става по-хубаво. В края на 6-ти клас дъщеря ми получи сериозни болки в гърба. Ортопедът обясни, че бързото израстване в този период от пубертета натоварва много гръбнака и тежката раница е най-неподходящият аксесоар.

На родителската среща в 7-ми клас всяка учителка скромно помоли, освен задължителните учебник и учебна тетрадка, да купим едно помагало – много полезно било за децата и струвало не повече от 4-5 лв.

Финиширахме срещата със списък с 13 помагала на стойност 120 лв.

А, щях да забравя и най-любимото - „по моя предмет – задължително тетрадка голям формат, минимум 60 листа“.

Като се скарам на дъщеря ми, че не си оставя нещата в гардероба в училище, получавам като отговор транспортна задача:

„Имам химия на четвърти етаж, в лявото крило. Класната ми стая (където е гардеробчето) е на трети етаж в дясното крило. Следващият час ми е физическо. До салона се стига от стълбите на първия етаж. С каква скорост трябва да се движа, за да успея за 10 минути междучасие да си взема екипа от гардеробчето, да стигна до салона и да се преоблека? А, да – и класната стая е заключена, когато не сме в нея – значи трябва и да намеря дежурния, за да взема ключ!“.

Много ясно, че цял ден ще си носи и спортния екип, и безбройните учебници, и помагала, и тетрадките голям формат 60 листа на гръб.

Нямам опит в големите класове, когато сами трябва да купуваме учебниците. Но със сигурност Бандата на Букварчето гърби децата ни минимум 7 години.

Ние не сме глупави и знаем, че издателствата са хранилка за много гълъби. Но ми се иска някак по-елегантно да си прибират парите и не за сметка на здравето на децата ни. Ако за тях е изгодно да отпечатат 7 книжни тела по български - нека поне структурират съдържанието така, че да се ползват и носят едно след друго, а не всички едновременно.

Има и толкова други съвсем прости идеи. И изобщо не говоря за дигитализация – да не сме в 21 век!

Кой знае – това лято измислиха учебници за бедни и богати. Ех, колко се смяхме тогава! По-смешна беше само дискусията за безумния дизайн на учебниците и френетичните илюстрации.

Може пък догодина да изгреят с идея за ученици за слаботелесни и малки Херкулесчета...

Здравейте, ние сме Елисавета и Красимира от Майко Мила! и искаме да разтръбим новината, че остават само две седмици до 15 септември! И тъй като шило в торба не седи, ние пак сме измислили нещо – естествено, свързано с първия учебен ден.

Този път искаме да направим нещо за децата, при това за едни определени деца.

Децата в приемни семейства.

Накратко. Понеже идеята да се продават черно-бели учебници за тези, които нямат възможност да си позволят цветни, никак не ни харесва, се свързахме с Ozone.bg, които винаги са ни партнирали за всяка щуротия, която ни хрумне, и ги помолихме да се включат в една страхотна акция:

да отделят процент от приходите си, а след това със събраните средства да се закупят най-цветните учебници на света, най-шарените химикалки, най-ярките бои, най-сините пластилини, най-жълтите моливи, а към тях - куп искрящи играчки, игри и помагала за училище, които ще са толкова красиви и цветни, че ще се забелязват от поне сто километра!
И да ги дадат на тези, които не могат да си ги позволят. С наша помощ.

Първият човек, който веднага се включи, е Елисавета, която тази година ще има първокласничка. Така моята първокласничка, която ще има розова чанта, избрана от нея, много тетрадки на Елза и Ана, несесер на сини и оранжеви точки и водни бои – 24 цвята (всичките шарени!), ще помогне на едно дете да получи същите страхотни цветни неща.

И сега ви призоваваме – включете се и вие в акцията ни! Купете всичко необходимо за новата учебна година от Ozone.bg, а пък те ще отделят процент от приходите си и ще напълнят шарените ученически чанти на 47 деца от приемни семейства във Враца, Ловеч и Видин.

На тях им е трудно да обзаведат децата с нужните аксесоари за новата учебна година, но с ваша помощ малчуганите ще отидат на училище с настроение и с чанти, пълни с цветни моливи, шарени помагала и тетрадки с картинки.

И с радост от нещо толкова малко и просто, но важно за всяко дете – животът му да е цветен.

Знаем, че сред вас има много, които ще се включат в призива ни. Благодарим ви от сърце!

Пожелаваме ви цветен, весел и хубав 15 септември!

Всичко необходимо за новата учебна година, можете да купите тук

Авангардна и напредничава образователна новина (каквато е и цялата ни образователна система) връхлетя страната ни вчера. Издателство „Просвета“ взело, че произвело два типа платени учебници за новата учебна година.

Едните са цветни и приятни за окото, и са предназначени за ученици, чиито семейства нямат финансови затруднения.

Другите са черно-бели – за родители, които не могат да купят цветни учебници на децата си, защото нямат достатъчно пари.

