fbpx

Водят се преговори със социалните партньори учебната година да започва от първия понеделник на септември, а не от 15-ти. Това обяви пред БНТ министърът на образованието и науката Николай Денков, цитиран от dnews.bg. Той изтъкна, че в България учебната година започва най-късно - на 15-ти септември, докато в другите държави първият учебен ден e около 10-15 дни по-рано.

Според него изместването на първия учебен ден е разумно, особено в сегашната епидемична обстановка, защото това осигурява повече време за преговори и затвърждаване на материала. Освен това през септември времето е хубаво и има повече възможности за занимания навън.

Към момента не се налага промяна на ваканциите на учениците, заяви още Денков. Ако се натрупат пропуски, е възможно учебната година за по-малките да се удължи със седмица-две, най-късно до края на юни, както се случи миналата учебна година.

Тестове за по-големите ученици

Докато необходимите количества тестове не бъдат доставени в склада на БЧК, от МОН не могат да кажат дата за връщането на по-големите ученици, категоричен беше Николай Денков.

Към момента министерството на здравеопазването е поръчало около 4,2 милиона теста. Получени са малко над 1 милион, по-голямата част от които вече са разпределени. В момента в склада на БЧК има 114 300 теста, които са достатъчни за тестването на най-малките ученици до края на следващата седмица.

Служебният министър на образованието беше категоричен, че не може да става дума за дискриминация спрямо учениците от 11 до 19 години заради факта, че все още не могат да се завърнат в класните стаи.

Той изтъкна, че заболеваемостта у нас е такава, че сега най-важно е да осигурим опазването на общественото здраве. В рамките на ограниченията, наложени от здравните власти, МОН се опитва да намери начин да върне децата в класните стаи. "Борбата е да осигурим тестове за всички" - каза Денков.

В София има концентрация на ваксинирани ученици, така че най-вероятно учениците от някои гимназиални паралелки ще се върнат в клас със зелен сертификат, каза още министърът на образованието.

Николай Денков заяви, че ако получи покана да остане на министерския пост в следващия редовен кабинет, ще я обмисли. Към момента такива разговори не са водени. Той участва в коалиционните преговори в сектор "Образование", защото е поел ангажимент към "Продължаваме промяната" да помогне на партията с изготвянето на програмата в тази сфера. Денков изтъкна, че е изключително обнадежден от проведената дискусия.

Репортаж на Теодора Гатева по БНТ разказва какъв ще е първият учебен ден в различни европейски страни и какви мерки са взети там.

Повечето европейски страни се обединяват около идеята, че учениците трябва да учат присъствено, заедно, а не вкъщи - сами.

Германия 

Училищата отварят врати в началото на септември. В тях вече са приготвени бързи антигенни тестове за Covid-19, с които два пъти седмично ще се тестват учениците. Маските ще са задължителни в час и в коридорите. На всеки 20 минути класните стаи ще се проветряват поне по 3 минути. Напълно ваксинирани са 59% от населението.

Белгия

И белгийските ученици започват на 1 септември. Ускорено се ваксинират младежи между 12 и 18 години. Целта е колкото се може повече от тях да бъдат имунизирани до началото на учебната година. Отпада носенето на маска от учениците в основните училища, освен в Брюксел, където ваксинираните са по-малко. Имунизираните са над 69%. За учителите няма изискване за тестове или ваксинационни сертификати.

Франция

Във Франция се връщат в клас на 2 септември. Повече от 55% от децата между 12 и 17 години вече са получили първа доза. Маските са задължителни за учениците между 6 и 11 години. В средните и горните класове само заразените и контактните неваксинирани ученици ще учат дистанционно, но само за период от 7 дни. С пълна ваксинация са 56% от французите.

Чехия

В Чехия първият звънец ще удари на 1 септември. Преподаватели, които не са ваксинирани, ще се проверяват с антигенни тестове за собствена сметка. За учениците е предвидено масово тестване на два пъти. Маските са задължителни само в коридорите. С две игли са близо 53% от чехите.

Гърция

В Гърция училищата отварят на 13 септември. Учителите ще трябва да представят сертификат за ваксинация или документ, че са преболедували през последните 6 месеца или два пъти седмично да се тестват.

70% от педагозите са имунизирани. Маските в затворените помещения - класни стаи и общи части, са задължителни. 52% от гърците са ваксинирани.

В нито една от посочените държави няма обвързване между ръста на заболеваемост и формата на обучение. Целта е децата да не стават заложници на пандемията и да няма изгубено поколение.

Организации като УНИЦЕФ и ЮНЕСКО призоваха правителствата учебните заведения да са последните, които затворят и първите, които ще заработят отново, в случай че се наложи пълно затваряне.