Вместо това, те ще имат възможност да им купят черно-бели учебници, така че и бедните деца да могат все пак да се учат. При това – вероятно с повече хъс от богатите си съученици, за да могат някой ден след 30 години да осигурят на собствените си деца цветни, а не черно-бели учебници.

Демек – това е едно дългосрочно и устойчиво социално и бизнес решение.

В свят, в който развитите държави се опитват да направят образованието максимално достъпно и лесно за всички деца, осигурявайки им таблети, технологии и помагала, черно-белите учебници за бедни ученици е една наистина страхотна българска инициатива!

Уви, не всички учебници ще имат черно-бял вариант – такива ще са учебниците по математика (то си е логично – там всичко е черно-бяло), но не и по биология - там няма да има черно-бели учебници.

Донякъде го разбираме – все пак, няма как да пресъздадеш величието на чернодробния метил в черно-бяла картинка. Или – по обективни причини - на зелената еуглена. Само си представете как госпожата преподава за зелена еуглена и казва -

„А сега богатите да покажат на бедните как изглежда ЗЕЛЕНАТА еуглена“.

Някакси, нали, е неудобно.

И така, ето до какво води тази оригинална хрумка. Позволяваме си да дадем и няколко безплатни идеи, които ще доведат до пълноценно разделение между богатите и бедните деца, та всеки отрано да си знае мястото:

1. Детето разбира – при това по един елегантен начин - че майка му и баща му нямат пари.

2. Съучениците му разбират, че то няма пари, а също и че майка му и баща му нямат пари. Оттук следват случки, които със сигурност ще направят живота на детето черно-бял, а не цветен. Но, в края на краищата, това е положението – който има пари, живее цветно, който няма – да си крета там в черно-белия спектър като една черно-бяла еуглена.

3. Детето ще има черно-бял учебник по математика, но не и по биология. Щат, не щат, майка му и баща му ще трябва да се бръкнат с 12 лева за цветен чернодробен метил.

4. Богатите деца най-вероятно ще имат и цветни моливи, цветни чанти и цветни маратонки. В междучасията ще ядат червени ябълки, жълти банани и оранжеви портокали. Ще дъвчат цветни дъвки. Въобще, високият социален статус на родителите им ще блика отвсякъде като цветна дъга.

5. Бедните деца, от своя страна, е редно да са с черно-бели моливи и сиви маратонки, защото ако са едновременно с ЦВЕТНИ маратонки и ЧЕРНО-БЕЛИ учебници, ще предизвикат объркване в клас и никой няма да знае те сега бедни ли са или са богати?? А това е много важна тема в училище. Затова те ще дъвчат сакъз и ще ядат храни в неутрални цветове, като картоф и ряпа, и всичко ще е ясно на всички.

6. С оглед на запазване на психичното здраве на всички замесени, линията на разделение е добре да бъде спазвана навсякъде. Като ще учат по черно-бели учебници, редно е бедните деца да гледат и черно-бял телевизор. Така, лека-полека, ще се върнат и старите свалки, които си разменяха младежи и девойки от различни класи едно време – от рода на „ела у нас да гледаме цветен телевизор“, които ще бъдат обогатени с фантастичното: „Ела у нас да учим от цветния ми учебник по география“.

7. За най-бедните, които нямат пари нито за цветни, нито за черно-бели учебници, може да се раздават принтирани листчета с размера на пощенски марки, с обобщение на най-важните неща и имена, които всеки ученик трябва да знае по всеки предмет за годината.

Например:

БИОЛОГИЯ - рисунки на мъжки и женски полови органи или съответните им нарицателни, които така или иначе са по-известни от официалните им имена, пък са и по-кратки и няма да заемат място и да хабят скъпо мастило

ЛИТЕРАТУРА (БАБА ИЛИЙЦА, БАЙ ГАНЬО, АНЕТО, РАДА)

ГЕОГРАФИЯ (черно-бял щрих на България с отбелязани черни точки на рудата в Рило-родопския масив)

И така нататък, схващате идеята.

Сигурно всички сега ще си кажете – добре де, защо, по дяволите, не може всички деца да учат по цветни учебници, или най-добре – по електронни учебници и помагала, с таблети и лаптопи (с извинение за еретичната идея)?

ТОЛКОВА ЛИ Е ТРУДНО?

Хаха, абе, алооо, къде живеете вие! Естествено, ЧЕ НЕ МОЖЕ. Защото тук не е разпространена практиката нещата да се правят така, че на човек да му е добре, да има смисъл и да му улеснява живота. Тоя живот, ако питате всякакви институции, не го живеем, за да ни е лесно и удобно, а за да ни е трудно и да знаем, че за едни нещата са черно-бели, а за други – цветни.

Който както се уреди, един вид, и колкото по-рано го разберем (например в 8 клас), толкова по-добре.

cross