Вместо 15% болни ученици, границата за преминаване на дистанционно обучение да бъде 10%. Всички указания са свързани с факта, че този вариант на вируса е доста по-заразен.

Това заяви министърът на образованието и науката проф. Николай Денков след заседанието на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на средното образование, цитиран от dnews.bg.

Ако се намираме в зелена зона, учениците от 1 до 4 клас и децата в детските градини, могат да бъдат без маски с решение на педагогически съвет.

Ако сме в жълта, червена, тъмночервена зона, тогава и учениците от 1 до 4 клас ще трябва да носят маски, обясни министър Денков.

Как ще започне учебната година на 15 септември все още е рано да се каже, подчерта министърът. Това ще зависи от нивата на разпространение на заразата към онзи момент.

Имаме разписан механизъм за реакция при всяка ситуация. Едно от основните предимства на разработените насоки е, че дават голяма гъвкавост според заболеваемостта в конкретните села, градове, общини и области. Ето защо на едни места началото може де е присъствено, на други – в електронна среда. Това зависи също от размера на училището и от възможностите за спазване на противоепидемичните мерки“, каза министърът.  

Всички ученици ще завършат учебната година дистанционно, но ще бъдат в училищата за изпитите си. Това се реши на среща между министъра на образованието Красимир Вълчев, родителски организации и Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в образованието.

Предстои допълнително уточняване на датите на изпитите като всичко ще зависи от епидемиологичната обстановка в страната, но се предлагат следните варианти:

– за учениците от 7. клас: между 15 и 19 юни
– за учениците от 12. клас: между 1 и 5 юни

Въпреки дистанционната форма на обучение ще се допускат индивидуални консултации в училищата по желание на ученика или при преценка на преподавателя. Обмисля се и вариант за летни занимални, с които да се облекчат родителите, изчерпали отпуските си по време на извънредното положение, с цел да се върнат на работа спокойно.

Все още не е ясно какво ще се случи с изпитите на 4. и 10. клас. Не е взето решение и за детските градини и ясли. Предполага се, че следващата седмица може да има яснота и за тях.

Edit: (вече има решение на МЗ).

Наближи ли септември, в международния интернет обмен започват да се появяват картинки и клипове на щастливи родители, които отпращат децата си на училище и танцуват весела пачанга зад гърбовете им.

Keshia Leeann Gardner

С годините оставам с впечатлението, че това е някакъв международен празник, който касае по-голямата част от света, но не и нас!

В България идването на учебната година никога, ама никога, не е била повод за веселие, купони, колене на прасе и производство на забавни клипове, които милионите български родители да гледат и да въздъхват облекчено „Ей, на!!! Тръгна най-накрая!“, a после да се тръшнат на дивана и да се затъркалят весело в облекчение, че са се отървали.

У нас учебната година идва заплашително, страховито - като зимата в Game of Thrones, само дето там зимата идва веднъж на незнамтиколко си години, а тук учебната година идва неизменно всеки петнадесети септември за ужас на изстрадалите родители.

Аз, персонално, смятам, че тази година няма да мога да я преживея. Не съм специалист, но ми се чини, че още миналата година, българското образование изсмука де що имах съпротивителни сили и ме остави да лежа напълно безпомощна на пода, та тази година ще завърши или с фатален край, или със санаториум, обслужващ психичното ми здраве.

Но какво толкова се е случило миналата година, ще възкликнете вие, а аз ще ви отговоря:

„Имах първокласничка и седмокласничка.“

Разбирате ли ме? Първокласничка… и седмокласничка.

Е, имаме и едно дете в яслените групи, но що се отнася до него, гледахме просто да е добре нахранен и с еднакви обувки, за да не се излагаме пред хората.

Но нека ви кажа как българското образование ме остави напълно изтощена, сянка на човек и превърна живота ми в ад.

Да започнем с разбор на седми клас:

Аз съм тази майка, която премина през горeщите въглени на подготовката за матурите за седми клас. Аз видях как река от пари, нерви и надежди се изля по посока на учители, за да се опитат да подготвят детето да се яви на най-страховития изпит в живота му, който ще предопредели ще се гордеем ли с нея следващите пет години или срамотно ще навеждаме глава, мърморейки „Еми, опита, ма нещо… не се получи“.

Една година плаках, пищях, крещях и изнасях ужасяващо дълги и скучни лекции на тема „Какво безрадостно, мъчително и страшно бъдеще ни чака, ако не учим“. Всяка лекция започваше с класическото изречение „Не мога повече!!!!“ и завършваше с „Ако ЕДИКАКВОСИ, ще ти взема компютъра и телефона“.

По средата на лекцията разказвах потресаващи истории за жени, които са загърбили ученето като млади и към днешна дата ходят из света тъпи, нещастни и с пробити чорапи – жертва на патриархалния ред и липсата си на образование.

Цяла година дебнах колко е прочела от Декамерон, знае ли какво е синекдоха, може ли да реши задача с октагонен басейн и седем тръби, които изливат вътре нещо напосоки, както и дали не играе тайно на World of Warcraft, вместо да наизустява части от Хъшове.

Това ме разсипа като индивид и докара сцени, които ни убедиха, че всички индийски сериали са по действителен случай. Майка със сари и червена точка влиза при дъщеря си и вижда как тя играе на компютърна игра. Камерата се завърта, всички гледат втрещено, звучи драматична музика, в стаята нахлуват всички съседи, роднини и врагове на дъщерята. Майката се провиква „Ти си срам за семейството“ и припада. Роднините я поемат, а дъщерята плаче „Майко, прости ми“.

Това беше сцената, която се разиграваше почти всеки ден и мисля, че никога няма да мога да се възстановя от този кошмар.

Но да беше само това... Отиваме в първи клас.

Тадааааа!!! Аз съм отново в първи клас. Отново трябва да подвързвам тетрадки, да осигурявам пастели, екипи за физическо, да изрязвам от картон безумни неща, за да бъдат залепени в безумни класьори. Отново събираме есенни листа, отново сричаме, а после четем. Отново има по няколко допълнителни помагала от различни издателства, които трябва да се набавят, отново трябва ставам в шест часа!

Освен това в първи клас има неща, наречени изходни и входни нива. Цялото ни усилие – интелектуално, физическо и емоционално е насочено да преминем успешно тези нива, за да покажем на света, че можем. Че можем да минем входа и изхода без проблем.

Голяма част от лятото пресмятаме текстови задачи и ще ви излъжа, ако ви кажа , че минава добре.

Аз: „Георги имал 11 круши. Иван имал 3 круши повече от него. Колко круши има Иван?“
Тя: „Много?
Аз: „Престани да се разсейваш!!! Георги имам 11 круши. ЕДИНАЙСЕТ!!! Иван има три повече от него. Колко са на Иван крушите?“
Тя: Три?
Аз: „Виж какво!!! На този свят... В ТВОЯ СВЯТ има само двама души. Това са Георги и Иван. Георги има 11 круши. Иван има повече от него. Разбираш ли? Повече!!! Иван е прецакан. Ох, не, обърках се, не Иван – ГЕОРГИ Е ПРЕЦАКАН. Той има само 11 круши. А Иван има повече - с три повече!!!
Тя: Да няма 14?
Аз: (падам на стола) Господи!!!!

Не смея да питам колко круши имат общо. Просто оставам така… и не мърдам. Защото нямам сили.

Но това е зад гърба ти, ще кажете вие, ако решите да ми говорите на „ти“, което никога не ми е било особено приятно.

Нищо не е зад гърба ми. Нищо! Иде втори клас и всичките му круши, ябълки, помагала, гланцирани блокчета, декларации за разрешение да се посети екскурзия ще нахлуят в живота ми с бесен ритъм.

Към него прибавете осми клас в съвсем ново училище, на съвсем друго място и нов, екзотичен език, който не само никой в къщи не знае, ами вероятно и целия квартал си няма понятие от него и няма да мога да крещя от кухнята, че не си е научила добре склоненията, защото нищо няма да отбирам.

А не знам дали споменах, че третото ми дете тръгва на детска градина за пръв път. Отсега съм в паника дали няма да попадне в група с дете, което се бие. Или самото мое дете да се бие. Или всички да се бият. Може би даже предпочитам всички да се бият, за да няма спорове и обвинения.

Дали ще има алергични към глутен, дали ще ни карат да правим сладки за коледното тържество? Дали той ще си научи песничката за тържеството? Въпроси, въпроси и все ужасни…

Чакат ме безброй родителски срещи, безброй здравословни, пълнозърнести закуски, правилно окомплектовани чорапи, тетрадки, чанти, лагери, екскурзии, въпроси тип „А как млякото става кисело и може ли да стане пак прясно?“ и безброй часове ставане по тъмно.

Не знам защо майките в чужбина толкова се радват. Не знам. Декларации ли не попълват, текстови задачи ли не решават, тетрадки ли не подвързват, помагала ли не купуват или не стават в шест с реалното усещане, че от децата им няма да излезе нищо свястно и всичко е по тяхна вина (на родителите, не на децата ).

Надявам се да ми вдъхнете кураж и да ме успокоите, че ще оживея и тази година и че децата няма да пропаднат и да отидат да живеят в каравана нейде из Добруджа, където по цял ден да се наливат с домашна ракия и да пеят фалшиво.

А аз ви пожелавам и вие да оцелеете и един ден и ние, като другите, да се радваме, че учебната година иде.
Дотогава, brace yourselves!!! Учебната година is coming!

cross